Решение № 74 от 28.12.2023 г. на Районен съд - Велики Преслав по дело № 262/2023 г.

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН, въз основа на жалба от П. Р. П. с ЕГН ••••••••••, с адрес в гр.••••••, срещу Наказателно постановление № 26-008/15.08.2023 г. от Началник на отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ – гр.Русе към ГД „Рибарство и контрол“ към Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с което за нарушение по чл. 24, ал.1, т.1 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/, на осн.чл.65 от ЗРА му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100.00 лв. и на осн.чл.90, ал.1 от ЗРА е отнето в полза на Държавата - парагад с дължина около 100 метра, с монтирани на него 6 вирбела и 18 куки с размер 4/0. С жалбата се иска отмяна на обжалваното пред настоящия съд НП, с аргумент, че за издаването му не се взети предвид конкретните обстоятелства при съставянето на АУАН, едностранчиво са тълкувани части от тях, както и е извършено неправилно изпълнение на ЗРА. Сочи се, че като незаконосъобразно и неправилно оспорваното НП следва да бъде отменено. В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата си на посочените в същата основания, които доразвива с допълнителни мотиви, свързани с обстоятелството, че същият в съответствие с разпоредбите на закона е използвал не парагад, а ръчно направено от същия приспособление, явяващо се по предназначението си три въдици с девет куки на тях. Въззиваемата страна, както и призованата на осн.чл.62 от ЗАНН - РП- Шумен не изпращат представител в проведените съдебни заседания, като по делото е депозирана писмена молба от АНО, чрез неговия процесуален представител, с която на посочените в молбата основания моли НП да бъде потвърдено и в полза на АНО да бъдат присъдени разноски. Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна: Н а 10.07.2023 г. св.С. И., св.Б. Б. и П.К.– служители в отдел "Рибарство и контрол – Централен Дунав" гр. Русе, изпълнявали служебните си задължения, извършвайки проверка по вода на яз.Тича. Около 14, 00 ч. в района на с.Сушина, на входа на т.нар „Жълта локва“ видели жалбоподателя П., който бил в направения от него бивак, където почти целогодишно пребивавал и когото познавали, предвид редовно извършваните на същия от тях проверки. Когато ги видял, П. извикал проверяващите, представил им билет за любителски риболов и ги упрекнал, че му се крадат уредите за риболов от язовира. Св.И. отвърнал, че действително често са изваждани от водоема уреди за риболов, но същите не били въдици. Оспорвайки казаното, П. споделил, че и в момента има приспособление, което е във водата и сам завел проверяващите към мястото където то било позиционирано. Започнал да го изважда с помощта на св.С. И., св.Б. Б.и П.К.. Последните установили, че същият представлява „парагад“, състоящ се от месина, около 100 метра, на която били вързани 6 вирбели с тежести и на всяка тежест поставени по три куки – общо 18 куки. По протежението на уреда имало и шамандури. На място, свидетелят И. съставил срещу П. П. АУАН за нарушение на чл. 24, ал. 1, т.1 от ЗРА за това, че извършвал любителски риболов на яз.Тича, на място с GPS координати 43°04'16" Е26°47'15", чрез употреба на въдица – парагад, с дължина около 100 метра, с монтирани на него общо 6 вирбела, с по 3 броя куки – общо 18 броя куки. Въз основа на така съставеният акт и на материалите по преписката АНО издал впоследствие процесното НП, в което изцяло възприел описаната в акта фактическа обстановка и правна квалификация. Приетата за установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа на анализа на доказателствата – писмени и гласни събрани в хода на настоящото производство, вкл. и вещественото такова – иззетия от проверяващите органи уред. Свидетелските показания депозирани от св.С. И., св.Б. Б. са безпротиворечиви, като колерират и с писмените и веществено доказателствени средства, като поради липса на предпоставки за тяхната критика съдът възприема с доверие и кредитира изцяло показанията на тези свидетели считайки ги з а обективен и достоверен източник на правнорелевантна информация като не са налице данни, пораждащи основание за съмнение за евентуална тяхна заинтересованост или предубеденост. При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени от компетентни органи, като при издаването им са спазени сроковете по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения на административнонаказатените процесуални правила, които да налагат отмяна на последните. Наказващият орган е спазил задължението си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН за преценка на събраните и представени доказателства. Спазена е процедурата по съставянето и връчването им и съдържат всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити, в това число описание на нарушението, обстоятелствата, като е посочена и конкретната нарушена административна норма от ЗРА. Съдът намира, че в хода на съдебното производство се установи по безспорен начин, че жалбоподателят е извършил визираното в акта и в НП нарушение. Безспорно е установено от доказателствата по делото, а не се оспова и от страна на жалбоподателя, че на процесната дата се е намирал на брега на яз.Тича, както и че сам е показал на служителите на ИАРА и извадил от водата ръчно изработеното от същия приспособление за ловене на риба, както и че то е идентично с представеното по делото иззето ВД. Основният спор е свързан с твърдението на жалбоподателя, че същото не е парагад, а представлява три въдици, отграничаващи се със шамандури, със закачени единични куки - общо 9 броя и в този смисъл не е налице нарушение на посочената в НП и АУАН норма на ЗРА, което не се релевира от настоящия съд, поради следното: Според разпоредбата на чл.24, ал.1, т.1 от ЗРА, лицата, упражняващи любителски риболов, са длъжни да използват не повече от 3 броя въдици /пръчки/ за риболов с монтирани на тях до две куки /единични или двойни/ в изкуствените водни обекти, в Черно море и река Дунав; във водите на Черно море може да се постави чепаре на една от въдиците. Чл.35, ал.3 от ЗРА сочи, че любителският риболов се извършва само с уредите по чл. 24, ал. 1, т. 1 и 2 и при условията на ал. 2. Според легалното определение на §1, т.26 от ДР на ЗРА, "риболов" е поставянето на разрешени уреди и средства във водата за улов на риба и други водни организми, изваждане на улова от водата, неговото пренасяне и превозване, а според легалното определение на §1, т.27 от ДР на ЗРА, "риболов – любителски" е риболов по смисъла на т.26- дейност, при която се извършва улов на риба и други водни организми, извършван от физически лица за развлечение или със спортно-състезателен характер, организиран по определени за това правила. От доказателствата по делото безспорно се установи, че на описаните в АУАН и НП дата и място жалбоподателят е извършвал любителски риболов по забранен от закона начин, като за целта е използвал собственоръчно изработена от него въдица - тип "парагад", състояща се от дълга около 100 метра месина с монтирани 6 вирбела с по 3 единични куки и шамандури, като уредът е бил под водата. В случая, съдът счита, че е очевидно, че използваният уред е различен от регламентираните в чл.24, ал.1, т.1 и т.2 от ЗРА, като изложеният аргумент касателно използването от жалбоподателя на поставени под водата три въдици, обособени от разграничители – шамандури, не може да бъде споделен. Това е така, защото от една страна, в горецитираните норми, чието систематично място е в Глава ІІІ - "Риболов и аквакултури", Раздел ІІІ от същата, наименован "Любителски риболов" от ЗРА, изрично законодателят е посочил кои и колко са разрешените уреди, респ.кукички при извършването на любителски риболов, какъвто риболов безспорно е извършвал П., като тези уреди са именно такива по отношение на които да е възможно осъществяването на контрол от съотв.органи за ползването и опазването на рибните ресурси във водите на Република България от любителите риболовци, което в конкретната хипотеза е невъзможно с оглед местоположението на посочения уред. Предвид и това ирелевантен е въпросът свързан с вида и броя на закачените самоделни куки, но и които в случая според настоящия състав видно от същите, представляват отделни единични такива, а следва и да се посочи, че отделно от това и съгласно чл.24, ал.2 от ЗРА използването на тройни куки се разрешава само при риболов с изкуствени примамки и при риболов на хищни риби със стръв - жива или мъртва рибка, каквито данни не са налице по делото. Т.е съдът счита, че от страна на жалбоподателя е извършено нарушението на изискванията на разпоредбата на чл.24, ал.1, т.1 от ЗРА при извършване на любителски риболов, което води до ангажиране на административнонаказателната му отговорност и налагане на санкцията, предвидена в нормата на чл. 65 от ЗРА, съгласно която, който извършва любителски риболов в нарушение на изискванията по чл. 24, ал.1 и ал.2, се наказва с глоба от 100 до 400 лева, на основание която санкционна разпоредба, правилно според настоящата инстанция, е наложено и наказанието "глоба" на жалбоподателя, което е определено в минималните предвидени в закона размери, поради което и НП не подлежи на корекция в тази му част. Анализирайки съвкупно приложените по делото доказателства, съдът намира и че в конкретния случай не може да се приложи и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Проверката за наличие на основания за приложение на тази норма включва в обсега си обективни и субективните признаци, касаещи: степента на обществена опасност на деянието и дееца и сравнението й с други сходни и типични за деянието хипотези; поредността на нарушението; постигане целите на наказанието; отношението на извършителя към извършеното и към последиците от извършеното; възрастта и др. В случая не са налице релевантни за приложението на чл. 28 от ЗАНН факт и, като следва да се посочи и така също, че засегнатият кръг на обществени отношения, регулирани от ЗРА, целево са насочени към спазване на правилата за отговорен риболов в унисон с развитието на любителския риболов, а извършеното в случая от страна на жалбоподателя нарушение не е инцидентно, което е служебно известно на съда и не се установява да е извършено в условията на извънредна необходимост, нито в хипотезата на законодателна празнота, която да налага поставяне на личния интерес на дееца пред защитените обществени отношения. С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е издадено в съответствие с материалния закон, същото не страда от пороци, които го правят процесуално недопустимо и като такова следва да бъде потвърдено. Съгласно чл. 90, ал. 1 ЗРА предметът и средството на нарушенията по чл. 56, 62, 64, 65, чл. 66, ал. 4 и 5, чл. 67, 67а, 68, 69а, 70, 71, 72, 73 - 77, 81, 82, 82а, 82в, 85, 85а и 86 от същия закон, се отнемат в полза на държавата. За да постанови законосъобразно отнемане на средството на извършване на нарушението наказващият орган следва не само да установи, че е извършено административно нарушение по някоя от посочените в чл. 90, ал. 1 ЗРА разпоредби, но и да установи, че правото на собственост върху същото средство принадлежи на нарушителя. В случая жалбоподателят не отрича иззетото приспособление с дължина около 100 метра, с монтирани на него 6 вирбела и 18 куки с размер 4/0 да не са негова собственост, поради което съдът приема, че отнемането на същите е постановено в съответствие с чл. 90, ал. 1 ЗРА и чл. 20, ал. 1 ЗАНН, а обжалваното постановление е законосъобразно и в тази му част. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК, като на основание чл. 144, ал.3 от АПК, с оглед изхода на делото такива следва да се присъдят на административнонаказващия орган, който своевременно е направил изрично искане за това. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото е приключило в две съдебни заседания, без участието на представител на въззиваемата страна, съотв. същото не представлява фактическа и правна сложност намира, че на страната следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл. 27е от Наредбата, а именно за сумата от 80, 00 /осемдесет/ лева.