РЕШЕНИЕ

№ 5260

гр. Пловдив, 28.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вихра М. Къдринска при участието на секретаря Мартина Ат. Мишева като разгледа докладваното от Вихра М. Къдринска Гражданско дело № 20245330109066 по описа за 2024 година Взе предвид следното: Предявени са обективно съединени искове по чл.140, ал.1, т.1, предлож.1 във вр. с чл.139 от СК и по чл.149 от СК.

Постъпила е искова молба от С. Г. Я., с ЕГН: ••••••••••, срещу С. Н. Я., с ЕГН: ••••••••••, в която е описва следното:

Ищецът Я. била в предпенсионна възраст. Същата имала двама сина, един от които бил именно ответника. От години тя се издържала сама, тъй като била разведена. Ищецът Я. била във влошено здравословно състояние. От близо 10 години имала проблеми с опорно-двигателната система, като считано от 2016г. проблемите й се задълбочавали. Поради тази причина се налагало всяка година да постъпва на лечение в различни болници и да й се извършват оперативни интервенции.

На 08.11.2017г. й била извършена оперативна интервенция на дясната ръка, тъй като била диагностицирана със заболяването: •••••. Тя била с отслабена сетивност на ръката, не можела да държи тежести. Към настоящата искова молба са представени епикризи, от които било видно от взетата анемнеза на заболяванията, че има ищецът Я. обслабена фукция на ръката, изпуска предмети, не може да държи. Отделно от горното, на 08.02.2018г. й била извършена друга операция за долен десен крайник, тъй като била диагностицирана с •••••. Горното, в комбинация с трайно установената ••••• н а ищеца Я., поотделно и в съвкупност удостоверявали, че същата била с влошено здравословно състояние. През годините след 2016г. по няколко пъти годишно тя постъпвала за лечение, тъй като проблемите й се задълбочавали.

Здравословното състояние на ищеца Я. било лошо и същата се поддържала с прием на множество лекарства, предписани й от лекуващите й лекари, като становището на същите било, че заболяванията, които имала тя, били с прогресиращ ход.

Общият месечен бюджет на ищеца Я. се формирал изцяло от приходите от трудовото й правоотношение. Тя работела като ••••• на •••••, като месечното й възнаграждение било в размера на минималната работа заплата. Предвид тежкото й здравословно състояние минималната работна заплата след удръжки се оказвала крайно недостатъчна, за да се справи тя със заплащането на месечните си разходи за хранителни продукти, електроенергия, вода и най-вече за медикаменти, с които да поддържа здравословното си състояние. Здравословното състояние на ищеца Я. се било влошило през 2016г., като към настоящия момент нямало подобрение, напротив видно от представените с настоящата молба писмени доказателства същото се влошавало, а с това разходите за домакинството й, включително и тези за укрепване и поддържане на здравословното й състояние, се увеличавали многократпо. На нея й се налагал постоянен прием н а няколко вида медикаменти, чиято стойност била над 300, 0 0 лв., като при провеждането на текущите прегледи при съответните лекари й се изписвали допълнителни такива. Разходите й за текущите битови сметки (ток, вода, телефон и други) били в размер около 200, 00 лв. месечно. Тези обстоятелства сочели, че над 50 % от дохода на ищеца Я. се разходвал за битови сметки и лекарства за поддържане на здравословното й състояние, като в това процентно съотношение не се включвали разходите й за храна и рехабилитация.

Предвид тежкото здравословно състояние на ищеца Я. и нуждата й от постоянно медикаментозно лечение, на същата не й достигала финансовата възможност да посреща своите най-елементарни нужди. В допълнение на гореизложеното и предвид факта, че ищецът Я. била диагностицирана с: ••••••, •••••••, ••••••, ••••••, ••••••, •••••• и други, на същата й се предписвала рехабилитация, която не се извършвала, поради липса на финансови средства.

Ищецът Я. имала син. Същият бил млад, в работоспособна възраст и, доколкото й било известно, работел на постоянен трудов договор като •••••, като получавал месечно трудово възнаграждение над минималното за страната и не бил осъждан да заплаща издръжка. Ответникът не бил в граждански брак и нямал деца. Той имал законово задължение да издържа майка си, тъй като същата била с влошено здравословно състояние и не можела да се издържа от имуществото си и единствено разчитала на минималното възнаграждение, което получавала по трудовото си правоотношение. Ответникът отказвал да заплаща дължимата издръжка доброволно, въпреки че многократно бил уведомяван, че майка му има нужда от такава.

Ищецът Я. била неработоспособна и не можела да се издържа от имуществото си. Настоящата претенция била насочена към сина й, тъй като същият имал възможност да заплаща исканата издръжка. Ответникът бил млад, в трудоспособна възраст, работел като •••••, а от 2019 г. бил с чин ••••••, не бил осъждан да изплаща издръжка на други лица и винаги може л да си намери работа с по-високо заплащане. Ответникът получавал трудово възнаграждение над 2800, 00 лв., като исканата издръжка не съставлявала трудност за ответника да бъде изплащана /представени са доказателства в тази връзка - фиш за заплата от 2024г. и допълнително споразумение към трудов договор/. Исканата издръжка била необходима на ищеца Я., за да може да посреща текущите си разходи за лечение, за електроенергия, вода, храна, лекарства, реахабилитация и прочие. Исканата от ищеца Я. издръжка нямало да създаде трудности на ответника да я заплаща.

Затова ищецът Я. иска от съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да й заплаща ежемесечна издръжка в размер на 400, 00 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 23.05.2024 г., както и да бъде осъден да й заплати издръжка за минал период в размер на 400, 00 лв. месечно – от 23.05.2023 г. до 23.05.2024 г., ведно със законна лихва върху всяка от просрочените главници.

Иска се присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски. В законоустановения срок не е получен отговор на исковата молба. Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

Между страните не се спори, че С. Н. Я., с ЕГН: ••••••••••, е син на С. Г. Я., с ЕГН: ••••••••••.

Показанията на допуснатия свидетел на ищцовата страна Й. А. А., без родство със страните, не потвърждават описаното в исковата молба. Свидетелят, който бил съсед на ищеца Я., разказва следното:

Ищецът Я. си имала мъж, но от дълго време живеела сама. Страните живеели заедно в едно жилище. Ищецът Я. не била добре със здравето, едвам се движела. Синът й С. й помагал. Синът й я откарвал с автомобил до аптеката да си вземе лекарствата и там се срещали със свидетеля често. Ответникът помагал на майка си да отиде и до болницата, когато се налагало. Ответникът работел към ••••• и взимал добра заплата, като помагал финансово и на майка си, според предположение на свидетеля. Ищецът Я. имала двама сина. Свидетелят не познавал добре другия й син. Ответникът си имал приятелка и понякога отивал при нея.

Ответникът, редовно призован, не се явява в открито съдено заседание и не изпраща представител.

Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел, като взе предвид, че той споделя собствените си възприятия от отношенията на страните.

Съобразно приетите по делото справки от НАП-П., ищецът Я. има сключен трудов договор, с възнаграждение, почти двукратно надвишаващо минималната работна заплата за страната. Ответникът получава трудово възнаграждение, малко надвишаващо трудовото възнаграждение на ищеца.

Ищецът Я. притежава части от четири недвижими имота /един в гр.С. и три в гр.П./, както и едно МПС. Ответникът получава трудово възнаграждение, около двукратно надвишаващо минималната за страната работна заплата, не притежава недвижими имоти и има регистрирани две МПС-та.

Според приложени справки, ищецът Я. има двама сина: ответникът и Г. Н. Я., с ЕГН: ••••••••••.

При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1, т. 1 от СК, принципно е допустимо ищецът Я. да търси издръжка от ответника, като неин син. Правото за получаване и задължението за доставяне обаче на тази издръжка са обусловени от точно определени законови предпоставки, визирани в чл. 139 СК и чл. 142, ал. 1 СК. Според чл. 139 СК право на издръжка има само лице, което е неработоспособно и не може да се издържа от имуществото си, а според чл. 142, ал. 1 СК, размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Посочените предпоставки следва да са налице кумулативно, като липсата на която и да е от тях води до невъзникване на правото на издръжка. Ищецът следва да докаже наличието на посочените законови предпоставки, за да възникне правото му на издръжка.

Установено е по делото, че ищецът Я. реализира месечен доход от трудово възнаграждение в размер почти двукратно надвишаващ минималната работна заплата за страната. Липсват нейни разходи, извън обичайните за възрастта й и здравословното й състояние. Представени са редица доказателства относно поставените на ищеца Я. диагнози. Решение на ТЕЛК за проценти неработоспособност не е представено. Действително, ответникът получава трудово възнаграждение, незначително надвишаващо това на ищеца.

Според нормата на чл. 142, ал.1 от СК, размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи.

Ищецът Я. има собствен доход. Притежава права в недвижими имоти.

Липсват данни за някакви извънредни нужди от издръжка от нейна страна, освен влошеното й здравословно състояние, за степента на което съдът може да прави изводи само от обясненията на ищеца и представени амбулаторни листове и епикризи. Освен това, свидетелят на ищеца потвърди, че именно ответникът живее с ищеца Я. и той й помага с грижи и финансово при необходимост.

Поради изложеното, съдът приема, че не са налице предпоставките на чл. 139 от СК. Право на издръжка има само лице, което е неработоспособно и не може да се издържа от имуществото си. Ответникът, който всъщност помага на ищеца, получава доходи, малко надвишаващи тези на ищеца, но в случая този факт е ирелевантен. В тази насока е и трайната съдебна практика – решение № 1067 от 09.07.2010 г. на ОС – Пловдив по в.гр.д. № 1808/2010 г., определение № 1244 от 17.12.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1432/2010 г., ІІІ г.о. и др./.

Затова искът, предявен с правно основание чл.140, ал.1, т.1, предлож.1 във вр. с чл.139 от СК следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

Същите са мотивите на съда относно предявения иск по чл.149 от СК, защото в посочения минал период ищецът Я. също е получавала трудово възнаграждение, почти двукратно надвишаващо минималната за страната работна заплата и е притежавала описаните части от недвижими имоти, от които е можела да реализира доходи.

Затова искът, предявен с правно основание чл.149 от СК следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

Ищецът претендира присъждане на разноски за водене на делото, които, предвид изцяло отхвърлените искове, не следва да се присъждат.

Ответникът не е претендирал присъждане на разноски, поради което съдът не се произнася относно разноските.

Така мотивиран, съдът