Решение № 2065 от 25.4.2025 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 145/2025 г.

Производство е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 240, ал.1 от Закона за горите (ЗГ). Образувано е по жалба на А. И. И. от [населено място] против заповед № ЗАП-62/15.01.2025 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите (ИАГ), с която жалбоподателят е отписан от регистъра за упражняване на лесовъдска практика и е обявено за невалидно притежаваното от него удостоверение за регистрация № 11300/25.02.2015 г. Жалбоподателят, лично и чрез адв. А. Д., оспорва заповедта с доводи относими към основанията по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Оспорват се фактите, при които е издадено влязло в сила наказателно постановление № 2110200213/02.09.2022 г. от директора на Регионална дирекция по горите – Благоевград, послужило като основание за издаване на обжалваната заповед. Възразява се, че заповедта е немотивирана и издадена при лишаване на жалбоподателя от право на защита и участие в производството по нейното издаване. Иска се отмяна на заповедта. Ответната страна – изпълнителният директор на ИАГ, не взема отношение по жалбата чрез легитимни процесуални действия. По отношение допустимостта на производството, съдът се е произнесъл с определение № 1072/27.02.2025 г. (л.40), което продължава да поддържа, намирайки че жалбата е редовно подадена от надлежна страна, против подлежащ на съдебен контрол акт, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за произнасяне по съществото на спора. Жалбата е родово и местно подсъдна на този съд на основание чл. 132, ал. 1 и чл. 133, ал. 1 от АПК с оглед постоянния адрес на жалбоподателя. Воден от горното и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното: Не е спорно по делото, че оспорващият е вписан в публичния регистър по чл. 235 от ЗГ за упражняване на лесовъдска практика, съгласно удостоверение № 11300/25.02.2015 г. Не е спорно и от представените по делото доказателства се установява, че с наказателно постановление (НП) № 2110200213/02.09.2022 г. (л.33), издадено от директора на Регионална дирекция по горите (РДГ) – Благоевград, на жалбоподателят е наложено административно наказание „глоба“ на основание чл. 257, ал 1, т. 2 от ЗГ във вр. с установено нарушение на чл. 9а от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазване на горските територии, заповед № 142/14.02.2020 г. на директора на ИАГ и във вр. с чл. 211, ал. 1 от ЗГ, изразяващо се в това, че като лице, вписано в регистъра по чл. 235 от ЗГ, на 05.03.2021 г., 08.03.2021 г., 12.03.2021 г., 13.03.2021 г. и 16.03.2021 г. е издал общо осем превозни билети с координати, които са извън временните складове на подотдел 123 „б“ на територията на ТП „ДГС Елешница“. Наказателното постановление не е обжалвано в срок и е влязло в сила. С влязло в сила на 05.12.2024 г. протоколно определение № 1395/20.11.2024 г. по н.а.х.д. № 578/2022 г. по описа на Районен съд – Разлог е оставено без уважение искането на Исмаилчев за възстановяване срока за обжалване на наказателното постановление и е оставена без разглеждане жалбата против същото като просрочена (л.32). С писмо от 18.12.2024 г. на директора на РДГ – Благоевград е направено предложение до ответника за отписване на Исмаилчев от регистъра по чл. 235 от ЗГ във вр. както с НП № 2110200213/02.09.2022 г., така и с влязло в сила на 27.09.2024 г. НП № 2210200411/11.01.2023 г., издадено от директора на РДГ – Благоевград (л. 29). Последно посоченото постановление има за предмет отново административно наказване на Исмаилчев, но за нарушения в периода 03.11.2022 г. – 18.11.2022 г. на правилата за контрол на маркирана за сеч дървесина в отдел 159 „д“ на територията на ТП „ДГС Белица“. Въпросът за наличие на основания за отписване на жалбоподателя от регистъра по чл. 235 от ЗГ е разгледан на заседание от 08.01.2025 г. на комисия, назначена по реда на чл. 231, ал. 2 от ЗГ със заповед № ЗАП-188/28.02.2023 г. на ответника (л.18). Съгласно т. 4 от протокол № 1/08.01.2025 г. (л.17), комисията е предложила на ответника да бъде отписан Исмаилчев от регистъра по чл. 235 от ЗГ във вр. с влезлите в сила НП № 2110200213/02.09.2022 г. и НП № 2210200411/11.01.2023 г. Със сега оспорваната заповед № ЗАП-62/15.01.2025 г., електронно подписана от ответника, е наредено отписването на Исмаилчев от регистъра за упражняване на лесовъдска практика и е обявено за невалидно притежаваното от него удостоверение за регистрация № 11300/25.02.2015 г. По делото не е спорна валидността на електронния подпис и автентичността на заповедта. Заповедта е издадена при позоваване изцяло на фактическите основания, съгласно предложението по протокол № 1/08.01.2025 г. на комисията по чл. 231, ал. 2 от ЗГ и в приложение на чл. 239, ал. 1, т. 9, б. „д“ от ЗГ. По делото не се установи в хода на административното производство жалбоподателят да е уведомен за започването му и да му е дадена възможност да вземе отношение по случая. Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи относно законосъобразността на оспорвания акт: Оспорваната заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 240, ал. 2 от ЗГ и чл. 154, ал. 1 от ЗГ, в изискваната от закона форма, спазени са процесуалните и материалните разпоредби при издаването й, като съответства и на целта на закона, поради което същата е валидна, правилна и законосъобразна. Съгласно чл. 239, ал.1, т.9, б. „д“ от ЗГ, физическо лице, вписано в регистъра за упражняване на лесовъдска практика, се отписва когато с влязъл в сила акт на компетентен орган е установено, че е издаден превозен билет от временен склад, непосочен в регистрирания технологичен план за добив на дървесина. Съгласно § 1, т. 6 от ДР на ЗГ, временен склад е терен, утвърден с технологичния план за сеч и извоз, подходящ за складиране на добитата от сечището дървесина преди транспортирането й. Съгласно чл. 211, ал. 1 от ЗГ, дървесината се транспортира от временен склад, придружена с превозен билет. В конкретния случай е успешно доказан от ответника фактическият състав на хипотезата на чл. 239, ал.1, т.9, б. „д“ от ЗГ чрез позоваването на влязлото в сила НП № 2110200213/02.09.2022 г., издадено от директора на РДГ – Благоевград. Това НП има характер на акт на компетентен орган по см. на чл. 239, ал.1, т.9, б. „д“ от ЗГ, с който по фактите е установено, че Исмаилчев, в качеството си на лице, вписано в регистъра по чл. 235 от ЗГ, на 05.03.2021 г., 08.03.2021 г., 12.03.2021 г., 13.03.2021 г. и 16.03.2021 г. е издал общо осем превозни билети за транспорт на дървесина по см. на чл. 211, ал. 1 от ЗГ, чийто координати са несъответни (извън) координатите на временните складове, обслужващи разрешения добив на дървесина в подотдел 123 „б“ на територията на ТП „ДГС Елешница“. Що се касае до позоваването от страна на ответника НП № 2210200411/11.01.2023 г. следва да се посочи, че този акт е несъответен на приложението на чл. 239, ал.1, т.9, б. „д“ от ЗГ. Това НП е доказателство за извършване на друго административно нарушение от страна на Исмаилчев, но което, като свързано с контролните му задължения по сеч на маркирана дървесина, не може да бъде аргумент за приложението на чл. 239, ал.1, т.9, б. „д“ от ЗГ. Неоснователно е възражението, че административният акт е немотивиран. Напротив подробно и ясно са посочени както фактическите, така и правни съображения, въз основа на които е издаден акта. Съдът не споделя доводите, че ответникът е накърнил правото на защита на жалбоподателя като не е посочил координатите на временните складове, обслужващи добив на дървесина в подотдел 123 „б“ на територията на ТП „ДГС Елешница“, и не е установил същите, съгласно технологичния план към този добив. Местоположението на временните складове в подотдел 123 “б“ и факта, че превозните билети за транспорт на добитата дървесина са несъответни на местоположението на тези временни складове, които по своето определение по см. § 1, т. 6 от ДР на ЗГ, са терени, утвърдени с технологичния план за сеч и извоз, като подходящ за складиране на добитата дървесина преди транспортирането й, са въпроси решени при издаването на НП. Нито в хода на административното производство, нито в съдебното такова е допустимо да не бъде зачетена задължителната сила на НП като се допусне ревизия или бъде оборена верността на фактите, при които е издадено НП. От гледна точка на фактите за издаването на заповед в изпълнение на чл. 239, ал.1, т.9, б. „д“ от ЗГ е от значение дали актът на компетентния орган е влязъл в сила или не, респ. извън предмета на изследване е верността на фактите, при които е издаден този акт. Неоснователно е и възражението за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, касаещо неуведомяването на Исмаилчев за започване на производството по издаване на обжалваната заповед. Действително изискването на закона за уведомяване не е спазено. По делото не се представиха доказателства, че оспорващият е бил уведомен за започване на административно производство по налагане на принудителна административна мярка. Правото на защита в случая обаче не е накърнено от нарушението, по начин, който да позволи определянето му като съществено по см. на чл. 146, т. 3 АПК. Оспорващият има възможност да обори констатациите за издаване на заповедта с всички допустими доказателства пред съда. Нещо повече, възражението е очевидно бланкетно, тъй като в нито един момент от съдебното производство не бяха посочени конкретни факти, чието установяване в хода на административното производство могат да променят относимата обстановка, въз основа на която е издадена заповедта. В този смисъл са и мотивите към решение № 6105/10.05.2018 г. по адм. дело № 1057/2017 г. на ВАС, постановено по сходен казус. Въпросът за съразмерността на мярката в случая не може да бъде предмет на разглеждане, тъй като налагането на мярката по своето основание е функция от изпълнението на правомощията на издателя на акта при условията на обвързана компетентност. Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът