Решение № 83 от 25.6.2025 г. на Районен съд - Самоков по дело № 445/2024 г.

Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба на Н. Г. А., ЕГН: ••••••••••, от гр.С., ул.“Б." № ••• срещу наказателно постановление № 355 от 19.08.2024 година на Директора на РДГ – С., с което на основание чл.257, ал.1, пр.1, т.1, пр.1 от Закона за горите на жалбоподателя е наложена глоба от 300 лева. В жалбата се поддържат оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на наказателното постановление, като издадено в противоречие с процесуалните правила, поради което се иска да бъде отменено изцяло. В съдебно заседание жалбоподателят Н. Г. А. редовно призован не се явява, представлява се от защитника си адвокат К., която поддържа жалбата и моли съда да уважи жалбата и отмени наказателното постановление. Възиваемата страна директора на РДГ - С. редовно призован, с писмено становище счита жалбата за неоснователна и иска потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Съдът, като прецени изложеното в жалбата, кога е подадена и събраните по делото доказателства прие следното: Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок за въззивно обжалване, от легитимирано лице, а именно наказания с глобата и е срещу наказателно постановление подлежащо на обжалване. По същество съдът прие следното: С обжалваното наказателно постановление № 355 от 19.08.2024 година на Директора на РДГ – С., на жалбоподателя Н. Г. А., на основание чл. 257, ал. 1, пр. 1 от ЗГ е наложена глоба от 300 лева за нарушение на чл. 257, ал. 1, пр. 1, т.1, пр.1, вр. с чл.190, ал.2, т.1, вр. чл.188, ал.1, т.3 от закона за горите, за това че при извършена проверка на 23.07.2023 г. от служители на РДГ С. в отдел 329, подотдел "а", имот № 58548.160.137, попадащ в землището на село П. община С.- общинска горска територия, при която е установено, че в същия е извършена сеч на 9 броя дървета от ела и 4 броя дървета от смърч с общ обем 27, 0 п.м.куб. стояща маса, немаркирани с контролна горска марка.В НП при описание на нарушението е посочено, че лицето отговорно за осъществяване на контрола върху дейността по добива на дървесина, назначено за предотвратяване установяване на нарушения в горските територии в отдел 329, подотдел “а“, землището на с.П., община С.-общинска горска територия е Н. Г. А.. В НП при описание на нарушението е посочено, че видно от гореизложеното, съгласно допълнително споразумение № 31 от 02.01.2024 год. към Трудов договор № 14 от 15.03.2016 год. и Заповед № 46 от 05.04.2016 год. на Директора на ОП „Общинско лесничейство“-гр.С. за определяне на охранителен участък е установено, че в периода от 09.07.2024год. до 23.07.2024 год. лицето Н. Г. А. в качеството си на лице по чл.188, ал.1, т.3 от Закона за горите не е изпълнил служебните си задължения, а именно да опазва поверените му горски територии от незаконни ползвания и увреждания, в следствие на което, е извършена сеч на немаркирани с контролна горска марка дървета - 9 броя дървета от ела и 4 броя дървета от смърч, с общ обем 27, 0 п.м.куб. стояща маса, което е в нарушение на чл.257, ал.1, пр.1 (длъжностно лице), т.1, пр.1 (не изпълни), във връзка с чл.190, ал.2, т.1 във връзка с чл.188, ал.1, т.3 от Закона за горите. Наказателното постановление, предмет на жалбата е издадено въз основа на АУАН с бл. № 101735, съставен на 29.07.2024 г. от Г. на длъжност главен горски инспектор в РДГ С., в който АУАН при описание на нарушението е посочено, че на дата 23.07.2024 г. е установено, че в качеството си на лице назначено по чл.188, ал.1, т.3 от Закона за горите, съгласно допълнително споразумение № 31 от 02.01.2024 год. и Заповед № 46 от 05.04.2016 год. на Директора на ОП „Общинско лесничейство“-гр.С. за определяне на охранителен участък не е изпълнил служебните си задължения съгласно чл.190, ал.2 от Закона загорите, а именно да опазва поверените му горски територии от незаконни ползвания и увреждания, в следствие на което е извършена сеч на немаркирани с контролна горска марка дървета - 9 броя дървета от ела и 4 броя дървета от смърч, с общ обем 27, 0 п.м.куб. стояща маса, в отдел 329, подотдел "а", имот № 58548.160.137, попадащ в землището на село П. община С.- общинска горска територия. Актът е съставен в присъствието на нарушителя, връчен му е лично и му е предявен. По делото са разпитани свидетелите Г. –актосъставител, Д. и В. Л. П., присъствали при извършване на проверката и съставяне на акта, показанията на които потвърждават констатациите в АУАН и НП. При така установената фактическа обстановка съдът достигна да следните прави изводи: Наказателното постановление е издадено от компетентен орган– Директор на РДГ С., надлежно оправомощен, видно от приложената към АНП Заповед № РД 49-71/23.05.2024 г. на Министъра на Земеделието и храните. Наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН. При извършената проверка относно формалните изисквания на ЗАНН, съдът констатира посочените съществени по смисъла на чл.249, ал.1, т.1 от НПК, вр.чл.84 от ЗАНН нарушения на процесуалните правила по установяване на приписваното на жалбоподателя административно нарушение и налагане на административното наказание. В обжалваното наказателно постановление не е посочено, в какво качество Н. Г. А. е извършил нарушението, каква е длъжността му, та да бъде негово нарушение констатираната сеч на 9 броя дървета от ела и 4 броя дървета от смърч, което също е накърнило защитата на жалбоподателя по съставомерен факт относно обективния признак от състава на нарушението, а именно дали е длъжностно лице, както се твърди в НП или лице упражняващо лесовъдна практика. Това е съществено нарушение по смисъла на чл.249, ал.4 от НПК, приложим по силата на чл.84 от ЗАНН и в настоящото производство касаещо непосочен съставомерен признак относно субекта, а именно фактически заеманата длъжност, с което е нарушено правото на защита на жалбоподателя по фактите относно заеманата длъжност и по въпроса дали е субект на административното нарушение приписвано му с АУАН и с НП. При положение, че в АУАН и в НП няма посочване длъжността му, жалбоподателят е лишен от възможността за пълноценна защита относно този най-важен признак от състава на нарушението, за което е ангажирана административно наказателната му отговорност. При издаване на НП е допуснато съществено процесуално нарушение на императивната разпоредба на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, накърнило правото на защита на жалбоподателя по въпросите в какво качество жалбоподателят е извършил нарушението, каква длъжност е заемал, което липсва в НП при описание на нарушението, а в състава на чл.257, ал.1 от ЗГ е признак от състава на административното нарушение в което е обвинен. Също, налагащо отмяна на обжалваното НП е непосочването в него, в нарушение на каква е заеманата длъжност от жалбоподателя. Отново се касае за съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.249, ал.4, т.1 НПК, приложим на основание чл84 от ЗАНН, защото липсата каква длъжност е заемал накърнява защитата му относно съставомерен признак от състава на приписваното му нарушение. Непосочената длъжност заемана от жалбоподателя също е съставомерен факт от който на практика произтича отговорността по чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ, визирана като нарушена и санкционна разпоредба и като основание за наложената глоба предмет на обжалваното НП. Дали един служител е длъжностно лице има определени законоустановени предпоставки, като за преценката на всички тези предпоставки е необходимо и задължително в НП да се посочи длъжността на нарушителя, щом съставът предвижда особен субект на нарушението приписвано на жалбоподателя. Като не е посочена и липсва в НП заеманата от жалбоподателя длъжност, съдът приема че липсва качеството в което се твърди че е извършил нарушението и по този начин е накърнена защитата на жалбоподателя по закон и по съставомерен факт и оценка на длъжността му и тази празнота в НП касае най-важното условие за да бъде определено бездействието визирано в НП като административно нарушение на жалбоподателя по чл.257, ал.1 от ЗГ. По своята правна същност наказателното постановление е вид правораздавателен административен акт и в него следва да е налице пълно единство между словесното описание на извършеното нарушение и цифровата му квалификация. В противен случай съществено се нарушава правото на защита на наказаното лице, тъй като то има право да знае точно какво нарушение му се вменява и съответно е санкционирано, включително и в какво качество е извършил нарушението, за да може да организира и реализира това си право в пълен обем. Неизпълнението на всяко тези изисквания, императивно установени в чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН при всички случаи е съществено процесуално нарушение. С оглед изложеното, НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът