Решение № 353 от 26.8.2025 г. на Окръжен съд - Плевен по дело № 702/2025 г.

Производство по чл. 23 от ЗЗДН за осигуряване на мерки за защита въз основа на Регламент (ЕС) № 606/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 12.06.2013 г. относно взаимното признаване на мерки за осигуряване на защита по граждански дела. Постъпила е молба от В. В. С. от гр. Плевен чрез пълномощника й адвокат Н. Я. от ПлАК, с която иска от българския съд по постоянния адрес на молителката да постанови съдебен акт, с който да признае издадената временна заповед за защита в полза на молителката срещу К. Г. Н. на 27.06.2020 г. по дело № 550/20 на Съда за насилие над жени № 3 на Валенсия, Кралство Испания, като при невъзможност за признаването му да постанови заместваща мярка за защита съобразно българското законодателство. Твърди се, че делото пред испанския съд е висящо, но молителката се е преместила да живее в България, където се намира и постоянния адрес на ответника. С молбата се представят решение на Съда за насилие над жени № 3 на Валенсия, Кралство Испания на испански език и с превод на български език, удостоверение от 14.08.2025 г., издадено от Наказателен съд № 9 на Валенсия, удостоверение за настоящ адрес на молителката и адвокатско пълномощно. Претендират се направените по делото разноски. Съдът, като съобрази, че по молба по чл. 8 от ЗЗДН съгласно чл. 11 от ЗЗДН не се дължи внасяне на държавна такса, намира, че молителката не дължи предварително внасяне на държавна такса за настоящото производство. С оглед твърденията на молителката, че се ползва от мерки за осигуряване на защита, постановени в Кралство Испания, което е страна от ЕС и представеното удостоверение за настоящ адрес на молителката, издадено от Община Плевен на 05.08.2025 г. следва да се приеме, че Плевенския окръжен съд е компетентен да се произнесе по молбата съгласно чл. 23 от ЗЗДН. Съгласно разпоредбата на чл. 24 от ЗЗДН съдът разглежда молбата в закрито заседание, като се произнася въз основа на заверено копие от мярката за осигуряване на защита и удостоверението, издадено съгласно чл. 5 от Регламент (ЕС) № 606/2013 и превода на документите на на български език, като проверява дали мярката може да бъде изпълнена със способите на българския закон. Съгласно същата разпоредба когато това е невъзможно съдът постановява заместваща мярка на защита съобразно българското законодателство, за което уведомява лицето, създаващо заплаха за заместването на мярката за осигуряване на защита. С молбата е представен заверен препис /на испански и български език/ от решение от 27.07.2020 г. на Съд за насилие над жени № 3 Валенсия по процедура по предварително производство № 000560/220-LO, общ идентификационен № 46250-43-2-2020-0020558 с пострадало лице В. В. С. срещу К. Г. Н., с което като обезпечителна мярка за някои престъпления съгласно чл. 57 от НК на Кралство Испания, между които се намира това за насилие над роднини, след като е констатирано въз основа на декларация на жертвата, че има явен риск за живота й и разследваният обвиняем, въпреки, че има забрана за приближаване и комуникация с нея чрез осъдителна присъда продължава да осъществява контакт с нея чрез сина й и чрез СМС, постановена забрана за обвиняемия К. Г. Н., считано от датата на това решение да се приближава до местоживеенето на жертвата в гр. Валенсия и до нея самата или на местата, на които обичайно се намира жертвата на не по - малко от 300 метра, както и да комуникира с жертвата по всякакъв начин или средство. С решението е предоставен постоянен номер за връзка на жертвата и ако охраняваното лице засече умишлено присъствие на обвиняемия следва да уведоми по телефона някои от силите за сигурност за да получи помощ възможно най-скоро и при нарушаване на обезпечителната мярка следва се пристъпи към ареста му, ако това е необходимо. От решението се установява, че не е окончателно и може да се подаде жалба за преразглеждане от този съд в тридневен срок, както и че К. Г. Н. следва да бъде призован за да бъде уведомен за решениетно и за последиците от неизпълнението му. От представеното с молбата в заверен препис /на испански и български език/ удостоверение от 14.08.2025 г., общ идентификационен № 46250-43-2-2020- 0020558, издадено от Наказателен съд № 9 на Валенсия по съкратена процедура № 000445/2023 и извадено от съкратената процедура производство № 000560/220 на Съд за насилие над жени № 3 Валенсия, наказателни въпроси, се установява, че на 27.07.2020 г. от Съд за насилие над жени № 3 Валенсия е произнесена присъда, с която се постановява защитна мярка за В. В. С., като за предпазване се забранява на разследвания да приближава на по- малко от 300 метра от жалбоподателката, както и да осъществява комуникация със същата докато се произнесе решение, което да постанови прекратяване на процедурата без да е произнесено друго решение по датата, което да остави без резултат предприетите мерки. Посочено е, че към датата на издаване на удостоверението е висящо посоченото дело в това производство. При съобразяване на представените писмени доказателства за осигурените на молителката временни мерки за защита до приключване на наказателното производство пред испанския съд, както и че осигурените мерки съответстват на чл. 5 ал. 1 т. 3 и т. 4 от ЗЗДН, съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл. 24 от ЗЗДН и следва да признае постановения от испанския съд съдебен акт, като с оглед правомощията на органите на МВР в РБ се посочи, че се забранява на извършителя да приближава пострадалото лице и жилището му в Република България, като се посочи адресът на жилището на молителката в гр. Плевен. С оглед липсата на разпоредба в глава Трета на ЗЗДН, която да предвижда заплащане на разноски в производството и липсата на разпоредби, които предвиждат заплащане на разноски преди окончателното приключване на производството, в хода на което са постановени мерките за защита, съдът намира, че следва да остави без уважение молбата в частта, в която се иска присъждане на разноски в полза на молителката по делото. Водим от горното, Съдът