Решение № 1636 от 9.7.2025 г. на Районен съд - Бургас по дело № 7636/2024 г.

Предявени са искове с правно основание чл.26, ал.1, предл. първо и трето от ЗЗД и чл. 59 от ЗЗД.

Производството е образувано по повод искова молба от Ч. Г. Д., ЕГН ••••••••••, и П. Б. П. с ЕГН ••••••••••, против „Бългериан Мениджмънт Груп“ ЕООД с ЕИК •••••, И. И. В. с ЕГН •••••••••• и „Агродрифтинг“ ЕООД с ЕИК •••.

Твърди се, че ищците са съсобственици на земеделски земи, находящи се в с. •••, общ. С•••, а именно:

1. Поземлен имот с идентификатор: •••••, с. Я•••, общ. С•••, обл.

С•••. По кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД - 18 - 18/ 15.03.20216 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ДИРЕКТОР НА АГКК. Последно изменение на кадастралната карта и I адастралните регистри, засягащо поземления имот е от 26.11.2019 г. Адрес I а поземлен имот: с. Я••, местност ••••, площ: 5996 ]; в. м, трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: НИ., категория на земята: 9, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: •••••, съседи: •••••, •••••, •••••, •••••;

2. Поземлен имот с идентификатор: •••••, с. Я•••, общ. С•••, обл.

С•••. По кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД - 18 - 18/ 15.03.20216 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ДИРЕКТОР НА АГКК. Последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 26.11.2019 г. Адрес на поземлен имот: с. Я•••, местност••••, площ: 3100 кв. м, трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: НИ., категория на земята: 9, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: •••••, съседи: •••••, •••, ••••, •••, •••;

3. Поземлен имот с идентификатор: ••••, с. Я•••, общ. С•••, обл. С•••.

По кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД - 18 - 18/ 15.03.20216 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ДИРЕКТОР НА АГКК. Последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 26.11.2019 г. Адрес на поземлен имот: с. Я•••, местност ••••, площ: 4302 кв. м, трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: НИ., категория на земята: 7, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: ••••, съседи: ••••, ••••, ••••, ••••;

4. Поземлен имот с идентификатор: ••••, с. Я•••, общ. С•••, обл. С•••.

По кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД - 18 - 18/ 15.03.20216 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ДИРЕКТОР НА АГКК. Последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 26.11.2019 г. Адрес на поземлен имот: с. Я•••, местност •••, площ: 5890 кв. м, трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: НИ., категория на земята: 8, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: •••, съседи: •••, •••, ••••, ••••;

5. Поземлен имот с идентификатор: •••, с. Я•••, общ. С•••, обл. С•••.

По кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД - 18 - 18/ 15.03.20216 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ДИРЕКТОР НА АГКК. Последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 26.11.2019 г. Адрес на поземлен имот: с. Ярлово, местност •••, площ: 13397 кв. м, трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: НИ., категория на земята: 7, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: •••, съседи: •••, •••, •••, ••••, •••, •••, •••, •••, •••, •••, •••;

6. Поземлен имот с идентификатор: •••, с. Я••••, общ. С•••, обл. С•••.

По кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД - 18 - 18/ 15.03.20216 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ДИРЕКТОР НА АГКК. Последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 26.11.2019 г. Адрес на поземлен имот: с. Я•••, местност •••••, площ: 8001 кв. м, трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: НИ., категория на земята: 7, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: •••, съседи: •••, •••, ••••, ••••;

7. Поземлен имот с идентификатор: ••••, с. Я•••, общ. С•••, обл. С•••.

По кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД - 18 - 18/ 15.03.20216 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ДИРЕКТОР НА АГКК. Последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 26.11.2019 г. Адрес на поземлен имот: с. Ярлово, местност ••••, площ: 2999 кв. м, трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: НИ., категория на земята: 7, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: •••, съседи: ••••, •••, •••, •••, •••.

Правото на собственост върху описаните имоти било възстановено на наследниците на Д. Н. П. от ПК с Решение №2Я от 27.03.1995 г. за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи, съгласно плана за земеразделяне в землището на с. Я•••, ЕКАТТЕ 87552, общ. С•••. Като негови наследници първият ищец – Ч. Г. Д. получавал 1/6 ид.ч. от имотите на своя баща Г. Д. П.. Вторият ищец – П. Б. П., заедно със сестра си В. П. получили по 1/12 ид.ч. за всеки от своя баща.

Посочва, че след справка от Имотния регистър било установено, че единият от съсобствениците на описаните имоти – В. К. П. сключила с първия ответник - „Бългериан Мениджмънт Груп“ ЕООД, без знанието и съгласието на останалите съсобственици договор за временно възмездно ползване на земеделска земя в землището на с. Я•••, общ. С•••. С този договор тя отдала под наем съсобствени с останалите наследници на Д. Н. П. имоти, за срок от 10 стопански години, считано от 01.10.2019 г. до 01.10.2029 г., при наемно плащане в размер на 5 лв. на декар за една стопанска година.

На 30.10.2019 г. между същите страни за описаните имоти бил сключен друг договор за срок от 10 години, считано от 01.10.2029 г. до 01.10.2039 г., отново при наемно плащане в размер на 5 лв. за декар за стопанска година. Последният договор за описаните имоти, страните са сключили на 01.11.2019 г. отново за 10 стопански години, но със срок от 2039 г. до 2049 г. за същата наемна цена от 5 лв. на декар за стопанска година.

Счита, че посочените договори са нищожни на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД във вр. чл.4а, ал.2 от ЗСПЗЗ, тъй като В. К. П. към датата на сключване на договорите била собственик на 1/12 ид.ч. от наследените земи или 8, 33 % и не е имала правомощието да сключва договори за наем с „Бългериан Мениджмънт Груп“ ЕООД за срок от 30 години. Така сключените договори за наем противоречали на разпоредбата на чл.4а, ал.2 от ЗСПЗЗ, според която договор за наем на земеделска земя със срок над една година се сключва от съсобственик или съсобственици на земеделски земя, притежаващи повече от 25 на сто идеални части от съсобдствения имот, или от упълномощено от тях лице. Тази разпоредба се явявала специална спрямо общата разпоредба на чл.32, ал.1 от ЗС, тоест налице е изключение от това общо правило.

На следващо място излага подробни доводи в насока нищожност на договорите поради накърняването на добрите нрави. Счита, че договореният срок бил изключителен – в размер от 30 години с неизгодни по размери наемни цени от по пет лева на декар за стопанска година. Налице било пълна нееквИ.лентност на договорените размери на плащанията по договорите с размера на наема за района, в пъти по – нисък. Наемните правоотношения били не само несправедливи, но и увреждали останалите съсобственици, които не могли да се разпореждат с имотите, тъй като имало вписани договори за наем за тях.

Сочи, че след справка било установено, че описаните имоти били преотдадени на трето лице - „Агродрифтинг“ ЕООД с ЕИК ••••, но доколкото договорите с първия наемател били нищожни, то и посоченото дружество държало имотите без правно основание.

Счита, че „Бългериан Мениджмънт Груп“ ЕООД дължи обезщетение за лишаване от ползването в размер на средния пазарен наем за периода на 2019 г. и 2020 г. или за една стопанска година. Дължимият размер на обезщетението счита, че е 30 лв. на декар за една стопанска година или общо за 43, 69 декара обезщетението за една година е в размер на 1310, 70 лв. Съобразно притежаваните идеални части за първият ищец обезщетението е в размер на 218, 45 лв., а за вторият 109, 22 лв.

Посочва, че „Агродрифтинг“ ЕООД дължи също обезщетение за лишаване от ползването в размер на средния пазарен наем за периода на 2020 г. до настоящия момент или за четири стопански години. Дължимият размер на обезщетението счита, че е 30 лв. на декар за една стопанска година или общо за 43, 69 декара обезщетението за една година е в размер на 1310, 70 лв. или 5242, 80 лв. за четири стопански години. Съобразно притежаваните идеални части за първият ищец обезщетението е в размер на 873, 80 лв., а за вторият 436, 90 лв.

Моли се да бъде постановено решение, за следното: за приемане на установено по отношение на „Бългериан Мениджмънт Груп“ ЕООД с ЕИК ••••• и И. И. В. с ЕГН ••••••••••, че сключените Договор за наем на земеделска земя от 28.06.2019 г. с нотариално удостоверение на подписите с peг. №•••и peг. № •••от 28.06.2019 г. на Нотариус И. Р., с рег. №••• от НК; Договор за наем на земеделска земя от 30.10.2019 г. с нотариално удостоверение на подписите с peг. №••• от 30.10.2019 г. на Нотариус М.Е., с peг. № •••от НК и Договор за наем на земеделска земя от 01.11.2019 г. с нотариално удостоверение на подписите с peг. № •••от 1.11.2019 г. на нотариус М. Е., с peг. № 140 от НК, са нищожни на основание чл.26, ал.1, предл. първо и трето от ЗЗД; за осъждане на „Бългериан Мениджмънт Груп“ ЕООД с ЕИК •••••, на основание чл. 59 от ЗЗД, да заплати на Ч. Г. Д., ЕГН ••••••••••, сумата от 218, 45 /двеста и осемнадесет лева и четиридесет и пет стотинки/ лв., представляваща обезщетение за лишаването му от ползването на земеделските земи, описани подробно в исковата молба, за периода на 2019 и 2020 г. или за една стопанска година, съобразно притежаваните от него 1/6 идеални части от същите, ведно със законната лихва от 08.11.2024 г. до окончателното плащане на сумата; за осъждане на „Бългериан Мениджмънт Груп“ ЕООД с ЕИК •••••, на основание чл. 59 от ЗЗД, да заплати на П. Б. П. с ЕГН ••••••••••, сумата от 109, 22 /сто и девет лева и двадесет и две стотинки/ лв., представляваща обезщетение за лишаването му от ползването на земеделските земи, описани подробно в исковата молба, за периода на 2019 и 2020 г. или за една стопанска година, съобразно притежаваните от него 1/12 идеални части от същите, ведно със законната лихва от 08.11.2024 г. до окончателното плащане на сумата; за осъждане на „Агродрифтинг“ ЕООД с ЕИК •••, на основание чл. 59 от ЗЗД, да заплати на Ч. Г. Д., ЕГН ••••••••••, сумата от 873, 80 /осемстотин седемдесет и три лева и осемдесет стотинки/ лв., представляваща обезщетение за лишаването му от ползването на земеделските земи, описани подробно в исковата молба, за периода от 2020 г. до 2024 г. или за четири стопанска година, съобразно притежаваните от него 1/6 идеални части от същите, ведно със законната лихва от 08.11.2024 г. до окончателното плащане на сумата; за осъждане на „Агродрифтинг“ ЕООД с ЕИК ••••, на основание чл. 59 от ЗЗД, да заплати на П. Б. П. с ЕГН ••••••••••, сумата от 436, 90 /четиристотин тридесет и шест лева и деветдесет стотинки/ лв., представляваща обезщетение за лишаването му от ползването на земеделските земи, описани подробно в исковата молба, за периода от 2020 г. до 2024 г. или за четири стопанска година, съобразно притежаваните от него 1/12 идеални части от същите, ведно със законната лихва от 08.11.2024 г. до окончателното плащане на сумата. Представя доказателства. Прави доказателствени искания. Претендират се разноските.

В срокът по чл. 131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от ответника „Бългериан Мениджмънт Груп“ ЕООД, с който исковата молба се оспорва като неоснователна.

Твърди, че и трите договора, по които страни са представляваното от него дружество като наемател от една страна и В. К. П. като наемодател от друга, били изцяло съобразени със закона, спазени били всички изисквания както за съставянето им в писмена форма, така и едновременната нотариалка заверка на подписите на страните, договорите били вписани, както повелявали ЗСПЗЗ, ЗЗД и ЗАЗ и др. нормативни актове, уреждащи наемните правоотношения при наемане на земеделски земи и тяхното ползване.

Оспорва твърденията за нищожност порди накърняване на добрите нрави. Възразява срещу тези твърдения, тъй като не били подкрепени с никакви доказателства, че договорените цени на наема били „неизгодни“. Договаряните цени се обсъждали предварително, вземало се предвид реалното състояние на обектите на договора. Атакуваните договори били търговски сделки, в която връзка се позовава на разпоредбата на чл.229, ал.1 от ЗЗД.

Възразява против всички искания за обезщетение за лишаване от ползване. През целият период на сключения договор до сега, „Бългериан Мениджмънт Груп“ ЕООД стриктно е спазвало своите задължения, като е заплащало наемни цени по процесния договор в срок на наследника на наемодателя.

Аргументира тезата, че договорите с дружеството „Агродрифтинг“ ЕООД били законни, валидни и извън интересите и правото на намеса на наемодателя, респ. от останалите съсобственици, доколкото пренаемателя нямал никакво касателство към тях, а единствено облигационни отношения със своя пренаемодател.

Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователени и недоказани. Представя доказателства. Претендират се разноските.

В срокът по чл. 131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от ответника „Агродрифтинг“ ЕООД, с който исковата молба се оспорва като неоснователна.

Не оспорва, че ищците били съсобственици на описаните в ИМ недвижими имоти при посочените квоти в съсобствеността. Оспорва твърдението, че именно „Агродрифтинг“ ЕООД е лишило ищците от ползване на земеделските земи за претендирания период, поради което им се дължало обезщетение.

Излага, че дружеството е ползвало имотите в периода от 2020 – 2024 г. на основание валиден договор за наем с първия ответник. Именно на това правно основание имал достъп до имота. Намира, че принципно сключването на договор за наем на чужда вещ не е нищожен, тъй като не противоречи на изрична законова разпоредба. Договорът от 29.07.2020 г., по който дружеството е страна, не е нищожен и изобщо не е предмет на делото. Дори и съдът да уважи първият договор, то това не прави нищожен договорът за пренаемане. Не „Агродрифтинг“ ЕООД е лишило ищците от ползване на земите, а „Бългериан Мениджмънт Груп“ ЕООД, който е бил във владение на имота и до обявяване на договора за нищожен е можел и го ползвал, по начина който е преценил – в случая като го е преотдал под наем.

Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователени и недоказани. Представя доказателства. Претендират се разноските.

В срокът по чл. 131 от ГПК, по делото не е постъпил писмен отговор от ответницата И. И. В.. В съдебно заседание на основание чл.214, ал.1 от ГПК е допуснато изменение на размера на предявените искове по чл.59 от ЗЗД, както следва: по отношение на исковете с правно осн. чл. 59 ЗЗД срещу „Бългериан Мениджмънт Груп“ ЕООД от името на Ч. Г. Д., искът да се счита предявен за сумата от 202, 33 лв., а от името на П. Б. П. за сумата от 101, 16 лв. По отношение на ответника „Агродрифтинг“ ЕООД, искът от Ч. Г. Д. да се счита за предявен за сумата от 924, 66 лв., като по отношение на П. Б. П., да се счита предявен за сумата 462, 33 лв.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представено удостоверение за наследници с изх. №114 от 06.08.2024 г., издадено от Община С••• за Д. Н. П., починал на ••• г. Представено е и удостоверение за наследници на Б. Д. П. с изх. №136/24.09.2024 г., издадено от Община С•••.

По делото е представено Решение №2Я за възстановяване на правото на собственост върху земеделските земи съгласно плана за земеразделяне на с.

Я••, ЕКАТТЕ 87552, община С••• от 27.03.1995 г., с което е възстановено правото на собственост на наследниците на Д. Н. П. на описаните в същото земи.

По делото е представен договор за наем на земеделски земи, сключен между В. К. П. и „Бългериан Мениджмънт Груп“ ЕООД от 28.06.2019 г., както следва: Поземлен имот с идентификатор: •••••, имот с идентификатор: •••••, имот с идентификатор: •••, с. Я•••, имот с идентификатор: •••, имот с идентификатор: ••••, имот с идентификатор: ••••, имот с идентификатор: •••, всички находящи се в землището на с. Я•••, общ. С•••, обл. С•••. Договорът за наем е със срок от 10 години от 01.10.2019 г. до 30.09.2029 г. Наемната цена е опредЕ. в размер на 5 лева на декар за една стопанска година. Договорът за наем е с нотариално удостоверяване на подписите.

По делото е представен договор за наем на земеделски земи, сключен между В. К. П. и „Бългериан Мениджмънт Груп“ ЕООД от 30.10.2019 г., както следва: Поземлен имот с идентификатор: •••••, имот с идентификатор: •••••, имот с идентификатор: •••, с. Я•••, имот с идентификатор: •••, имот с идентификатор: •••, имот с идентификатор: •••, имот с идентификатор: •••, всички находящи се в землището на с. Я•••, общ. С•••, обл. С•••. Договорът за наем е със срок от 10 години от 01.10.2029 г. до 30.09.2039 г. Наемната цена е опредЕ. в размер на 5 лева на декар за една стопанска година. Договорът за наем е с нотариално удостоверяване на подписите.

По делото е представен договор за наем на земеделски земи, сключен между В. К. П. и „Бългериан Мениджмънт Груп“ ЕООД от 01.11.2019 г., както следва: Поземлен имот с идентификатор: •••••, имот с идентификатор: •••••, имот с идентификатор: •••, с. Я•••, имот с идентификатор: •••, имот с идентификатор: •••, имот с идентификатор: •••, имот с идентификатор: •••, всички находящи се в землището на с. Я•••, общ. С•••, обл. С•••. Договорът за наем е със срок от 10 години от 01.10.2039 г. до 30.09.2049 г. Наемната цена е опредЕ. в размер на 5 лева на декар за една стопанска година. Договорът за наем е с нотариално удостоверяване на подписите.

По делото са представени и справки чрез отдалечен достъп за всеки от имотите, видно от които договорите за наем са вписани в Имотния регистър по партидите на всеки от тях.

По делото е представено платежно нареждане от 20.10.2021 г., видно от което на И. И. В. е преведена сумата в размер на 873, 70 лв. от „Бългериан Мениджмънт Груп“ ЕООД с посочено основание наем зем. Земя 2019/2020, 2020/2021 г., с. Я••• 43, 689 дка, дог/28.06.2019 г. Представени са и платежно нареждане от 19.10.2022 г., видно от което на И. И. В. е преведена сумата в размер на 436, 89 лв. от „Бългериан Мениджмънт Груп“ ЕООД с посочено основание наем зем. Земя 2021/2022 г., с. Я•• 43, 689 дка, дог/28.06.2019 г., платежно нареждане от 14.10.2024 г., видно от което на И. И. В. е преведена сумата в размер на 436, 89 лв. от „Бългериан Мениджмънт Груп“ ЕООД с посочено основание наем зем. Земя 2022/2023 г., с. Я••• 43, 689 дка, дог/28.06.2019 г., платежно нареждане от 10.10.2023 г., видно от което на И. И. В. е преведена сумата в размер на 436, 89 лв. от „Бългериан Мениджмънт Груп“ ЕООД с посочено основание наем зем. Земя 2022/2023 г., с. Я••• 43, 689 дка, дог/28.06.2019 г. Представени са и платежни нареждания от страна на „Агродрифтинг“ ЕООД, видно от които последното е превело на 03.02.2025 г. сумата в размер на 2000 лв. на „Бългериан Мениджмънт Груп“ ЕООД, както и на 26.07.2024 г. сумата в размер на също 2000 лв. Представени са съответно фактури в тази връзка.

По делото е прието неоспорено от страните заключение по допусната съдебно – счетоводна експертиза, съгласно което средният пазарен наем на процесните земеделски земи с площ от 43, 685 дка е в размер на 1214, 00 лв. за една стопанска година 2019-2020 г. Средният пазарен наем на процесните земи е в размер на 5548, 00 лв. за четири стопански години от 2020 – 2024 г. Приложена е и таблица с източници на информация за средния пазарен наем на декар на земеделските земи в района.

Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка, изхождайки от закона, съдът установи от правна страна следното:

По иска с правно основание чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД: Предявеният иск е съединен с иска по чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД в отношение на главен към евентуален, като главният се явява този по чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД.

Съдебната практика трайно приема, че основанието на иска се определя от съда въз основа на обстоятелствата, на които се позовава ищецът в исковата молба, за да извлече претендираното право, което свързва със заявения петитум на иска. След като определянето на основанието на предявения иск е процесуално задължение на съда, то съдът, разглеждащ спора, извършва и преценка за съотношението, в което се намират помежду си съединените искове, като не е обвързан от изявлението на ищеца относно обективното съединяване на исковете. Когато ищецът прибягва до обективно съединяване на исковете, той обуславя разглеждането на евентуалния иск от неуважаването на главния иск. Ако ищецът е предявил обективно съединени искове при условията на евентуалност, то съдът се произнася по всеки един от исковете в поредността, произтичаща от естеството на въведеното основание, като при уважаването на иска на едно от основанията, съдът не дължи произнасяне по същество по останалите евентуални искове. Предявяването на искове за прогласяване на нищожност на една правна сделка на различни правни основания при условията на кумулативност е допустимо, ако ищецът обоснове правен интерес за предявяване на иска с оглед на различни правни последици, които законът свързва с обявяване на нищожността за страните по сделката. Ако такъв интерес не е обоснован, исковете следва да се разгледат от съда при условията на евентуалност в поредност, произтичаща от естеството на поддържания от ищеца порок на сделката /В този смисъл и Решение № 129 от 12.04.2011 г. по гр.д. № 925/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение № 23 от 13.02.2014 г. по гр.д. № 2334/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение № 97 от 08.02.2013 г. по т.д. № 196/2011 г. на ВКС, І т.о., Решение № 46 от 14.01.2014г. по гр.д. № 1585/2013 г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 117 от 31.05.2016г. по гр.д. № 5673/2015 г. на ВКС, ІII г.о. и др./.

Именно предвид изложеното и съобразявайки основанието на всеки един от обективно съединените искове за нищожност на процесните договори за наем на земеделски земи, настоящият състав намира, че първо следва да пристъпи към разглеждане на иска по чл.26, ал.1, предл. първо, съобразно и естеството на пороците, релевирани от ищеца, като едва при неговото отхвърляне да пристъпи към другия съединен в условията на евентуалност иск.

Ищецът счита, че е налице нарушение на императивна материалноправна норма и по – конкретно – тази на чл.4а, ал.2 от ЗСПЗЗ, съгласно която договор за наем на земеделска земя със срок над една година се сключва от съсобственик или съсобственици на земеделската земя, притежаващи повече от 25 на сто идеални части от съсобствения имот, или от упълномощено от тях лице.

Съгласно чл. 228 ЗЗД с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят да му заплати опредЕ. цена. В съдебната практика и в правната доктрина е утвърдено разбирането, че сключването на договор за наем представлява действие на управление. По отношение на съсобствените вещи разпоредбата на чл. 32, ал. 1 ЗС установява правилото, че общата вещ се управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ. Тоест възможността да се отдава един имот или по – общо вещ под наем се определя от мнозинството от съсобствениците, взели решение по реда на чл.32, ал.1 от ЗС, като в този случай договорът за наем е противопоставим на останалите съсобственици. Под „противопоставим“ следва да се разбира, че същите са обвързани от него и не биха могли да ревандикират вещта от наемателя или да го отстранят по съдебен път от нея, доколкото последният я владее на правно основание, което се разпростира и върху тяхната власт да си служат непосредствено с вещта.

Следва обаче да се посочи, че договорът за наем би могъл да бъде сключен и от наемател или например арендатор на вещта, като в последния случай договорът е за пренаемане /по отношение на процесните земи е налице сходна хипотеза/. Договорът за наем обаче обвързва валидно сключилите го страни, дори когато наемодателят няма никакви права върху наеманата вещ (наем на чужда вещ). Такъв договор не поражда действие за действителния собственик, също както и договорът за продажба на чужда вещ, тоест същият не е противопоставим на действителния собственик /Така Решение № 541 от 6.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 810/2010 г., IV г. о., ГК/.

От изложеното следва, че договор за наем на чужда вещ или съответно сключен от съсобственик /по аргумент за по – силното основание/, който обаче няма мнозинство от идеалните части, тоест без да е взето решение от мнозинството от съсобствениците по реда на чл.32, ал.1 от ЗС, не е нищожен.

Такъв договор не би могъл да обвърже останалите съсобственици и да им бъде противопоставен. Последица от това е и тяхната възможност да ревандикират вещта и да отстранят наемателя на имота, който не би могъл да им противопостави правно основание, което да обвързва и тях.

Разпоредбата на чл. 4а, ал. 2 ЗСПЗЗ се явява специална спрямо общата разпоредба на чл. 32, ал. 1 ЗС, като урежда договор за наем на земеделска земя, обвързващ и останалите съсобственици, да се сключва от съсобствениците, притежаващи повече от 25 % от съсобствения имот. Т. е. налице е изключение от правилото на чл. 32, ал. 1 ЗС, че общата вещ се използва и управлява по волята на съсобствениците с мажоритарен дял в съсобствеността. Целта на законодателя, очевидно, е да се улесни отдаването под наем на земеделска земя, така че да се намали неизползваната такава и същевременно се създадат условия за по-ефективно обработване. Въпреки това обаче тази разпоредба не създава отклонения от останалите правила, що се касае до договора за наем, уредени в общото гражданско законодателство /чл.228 – 239 от ЗЗД/, в който смисъл е и съдебната практика – напр. Решение № 253 от 24.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2173/2023 г., II г. о., ГК, Решение № 545 от 17.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1062/2023 г., I г. о., ГК.

От това следва, че нарушаването на посочената разпоредба не води до нищожност на сключените договори за наем така, както и сключването на договор за наем на чужда вещ не води до недействителност на такъв договор. Последица от липсата на право на сключване на договор за наем е това, че последният не може да бъде противопоставен на останалите съсобственици, в който смисъл е и цитираната по – горе съдебна практика.

По тези съображения и главният иск за нищожност на процесните договори за наем на основание чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД е неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.

По иска с правно основание чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД: Предвид отхвърляне на главния иск, съдът следва да пристъпи към разглеждане на обективно съединения иск в условията на евентуалност, съобразявайки и цитираната по – горе съдебна практика относно обективното съединяване на исковете.

По този иск ищецът сочи, че е налице накърняване на добрите нрави, доколкото е договорен изключително дълъг срок на договорите за наем, общо до 2049 лв., с неизгодни по размери наемни плащания от по пет лева на декар за стопанска година. Налице била пълна нееквИ.лентност на престациите с размера на средния пазарен наем за този район. Наемните правоотношение били не само несправедливи, но и увреждали всички останали съсобственици, които не могли да се разпореждат с имотите, тъй като имало вписани договори за наем за тях, което сочило на недобросъвестност и неморалност на сключените сделки.

Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД, нищожни са договорите, които накърняват добрите нрави. В тази връзка, за да се прецени дали е налице накърняване на добрите нрави, следва да се дефинира това понятие, като се обследват всички обстоятелства около сключването на процесните договори за наем, както и техните обективни характеристики към момента на тяхното сключване.

В правната теория се приема, че добрите нрави са критерии и норми за поведение, които се установяват в обществото, поради това, че значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с тях /така М. П. Гражданско право - Обща част, изд. Софи-Р, 2002, с. 532, в този смисъл и съдебната практика - Решение № 906 от 30.12.2004 г. по гр.д. № 1106/2003 г., ВКС, II г. о., Определение № 326 от 3.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4588/2008 г., IV г. о., ГК, мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСTK и др./. Като примери на сделки, които противоречат на добрите нрави се дават такИ., с които се уговарят необосновано високи цени, неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг и др. Когато се преценява дали една сделка противоречи на добрите нрави съдът не може да се ограничи само до нейното формално съдържание, а поради естеството на сочения порок следва да съобрази дали последиците, крайният резултат на сделката, са съвместими с общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност. Тогава, когато сделката и съпътстващите я други обстоятелства, преценени комплексно, са довели до неоправдано разместване на имуществени права, при което едно лице очевидно търпи значителна загуба, която то не е желало и очаквало, има основание да се счита, че сделката е проява на недобросъвестност и накърнява добрите нрави /Така Решение № 1291 от 03.02.2009 г. по гр.д. № 5477/ 2007 г., ВКС, V г. о., Решение № 119 от 22.03.2011 г. по гр.д. № 485/2010 г., ВКС, I г. о. и др./.

В случая, за да се прецени дали сключването на процесните договори за наем противоречи и накърнява добрите нрави, следва да се прецени освен тяхното съдържание /вкл. и обстоятелството дали е налице нееквИ.лентност на престациите/, така и съпътстващите я други обстоятелства относно тяхното сключване, съобразно и установената съдебна практика.

Следва да се посочи, че не всяка нееквИ.лентност на престациите обаче е основание за нищожност на сделката поради противоречие с добрите нрави. Допускането на противното би означавало съществено да се накърни принципът на свободата на договарянето /чл. 9 от ЗЗД/, защото еквИ.лентността на престациите поначало се преценява от страните и се съобразява с техния правен интерес. Като критерий в съдебната практика е възприета изключително голямата разлика в престациите – примери за това са решение № 615 от 15.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1208/2009 г. на III Г. О. на ВКС, решение 119 от 22.03.2011 г. по гр. д. № 485 по описа за 2010 г. на I Г. О. на ВКС. Обобщаващо съдебната практика е Решение № 24 от 9.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2419/2015 г., III г. о., ГК, в което е посочено, че значителна и явна нееквИ.лентност на насрещните престации, която води до нищожност поради противоречие с добрите нрави, е налице, когато насрещната престация е практически нулева. Когато престацията не е толкова незначителна, съдът може само да извършва преценка дали не е налице сделка при явно неизгодни условия, сключена поради крайна нужда/унищожаемост по чл. 33 от ЗЗД/, ако такъв иск е предявен.

Установено е, че средната пазарна наемна цена на декар за процесните имоти към момента на сключване на процесните договори за наем /тоест за стопанската година 2019-2020/ е в размер на 27, 79 лв., а в случая уговорената наемна цена е в размер на 5 лв. на декар за една стопанска година. Разликата между двете престации е близо шест пъти, тоест действително е налице нееквИ.лентност на престациите, но тя не е такава, която сама по себе си да води до нищожност поради противоречие с добрите нрави.

Въпреки това обаче, следва да се акцентира на това, че ищецът навежда и други твърдения, които наред с нееквИ.лентността на престациите, счита, че обуславят нищожност на процесните договори за наем. Така например е посочил, че е договорен изключително дълъг срок до 2049 г., наред с неизгодните уговорени размери на наемни плащания.

Съдът намира, че всеки един от процесните три договора за наем следва да бъдат разглеждани комплексно и заедно, доколкото всички договори са сключени през един изключително кратък период от време – първият е сключен на 28.06.2019 г., следващите съответно на 30.10.2019 г. и 01.11.2019 г., между същите страни, със същият предмет и с на практика идентично съдържание. Сключването на отделните договори е направено с цел удължаване на практика на действието на наемното правоотношение между починалата В. П. и „Бългериан мениджмънт Груп“ ЕООД до 2049 г. В тази връзка съдът споделя доводите, изложени в исковата молба, че на практика процесните земеделски земи са предоставени за ползване на ответното дружество за един изключително дълъг период от време – до 2049 г., като това е била и целта на сключване на договорите. Това само по себе си не е основание за прогласяване на нищожността на процесните договори за наем, но следва да се отчита от изключително значение обстоятелството, че за отдаване под наем на земите не е дадено съгласието на останалите съсобственици.

В тази връзка самите обстоятелства относно сключване на договорите за наем – сключването им от един съсобственик с по – малко от 25 % идеални части от процесните земи, без знанието и съгласието на останалите, за срок до 2049 г. и с договаряне на един изключително занижен наем от близо шест пъти по ниска стойност от средната пазарна наемна цена, при това към момента на сключване на сделките, съдът намира, че в своята съвкупност обуславят извод за накърняване на добрите нрави. Следва да се посочи също така, че в нито един от сключените договори за наем не е предвидена възможност за изменение на договорите в частта им за наемната цена, като предвид обстоятелството, че наемът е едно периодично във времето плащане, следва да се съобрази именно, че сключването на такИ. договори със срок до 2049 г., при уговорена наемна цена, която е шест пъти по – ниска от средната пазарна стойност, без възможност за изменение на цената до края на срока на договорите, само по себе си е също обстоятелство, което води до извод относно накърняване на добрите нрави.

Всички тези обстоятелства, съпровождащи сключването на процесните договори за наем, водят до това, че последиците, които сключването на всеки един от процесните договори за наем има по отношение на останалите съсобственици, а и наемодателката, техният краен резултат, са несъвместими с общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност. Очевидно е, че множество лица търпят значителни загуби, които не са целели и очаквали, поради което и следва да се приеме, че сключването на процесните договори за наем е проява на недобросъвестност и накърнява добрите нрави.

Предвид изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен.

По исковете с правно основание чл.59 от ЗЗД, предявени срещу ответника „Бългериан Мениджмънт Груп“ ЕООД:

Съгласно разпоредбата на чл. 59 ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Спорното право, претендирано от ищците, възниква от фактически състав, включващ обедняване на едно лице, обогатяване на друго, наличие на връзка между обогатяването и обедняването и липса на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между двата субекта. Т. е. разглежданият иск би бил основателен, ако ищците докажат, че техният патримониум е накърнен, като в корелативна връзка с това е увеличен актИ. в имуществото на ответника, без да е налице правно основание за такова разместване на материални блага.

Вземането, произтичащо от неоснователно обогатяване, е субсидиарно – чл. 59, ал. 2 от ЗЗД. То не съществува, ако съответната престация се дължи на договорно или на някакво друго извъндоговорно основание (деликт, гестия или неоснователно обогатяване по чл. 55 – чл. 58 от ЗЗД). Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 9 от ППВС № 1/1979 г., ако законът е поставил на разположение на правоимащия точно определен иск, недопустимо е приложението на общия състав на чл. 59 ЗЗД. Същото е прието и в по – актуалната практика на ВКС – напр. Решение № 75 от 15.05.2009 г. по т. д. № 770/2008 г. на ВКС, ІІ ТО.

Когато собственик на имот е лишен от неговото ползване, доколкото същият се държи и ползва от друго лице несобственик, обедняването на собственика се изразява в пропуснатите от него наемоподобни доходи, които би получавал при отдаването под наем на имота, които следва да се определят съобразно действащите за периода пазарни наемни цени за конкретния имот. Неоснователното обедняване на собственика за сметка на неоснователното обогатяване на ползващия се от неговата вещ, се определя от средномесечния пазарен наем, който би получавал за спорния период, както е изяснено в ТР- 82-74-ОСГК ВС РБ и последователно е прилагано в практиката на Върховния съд и Върховни касационен съд /В този смисъл Решение № 262/22.02.2013 г. по гр. д. № 1480/2011 г., на ВКС, ІІІ ГО, Решение № 463/20.12.2011 по гр. д. № 109/2011 г. на ВКС, ІV ГО и др.).

При сключването на договор за наем от несобственик, включително от съсобственик, но който няма правото да сключи договор или когато договорът за наем е противопоставим на останалите съсобственици, е налице практика на ВКС, съгласно която за основателността на облигационния иск по чл. 59 ЗЗД следва да е налице връзка между обедняването на ищеца – собственик на вещта и обогатяването на ответника – наемател по сключен договор за наем с трето лице - несобственик. Такава връзка ще бъде налице само когато ответника – наемател си спестява разходи, ползвайки имота без да заплаща наемна цена. Когато обаче тази наемна цена се заплаща на трето лице, се обогатява именно това трето лице, а не ползвателят и съответно връзката съществува между неговото обогатяване и обедняването на ищеца, поради което искът по чл. 59 ЗЗД срещу ползвателя в този случай е неоснователен и това не означава, че договорът за наем, сключен с несобственик на вещта се противопоставя на вещното правото /разбирано като правомощие да владее имота/ на действителния собственик, а води до извода, че по отношение на наемателя не е осъществен фактическия състав на чл. 59 ЗЗД /Така Решение № 50290 от 28.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4537/2021 г., IV г. о., ГК, Решение № 79 от 7.07.2020 г. по гр. д. № 2688/2019 г. на III г. о., Решение № 60100 от 14.07.2022 г. по т. д. № 165/2020 г. на I т. о. и др./.

В настоящият случай съсобственик, който няма правото по чл.32 от ЗС, отдава имоти под наем без съгласието на останалите съсобственици. Съгласно чл. 32, ал. 1 ЗС управлението и ползването на общата вещ се извършва по правило по решение, взето от съсобствениците, които имат повече от половината от общата вещ, на което съответства задължението на малцинството да се съобрази с това решение и да не може да го променя (извън хипотезата на чл. 32, ал. 2 ЗС). В тази връзка, съсобствениците, които притежават повече от половината от общата вещ са властни да вземат решение за отдаването й под наем и това решение ще обвърже всички съсобственици. Имуществените отношения в подобна хипотеза се уреждат между съсобствениците, а не между наемателя и неучаствалия в сделката съсобственик (чл. 31, ал. 2 ЗС). Той, поради обвързаността си в облигационното отношение, има право на ползите, но търпи и ограниченията във връзка с изпълнението на договора (арг. чл. 30, ал. 3 ЗС). По изключение, ако напр. договорът за наем е сключен по начин, вреден за общата вещ или е явно неизгоден за съсобствениците, притежаващи по-малко от половината от общата вещ, те могат да търсят наред с припадащата им се част от наема, още и обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС, представляващо разликата между уговорена наемна цена и средната пазарна цена, когато първата е по-ниска (виж мотивите към ТР 7/2012 г. на ОСГК) /В този смисъл и Решение № 179 от 23.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3104/2014 г., IV г. о., ГК/. В това решение се възприема, че когато сделката не обвързва съсобствениците по чл. 32 ЗС, те могат да търсят обезщетение за това, че са лишени от възможността да ползват своя дял от общия имот, като отговорността е по чл.59 от ЗЗД. Приема се, че в тази хипотеза задължено е лицето, което фактически ползва вещта, тъй като основанието му е непротивопоставимо на съсобственика - ищец.

Макар и с по – различни мотиви, друг състав на ВКС приема, че в подобна хипотеза се поражда т.нар. „неистинска солидарност“.

Съсобственикът, на когото наемният договор е непротивопоставим, тъй като е сключен от другия съсобственик, разполага с две алтернативни претенции. Той може да иска от другия съсобственик средния пазарен наем за своята част чрез кумулативно съединени искове по чл. 30, ал. 3 ЗС и чл. 31, ал. 2 ЗС(виж т. р. 7-2012- ОСГК), а срещу наемателя в имота има претенция за средния пазарен наем за припадащата му се част на основание чл. 59 ЗЗД за лишаване от ползване. Тези две претенции защитават един и същи стопански интерес и се намират в съотношение на неистинска солидарност, тъй като двама длъжници дължат едно и също нещо, но едва когато единият от тях плати, се погасява съответно задължението на другия длъжник, за да не възникне неоснователно обогатяване чрез получаване два пъти на едно и също нещо. Двете алтернативни претенции преди плащането са относителни облигационни права без рефлексно действие(относителните права имат действие спрямо трети лица само в уредените от закона случаи), поради което наличието на правата срещу другия съсобственик по чл. 30, ал. 3 ЗС и чл. 31, ал. 2 ЗС не погасяват правото срещу наемателя по чл. 59 ЗЗД. Значение има единствено плащането по едното от двете правоотношения, защото едва тогава ще е налице получена полза, която да се отчете при определянето на обедняването по иска за неоснователно обогатяване /Така Решение № 156 от 7.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1223/2018 г., III г. о., ГК/.

Следва да се посочи, че е налице известно противоречие между Решение № 179 от 23.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3104/2014 г., IV г. о., ГК, Решение № 50290 от 28.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4537/2021 г., IV г. о., ГК и Решение № 156 от 7.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1223/2018 г., III г. о., ГК, като настоящият състав приема, че тогава когато вещта е отдадена под наем от един съсобственик, но без да има съгласие на останалите съсобственици, които да формират необходимото мнозинство така, както изисква и разпоредбата на чл.32 от ЗС /той е в същото положение като несобственик от правна гледна точка, доколкото няма право да отдава под наем целия имот/, то действително сделката е непротивопоставима на неучаствалите в сключването й съсобственици /или тези които не са дали съгласие за това/. Това обаче само по себе си не обуславя основателност на предявения иск по чл.59 от ЗЗД, доколкото след като наемателят е заплащал наем на наемодателя, то не е налице обогатяване от страна именно на наемателя, тоест не е изпълнен фактическия състав на чл.59 от ЗЗД, който да обуслови основателността на предявения иск. В посоченото Решение № 50290 от 28.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4537/2021 г., IV г. о., ГК също се подчертава, че това не означава, че договорът за наем, сключен с несобственик на вещта се противопоставя на вещното правото /разбирано като правомощие да владее имота/ на действителния собственик, а води до извода, че по отношение на наемателя не е осъществен фактическия състав на чл. 59 ЗЗД. Следва да се подчертае, че в този случай под „непротивопоставимост“ на сключените договори за наем спрямо останалите съсобственици, следва да се разбира възможността същите да остранят от фактическо ползване наемателите, които именно не биха могли да им противопоставят сключените договори за наем, за които не е дадено съгласие от останалите съсобственици, съгл. чл.32 от ЗС.

Обсъжданите хипотези касаят договори за наем, които са сключени от несобственик, респ. съсобственик, но без да е налице решение за отдаване под наем по реда на чл.32 от ЗС, като настоящият случай е различен, предвид обявяване на процесните договори за наем за недействителни на основание чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД. При това положение договорите за наем са не просто непротивопоставими на останалите съсобственици, но същите са изначално нищожни. Прогласяване на недействителността на договорите поражда действие не от момента на влизане в сила на съдебното решение, а изначално, като се счита, че същата не поражда каквото и да е правно действие. Нищожните сделки не пораждат целения от страните по сделката правен резултат – не възниква частноправно взаимоотношение, нито се придобИ.т субективните права и задължения от неговото съдържание. Отражение на това е и установеното в чл.34 от ЗЗД, съгласно която когато договорът бъде признат за нищожен или бъде унищожен, всяка от страните трябва да върне на другата страна всичко, което е получила от нея. В случая е налице специфика, доколкото договорът за наем е такъв с продължително изпълнение, като на наемодателя не би могло да „бъде върнато“ ползването на земята. В този случай и отношенията на страните биха могли да се уредят на плоскостта отново на неоснователното обогатяване в случай, че наемателят е заплащал цена, която не съответства на средната пазарна цена на имотите, съобразно дела на наемодателката /или нейната наследница/ от тях.

Така или иначе предвид и непораждане на каквито и да правни последици от договорите за наем, то отношенията между страните следва да се уредят на плоскостта на чл.59 от ЗЗД, като в тази връзка съдът съобрази, че по делото няма спор относно ползването на земята от ответното дружество „Бългериан Мениджмънт Груп“ ЕООД за стопанската 2019 – 2020 г., което се установява и от представените по делото писмени доказателства. Съгласно приетото и неоспорено по делото заключение по допусната съдебно – оценителна експертиза, средният пазарен наем на процесните земеделски земи за стопанската 2019 – 2020 г. е в размер на 1214, 00 лв., като съобразно притежаваните от ищците дялове в тях, съдът намира, че ответникът „Бългериан Мениджмънт Груп“ ЕООД дължи обезщетение за лишаване от ползването на процесните земи към ищеца Ч. Г. Д. в размер на 202, 33 лв., а към ищеца П. Б. П. в размер на 101, 16 лв.

По тези съображения, исковата претенция се явява основателна за пълния предявен размер и като такава следва да бъде уважена.

По исковете с правно основание чл.59 от ЗЗД, предявени срещу ответника „Агродрифтинг“ ЕООД:

Съгласно чл.234, ал.1 от ЗЗД ако не е уговорено противното, наемателят може да пренаеме части от наетата вещ без съгласието на наемодателя. Но и в този случай той не се освобождава от задълженията си по договора за наем. Съгласно ал. 2, относно ползуването от имота пренаемателят не може да има повече права от наемателя.

При пренаемането има два договора - между наемодател и наемател и последващ го договор между наемател и пренаемател. При пренаемния договор не възникват правоотношения между наемодател и пренаемател, отношенията са между наемателя и пренаемателя и правото на последния е обусловено от това на наемателя. Ето защо, след като се прекрати наемния договор между наемодателя и наемателя, пренаемателят вече държи имота без правно основание /Така Решение от 25.01.2005 г. на ВКС по гр. д. № 297/2004 г., II т. о., ТК/.

В случая и доколкото бе установено, че процесните договори за наем за нищожни на основание чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД, съдът намира, че отношенията между пренаемателя и съсобствениците – ищци следва да се определят на плоскостта на чл.59 от ЗЗД. Това е така предвид изричната норма на чл.234, ал.2 от ЗЗД - относно ползуването от имота пренаемателят не може да има повече права от наемателя. Договорът за пренаемане е обусловен от сключените договори за наем на земеделските земи, като доколкото същите са нищожни, то и на по – силно основание договорът за пренаемане не би могъл да се противопостави на съсобствениците.

При отпадане на основанието за сключване на договора за пренаема, то и отпада основанието за пренаемателя да ползва наетия имот. Когато основанието е нищожно, то изначално не е породило своите последици, от което следва, че договорите за пренаемане също са лишени от основание, поради което и отношенията между пренаемателя и съсобствениците следва да се уредят по правилата на чл.59 от ЗЗД. Без значение в случая е обстоятелството, че пренаемателят е заплащал наемна цена на пренаемодателят, предвид именно на връзката между договорите за наем и този за пренаемане. В този случай и при нищожност на договорите за наем, въз основа на които е сключен договор за пренаемане, отношенията между пренаемодател и пренаемател са непротивопоставими на съсобствениците на земеделските земи.

Съгласно приетото и неоспорено по делото заключение по допусната съдебно – оценителна експертиза, средният пазарен наем на процесните земеделски земи за стопанската 2019 – 2020 г. е в размер на 1214, 00 лв., като съобразно притежаваните от ищците дялове в тях, съдът намира, че ответникът „Бългериан Мениджмънт Груп“ ЕООД дължи обезщетение за лишаване от ползването на процесните земи към ищеца Ч. Г. Д. в размер на 202, 33 лв., а към ищеца П. Б. П. в размер на 101, 16 лв.

По тези съображения, исковата претенция се явява основателна за пълния предявен размер и като такава следва да бъде уважена.

По разноските: Предвид изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК разноски се дължат на ищците. Представени са доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 5414, 58 лв. от страна на ищците. От така претендираните разноски, 4500 лв. са за заплатено адвокатско възнаграждение, за което са представени доказателства за заплащане в брой.

По делото е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. На основание чл.78, ал.5 от ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съобразно цената на исковете за нищожност с правно основание чл.26, ал.1, предл. първо и трето от ЗЗД, минимално предвиденото съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа е в размер на 800 лв., тоест по 400 лв. на всеки от тях. По отношение на исковете по чл.59 от ЗЗД минимално предвиденото съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа е в размер на 1600 лв., съобразявайки обстоятелството, че са предявени по два субективно съединени иска срещу двама ответника /тоест по 400 лв. за всеки от исковете/.

Съобразно изложеното, минимално предвиденото възнаграждение съобразно цитираната Наредба е в общ размер на 2400 лв. Съдът, съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, намира, че претендираният адвокатски хонорар е прекомерен, като същият следва да бъде редуциран до размера на сумата от 3200 лв., като по исковете за нищожност адвокатското възнаграждение бъде определено в размер на общо 800 лв., а това по исковете по чл.59 от ЗЗД в размер на общо 2400 лв. или по 600 лв. за всеки от тях.

По тези съображения, ответникът И. И. В. с ЕГН ••••••••••, следва да заплати на ищците сумата от общо 704, 86 лв., от които 400 лв. за адвокатско възнаграждение и 304, 86 лв. – разноски по делото за заплатена държавна такса и възнаграждение за вещо лице.

Ответникът „Бългериан Мениджмънт Груп“ ЕООД следва да заплати на ищеца сумата от общо 1904, 86 лв., от които адвокатско възнаграждение за предявените искове по чл.26, ал.1, предл. първо и трето от ЗЗД в размер на 400 лв., адвокатско възнаграждение за предявените искове по чл.59 от ЗЗД в размер на 1200 лв., както и 304, 86 лв. – разноски по делото за заплатена държавна такса и възнаграждение за вещо лице.

Ответникът „Агродрифтинг“ ЕООД следва да заплати на ищеца сумата от общо 1504, 86 лв., от които адвокатско възнаграждение за предявените искове по чл.59 от ЗЗД в размер на 1200 лв., както и 304, 86 лв. – разноски по делото за заплатена държавна такса и възнаграждение за вещо лице Предвид изхода по спора, на ответниците не следва да се присъждат разноски.

Мотивиран от горното, Районен съд – Бургас