Решение № 439 от 13.12.2024 г. на Окръжен съд - Стара Загора по дело № 87/2023 г.

Предявени са искове с правно основание чл. 135 от ЗЗД при условията на евентуалност 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ и при условията на евентуалност по чл. 647, ал.1, т. 6 от ТЗ.

В исковата молба е изложено, че с Решение № 60/11.03.2022 г. постановено по т.д. №1241/2021 г. по описа на Окръжен съд С.З. е открито производство по несъстоятелност за „А.С.“ ООД като е определена начална дата на неплатежоспособността – 20.03.2020 г., наложени са запор и възбрана върху цялото притежавано от длъжника имущество и е назначен временен синдик. С Определение № 251/15.04.2022 г. по същото дело е назначен постоянен синдик. Сочи се, че решението за откриване на производство по несъстоятелност, в частта му относно определената от съда начална дата на неплатежоспособност, е обжалвано и не е влязло в сила. С Решение № 428/12.10.2022г., постановено по в.т.д. № 259/2022 г. по описа на П. апелативен съд, решението на Окръжен съд С.З. в обжалваната част е отменено и е определена като начална дата на неплатежоспособността датата 16.06.2021г. Посочено е, че решението на П.я апелативен съд също е обжалвано и към датата на подаване на настоящата искова молба все още няма произнасяне по касационната жалба.

Синдикът сочи, че в изпълнение на своите правомощия по чл. 658 от ТЗ за издирване и уточняване на имуществото в масата на несъстоятелността е проучено притежаваното от дружеството имущество и извършените в подозрителния период сделки.

Посочено е, че с договор за прехвърляне на дружествени дялове от 31.03.2020г. с нотариална заверка на подписи и съдържание от същата дата, „А.С.“ ООД се е разпоредило с притежаваните от дружеството 510 дяла по 10 лв. всеки, на обща стойност 5100 лв. от капитала на „А.“ ООД ЕИК ••, като ги е прехвърлило на „А.А.“ ООД /сега в ликвидация/ за сумата 5100 лв., посочена в договора като платена. Приобретателят е вписан като съдружник в „А.“ ООД ЕИК •• на 07.04.2020г. Прехвърлените дялове съответстват на 50% от капитала на „А.“ ООД.

Сочи се, че съгласно обявения в търговския регистър годишен финансов отчет на „А.“ ООД за 2019 г., чистата стойност на активите на „А.“ ООД /разликата между активите на дружеството и задълженията му/ към 31.12.2019г., е 1 241 000 лв., съответно - към 31.12.2020г. - тази стойност е 1 107 000 лв.. Следователно, към датата на прехвърляне на дружествени дялове, чистата стойност на активите на дружеството е не по-малко от 1 107 000 лв.. Съответно - балансовата стойност на дружествените дялове, съответстващи на половината от капитала, е не по-малко от 553 500 лв.. Не по-ниска е и пазарната им стойност. Според синдика, сдЕ.та несъмнено уврежда кредиторите на „А.С.“ ООД, тъй като прехвърлянето на дяловете е извършена за цена повече от 100 пъти по-ниска от балансовата, респективно - повече от 100 пъти по-ниска и от пазарната им цена. Счита, че е намалено имуществото на длъжника и съответно - значително са намалени възможностите за удовлетворяване на кредиторите му.

Твърди, че към датата на сключване на договора за продажба на дружествени дялове е налице свързаност между страните по договора. „А.А.“ ЕООД - в ликвидация и „А.С.“ ООД са свързани лица съгласно § 1 от ДР на ТЗ предвид обстоятелствата, че управител и едноличен собственик на капитала на "А.А." ЕООД - в ликвидация е бил Д.Г.А., който е съдружник в "А.С." ООД, притежаващ 17 863 дяла (2, 55 %) от капитала на дружеството и едновременно с това е управител и на ФОНДАЦИЯ В ЧАСТНА ПОЛЗА "А.", ЕИК ••, която също е съдружник в "А.С." ООД, притежаващ 140100 дяла (20 %) от капитала на дружеството. Твърди се, че към датата на сключване на договора за прехвърляне на дружествени дялове страните са били наясно за настъпилата неплатежоспособност на „А.С.“ ООД. "А.А." ЕООД е било в известност за финансовите затруднения на длъжника и поради качеството си на поръчител по три броя договори за кредит, сключени между А.С. ООД и Б. АД. Сочи се, че една част от тези вземания впоследствие са прехвърлени на „С.П.“ ООД /друго свързано лице/ и обявени от новия кредитор за предсрочно изискуеми, поради неплащане, а по друга „А.А.“ ЕООД като поръчител е извършвал многократно плащания по лихвите към банката вместо „А.С.“ ООД.

Заявява, че придобитите от „А.А.“ ООД дружествени дялове, съответстващи на 50% от капитала на „А.“ ООД, са прехвърлени на „С.А.С.“ ЕООД ЕИК •• с договор от 12.08.2021г. и на свой ред прехвърлени от „С.А.С.“ ЕООД на „А.С.“ ООД ЕИК •• с договор от 23.03.2022г. за цена 6600 лв., посочена в договора като платена.

Сочи, че „А.С.“ ООД е дружество, чийто членствен състав е съставен единствено от лица, които са съдружници и в “А.С.“ ООД. При съпоставка на членствения състав на дружествата "А.С." ООД и "А.С." ООД е видно, че от тринадесетте съдружника в „А.С.“ ООД, дванадесет са съдружници и в „А.С.“ ООД и притежават 100% от капитала на несъстоятелния длъжник. Твърди се, че е налице свързаност между дружествата „А.С.“ ООД и „А.С.“ ООД по смисъла на §1 от ДР на Търговския закон. Намира, че свързаност е налице и между „А.С.“ ООД и „А.А.“ ООД, както поради дружествения им състав, така и поради това, че се управляват от едно и също лице - Д.Г.А.. Сочи, че след поредицата от прехвърляния на дружествените дялове, дяловете от „А.“ ООД, , съответстващи на 50 % от капитала на дружеството, притежавани от „А.С.“ ООД до 31.03.2020г., са придобити от свързано с него лице - „А.С.“ ООД. Заявява, че цялата поредица от сделки, макар и формално възмездни, увреждат кредиторите на „А.С.“ ООД поради това, че е отчуждено имущество на стойност, многократно по-висока от получената за него цена, това имущество, като краен резултат, е придобито от свързано с продавача лице и при извършване на сделките страните са знаели за увреждането.

Предвид изложеното моли, да се постанови решение срещу ответниците, с което:

На основание чл. 135 ЗЗД да се ОБЯВЯТ за НЕДЕЙСТВИТЕЛНИ по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „А.С.“ ООД поредицата от сделки с предмет 510 дяла по 10 лв. всеки, на обща стойност 5100 лв. от капитала на „А.“ ООД ЕИК ••, а именно:

• прехвърляне на дружествени дялове за цена 5100 лв., извършено с Договор за прехвърляне на дружествени дялове от 31.03.2020г., сключен между „А.С.“ ООД и „А.А.“ ЕООД;

• прехвърляне на дружествени дялове за цена 5600 лв., извършено с Договор за прехвърляне на дружествени дялове от 12.08.2021г., сключен между „А.А.“ ЕООД и „С.А.С.“ ЕООД;

• прехвърляне на дружествени дялове за цена 6600 лв., извършено с Договор за прехвърляне на дружествени дялове от 23.03.2022г., сключен между „С.А.С.“ ЕООД и „А.С.“ ООД. поради това, че увреждат кредиторите на „А.С.“ ООД, защото са извършени при цена, многократно по-ниска от пазарната и при извършването им лицата, които са ги сключили, са знаели за увреждането, а дори и някое от тях да не е знаело, то последният приобретател на дяловете - „А.С.“ ООД, поради свързаността си с „А.С.“ ООД, е знаел.

При условията на евентуалност, моли да се приеме, че постановките на Тълкувателно решение № 2 от 09.07.2019 г. по тълк. д. № 2 / 2017 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК относно увреждащия характер на поредица от сделки с едно и също имущество са приложими и в хипотезите на чл. 647 ТЗ и да се обяви недействителността на същите сделки на основание чл. 647, ал.1, т. 3 ТЗ, тъй като даденото по тях значително надхвърля по стойност полученото, извършени са в двугодишен срок преди подаване на молбата за несъстоятелност на „А.С.“ ООД /подадена на 13.07.2021г./ и след началната дата на неплатежоспособността му.

При условията на евентуалност, моли да се приеме, че постановките на Тълкувателно решение № 2 от 09.07.2019 г. по тълк. д. № 2 / 2017 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК относно увреждащия характер на поредица от сделки с едно и също имущество са приложими и в хипотезите на чл. 647 ТЗ и да се обяви недействителността на същите сделки на основание чл. 647, ал.1, т. 6 ТЗ, тъй като сделките увреждат кредиторите на несъстоятелността, последният приобретател на отчуждените дружествени дялове е свързано лице с длъжника и сделките са извършени в двугодишен срок преди подаване на молбата за несъстоятелност на „А.С.“ ООД /подадена на 13.07.2021г./.

В законния срок е постъпил писмен отговор от ответника „А.С.“ ООД (в неплатежоспособност), в който излага доводи, относими към депозираната от ищеца - бившия постоянен синдик на „А.С.“ ООД /в неплатежоспособност/ искова молба.

Счита, че на практика предявените от синдика искове са напълно неоснователни. В подкрепа на този категоричен извод, изтъква следните обективни обстоятелства и факти, релвантни към настоящия спор, както следва:

• не отговаря на обективната истина твърдението на ищцовата страна, че към 31.12.2019 год. чистата стойност на активите на „А." ООД, в което търговското дружество „А.С." ООД е било съдружник е притежавало чиста стойност на активите към 31.12.2020 год. в размер на 1107 000, 00 лв.. Посочва, че не е налице спор относно факта, че на 31.03.2020 год. са се разпоредили с притежаваните от тях 510 дяла, всеки от по 10 лв., прехвърляйки ги на първия ответник - „А.А.“ ЕООД, като са придобили вследствие на тази сдЕ. сумата от 5 100, 00 лв.. В противовес на твърденията на ищцовата страна, че от тази сдЕ. реално са ощетени всички останали кредитори, при условие, че реалната стойност на тези дялове, представляващи 50 % от капитала на „А.“ ООД възлиза на 553 500, 00 лв. или 100 пъти под балансовата и пазарна стойност на прехвърлените дялове. Посочва, че нормата на чл.154, ал.1 от ГПК, изискваща всяка една от спорещите страни да докаже своите твърдения. Подчертава, че за да бъде приложен методът „чиста стойност на активите“ е задължително да бъдат обследвани детайлно справедливите пазарни стойности на всеки един отделен актив поотделно. Заявява, че съгласно дадената дефиниция под „справедлива пазарна стойност" следва да се разбира сумата, за която един актив е преминал от собственост на един свободен продавач, желаещ неговата продажба, в собственост на друг също свободен купувач, желаещ реализиране на покупката му, при което и двете страни, участващи в сдЕ.та НЕ действат по принуда и разполагат с достатъчна информация за моментното състояние на този актив. Според ответника, от особено значение е размерът на привлеченият за придобиването на конкретният актив капитал, който също следва да бъде приведен в съответствие със справедливата пазарна стойност. Посочва, че в крайна сметка справедливата пазарна стойност на собствения капитал на търговското дружество представлява разликата между справедливата пазарна стойност на активите и справедливата пазарна стойност на привлечения капитал. Намира, че по този начин напълно несъответстващ на правилата на пазарната икономика, респ. на основните правила в определяне на справедливата пазарна стойност на активите са направените напълно в чисто монетарен стил изводи от страна на ищеца.

• На следващо място сочи, че в исковата си молба ищецът посочва наличието на елемента „свързаност“ между приобретателя на горните дялове в лицето на „А.А.“ ЕООД /в ликвидация/ и търговското дружество „А.С.“ ООД. Посочва, че този свой напълно незаконосъобразен и необоснован извод ищцовата страна базира на разпоредбата на § 1 от ДР на ТЗ. Посочва, че за да обоснове своя неправилен и необоснован краен извод, респективно да заяви своите искови претенции, преследващи единствената цел - обявяване за недействителни Договор за прехвърляне на дружествени дялове от 31.03.2020 год. сключен между „А.С.“ ООД и „А.А.“ ЕООД /в ликвидация/ на основание разпоредбата на чл. 135 от ЗЗД, както и този за прехвърляне на дружествени дялове от 23.02.2022 год. сключен между „С.А.С.“ ЕООД и „А.С.“ ЕООД ищеца се позовава на направените от негова страна констатации „доказващи“ наличие на свързаност между „А.С.“ ООД и „А.С.“ ЕООД. Заявява, че в тази връзка се ползва дефиницията за свързаност дадена в § 1 от ДР на ТЗ. По този повод посочва, че ищцовата страна с непосочване на конкретно изброените в тази дефиниция хипотези, явно е „пропуснала" да конкретизира това си твърдение. Подчертава, че единствената възможна хипотеза, под която би попаднала подробно изчислената от ищеца свързаност би била евентуално тази по § 1. ал. 1. т. 5 от ДР на ТЗ, регламентираща понятието „свързани лица“ като дружество или лице, което притежава повече от 5 % от дяловете и акциите, издадени с право на глас. Посочва, че физическото лице Д.А. на практика притежава едва 2, 55 % от дяловете от капитала на „А.С." ООД, като по този начин на практика той не се явява свързано лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на ТЗ.

Сочи, че спирайки се на дефиницията за „свързани лица“ дадена в § 1, ал. 2 от ДР на ТЗ, ясно регламентираща, че такава се явяват тези, които участват пряко или косвено в управлението, контрола или капитала на друго лице /лица/, даващо им право да уговарят условия, различни от обичайните. Намира, че само това обстоятелство обаче не предоставя на Александров практическата възможност в качеството на представляващ „А.А." ЕООД да уговаря условия, които са различни от обичайните. Заявява, че в този случай, за да бъде налице подобна възможност една от договарящите се страни да може да упражнява контрол върху решенията на органите на управление на другата страна, каквото в конкретния случай не би могло въобще да се случи. Отделно сочи, че в самите договори липсват какъвто и да са били договорки и условия, различни от обичайните за този вид сделки. Посочва, че в този пункт на Исковата молба за пореден път ищецът не сочи наличието нито на съществена разлика между пазарната стойност на трансферираните дялове от капитала на съответното търговско дружество и реално заплатената тяхна стойност, още по- малко с нищо не доказва, че лицата, които са сключили цитираните по-горе договори са знаели за увреждането на останалите техни кредитори, предвид наличието на елемента свързаност.

Заявява, че единствено вярно в твърденията на ищцовата страна се явява обстоятелството, че продажбата от „А.С." ООД на „А.А." ЕООД на дялове от капитала на „А.“ ЕООД е вписано по партидата на последното търговско дружество на 07.04.2020 год. Счита, че по този повод определени несериозно звучат твърденията на ищцовата страна, че от този момент приобретателя на тези дялове - „А.А.“ ЕООД е било в известност за финансовите ни затруднения, т.к. от друга страна се е явявало и като поръчител по сключени между тях и „Б." АД договори за банкови кредити. Заявява, че безспорен факт е, че поръчителството по смисъла на чл.138 и сл. от ЗЗД представлява предоставяне и/или поемане на лично обезпечение за чуждо задължение, но поемането на подобни ангажименти по никакъв начин не означава придобиване на знание у поръчителя за възникнали финансови затруднения у лицето, в чиято полза се поръчителства. Сочи, че обратното би означавало, че в случай на подобно знание, то едва ли би се намерило лице, готово да поеме поръчителски ангажимент за чуждо задължение. Според ответника, спирайки се на обективният факт, че „А.С.“ ООД към тази дата не е дало абсолютно никакви индикации за наличие на сериозни финансови затруднения, още по- малко за последвалата след повече от 1/една/ г. неплатежоспособност, безспорно доказват липсата на знание нито в един от останалите трима ответници за горната негативна за тях обективна даденост, както и представлява доказателство за липсата на каквато и да е било форма на недобросъвестност у всеки един от тях по повод реализиране на сдЕ.та с дяловете от капитала на „А.“ ЕООД. Посочва, че именно знанието за увреждане следва да съществува към момента на осъществяване на сдЕ.та, а не на по-късен етап.

Посочва и обективният факт, че придобитите от „А.С." ЕООД от „С.А.С.“ ЕООД дялове от „А.“ ЕООД е вписано в Търговския регистър на 18.04.2022 год. По този повод твърди, че отсъства каквато и да е било връзка, а още по-малко недобросъвестност от тяхна страна при осъществяване на поредицата сделки с дяловете на „А.“ ЕООД, дори и независимо от обстоятелството, че „А.С." ЕООД се явява дружество свързано с „А.С.“ ООД по смисъла на § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ТЗ. Сочи, че това е така, защото придобиването на дяловете от „Агролоджик“ ЕООД е станало по чисто икономически съображения, които на практика нямат нищо общо с търговското дружество „А.С.“ ООД.

В заключение посочва, че разпоредбата на чл. 135, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД изрично установяваща, че когато действието, по отношение на което се претендира за недействително е възмездно, какъвто се явява настоящия случай, би следвало лицето с което се е договарял длъжника да е знаело за увреждането, целено от длъжника. Заявява, че едва при наличието на такава поредица от сделки би могла да бъде обявена за относително недействителна. Изтъква трайно установената практика на ВКС, категорично и безусловно основаваща тезата за невъзможност /липсата на право/ у синдика да предявява иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД. Счита, че при това положение на нещата и с оглед липсата на активна процесуална легитимация от бившия постоянен синдик да заяви тази своя претенция, същата се явява недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане от настоящата съдебна инстанция.

Намира за напълно неоснователен и необоснован и евентуално предявения от ищеца иск, основаващ се на разпоредбата на чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ. Заявява, че това е така, защото този отменителен иск не се разпростира върху поредица от сделки, каквато хипотеза е предвидена в чл. 135 от ЗЗД. Сочи, че това е така, защото съгласно ТР № 2/2019 год. на ВКС предметния обхват на евентуална претенция, заявена по чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ се ограничава единствено и само до действия и сделки на длъжника и неговия пряк контрагент, в случая „А.А.“ ЕООД, придобил по възмезден начин част от дяловете на „А."ООД, съгласно условията по договора от 07.04.2020 год.

Изтъква, че съгласно разпоредбата на чл.647, ал. 1, т. 3 от ТЗ се предвижда възможността да бъдат обявени за недействителни по отношението на кредиторите по несъстоятелността възмездни сделки, при които даденото значително надхвърля по стойност полученото и които са осъществени в 2- годишен срок преди подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ, но не по-рано от датата на неплатежоспособността. Сочи, че видно от съществуването на обективният факт за начална дата на несъстоятелността -16.06.2021 год., то предявения като евентуален иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ се явява недопустим, т.к. търговското дружество се е разпоредило с дяловото си участие в „А.“ ЕООД преди датата на откриване на производството по несъстоятелност. Твърди, че този факт прави предявеният от ищеца евентуален иск недопустим, което на практика изключва възможността му да бъде разгледан по същество в рамките на настоящото съдебно производство.

В заключение посочва, че предвид изразеното в настоящият писмен отговор становище за непризнаване като неоснователна, недоказана и незаконосъобразна на исковата претенция по чл.135 от ЗЗД, заявена от страна на ищеца - бившия постоянен синдик на „А.С.“ ООД /в несъстоятелност/, моли с Решение да се отхвърли изцяло същата.

Що се отнася до заявената при условията на евентуалност претенция от страна на ищеца, основана на разпоредбата на чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ, ответникът счита, че същата като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане.

Заявява претенция за присъждане на направените по делото съдебно - деловодни разноски, съобразно представените в хода на о.с.з.

В срока по чл.367 ГПК по делото е постъпил отговор на искова молба и от ответника „А.С.“ ООД гр.София, с който оспорва изцяло предявените от синдика на „А.С.“ ООД /в неплатежоспособност/, гр. С.З. обективно и субективно съединени главен отменителен иск по чл.135 ЗЗД и евентуален отменителен по чл.647, ал.1, т.3 ТЗ, като счита същите за неоснователни по следните съображения:

Намира, че не отговаря на истината твърдението на ищеца, че към 31.12.2019г. чистата стойност на активите на „А.“ ООД, ЕИК: ••, в което дружество е съдружник с общ дял на стойност 5 100 лв., възлиза на сума в размер на 1 241 000 лв., а към 31.12.2020г. - на 1 107 000 лв. Посочва, че цифрите са взети директно от обявените в търговския регистър ГФО на дружеството за тези две години и по-конкретно от отчетите за собствения капитал, но това са балансови стойности, тъй като е известно, че активите се записват в счетоводния баланс по тяхната историческа цена, т.е. цена на придобиване. Сочи, че за да бъде приложен методът „чиста стойност на активите“, е необходимо да бъдат получени справедливите пазарни стойности на всеки отделен актив. Отбелязва, че „Справедлива пазарна стойност” е сумата, за която един актив би преминал от собственост на един свободен продавач, желаещ продажбата му, в собственост на един свободен купувач, желаещ покупката му, при което и двамата участници в сдЕ.та не действат по принуда и разполагат в достатъчна степен с информация относно състоянието на актива. Сочи, че привлеченият капитал също следва да бъде приведен в съответствие със справедливата му пазарна стойност. Заявява, че след тези операции, справедливата пазарна стойност на собствения капитал ще представлява разликата между справедливата пазарна стойност на активите и справедливата пазарна стойност на привлечения капитал.

Посочва, че ищецът на следващо място твърди, че е налице свързаност между първоначалния приобретател на дяловете „А.А.“ ЕООД и неплатежоспособния длъжник „А.С.“ ООД по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ предвид факта, че управителя и едноличен собственик на капитала на приобретателя „А.А.“ ЕООД - Д.Г.А., е притежавал в този момент 2.55% от капитала на „А.С.“ ООД и в същото време е бил управител на Фондация в частна полза „А.“, която притежава 20% от капитала на „А.С.“ ООД. Заявява, че това твърдение е невярно по следните причини: първо - ищецът не сочи в коя конкретно хипотеза на §1 от ДР на ТЗ счита, че страните са били „свързани лица“. Съгласно §1, ал.1 т.5 от ДР на ТЗ свързани лица са дружеството и лице, което притежава повече от 5 на сто от дяловете и акциите, издадени с право на глас. Посочва, че Д.А. притежава 2.55% от дяловете от капитала на „А.С.“ ООД и самият той не е свързано лице с „А.С.“ ООД, още по-малко такава връзка е налице с приобретателя „А.А.“ ЕООД. Счита, че разширителното тълкуване на разпоредбата на §1, ал.1, т.5 от ДР на ТЗ в случая е неоправдано и недопустимо. Сочи, че допълнително §1, ал.2 от ДР на ТЗ предвижда, че „свързани лица“ са и лицата, които участват пряко или косвено в управлението, контрола или капитала на друго лице или лица, поради което между тях могат да се уговарят условия, различни от обичайните. Тъй като в случая се изследва въпроса за евентуална свързаност между „А.С.“ ООД и „А.А.“ ЕООД, че тези две лица следва да участват пряко или косвено в управлението, контрола или капитала на друго лице. Заявява, че ищецът не сочи кое е това друго лице, за да твърди, че между двете дружества е налице свързаност в хипотезата на §1, ал.2 от ДР на ТЗ. Посочва, че свързаност е налице между Д.Г.А. и Фондация в частна полза „А.“, тъй като двамата заедно участват в капитала на „А.С.“ ООД с общ дял от 22.55 %. Счита, че обстоятелството, че Александров е управител на „А.А.“ ЕООД по никакъв начин не води до свързаност между страните по договора за прехвърляне на дружествени дялове от капитала на „А.“ ООД. Сочи, че приобретателят на дяловете „А.А.“ ЕООД не упражнява „контрол“ върху решенията и действията на органите на прехвърлителя на дяловете „А.С.“ ООД по смисъла на §1в от ДР на ТЗ, какъвто не е налице в нито една от предвидените с него хипотези.

Изложено е, че дяловете са продадени от „А.С.“ ООД на „А.А.“ ЕООД като прехвърлянето им е вписано по партидата на „А.“ ООД на 07.04.2020г. Счита, че последващите твърдения на ищеца, че в този момент „А.А.“ ЕООД е било в известност за финансовите затруднения на „А.С.“ ООД, тъй като е било поръчител по договори за кредит с „Б.“ АД е меко казано несериозно. Излага доводи, че поръчителството по смисъла на чл. 138 и сл. от ЗЗД представлява лично обезпечение на чуждо задължение, но поемането на едно или повече задължения като поръчител по никакъв начин не означава знание за финансови затруднения на лицето, в чиято полза се поръчителства. Посочва, че институтът на „поръчителството“ е обичайна правна форма, използвана ежедневно в сферата на банковото кредитиране, за допълнително обезпечаване на банкови кредити и от него не могат да се правят превратни заключения като тези на ищеца. Сочи, че ако поръчителят знае, че лицето, в чиято полза става поръчител, изпитва финансови затруднения, той не би поел задължението, защото по този начин става отговорен за изпълнението на чуждото задължение солидарно с главния длъжник към неговия кредитор.

Сочи, че повече от две години след като „А.С.“ ООД продава дяловете си от капитала на „А.“ ООД на „А.А.“ ЕООД, „А.С.“ ООД придобива тези дялове от „С.А.С.“ ЕООД. Това става с вписване в търговския регистър от 18.04.2022г. Твърди, че няма каквато и да било връзка или недобросъвестност от тяхна страна в цитираната с исковата молба „поредица“ от сделки. Твърди, че „А.С.“ ООД, макар и свързано с „А.С.“ ООД лице по смисъла на § 1, ал. 1, т.4 от ДР на ТЗ през съдружниците, е придобило дяловете на „А.“ ООД по чисто икономически съображения, които нямат връзка с длъжника „А.С.“ ООД.

Излага доводи, че според цитираното от ищеца в петитума на исковата молба ТР № 2/09.07.2019г. по тълк.д.№ 2/2017г. на ОСГТК на ВКС, разпоредбата на чл. 135, ал. 1 ЗЗД урежда потестативното право на кредитора да обяви за недействителни по отношение на него сделките или други правни действия, с които длъжникът го уврежда, като се лишава от свое имущество или по какъвто и да е начин затруднява принудителното удовлетворяване на кредитора. Целеният с предявяване на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД ефект е увреждащите сделки на длъжника да бъдат непротивопоставими на кредитора, като за него се считат неизвършени. Правилото на чл. 135, ал. 1, изр. 3 ЗЗД дава защита на кредитора и спрямо последващите приобретатели, придобили права върху имуществото от лицето, с което длъжникът е договарял, ако са недобросъвестни или са се облагодетелствали безвъзмездно от праводател, по отношение на когото искът може да бъде уважен. Ако приобретателят, с когото длъжникът е договарял, се е разпоредил с имуществото преди предявяване на иска по чл.135 ЗЗД /както в случая/ извършеното прехвърляне ще бъде непротивопоставимо /относително недействително/ спрямо кредитора, ако приобретателят е бил недобросъвестен. Обстоятелството дали приобретателят по определена сдЕ. при сключването й е бил добросъвестен или не, е факт с правно значение, за чието установяване чл. 135, ал. 1, изр. 3 ЗЗД не предвижда самостоятелен иск, а подлежи на доказване от ищеца.

Сочи се, че „А.С.“ ООД продава дяловете си от капитала на „А.А.“ ЕООД на 07.04.2020г., в който момент няма никакви индикации за наличие на финансови затруднения, още по-малко за последвалата след повече от една г. неплатежоспособност. Заявява, че към този момент липсва недобросъвестност у всеки един от приобретателите на дяловете - „А.А.“ ЕООД, „С.А.С.“ ЕООД и „А.С.“ ООД. Счита, че знанието за увреждане следва да е налице към момента на извършване на сдЕ.та от страна на длъжника - 07.04.2020г., а не на по- късен етап, което няма правно значение.

Посочва, че в случаите, в които кредиторът е поискал обявяване за недействителни на цялата поредица от увреждащи го действия или сделки, при преценката за наличие на знание за увреждането от страна на последния приобретател или за наличие на предпоставките почл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД по отношение на неговия праводател, когато е придобил безвъзмездно, следва да бъдат отчетени съществуващите връзки между отделните сделки, а в случая такива липсват. Намира, че едва тогава поредицата от сделки би могла да бъде обявена за относително недействителна с иска по чл.135 ЗЗД.

Счита, че неоснователен се явява и евентуалният иск по чл.647, ал.1, т.3 от ТЗ:

Отбелязва, че този отменителен иск не се разпростира върху поредица от сделки, каквато хипотеза е предвидена с разпоредбата на чл.135 ЗЗД според разясненията на ТР № 2/2019г., а неговият предметен обхват се ограничава единствено и само до действия и сделки на длъжника и неговия пряк контрагент, в случая първия ответник „А.А.“ ЕООД, придобил дружествените дялове от капитала на „А.“ ООД с договора от 07.04.2020г.

Заявява, че освен това, чл.647, ал.1, т. 3 от ТЗ предвижда, че може да бъде обявена за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността възмездна сдЕ., при която даденото значително надхвърля по стойност полученото, извършена в двугодишен срок преди подаване на молбата по чл.625, но не по-рано от датата на неплатежоспособността. Сочи, че видно обаче от вписванията по партидата на длъжника „А.С.“ ООД в Търговския регистър, раздел „Несъстоятелност“, началната дата на неплатежоспособност е 16.06.2021г., което прави иска по чл.647, ал1, т.3 ТЗ недопустим, тъй като „А.С.“ ООД се е разпоредило с дяловото си участие в „А.“ ООД преди определената с решение № 428/12.10.2022г. по в.т.д.№ 259/2022г. на Апелативен съд - П. начална дата на неплатежоспособност. Счита, че допустимостта на иска се преценява към момента на неговото предявяване. В случая сочи, че предявеният от ищеца евентуален иск не отговаря на условията за допустимост, което изключва разглеждането му по същество.

По тези съображения, както и допълнителните такива, които ще изложи в хода на съдебното производство, моли да се остави без уважение предявеният от синдика на „А.С.“ ООД отменителен иск по чл.135 ЗЗД вр. чл.649, ал.1 ТЗ, свързан с производството по несъстоятелност, като неоснователен.

Моли, да се приеме предявеният евентуален иск по чл.647, ал.1, т.3 от ТЗ за недопустим, а по същество и за неоснователен по изложените съображения.

Моли, на основание чл.78, ал.3 ГПК да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

По делото е постъпила допълнителна искова молба от Д. М. Б. – постоянен синдик на „А.С.“ ООД (в н.), в която сочи, че с определение № 234/04.04.2023г. по т.д. № 1241/2021г. е назначена за постоянен синдик на неплатежоспособното дружество.

Заявява, че поддържа изцяло изложеното в първоначалната искова молба.

Посочва, че с първоначалната искова молба, е конкретизиран предмета на спора, изложена е аргументация, посочени и представени са доказателствата, и е направено искане за обявяване по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността на „А.С.” ООД, и да бъдат обявени за недействителни, прехвърлителните сделки на 510 дяла, собственост на „А.С.” ООД, в капитала на „А.” ООД.

Предвид, че с вписване в АВ - ТР от 06.04.2023 г. е обявено заличаването на ответника „А.А.” ЕООД, като търговец, не представя искания и препис от ДИМ срещу и за този ответник.

Моли, да се постанови решение, съобразно заявеното в основната искова молба и се присъдят разноските направени за производството в тази съдебна фаза.

Постъпил е отговор на допълнителна искова молба от ответника „А.С.“ ООД, с който поддържа всички оспорвания и възражения срещу исковите претенции, направени с отговора на исковата молба. Заявява, че по делото са предявени главен отменителен иск по чл.135 ЗЗД и евентуален отменителен по чл.647, ал.1, т.3 ТЗ, които счита за неоснователни.

Не оспорва факта, отразен и в допълнителната искова молба на синдика, че ответника „А.А.“ ЕООД е заличен като правен субект без правоприемство с вписване в ТРРЮЛНЦ от 06.04.2023г. Посочва, че трайна и непротиворечива е формираната съдебна практика на ВКС, че страните по атакуваните с исковете по чл.645, чл.64б, чл.647 от ТЗ и чл.135 от ЗЗД са задължителни, необходими другари, поради което произнасянето по иск с участието на само някоя от тях предпоставя недопустимост на съдебното решение. Сочи, че тъй като „А.А.“ ЕООД - първоначалният приобретател на дружествените дялове от капитала на „А.“ ООД, договарял с длъжника „А.С.“ ООД е заличен търговец без правоприемство /приключило производство по ликвидация/, то този обективно и субективно съединен иск на синдика се явява недопустим и производството по него следва да бъде прекратено. Сочи, че недопустимостта на отменителния иск по отношение на първата от поредицата сделки, прави невъзможно и разглеждането на последващите прехвърлителни сделки, тъй като те биха били евентуално недействителни само при наличие на определените предпоставки и ако първата увреждаща сдЕ. /между длъжника и първоначалния приобретател/ бъде обявена за недействителна. Според ответника, това в случая означава невъзможност за произнасяне по отношение на последващите сделки, защото тяхната евентуална недействителност предполага недействителност на всяка една от поредицата сделки, предмет на отменителния иск по чл.135 от ЗЗД, свързан с производството по несъстоятелност. Намира, че ако съдът не може да се произнесе по действителността на първоначалната, извършена от длъжника, разпоредителна сдЕ., то такова произнасяне се явява правно невъзможно и недопустимо по отношение на всяка следваща сдЕ. от атакуваната поредица.

Поддържа изцяло възражението си за липса на свързаност по смисъла на §1 от ДР на ТЗ между заличения ответник „А.А.“ ООД и длъжника в производството по несъстоятелност, поради това, че управителя и едноличен собственик на капитала на приобретателя „А.А.“ ЕООД - Д.Г.А., е притежавал в този момент 2.55% от капитала на „А.С.“ ООД и в същото време е бил управител на Фондация в частна полза „А.“, която притежава 20% от капитала на „А.С.“ ООД - по изложените в ОИМ съображения и доводи.

Изложено е, че в случаите, в които кредиторът е поискал обявяване недействителността на поредица от действия или сделки, при преценката за наличие на знание за увреждането от страна на последния приобретател или за наличие на предпоставките по чл.135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД по отношение на неговия праводател, когато е придобил безвъзмездно, следва да бъдат отчетени съществуващите връзки между отделните сделки, а в случая такива липсват. Сочи, че едва тогава поредицата от сделки би могла да бъде обявена за относително недействителна с иска по чл.135 ЗЗД.

Заявява, че неоснователен се явява и евентуалният иск по чл.647, ал.1, т.3 от ТЗ:

Отбелязва, че този отменителен иск не се разпростира върху поредица от сделки, каквато хипотеза е предвидена с разпоредбата на чл.135 ЗЗД според разясненията на ТР № 2/2019г., а неговият предметен обхват се ограничава единствено и само до действия и сделки на длъжника и неговия пряк контрагент, в случая първия ответник „А.А.“ ЕООД, придобил дружествените дялове от капитала на „А.“ ООД с договора от 07.04.2020г.

Освен това сочи, че чл.647, ал.1, т.3 от ТЗ предвижда, че може да бъде обявена за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността възмездна сдЕ., при която даденото значително надхвърля по стойност полученото, извършена в двугодишен срок преди подаване на молбата по чл.625, но не по-рано от датата на неплатежоспособността.

Заявява, че след депозиране на ОИМ, установили, че е постановено решение № 13/27.07.2023г. по т.д.№ 2754/2022г. на ВКС, I Т.О., с което окончателно е определена началната дата на неплатежоспособността на длъжника „А.С.“ ООД /н./ и тя е 31.12.2020г.

Счита, че новата начална дата на неплатежоспособността, определена окончателно от ВКС, води до недопустимост на евентуалния иск по чл.647, ал.1, т.3 от ТЗ.

Посочва, че в конкретният случай длъжникът се е разпоредил с притежаваните от него дружествени дялове от капитала на „А.“ ООД преди началната дата на неплатежоспособността - 07.04.2023г, което прави този евентуален иск недопустим.

С оглед на настъпилото в хода на настоящото производство заличаване на ответника „А.А.“ ЕООД без правоприемство и недопустимост на първия от исковете по чл.135 от ЗЗД, моли да се прекрати като цяло производството по т.д.№ 87/2023г. по описа на окръжен съд - С.З.. По съображенията, изложени с ОИМ, както и като се вземе предвид настоящия отговор на допълнителната искова молба и приложените с него писмени доказателства, моли да се остави без уважение предявеният от синдика на „А.С.“ ООД отменителен иск по чл. 135 ЗЗД вр. чл. 649, ал. 1 ТЗ, свързан с производството по несъстоятелност, като неоснователен, а производството по делото по иска с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ моли да се прекрати поради недопустимост с оглед на окончателно определената начална дата на неплатежоспособността -31.12.2020г.

Моли, на основание чл.78, ал.3 ГПК да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:

По делото не е спорно, че с Решение № 60/11.03.2022 г. постановено по т.д. № 1241/2021 г. по описа на Окръжен съд - С.З. е открито производство по несъстоятелност за „А.С.“ ООД като е определена начална дата на неплатежоспособността – 20.03.2020 г. Молбата по чл. 625 ТЗ, въз основа на която е образувано делото, по което е постановено Решение № 60/11.03.2022 г. по т.д. №1241/2021 г. по описа на Окръжен съд - С.З., е подадена на 13.07.2021 г. С Решение № 428/12.10.2022г., постановено по в.т.д. № 259/2022 г. по описа на Апелативен съд - П., горепосоченото решение е отменено и е определена като начална дата на неплатежоспособността - 16.06.2021г.

С решение № 13/27.07.2023 г. постановено по к. т. д. № 2754/2022 г. по описа на ВКС, I т. о. е отменено Решение № 428/12.10.2022г., постановено по в.т.д. № 259/2022 г. по описа на Апелативен съд – П. и е определена като начална дата на неплатежоспособността – 31.12.2020 г. С определение № 234/04.04.2023г., постановено по т. д. № 1241/2021г. по описа на ОС С.З. за постоянен синдик на длъжника е назначена Д. М. Б.. Определението е обявено в ТРРЮЛНЦ на 06.04.2023г.

Първият ответник “А.А.” ЕООД – в ликвидация гр.В. с ЕИК •• е заличен търговец, видно от партидата му в ТРРЮЛНЦ, считано от 06.04.2023г., поради което с определение № 11/04.01.2024 г. постановено по настоящото дело, съдът е прекратил производството по отношение на първия ответник “А.А.” ЕООД с ЕИК ••.

По делото не е спорно, че с договор за прехвърляне на дружествени дялове от 31.03.2020г. с нотариална заверка на подписи и съдържание от същата дата, „А.С.“ ООД се е разпоредило с притежаваните от дружеството 510 дяла по 10 лв. всеки, на обща стойност 5 100 лв. от капитала на „А.“ ООД ЕИК ••, като ги е прехвърлило на „А.А.“ ООД за сумата 5100 лв., посочена в договора като платена. Приобретателят е вписан като съдружник в „А.“ ООД ЕИК •• на 07.04.2020г. Прехвърлените дялове съответстват на 50% от капитала на „А.“ ООД.

Не е спорно, че с договор от 12.08.2021 г. с нотариална заверка на подписи и съдържание, придобитите от „А.А.“ ООД 510 дяла, съответстващи на 50% от капитала на „А.“ ООД, са прехвърлени на „С.А.С.“ ЕООД ЕИК •• за сумата от 5 600 лв., посочена в договора като платена. Приобретателят е вписан като съдружник в „А.“ ООД ЕИК •• на 26.08.2021г. Прехвърлените дялове съответстват на 50% от капитала на „А.“ ООД.

Не е спорно, че с договор от 23.03.2022г. с нотариална заверка на подписи и съдържание, придобитите от „С.А.С.“ ЕООД 510 дружествени дялове, съответстващи на 50% от капитала на „А.“ ООД са прехвърлени на „А.С.“ ООД ЕИК •• за цена 6 600 лв., посочена в договора като платена. Приобретателят е вписан като съдружник в „А.“ ООД ЕИК •• на 18.04.2022 г. Прехвърлените дялове съответстват на 50% от капитала на „А.“ ООД.

От заключението на съдебно – икономическата и оценителна експертиза се установява следното:

Съгласно данните в отчета публикувани в ТРРЮЛНЦ от ГФО за 2019г., „А.” ООД е на счетоводна загуба в размер на 201 хил.лева.

За периода от 01.01.2020г. до 31.03.2020г., фирма „А.” ООД е на счетоводна загуба в размер на 4 хил.лева.

Всички активи на фирмата към 31.03.2020г. са в размер на 4873 хил.лв., разпределени, както следва:

Раздел Б - нетекуши / дълготрайни/ активи:

1.Нематериални активи - 5 хил. лева Дълготрайни активи - 2941 хил.лв.:

Земи и сгради - 1374 хил.лв.

Машини и сгради - 1532 хил.лв.

Съоръжения - 35 хил.лв.

Общо за Раздел Б - 2946 хил.лв.

Раздел В - Текущи / краткотрайни / активи Материални запаси - 1541 хил.лв.

Вземания от клиенти и доставчици - 245 хил.лв.

Парични средства — 129 хил.лв.

Общо за Раздел В -1915 хил.лв.

Раздел Г - разходи за бъдещи периоди Разходи за бъдещи периоди - 12 хил.лв.

Общо за Раздел Г -12 хил.лв.

Сума на актива - 4873 хил.лв.

Обща сума на актива на, .А.”ООД към дата 31.03.2020г. - 4873 хил.лв.

Всички пасиви на „А.”ООД към 31.03.2020г. към 31.03.2020г. са в размер на 4873 хил.лв., разпределени, както следва:

Раздел А - Собствен капитал 1.Записан капитал - 10 хил.лв.

Други Резерви - 1621 хил.лв.

Непокрита загуба - минус 391 хил.лв.

Текуща загуба - минус 4 хил.лв.

Общо за Раздел А -1236 хил.лв.

Раздел В - Задължения 1.Задължения до 1 год./ финансови предприятия, доставчици и други задължения/ -1057 хил.лв.

1. Задължения над 1 година -1666 хил.лв.

Общо за Раздел В - 2723 хил.лв.

Раздел Г - Финансирания и Задължения за бъдещи периоди 1.Финансирания - 914 хил.лв.

Общо за Раздел Г - 914 хил.лв.

Сума на пасива - 4873 хил.лв.

Общата сума на пасива на „А.”ООД към 31.03.2020 г. е 4873 хил.лв.

В предоставения отчет към дата 31.03.2020 г., са посочени обобщено стойностите на активите. Не е предоставена подробна справка за отделна стойност на всеки актив. Определянето на справедливата пазарна стойност на собствения капитал на “А.”ООД към 31.03.2020 г., като разлика между справедливата пазарна стойност на активите и справедливата пазарна стойност на привлечения капитал е изготвена на база предоставен счетоводен баланс към 31.03.2020 г. Нетната/ чистата/ стойност на активите е 1236 хил.лв. От предоставения баланс към 31.03.2020г. сумата на активите е 4873 хил.лв., при приспадане на задължения в размер на 2723 лв. / формирани от задължения до 1 год./ финансови предприятия, доставчици и други задължения/ - 1057 хил.лв. и задължения над 1 година - 1666 хил.лв./ и задължения по финансирания в размер на - 914 хил.лв Съгласно българското данъчно законодателство дружеството е обект на облагане с корпоративен данък в размер на 10% върху данъчната печалба. Изчислението на данъчната печалба или загуба се извършва чрез преобразуване на счетоводната печалба от стопанска дейност, съгласно изискванията на Закона за корпоративното подоходно облагане, валидни за съответната фискална година.

Съгласно данните в отчета публикувани в ТРРЮЛНЦ от ГФО за 2019 г., „А.” ООД, е на счетоводна загуба в размер на минус 201 хил.лева.

Съгласно данните в отчета публикувани в ТРРЮЛНЦ от ГФО за 2020 г., „А.” ООД е на счетоводна загуба в размер на минус 134 хил. лева.

Съгласно данните в отчета публикувани в ТРРЮЛНЦ от ГФО за 2021 г., „А.” ООД е на счетоводна загуба в размер на минус 271 хил.лева.

От заключението на повторната съдебно – икономическа и оценителна експертиза се установява следното:

Справедливата пазарна стойност на собствения капитал на „А.” ООД към 31.03.2020 г. е 1236 хил.лв., определена като разлика между справедливата пазарна стойност на активите в размер на 4873 хил.лв. с приспадане на задълженията в размер на 2723 лв. / формирани от: задължения до 1 година от финансови предприятия, доставчици и други задължения в размер на 1057 хил.лв. и задължения над 1 година в размер на 1 666 хил.лв./ и задължения по финансирания в размер на - 914 хил.лв.

Капиталът на „А.” ООД е разпределен в 1020 /хиляда и двадесет/ дяла, в това число 510 дяла по сдЕ.та от 31.03.2020 г. Справедливата пазарна стойност на 510-те дяла от капитала на „А.” ООД, предмет на осъществената на 31.03.2020 г. сдЕ. са в размер на 618 000 лв.

От предоставените / ГФО/ за 2019 г./стр.274-275/, 2020 г./стр.281-282/ и 2021 г./стр.288/, на фирма „А." ООД счетоводната загуба по години е както следва:

За 2019 г. „А.” ООД е на счетоводна загуба в размер на минус 201 000 лв..

За 2020 г. „А.” ООД е на счетоводна загуба в размер на минус 134 000 лв.

За 2021 г. „А.” ООД е на счетоводна загуба в размер на минус 271 000 лв.

От предоставените ГФО за 2019 г./стр.274-275/, 2020 г./стр.281-282/и 2021 г./стр.288/, на „А.” ООД, пазарната стойност на един дял по години е както следва:

За 2019 г. пазарната стойност е 1 216, 67 лв.

За 2020 г. пазарната стойност е 1 085, 29 лв.

За 2021 г. пазарната стойност е 819, 61 лв.

Справедливата пазарна стойност на собствения капитал на „А.” ООД към 31.03.2020 г. е 1 236 хил.лв.

Капиталът на „А.” ООД е разпределен в 1020 /хиляда и двадесет/ дяла, в това число 510 дяла по сдЕ.та от 31.03.2020 г. Справедливата пазарна стойност на 510-те дяла от капитала на „А.” ООД предмет на осъществената на 31.03.2020 г. сдЕ. са в размер на 618 000 / шестстотин и осемнадесет хиляди /лева.

Пазарната стойност на един дял от капитала на „А.” ООД към 31.03.2020 г. е: 1 211, 76 лв.

По делото са събрани гласни доказателства.

Свидетелят Е.И.О. посочва, че е бил управител на „А.С.“ от 2008г., 2009 г. до 2013г. и след това от септември 2018г. до септември 2021г. Преди него и между двата периода, в които бил управител, е имало и други управители.

Когато станал управител през 2018г. на „А.С.“, „А.С.“ закупило дял в „А.“ през януари 2016г. и притежавало 50% от дружеството. Дейността на „А.“ била производство на картофи, която дейност нямала особена връзка с дейността на „А.С.“, тъй като „А.С.“ отглеждало зърнени и маслени култури. Тези дялове били продадени, през 2019г. и започнала дискусия със съдружниците, които искали мениджмънта да се фокусира върху основната дейност на дружеството „А.С.“, която е свързана с производство на зърно и маслени култури и се взело решение да се търси купувач за дяловете на „А.С.“ в „А.“. След преговори и дискусии се намерил купувач в лицето на „А.А.“, като преговорите се водели с представляващия Д.А.. Втората половина на март месец 2020г. била осъществена самата сдЕ.. Предметът на дейност на „А.С.“ ООД винаги е бил един и същ - отглеждането на зърнени и маслени култури. Дружеството било създадено към края на 2006г., работело добре, обслужвало си банковите заеми, било добре капитализирано, с капитал над 11 000 000 лв. Предмет на дискусия било дяловете и самото състояние на „А.“, състоянието и предмета на дейност. Мисли, че собственик по това време на „А.“ бил С.Ч.в, който е основател на дружеството и собственик на 50% от капитала.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По предявения иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.

Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е предявен от синдика на „А.С.“ ООД /в несъстоятелност/, който на основание чл. 649, ал. 1 от ТЗ притежава активна процесуална легитимация да води отменителен иск по чл. 135 от ЗЗД. Искът е предявен на 08.03.2023 г., а производството по несъстоятелност по отношение на длъжника „А.С.“ ООД е открито с Решение № 60/11.03.2022 г. постановено по т. д. № 1241/2021 г. по описа на Окръжен съд – С.З., вписано в ТРРЮЛНЦ на 16.03.2022 г., т. е. спазен е преклузивният срок, който е едногодишен, /съгласно приложимата към случая редакция на разпоредбата на чл. 649, ал. 1 от ТЗ/.

Искът с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД е предявен по реда на чл. 649, ал. 1 от ТЗ и с него се иска по отношение на всички кредитори в несъстоятелността да се обяви относителната недействителност на извършено от длъжника имуществено разпореждане. В този случай ищецът - синдик има качеството на процесуален субституент, който защитава интересите на всички кредитори в несъстоятелността, спрямо които ще се формира на основание чл. 649, ал. 5 ТЗ сила на пресъдено нещо.

Съдът намира за необходимо да посочи, че възраженията на ответника „А.С.“ ООД, за недопустимост на предявения иск, тъй като първият приобритател по процесните сделки „А.А.” ЕООД – /в ликвидация/ е заличен търговец, видно от партидата му в ТРРЮЛНЦ, считано от 06.04.2023г. и настоящото производство по отношение на него е прекратено, са неоснователни.

Действително в производството по чл. 135 от ЗЗД страните по сдЕ.та, чиято относителна недействителност се претендира са задължителни другари. Задължителното конституиране на страните по атакувана сдЕ. изхожда от необходимостта да бъде постановено еднакво спрямо всяка от тях решение. Конститутивният иск по чл. 135 от ЗЗД обаче няма вещноправно действие, а само облигационно, тъй като не цели връщане на имуществото в патримониума на праводателя по атакуваната сдЕ., в качеството му на собственик. При уважаването на иска по чл. 135 от ЗЗД, прехвърленото имущество остава в патримониума на приобритателя, като кредиторът получава възможността единствено да насочи изпълнението към него. Така при прекратяване съществуването на една от страните по атакуваната сдЕ., няма пречка производството да продължи само срещу другата, тъй като няма как да бъдат постановени различни решения по отношение на задължителните другари, а ще се осигури възможност на кредитора при наличие на предпоставките по чл.135 от ЗЗД да се удовлетвори /в този смисъл в Решение № 111 от 12.07.2018 г., по т. д. № 1892/2017 г. на І т. о. на ВКС и Определение по чл. 274, ал. 3 ГПК № 145 от 27.03.2009 г., по ч. гр. д. № 94/2009 г. на ІІІ г. о. на ВКС/.

С оглед изложеното, съдът намира, че независимо, че страните по процесните сделки, предмет на иска по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, са задължителни другари и една от страните по първата сдЕ./ в случая „А.А.“ ЕООД/ е заличена, това не се отразява на допустимостта на предявения иск, насочен срещу останалите пасивно легитимирани ответници - страни по сделките.

За да бъдат уважени предявените искове по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 649, ал. 1 от ТЗ трябва да се установи в процеса, че са сключени процесните сделки; че е извършено действие, което уврежда кредитора и че е налице знание на длъжника и лицето, с което е договарял за увреждането.

В настоящия случай се атакуват поредица от три сделки с предмет покупко – продажба на притежаваните 510 дяла от „А.С.“ ООД от капитала на „А.“ ООД.

Съдът намира, че така сключените договори за покупко-продажба безспорно увреждат кредиторите на „А.С.“ ООД /в несъстоятелност/, тъй като с тях се намалява имуществото на длъжника и се затруднява възможността на кредиторите да удовлетворят вземанията си.

Според задължителните указания в т. 3 на ТР № 2/09.07.2019 г. на ОСГТК на ВКС "защитата на кредитора по чл. 135 от ЗЗД при последваща разпоредителна сдЕ., извършена от лицето, в чиято полза длъжникът се е разпоредил с имуществото си, е чрез предявяване на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД за недействителност по отношение на него не само на първоначалната сдЕ. с имуществото на длъжника, но и на последващите сделки, които го увреждат. Според мотивите на тълкувателното решение, когато последният приобретател е придобил имуществото възмездно, кредиторът може да постигне защита по реда на чл. 135 от ЗЗД, ако този приобретател е недобросъвестен – знаел е за увреждането. За уважаването на иска против последния приобретател на възмездно основание е без значение добросъвестността на неговия праводател или на останалите лица, придобили имота след прехвърлянето му от длъжника.

Според оборимата презумпция на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 649, ал. 4 от ТЗ знанието се предполага по отношение на свързаните лица посочени в § 1 от ДР на ТЗ.

Съгласно § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на ТЗ, „свързани лица" са дружеството или лице, което притежава повече от 5 % от дяловете и акциите, издадени с право на глас. Видно от данните в ТРРЮЛНЦ, Д.Г.А. е съдружник, както в „А.С.“ ООД /в несъстоятелност/, така и в „А.С.“ ООД, но е безспорно, че същият притежава едва 17 863 дяла /2, 55 %/ от капитала на „А.С.“ ООД /в несъстоятелност/. Поради това съдът намира, че Д.Г.А. не се явява свързано лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на ТЗ.

Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да отхвърли предявените искове от Д. М. Б., синдик на „А.С.“ ООД /в несъстоятелност/ против „С.А.С.“ ЕООД, „А.С.“ ООД и „А.С.“ ООД /в несъстоятелност/ за обявяване на относително недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „А.С.“ ООД на следните сделки: прехвърляне на 510 дяла по 10 лв. всеки, на обща стойност 5 100 лв. от капитала на „А.“ ООД извършено с Договор за прехвърляне на дружествени дялове от 31.03.2020г., сключен между „А.С.“ ООД и „А.А.“ ЕООД; прехвърляне на 510 дружествени дялове за цена 5600 лв. от капитала на „А.“ ООД, извършено с Договор за прехвърляне на дружествени дялове от 12.08.2021г., сключен между „А.А.“ ЕООД и „С.А.С.“ ЕООД и прехвърляне на 510 дружествени дялове от капитала на „А.“ ООД за цена 6 600 лв., извършено с Договор за прехвърляне на дружествени дялове от 23.03.2022г., сключен между „С.А.С.“ ЕООД и „А.С.“ ООД като неоснователни.

С оглед неоснователността на предявените искове с правно основание чл. 649, ал. 1 от ЗЗД във чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, съдът следва да се разгледа предявеният в условията на евентуалност иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ.

Съгласно чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ, освен в предвидените от закона случаи могат да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността следните действия и сделки, ако са извършени от длъжника в посочените в т. 1 - 6 срокове преди подаване на молбата по чл. 625: възмездна сдЕ., при която даденото значително надхвърля по стойност полученото, извършена в двугодишен срок, но не по-рано от датата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността.

В настоящия случай синдикът на „А.С.“ ООД /в несъстоятелност/ моли съда да приеме, че постановките на ТР № 2 от 09.07.2019 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ВКС, ОСГТК относно увреждащия характер на поредица от сделки с едно и също имущество са приложими и в хипотезите на чл. 647 ТЗ и да се обяви недействителността на поредицата от процесните сделки на основание чл. 647, ал.1, т. 3 от ТЗ.

Налице е трайна и непротиворечива съдебна практика по въпросите относно предмета и страните в производството по искове с правно основание чл. 646 и чл. 647 от ТЗ, както и обусловените искове по чл. 649, ал. 2 ТЗ, обективирана в решение № 187 от 19.03.2010 г., т. д. № 135/2009 г., ІІ т. о., решение № 93 от 10.07.2014 г., т. д. № 2907/2013 г., ВКС, ІІ т. о., решение № 111 от 12.07.2018 г., т. д. № 1892/2017 г., ВКС, І т. о., решение № 4 от 25.02.2021 г., т. д. № 2910/2019 г., ВКС, І т. о. и др. В така постановените решения е посочено, че исковете по чл. 646 и чл. 647 от ТЗ са специални искове и представляват правен способ за защита на кредиторите на несъстоятелността срещу действия и сделки, които са извършени от несъстоятелния длъжник и осъществяват някой от фактическите състави на чл. 646 и чл. 647 от ТЗ. Действия и сделки, които не са извършени от длъжника и по които той не е страна не попадат в обхвата на тази специална защита. Исковете по чл. 646 и чл. 647 от ТЗ за прогласяване недействителността на посочените сделки и разпореждания по отношение на кредиторите на несъстоятелния длъжник имат за цел попълване масата на несъстоятелността и обезпечаване на възможността за осребряване на имуществото на длъжника за удовлетворяване на приетите вземания в производството по несъстоятелност. В решение на по т. д. № 1892/2017 г., І т. о. на ВКС е изрично изяснено, че прехвърлянето на правата от приобретателя в полза на трети лица, които са обект на атакувана сдЕ., не превръща последните в надлежна страна по исковете с правно основание чл. 646 от ТЗ и чл. 647 от ТЗ. Засягането на правата на третите лица - приобретатели, е само последица, при това незадължителна /арг. от чл. 646, ал. 7 от ТЗ и чл. 647, ал. 3 от ТЗ/, от прогласяване на относителна недействителност спрямо техния праводател, но самите трети лица не са страна по атакуваните сделки. В случай, че в резултат на действията или сделките се е стигнало до излизане на имущество от масата на несъстоятелност, синдикът, съответно кредиторът, който е ищец по обуславящите искове, следва да упражни правомощията си чрез съответен осъдителен иск по чл. 649, ал. 2 от ТЗ.

С оглед изложеното съдът намира, че постановките на ТР № 2 от 09.07.2019 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ВКС, ОСГТК не намират приложение в случая, тъй като иска по чл. 647 от ТЗ се явява специален по отношение на общото правило, закрепено в разпоредбата на чл. 135 ЗЗД.

С оглед изложеното предявените искове по чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ от Д. М. Б., синдик на „А.С.“ ООД /в несъстоятелност/ против „С.А.С.“ ЕООД, „А.С.“ ООД и „А.С.“ ООД /в несъстоятелност/ за обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „А.С.“ ООД на следните сделки: прехвърляне на 510 дружествени дялове за цена 5600 лв. от капитала на „А.“ ООД, извършено с Договор за прехвърляне на дружествени дялове от 12.08.2021г., сключен между „А.А.“ ЕООД и „С.А.С.“ ЕООД и прехвърляне на 510 дружествени дялове от капитала на „А.“ ООД за цена 6 600 лв., извършено с Договор за прехвърляне на дружествени дялове от 23.03.2022г., сключен между „С.А.С.“ ЕООД и „А.С.“ ООД са недопустими и следва да бъдат оставени без разглеждане, а производството по тях прекратено.

С оглед изложеното съдът намира, че в хипотезата на чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ попада единствено сдЕ.та, с която са прехвърлени 510 дяла по 10 лв. всеки, на обща стойност 5 100 лв. от капитала на „А.“ ООД извършено с Договор за прехвърляне на дружествени дялове от 31.03.2020г., сключен между „А.С.“ ООД и „А.А.“ ЕООД.

Искът по чл. 647, ал. 1 т. 3 от ТЗ е предявен на 08.03.2023 г., а производството по несъстоятелност по отношение на длъжника „А.С.“ ООД /в несъстоятелност/ е открито с Решение № 60/11.03.2022 г. постановено по т. д. № 1241/2021 г. по описа на Окръжен съд – С.З., вписано в ТРРЮЛНЦ на 16.03.2022 г., т. е. спазен е преклузивният срок, който е едногодишен, /съгласно приложимата към случая редакция на разпоредбата на чл. 649, ал. 1 от ТЗ/.

Съгласно чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ, могат да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността следните действия и сделки, ако са извършени от длъжника в посочените в т. 1 - 6 срокове преди подаване на молбата по чл. 625: възмездна сдЕ., при която даденото значително надхвърля по стойност полученото, извършена в двугодишен срок, но не по-рано от датата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността.

В настоящия случай молбата по чл. 625 от ТЗ е подадена на 13.07.2021 г., но видно от представеното по делото решение № 13/27.07.2023 г. постановено по к. т. д. № 2754/2022 г. по описа на ВКС, I т. о. /л.200 – 210/ е определена начална дата на неплатежоспособността на „А.С.“ ООД /в несъстоятелност/ – 31.12.2020 г. Поради това следва да се приеме, че сдЕ.та, с която са прехвърлени 510 дяла по 10 лв. всеки, на обща стойност 5 100 лв. от капитала на „А.“ ООД с Договор за прехвърляне на дружествени дялове от 31.03.2020г., сключен между „А.С.“ ООД и „А.А.“ ЕООД е извършена преди началната дата на неплатежоспособността – 31.12.2020 г., което прави предявеният иск неоснователен.

С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ от Д. М. Б., синдик на „А.С.“ ООД /в несъстоятелност/ против „А.С.“ ООД /в несъстоятелност/ за обявяване за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „А.С.“ ООД /в несъстоятелност/ на сдЕ.та, с която са прехвърлени 510 дяла по 10 лв. всеки, на обща стойност 5 100 лв. от капитала на „А.“ ООД извършено с Договор за прехвърляне на дружествени дялове от 31.03.2020г., сключен между „А.С.“ ООД и „А.А.“ ЕООД е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

С оглед неоснователността на предявения иск с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ, съдът следва да разгледа предявеният в условията на евентуалност иск по чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ.

Съдът намира, че изложените по – горе мотиви относно недопустимостта на предявените искове по чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ се отнасят и за предявените искове по чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ по отношение на следните сделки: прехвърляне на 510 дружествени дялове за цена 5 600 лв. от капитала на „А.“ ООД, извършено с Договор за прехвърляне на дружествени дялове от 12.08.2021 г., сключен между „А.А.“ ЕООД и „С.А.С.“ ЕООД и прехвърляне на 510 дружествени дялове от капитала на „А.“ ООД за цена 6 600 лв., извършено с Договор за прехвърляне на дружествени дялове от 23.03.2022г., сключен между „С.А.С.“ ЕООД и „А.С.“ ООД.

С оглед изложеното предявените искове по чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ от Д. М. Б., синдик на „А.С.“ ООД /в несъстоятелност/ против „С.А.С.“ ЕООД, „А.С.“ ООД и „А.С.“ ООД /в несъстоятелност/ за обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „А.С.“ ООД на следните сделки: прехвърляне на 510 дружествени дялове за цена 5600 лв. от капитала на „А.“ ООД, извършено с Договор за прехвърляне на дружествени дялове от 12.08.2021 г., сключен между „А.А.“ ЕООД и „С.А.С.“ ЕООД и прехвърляне на 510 дружествени дялове от капитала на „А.“ ООД за цена 6 600 лв., извършено с Договор за прехвърляне на дружествени дялове от 23.03.2022г., сключен между „С.А.С.“ ЕООД и „А.С.“ ООД са недопустими и следва да бъдат оставени без разглеждане, а производството по тях прекратено.

С оглед изложеното по – горе, съдът намира, че в хипотезата на чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ попада единствено сдЕ.та, с която са прехвърлени 510 дяла по 10 лв. всеки, на обща стойност 5 100 лв. от капитала на „А.“ ООД извършено с Договор за прехвърляне на дружествени дялове от 31.03.2020г., сключен между „А.С.“ ООД и „А.А.“ ЕООД.

Съгласно чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ, освен в предвидените от закона случаи могат да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността следните действия и сделки, ако са извършени от длъжника в посочените в т. 1 - 6 срокове преди подаване на молбата по чл. 625: сдЕ., която уврежда кредиторите, по която страна е свързано лице с длъжника, извършена в двугодишен срок.

Искът по чл. 647, ал. 1 т. 6 от ТЗ е предявен на 08.03.2023 г., а производството по несъстоятелност по отношение на длъжника „А.С.“ ООД /в несъстоятелност/ е открито с Решение № 60/11.03.2022 г. постановено по т. д. № 1241/2021 г. по описа на Окръжен съд – С.З., вписано в ТРРЮЛНЦ на 16.03.2022 г., т. е. спазен е преклузивният срок, който е едногодишен, /съгласно приложимата към случая редакция на разпоредбата на чл. 649, ал. 1 от ТЗ/.

Безспорно е, че сдЕ.та, с която са прехвърлени 510 дяла по 10 лв. всеки, на обща стойност 5 100 лв. от капитала на „А.“ ООД извършена с Договор за прехвърляне на дружествени дялове от 31.03.2020г., сключен между „А.С.“ ООД и „А.А.“ ЕООД е извършена в двугодишния срок преди подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ – 13.07.2021 г. за откриване на производство по несъстоятелност на „А.С.“ ООД /в несъстоятелност/.

Съдът намира, че горепосоченият договор за покупко-продажба на 510 дяла по 10 лв. всеки, на обща стойност 5 100 лв. от капитала на „А.“ ООД извършено с Договор за прехвърляне на дружествени дялове от 31.03.2020г., сключен между „А.С.“ ООД и „А.А.“ ЕООД, безспорно увреждат кредиторите на „А.С.“ ООД /в несъстоятелност/, тъй като с тях се намалява имуществото на длъжника и се затруднява възможността на кредиторите да удовлетворят вземанията си. Поради това следва да се приеме, че е налице първата предпоставка, посочена в разпоредбата на чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ.

По отношение на втората предпоставка съгласно § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на ТЗ, „свързани лица" са дружеството или лице, което притежава повече от 5 % от дяловете и акциите, издадени с право на глас. Видно от данните в ТРРЮЛНЦ, Д.Г.А. е съдружник, в „А.С.“ ООД /в несъстоятелност/, но същият притежава едва 17 863 дяла /2, 55 %/ от капитала на „А.С.“ ООД /в несъстоятелност/. Поради това съдът намира, че Д.Г.А. не се явява свързано лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на ТЗ и следователно не е налице втората предпоставка от фактическия състав на чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ, а именно сдЕ., по която страна е свързано лице с длъжника.

Предвид гореизложеното съдът намира, че предявеният иск по чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ от Д. М. Б., синдик на „А.С.“ ООД /в несъстоятелност/ против „А.С.“ ООД /в несъстоятелност/ за обявяване за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „А.С.“ ООД /в несъстоятелност/ на сдЕ.та, с която са прехвърлени 510 дяла по 10 лв. всеки, на обща стойност 5 100 лв. от капитала на „А.“ ООД извършено с Договор за прехвърляне на дружествени дялове от 31.03.2020г., сключен между „А.С.“ ООД и „А.А.“ ЕООД е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 649, ал. 6 от ТЗ „А.С.“ ООД /в несъстоятелност/ следва да заплати от масата на несъстоятелността държавна такса в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт в размер на 519 лева.

Съгласно чл. 620 ал. 7 от ТЗ „А.С.“ ООД /в несъстоятелност/ следва да заплати от масата на несъстоятелността на „А.С.“ ООД направените разноски в размер на 511, 66 лв.

Водим от горните мотиви, съдът