Решение № 192 от 7.4.2023 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 27/2023 г.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от ТП на НОИ - Б., представлявано от И.Г., чрез юрк. С.Т., против Решение № 249/16.11.2022 г., постановено по гр.д. № 253/2022г. по описа на Районен съд - Г.Д., в частта с която предявеният установителен иск за признаване на осигурителен стаж е уважен. Твърди се, че решението в обжалваната му част е недопустимо, респ. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Твърди се, че не са налице необходимите предпоставки за предявяване на иска за установяване на осигурителен стаж по ЗУТОССР. Удостоверението по чл. 5 от ЗУТОССР, издадено от “Н-Е”АД е с противоречиво съдържание. Липсва отбелязване, че документите са изгубени и унищожени. Ето защо и предявеният иск според жалбоподателя се явява недопустим. На следващо място се сочи, че решението е неправилно. При извършена проверка от страна на пенсионния орган било установено, че служител с имена К. С. Х. отсъства от разплащателните ведомости, но все пак такива има. Осигурителният доход на лицето се доказва с осигурителна книжка, каквато за ищеца липсва. След като такава липсва и доколкото лицето не фигурира в разплащателните ведомости на осигурителя „Н-Е“ АД процесният осигурителен стаж не може да бъде зачетен. С оглед на изложеното във въззивната жалба се прави искане за обезсилване, респ. отмяна на решението в обжалваната му част. Претендират се разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от страна на въззиваемия К. С. Х., чрез адв. Н. К., с който се оспорва депозираната жалба, като се излагат подробни доводи и съображения. Прави се искане за потвърждаване на атакувания акт. Твърди се, че по делото са ангажирани доказателства за това, че в дружеството „Н-Е“ АД част от писмените и счетоводни документи не са налични или са унищожени, поради което предявеният установителен иск се явява процесуално допустим. Ищецът е получавал възнаграждение на друго основание – различно от трудово- правното. Представени са писмени документи, от които се установява, че за процесния период ищецът е изпълнявал длъжността Изпълнителен директор при ответника „Н-Е“ АД и е придобил осигурителен стаж. Претендират се разноски. По делото е депозирано становище от Сергей Чаушев, в качеството си представляващ „Н-Е“АД, в което изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Излага подробни съображения в тази насока, като моли постановеното първоинстанционно решение да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и обосновано. Уточнява, че ищецът е получавал възнаграждение като за това са съставени и подписвани касови ордери, които обаче за разликата от разплащателните ведомости са унищожени. Съобразно правомощията си на въззивна инстанция, определени в чл. 269 ГПК, при извършената служебна проверка се констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а по същество правилно поради следните съображения: Пред районния съд са ангажирани писмени и гласни доказателства, от които се установява следната фактическа обстановка: Представени са Протокол от заседание на Съвета на директорите на ”Д- С“ АД - с. С.; Решение № 1050 от 06.04.1999г., постановено по ф.д. №65 по описа на ОС Б. за 1997 година; Спесимен - образец от подпис на ищеца с нотариална заверка; Решение №990 от 12.04.2002 г., постановено по ф.д.№65 по описа на ОС Б. за 1997 г.; Решение №237 от 28.01.2004 г., постановено по ф.д.№65 по описа на ОС-Б. за 1997 г.; Решение №1043 от 29.03.2004 г., постановено по ф.д.№65 по описа на ОС-Б. за 1997 г., видно от които на 11.03.1999г. ищецът К. Х. е избран за изпълнителен директор на „Н-Е“ АД /преди това ”Д-С“ АД - с. С./ и е изпълзявал тази длъжност до избирането на нов директор през 2004г.. С решение на съда от дата 29.03.2004г. е вписано освобождаването на ищеца от заеманата длъжност и на негово място е вписан друг изпълнителен директор. По делото е представено Удостоверение по чл. 5 ЗУТОССР, издадено от представляващия „Н-Е“ АД, в което е посочено, че се издава поради това, че в дружеството част от писмените и счетоводни документи, не са налични. Пред настоящата инстанция осигурителят „Н-Е“ АД в писмено становище уточнява, че документите са унищожени. Пред първата инстанция са представени Удостоверение обр. УП-2 от „Н-Е“ АД, от което е видно, че са налични данни за осигурителен стаж и доход за периода 01.01.2001г. - 31.12.2004г., както и Удостоверение обр. УП- 3, издадено от „Н-Е“ АД, от което е видно, че ищецът е заемал длъжността изпълнителен директор за периода 11.03.1999 г. - 19.03.2004 г. и е придобил осигурителен стаж общо 05г. 00м 8д. В исковата си молба ищецът твърди, че за периода от 11.03.1999 г. до 19.03.2004 г., поради извършена проверка на архива и ведомостите на личния персонал на „Н-Е“ АД - С. за периода от 01.03.1999г. до 31.03.2004 г. е установено, че служител с име К. С. Х. отсъства от разплащателните ведомости. По отношение на тази констатация твърди, че не е работил по трудов договор, а по договор за управление, поради което не е фигурирал по същите тези разплащателни ведомости, които се водели само по отношение на наетите по трудово правоотношение лица. Твърди, че възнагражденията, които се изплащали по договори за управление, по граждански договори и на друго основание, не се отразявали в разплащателните ведомости, същите се изплащали от касата на дружеството с касов разходен ордер - представляващ разходооправдателен документ по смисъла на чл.40, ал. 3 от НПОС и въз основа на които са му издадени от „Н-Е“ АД - Удостоверения обр.УП-2 и обр.УП-3, представляващи документи по чл.40, ал. 1 от НПОС, с оглед установяване на осигурителен стаж придобит при този осигурител „Н-Е“ АД - чл.5, ал. 1 от КСО. С оглед изложеното се иска установяването на придобития трудов и осигурителен стаж за периода 11.03.1999г.-19.03.2004г. по съдебен ред. Първата инстанция е уважила иска за установяване на осигурителния стаж, за трудовия стаж искът е отхвърлен. Съдебното решение се обжалва в частта, касаеща уважения иск. Жалбоподателят ТП на НОИ - Б. твърди, че предявеният иск е недопустим, тъй като по делото не било представено Удостоверение по чл. 5 от ЗУТОССР, издадено от „Н-Е“ АД със съдържание в посочения от разпоредбата смисъл, а именно че документите са изгубени или унищожени. Съдът намира това възражение за напълно неоснователно. От Удостоверение по чл.5 от ЗУТОССР, издадено от „Н-Е“ АД е видно, че същото се издава поради това, че в дружеството част от писмените и счетоводни документи, не са налични. Последното цитирано удостоверение е издадено от „Н-Е“ АД на основание чл. 5, ал. 10 от Кодекса за социално осигуряване, което по съдържание отговаря на изискванията на чл. 5, ал. 1 от ЗУТОССР, което обстоятелство обуславя и допустимостта на предявения иск съгласно изискването на специалната разпоредба на чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР. Пред настоящата съдебна инстанция в писмено становище осигурителят уточнява, че документите са унищожени поради изтеклите законни срокове, в които следвало да се пазят. В тази насока въззивният състав приема за неоснователни оплакванията на жалбоподателя, относно твърдяна недопустимост на предявения иск, съответно, недопустимост на постановеното от районния съд решение. По същество, след преценка на приложените по делото и относими към предмета на спора доказателства, съдът приема от правна страна следното: Предявеният и уважен иск е с правно основание чл. 3, ал. 3 във вр. с чл. 1, ал.1, т. 2 ЗУТОССР. За да бъде уважен иска, е необходимо да се установи, че за исковия период ищецът е работил в посоченото предприятие, мястото, на което е работил, времето, през което е работил, продължителността на работния ден, каква конкретно работа е изпълнявал, начина на заплащане на положения труд, както и това че за дължими или заплатени осигурителни вносни за посочения период. Представени са категорично доказателства, че за исковия период ищецът е бил изпълнителен директор на „Н-Е“ АД. В тази насока са решенията постановени по фирмено дело № 65/1997г. по описа на Окръжен съд - Б., както и Удостоверения обр. УП-3 и УП - 3. Налице са писмени доказателства, че са заплащани и дължими осигурителни вноски за процесния период. Липсата на заверена осигурителна книжка не означава, че такива не са внасяни, каквато е ответната теза. От страна на осигурителя е представено Удостоверение обр. УП-2, видно от което са налични данни за осигурителен стаж и доход за периода от 01.01.2001 г. до 31.12.2004 г. и е посочено, че осигурителните вноски са били заплащани. За останалия период /11.03.1999г.-31.12.2000г./, доколкото лицето е било изпълнителен директор, то тези вноски са били дължими, което е достатъчно за уважаване на иска. В посочения смисъл е Определение № 50852/17.11.2022г. на ВКС по гр.дело № 1739/2022г. III г.о. ГК. С оглед тези доказателства по делото, преценени в съвкупност и във връзка помежду си, първоинстанционния съд е достигнал до извода, че искът за признаване на осигурителен стаж за посочения в исковата молба период е основателен и го е уважил. Решението е допустимо, обосновано и правилно по изложените в него мотиви, които въззивният съд напълно споделя и към които препраща на основание чл. 272 ГПК. Ето защо обжалваното решение в обжалваната му част следва да бъде потвърдено. Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 6.06.2016 г. на ВКС по т. д. № 2/2015 г., ОСГК, докладчик съдията Т.Г., при уважаване на предявения положителен установителен иск за трудов стаж, на ищеца следва да се присъждат разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. В случая такива са направени за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. Воден от изложеното, съдът