Решение № 868 от 4.3.2025 г. на Административен съд - Плевен по дело № 18/2025 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от Х. И. Д. от гр. Ч. Бряг, против Решение № 85/29.11.2024г. по АНД 85/2024г. по описа на РС Ч.Бряг, с което е потвърдено НП № 2/26.02.2024г. на Началник РУ Ч. Бряг, при ОД на МВР Плевен. В касационната жалба се излагат твърдения, че решението на РС е неправилно и незаконосъобразно.Твърди, че изводите на съда по отношение преценката за маловажност на деянието са неправилни. Твърди се, че дори да се приеме, че има извършено нарушение което формално да осъществява признаците на предвидено в закона нарушение, поради своята малозначителност е с ниска обществена опасност или неговата обществена опасност е явно незначителна. Твърди, че по делото безспорно е установено че жалбоподателят е дългогодишен ловец, че дълги години е бил председател на ловната дружинка в с. Девенци.Твърди, че в тази връзка са му извършвани множество проверки и не са били констатирани каквито и да е нарушения. Твърди, че е бил изряден и стриктно е спазвал всички законови правила. Твърди, че по делото е била изяснена конкретната причина за извършване на нарушението и по никакъв случай не е застрашил или поставил в опасност конкретно лице или група хора. Твърди, че са налице условията на чл. 9 ал.2 от НК, поради което прави искане съдът да отмени решението на РС Ч. Бряг, като неправилно и незаконосъобразно. Ответникът по касационната жалба се представлява от юрк. К., която изразява становище да се отхвърли жалбата. Претендира разноски. Представителят на Окръжна прокуратура Плевен изразява мотивирано становище за неоснователност на жалбата и правилност на изводите на районния съд. Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМА. С Решение № 935/08.03.2024г. постновено но КАНД № 15/2025г. е отменено Решение № 131/21.11.2023 г. на Районен съд – Червен бряг, постановено по а.н.д. № 67/2023 г. по описа на съда и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Червен бряг, при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. За да отмени решението, Адм. съд Плевен е приел, че при издаване на обжалваното НП са спазени сроковете по чл. 34 ЗАНН за образуване на административно-наказателното производство и издаване на НП. Приел е, че нарушението е извършено на 07.12.2022г., когато е съставен протоколът за проверката, отказът на РП – Червен бряг е постановен на 14.12.2022г., потвърден от ОП – Плевен на 06.01.2023г., АУАН е съставен на 20.01.2022г., а НП е издадено на 07.02.2023г. или административно-наказателното производство е приключило с издаване на НП в рамките на три месеца от извършената проверка. Приел е, че по делото не е констатирано да са допуснати други съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство, които да дават основание за отмяната му. Приел е, че като е отменил НП на процесуално основание, Районен съд – Червен бряг е постановил неправилно решение, което следва да се отмени, но тъй като не е разгледал по същество спора – дали са безспорно доказани сочените нарушения и не е изложил мотивите си какви факти приема за установени и въз основа на кои доказателства и осъществен ли е виновно състава на двете нарушения, респективно законосъобразно ли е наложеното за всяко от тях наказание, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, при съобразяване с дадените в настоящото решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. При новото разглеждане на делото РС Ч. Бряг е постановил Решение №85/29.11.2024г., с което е потвърдено изцяло Наказателно постановление № 2/07.02.2023 г., на Началник на РУ към ОДМВР Плевен РУ-Червен бряг, с което на Х. И. Д., с ЕГН 650424396^ от с. Девенци, обл. Плевен на основание чл. 183, ал. 2 от ЗОБВВПИ и чл.193, ал.1 от с.з. са наложени две административни наказания: “Глоба” в размер на 1000.00 лева - за нарушение на чл.59, ал.З от ЗОБВВПИ. съответно “Глоба” в размер на 500.00 лева - за нарушение на чл.98, ал. 1 от ЗОБВВПИ. За да постанови решението, първоинстанционният съд е приел, за установено от събраните по делото гласни и писмени доказателства, че на 07.12.2022 г. около 15: 40 часа в с. Девенци, [улица] дома на жалбоподателя Хр. Д. в помещение - гараж се намирала метална каса, здраво захваната и заключена. На дъното на касата били намерени 7 бр. боеприпаси кал. 7, 62x54, за които жалбоподателят Д. не е имал издадено разрешение за съхранение, носене, употреба или придобиване, като не е уведомил незабавно РУ-Червен бряг за намирането им, т.е. по този начин, Х. И. Д. не е изпълнил задължението си, относно това, който намери взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия, незабавно да уведоми органите на МВР, без да нарушава месторазположението им, с което е нарушил разпоредбата на чл. 59, ал. 3 от ЗОБВВПИ. Съдът е изложил мотиви, че за да представлява едно деяние административно нарушение съгласно общата дефиниция на чл. 6 от ЗАНН, от субективна страна същото следва да е извършено виновно. Това означава, че за да може да бъде извършено административното нарушение на чл. 59, ал. 3 от ЗОБВВПИ е необходимо да бъде установено, че съответното лице, получило Разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, съзнателно не е уведомил незабавно РУ-Червен бряг за намирането им. Приел е, че в случая е налице субективният елемент от състава на нарушението - извършено е виновно, при пряк умисъл. В обяснението си жалбоподателят твърди, че е намерил патроните при ремонт на покрива и ги е прибрал в касата, т.е. е разбирал е свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи постъпките си. Приел е, че в разглеждания случай приетите от АНО фактически установявания, досежно нарушението по чл. 98, ал. 1 от ЗОБВВПИ се потвърждават и от събраните по делото доказателства. Безспорно бе установено, че Х. И. Д. при посочените в НП условия е съхранявал 24 /двадесет и четири/ броя боеприпаси кал. 7.62x39 в противоречие с разпоредбата на чл.98, ал.1 от ЗОБВВПИ, предвиждаща огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях да се съхраняват в метални каси, неподвижно закрепени, снабдени със секретно заключващи се устройства. По този начин жалбоподателят виновно е осъществил и състава на чл.193, ал.1 ЗОБВВПИ. Изложил е мотиви, че в чл. 36 ал.1 от ЗАНН е закрепен принципа, че административнонаказателното производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършено административно нарушение. Ал.2 на същата разпоредба, допуска изключение от това императивно правило - без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган. В случая е налице последната хипотеза, при която наказващия! орган издава НП, въз основа на прокурорското постановление за отказ за образуване на наказателно производство, който замества АУАН и затова не е необходимо съставянето на такъв. В случая административнонаказателното производство се счита образувано от прокурорския акт, и съставянето на АУАН не представлява съществено процесуално нарушение. Приел е, че в АУАН ясно е посочено, че АУАН се издава въз основа на прокурорското постановление на ОП — Плевен, като е посочена установената фактология и правната [жк], съобразно указанията на окръжна прокуратура. Приел е, че в обжалваното НП, като основание за издаването е посочен съставения АУАН и постановлението на ОП - Плевен и посочената в акта фактология и правна [жк], съдържат се и съответните санкционни норми. Ето защо съставянето на АУАН, без да е необходимо тъй като в случаите по чл. 36 ал.2 ЗАНН АУАН се замества от прокурорското постановление, което поставя началото на производството, не представлява съществено процесуално нарушение, засягащо правото на защита на наказаното лице. Приел е, че АНО е приложил правилно материалния закон. Наложеното наказание е в пределите, предвидени в закона, но и съответства на законоустановения минимум. Изложил е мотиви, че фактологията на нарушението и всички релевантни обстоятелства не могат да обосноват квалифицирането му като “маловажен случай”, респ. приложението на чл.28 ЗАНН нарушение на изискванията на закона – чл.98 ал.1 от ЗОБВВПИ, оръжието да се съхранява в метална каса, която да е неподвижно закрепена. С обжалваното пред настоящата инстанция решение, РС Ч.Бряг е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП, не са допуснати съществени процесуални нарушения, а от събраните доказателства безспорно се установява извършените от лицето нарушения, които не са маловажни по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и правилно са наложени административни наказания - на основание чл. 183, ал. 2 от ЗОБВВПИ във фиксирания от закона размер от 1 000 лева, който не подлежи на редуциране от страна на съда, както и е наложено наказание глоба в размер ан 500 лв на осн. чл. 193 ал.1 от ЗОБВВПИ към минимума. Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт. Във връзка с възраженията на касатора, поддържани пред настоящата инстанция, следва да се посочи, че същите са идентични с тези, направени в първоинстанционното производство, по които решаващият съд е дал законосъобразен отговор, като при правилна преценка на събраните доказателства по делото и при правилно приложение на материалния закон, е достигнал до обосновани изводи относно законосъобразността на наказателното постановление, като е формирал правилно вътрешно убеждение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК касационната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Следва да се отбележи, че дминистративното нарушение по чл. 98, ал. 1 от ЗОБВВПИ няма резултатен характер, т. е за реализирането му не е необходимо да са настъпили вредни последици, а е достатъчно установеното фактическо положение за съхранение на оръжието и боеприпасите не по предписаните в закона правила. Именно заради създадената потенциална опасност от извършване на престъпление в резултат на достъпа на други лица до боеприпасите, съдът не може да определи случая като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН поради силно занижена степен на обществена опасност на деянието Според настоящата инстанция не е налице маловажност на случая, поради което правилно и законосъобразно наказващият орган не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Освен това, следва да се посочи, че нарушенията свързани с разрешителния режим относно оръжията и боеприпасите винаги сериозно увреждат установения ред на държавното управление, поради което в конкретния случай не би могло да се сподели становището на касатора, че случаят е маловажен. С оглед на изложеното, съдът намира че не са налице касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, а атакуваното решение на районния съд е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР - Плевен сумата 80 лв, представляваща юридксонсултско възнаграждение, на осн. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът