Решение № 41 от 22.5.2023 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 58/2023 г.

Производството е по реда на чл. 420, ал. 2, във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Образувано е по искане на осъдения Д. Д. М., ЕГН ••••••••••, подадено чрез процесуалния му представител- адв. Д. М. от АК –Бургас, за възобновяване на наказателното производство по НЧД № 5216/2021 г. на Районен съд – Бургас и ВНЧНД № 108/2022 г. на Окръжен съд- Бургас. В искането са изложени доводи за наличие на основания за възобновяването му по смисъла на чл. 422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.2, т.3 от НПК. Като допуснати съществени процесуални нарушения са посочени приложението на чл.24 от НК „самоинциативно“ от БРС, постановяването на въззивното решение шест месеца след приключване на съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване и неизпращането на същото решение на осъдения и на защитника му. Въведено е оплакване по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, аргументирано с невисока степен на обществена опасност на участващите в групирането престъпления и с неоснователно завишена от съда степента на обществена опасност на дееца, които в продължение на година е нямал противообществени прояви и е работодател на десетки работници. Заявено е искане за възобновяване на наказателното производство и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. В съдебно заседание пред настоящата инстанция, молителят Д. М., участва лично и се представлява от защитника си - адв. Д.М.. Последната поддържа искането и описаните в него доводи, като настоява за връщане на делото за ново разглеждане, при което да бъде отмено увеличението на наказанието по чл.24 от НК. Осъденото лице Д. Д. М. се присъединява към казаното от защитата му, изразява съжаление за престъпното си поведение в миналото. В предоставената му последна дума моли да бъде възобновено делото и да бъде извършено ново групиране на наказанията. Представителят на Апелативна прокуратура -Бургас дава становище, че искането на осъдения е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Прокурорът счита, че определенията на първата инстанция и на въззивния съд са законосъобразни, постановени при липса на съществени процесуални нарушения и правилно е приложена разпоредбата на чл. 24 от НК. Пледира искането да бъде оставено без уважение като неоснователно. След като прецени доводите на страните и извърши проверка за наличие на основания за възобновяване на делото, Бургаският апелативен съд намери за установено следното: С определение № 60 от 13.01.2022г. по НЧД № 5216/2021 г. Бургаският районен съд, по реда на чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК, е определил на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК едно общо най-тежко наказание на осъдения Д. Д. М. измежду определените му по НОХД № 4101/2021 г., НОХД № 1739/2021 г., НОХД № 303/2021 г. и НОХД № 5110/2020 г., всички по описа на БРС, а именно лишаване от свобода за срок от 1 година и 5 месеца, което е увеличил на основание чл. 24 от НК на две години лишаване от свобода. Постановил е така наложеното увеличено общо наказание да бъде изтърпяно на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. б от ЗИНЗС, първоначален строг режим. Съдът е приспаднал от определеното за изтърпяване наказанието изцяло времето, през което осъденият е търпял наказание лишаване от свобода по всяко едно от осъжданията, включени в съвкупността, както и времето през което Д. М. е бил задържан по ЗМВР, по НПК или е търпял МНО задържане под стража или домашен арест във връзка с включените в съвкупността престъпления. Със същото определение БРС е присъединил към определеното общо наказание от две години лишаване от свобода и наказанието глоба в размер на 2500 лева, наложено по НОХД № 1739/2021 г. на РС - Бургас. По жалба на защитника на осъдения срещу определението на първостепенния съд е било образувано ВНЧД № 108/2022 г. по описа на Окръжен съд-Бургас, който с определение № 265 от 15.12.2022 г. е потвърдил атакувания първоинстанционен акт. Въззивното определение не е подлежало на касационна проверка, като е влязло в сила от момента на постановяването му, поради което образуваното по частна жалба на защитника ВЧНД№46/20023г. по описа на БАС е било прекратено с определение №46 от 07.03.2023г. Искането за възобновяване е допустимо. Подадено е от процесуално легитимирана страна. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК, при посочени основания по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т.2 и т. 3 от НПК. Същото е направено в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК. Разгледано по съществото, в контекста на очертаната в него аргументация, искането е неоснователно. Потвърждават се оплакванията за допуснати нарушения по чл. 340, ал.1 и ал.2 от НПК. Делото е било разгледано на 24.06.2022 г. и след изслушване на последната дума на подсъдимия, второинстанционният съд е обявил, че ще се произнесе с решение в законния срок, като въззивното решение е било изготвено след повече от 5 месеца. Макар, въззивният съд да е постановил потвърдителното решение в срок, значително надвишаваш указания в чл. 340, ал. 1 от НПК, това нарушение на процесуалните правила не е съществено по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 от НПК, защото не е ограничило по никакъв начин правата на осъдения или на неговия защитник. Данни за евентуално негативно въздействие на просрочието при изготвянето на второинстанционния съдебен акт върху правата на страните не са посочени в искането за възобновяване и в пренията пред БАС. Допуснато е и нарушение на чл.340, ал.2 от НПК, който изисква съобщаване за изготвеното въззивно решение на страните. Видно от приложените съобщения, осъденият не е уведомен решението на БОС, т.к. е бил освободен от Затвора -Бургас на 04.05.2022г. Освен на БОП, съобщение е било връчено още на защитника, изготвил въззивната жалба и чийто ангажименти по дело са приключили, преди разглеждане на делото по същество - вж.протокол от с.з. от 11.03.2022г. Решението на въззивната инстанция по настоящето дело е от категорията на необжалваемите, поради което е влязло в сила в деня на постановяването му - чл. 412, ал. 2, т. 1 от НПК. Преклузивния шестмесечен срок по чл. 421, ал. 3 от НПК започва да тече от тази дата -15.12.2022г., а не от моментът на уведомяването на страните за резултата на неподлежащия на касационен контрол съдебен акт. В конкретния случай, несъобразяването с нормата на чл.340, ал.2 от НПК би рефлектирало върху възможността осъденото лице да използва на процедурата за възобновяване по глава ХХIII от НПК, но материалите по делото разкриват, че упълномощеният нов защитник на осъдения е бил уведомен за резултата от делото, видно и от подадената на 14.02.2023г. жалба по ВЧНД№46/20023г. по описа на БАС. Доколкото с подаването на новата молбата от 20.02.2023г., инициираща настоящото производство, 6-месечния срок по чл.421, ал.1 от НПК е бил спазен, БАС не намира, че допуснатото от окръжния съд нарушение да е довело до ограничаване на процесуалните права на осъдения, поради което и то не е съществено. Напълно неоснователно е оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, поради „самоинциативно“ и без искане от прокуратурата приложение от БРС на чл.24 от НК. Теорията и съдебната практика не са подлагали под съмнение, че за приложението на чл. 24 от НК не се изисква нарочно искане от прокурора, поради което съдът не е ограничен, нито обвързан от неговата процесуална позиция, ако е изразена такава - Решение № 360 от 15.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 323/2010 г., III н. о., НК, Решение № 192 от 17.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 592/2013 г., I н. о., Решение № 7 от 9.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 1830/2012 г., III н. о. Въпреки, че е само предоставена от закона правна възможност, във всички случаи когато съдът групира наказанията при множество престъпления, той е длъжен да прецени дали са налице основания за увеличаване на общо определеното по реда на чл. 23 от НК наказание. Когато констатира, че то не е достатъчно за постигане целите по чл. 36 от НК е длъжен да приложи разпоредбата на чл. 24 от НК и да го увеличи в очертаните от тази норма граници. Действително предмет на съвкупността са пет деяния - три осъществяващи състава на чл.343в, ал.2 от НК и две по чл.354а, ал.3 от НК( явяващи се тежки престъпления по смисъла на чл.93, т.7 от НК), по влезли в сила четири осъдителни акта. При множеството осъждания на Д. М., обхвата на това последно групиране на извършените в периода 2020-2021г. престъпления, не може да бъде единственият значим критерий при обсъждане на въпроса за приложението на чл. 24 от НК. Престъпната деятелност на осъдения е започнала още от 2000г., като срещу него са постановени 33 осъдителни съдебни акта, без последните четири, предмет на разглежданото групиране. Осъжданията са за извършени разнородни престъпления, търпял е ефективни наказания лишаване от свобода. Бил е и условно предсрочно освободен с определение от 29.08.2007г. по НЧД№223/07г. на БОС от изтърпяване на остатък в размер на 2 години и три дни от общо наказание лишаване от свобода, наложено му по НЧД№12/05г. на БОС. Този остатък впоследствие е изтърпян при условията на чл.70, ал.7 от НК. Не може да не направи впечатление, че в периода от 2015г.- 2016г. осъденият е извършил 16 деяния, квалифицирани по чл.343в, ал.2 от НК, като поредицата е подновена през 2018г.(НОХД№3188/19г. на БРС) и продължила през 2020г-2021г. с още три деяния, предмет на осъжданията по НОХД№№5110/20г., 3033/21г., 1739/21г. на БРС за същите по вид престъпления. Отговорността му била смекчена с налагане на наказания под минимума за престъплението, поради предоставената възможност по чл.381, ал.4 от НПК, като само за последните две деяния по НОХД №3033/21г. и по НОХД№ 1739/21г. на БРС, наказанията лишаване от свобода са определени в рамките на предвидените от една до три години лишаване от свобода. Избраният процесуален ред за приключване на делото обаче не е пречка за увеличаване на определеното за изтърпяване по реда на чл. 23 от НК общо наказание, защото решаването на въпросите за увеличаване на определеното общо наказание и на конкретния размер на увеличаването се определят от общите принципи за индивидуализацията на наказанието по чл. 54 от НК и чл. 36 от НК. Изтърпените от осъдения различни наказания лишаване от свобода не са довели до неговото поправяне и възпиране от престъпна дейност. Липсата на възпиращ и поправителен ефект налага засилване на наказателната репресия, така че целите на наказанието да се постигнат по по-отчетлив начин и така да се спомогне на осъдения към общественополезен и примерен живот. Видно е, че последните пет криминални прояви на осъдения изобщо не са изолирани, така че да се допусне, че и без увеличаване на наказанието, той ще се поправи и превъзпита. Ето защо по отношение на осъдения Д. М. приложението на разпоредбата на чл. 24 от НК е абсолютно необходимо предвид завишената степен на обществена опасност на дееца, многократните му осъждания, които не са довели до нужния положителен резултат, а и за да се постигне справедливост и баланс между престъпление и наказание. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не са налице поддържаните от осъдения и защитника му основания за възобновяване на наказателното дело, поради което и искането за това следва да бъде оставено без уважение. Така мотивиран, Бургаският апелативен съд