Решение № 8011 от 5.8.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 333/2023 г.

Производството е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по жалба на „Капитол Ауто“ ЕООД, ЕИК ••••, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от М. С. Д., срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-03000321005894-091-001/15.11.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение по жалба срещу ревизионен акт № 276/27.01.2023 г. на Директора на Д. „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която в тежест на дружеството са установени допълнителни задължения за данък върху добавената стойност /ДДС/ по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ за данъчен период /д.п./ м.11.2018 г. в размер на 14 767, 28 лева – главница, и 5 866, 36 лева – лихви; за д.п.м.03.2019 г. в размер на 3 227, 12 лева – главница, и 1 322, 88 лева – лихви; за д.п.м.05.2019 г. в размер на 4 677, 69 лева – главница, и 1 621, 73 лева – лихви; за д.п.м.06.2019 г. в размер на 7 203, 98 лева – главница, и 2 439, 54 лева – лихви; за д.п.м.07.2019 г. в размер на 4 750, 00 лева – главница, и 1 568, 95 лева – лихви; за д.п.м.09.2019 г. в размер на 24 024, 10 лева – главница, и 7 468, 96 лева – лихви; за д.п.м.10.2019 г. в размер на 2 933, 75 лева – главница, и 951, 62 лева – лихви; за д.п.м.02.2020 г. в размер на 6 159, 86 лева – главница, и 1 666, 72 лева – лихви; за д.п.м.03.2020 г. в размер на 6 186, 48 лева – главница, и 1 624, 08 лева – лихви; за д.п.м.08.2020 г. в размер на 10 985, 25 лева – главница, и 2 416, 94 лева – лихви; за д.п.м.09.2020 г. в размер на 3 031, 53 лева – главница, и 641, 73 лева – лихви; за д.п.м.11.2020 г. в размер на 5 316, 00 лева – главница, и 1 445, 46 лева – лихви; за д.п.м.12.2020 г. в размер на 4 074, 65 лева – главница, и 758, 40 лева – лихви; за д.п.м.01.2021 г. в размер на 9 420, 58 лева – главница, и 1 669, 67 лева – лихви; за д.п.м.02.2021 г. в размер на 4 987, 37 лева – главница, и 845, 15 лева – лихви; за д.п.м.03.2021 г. в размер на 2 607, 78 лева – главница, и 419, 58 лева – лихви; и за д.п.м.06.2021 г. в размер на 2 607, 78 лева – главница, и 312, 08 лева – лихви. Твърди се нищожност на РА поради издаването му от некомпетентен орган. Сочи се, че положените от органите по приходите електронни подписи, с които са подписани заповедта за възлагане на ревизията, ревизионният доклад и ревизионният акт, са професионални електронни подписи, като същите не отговарят на изискванията на чл. 16, ал. 1 от Закона за електронните документи и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/ за квалифициран електронен подпис. Поради това се счита, че липсва надлежно образувано ревизионно производство, което води до недопустимост на същото и до нищожност на издадените ревизионен доклад и ревизионен акт, тъй като същите не съответстват на изискванията за форма, защото не са подписани, и не е доказана персоналната компетентност на техните издатели. Навеждат се доводи за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и принципи, и в частност на принципите на законност /чл. 2 от ДОПК/, на обективност в процеса /чл. 3 от ДОПК/ и на служебно начало /чл. 5 от ДОПК/, както и че РА е съставен при непълнота на доказателствата и извън сроковете по чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Като необосновани се оспорват изводите на приходните органи, че от доставчиците по процесните фактури, описани на стр. 11-21 от ревизионния доклад, които са данъчно задължени лица, регистрирани в друга държава членка на Европейския съюз – Република [държава], не е приложен специалният режим за облагане на маржа на печалбата. Посочва се, че този неправилен извод е изграден единствено въз основа на факта, че във фактурите не е посочено, че доставките са освободени, поради което е прието, че в цената не е включен данък и не е приложен режимът за облагане на маржа на печалбата. Аргументира се, че органите по приходите не са извършили проверка по линия на международното сътрудничество за прилагането на специалния режим за облагане на маржа на печалбата по процесните фактури, поради което тезата им, че за доставките по тези фактури не са налице условията за приложение на специалния режим за облагане, е недоказана, а логическите им изводи не съответстват на изискването на чл. 226, т. 14 от Директивата за ДДС и на доказателствата по административната преписка. С оглед горното се твърди, че без основание данъчните органи са приели, че тези доставки са ВОП по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС и същите не попадат в хипотезата на чл. 143, ал. 1 от ЗДДС, съответно на чл. 314, буква г) от Директивата за ДДС, което понятие в случая не е свързано с формалното издаване на документ, а с осъществяване на конкретни факти, които действително са налице за доставките по процесните фактури. По изложените съображения се отправя искане за прогласяване нищожността на РА, респ. за отмяната му в потвърдената от Директора на Д. ОДОП Варна при ЦУ на НАП част. В съдебно заседание по даване ход по същество, чрез представляващия дружеството и упълномощен адвокат, жалбата се поддържа изцяло като се моли за нейното уважаване и за присъждане на съдебно-деловодни разноски, като същевременно се възразява срещу размера на претендираното от ответната страна юрисконсултско възнаграждение. Управителят на „Капитол Ауто“ ЕООД твърди, че при покупката на автомобилите е заплатил ДДС във [държава], което се установява от представените в хода на ревизията банкови платежни нареждания. Заявява, че във фактурите е отразено, че продавачът се задължава да плати ДДС във [държава], като ако данъкът се заплати и в България, ще е налице двойно данъчно облагане. Ответникът по жалбата – Директорът на Д. ОДОП Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Счита, че по отношение на процесните доставки не е приложима нормата на чл. 143 от ЗДДС, тъй като режимът за облагане се определя от доставчика, а в случая в издадените фактури лиспват записи, че се облага маржът. След като доставчиците не са посочили, че ДДС се начислява върху маржа, жалбоподателят, в качеството на продавач, не може да начислява ДДС върху маржа. Липсата на изрично посочване във фактурите означава, че се прилага общият ред – налице е ВОД от доставчика и ВОП от жалбоподателя, който начислява ДДС и упражнява право на данъчен кредит с протокол. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1065 лева. Жалбата е подадена от надлежна страна – адресат на ревизионния акт, в законоустановения срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, след изчерпване на административния ред за оспорване и пред компетентния да я разгледа съд, поради което е допустима. След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните, и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 от ДОПК, административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното: Началото на ревизионното производство е поставено със Заповед на възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-03000321005894-020-001/21.10.2021 г. /л. 4-5/, издадена от С. А. П., на длъжност Н. сектор при ТД на НАП Варна, съгласно която ревизията е с обхват установяване на задължения за данък върху добавената стойност за периода от 01.10.2018 г. до 31.08.2021 г., като е посочено, че същата следва да завърши в срок до три месеца, считано от датата на връчване на заповедта – 25.10.2021 година /л. 3/. Със Заповед № Р-03000321005894-023-001/10.01.2022 г. /л. 7-8/, на основание чл. 34, ал. 1, т. 1 от ДОПК, ревизионното производство е спряно, считано от 10.01.2022 г., а със Заповед № Р-03000321005894-143-001/21.01.2022 г. /л. 11-12/, на основание чл. 35 от ДОПК, производството е възобновено, считано от 21.01.2022 г., като е определен срок за завършване на ревизията след възобновяването: 07.02.2022 година. Със Заповед за изменение на ЗВР № Р-03000321005894-020-002/04.02.2022 г. /л. 13-14/ е изменена първоначално издадената ЗВР по отношение на срока за извършване на ревизията, като е определено същата да завърши до 05.04.2022 година. Със Заповед за изменение на ЗВР № Р-03000321005894-020-003/25.03.2022 г. /л. 16-17/ е определен срок за завършване на ревизията до 06.06.2022 година. Със Заповед № Р-03000321005894-023-002/31.05.2022 г. /л. 19-20/, на основание чл. 34, ал. 1, т. 5 от ДОПК, ревизионното производство е спряно, считано от 31.05.2022 г., за срок до 31.08.2022 г., като същото е възобновено със Заповед № Р-03000321005894-143-002/01.09.2022 г. /л. 22-23/, считано от 01.09.2022 г., и е определен срок за завършване на ревизията след възобновяването: 07.09.2022 година. Всички заповеди за спиране и възобновяване на ревизионното производство и за изменение на ЗВР са издадени от С. А. П., на длъжност Н. сектор при ТД на НАП Варна. Последната е оправомощена да издава заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл. 112 от ДОПК със Заповед № Д-1249/30.06.2017 г. на Директора на ТД на НАП Варна /л. 1-2/. В срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК от определения със ЗВР екип е изготвен Ревизионен доклад /РД/ № Р-03000321005894-092-001/21.09.2022 г. /л. 2022-2083/, фактическите констатации в който, ведно с предложените за установяване задължения, са потвърдени с оспорения Ревизионен акт № Р-03000321005894-091-001/15.11.2022 г /л. 2121-2136/, издаден от органите по приходите, определени в чл. 119, ал. 2 от ДОПК, с който в тежест на „Капитол Ауто“ ЕООД са установени задължения за ДДС по ЗДДС за д.п.м.10.2018 г. – д.п.м.08.2021 г. общо в размер на 359 551, 94 лева – главница и лихви. Ревизионният акт е обжалван пред Директора на Д. ОДОП Варна при ЦУ на НАП, като с Решение по жалба срещу ревизионен акт № 276/27.01.2023 г. същият е потвърден в частта относно установените задължения за ДДС по ЗДДС за данъчни периоди м.11.2018, г., м.03., м.05., м.06., м.07., м.09. и м.10.2019 г., м.02., м.03., м.08., м.09., м.11. и м.12.2020 г., м.01., м.02., м.03. и м.06.2021 г. общо в размер на 116 961, 20 лева – главница, и 33 039, 85 лева – лихви; отменен е в частта относно установените задължения за ДДС по ЗДДС за данъчни периоди м.10. и м.12.2018 г., м.01., м.04., м.11. и м.12.2019 г., м.01., м.06., м.07. и м.10.2020 г. и м.08.2021 г., и в тази част преписката е върната на органа по приходите при ТД на НАП Варна, възложил ревизията, за издаване на заповед за възлагане на ревизия на друг ревизиращ екип и издаване на нов ревизионен акт, съобразно разпоредбите на материалните и процесуалните закони и предвид указанията, дадени в мотивите на решението; жалбата е оставена без разглеждане и производството по нея е прекратено в частта на обжалваните задължения за ДДС по ЗДДС за д.п.м.02.2019 г., д.п.м.04. и д.п.м.07.2021 г., предвид че същите не са установени с оспорения РА, а са в резултат на деклариран от жалбоподателя данък за внасяне в СД за ДДС по ЗДДС за съответния данъчен период, но не са внесени или са внесени в по-малък размер. Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е потвърдената част от РА, с която на „Капитол Ауто“ ЕООД са установени допълнителни задължения за ДДС по ЗДДС за данъчни периоди м.11.2018, г., м.03., м.05., м.06., м.07., м.09. и м.10.2019 г., м.02., м.03., м.08., м.09., м.11. и м.12.2020 г., м.01., м.02., м.03. и м.06.2021 г. общо в размер на 116 961, 20 лева – главница, и 33 039, 85 лева – лихви. В хода на ревизията са направени следните, относими към предмета на делото, фактически констатации: Установено е, че основната дейност на „Капитол Ауто“ ЕООД през ревизирания период е закупуване и продажба на автомобили втора употреба от страната и чужбина. Констатирано е, че за ревизирания период 01.10.2018 г. – 31.08.2021 г. дружеството декларира извършени доставки, облагаеми с ДДС със ставка 20 % по смисъла на чл. 6 вр. чл. 12 от ЗДДС, като предмет на доставките са документирани продажби на МПС – втора употреба, както по общия ред, така и по специалния ред за облагане на маржа на цената, както и продажби на услуги. По издадените фактури и декларирани доставки дължимият ДДС е начислен по реда на чл. 86, ал. 1 и 2 вр. чл. 144 от ЗДДС. Предмет на доставките са МПС – втора употреба, авточасти и услуги – комисион, от доставчици, регистрирани по ЗДДС в съответните държави членки на ЕС – [държава], Нидерландия, [държава]. Извършена е проверка в информационния масив на ТД на НАП Варна, ПП „VIES“ относно валидност на декларираните VIN номера на доставчиците, при която е установен статус „валиден“. За ревизирания период са установени осъществени и декларирани от „Капитол Ауто“ ЕООД продажби на МПС – втора употреба, за които е приложен специалният ред на облагане на маржа на цената, за които органите по приходите са приели, че не са налице условията на чл. 143, ал. 1, т. 1-4 от ЗДДС, по следните фактури: За 2018 г. За 2019 г. За 2020 г. За 2021 г. За извършените доставки по всяка от описаните фактури е съставен отчет за продажбите по чл. 120, ал. 1 от ЗДДС и протокол съгласно чл. 90, ал. 1 от ППЗДДС. Констатирано е, че върху представените първични счетоводни документи за покупка на МПС не е отбелязано, че доставката е освободена от данък съгласно законодателството на съответната държава на аналогично на чл. 50 от ЗДДС основание, нито че доставката е осъществена от доставчика като дилър, прилагащ специалния ред на облагане на маржа на цената. По отношение на доставките от нерегистрирани за целите на ДДС данъчно задължени лица от държава членка е посочено също така, че във фактурите не е отбелязано, че предмет на доставка са стоки, които са дълготрайни активи по смисъла на съответното счетоводно законодателство. Процесните доставки са подробно описани на стр. 13-21 от РД /л. 2071-2064/ по фактури, с данни за: доставчик; стойност, на която е закупено съответното МПС от ревизираното лице; продажна фактура, издадена от „Капитол Ауто“ ЕООД; протокол и размер на начисления ДДС. Посочените доказателства са приложени на л. 1558-2020 от административната преписка, в папки №№ 6, 7 и 8. Счетено е, че за процесните доставки не са изпълнени условията на чл. 143, ал. 1, т. 1-4 от ЗДДС, с оглед на което органите по приходите са приели, че за тях са приложими общите правила на ЗДДС и на основание чл. 86, ал. 1 и 2 вр. чл. 25, ал. 2 и 6 от ЗДДС и чл. 67, ал. 2 от ЗДДС е начислен ДДС върху продажната цена на всяко МПС, като след приспадане на начисления със съответните протоколи по чл. 90, ал. 1 от П. Д. върху данъчна основа, представляваща маржа на цената, е определен дължим ДДС по всяка фактура, а впоследствие и за всеки от процесните данъчни периоди. Върху невнесените в срок данъчни задължения е начислена лихва на основание чл. 175 от ДОПК, вр. чл. 1 от ЗЛДТДПДВ, вр. чл. 89, ал. 1 и чл. 125, ал. 5 от ЗДДС. Отделно от гореизложеното, след преглед на фактурите, издадени от доставчика „Кар Трейдър“ ЕООД, е установено, че въпреки придобиването на МПС от друг дилър, приложил специалния ред за облагане на маржа на цената, и факта, че ревизираният данъчен субект не е ползвал данъчен кредит по отношение на продажбата по издадената от него фактура № 0000000172/31.03.2020 г., приложена на л. 260 /покупка по фактура № 0000000839/15.01.2019 г. с доставчик „Кар Трейдър“ ЕООД – л. 261/, за тази доставка не са приложими специалните правила на Глава седемнадесета от ЗДДС, тъй като ревизираното дружество продава МПС – предмет на тази фактура, като употребяван дълготраен материален актив /ДМА/. Продажбата е осчетоводена по Дт на сч. сметка 711 „Клиенти“ и по Кт на сч. сметка 706 „Приходи от продажба на ДМА“ и активът е отписан по Кт на сч. сметка 205 „Транспортни средства“. Направен е извод, че за продажбата са приложими общите правила на ЗДДС, поради което, на основание чл. 86, ал. 1 и 2 вр. чл. 25, ал. 2 и 6 от ЗДДС и чл. 67, ал. 2 от ЗДДС, „Капитол Ауто“ ЕООД дължи ДДС в размер на 58, 33 лева, която сума представлява разликата между установения от приходните органи ДДС в размер на 1 333, 33 лева върху данъчна основа 8 000, 00 лева и начисления от задълженото лице с отчет за продажбите по чл. 120, ал. 1 от ЗДДС и с протокол № 138/31.03.2020 г. съгласно чл. 90, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗДДС /ППЗДДС/, ДДС в размер на 1 275, 00 лева при данъчна основа 7 650, 00 лева. В хода на задължителното административно обжалване на РА решаващият орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК /Директорът на Д. ОДОП Варна при ЦУ на НАП/ е потвърдил РА № Р-03000321005894-091-001/15.11.2022 г., в частта, с която във връзка с достигнат извод за неприложимост на специалния ред за облагане на маржа на цената по Глава седемнадесета от ДОПК поради неизпълнение на условията на чл. 143, ал. 1, т. 1-4 от ЗДДС по доставките по гореописаните фактури, както и по фактура № 0000000172/31.03.2020 г., чийто предмет е МПС, отразено в счетоводството на ревизираното лице не като стока, а като ДМА по сч. сметка 205 „Транспортни средства“, на основание чл. 86, ал. 1 и 2 вр. чл. 25, ал. 2 и 6 от ЗДДС и чл. 67, ал. 2 от ЗДДС, на „Капитол Ауто“ ЕООД са установени задължения за ДДС по ЗДДС за данъчни периоди м.11.2018, г., м.03., м.05., м.06., м.07., м.09. и м.10.2019 г., м.02., м.03., м.08., м.09., м.11. и м.12.2020 г., м.01., м.02., м.03. и м.06.2021 г. общо в размер на 116 961, 20 лева – главница, и 33 039, 85 лева – лихви. Като доказателства по делото са приети и приложени представените от жалбоподателя с молба С.д. № 5171/04.04.2023 г. /л. 37 от делото/ писмени доказателства, представляващи превод на български език на документи, съдържащи се в административната преписка, в т.ч.: фактури, договори за продажба, идентификационна карта на МПС, удостоверение за регистрация, сертификат за прехвърляне на превозно средство, поръчка за покупка /л. 38-106 от делото/, както и представените от ответната страна писмени доказателства, а именно: служебна бележка за извършените преводи; сертификати, издадени на „Информационно обслужване“ АД, от техния официален сайт и преводи на сертификатите; справки от сайта на Европейската комисия и преводи на справките; сертификати, издадени на „Информационно обслужване“ АД, от техния официален сайт и преводи на сертификатите; сертификати, издадени на „Борика“ АД, от техния официален сайт и преводи на сертификатите /л. 108-149 от делото/. Като съобрази гореизложената фактическа установеност съдът формира следните правни изводи: При извършена служебна проверка по чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът констатира, че ревизионното производство е възложено от компетентен орган и е приключило в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от компетентни органи – възложителя на ревизията и ръководителя на ревизията, в съответствие с чл. 119, ал. 2 от ДОПК и Тълкувателно решение № 5/13.12.2016 г. на ВАС на РБ, постановено по тълкувателно дело № 10/2016 г., и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията. Издаден е в изискуемата от закона писмена форма – аргумент от чл. 120, ал. 1 от ДОПК, вр. чл. 3, ал. 2 от ЗЕДЕУУ, и има съдържание, в което са изложени фактическите и правните основания за постановяването му. Установените публични задължения са конкретизирани по основание, по размер, по период и по субект. При извършването на ревизията не са допуснати съществени нарушения на процесуалните разпоредби, визирани в ДОПК, поради което обжалваният РА, издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. Неоснователно е релевираното в жалбата твърдение, че положените под ЗВР, РД и РА пдписи не представляват квалифицирани електронни подписи по смисъла на ЗЕДЕУУ, поради което същите не съответстват на изискванията за форма, защото не са подписани, и не е доказана персоналната компетентност на техните издатели. Представените по административната преписка документи – ЗВР, заповеди за изменение на ЗВР, заповеди за спиране и възобновяване на ревизионното производство, РД и РА, са във вид на разпечатки на електронни документи. От приложения по преписката електронен носител /диск/, както и от представените в хода на съдебното производство сертификати на „Информационно обслужване“ и справки от интернет сайта на Европейската комисия, се установява, че лицата, издали и подписали с квалифициран електронен подпис посочените документи, имат валиден такъв, съобразно разпоредбата на 13, ал. 3 вр. ал. 1 от ЗЕДЕУУ, придружен с издадено удостоверение от доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги съгласно изискванията на чл. 25 от ЗЕДЕУУ. Налага се извод, че създадените като електронни документи РА, РД, ЗВР, заповеди за изменение на ЗВР и заповеди за спиране и възобновяване на производството са подписани с електронен подпис от лицата, посочени като техни издатели, с квалифициран електронен подпис и в периода на действие на удостоверението. Противно на твърдението в жалбата в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват отмяна на РА на самостоятелно основание. Оспореният РА обективира волеизявление на органи по приходите по определяне на данъчни задължения по вид и периоди, попадащи в обхвата на заповедта за възлагане на ревизия и последвалите я заповеди за изменение. Всички заповеди са надлежно връчени на ревизираното лице. Същото се отнася и за изготвения РД /л. 2021/, като ревизираният данъчен субект е упражнил своето процесуално право да подаде писмено възражение, което е обсъдено от ревизиращия екип предвид мотивите на акта, като е прието за неоснователно. По този начин е спазено изискването на чл. 120, ал. 2, изречение второ от ДОПК. По надлежния ред е извършено съобщаване и на постановения ревизионен акт /л. 2120/. Оспореният РА е издаден 5 /пет/ дни след изтичане на 14-дневния срок по чл. 119, ал. 2 от ДОПК, но съобразно трайната съдебна практика сроковете за извършване на ревизията, вкл. този по чл. 119, ал. 2 от ДОПК, са инструктивни, а не преклузивни, и тяхното пропускане не влече незаконосъобразност /нищожност или унищожаемост/ на крайния акт. Предвид това издаването на РА извън срока по чл. 119, ал. 2 от ДОПК не опорочава ревизионния акт до степен незаконосъобразност. Не е налице релевираното от жалбоподателя нарушение на принципите на законност, обективност и служебно начало, тъй като относимите за случая факти и обстоятелствата са установени непредубедено от приходните органи по реда и със средствата, предвидени в ДОПК, за което свидетелстват извършените в административното производство процесуални действия, обективирани в съответните протоколи. Ревизиращите органи са осъществили редица процесуални действия, подробно описани в РД, и са събрали допустими, необходими и относими доказателства с цел обективното установяване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, т.е. проявили са активност при събирането и анализа на представените доказателства, в съответствие с принципите на законност /л. 2 от ДОПК/ служебно начало /чл. 5 от ДОПК/, обективност /чл. 3 от ДОПК/ и добросъвестност /чл. 6, ал. 1 от ДОПК/ в административния и в частност в данъчния ревизионен процес. Релевантните за конкретния случай факти и обстоятелства са изяснени от органите по приходите, а дори да е налице сочената в жалбата неправилна тяхна интерпретация, това обстоятелство евентуално би рефлектирало върху правните изводи на приходните органи, респ. върху материалната законосъобразност на РА, но не представлява съществено процесуално нарушение, влечащо незаконосъобразност на акта. В контекста на гореизложеното съдът приема, че няма допуснати съществени нарушения на разписаната в ДОПК административна процедура по издаване на ревизионния акт. При преценка относно съответствието на РА с материалноправните разпоредби съдът съобрази следното: Придобиването на употребявано превозно средство, транспортирано от друга държава членка и е получено на територията на страната, представлява вътреобщностно придобиване по общото правило на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС, за което ДДС е изискуем от получателя по силата на чл. 84 от ЗДДС. Нормата на чл. 13, ал. 4, т. 1 от ЗДДС предвижда, че не е вътреобщностно придобиване придобиването на стоки, за които доставчикът прилага специален ред на облагане за стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети, определен в законодателството на съответната държава членка. Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗДДС разпоредбите на тази глава се прилагат за доставка, извършена от дилър, на стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции, антикварни предмети, доставени му на територията на страната или от територията на друга държава членка от: 1. данъчно незадължено лице; 2. друго данъчно задължено лице, регистрирано по този закон, когато предмет на доставката е стока, освободена по чл. 50, ал. 1 или от регистрирани за целите на ДДС лица в друга държава членка, освободени от данък съгласно законодателството на съответната държава на аналогични основания; 3. друго данъчно задължено лице, което не е регистрирано по този закон, или от данъчно задължено лице от държава членка, което не е регистрирано за целите на ДДС, когато предмет на доставката са стоки, които са дълготрайни активи по смисъла на съответното счетоводно законодателство; 4. друг дилър, прилагащ специалния ред на облагане на маржа на цената. Според чл. 144 от ЗДДС мястото на изпълнение на доставката на стоки втора употреба от друг дилър, прилагащ специалния ред на облагане на маржа на цената по чл. 143, ал. 1 от ЗДДС, е мястото, където се намира седалището или постоянният обект на дилъра, от който той извършва тези доставки, данъчното събитие възниква по общите правила, а данъкът става изискуем на последния ден от данъчния период, през който е вникнало данъчното събитие за доставката. Начисляването на данъка става с издаването на протокол по ред и начин, определени в ППЗДДС. Легалното определение на понятието „дилър на стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети“ се съдържа в § 1, т. 23 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗДДС, според която разпоредба това е „данъчно задължено лице, което в процеса на икономическата си дейност закупува, придобива или внася стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети с цел да ги продаде, независимо от това, дали лицето действа като комисионер по смисъла на Търговския закон“. Посочените норми от националния закон транспонират установения в чл. 311 и следващите от Директива 2006/112/ЕО специален режим за облагане на маржа на печалбата за стоки втора употреба. Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС по тълкуване на чл. 314 от Директива 2006/112/ЕО режимът за облагане на маржа на печалбата, реализиран от данъчнозадължения дилър при доставката на стоки втора употреба като разглежданите в главното производство, представлява специален режим за облагане с ДДС, който дерогира общия режим по Директива 2006/112 (Решение от 19 юли 2012 г. по дело Bawaria Motors sp. z o. o., по дело С-160/11, т. 28, Решение от 8 декември 2005 г. по дело Jyske Finans, C-280/04, Recueil, стр. I-10683, т. 35 и Решение от 3 март 2011 г. по дело А. Н., C-203/10, т. 46). С Решение от 18 май 2017 година по дело C-624/15 Съдът на ЕС разяснява, че „Условията, които трябва да са изпълнени, за да може данъчнозадълженото лице да приложи режима за облагане на маржа на печалбата, са предвидени в член 314 от Директивата за ДДС. Този член, освен че уточнява вида на стоките, които данъчнозадълженият дилър може да достави при режим за облагане на маржа на печалбата, посочва в букви a)-г) списък на лицата, към които данъчнозадълженият дилър следва да се обърне за придобиване на тези стоки, така че да може да приложи посочения специален режим. Общото между тези различни лица е, че те не са имали право да приспаднат платения при покупката на тези стоки ДДС и следователно са понесли цялата тежест на този данък (т. 27 и цитираната там практика)“. Всъщност това следва и от преследваната с въвеждането на разглеждания режим цел, така както е разяснена например и в т. 25-26 от посоченото решение на Съда на ЕС и цитираната там съдебна практика – предотвратяването на двойното данъчно облагане и нарушаването на конкуренцията между данъчнозадължени лица, а до двойно данъчно облагане би се стигнало в случаите в които „върху цялата цена с данък се обложи доставката от данъчнозадължен дилър на стока втора употреба, произведения на изкуството, колекционерски предмети или антикварни предмети, след като цената, при която той ги е придобил, включва ДДС, който е бил платен преди това от лице, попадащо в една от посочените категории в член 314, букви а)-г) от Директивата, и който нито това лице, нито данъчнозадълженият дилър, са могли да приспаднат“. Според Решение от 3 март 2011 година по дело C-203/10 на Съда на ЕС „независимо от това дали разглежданите в главното производство стоки попадат или не в понятието „стоки втора употреба“ по смисъла на член 311, параграф 1, точка 1 от Директива 2006/112, режимът за облагане на маржа на печалбата във всеки случай не е приложим към доставките на стоки като тези по настоящото дело, които самият данъчнозадължен дилър е внесъл в Съюза, при което приложим е бил общият режим за ДДС“ (т. 52). В случая между страните по делото не се спори, че ревизираният данъчен субект е дилър на стоки втора употреба по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗДДС, както и че по отношение на процесните доставки на МПС – втора употреба, е приложен специалният ред за облагане на маржа на цената за доставка на стоки втора употреба чрез съставяне на отчети за продажбите съгласно чл. 120, ал. 1 от ЗДДС и протоколи съгласно чл. 90, ал. 1 от ППЗДДС, вр. чл. 148, ал. 2 от ЗДДС. Спорът касае приложението на специалния режим на маржа, в качеството му на по-благоприятен ред за данъчно облагане, а разрешаването му е обусловено от наличието на законоустановените предпоставки, визирани в чл. 143 и следващите от ЗДДС и в ППЗДДС. Както правилно са приели органите по приходите, в случая нормативно предвидените условия за приложението на специалния ред за облагане не са изпълнени. Задължително условие за приложението на режима за облагане на маржа на цената е стоките – втора употреба, предмет на доставките, по отношение на които се твърди, че облагането следва да се извърши по този по-благоприятния ред за облагане, да са доставени на данъчнозадължения дилър в рамките на Общността от едно от лицата, посочени в чл. 314, букви а)-г) от Директива 2006/112, респ. в чл. 143, ал. 1, т. 1-4 от ЗДДС. От събраните по делото доказателства се установява, че част от доставчиците на „Капитол Ауто“ ЕООД са данъчно задължени лица, регистрирани за целите на ДДС, а друга част – данъчно задължени лица от държава членка на ЕС, които не са регистрирани за целите на ДДС. Предвид регистрацията по ЗДДС на доставчиците от първата категория правилно от данъчните органи е прието, че по отношение на тях т. 1 и т. 3 от ал. 1 на чл. 143 от ЗДДС не намират приложение. Обосновани на доказателствата по делото и на установените факти и обстоятелства са изводите на органите по приходите за неприложимост и на чл. 143, ал. 1, т. 2 и 4 от ЗДДС. Освен доставчикът да е регистрирано за целите на ДДС лице в друга държава членка, за приложимостта на специалния ред за облагане на стоки – втора употреба, хипотезата на т. 2 от цитирания член изисква доставката да е освободена от данък съгласно законодателството на съответната държава на аналогично на чл. 50, ал. 1 от ЗДДС основание. Според хипотезата на чл. 143, ал. 1, т. 4 от ЗДДС доставчик следва да е друг дилър, прилагащ специалния ред на облагане на маржа на цената. Несъмнено съответното обстоятелство /че доставката е освободена, респ. че се прилага специалният ред за облагане на маржа на цената/ трябва да е отбелязано изрично във фактурата и да е подкрепено от доказателствата по делото. Предвид липсата на подобно отбелязване в издадените от чуждестранните доставчици на оспорващото дружество фактури, както и на доказателства, установяващи че доставките са освободени съгласно законодателството на държавата членка, в която е регистриран съответният доставчик, правилно е прието от органите на приходната администрация за недоказано изпълнението на условията по чл. 143, ал. 1 от ЗДДС, респ. приложението на по-благоприятния режим за облагане, предвиден в Глава седемнадесета от ЗДДС. Относно доставчиците – нерегистрирани за целите на ДДС данъчно задължени лица, с основание е счетено, че хипотезите на чл. 143, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗДДС са неприложими, тъй като същите се отнасят съответно до данъчно незадължени лица /т. 1/ и до данъчно задължени лица, регистрирани по ЗДДС, или регистрирани за целите на ДДС лица в друга държава членка /т. 2/, каквито безспорно издателите на част от процесните фактури не са. По отношение на тях следва да се преценява наличието на някое от обстоятелствата по чл. 143, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗДДС и чл. 314, букви в) и г) от Директива 2006/112. След извършена такава преценка правилно от органите по приходите е констатирана липсата на тези предпоставки. Не са налице данни, че предмет на доставките по фактурите от тези доставчици са стоки, които са дълготрайни активи по смисъла на съответното счетоводно законодателство, което изключва приложимостта на хипотезата на чл. 143, ал. 1, т. 3 от ЗДДС, съответно на чл. 314, буква в) от Директива 2006/112. Липсват доказателства и за това, че доставчикът е друг дилър, прилагащ специалния ред на облагане на маржа на цената. Подобно обстоятелство не е отразено нито във фактурите, нито в други документи, налични по делото, поради което не е налице и хипотезата на чл. 143, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, респ. чл. чл. 314, буква г) от Директива 2006/112. Налага се извод, че и по отношение на доставките от тази група доставчици /данъчно задължени лица от държава членка на ЕС, които не са регистрирани за целите на ДДС/ не са налице условията по чл. 143, ал. 1 от ЗДДС. Неоснователно е релевираното с жалбата възражение за недоказаност на тезата на данъчните органи, че за доставките по процесните фактури не са налице условията за приложение на специалния режим за облагане на маржа на печалбата, поради неизвършване на проверка по линия на международното сътрудничество. Общ принцип в правото е, че на доказване подлежат положителните, а не отрицателните факти, както и че всяка страна в процеса дължи доказване на фактите и обстоятелствата, от които черпи изгодни за себе си правни последици. В този смисъл, след като жалбоподателят твърди приложимостта на специалния ред за облагане по Глава седемнадесета от ЗДДС /положителен факт/, именно той, а не приходната администрация, която отрича това обстоятелство /т.е. твърди отрицателен факт/, следва да установи наличието на положителните, респ. отсъствието на отрицателните предпоставки за това. При наличие в настоящия казус на оспорване от страна на приходната администрация на изпълнението на условията за прилагане на специалния ред за облагане на маржа на цената по процесните доставки ревизираният данъчен субект следва да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на тези предпоставки. С това доказване носещата доказателствената тежест активно процесуално легитимирана страна не се е справила предвид неангажирането на категорични доказателства за приложимостта на облагателния режим по Глава седемнадесета от ЗДДС. С косвени доказателства може да се проведе успешно насрещно доказване. Това е сторено от приходната администрация и е разколебана убедителността на главното доказване на претендиращия прилагането на по-благоприятния режим за облагане оспорващ търговец. Последицата е прилагането на правилата на доказателствената тежест, изразени в обвързаността на съда да приеме за несъществуващи правните последици на юридическите факти, за които черпещата благоприятни правни последици от осъществяването им страна не проведе главно пълно доказване – в случая, че по отношение на процесните доставки не са налице условията за приложение на специалния ред за облагане на маржа на цената. След като стоките /МПС/ – втора употреба, предмет на спорните доставки, не са доставени на жалбоподателя от лица по чл. 143, ал. 1, т. 1-4 от ЗДДС, респ. по чл. 314, букви а)-г) от Директива 2006/112, при последващата им продажба не са налице основанията за приложение на специалния ред за облагане на маржа на цената, предвиден в Глава седемнадесета от ЗДДС и в чл. 312 и следващите от Директива 2006/112. При това положение правилно данъчните органи са приели, че по отношение на доставките по издадените от „Капитол Ауто“ ЕООД фактури следва да се приложат общите правила за облагане по чл. 86, ал. 1 и 2 вр. чл. 25, ал. 2 и 6 от ЗДДС и чл. 67, ал. 2 от ЗДДС и да се начисли ДДС върху данъчна основа в размер на цялата продажна цена, а не само върху маржа на печалбата. Отделно от горното, оспорващият не разполага и с фактури, в които да е вписано, че доставчиците му са приложили режима за облагане на маржа на цената, а това изключва изначално възможността за двойно данъчно облагане при последващите продажби на тези стоки, при придобиването на които е приложен общият режим за ДДС. Съгласно чл. 226, т. 14 от Директива 2006/112, когато се прилага един от специалните режими, отнасящи се за стоки втора употреба, произведения на изкуството, колекционерски предмети и антикварни предмети, за целите на ДДС фактурите, издадени в съответствие с членове 220 и 221, задължително следва да съдържат вписване „Режим на облагане на маржа — стоки втора употреба“; „Режим на облагане на маржа — произведения на изкуството“ или съответно „Режим на облагане на маржа — колекционерски предмети и антикварни предмети“. Това изискване към първичните счетоводни документи е възпроизведено в чл. 148, ал. 1 от ЗДДС и в чл. 89, ал. 1 от ППЗДДС. В разглеждания случай в издадените на „Капитол Ауто“ ЕООД фактури от доставчиците – чуждестранни търговци, не е налице вписване относно приложението на режима на облагане на маржа за стоки втора употреба, каквото императивно изискване е въведено както от европейския, така и от българския, законодател. Освен това във фактурите от доставчиците са посочени данъчна основа и ДДС, което противоречи на правилото на чл. 89, ал. 1, изречение второ от ППЗДДС, според което във фактурите и известията към тях не се посочва данъчна основа и данък. Това изискване цели да гарантира, че доставчикът на стоките – втора употреба, не е ползвал право на приспадане на платения при покупката на тези стоки ДДС, а е понесъл крайната тежест на този данък, което именно дава право впоследствие на получателя на тези стоки /в настоящия случай жалбоподателя/, който при последващата им продажба, прилагайки специалния ред на облагане на маржа, също няма право на приспадане на данъчен кредит за тези стоки, да начисли ДДС само върху данъчна основа по чл. 145 от ЗДДС, представляваща маржа на цената. Неизпълнението на формалните законови изисквания обуславя извод за неприложимост на специалния ред за облагане на маржа на цената по Глава седемнадесета от ЗДДС и чл. 312 и следващите от Директива 2006/112 по отношение на процесните доставки. След като не са налице законоустановените предпоставки за прилагането на дерогиращия режим за облагане на маржа на печалбата от ревизирания данъчен субект, то обоснован е изводът, че осъществените от него последващи продажби на МПС са облагаеми по общия ред доставки по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, за които той е следвало да начисли дължимия данък. Тъй като това не е сторено, законосъобразно с РА са установени допълнителни задължения за ДДС в посочените в него размери, ведно със следващите се лихви за забава, за процесните данъчни периоди. Законосъобразни и обосновани са изводите на данъчните органи и в частта относно допълнително начисления с ревизионния акт ДДС във връзка с доставката по издадената от „Капитол Ауто“ ЕООД фактура № 0000000172/31.03.2020 г., с предмет „електромобил Citroen C-Zero“, с данъчна основа 8 000, 00 лева и ДДС 0 % в размер на 0, 00 лева. Срещу посочената част от РА в жалбата не се съдържат конкретни доводи, а при извършената от настоящия съдебен състав, в качеството му на съд по същество /аргумент от чл. 160, ал. 1 от ДОПК/, служебна проверка се установи, че правилно по тази фактура е начислен допълнителен ДДС в размер на 58, 33 лева. Стоката по фактура № 0000000172/31.03.2020 г. е МПС – втора употреба, придобито от друг дилър – „Кар Трейдър“ ЕООД, по фактура № 0000000839/15.01.2019 г., приложил специалния ред за облагане на маржа на цената /във фактурата от доставчика като основание за нулева ставка или неначисляване на ДДС е посочен чл. 143 от ЗДДС/, като жалбоподателят не е ползвал право на данъчен кредит във връзка с доставката по тази фактура, и видно от приложения на л. 260-гръб от преписката отчет за продажбите по чл. 120, ал. 1 от ЗДДС и протокол съгласно чл. 90, ал. 1 от ППЗДДС № 138/31.03.2020 г. по отношение на тази доставка е приложен специалният ред за облагане на маржа на цената. Н. основание чл. 143 от ЗДДС е обложен маржът в размер на 7 650, 00 лева, представляващ разликата между продажната /8 000, 00 лева/ и покупната /350, 00 лева/ цена, като е определена данъчна основа по реда на чл. 145, ал. 1 от ЗДДС в размер на 6 375, 00 лева, върху която е начислен ДДС в размер на 1 275, 00 лева. Независимо от горното правилно от приходните органи е прието, че специалният ред за облагане на маржа на цената, регламентиран в Глава седемнадесета от ЗДДС, е неприложим по отношение на доставката по фактура № 0000000172/31.03.2020 година. При преглед на счетоводните записвания при „Капитол Ауто“ ЕООД се установява, и това обстоятелства не се оспорва от жалбоподателя, че МПС – предмет на доставка по процесната фактура, е продадено не като стока, а като дълготраен материален актив. Продажбата е осчетоводена по Дт на сч. сметка 711 „Клиенти“ и по Кт на сч. сметка 706 „Приходи от продажба на ДМА“ и активът е отписан по Кт на сч. сметка 205 „Транспортни средства“. Съгласно т. 83 от ДР на ЗДДС „Дълготрайни активи“ са представляващите част от стопанските активи на данъчно задълженото лице: а) недвижими имоти по т. 82 и превозни средства по т. 49, с изключение на тези по буква „з“, и б) различни от посочените в буква „а“ стоки и услуги, които са или биха били дълготрайни активи по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане с данъчна основа при придобиване, производство или внос, равна на или по-голяма от 5000 лева. Именно защото по общото правило на цитираната допълнителна разпоредба на ЗДДС превозните средства представляват дълготрайни активи, за да е приложим по отношение на тях специалният ред за облагане на маржа на цената, същите трябва, освен да са втора употреба, да са заведени в счетоводството на данъчнозадължения дилър като стоки, а не като дълготрайни активи, т.е. да са придобити с цел извършване на последващи доставки. Това следва пряко от нормите на чл. 143, ал. 1 от ЗДДС и чл. 314 от Директива 2006/112, в които изрично е посочено, че режимът за облагане на маржа на печалбата се прилага по отношение на доставките от данъчнозадължен дилър на стоки втора употреба. При това положение, доколкото МПС – предмет на доставка по фактура № 0000000172/31.03.2020 г., е заведено в счетоводството на „Капитол Ауто“ ЕООД като ДМА, а не като стока, правилно органите на приходната администрация са приели, че по отношение на тази доставка специалният ред за облагане на маржа на цената е неприложим. С оглед горното законосъобразно, на основание чл. 86, ал. 1 и 2 вр. чл. 25, ал. 2 и 6 от ЗДДС и чл. 67, ал. 2 от ЗДДС, е начислен ДДС върху данъчна основа в размер на цялата продажна цена по фактура № 0000000172/31.03.2020 г. – 8 000, 00 лева, а не само върху маржа на цената – 7 650, 00 лева. Установеният върху така определената данъчна основа ДДС е в размер на 1 333, 33 лева, като след приспадане на начисления с отчет за продажбите по чл. 120, ал. 1 от ЗДДС и с протокол № 138/31.03.2020 г. съгласно чл. 90, ал. 1 от ППЗДДС данък в размер на 1 275, 00 лева, са определени допълнителни задължения за ДДС в размер на 58, 33 лева. Предвид изложените съображения съдът намира, че в оспорената част, потвърдена с решението на Директора на Д. ОДОП Варна при ЦУ на НАП, с която в тежест на „Капитол Ауто“ ЕООД са установени допълнителни задължения за ДДС по ЗДДС за данъчни периоди м.11.2018, г., м.03., м.05., м.06., м.07., м.09. и м.10.2019 г., м.02., м.03., м.08., м.09., м.11. и м.12.2020 г., м.01., м.02., м.03. и м.06.2021 г. общо в размер на 116 961, 20 лева – главница, и 33 039, 85 лева – лихви, ревизионният акт е законосъобразен, фактическите констатации в него кореспондират със събраните в хода на ревизията доказателства, поради което жалбата следва изцяло да се отхвърли като неоснователна. С молба С.д. № 10685/26.07.2024 г. от процесуалния представител на ответната страна са представени удостоверения за извършени връчвания по електронен път в ИС „Контрол“ на ЗВР, заповеди за изменение на ЗВР, заповеди за спиране и възобновяване на ревизионното производство, искания за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице, РД и РА, както и Заповед № Д-799/10.05.2021 г., издадена от Директора на ТД на НАП Варна на основание чл. 11, ал. 3 от Закона за Националната агенция за приходите, вр. чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, с която са определени органите по приходите от ТД на НАП Варна, които да издават заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл. 112 от ДОПК и упражняват правомощия като орган, възложил ревизията съгласно ДОПК, както и да възлагат извършването на проверки съгласно чл. 110, ал. 3 от ДОПК. Н. основание чл. 253 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, е отправено искане до съда за отмяна на протоколно определение от 08.07.2024 г., с което е даден ход на устните състезания и делото е обявено за решаване. Моли се за възобновяване на съдебното дирене и приемане на представените доказателства, с които се цели доказване на обстоятелствата, че ревизията е възложена от компетентен орган, оправомощен от Директора на ТД на НАП Варна, както и че ЗВР, заповедите за изменение на ЗВР, заповедите за спиране и възобновяване на ревизионното производство, исканията за представяне на документи и писмени обяснения, ревизионният доклад и ревизионният акт са надлежно връчени на ревизираното дружество. Съдът констатира, че по административната преписка са приложени разписки за връчването по електронен път на ЗВР /л. 3/, заповедите за изменение на ЗВР /л. 12, л. 15/, заповедите за спиране и възобновяване на ревизионното производство /л. 6, л. 18 и л. 21/, исканията за представяне на документи и писмени обяснения /л. 24, л. 460 и л. 1346/, ревизионния доклад /л. 2021. и ревизионния акт /л. 2120/. Н. л. 1-2 от преписката е приложена Заповед № Д-1249/30.06.2017 г. на Директора на ТД на НАП Варна, с която на основание чл. 11, ал. 3 от Закона за Националната агенция за приходите, вр. чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, са оправомощени органите по приходите от ТД на НАП Варна, които да издават заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл. 112 от ДОПК, считано от 01.07.2017 г., между които е и С. А. П., на длъжност Н. сектор при ТД на НАП Варна /т. 5 от заповедта/, която е органът по приходите, издал процесните ЗВР, заповеди за изменение на ЗВР и заповеди за спиране и възобновяване на ревизионното производство, а също така и един от издателите на обжалвания ревизионен акт съгласно чл. 119, ал. 2, изречение първо, предложение първо от ДОПК. С оглед горното съдът счита, че по делото са налице доказателства, както за връчването на издадените в хода на ревизията заповеди, ревизионен доклад и ревизионен акт, така и за компетентността на органа по приходите, издал посочените заповеди, като по-горе в настоящото решение са изложени мотиви за валидността на РА поради издаването му от компетентни органи по приходите, в законоустановената форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Освен това обстоятелствата, които ответникът се домогва да докаже с приложените към молба С.д. № 10685/26.07.2024 г. писмени доказателства, а именно: връчването на документите и надлежното оправомощаване на С. А. П. да издава ЗВР, не се оспорват от жалбоподателя. При това положение не е налице твърдяната в молба С.д. № 10685/26.07.2024 г. непълнота на доказателствата, поради което направеното искане за отмяна на протоколно определение от 08.07.2024 г., с което е даден ход на устните състезания и делото е обявено за решаване, както и за възобновяване на съдебното дирене и приемане на представените с молбата писмени доказателства, е неоснователно. При този изход на правния спор и предвид своевременно заявеното искане, в полза на ответната страна, на основание чл. 161, ал. 1, изречение второ и трето от ДОПК, следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в претендирания в заседанието по даване ход по същество размер от 1065 лева. Възражението на жалбоподателя за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение е неоснователно предвид обжалвания материален интерес /150 001, 05 лева/, фактическата /наличие на множество доказателства/ и правна /анализ на специфични разпоредби както от националното данъчно законодателство, така и от законодателството на Европейския съюз/ сложност на делото, както и конкретно осъществената защита – процесуално представителство от юрисконсулт във всички проведени открити съдебни заседания, в които са направени изявления във връзка с доказателствените искания, като в заседанието по даване ход по същество са изложени обстойни аргументи за законосъобразност на РА, споделени от съда при постановяване на решението. Воден от гореизложеното, съдът