Решение № 4435 от 9.10.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 12506/2024 г.

Производството е по реда чл. 59 ал. 1 от ЗАНН. Образувано е по жалба от К. И. П., ЕГН ••••••••••, срещу Наказателно постановление/НП/ № НП-259 от 08.08.2024 г., издаден от председателя на Комисията за противодействие на корупцията, с който на основание чл. 115 ал. 1 е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 1 600 /хиляда и шестстотин/ лв., за извършено нарушение по чл. 52 ал. 1 т. 3 във вр. с чл. 49 ал. 1 т. 2 от ЗПК. Жалбоподателят, чрез адв. И. Ш., оспорва НП като незаконосъобразно, тъй като същото е издадено при наличие на съществени процесуални нарушения, както и в противоречие с материалния закон, тъй като не са били прекратени делегираните й правомощия по силата на закона, а в случая е било необходимо изричен писмен акт-заповед на изп. директор на Агенцията за социално подпомагане, възложил й правомощията. Позовава се на § 93 от ЗИД на ЗОП(22.12.2023 г.). В условията на евентуалност счита, че при установяване на извършено нарушение, то представлява маловажен случай съгласно чл. 28 от ЗАНН и това обстоятелство е било обсъдено бланкетно от административнонаказващия орган (АНО). Моли съда да отмени НП и да присъди направените съдебни разноски. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се не се явява и се представлява от процесуален представител адв. И. Ш., с пълномощно по делото. Поддържа жалбата в хода по същество и представя писмени бележки с подробни аргументи за незаконосъобразността на НП. В условията на евентуалност счита, че при установяване на извършено нарушение, то представлява маловажен случай съгласно чл. 28 от ЗАНН. Представя списък с разноски и моли за присъждането им. Въззиваемата страна-Председателя на Комисия за противодействие на корупцията, редовно призована, изпраща процесуален представител юрк. В.Р., която оспорва жалбата и иска от съда да потвърди издаденото НП, като моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност. Съдът докладва и депозираните писмени бележки, с които се излагат аргументи относно законосъобразността на НП и моли съда да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Счита претендираното възнаграждение на жалбоподателя за прекомерно и възразява относно размера. Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалвания електронен фиш, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното: На 16.04.2024 г. св. Д. А. С. на длъжност „главен инспектор“ в Дирекция „Публичен регистър“ на Комисия за противодействие на корупцията(КПК) е направил проверка на получените и вписаните в регистрационните дневници декларации за имущество и интереси на лицата, които са задължени по Закона за противодействие на корупцията (ЗПК) да подават декларации за имущество и интереси по чл. 1 ал. 1 т. 1-7 т. 10 във вр. с чл. 52 ал. 1 т. 3 от ЗПК. По време на проверката е установено, че жалбоподателят не е подала финална декларация в срока 22.12.2023 г.-22.01.2024 г., въпреки че за нея е възникнало такова задължение съгласно Методическо указание на Агенция по обществените поръчки с изх. № МУ-2/29.12.2023 г.: жалбоподателят не е лице, упълномощено по реда на ЗОП, няма делегирани права да организира и да провежда процедури за възлагане на обществени поръчки. Въз основа на установеното е бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № КПК-АУАН-ПР-1313 от 22.04.2024 г. от св. Д. А. С.-на длъжност главен инспектор в дирекция „Публичен регистър“ на КПК, с което е установено извършено нарушение: неподаване на финална декларация в законоустановения едномесечен срок считано от 22.12.2023 г. до 22.01.2024 г. и нарушение чл. 52 ал. 1 т. 3 във вр. с чл. 49 ал. 1 т. 2 от ЗПК. По време на предявяването на АУАН и в срока по чл. 44 от ЗАНН са постъпили възражения на жалбоподателя, с които оспорва направените фактически констатации. На 08.08.2024 г. е издадено процесното Наказателно постановление от Антон Томов Славчев-председател на КПК, с което на жалбоподателя на основание чл. 115 от ЗПК е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 1 600 /хиляда и шестстотин/ лева. Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: гласни доказателствени средства: свидетелски показания на Д. А. С., писмени доказателства: Акт за установяване на административно нарушение № КПК- АУАН-ПР-1313 от 22.04.2024 г.; Наказателно постановление/НП/ № НП-259 от 08.08.2024 г., Покана за явяване за съставяне на акт с изх. № КПК-1684- 1/16.04.2024 г.; Констативен протокол за уведомяване по телефон вътр. № КПК-1682-2/18.04.2024 г.; Писмо с вх. № КПК-ПР-419/07.11.2023 г. от Агенция за социално подпомагане; Възражение с вх. № КПК-1686- 3/22.04.2024 г., Заповед № КПК-РД-06-114/29.02.2024 г. на председателя на КПК, Писмо от Председателя на Народното събрание с вх. № ЦУ-01-371#2 от 03.02.2022 г., Решение за предсрочно прекратяване на правоотношението на Сотир Цацаров като председател на КПКОНПИ, счита от 02.02.2022 г., Пълномощно РД-22-2/09.10.2023 г., както и останалите материали по делото. Съдът кредитира дадените свидетелски показания на Д. А. С., като същите кореспондират при анализа заедно и поотделно със събрания доказателствен материал и от тях се извличат гласни доказателства за извършеното нарушение. Същите са едностранчиви, логични и правдоподобни. Съдът дава вяра и на събраните писмени доказателства, като същите кореспондират помежду си, както и с дадените показания на св. Д. А. С.. При така установените факти съдът намира следното от правна страна: Жалбата е допустима и е депозирана в законоустановения срок, като изхожда от легитимирана страна в процеса. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че: АУАН № КПК-АУАН-ПР-1313 от 22.04.2024 г.; е съставен от компетентен орган, в рамките на материалната му и териториална компетентност. Съгласно чл. 120 ал. 1 от ЗПК, актовете за нарушения се съставят от определени от председателя длъжностни лица, какъвто е св. Д. А. С.-на длъжност главен инспектор в дирекция „Публичен регистър“ на КПК, съгласно издадена Заповед № КПК-РД-06-114/29.02.2024 г. Обжалваното наказателно постановление също е издадено от териториално и материално компетентен орган. На основание чл. 14 ал. 1 т. 3 от ЗПК във вр. с § 7 ал. 4 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗПК председателят на Комисията издава наказателни постановления за установени нарушения по този закон. При съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени и сроковете по чл. 34 ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. При проверка на АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното НП, съдът установи предписаното съдържание в чл. 42 от ЗАНН. Спазени са изискванията на ЗАНН за съставяне и връчване на акта по чл. 40, ал. 1 и по чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. АУАН е съставен от оправомощено длъжностно лице, в кръга на възложените му функции с длъжностна характеристика. Налице е и редовна процедура по предявяване и връчване на съставения АУАН. АУАН и НП съдържат задължителните реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като е налице съответствие между отразените в тях фактически констатации и дадената им правна квалификация. Предвид изложеното, съдът намира, че в хода на образуваното административно-наказателно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Съдът, при анализа на събраните доказателства, достигна до фактическия извод, че жалбоподателят е извършила процесното нарушение. Съгласно чл. 49 ал. 1 т. 2 от ЗПК във вр. с чл. 6 ал. 1 т. 44 от ЗПК задължените лица по този закон следва да подават декларации за имущество и интереси, като в чл. 53 ал. 1 ЗПК са конкретизирани сроковете за подаването им, като при освобождаване от длъжност лицето следва да подаде такава декларация в едномесечен срок от освобождаването. От обективна страна нарушението е доказано безспорно от АНО - за периода 22.12.2023 г. до 22.01.2024 г. от страна жалбоподателя не е установено да е била подавана декларация по чл. 49 ал. 1 т. 2 от ЗПК. Не се и оспорва това обстоятелство от страна на жалбоподателя, но се навеждат доводи във връзка с неправилното определяне на началния момент на срока за подаване, като според нея той тече от датата на Заповед с изх. № РД01-0827/18.04.2024 г. за прекратяване на делегираните правомощия на въззивната, а не от 22.12.2023 г. - измененията на чл. 7 ал. 1 от Закон за обществените поръчки (ЗОП). В конкретния случай правният спор е относно от кой момент е следвало да бъде подадена декларацията по чл. 49 ал. 1 т. 2 от ЗПК и има ли виновно извършено нарушение от страна на жалбоподателя. При анализа на предишната и действащата нормативна уредба съдът достигна до извод, че делегираните правомощия са се прекратили ex lege, а не по силата на изричната писмена заповед. В редакцията на чл. 7 ал. 1 от ЗОП към ДВ бр. 102 от 31.12.2019 г.“