Решение № 3899 от 13.6.2022 г. на Административен съд - София-град по дело № 545/2022 г.

Производството е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във връзка с чл. 145 и следващите от АПК. Делото е образувано по жалба на [фирма] ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес: [населено място], [улица], ет. 1 срещу ревизионен акт № Р-22220417002707-091-001 от 11.12.2017г. издаден от М. А. К. на длъжност началник сектор възложила ревизията и от С. С. Ц. на длъжност главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 448 от 27..09.2018 г. на Директора на дирекция „ОДОП“, с който РА за ревизираните периоди м.01, 02, 03, 05 и 06.2015г. и м.01 и 02.2016 г.е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 48 630 лв. и са определени лихви за забава в размер на 11 940, 34 лв., както и в частта на допълнително установените задължения за корпоративен данък в размер на 6000 лв. по ЗКПО за 2016 г. С решение № 1541 от 12.03.2021 г. съдът е отхвърлил жалбата. С решение № 69 от 07.01.2022 г. ВАС е отменил посочения съдебен акт и е върнал делото за разглеждане от друг състав. В жалбата, от съда се иска РА да бъде отменен, като неправилен и незаконосъобразен. Посочено е, че в хода на проведеното ревизионно производство е извършено съществено нарушение на административно- производствените правила, защото не са обсъдени възраженията срещу ревизионния доклад и представените с тях доказателства. Твърди се, че органите по приходите са подходили формално и незадълбочено и че съвсем неоснователно са отхвърлили представените доказателства, касаещи процесните доставки. Някои от тях са коментирани избирателно и преднамерено. Инвокирани са доводи, че не е възможно ревизираното лице да търпи негативи, поради това, че доставчиците му са допуснали евентуално грешка при воденето на счетоводството и не са отразили коректно извършените сделки. Твърди се, че в хода на ревизионното производство са представени документи (фактури, договори, приемателно-предавателни протоколи и други), удостоверяващи извършването на процесните доставки, а плащанията са били извършвани по банков път. Доставките са отразени коректно в счетоводството на жалбоподателя и е установено, че чрез тях са извършвани други облагаеми доставки. Според жалбоподателя данъчните субекти не могат да търпят вредни последици от неправомерното поведение на своите контрагенти, защото ЗДДС не обвързва правото на данъчен кредит с допуснати нарушения от доставчика при начисляването и отразяването на данъка. Оспорва изводите на органите на приходната администрация, за липса на реални доставки по спорните фактури, които счита за немотивирани и неподкрепени с доказателства. Излага подробни съображения в подкрепа на доводите си. Счита, че отговаря на всички законови изисквания за признаване на правото на данъчен кредит. Излага аргументи за добросъвестност при осъществяване на доставките и недоказаност на знание за участие в данъчна измама. Излага аргументи, че съгласно практика на Съда на Европейския съюз /СЕС/ и Върховния административен съд в хода на ревизионно производство се пристъпва към изследване на реалността на документираните от доставчиците доставки при наличие на данни за участието на получателите по фактурите в данъчна измама, каквито в случая не са установени. По отношение на установените допълнително задължения за корпоративен данък, оспорващият твърди, че законът недопуска данък да бъде начисляван, поради недоказаност на доставките, защото ЗКПО предвижда единствено облагане на печалби от реализирани сделки. Сочи, че в РА не се сочат никакви конкретни мотиви относно това, защо е прието, че процесните сделки не са документално обосновани. Жалбоподателят претендира съда да постанови решение, с което оспореният РА да бъде обявен за нищожен, а алтернативно да се отмени като незаконосъобразен. По време на проведените заседания по делото, оспорващият се представлява от адвокат С.. Същият пледира, че заповедта за възлагане на ревизията и заповедите за нейното изменение, ревизионният доклад и ревизионният акт. Заключението на допуснатата съдебно-техническа експертиза не оборва тези твърдения. Посочва, че не е налице надлежно образувано производството, тъй като е нередовно връчена първата заповед за възлагане на ревизия. РА е издаден от некомпетентни органи. Ответникът с оглед на разпределението на доказателствената тежест в това отношение. Ответникът по оспорването, в лицето на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” при ЦУ на НАП – [населено място], чрез юрисконсулт М. намира жалбата за неоснователна, като моли същата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Административен Съд С. - град, І отделение, 19-ти състав, след като взе предвид наведените в жалбата доводи, изразеното становище на процесуалния представител на ответника по оспорването и се запозна с приетите по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна, следното: Между страните не се спори, че Ревизионното производство е образувано с издаването на Заповед № Р-22220417002707-020-001 от 02.05.2017 г. е възложено извършването на ревизия на [фирма] за установяване на задължения за данък върху добавената стойност за периодите от 01.01.2015 г. до 29.02.2016 г. и корпоративен данък по ЗКПО за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г., издадена от началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП С., оправомощена на основание 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК със Заповед № РД-01-369 от 30.03.2016 г. на директора на ТД на НАП С.. За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад /РД/ №Р-22220417002707-092-001 от 10.11.2017г., връчен електронно на 14.11.2017г., по отношение на който не е подадено възражение по чл. 117, ал. 5 от ДОПК. Ревизията приключва с Ревизионен акт № Р-22220417002707-091-001 от 11.12.2017г., издаден от началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП С. – орган, възложил ревизията и главен инспектор по приходите при ТД на НАП С. – ръководител на ревизията. При оспорването по административен ред, горестоящият орган е възприел е възприел, направените от органите по приходите изводи, поради което е потвърдил оспорения РА. Административен Съд С. - град, І отделение, 19-ти състав, след преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност и съобразявайки доводите на страните, приема от правна страна следното: По допустимостта на жалбата: Жалбата срещу РА е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. Съдът е сезиран от надлежна страна – участник в административното производство срещу акт, с който се засягат нейни права и интереси, поради което е подлежащ на оспорване. Жалбата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С решение № 69 от 07.01.2022 г. ВАС е върнал делото за разглеждане от друг състав за разглеждане от друг състав с конкретни указания. Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 1 от АПК, първоинстанционният съд разглежда делото по общия ред, като производството започва от първото незаконосъобразно процесуално действие, послужило като основание за връщане на делото. В съответствие с указанията на касационната инстанция, съдът е изискал от ответника доказателства за материалната компетентност на органите по приходите при ТД на НАП, С., които са извършили ревизията и са издали процесния ревизионен акт. С определението за насрочване на делото е указана доказателствената тежест за установяване спазването на изискването по чл. 120, ал.1, т. 8 от ДОПК съгласно чл. 170, ал. 3 АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК. Дадена е възможност на административния орган да сочи доказателства в тази връзка, както и доказателства за промените, извършени в териториалната структура на НАП с решение № РМФ - 286/19.12.2009 г. на Управителния съвет на НАП, в сила от 01.01.2010 г. С молба от 23.02.2022 г. пълномощникът на ответника е представил Решение № РМФ-286 от 19.12.2009 г. на Управителния съвет на НАП за одобряване на организационно-управленска структура на НАП. С решението е образувана ТД на НАП – С., с териториална компетентност и обхват, [населено място], [населено място], [населено място], [населено място] и С. област. Представени са и заповеди за назначаване на М. К., С. Ц. и П. А. на длъжност „Главен инспектор по приходите” и „Инспектор по приходите” в сектор „Ревизии”, отдел „Ревизии”, Дирекция „Контрол” при ТД на НАП, [населено място]. С молба, представена в съдебното заседание от 18.05.2022 г. пълномощникът на ответника е представил удостоверения за връчване на документи на дружеството по време на ревизията на електронен адрес [електронна поща]. Към документите е приложено писмо вх. № 23-22-478#1/10.05.2022 г. на Заместник-директора на ТД на НАП, [населено място], видно от което [фирма] е подало искане за издаван на ПИК по електронен път през 2013 г., в което е деклариран електронен адрес [електронна поща]. Подаденото заявление е с изтекъл срок и е било унищожено. По искане на пълномощника на ответника беше изслушано заключ ение на съдебно-техническа експертиза. Експертът е описал коректно наличните документи, имащи отношение към спора. Отговорено е изчерпателно на поставените въпроси, като са направени изводи, след проверка и анализ на събраните писмени доказателства. При изготвяне на заключението вещото лице е направило справки в НАП и в национален регистър на електронните подписи. Вещото лице посочва, че поставянето на електронен подпис на даден документ е свързано с изпълнението на няколко стъпки и съответно изпълнението на няколко софтуерни проверки преди да бъде успешно то. За да бъде поставен електронен подпис на даден документ, то подписът трябва да бъде активен. Това означава, че подписът може да се използва само във времето, за което е издаден. Не е възможно подписване на документи с изтекъл срок на валидност на електронен подпис. При полагане на електронен подпис се извършва проверка на валидността на подписа. В констативно-съобразителната част на заключението са описани подробно данните от проверката на всеки един от процесните документи. Общият извод на експерта е, че проверката на всички представени по делото електронно подписани документи показа, че файловете (документите) са подписани с квалифицирани електронни подписи, активни и валидни към момента на подписване. Съдът намира, че следва да кредитира заключението като мотивирано, логично и компетентно. Съдът, след обсъждане на събраните доказателства и наведените от страните доводи, касаещи валидността на оспорения РА, намира за установено от фактическа и правна страна следното: 1. Съдът не намира за основателен довода на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения касаещи връчването на документи на ревизираното лице по време на административното производство, включително заповедта за възлагане на ревизия, водещи до нищожност на издадения РА. Съгласно чл. 28, ал. 2 от ДОПК, всяко лице има право да посочи пред органите по приходите електронен адрес за получаване на съобщения, а според чл. 30, ал. 6 от с.к., електронното съобщение се смята за връчено, когато адресатът изпрати потвърждение за получаването му чрез обратно електронно съобщение, активиране на електронна препратка или изтеглянето му от информационната система на компетентната администрация. Съдържанието на електронното съобщение се удостоверява чрез заверена от органа по приходите разпечатка на записа в информационната система. Видно от цитираното по-горе писмо на Заместник-директора на ТД на НАП, [населено място], [фирма] е подало искане за издаване на ПИК по електронен път през 2013 г., в което е деклариран електронен адрес за връзка с НАП: [електронна поща]. Подаденото заявление е с изтекъл срок и е било унищожено. Писмото представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ДОПК и при липса на оспорване има обвързваща съда материална доказателствена сила, досежно удостоверителното значение на съдържащите се в него изявления на съставилото го длъжностно лице. Писмото опровергава твърденията на жалбоподателя, че не това е електронния адрес на дружеството, подаден за кореспонденция пред ТД на НАП, [населено място], съгласно чл. 28, ал. 2 от ДОПК. Буквалното тълкуване на посочената разпоредба не предвижда електронния адрес за кореспонденция да бъде само този, използван официално от данъчния субект. Той може да посочи адрес, който би могъл най-ефективно да служи за целите на кореспонденцията с органите на НАП. В случая съдът намира за установено, че посоченият електронен адрес през 2013 г. е такъв, който се е ползвал от дружеството за кореспонденция с НАП. Солиден аргумент в тази насока е обстоятелството, че по време на ревизията органите по приходите са изпращали искания за представяне на документи и писма именно на този адрес. Същите са били активирани, т.е. удостоверено е получаването им и съответно дружеството или негов представител са представяли изисканите документи и други доказателства. Факт е, че именно на този адрес е бил изпратен и ревизионния акт. Саморъчно подписана жалба срещу него е подадена от управителя на [фирма] до Директора на Дирекция „ОДОП” в срока по чл. 152 от ДОПК, т.е. представляващият дружеството е бил запознат със съдържанието на РА. 2. От представените от ответника документи се установява материалната компетентност на длъжностните лица, възложили извършването на ревизията, провели ревизионното производство и съответно съставили РД и РА. Същите са служители на ТД на НАП, назначени по служебно правоотношение, видно от представените заповеди за назначаване и преназначаване. Органът възложил ревизията и съставил РА е бил оправомощен от Директора на ТД на НАП, [населено място] със заповед № РД-01-369/30.03.2016 г., съгласно чл. 112 и чл. 119 от ДОПК. 3. По отношение на довода за липсата на квалифицирани електронни подписи на лицата, съставили документи по време на ревизията, включително ЗВР, РД, РА и т.н., съдът намира същият за неоснователен. Твърденията в тази насока бяха опровергани от заключението на СТЕ, с мотиви, описани подробно по-горе. С оглед на всичко изложено, съдът намира, че РА е издаден в предвидената от закона форма и административни органи в кръга на тяхната компетентност. По отношение на законосъобразността на РА, съдът намира, оплакванията, изложени в жалбата за неоснователни по следните съображения. I. Фактически установявания. 1. По задълженията по Закона за данъка върху добавената стойност. За да издаде оспорения ревизионен акт, административният орган е приел, че за [фирма], не са налице предпоставки за признаване право на данъчен кредит по извършени доставки през определени периоди, поради липса на достатъчно данни за реалност на тези доставки. Правото на приспадане на