Решение № 4799 от 14.9.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 14230/2021 г.

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба от „НФ М.“ООД срещу Решение 20155725/12.07.2021г. по гр.д. 8662/2019г. на СРС, 54 с-в, с което са отхвърлени искове на жалбоподателя срещу „ЗК Л.И.“ АД за заплащане на застрахователно обезщетение за имуществени вреди по договор за застраховка „Автокаско“ за сумата 24500 лева – главница и 7214, 00 лева изтекла мораторна лихва. Изложени са оплаквания за необоснованост и неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Изводите на СРС противоречали на доказателствения материал. Липсвали доказателства да е имало нерегламентирано състезание между водачите на двете МПС-та. Липсвало и такова възражение в отговора на исковата молба, а самият отговор на иска бил просрочен, което било констатирано и от СРС. Липсвало позоваване на клауза изключваща риска (употреба на МПС не по предназначение). Изводите на СРС в тази връзка, представлявали нарушение на чл. 6 ГПК. От доказателствата се установявало, че за движение по конкретната писта не се изисквало автомобила да е специално конструиран. Изводите за ползване на автомобила извън неговото предназначение били абсурдни. Нямало умишлено увреждане на застрахованото имущество и следователно няма основание за отказ да се плати обезщетение. Нямало доказателства да е бил запознат с ОУ на застрахователя. Постъпил е отговор на жалбата с който тя се оспорва и се иска потвърждаване на решението. СГС след проверка по реда на чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и допустимо. По отношение на неговата правилност въззивния съд е ограничен до оплакванията в жалбата и приложението на императивните материални норми. След преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото доказателства СГС намира, че решението следва да бъде потвърдено по следните фактически и правни съображения: Няма спор между страните, че процесния автомобил „мерцедес е500АМГ“ е собственост на ищцовото дружество. Не с е спори за факта на инцидента, датата и мястото на настъпване (21.02.2016г. на бившо летище „Бършен“ край град Сливен, както и механизма на настъпване на инцидента (процесния автомобил се е движел направо по писта, като другия участник се е движил успоредно на него откъм дясната му страна и е предприел маневра завой наляво като пресякъл траекторията на процесния автомобил и настъпил инцидента – уточнителна молба от 18.09.2020г. твърденията в която не са оспорени от ответника.. От приетото Решение на ВКС по НОХД 83/2019г. (л.66-75) се установява, че за предизвикването на процесния инцидент е осъден водачът на застрахования по „Каско“ при ответника автомобил за престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б“ вр. с ал. 4, вр с ал.1, вр.с чл. 342, ал. 1 от наказателния кодекс – причиняване на смърт по непредпазливост на повече от едно лице при управление на МПС в нарушение на правилата за движение. Спорни по делото са въпросите за просрочването на отговора на исковата молба; за обвързаността на ищцовото дружество от представените от ответника Общи условия; за наличието на „изключен риск“; за позоваване на хипотезата на изключен риск „ползване на МПС не по предназначение“ или движение извън републиканската пътна мрежа при липса на фабрична подготовка на МПС-то за движение по съответния терен. За да отхвърли иска СРС е приел, че с оглед на конкретно установените факти по делото и при прилагане на чл. 20 ЗЗД следва да се приеме, че автомобила е ползван извън неговото обичайно предназначение за превоз на пътници и товари-обосновано с легалните дефиниции по ЗДвП за „пътно превозно средство“ и „моторно превозно средство“, като е приел, че ОУ на ответника са приложими и същите ограничават отговорността му до хипотези на настъпване на ПТП при обичайно ползване по пътната мрежа за превоз на хора на автомобила, а такова обичайно ползване липсва в случая. По оплакванията в жалбата: На първо място следва да се разгледа оплакването за преклузия на възраженията, направени с отговора на исковата молба, поради неговото просрочване, доколкото неспазването на срока за отговор има за последица недопустимост да се разглеждат възраженията. Според СГС това оплакване е неоснователно. Според настоящият състав на СГС не е налице преклузия за разглеждане на възраженията. Исковата молба е била нередовна - в нея липсва посочване на конкретно място на настъпване на инцидента, както и каквито и да било фактически твърдения за механизма на настъпване. Тази нередовност е констатирана от първоинстанционния съд едва с определението по чл. 140 ГПК (впрочем неправилно са давани указания и до двете страни да посочват механизъм и място на инцидента-това е задължение на ищеца, който носи и тежестта на доказването на механизма) след като отговора на исковата молба е постъпил в съда много преди това. Препис от уточнителната молба на ищеца от 18.09.2020г. е връчен на ответника в първото по делото заседание. Щом исковата молба е нередовна не може да се счита, че възраженията в отговора (макар и подаден след изтичане на срока даден с разпореждането за връчване на препис от ИМ) са преклудирани. Преклузия в този случай настъпва след връчване на препис от уточненията на ищеца и обявяване на доклада по делото за окончателен, а в случая това е станало в първо заседание по делото на 27.11.2020г., на което процесуалния предствител на ответника изрично е посочил, че поддържа възраженията в отговора. Неоснователно е възражението на ищеца (поддържано в жалбата), че не е обвързан от представените с отговора на иска Общи условия. Ищецът няма интерес от подобно възражение, защото ако се приеме, че приложените по делото ОУ не обвързват страните по застрахователната полица, то застрахователния договор ( в случая полицата) ще бъде нищожен поради липса на основание и предмет. В полицата няма посочени никакви покрити рискове. Единствено се посочва „Клауза 1“ без обаче да има каквато и да било конкретика какви рискове се покриват по „Клауза 1“. Съгласно КЗ (отменен, но приложим по силата на § 22 от действащия КЗ) част от задължителното съдържание на застрахователния договор е посочването на покритите рискове (чл. 184, 3, т. 3 от КЗ отм.). В легалната дефиниция на чл. 183 от КЗ (отм.) като част от същественото съдържание е уредено именно поемането на „определен риск“. Кои са покритите застрахователни рискове е основен предмет на уреждане в застрахователния договор, тъй като е негов съществен елемент – част от естественото му съдържание, без което такъв договор не може да има. Поради това както чл. 183, ал. 1 КЗ (отм.); , така и чл. 184, ал. 3, т. 3 КЗ (отм.); изискват договорът да съдържа описание на покритите рискове, разбирани като бъдещите опасности, срещу които се извършва застраховането. Следователно, предметното покритие на застраховката следва да е изцяло определено към момента на сключване на застрахователния договор. При липса на посочен поне един покрит риск в полицата и неприложимост на ОУ, то договорът би бил безпредметен, което би означавало, че същият става изцяло недействителен /поради липсата на предмет и основание/ (Решение № 1570 от 1.06.2018 г. на САС по т. д. № 2542/2018 г. Решение № 142 от 12.03.2021 г. на САС по в. т. д. № 2648/2020 г Решение № 813 от 21.04.2015 г. на САС по в. гр. д. № 4839/2014 г) и искът би следвало да се отхвърли като неоснователен. Видно е, че от такова възражение липсва интерес за ищеца. Неоснователно е възражението за липса на позоваване на хипотезата „ползване на МПС не по предназначение“. От една страна ответника се е позовал в отговора на цялата клауза на т. 27.13 от ОУ. Отделно е посочил, че МПС не е трябвало да се намира на въпросното летище, което сочи и на позоваване конкретно на хипотезата на ползване извън предназначението му. Правилно СРС е приел, че МПС не е ползвано съобразно неговото обичайно предназначение. Обичайното предназначение на едно МПС е транспорт. (решение от 4 септември 2014 г., Vnuk, C-162/13, EU: C: 2014: 2146, т. 52—55), като понятието „използване на превозни средства" не обхваща само хипотезите на движение по пътищата, тоест на движение по обществената пътна мрежа, а и всяко използване на превозното средство в съответствие с обичайната му функция (предназначение). Обхватът на понятието „използване на превозни средства" не зависи от характеристиките на терена, на който се използва моторното превозно средство (Решение на Съда (голям състав) от 28 ноември 2017 година по дело C-514/16). Моторните превозни средства независимо от характеристиките им обаче обикновено служат като средство за транспорт. Следователно понятието „използване на превозни средства", респективно предназначението на МПС обхваща всяко използване на превозно средство като средство за транспорт. (Решение на Съда (голям състав) от 28 ноември 2017 година по дело C-514/16) В случая обаче не може да се направи извод, че застрахованото МПС е служило като средство за транспорт (превоз на хора и товари по терминологията на ЗДвП). Мястото на инцидента и механизма на ПТП изключват целта на конкретното ползване да е била транспорт. Касае се нефункциониращо летище, достъпа до което е забранен със съответните знаци, възпрепятстван е достъпа чрез съоръжения, имащи за цел да не допуснат МПСта на територията му (факти установени от писмата на МВР и на Община Сливен приети по делото като доказателства), които съоръжения очевидно са били преодолени от водача без ясно правно и житейски оправдана цел. За преценката дали е ползван по предназначение автомобила няма отношение на какъв терен е ползван и дали той съставлява „път“ по смисъла на ЗДвП, както е приел ВКС по наказателното дело. Водещо е обичайното функционално предназначение като средство за транспорт. СГС споделя извода на СРС, че тълкувана във връзка и с други клаузи на ОУ се налага извод, че покритие се осигурява са при ПТП по време на обичайното ползване на автомобила (така например има изрична клауза изключваща от покритие определени неизчерпателно необичайни начини на употреба –т.27.9) По изложените съображения решението следва да се потвърди. При този изход на делото само въззиваемото дружество има право на разноски за въззивната инстанция. Претендира юрисконсултско възнаграждение, което СГС намира, че следва да се определи в размер на 100, 00 лева. Водим от гореизложеното Софийски градски съд, II-A въззивен състав