Решение № 241 от 9.7.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 407/2024 г.

Производството е по реда на чл.422, ал.1, т.5 НПК. Постъпило е искане от осъдения Д. В. Й. чрез упълномощен защитник - адв.В. В. по реда на чл.422, ал.1, т.5 НПК за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД №4897/2019г. на СГС, НО, 1 въззивен състав и НОХД №5433/2017г. на СРС, НО, 13 състав. В искането се излагат доводи за допуснати нарушения на процесуалния закон, за неправилно приложение на материалния закон и за явна несправедливост на наложеното наказание. Постъпило е и искане от осъдения Н. Н. К. чрез упълномощен защитник - адв.Б. М. по реда на чл.422, ал.1, т.5 НПК за възобновяване на същото наказателно производство. В искането се излагат доводи за допуснати нарушения на процесуалния закон, за неправилно приложение на материалния закон и за явна несправедливост на наложеното наказание. В съдебното заседание на Апелативния съд упълномощения защитник на осъдения Н. Н. К. - адв.Б. М. поддържа искането за възобновяване на делото въз основа на доводите, изложени в него. Набляга на тежестта на наложеното наказание като абсурдна и иска неговото намаляване. Осъденият Н. Н. К., редовно призован, не се явява пред настоящия съд и не взема становище по искането за възобновяване на наказателното производство. Упълномощения защитник на осъдения Д. В. Й. - адв.В. В. поддържа искането за възобновяване на делото въз основа на доводите, изложени в него. Акцентира на несправедливостта на наложеното наказание. Осъденият Д. В. Й. иска да бъде оправдан, делото да бъде върнато на първата инстанция или наказанието му да бъде намалено. Представителят на прокуратурата изразява становище за неоснователност на направените искания, като счита, че няма допуснати нарушения на процесуалните правила. Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в исканията за възобновяване, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание, в пределите на своята компетентност намери следното: Искането за възобновяване на наказателното производство по делото от осъдения Д. В. Й. е допустимо по силата на чл.422, ал.1, т.5 НПК. То е подадено от процесуално легитимирана страна в законоустановения срок по чл.421, ал.3 НПК, като се иска възобновяване на акт от кръга на посочените в чл.419, ал.1 НПК. В искането се излагат доводи в подкрепа на основанията по чл.422, ал.1, т.5 НПК вр. чл.348, ал.1, т.2 и т.3 НПК. Искането за възобновяване на наказателното производство по делото от осъдения Н. Н. К. е допустимо по силата на чл.422, ал.1, т.5 НПК. То е подадено от процесуално легитимирана страна в законоустановения срок по чл.421, ал.3 НПК, като се иска възобновяване на акт от кръга на посочените в чл.419, ал.1 НПК. В искането се излагат доводи в подкрепа на основанията по чл.422, ал.1, т.5 НПК вр. чл.348, ал.1, т.2 и т.3 НПК. Разгледани по същество исканията са основателни по отношение на наложеното на осъдения Н. Н. К. общо наказание „лишаване от свобода”, чийто размер е явно несправедлив. Явно несправедливо е и постановеното ефективно изтърпяване на наложеното на подсъдимия Д. В. Й. общо наказание „лишаване от свобода“, като следва да намери приложение разпоредбата на чл.66, ал.1 НК. В останалите си части и двете искания са неоснователни. С присъда от 25.05.2018г. по НОХД №5433/2017г. по описа на СРС, НО, 13 състав съдът е признал Н. Н. К. за виновен за извършени престъпления по чл.346, ал.2, т.1, пр.2, т.2, пр.3 и т.3 вр. ал.1 НК вр. чл.195, ал.1, т.3, пр.1 НК вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК вр. чл.28, ал.1 НК и по чл.346б НК вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК, като на основание чл.23, ал.1 НК е определено общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години и шест месеца и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от две години. На основание чл.57, ал.1, т.2 б. „в“ ЗИНЗС е определен първоначален строг режим за изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“. Със същата присъда Д. В. Й. е признат за виновен за извършени престъпления по чл.346, ал.2, т.1, пр.2 и т.3 вр. ал.1 НК вр. чл.195, ал.1, т.3, пр.1 НК вр. чл.20, ал.4 вр. ал.1 НК и по чл.346б НК вр. чл.20, ал.4 вр. ал.1 НК, като на основание чл.23, ал.1 НК е определено общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от две години. На основание чл.57, ал.1, т.3 ЗИНЗС е определен първоначален общ режим за изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“. На осъдените са възложени направени по делото разноски. По протест на прокуратурата с искане за увеличаване на наложените наказания и по жалби на двамата осъдени чрез техния защитник, е образувано въззивно производство. С решение от 07.11.2023г. по ВНОХД №4897/2019г. на СГС, НО, 1 въззивен състав присъдата на първата инстанция е била изменена, като са увеличени наложеното на Н. Н. К. наказание за престъплението по чл.346, ал.2, т.1, пр.2, т.2, пр.3 и т.3 вр. ал.1 НК вр. чл.195, ал.1, т.3, пр.1 НК вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК вр. чл.28, ал.1 НК наказание „лишаване от свобода“ и на определеното общо наказание „лишаване от свобода“. Присъдата на първата инстанция е потвърдена в останалите части. В двете искания за възобновяване се сочат основания по чл.422, ал.1, т.5 НПК вр. чл.348, ал.1, т.2 и т.3 НПК - наличие на съществени процесуални нарушения при постановяването на съдебните актове и явна несправедливост на наложените наказания. Като цяло тези доводи са свързани предимно с твърдения за необоснованост на присъдата - неправилно приета от инстанционните съдилища фактическа обстановка поради неправилно обсъждане на доказателствата. Изложени са и конкретни твърдения за допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените, които налагат обсъждане на доводите на защитата, за да се прецени дали следва да се възобнови на това основание наказателното производство срещу двете осъдени лица. Настоящият съдебен състав намира, че доводите в полза на сочените основания за възобновяване на наказателното производство по чл.348, ал.1, т.2 НПК не могат да бъдат споделени. Решението на Софийски градски съд и присъдата на СРС, НО, 13 състав не страдат от процесуалните пороци, изтъкнати в исканията за възобновяване. Тези два акта подлежат на проверка по реда на Глава 33 НПК по извънредния способ за проверка на влезлите в сила съдебни актове. Този способ цели зачитане на стабилитета на влезлия в сила съдебен акт, като единствено на установените в чл.348, ал.1 НПК конкретни основания може да бъде преразгледан този стабилитет. Преди всичко трябва да се посочи, че наличието на протест с искане за увеличаване на наказание, наложено от първата инстанция, е достатъчно, за да бъде преодоляна забраната за reformatio in pejus, на която се позовава защитата на осъдения К. в искането си пред настоящия съдебен състав. Съответният протест е този инструмент по смисъла на чл.337, ал.2 НПК, който позволява въззивният съд да увеличи наказанията, наложени от първата инстанция на осъден подсъдим. На следващо място липсва незаконосъобразност при определяне на съдебния състав на въззивния съд. По делото - л.1 от ВНОХД №4897/2019г. е приложен протокол за избор на съдия-докладчик чрез системата за случайно разпределение на делата, като в рамките на големите въззивни съдилища и в съответствие с техните вътрешни правила действат отнапред определени въззивни съдебни състави с фиксиран персонален състав. Това напълно отговаря на критериите на чл.9, ал.2 вр. ал.1 ЗСВ и доводът в тази насока в искането за възобновяване не напира опора в процесуалното развитие на делото. Не е налице и съществено процесуално нарушение, допуснато на досъдебното производство и пред първата инстанция поради обстоятелството, че двамата осъдени са били защитавани от един упълномощен защитник. Между двамата осъдени не съществуват противоречиви интереси - нито един от двамата не е давал обяснения, не е посочвал своето отношение към обвинението си и към това на другия осъден, а и обвинението за съучастническа дейност предполага еднопосочност на защитните усилия. Този аргумент е бил обсъден подробно от въззивния съд и е намерил своя адекватен отговор. Двата проверявани акта са мотивирани в съответствие с изискванията на чл.305, ал.3 НПК (респ. на чл.339, ал.2 НПК), като са изложени логични съображения, за да се приеме наличието на извършени престъпления от осъдения Н. Н. К. и от осъдения Д. В. Й.. Инстанционните съдилища са положили необходимите усилия да изяснят фактите по делото, като първата инстанция е разпитала всички свидетели, които имат отношение към станалото, изслушала е експертизите, позволяващи да се изяснят фактите по делото, приобщила е писмени доказателства, свързани с изясняване със случая и с личността на осъдените лица. Въззивният съд по искане на страните също е допуснал до разпит свидетели и ги е разпитал, приел заключение на съдебномедицинска експертиза и е приобщил писмени доказателства. Въззивният съд е изложил задълбочено, подробно и последователно своите аргументи, за да приеме фактическата обстановка, стояща в основа на осъдителната присъда и на въззивното решение. Направен е задълбочен и пунктуален сравнителен анализ на доказателствените източници, за да се заключи, че има извършени престъпления съобразно квалификацията, дадена от прокуратурата. Мотивите на първоинстанционната присъда страдат от известна лаконичност, но във въззивното решение са намерили отговор всички въпроси, които са повдигнати от страните и в частност от защитата на двамата осъдени. Обсъдени са и показанията на поемните лица, разпитани от въззивния съд. Настоящият съдебен състав не намира за подкрепени от разпитите на поемните лица твърденията в искането за възобновяване на осъдения К., че те разкривали наличие на съществени процесуални нарушения при извършване на претърсванията и изземванията и това било игнорирано от въззивния съд. Още повече самите разпити са извършени повече от шест години след инкриминираната дата 09.04.2016г. и е абсурдно да се иска от поемните лица да възпроизвеждат подробности, които е естествено да бъдат забравени малко време след извършване на действията по разследване. Инстанционните съдилища са обсъдили доказателствената съвкупност в съответствие с изискванията на НПК, изложили са логични и правно издържани аргументи за приетите фактически положения, като въззивната инстанция е направила подробен анализ на наличните противоречия в доказателствената съвкупност, които като цяло са несъществени. Доказателствените източници по делото са обсъдени в съответствие с изискванията на закона, обективната истина е установена по реда на чл.13 НПК и чл.14 НПК, а става дума и за флагрантни престъпления, които са били наблюдавани и възприети от редица очевидци, вкл. от лица, които не са полицейски служители, като участието на всеки един от двамата осъдени в двете деяния е категорично и без никакви колебания установено. В мотивите на първата инстанция и в решението на въззивния съд са изложени подробни съображения и за субективната страна на извършените деяния, като са описани действията на всеки един от двамата осъдени и тяхното отношение към обекта на престъпните посегателства. Невярно е твърдението, че липсвали мотиви за субективната страна на осъдения Д. В. Й.. Такива мотиви има на л.125-л.126 от НОХД №5433/2017г., като е посочено защо съдът приема неговото качество на помагач в извършването на двете деяния, а и са отразени фактическите основания за наличието на пряк умисъл в неговата дейност. Въззивното съдебно решение още по-подробно и пълно, дори ненужно обстоятелствено, сочи субективното отношение на осъдения Й. към деянията - л.469-л.471 от ВНОХД №4897/2019г. Поради това не може да се възприеме тезата в искането за възобновяване на този осъден, че лисвали мотиви относно субективната страна на дейността на осъдения Й. и тя не била установена. Отново трябва да се посочи, че в процедурата по глава ХХIII НПК не може да се прави нова преценка на доказателствата по делото и да се установяват нови фактически положения, а може да се направи единствено проверка на доказателствената дейност на съдилищата по същество. Тази дейност е пълна, отговаря на изискванията на чл.13 и чл.14 НПК, спазени са процесуални изисквания за събирането и проверката на доказателствения материал, съдилищата са положили необходимите и възможни усилия и са достигнали до разкриване на обективната истина по делото. По всички тези причини настоящият съдебен състав заключи, че липсва някакво процесуално нарушение, допуснато от съдилищата и не са налице основания за възобновяване на наказателното производство и за връщане на делото за ново разглеждане от инстанционните съдилища, като исканията за възобновяване в тези техни части трябва да се оставят без уважение. При приетите за установени фактически положения, наказателната отговорност на осъдения Н. Н. К. и на осъдения Д. В. Й. правилно е била ангажирана за извършени от тях престъпления по чл.346, ал.2, т.1, пр.2, т.2, пр.3 и т.3 вр. ал.1 НК вр. чл.195, ал.1, т.3, пр.1 НК вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК вр. чл.28, ал.1 НК и по чл.346б НК вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК за осъдения К. и по чл.346, ал.2, т.1, пр.2 и т.3 вр. ал.1 НК вр. чл.195, ал.1, т.3, пр.1 НК вр. чл.20, ал.4 вр. ал.1 НК и по чл.346б НК вр. чл.20, ал.4 вр. ал.1 НК за осъдения Й.. В самите искания като цяло не се и оспорва приложението на материалния закон извън твърдението, че двамата осъдени са неправилно осъдени. Както се посочи по-горе настоящият съдебен състав намира, че по отношение и на двамата осъдени е налице основанието за възобновяване по чл.422, ал.1, т.5 НПК вр. чл.348, ал.1, т.3 НПК - наложените наказания са явно несправедливи. За осъдения Н. Н. К. наказанието е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 НПК, а за осъдения Д. В. Й. - по смисъла на чл.348, ал.5, т.2 НПК. И за двамата осъдени, при правилно определени като цяло смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, въззивният съд не е съобразил едно значимо обстоятелство - неразумната продължителност на наказателното производство, което е продължило от 09.04.2016г. до 07.11.2023г. - повече от седем години и половина. Тази продължителност частично се дължи на обективни причини (епидемията от Ковид 19 през 2020г.) и на причини, свързани с осъдените и техните защитници (делото неведнъж е отлагано във връзка със смяна на защитници, със заболявания на осъдените, с искания за разпит на свидетеля М. Т., от когото осъдените и техните защитници са се отказали), но основна причина за забавянето са продължителността на изготвяне на мотивите на първата инстанция - от 25.05.2018г. до 27.08.2019г. (повече от една година и три месеца) и на решението на въззивния съд - от съдебното заседание на 24.01.2023г., когато делото е обявено за решаване, до 07.11.2023г., когато е постановено решението (девет месеца и половина). Общото забавяне поради тези действия на инстанционните съдилища е повече от две години и това забавяне следва да бъде отчетено при определяне на наказанията и на начина за тяхното изтърпяване. По отношение на осъдения Н. Н. К. настоящият съд счита за правилно извършеното от въззивния съд увеличаване на наложеното за престъплението по чл.346, ал.2, т.1, пр.2, т.2, пр.3 и т.3 вр. ал.1 НК вр. чл.195, ал.1, т.3, пр.1 НК вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК вр. чл.28, ал.1 НК наказание „лишаване от свобода“ (респ. определеното по реда на чл.23, ал.1 НК общо наказание), но посоченото забавяне в наказателното производство налага коригиране на определеното наказание „лишаване от свобода за срок от четири години, като то бъде намалено на три години (респ. и определеното общо наказание „лишаване от свобода“ трябва да бъде намалено на три години). В останалите части въззивният съд правилно е посочил липсата на съответен протест и не е нарушил забраната за reformatio in pejus, която е пречка за привеждане на всички наказания в съответствие с констатираните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства за осъдения К.. При това положение са налице основанията на чл.425, ал.1, т.4 НПК вр. чл.422, ал.1, т.5 НПК вр. чл.348, ал.5, т.1 вр. ал.1, т.3 НПК за възобновяване на наказателното производство по отношение на наложеното на осъдения Н. Н. К. общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири години, което се явява явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 НПК, като съдебните актове трябва да бъдат изменени по реда на чл.425, ал.1, т.4 НПК вр. чл.354, ал.2, т.1 вр. ал.1, т.4 НПК и наказанието следва да бъде намалено до три години „лишаване от свобода“. По отношение на осъдения Д. В. Й. - инстанционните съдилища са приложили чл.57, ал.1, т.3 ЗИНЗС и са определили първоначален „общ“ режим за изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“. Първата инстанция е изложила аргументи да не приложи чл.66, ал.1 НК, които не могат да бъдат споделени. Въззивният съд противозаконно е счел, че осъждането на Д. В. Й. по НОХД №74/2016г. на РС-Етрополе е пречка за прилагане на чл.66, ал.1 НК. Това осъждане е влязло в сила на 25.04.2016г, . а деянията, за които е осъден Й. по настоящето дело са от 06.04.2016г.- 09.04.2016г. и към този момент Д. В. Й. не е бил осъждан. Поради това липсва формална пречка за прилагане на чл.66, ал.1 НК. Налице са формалните предпоставки на чл.66, ал.1 НК за отлагане изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода за осъдения Д. В. Й. - той не е осъждан, като му е наложено наказание от една година „лишаване от свобода“. Съдът намира, че е налице и третото основание за прилагане на института на условното осъждане по чл.66, ал.1 НК - постигането на целите на наказанието и поправянето на осъденото лице Й. не налагат ефективното изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“. В тази насока съдът съобрази посоченото по-горе значително и необосновано забавяне на наказателното производство, довело до негодност наложеното наказание в пълнота да изпълни целите на генералната превенция, доколкото забавянето от повече от седем години и половина между престъплението и неговото наказване по причини, дължащи се най-вече на бездействията на съда, очевидно не отговаря на обществения интерес и по никакъв начин няма да посочи на обществото справедливостта на присъдата. Напротив - това забавяне води до уронване на авторитета на съдебната власт. С ефективното изтърпяване на наказанието няма да се постигнат и целите на специалната превенция, като в периода от извършване на престъплението до задържането в изпълнение на влязлата в сила присъда за осъдения Д. В. Й. няма данни нови криминални прояви, той се е трудил и неговата изолация не е необходима за обществото. Поради това съдът намери, че целите на наказателната репресия, установени в чл.36 НК, съобразени с изложените по-горе обстоятелства, позволяват да бъде приложен институтът на условното осъждане и да бъде отложено изпълнението на определеното за осъдения Й. наказание „лишаване от свобода“ за изпитателен срок от четири години. Този максимален изпитателен срок ще позволи контрол върху поведението на осъдения Й. за продължителен период от време, като по този начин ще предпази обществото от негови нови престъпни прояви, като ще посочи на осъдения Й. укоримостта и непозволеността на неговото поведение, като в същото време ще му даде възможност да продължи своята интеграция в обществото и полагането на общественополезен труд и грижи за семейството си. Поради това настоящият съд намира, че е налице и основанието за възобновяване на наказателното производство по чл.425, ал.1, т.4 НПК вр. чл.422, ал.1, т.5 НПК вр. чл.348, ал.5, т.2 вр. ал.1, т.3 НПК, като то следва да се възобнови в частта, с която е постановено ефективно изтърпяване на наложеното на Д. В. Й. общо наказание „лишаване от свобода“ при първоначален „общ“ режим и се приложи институтът на условното осъждане по чл.66, ал.1 НК. С оглед на всички изложени съображения присъдата на СРС, НО, 13 състав и решението на Софийски градски съд в своята цялост са правилни и законосъобразни, като липсват основания за възобновяване на наказателното производство извън частта, в която е определен размера на наказанието за извършеното от осъдения Н. Н. К. престъпление по чл.346, ал.2, т.1, пр.2, т.2, пр.3 и т.3 вр. ал.1 НК вр. чл.195, ал.1, т.3, пр.1 НК вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК вр. чл.28, ал.1 НК и съответното прилагане на чл.23, ал.1 НК и в частта, в която е определен общ режим за изтърпяване на наложеното на осъдения Д. Й. В. наказание „лишаване от свобода“. Първата инстанция, в разрез с разпоредбата на чл.301, ал.1, т.3 и т.5 НПК е определила по отделно режим за отделните наказания „лишаване от свобода“ за двамата осъдени, преди прилагането на чл.23, ал.1 НК. Доколкото търпимо е общото определено наказание, настоящият съдебен състав възобновява наказателното производство само по отношение на начина на изтърпяване на това определено общо наказание за подсъдимия Д. В. Й.. При отмяната на определения за осъдения Д. В. Й. „общ“ режим за изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“ с прилагане на чл.66, ал.1 НК и отлагане изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“ за изпитателен срок от четири години, по нататъшното задържане на осъдения Д. В. Й. в Затвора-София се явява на отпаднало основание и съобразно чл.17, ал.5 НПК съдът следва да предприеме мерки за освобождаването на осъдения Й., ако не се задържа на друго основание по закон. Поради това е необходимо да се изпрати препис от решението на Затвора-София, където се търпи наложеното наказание по възобновеното наказателно производство, доколкото не е ясно евентуалното администриране към първоинстанционния съд колко време би забавило освобождаването на осъдения Й., за когото вече не е налице основание за задържане по присъдата по НОХД №5433/2017г. на СРС, НО, 13 състав и решението по ВНОХД №4897/2019г. на Софийски градски съд, НО, 1 въззивен състав. Водим от всичко изложено и на основание чл.426 НПК вр. чл.425, ал.1, т.4 НПК вр. чл.354, ал.2, т.1 и т.3 вр. ал.1, т.4 НПК‚ Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 6 състав