Решение № 438 от 23.1.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 1978/2023 г.

Производството е по реда на чл.261, ал.3 Закон за обществените поръчки /ЗОП/, обнародван ДВ бр.13 от 16.02.2016г., в сила от 15.04.2016г. вр. чл.58д - чл.63д Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ - редакцията след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22.12.2020г., в сила от 23.12.2021г. Образувано е по жалба на С. Г. Ч., подадена срещу наказателно постановление №11-01-67521, издадено на 18.01.2022година от директора на Агенция за държавна финансова инспекция /АДФИ/, с което му е наложено административно наказание “глоба”, в размер 493, 26лв., на основание чл.259 вр. чл.251 ЗОП - редакция на разпоредбите, преди изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.88 от 20.10.2023г., в сила от 22.10.2023г., за това, че на 25.10.2018година, в град София, Служба”Военна полиция”, в качеството на заместник-директор на Служба“Военна полиция” и упълномощено лице по чл.7, ал.1 ЗОП - редакция на разпоредбата, преди изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.88 от 20.10.2023г., в сила от 22.10.2023г., съгласно заповед №ВП-997/21.02.2018г. и публичен възложител на обществени поръчки по чл.5, ал.2, т.13 ЗОП, с решение №ЛП-3390/25.10.2018г., е определил техническа спецификация ТС №114-80/15.11.2016г. за обособена позиция №1 “Застраховане на пътните превозни средства на Служба“Военна полиция” със застраховка “КАСКО“ на обществена поръчка с предмет “Застраховане на автомобилната техника на Служба“Военна полиция”, в която е посочил източник за оценката на действителната стойност на моторните превозни средства - каталог Eurotexschwacke, без да са били добавени думите “или еквивалентно/и”, като по този начин Ч. е осъществил състава на административно нарушение по чл.49, ал.2, изр.второ ЗОП. В жалбата, подадена в приложимия законоустановен четиринадесетдневен срок /чл.261, ал.3 ЗОП вр. чл.59, ал.2 ЗАНН - редакция на последната разпоредба, след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22.12.2020г., в сила от 23.12.2021г./, се поддържа искане за отмяна на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, неправилно и необосновано, с позоваване на допуснати съществени процесуални нарушения в рамките на административнонаказателното производство, конкретно свързани с игнорирането на приложимите изисквания, произтичащи от разпоредбите на чл.40, ал.2 ЗАНН, на чл.42, т.8 /нов чл.42, ал.1, т.8/ ЗАНН и на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, при съставянето на акта за установяване на административното нарушение и издаването на атакуваното наказателно постановление, но основно с аргументи в насока липса на осъществен състав на административно нарушение в случая, в т.ч. на конкретно вмененото. Първоначално по жалбата е било образувано съдебно производство по НАХД №3043/2022г. по описа на СРС, НО, 7 състав, по което с решение №3136, постановено на 15.08.2022година, съдът е потвърдил атакуваното наказателно постановление и е присъдил в полза на АДФИ юрисконсултско възнаграждение, в размер 80, 00лв., платими от Ч., в качеството на жалбоподател. По реда на касационното обжалване, по жалба на С. Г. Ч., депозирана срещу решението на районния съд, конкретно с решение №564, постановено на 02.02.2023година по КНАХД №10354/2022г. по описа на Административен съд - София-град, ХXII касационен състав, решението на районния съд е било обезсилено, а делото върнато на Софийски районен съд /СРС/ за ново разглеждане от друг съдебен състав. При новото разглеждане на делото от състав на СРС, съобразно решението на касационната инстанция, административнонаказаният С. Г. Ч., в процесуалното качество на жалбоподател, при редовна процедура по призоваване, явявайки се лично в открито съдебно заседание, заявява, че поддържа депозираната жалба, респ. и с позоваване на съображенията, подробно развити в съдържанието на последната, както в допълнително депозирани “писмени бележки” /лист 20-26 от делото/, заявява искане атакуваното наказателно постановление да бъде отменено, без претенция за присъждане на деловодни разноски. Представителят на въззиваемата страна по пълномощно, в съдебно заседание пледира за оставяне на жалбата без уважение и за потвърждаване на атакуваното наказателно постановление като законосъобразно и правилно, издадено в съответствие с приложимите и относими материалноправни и процесуалноправни разпоредби, при безспорна и убедителна установеност на констатираното нарушение, за което коректно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на санкционираното лице. Излага подробни съображения, както и оборва доводите от защитната теза на жалбоподателя, в допълнително депозирано “писмено становище”, вх. №299180/24.10.2023г. по описа на СРС, Обща регистратура /лист 29-33 от делото/. Отправя искане за присъждане в полза на АДФИ на юрисконсултско възнаграждение, при благоприятен за въззиваемата страна изход на делото, но в случай, че има предпоставки за присъждане на деловодни разноски в полза на жалбоподателя, прави изрично възражение за прекомерност на претендираното от Ч., формиращо тези разноски, платено адвокатско възнаграждение. Надлежно уведомена за съдебното производство, по аргумент от разпоредбата на чл.261, ал.3 ЗОП вр. чл.62 ЗАНН, Софийска районна прокуратура /С./ не се възползва от изрично разяснената възможност “прокурор да участва в производството пред съда, ако намери това за необходимо”. Настоящият състав на СРС, като взе предвид доводите в жалбата, с която е сезиран, съобрази решението на касационната инстанция, постановено на 02.02.2023година по КНАХД №10354/2022г. по описа на Административен съд - София-град, ХXII касационен състав, още становищата на страните, изразени в съдебното заседание и обсъди събраните по делото доказателства и налични материали, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, в рамките на компетентността и правомощията си приема за безспорно установено от фактическа страна следното: На 19.07.2021година, в резултат от извършена на Служба“Военна полиция” София, финансова инспекция, възложена със заповед №ФК-10- 441/24.03.2021г. на директора на АДФИ, коригирана с две последващи заповеди - №ФК-10-541/09.04.2021г. и №ФК-10-716/21.05.2021г. на директора на АДФИ, от свидетел а.с. - държавен финансов инспектор в АДФИ, Дирекция”Инспекционна дейност”, Отдел”Четвърти”, се пристъпило към образуване на административнонаказателно производство, със съставянето на жалбоподателя С. Г. Ч., ЕГН ••••••••••, на акт №11-01-675, за установяване на административно нарушение по чл.49, ал.2, изр.второ ЗОП, от фактическа страна описано като изразило се в това, че на 25.10.2018година, в град София, Служба”Военна полиция”, Ч., в качеството на заместник-директор на Служба”Военна полиция” и упълномощено лице по чл.7, ал.1 ЗОП, съгласно заповед №ВП-997/21.02.2018г. и публичен възложител на обществени поръчки по чл.5, ал.2, т.13 ЗОП, с решение №ЛП-3390/25.10.2018г. е определил техническа спецификация ТС №114-80/15.11.2016г. за обособена позиция №1 “Застраховане на пътните превозни средства на Служба”Военна полиция” със застраховка “КАСКО” на обществена поръчка с предмет “Застраховане на автомобилната техника на Служба”Военна полиция”, в която е посочил източник за оценката на действителната стойност на моторните превозни средства - каталог Eurotexschwacke, без да са били добавени думите “или еквивалентно/и”. Така съставен, актът бил предявен, подписан и препис от него бил връчен на жалбоподателя лично на 20.07.2021година, като Ч. и се възползвал в приложимия срок по чл.261, ал.3 ЗОП вр. чл.44, ал.1 ЗАНН, от правото на писмени възражения по акта, но при положение, че последните не били приети за основателни, въз основа на акта, на 18.01.2022година директорът на АДФИ издал атакуваното наказателно постановление №11-01- 67521, с което била ангажирана личната административнонаказателна отговорност на С. Ч., чрез налагането на административно наказание “глоба”, в размер 493, 26лв., на основание чл.259 вр. чл.251 ЗОП, за нарушението, описано от фактическа и от правна страна по идентичен начин в обстоятелствената част на постановлението и в акта за неговото установяване. С оглед доводите в жалбата и за проверка на обстоятелствата, отразени в акта и в наказателното постановление, по делото са събрани гласни доказателства, чрез показания на разпитания в качеството на свидетел, актосъставител а.с., но и са приобщени писмени материали, основно такива, представляващи приложение по изпратената в съда административнонаказателна преписка, но и допълнително приложени от страните в хода и за нуждите на съдебното производство. Предвид изложеното, съобразно наведените в жалбата доводи, решението на касационната инстанция, постановено на 02.02.2023година по КНАХД №10354/2022г. по описа на Административен съд - София-град, XXII касационен състав, но и като е задължен да извърши цялостна служебна проверка относно законосъобразното издаване на атакуваното наказателно постановление, в случая от правна страна съдът приема следното: На първо място отчита, че жалбата на С. Г. Ч. е допустима /подадена е била в приложимия законоустановен 14-дневен срок за обжалване, при положение, че наказателното постановление е било връчено на санкционираното лице на 11.02.2022година, по пощата, с известие за доставяне /обратна разписка/, приложено в оригинал по административнонаказателната преписка, а жалбата е била депозирана “на гише” при административнонаказващия орган на 24.02.2022година, срещу акт, подлежащ на съдебно оспорване, при това тъкмо пред Софийския районен съд, от лице, имащо право на жалба, по нормативно установения ред и отговаря на изискванията за форма и съдържание/, респ. следва да бъде разгледана по същество. На следващо място, макар да няма в този смисъл довод в защитната теза на санкционираното лице, настоящият съдебен състав в рамките на дължимата цялостна проверка за законосъобразност и правилност на атакувания акт, преценява, че са налице предпоставките за отмяна изцяло на обжалваното наказателно постановление и за прекратяване на административнонаказателното производство, конкретно поради изтекла абсолютна давност, изключваща административнонаказателното преследване. Съставът конкретно отчита, че на плоскостта на казуса административнонаказателното производство е било образувано срещу С. Г. Ч. за вменено му административно нарушение, с посочено време на реализиране на деянието 25.10.2018година, като за нарушението, видно от приложената административнонаказателна разпоредба на чл.259 вр. чл.251 ЗОП, е било, а и е предвидено административно наказание “глоба”. В същото време съдът съобразява, че нито ЗОП, нито ЗАНН, предвижда специални давностни срокове за административнонаказателно преследване, ето защо в случая, по аргумент от разпоредбата на чл.261, ал.3 ЗОП вр. чл.11 ЗАНН, а и в унисон със становището, възприето в Тълкувателно постановление №1/27.02.2015г. на ОСНК на ВКС и ІІ колегия на ВАС, следва да бъде съобразено принципното правило, според което “по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността..., се прилагат разпоредбите на Общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго”. Именно въз основа на така изложеното, към казуса следва да намери приложение правилото, установено в разпоредбата на чл.80, ал.3 вр. ал.1, т.5 Наказателен кодекс /НК/ на Република България, при това в актуалната редакция на последната, в сила и към времето, посочено като такова на извършване на вмененото на С. Ч. нарушение, а именно и към 25.10.2018година, според която давността за административнонаказателно преследване в случая е три години и е започнала да тече от 25.10.2018година, а според разпоредбата на чл.81, ал.3 НК, абсолютният давностен срок за административнонаказателно преследване е четири години и половина, независимо от спирането или прекъсването на давността, като този последен срок на плоскостта на казуса е изтекъл на 25.04.2023година - вторник, работен и присъствен ден, т.е. след образуването на съдебното производство по делото пред настоящия състав на Софийски районен съд, реализирано като действие на 09.02.2023година /по-малко от три месеца преди изтичането на давностния срок/, но на практика преди приключването, конкретно и преди определената дата за провеждане на открито съдебно заседание - 23.10.2023година. Именно съобразно изложеното, с оглед характера на настоящото производство, в съответствие с правомощията си, като не намира изобщо предпоставки да обсъжда казуса по същество, в смисъл установява ли се или не осъществен състав на административно нарушение в случая, както изчерпателно наведените доводи, с които е обоснована защитната теза на жалбоподателя, настоящият състав на Софийски районен съд формира становището си по изхода на делото. На последно място, за пълнота на изложението, за отбелязване е, че материалите по делото не обективират направени от жалбоподателя деловодни разноски, като съобразено със становището по крайния изход на делото, при липса изобщо на отправено искане за присъждане на деловодни разноски в полза на жалбоподателя, напротив - изрично изявление в насока, че не се претендират такива и при благоприятен за същия изход на делото, съдът не приема основание да се произнася в насока възлагане /присъждане/ на деловодни разноски, доколкото в случая и няма предпоставки за уважаване на искането, своевременно формулирано от процесуален представител по пълномощно на въззиваемата страна, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на АДФИ. Така мотивиран и на основание чл.261, ал.3 ЗОП вр. чл.63, ал.6 вр. ал.2, т.3 вр. ал.1 ЗАНН - актуална редакция, след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22.12.2020г., в сила от 23.12.2021г., СРС, НО, 4 СЪСТАВ