Решение № 20 от 23.1.2025 г. на Окръжен съд - Пазарджик по дело № 835/2024 г.

Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс. С решение на Велинградски районен съд №162 от 24.04.2024г. постановено по гр.д.№20245210100073 по описа на същия съд за 2024г., Е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 36, ал. 3 ЗА, че Община Велинград, ЕИК: 000351580 със седалище и адрес на управление гр. Велинград, ул. „Хан Аспарух“ № 35 дължи на адв. Г. Х. Б. -АК П., ЕГН: •••••••••• с адрес гр. П., бул. „Р." №••, ет.•, офис••, сумата в размер 6 515, 66 лв./шест хиляди петстотин и петнадесет лева и 66 ст./- дължимо адвокатско възнаграждение за извършване на правни действия в полза на Община Велинград по ч. гр. д. № 780/2014 г. по описа на Районен съд Велинград, определено с Решение № 333/02.08.2023 год. на Адвокатски съвет гр. П. по Протокол № 18/02.08.2023 год., ведно със законната лихва за периода от 22.12.2023 год., до изплащане на вземането, за което е издадена Заповед № 700 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.12.2023 г. по ч. гр. д. 1339/2023г. по описа на Районен съд- Велинград. Със същото решение е осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответника Община Велинград, ЕИК: 000351580 със седалище и адрес на управление гр. Велинград, ул. „Хан Аспарух“ № 35, да заплати на адв. Г. Х. Б. -АК П. ЕГН: •••••••••• с адрес гр. П., бул. „Р." №••, ет.•, офис•• разноски за държавна такса в размер на 130, 31 /сто и тридесет лева и 31 ст./ по гр. д. 73/2024г. на РС Велинград. ОСЪДЕН Е на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, ответника Община Велинград, ЕИК: 000351580 със седалище и адрес на управление гр. Велинград, ул. „Хан Аспарух“ № 35, да заплати на адв. С. С.- АК П. с личен номер 1800087740 с адрес на кантората гр. П., бул. „Р." №••, ет.•, адвокатско възнаграждение за защита по гр. д. №73/2024г. на РС Велинград, в размер на 600 лв. с ДДС /шестстотин лева с ДДС/. ОСЪДЕН Е на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответника Община Велинград, ЕИК: 000351580 със седалище и адрес на управление гр. Велинград, ул. „Хан Аспарух“ № 35, да заплати на адв. Г. Х. Б. -АК П. ЕГН: •••••••••• с адрес гр. П., бул. „Р." №••, ет.•, офис•• разноски за държавна такса в размер на 130, 31 лв. /сто и тридесет лева и 31 ст./ по ч. гр. д. №1339/2023г. на РС Велинград. ОСЪДЕН Е на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във връзка чл. 38, ал. 2 ЗА, ответника Община Велинград, ЕИК: 000351580 със седалище и адрес на управление гр. Велинград, ул. „Хан Аспарух“ № 35, да заплати на адв. С. С.- АК П. с личен номер 1800087740 с адрес на кантората гр. П., бул. „Р." №••, ет.•, адвокатско възнаграждение за защита по ч. гр. д.№1339/2023г. на РС Велинград, в размер на 180 с ДДС /сто и осемдесет лева с ДДС/. С определение №535 от 24.06.2024г. постановено от същия съд и по същото дело, е оставена без уважение молба вх. № 4138 от 07.06.2024 г., от адв. С. И. С., в качеството му на пълномощник на Г. Х. Б., с която се иска от съда да измени Решение № 162 от 24.04.2024 г. по гр. дело № 73/2024 г., по описа Районен съд Велинград, в частта за разноските. Решението се обжалва изцяло от ответника Община Велинград в срока по чл.259 ал.1 от ГПК с въззивна жалба с вх.№3693 от 22.05.2024г. чрез пълномощника си адв. С. като неправилно, издадено в противоречие с материалния закон и със събраните по делото доказателства и необосновано. Съдът изградил неправилно фактическо положение, довело до неправилен краен извод за доказаност на исковата претенция. Твърди се, че претенцията не е доказана по основание и по размер. Поддържа, че съдът не е взел възраженията на Общината, която приема че се дължи възнаграждение само за реално извършени от адвоката действие и то доколкото същите отговарят на изискванията на закона и са в интерес на Община Велинград. Признава, че трудът на адвоката е висококвалифициран, и за него се дължи възнаграждение по Наредба №1 от 09.07.2004г. за МРАВ, само за извършена дейност и/или постигнат резултат, които са в полза на представлявания и е пряко насочена за защита на неговите интереси. Признава се, че ищецът е упълномощен да представлява и защитава Община Велинград по ч.гр.д. №780/2014г. като осъществява процесуално представителство по предявените срещу него издадена заповед за незабавно изпълнение. Цитира чл.24 ал.1 т.2 от ЗА сочещ какво включва упражняването на адвокатската професия. Акцентира, че липсата на конкретно договорено възнаграждение за положен труд не опорочава договора за поръчка, нито препятства определянето му при нормативно установени параметри за това по НМРАВ от 2004г. и при съобразяване и на факта, че адвокат Б. е регистрира по ЗДДС предвиждащо увеличаване на дължимото възнаграждение с дължимия ДДС. Счита, че падежът на дължимото адвокатско възнаграждение, когато не е уговорен такъв, не може да се обвързва с извършване на първото процесуално действие, а с изпълнение на поръчката, доколкото се дължи възнаграждение при пълно изпълнение на възложеното по дадения мандат. Ищецът не доказал валидно възникнало облигационно правоотношение, надлежно изпълнение на работата съобразно поръчката на възложителя, в качествено, количествено и времево отношение, поради което моли да се отмени обжалваното решение и се отхвърли исковата претенция изцяло с присъждане на разноски за производствата. Няма направени доказателствени искания. В срок е постъпил писмен отговор от насрещната страна- ищеца Г. Х. Б. чрез пълномощника си адв. С. С. от АК-П.. Моли жалбата да се остави без уважение и се потвърди обжалваното решение на РС-Велинград Повтарят се фактите и обстоятелствата изложени в исковата молба и поддържани в производството пред първата инстанция. Повтарят се правните и фактически действия предприети от ищеца по повод учредената му представителна власт от ответната Община извършени по ч.гр.д.№ 780/2014г. на РС-Велинград- искане за обезсилване на издадената ЗНИ, молба за отстраняване на нередовности, обжалване на разпореждането на заповедния съд оставил без разглеждане на молбата за обезсилване на ЗНИ и изпълнителния лист, като след отмяната му от въззивната инстанция и последвалото отхвърляне по същество на молбата за обезсилване, е била подадена и частна жалба против постановеното отхвърлително определение, обжалване на разпореждането на заповедния съд за връщане на частната жалба срещу отхвърлителното определение, оттеглянето на частната жалба срещу разпореждането от Кмета на Община Велинград след постигнато споразумение със заявителя в заповедното производство. Коментирано е и решението на Адв.Съвет -П. за определяне на адвокатско възнаграждение в размер на 6515, 66лв с ДДС за извършените от ищеца правни действия по процесното ч.гр.д., по реда на чл.36 ал.3 от Закона за адвокатурата, значението на този акт за установяване и присъждане на адвокатското възнаграждение по съдебен ред, началния момент на погасителната давност съгласно чл.114 от ЗЗД, като счита, че в случая същата не е изтекла. Цитира се и съдебна практика. Моли да се потвърди обжалваното решение с присъждане на разноски за въззивното производство. Представя се по делото от пълномощника на ищеца адв.С. списък на разноските по чл.80 от ГПК, пълномощно и Договор за правна защита, като претендира разноски на основание чл.38 ал.1 т.3, предлож.3-то от ЗА/безплатна адвокатска защита на друг юрист/ в размер на 1141.88лв, съизмерима с минималния размер на адвокатското възнаграждение по чл.7 ал.2 т.3 и §2а от НМРАВ №1 от 2004г. Възражения и оспорвания на претенцията за разноски за адвокатско възнаграждение претендирано за пред въззивната инстанция не са направени по делото от насрещната страна Община Велинград до приключване на устните състезания пред въззивната инстанция, нито е въведен довод за тяхната прекомерност по смисъла на чл.78 ал.5 от ГПК с изложени конкретни правни и фактически съображения. Няма направени доказателствени искания от страните пред въззивната инстанция. Обжалвано е от ищеца в производството пред първата инстанция Г. Б. чрез пълномощника си адв. С. С. от АК-П. с частна жалба с вх.№5212 от 22.07.2024г. определение № 535 от 24.06.2024г., постановено по гр.д. №73/2024г. на Районен съд Велинград, с което съдът е оставил без уважение молба на ищеца с вх.№4138 от 07.06.2024г., с която се иска да се измени решение №162 от 24.04.2024 г. по гр. д. №73/2024 год. на Районен съд Велинград в частта за разноските, с доводи за порочност като неправилно и незаконосъобразно. Моли обжалваното определение да бъде отменено и да бъде уважена подадената молба по чл. 248 ГПК. Излага съображения в посока, че постановеното съдебно решение съдът е осъдил ответника Община Велинград да заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата на адв. С. С. адвокатско възнаграждение за защита по гражданското дело в размер на 600.00 лв. с ДДС и адвокатско възнаграждение за защита по ч.гр.д.№1339/2023 год. на Районен съд Велинград в размер на 180.00 лв. с ДДС. Счита, че определението в частта за разноските за неправилно и моли на основание чл. 248, ал. 3 ГПК да се отмени постановеното определение, като се съобрази, че решението на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22г., на което се е позовал съда при определяне на разноските, намира приложение единствено и само в хипотезата на чл. 78, ал. 5 от ГПК и касае разноските за адвокатско възнаграждение, които загубилата страна по делото следва да заплати; че в съдебното производство няма възражение за определянето им под минималния размер по Наредбата, поради което счита, че като съдът ги е определил в значително по-нисък от претендирания минимален такъв по Наредба №1/2004год., е постановил едно неправилно решение. Счита още, че няма основание да се приеме, че решение от 25.01.2024г, по дело С-4З8/22г. на СЕС по отправеното от СРС преюдициално запитване позволява неприлагане на НМРАВ. В тази връзка твърди, че решението на СЕС всъщност възлага на националния съд да направи преценка дали разпоредбите на чл.З6, ал.2 от ЗА и чл.78, ал.5 от ГПК, в чл.1 от НМРАВ са приети в изпълнение и насочени към постигане на легитимна цел и дали произтичащите от тях последици, ограничаващи конкуренцията, са присъщи на преследването на тази цел. Според частния жалбоподател легитимната цел на посочените разпоредби, забраняващи договаряне, съответно присъждане на адвокатско възнаграждение в по нисък от минималния размер по Наредбата, създава гаранции, наред с предвидените в ЗА професионални правила, за осигуряване на високо равнище на качеството на адвокатската услуга, включително чрез предотвратяване на всякакъв риск от влошаване на това качество и за осигуряване на защита на интересите на потребителите на тези услуги и интересите на правосъдието. Допълва, че при съобразяване на разрешението, изведено с решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22г. на СЕС, не следва да се извършват произволни-под пазарните нива, намаления на разноските за адвокатско възнаграждение, тъй като ще се постигне обратен ефект на целения с чл. 101 ДФЕС, който е да се постигне свободна и лоялна конкуренция, и ще е налице основание за образуване на наказателна процедура срещу България. На следващо място съдът следвало да приложи по аналогия разрешението, изведено с решение от 28.06.2016г. по дело C-57/15 на СЕС относно разумността на разноските за адвокатско възнаграждение, като следва се вземат предвид специфичните особености на делото- предмета на спора, неговата цена или труда, който трябва да се положи за защита на съответното право, относно пропорционалността на тези разноски, както и че следва да се вземе предвид и решение от 07.04.2022г. по дело С-З85/20 на СЕС относно разумността на разноските, включително адвокатско възнаграждение, в светлината на италианското национално законодателство в съдебно производство за установяване на неравноправни клаузи и решение от 5.12.2006г. по съединени дела С-94/04 и С-202/04, в което се приема, че националният съд трябва да провери дали има корелация между нивото на хонорарите и качеството на оказваните адвокатски услуги с цел защита на потребителите и за качествено правосъдие. Счита, че следва да се подложи на преценка разумният характер на разноските за адвокатско възнаграждение, съобразно изведените от практиката на СЕС критерии - предмет на спора, цената на иска или труда. Коментират се подробно правните и фактически действия извършени от пълномощника на ищеца Г. Б., адв.С. по висящото гражданско дело с предявен иск по чл.422 от ГПК и във връзка с подаденото заявление по чл.410 от ГПК до заповедния съд, обсъждането на приложената по делата документация, подаването на ИМ след постъпило от длъжника възражение срещу издадената заповед за изпълнение, следене на развитието на процеса, фактическата и правна сложност на спора и множеството писмени доказателства приложени по делото, явяването в откритите съдебни заседания по делото, представил е списък с разноски и други. Счита, че предвид на изложеното, исковият съд следва да изследва положения от адвоката труд, часовете реално положен труд по изготвяне на заявление по чл. 410 ГПК, изготвяне на искова молба по чл. 422 от ГПК, подготовката и явяването в открито съдебно заседание, спазването на процесуалните срокове с оглед защитата на ищеца, усилията за проучване на релевантната развиваща се практика на ВКС и СЕС, да съобрази пропорционалността на адвокатското възнаграждение-да бъдат покрити значителни и подходящи части от разноските на адвоката и по-конкретно положения от адвоката труд, който включва не само правните и фактически действия в производството, но и административно-техническата дейност за организиране на делото, за която адвокатът е подпомогнат от административен персонал. Излага се и аргумент, че макар постановеното Решение на СЕС според което разпоредбите на Наредба №1/2004 год. на Висшия адвокатски съвет за размерите на минималните адвокатски възнаграждения да не са задължителни, същите представляват ориентир, който съдът следва да съобрази при определяне на възнаграждението за разноски за положения от адвоката труд в хипотезата на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Акцентира, че определените от съда на адвоката възнаграждения по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата не означават, че същият ги получава като чиста сума /доход/. Доколкото върху присъденото възнаграждение се отчислява ДДС в размер на 20 %, също така адвокатът дължи плащане на осигурителни вноски в размер на 33 % и данък общ доход в размер на 10 %, като адвокатът покрива и разходи във връзка с поддържане на адвокатската му кантора-обучение, квалификация, наем, софтуер, консумативи, ксерокс, хартия, средства за транспорт, такси към Адвокатската колегия и Висшия адвокатски съвет и други, евентуално заплащане на възнаграждения на персонал и други. И че след покриване на всички тези разходи, за положения от адвоката труд оставала чиста сума, която е приблизително 40 % от присъденото общо възнаграждение. Заключава, че присъждането на неразумни и несъразмерни разноски би довело до оказване на некачествени адвокатски услуги. Допълва, че при определяне на минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът следва да отчита изложените по-горе аргументи и да присъжда справедлив и обоснован размер на адвокатския труд, като отчита високо квалифицираността на професията, съгласно заложеното в чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Моли да се отмени определение № 535 от 24.06. 2024 г., постановено по гр.д. №73/2024 год. на Районен съд Велинград, като неправилно и незаконосъобразно и се осъди на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във връзка с чл.38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, Община Велинград да заплати на адв.С. С. допълнително адвокатско възнаграждение за защита по гр.д.№73/2024 год. на Районен съд Велинград в размер на 541.88 лв. с ДДС до пълно претендирания такъв от 1141.88 лв. с ДДС, както и да се осъди Община Велинград да заплати на адв.С. С. допълнително адвокатско възнаграждение за защита по ч.гр.д.№1339/2023г. на Районен съд Велинград в размер на 570.94 лв. с ДДС до пълно претендирания такъв от 750.94 лв. с ДДС. Няма постъпил отговор на частната жалба от насрещната по спора страна. Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение и определение, а по тяхната правилност и законосъобразност съобрази изложеното във въззивните жалби на страните и за да се произнесе взе в предвид следното: Предявен е иск с правно основание в чл.422 от ГПК във връзка с чл.415, чл.124 ал.1 от ГПК във връзка с чл.36 ал.3 от Закона за адвокатурата /ЗА/ и по чл.86 от ЗЗД. В исковата си молба, с вх.№553 от 21.01.2024г. подадена от Г. Х. Б., ЕГН-•••••••••• от гр.П., бул.“Руски“ №15, ет.1, офис 10, чрез процесуалния си представител адвокат С. И. С. от АК-П., против ответника Община Велинград, ЕИК 000351580, със седалище и адрес на управление гр.Велинград, ул.“Хан Аспарух“ №35, представлявана от Кмета К. Т. К., се поддържа, че ищецът Г. Х. Б. като кредитор е подал до Районен съд Велинград, заявление с вх.№7112 от 22.12.2024г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК във връзка с чл.37 във връзка с чл.36 ал.3 от Закона за адвокатурата. Със заповед №700 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 22.12.2023г., издадена по ч.гр.д. №1339/2023г. по описа на РС-Велинград, в закрито разпоредително заседание, съдът след като разгледал подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение /ЗИПЗ/ по реда на чл.410 от ГПК и след преценка, че са налице предпоставките за уважаване на искането /чл.37 от ЗА/ и на основание чл.411 ал.3 от ГПК, съдът издал посочената заповед, с която е разпоредено длъжникът Община Велинград да заплати на кредитора Г. Х. Б. сумата от 6515, 66лв-главница, ведно със законната лихва за периода от 22.12.2023г. до изплащане на вземането, държавна такса в размер на 130.31лв и 750, 94лв-адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.1 т.3 предл.3 от Закона за адвокатурата, в полза на адвокат С. С. от АК-П.. Твърди се, че съгласно разпореждането на заповедния съд, вземането произтича от следните обстоятелства: -Протокол №18 от 02.08.2023г. на Адвокатски съвет-гр.П. и решение №333 от 02.08.2023г. за определяне на адвокатско възнаграждение на основание чл.36 ал.3 от ЗА за извършване на посочените в искане пред Адв.Съвет -П. с вх.№644 от 11.07.2023г. правни действия и осъществяване на процесуално представителство в полза на Община Велинград в производство по ч.гр.д. №780/2014г. по описа на РС- Велинград, съгласно заповед №700 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 22.12.2023г. по ч.гр.д.№1339/2023г. по описа на РС- Велинград. Твърди се, че със съобщение по ч.гр.д.№ 1339/2023г., получено на 22.02.2024г. е указано на заявителя, че в едномесечен срок от получаване на съобщението, може да предяви иск относно установяване на вземането си, с което за ищеца се пораждал правен интерес от предявяване на иска по чл.422 от ГПК. Твърди се още, че според чл.37 от ЗА, за вземанията си, които произтичат от неизплатени възнаграждения и разноски, адвокатът може да поиска издаване на заповед на изпълнение по чл.410 ал.1 от ГПК независимо от техния размер, предвид специалната регламентация на отношенията между адвокат и клиент по повод оказване на правна защита и съдействие, и процесуално представителство, по ЗА, принципно предвиждаща дължимото възнаграждение за положения от адвоката труд да бъде уговорено с договор по чл.36 ал.2 от ЗА. Твърди се, че в случая между Община Велинград и адв.Б. не е сключен договор за процесуално представителство за извършените правни действия и осъществено процесуално представителство, поради което при липса на договор или когато страните по договора не са определили размера му, възнаграждението, по искане на адвоката или клиента се определя от Адвокатския съвет, съгласно действащата наредба на Висшия адвокатски съвет за минималните адвокатски възнаграждения. Допълва, че в тази хипотеза съдът не може да замести волята на страните по договарянето на справедливия и обоснован размер на адвокатското възнаграждение, като присъди възнаграждение, определено по Наредбата. Според ищеца, ЗА и НМРАВ изрично предвиждат, че липсващата воля по договарянето на възнаграждението, може да бъде заместена само от Адвокатския съвет по реда на чл.36 ал.3 от ЗА. Счита, че съдът не е в правомощията си да определя размера на възнаграждението по едно правоотношение, отличаващо се с доверителния си елемент и свободата на договаряне /цитира се съдебна практика-решение №102 от 16.07.2018г. по гр.д.№ 3762/2017г. на трето г.о. на ВКС; решение №208 от 22.06.2015г. по т.д.№ 3961/2013г., второто т.о. на ВКС; решение №236 от 24.10.2017г. по гр.д.№ 576/2017 на четвърто г.о на ВКС/. В случая, ищецът Г. Б. твърди, че е осъществил процесуални правни действия в полза на Община Велинград, които се изброяват в хронологичен ред: С пълномощно изх.№92-00/391 от 04.02. 2019г. Община Велинград чрез кмета си К. К., е упълномощила адвокат Г. Х. Б. от АК-П., с права: да осъществява процесуално представителство в производството по ч.гр.д. №780/2014г. по описа на РС-Велинград, като извършва всякакви съдопроизводствени действия до приключване на делото във всички съдебни инстанции, включително и с процесуалните права по чл.34 ал.1, ал.3 и ал.4 от ГПК, като пълномощното било от дата 04.02.2019г., подписано от упълномощител - кмета на Община Велинград и от адвокат Г. Б.; Твърди се, че договор за правна защита и съдействие по ч.гр.д. №780/ 2014г. по описа на РС-Велинград, между Община Велинград като възложител и адвокат Г. Б. като изпълнител не е подписван нито към датата на упълномощаването нито след тази дата. Твърди се, че на основание издаденото пълномощно за процесуално представителство по цитираното ч.гр.д.№780/2014г., адв.Б. се е запознал със страните и с предмета на делото-заявител “Еко-Титан“ ЕООД-клон София, ЕИК-1055475260020, седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Солунска“ №38 А, с управител К. Г. Д., подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу Община Велинград, и приложени документи, подробно изброени в исковата молба, като по това заповедно производство били издадени заповед за незабавно изпълнение №404 от 10.09.2014г. и изпълнителен лист от 10.09.2014г. в полза на неправосубектния клон на търговеца “Еко- Титан“ ЕООД-клон София. Твърди ищецът, че пълномощното по цитираното дело, с изх.№92-00/391 от 04.02.2019г. за процесуално представителство, било издадено от Община Велинград след връчване на поканата за доброволно изпълнение на Община Велинград от ЧСИ и влизане в сила на заповедта за незабавно изпълнение №404 от 10.09.2014г. издадена по ч.гр.д. №780/ 2014г. на РС-Велинград. Въз основа на пълномощното и в изпълнение на задължението си да осъществи процесуално представителство на общината длъжник, по процесното частно гражданско дело е било представено, издаденото от Община Велинград в полза на адв.Б. адвокатско пълномощно /молба №660 от 07.02.2019г./ придружена с искане за конституиране на адв.Б. като пълномощник на длъжника и е осъществена процесуална защита, при развити с молбата съображения по чл.410 ал.2 от ГПК и чл.127 ал.1 и ал.3 и чл.128 т.1 и т.2 от ГПК, на които разпоредби трябвало да отговаря съдържанието на заявлението, като е направен извод, че заявеното искане за издаване на ЗНИ по чл.417 от ГПК, издадената заповед за изпълнение и ИЛ, са поискани и е постановено издаването им в противоречие с практиката на ВКС, доколкото заявител в заповедното производство може да бъде правосубектно юридическо лице, с каквото качество клонът на търговското дружество не разполага. Излага се в исковата молба подробна правна регламентация и съдебна практика за правната форма на търговския клон, каква териториална обособеност има, каква търговска дейност може да осъществява и на каква територия, както и начина на персонифициране на търговското дружество и защо не може да предявява самостоятелни искови претенции, както и да участва като заявител в заповедното производство от свое име, нито да отговаря по предявените срещу него такива и че липсата на процесуална правоспособност на клона води и до невъзникване на процесуално правоотношение.Излагат се и доводи за недопустимост на производството по чл.417 от ГПК поради липса на процесуална правоспособност на заявителя, направено е сравнение между заповедното и исковото производства по правомощията на страните и на съда и какво може да се поправи по редовността на исковата молба и по заявлението, като се заключава, че по ч.гр.д.№780/2014г. на РС-Велинград изначално не е възникнало надлежно процесуално правоотношение поради липса на надлежна активна процесуална страна, като се прави искане за обезсилване на издадените от РС-Велинград ЗНИ и ИЛ по процесното дело, като издадени в полза на неправосубектна страна. Въз основа на така изложените правни аргументи адв.Б. поискал с молбата да бъдат обезсилени ЗНИ №404 и ИЛ, двете от 10.09.2014г. по ч.гр.д.№780/ 2014г. Проследяват се в ИМ /исковата молба/ и другите правни действия, извършени от адв.Б. в защита на длъжника Община Велинград- подаване на уточнителна молба от адв.Б., в изпълнение на съдебно разпореждане на заповедния съд №362 от 20.02.2019г. по ч.гр.д. №780/ 2014г., за конкретизиране на искането си, връчено на страната чрез пълномощника й на 21.03.2019г., като с молба на пълномощника от същата дата, вх.№1420 от 21.03.2019г. е конкретизирано от адв.Г. Б., с посочени прави аргументи в полза на Община Велинград-за обезсилване от самия заповеден съд на издадените от него ЗНИ и ИЛ, поради липса на надлежна страна по аналогия на чл.415 ал.5 от ГПК. По повод постановен по искането на общината чрез адв.Б., от заповедния съд съдебен акт-разпореждане №743 от 23.04.2019г. за оставяне без разглеждане на молба на Община Велинград подадена от пълномощника адв.Б., с вх.№660 от 07.02.2019г., което разпореждане е връчено на пълномощника й, последното е обжалвано с частна жалба вх.№2467 от 22.05.2019г. подадена от адв.Б., като с въззивно определение №356 от 08.07.2019г. на ОС-Пазарджик по в.ч.гр.д.№ 465/2019г. по описа на същия съд, е отменено обжалваното разпореждане на заповедния съд и делото е върнато за произнасяне на заповедния съд по същество по искането /молбата/ на Община Велинград направено чрез адв. Б.. Последвало е произнасяне на заповедния съд с определение №587 от 10.07.2019г. по ч.гр.д.№780/ 2014г. на РС-Велинград, в което съдът макар да приел част от доводите на Община Велинград, изложени в молбата на адв.Б. и най-вече тези отнасящи се до правомощията на заповедния съд при нередовно заявление като подадено от нелегитимен заявител да го остави без движение и да даде срок за отстраняване на нередовности, а не да го отхвърли, което било пропуснато в случая. Твърди се, че съдът не възприел становището на Община Велинград, изразено от пълномощника адв.Б., вместо което приема, че в случая е налице стабилен съдебен акт, който не може да бъде обезсилен от постановилия го съд, поради което заповедният съд приел с определение №587/10.07.2019г. по ч.гр.д.№780/2014г. молбата на Община Велинград за неоснователна и я отхвърля, като съдебното определение е връчено на пълномощника на общината адв.Б. на 09.09.2019г., като от пълномощника е подадена частна жалба против определението на заповедния съд, №4449 от 12.09.2019г. с подробно развити правни аргументи, като същата била върната от заповедния съд като недопустима-съдебно разпореждане на заповедния съд №1743 от 25.09. 2019г., получено от пълномощника на общината адв. Б. на 10.10. 2019г., което връщане е обжалвано от общината чрез адв.Б. с частна жалба вх.№4996 подадена на същата дата от адв.Б.. По повод издадено от заповедния съд разпореждане за оставане на тази частна жалба без движение за внасяне на следващата се ДТ от 15лв по сметка на ОС- Пазарджик за частното обжалване, връчено на общината чрез адв.С. на 05.11.2019г., с молба подадена от пълномощника на общината от 04.11.2029г. с вх.№5588 таксата е внесена и е поискано молбата да бъде придвижена. Частната жалба не е била изпратена в ОС-Пазарджик тъй като междувременно с молба по делото подадена лично от кмета на Община Велинград-д-р К. К., с вх.№6253 от 02.12.2019г. е оттеглена депозираната частна жалба и е поискано прекратяване на производството, като с определение №1037 от 10.12.2019г. по ч.гр.д. №780/2014г. заповедният съд е прекратил производството по делото, като съдебният акт е подлежал на обжалване пред Окръжен съд Пазарджик, но не е обжалван и прекратителното определение е влязло в законна сила като необжалвано на 20.12.2019г., с което според ищеца е сложен край на производството по ч.гр.д.№780/2014г. на РС-Велинград. Твърди ищецът Г. Б., че в качеството си на адвокат и процесуален представител на Община Велинград е предприел и извършвал процесуални действия, като е положил дължимата грижа за правилния и срочен ход на делото, като в резултат на осъществената от него процесуална защита и съдействие по ч.гр.д.№780/2014г. и с оглед предотвратяване от страна на заявителя „Еко титан“ ЕООД клон София да бъдат обезсилени ЗНИ№404 и ИЛ от 10.09.2014г., издадени в заповедното производство по процесното ч.гр.д.№780/2014г., между страните било сключено споразумение №1378 от 10.12.2019г., /л.63/ според което страните приемат, че са влезли в законна сила заповедите за незабавно изпълнение, издадени по частни граждански дела на РС-Велинград; че към датата на сключване на споразумението „Еко Титан ЕООД има безспорно изискуемо и ликвидно парично вземане за което са налице заповеди за изпълнение и изпълнителни листа; че страните постигат договореност за доброволно уреждане на отношенията с цел избягване на допълнителни разходи произтичащи от съдебни производства по оспорване/установяване/ на задълженията и принудително изпълнение, като в резултат на това „Еко Титан ЕООД на основание чл.108 от ЗЗД се отказва частично от вземането си за главница и лихва в размер на 500000лв, като страните разсрочват погасяването на вземанията на 72 месечни вноски и договарят пропорционално погасяване на главницата, лихви и разноски; спират се изпълнителните действия по всички изпълнителни производства, отменят се всички наложени обезпечителни мерки/ запори и възбрани/, прекратяват се предприетите изпълнителни действия /публични продани и други/, производствата остават спрени и без предприемане на ефективни обезпечителни и изпълнителни действия по тях, като се съгласяват да поделят дължимите такси към ЧСИ по образуваните срещу общината изпълнителни действия. Като клауза в споразумението било залегнало условието в §1 от споразумението, Община Велинград се задължава да оттегли подадената частна жалба по ч.гр.д.№780/2014г. на РС-Велинград с всички произтичащи от това правни последици, а дружеството се задължава да не претендира от Общината никакви съдебно-деловодни разноски и адвокатски възнаграждения по делото. Твърди ищецът Г. Б. още, че в случая процесното заповедно производство по ч.гр.д.№780/2014г. по описа на РС-Велинград е приключило, с влязло в сила определение за прекратяването му, като по този начин същото е решено в полза на длъжника Община Велинград, тъй като страните в производството са подписали споразумение по процесното заповедно производство, като адвокат Г. Б., настоящ ищец, е осъществявал правна помощ и процесуално представителство въз основа на пълномощно №92- 00/391 от 04.02.2019г. на кмета на Община Велинград при неподписан между страните договор за правна защита и съдействие по процесното заповедно производство нито към момента на подписване на пълномощното, нито към момента на приключването на делото. Твърди се, че отношенията между адвокат и клиент по повод оказване на правна защита и съдействие, включително процесуално представителство, се уреждат при специалната регламентация по Закона за адвокатурата, предвиждаща неимперативно, че дължимото възнаграждение за положения от адвоката труд да бъде уговорено с договор /чл.36 ал.2/, като в хипотезите когато няма договор, както е в случая, това не лишавало адвоката от правото да получи възнаграждение-чл.36 ал.3 от ЗА. Твърди, че при липса на договор или когато страните по договора не са определили размера му, възнаграждението, по искане на адвоката или клиента, се определя от Адвокатския съвет, съгласно действащата Наредба на Висшия адвокатски съвет за минималните адвокатски възнаграждения. Допълва, че в тази хипотеза липсващата воля по договаряне на възнаграждение може да бъде заместена само от Адв.С, като съдът не бил в правомощията си за определяне размера на възнаграждението по едно правоотношение, отличаващо се с доверителния си елемент и свобода на договарянето. Твърди се, че ч.гр.д.№780/2014г. на РС-Велинград е приключило на 20.12.2019г., с влизането в сила на постановеното определение №1037 от 10.12.2019г. по ч.гр.д.№ 780/2014г. на РС-Велинград. Твърди, че претендираната сума съгласно заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №404 от 10.09.2014г. е в размер на 389972.07лв, издадена по ч.гр.д. №780/2014г. на РС-Велинград. Твърди се, че за процесуално представителство, защита и съдействие в производствата по издаване на заповед за изпълнение, възнаграждението се определя по правилата на ал.2 на чл.7 от НМРАВ, но на база на половината от стойностите на претендираните суми /чл.7 ал.7/, като посочената норма се прилага както за заявителят, така и за длъжника в заповедното производство, като в случая защитавания от адвоката материален интерес на общината въз основа на който следва да се определи минималното адвокатско възнаграждение по заповедното ч.гр.д.№780/2014г. в размер на 194986, 04лв, като при прилагане на чл.7 ал.2 т.5, при интерес от 100000лв -до 1000000лв, възнаграждението е от 3530лв /плюс 1899, 72лв, формирана от 949896, 04лв х 2%/ или общо 5429, 72лв. Допълва, че адвокат Б. е регистрирано лице по ЗДДС като с оглед определената в чл.66 от ЗДДС, стандартна ставка от 20 на сто, съгласно §2а от Наредбата, общият размер на дължимото адвокатско възнаграждение бил от 6515, 66лв с ДДС. Твърди се, че ищецът Г. Б. е направил искане с вх.№644 о т 11.07.2023г. пред Адвокатски съвет П. за определяне на адвокатско възнаграждение на основание чл.36 ал.3 от ЗА във връзка с чл.7 ал.2 т.45, чл.7 ал.7 и §2а от НМРАВ и чл.66 от ЗДДС, в размер на 6515, 66лв с ДДС, за осъществената от него правна защита и процесуално представителство на длъжника по ч.гр.д.№780/2014г. на РС-Велинград, Община Велинград представлявана от кмета К. К.. Твърди се, че с протокол №18 от 02.08.2023г. от проведено заседание на Адв.С-П. и решение №333 от 02.08.2023г., на съвета, е прието, че е налице липса на договор за правна защита и съдействие по процесното дело, че не е сключван такъв нито към датата на упълномощаването, нито към датата на приключването на делото, поради което Адв.С приел, че основание чл.36 ал.3 от ЗА във връзка с чл.2 ал.1 от НМРАВ, при липса на договор, по искане на адвоката, Адв.С определя възнаграждение, че адвокат има право на възнаграждение за положения от него труд, определян от Адв.С когато липсва договор, което е и изключение от общия принцип в договора за поръчка по чл.286 от ЗЗД, приложим когато такова е уговорено, и че прилагайки нормата на чл.7 ал.7 от Наредбата и чл.36 ал.3 от ЗА определя адвокатско възнаграждение в размер 6515, 66лв с ДДС в полза на настоящия ищец адвокат Г. Х. Б. за извършената правна защита и процесуално представителство на длъжника по ч.гр.д.№780/ 2014г. на РС-Велинград, Община Велинград, представлявана от кмета К. К.. Твърди се, че по подадено заявление по чл.410 от ГПК, с вх.№7212 от 22.12.2023г., от РС-Велинград, е разпоредено длъжникът Община Велинград да заплати на адвокат Г. Х. Б. от АК-П., парично вземане в размер на 6515, 66лв-главница, ведно със законната лихва за периода от 22.12.2023г. до изплащане на вземането, държавна такса от 130, 31лв и 750.94лв адвокатско възнаграждение за адв.С., по чл.38 ал.1 т.3 предл.3 от ЗА, съгласно протокол №18 от 02.08.2023г. и решение №333 от същата дата на Адв.С-П. за определяне на адвокатско възнаграждение по чл.36 ал.3 от ЗА за извършване на посочените в искането до Адв.С-П. правни действия по осъществяване на процесуално представителство в полза на Община Велинград в производство по ч.гр.д.№ 780/2014г., – издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, №700 от 22.12.2023г. по ч.гр.д.№ 1339/2023г. на РС-Велинград. Ищецът моли да се приеме за установено съществуването към 22.12.2023г. на парично вземане на Г. Х. Б. срещу Община Велинград, за сумата в размер на 6515, 66лв главница, ведно със законната лихва за периода от 13.02.2024г. до изплащане на вземането, по протокол №18 от 02.08.2023г. и решение №333 от 02.08.2023г. на Адвокатски съвет П., за определяне на адвокатско възнаграждение по чл.36 ал.3 от ЗА за извършване на посочените в искането пред Съвета правни действия и осъществяване на процесуално представителство в полза на Община Велинград в производството по ч.гр.д.№ 780/2014г., съгласно заповед за изпълнение на парично задължение №700 от 22.12.2023г. по ч.гр.д.№1339/ 2023г. на РС-Велинград, с присъждане на разноските, включително в заповедното производство по ч.гр.д.№1339/2023г. и адвокатско възнаграждение от 750.94лв по чл.38 ал.1 т.3 от ЗА в полза на адв. С. С. и адвокатско възнаграждение в исковото производство от 1141.88лв с ДДС на основание чл.38 ал.1 т.3 от ЗА и 130, 31лв разноски в заповедното производство. В едномесечния срок по чл.131 от ГПК за подаване на писмен отговор на подадената от ищеца Г. Б. искова молба от страна на ответника Община Велинград, изтекъл на 29.02.2024г. /четвъртък присъствен ден/ няма постъпил писмен отговор, няма въведени становище по иска, възражения или оспорвания на представените от ищеца писмени доказателства, не е оспорена истинността им и не поискано откриване на производство по оспорване истинността им по чл.193 от ГПК, нито са изложени особени непредвидени обстоятелства възпрепятствали страната да подаде отговор нито е направено искане да бъде възстановен срока за подаване на отговор от Община Велинград. Включително няма въведени възражения от ответната Община за нищожност на решението на Адвокатския съвет-П. №333 от 02.08.2023г., определило размера на адвокатското възнаграждение на ищеца адв. Г. Х. Б. на основание чл.36 ал.3 от Закона за адвокатурата, като противоречащо на чл.101 §2 от ДФЕС /Договор за функциониране на Европейския съюз/ от 1958г., предвиждащ, че Всички споразумения или решения, които са забранени като несъвместими с вътрешния пазар всички споразумения между предприятия, решения на сдружения на предприятия и съгласувани практики, които биха могли да засегнат търговията между държавите-членки и които имат за своя цел или резултат предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар, и в частност такива, са нищожни, и които: а) пряко или косвено определят покупни или продажни цени или други условия на търговията; б) ограничават или контролират производството, пазарите, технологичното развитие или инвестициите; в) осъществяват подялба на пазари или на доставчици; г) прилагат различни условия по отношение на еквивалентни сделки с други търговски партньори, като по този начин ги поставят при сравнително по-неблагоприятни условия; д) поставят сключването на договорите в зависимост от приемането на допълнителни задължения, които по своя характер или в съответствие с търговската практика нямат връзка с предмета на тези договори, и че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на легитимни цели. В откритото съдебно заседание пред първата инстанция представителят на ответника е заявил формално, че се оспорва иска и моли да не се уважава. Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното: По делото няма спор, а това се установява от приложените по делото доказателства, че на 04.02.2019г. между кмета на Община Велинград д-р К. Т. К. от една страна и адвокат Г. Х. Б., с ЕГН-•••••••••• от АК-П. е сключен писмен договор за представителство по пълномощие по чл.33 във връзка с чл.32 т.1 и чл.34 от ГПК във връзка с чл.286 от ЗЗД, / с наименование пълномощно/ с изх. №92-00/391 от 04.02.2019г., по силата на което Кметът на Община Велинград упълномощава адв.Г. Х. Б. от АК-П., /настоящия ищец в процеса/ с права: Да осъществява процесуално представителство в производството по ч.гр.д.№ 780/2014г. по описа на Велинградски районен съд, като извършва всякакви съдопроизводствени действия до приключването му във всички съдебни инстанции, включително и с права по чл.34 ал.1, ал.3 и ал.4 от ГПК. До приключване на производството по процесното дело, пълномощното не е оттеглено от страна на доверителя Община Велинград при условията на чл.35 от ГПК, по чл.26 от ЗА, или по чл.35 от ЗА, нито е налице прекратяване на представителството на адвоката по реда на чл.36 от ГПК. Безспорно между страните е, че помежду им няма сключен писмен договор за правна защита и съдействие с уговорено при условията на чл.36 ал.1 и ал.2 от Закона за адвокатурата възнаграждение за адвокат в полза на адвокат Г. Б. във връзка с упълномощаването по делото, нито преди сключването на договора за упълномощаване, нито заедно с него, нито и по-късно и до момента на действието му до завършване на делото във всичките му инстанции. Страните признават по делото за липса на уговорено писмено или устно адвокатско възнаграждение в полза на представляващия Община Велинград адв.Б. по процесното дело /виж и доводите изложени във въззивната жалба на Община Велинград/. Установява се, че към датата на упълномощаването, по процесното ч.гр.д.№780/2014г. по описа на РС-Велинград е издадена по реда на заповедното производство заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, с №404 от 10.09.2014г. с която заповедният съд е разпоредил длъжникът Община Велинград да заплати на кредитора “Еко-Титан“ ЕООД клон София, ЕИК-1055475260020, сумата /главница/ от 382325, 56лв, законна лихва от 09.09.2014г. до окончателното изплащане на вземането, и разноски от 7646, 51лв за внесена държавна такса, представляваща неплатена дължима сума по нотариално заверен договор между страните за обществена поръчка от 16.02.2009г. и издадени 14бр. фактури за периода 01.07.2014г. до 31.07.2014г. и е разпоредено незабавно изпълнение на заповедта, /ЗНИ/ както и да се издаде въз основа на нея изпълнителен лист/ИЛ/. Три дни след упълномощаването, от пълномощника на длъжника Община Велинград, а именно от адв.Г. Б., посочен и за съдебен адресат на страната в гр.П., е депозирана по делото писмена молба с вх.№660 от 07.02.2019г., с искане отправено до заповедния съд да обезсили издадените ЗНИ и ИЛ, като в молбата са изложени правоизключващи отговорността на длъжника възражения и правопогасяващи вземането на кредитора възражения поради липса на правосубектност на заявителя в заповедното производство, имащ качеството на клон на търговско дружество; позоваване на чл.27 от ГПК, както и доводи за приликите и отликите между исковото и заповедното производство по отношение правомощията на страните и съда по конституирането на надлежни страни в производството с акцент на изначална липса на възникнало надлежно процесуално правоотношение в заповедното производство на страната на заявителя поради липса на надлежна активна процесуална легитимация и като резултат следващо се прекратяване на заповедното производство поради нередовност на сезирането и невъзможност порокът да бъде отстранен, водещо до невъзможност за предприемане на валидни процесуални действия и невъзможност за обвързване на постановения акт от заповедния съд с неправосубектна страна и пораждане на правни последици, водещо до обезсилване на издадените ЗНИ и ИЛ.В този смисъл е формулирано искане за обезсилване на двата съдебни акта, издадени от заповедния съд, от самия издал ги съд. Цитира се и съдебна практика по въпроса. Заповедният съд е оставил молбата на длъжника подадена чрез пълномощника й без движение без да има основание за това доколкото обстоятелствата и петитума в нея са ясно очертани-сезира се заповедния съд да обезсили актовете си по аргумент на чл.415 ал.5 във връзка с чл.416 от ГПК /разпореждане №362 от 20.02.2019г./. В изпълнение на съдебното разпореждане, длъжникът Община Велинград чрез адв.Б. е повторил доводите и искането си, изложени в молбата, с допълнителна молба вх.№1420 от 21.03.2019г., като с разпореждане №743 от 23.04.2019г. заповедният съд е оставил без разглеждане молбата на Община Велинград, подадена чрез пълномощника й адв.Б., с вх.№660 от 07.02.2019г. Съдебното разпореждане е обжалвано в законния срок от пълномощника адв.Б. от името на община Велинград с частна жалба вх. №2467 от 22.05.2019г., в която е възпроизведено почти буквало съдържанието на молбата с вх.№660 от 07.02.2019г., съдържанието на допълнителната молба с вх.№1420 от 21.03. 2019г., както и доводи, подкрепени със съдебна практика за неправилността на обжалваното разпореждане №743 от 23.04.2019г. и правомощията на заповедния съд да обезсили сам издадените ЗНИ и ИЛ. Поискано е да се отмени разпореждането на заповедния съд и се задължи същия да се произнесе по същество по искането на длъжника за обезсилване на двата съдебни акта. Частната жалба е уважена от въззивния съд, който с определение №356 от 08.07.2019г. по в.ч.гр.д.№465/2019г. по описа на Окръжен съд Пазарджик, е отменил разпореждане №743 от 23.04.2019г по ч.гр.д. №780/2014г. на РС- Велинград и е върнал делото на същия съд за произнасяне по основателността на молбата с вх.№660 от 07.02.2019г. Последвало е постановяване на определение №587 от 10.07.2019г. на РС-Велинград по ч.гр.д.№ 780/2014г., с което по същество е отхвърлена молбата на длъжника Община Велинград подадена чрез пълномощника адв.Б. за обезсилване на ЗНИ и ИЛ, издадени по ч.гр.д.№ 780/2014г. по описа на РС-Велинград. Въпреки, че заповедният съд е постановил, че актът му /определението/ не подлежи на обжалване, от длъжника Община Велинград чрез пълномощника адв.Б. е депозирана частна жалба срещу определението, вх.№4449 от дата 12.09.2019г., с изложени доводи по допустимост на частната си жалба и доводи по основателността на същата, като се цитира и съдебна практика, с искане да се отмени акта на заповедният съд и се обезсилят процесните ЗНИ и ИЛ. Заповедният съд е постановил връщане на частната жалба, с вх.№ 4449 от 12.09.2019г., подадена от община Велинград чрез пълномощника си адв.Б., с разпореждане №1743 от 25.09.2019г., като срещу разпореждането за връщане в законния срок е подадена частна жалба от Община Велинград чрез адв. Б., с вх.№4996 от 10.10.2019г., с изложени доводи по допустимостта и основателността на върнатата частна жалба и с искане за отмяна на разпореждането за връщане и последващо администриране на частната жалба до ОС-Пазарджик. Жалбоподателят е заплатил и държавната такса по частното обжалване с последната си частна жалба/ таксата е депозирана с молба вх.№5588 от 04.11.2019г.. Преди изпращането на частната жалба с делото за разглеждане по компетентност на ОС-Пазарджик, е постъпила писмена молба с вх.№6253 от 02.12.2019г. подадена лично от законния представител на длъжника Община Велинград-кметът К. К., с която еднозначно и недвусмислено се заявява, че се оттегля подадената от пълномощника адв. Б. частна жалба от 10.10.2019г. и изрично е поискано производството да бъде прекратено. В молбата не са изложени нито фактически нито прави мотиви и доводи за предприетото процесуално действие от страна на законния представител /кмета/ на общината длъжник и жалбоподател. Въз основа на така постъпилата молба с определение №1037 от 10.12. 2019г. постановено по ч.гр.д.№780/2014г., заповедният съд е върнал частната жалба с вх.№4996 от 10.10.2019г. на Община Велинград, подадена чрез пълномощника си адв.Б. поради оттеглянето й и е прекратил производството по делото, като прекратителното определение не е обжалвано в законния срок, и е влязло в законна сила като необжалвано-на 20.12.2019г. /петък, присъствен ден/. Установява се, че съгласно писмено споразумение №1378 от 10.12.2019г. сключено между „Еко Титан“ ЕООД, ЕИК 105547526 представлявано от управителя К. Г. Д. и Община Велинград представлявана от Кмета д-р К. Т. К., е постигнато съгласие по уреждане на паричните вземания на дружеството срещу Общината. Според споразумението общия размер на задължението, които има Общината към дружеството е в размер на 9354470.00лв, формирана от главница, лихви и съдебно-деловодни разноски, като според т.4, на основание чл.108 от ЗЗД, дружеството се отказва от сумата о т 500000.00лв с включен ДДС, и същата ще бъде приспадната пропорционално от главницата на вземането на дружеството, натрупаните лихви и разноски и други, при което и поради направения отказ размерът на дълга се намалява на 8 854470.00лв, представляваща сбор на вземанията по всички образувани изпълнителни дела, погасявана доброволно, извънсъдебно на вноски-72бр. месечни плащани с начало 01.01.2020г. Във връзка със споразумението страните поемат взаимни задължения по висящите изпълнителни дела от дружеството като взискател, а от своя страна длъжника Община Велинград се задължава /§.1/ за оттегли предявените от последната въззивни жалби, въззивни частни жалби, между които и въззивната частна жалба по ч.гр.д.№ 780/2014г. по описа на РС-Велинград, срещу задължение на дружеството да не претендира от Общината никакви съдебно-деловодни разноски и адвокатски възнаграждения по тези дела. Установява се, че е отправено искане на ищеца адвокат Г. Б. до Адвокатски съвет -П. за определяне на възнаграждение по реда на чл.36 ал.3 от Закона за адвокатурата, по посоченото ч.гр.д.№ 780/2014г. по описа на Велинградски РС и в което искане /молба вх.№644 от 11.07. 2023г./ са описани подробно всички правни и фактически действия извършени от адвоката като пълномощник на Община Велинград в защита на правата й, ведно с приложеното пълномощно и други документи, поради липса на уговорено между страните възнаграждение за адвоката. Адвокатският съвет- П. е постановил решение №333 по протокол №18 от заседание от 02.08.2023г., с което е определил на основание чл.36 ал.3 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение на адвокат Г. Х. Б. в размер на 6515, 66лв с включен ДДС за осъщественото от него процесуално представителство и защита на Община Велинград по ч.гр.д.№780/2014г. на РС-Велинград, като е отчетено липсата на сключен между представител и представляван договор за правна защита и съдействие с уговорен между страните размер на адвокатско възнаграждение, при материален интерес за определянето му от 194986, 04лв, представляващ половината от материалния интерес по делото от 389972, 07лв, като сумата е формирана от 5429, 72лв /чл.7 ал.7 във връзка с чл.7 ал.2 т.5 от НМРАВ/ плюс още 20% ДДС или общо 6515, 66лв с ДДС. Решението на Адвокатския съвет-П. не е обжалвано в законния срок по предвидения в закона процесуален ред и е влязло в сила. Въз основа на решението на Адвокатския съвет, ищецът адв.Б. е инициирал заповедно производство по чл.410 от ГПК със заявление вх.№7212 от 22.12.2023г., по което е образувано ч.гр.д.№1339/2023г. по описа на РС- Велинград против длъжника община Велинград, с искане да бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение в размер на 6515, 66лв ведно със законната лихва от 21.12.2023г. до изплащане на вземането, съгласно протокол от проведено заседание на Адвокатски съвет-П. №18 от 02.08.2023г. и решение №333 от същата дата, като са изложени същите факти и обстоятелства, съдържащи се в исковата молба по чл.422 от ГПК на ищеца Г. Б.. По така направеното искане е издадена на основание чл.410 от ГПК заповед за изпълнение на парично задължение №700 от 22.12.2023г., с която е разпоредено длъжникът Община Велинград да заплати на кредитора адв.Г. Х. Б., сумата от 6515, 66лв, адвокатско възнаграждение, определено по чл.36 ал.3 от ЗА, лихва от 22.12.2023г. до изплащане на вземането, държавна такса от 130, 31лв и 750, 94лв с ДДС адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.1 т.3 от ЗА в полза на адв. С. С. за процесуално представителство в заповедното производство/ч.гд.№1339 / 2023г./, произтичащо от протокол №18 и решение №333 от 02.08.2023г. на Адвокатски съвет-гр.П. за осъществено процесуално представителство от адв. Б. в полза на община Велинград по ч.гр.д.№ 780/2014г. по описа на РС-Велинград. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника Община Велинград на 03.01.2024г., като в срока по чл.414 ал.2 от ГПК е постъпило писмено възражение от длъжника Община Велинград чрез Кмета на общината д-р К., с вх.№151 от 09.01.2024г. в което е заявено, че общината не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение за посочените в нея суми- главница, лихва, държавна такса и адвокатско възнаграждение. Други обосновки, доводи и възражения в тази връзка не са въведени от общината длъжник. Заповедният съд е указал на заявителя, че предвид постъпилото възражение може да установи вземането си по исков ред, /разпореждане №75 от 11.01.2024г., връчено на заявителя на дата 22.01.2024г, / като заповедният съд е уведомен от заявителя за подадената искова молба депозирана в съда на 24.01.2014г. -№553, /уведомление от дата 26.01.2024г.-вх.№669/. Обжалваното решение е валидно и допустимо. Постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му компетентност, по предвидения процесуален ред и форма и при наличие на правен интерес за ищеца Г. Х. Б. да установи съществуването на паричното си вземане, което има срещу длъжника Община Велинград и за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, произтичащо от неизплатено адвокатско възнаграждение определено въз основа на акт на адвокатския съвет, постановен по реда на чл.36 ал.2 от Закона за адвокатурата. Разгледана по същество исковата претенция е основателна в пълен размер. Установява се от доказателствата по делото, че между страните е налице валидно възникнало процесуално правоотношение по договор за поръчка с предмет осъществяване от адвокат Г. Х. Б. като пълномощник, на процесуално представителство и защита в полза на представлявания Община Велинград -длъжник в образувано и висящо заповедно производство по ч.гр.д.№780/2014г. по описа на РС-Велинград, по което срещу Общината са издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, №404 от 10.09.2014г. и изпълнителен лист, по които Общината като длъжник е задължена да заплати на кредитора „ЕКО- ТИТАН“ ЕООД клон София, ЕИК 1055475260020, сумата от 382325, 56лв - главница, законна лихва върху главницата считано от 06.02.2014г. до окончателното изплащане, и разноски от 7646, 51лв. Сключеното между страните редовно пълномощно по смисъла на чл.32- чл.34 от ГПК с надлежно учредена представителна власт, е възпроизвело правото си действие, същото е депозирано от упълномощения адвокат пред заповедния съд, признато е от заповедния съд за редовно и валидно, и въз основа на същото пълномощникът е предприел фактически и правни действия по ефективна правна защита на правата и интересите на представлявания от него длъжник Община Велинград в заповедното производство. По характера, естеството и резултата от предприетите от пълномощника правни действия няма спор между представителя по пълномощие адв.Б. и представлявания-община Велинград, както и няма спор относно своевременното им извършване и в предвидените процесуални срокове от страна на пълномощника. По делото се установява, че между представителя адв.Б. и представлявания Община Велинград не е сключван нито писмен, нито устен договор, нито са водени разговори преди, по време и след упълномощаването и до приключване на заповедното производство, за уговаряне и заплащане на пълномощника от упълномощителя на адвокатско възнаграждение за положения от последния висококвалифициран адвокатски труд, представляващо законна предпоставка по смисъла на чл.36 ал.3 от ЗА за пълномощника адв. Б. да инициира производство пред Адвокатски съвет -П., като адвокат от АК-П., който да определи такова поради наличие на основанията, предвидени в чл.36 ал.1, ал.2 и ал.3 от Закона за адвокатурата, според които -ал.1. Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на възнаграждение за своя труд.; ал.2. Размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, и ал.3. При липса на договор, по искане на адвоката, адвоката от Европейския съюз или клиента адвокатският съвет определя възнаграждение съгласно наредбата на Висшия адвокатски съвет. Такъв е определен в размер на 6515.56лв с ДДС, като решението на Адвокатският съвет не е обжалвано по предвидения за това ред-пред Висшия адвокатски съвет, съгласно чл.88 ал.4 и ал.5 от ЗА във връзка с чл.122 ал.1 т.4 от ЗА, чиито решения за задължителни. Липсват и данни, както и твърдения Община Велинград като клиент на този адвокат и имаща правен интерес, да се е възползвала от този процесуален ред за оспорване на решението след като същата като упълномощител /клиент/ и наред с пълномощника адвокат има право да сезира Адвокатския съвет с искане за определяне на адвокатско възнаграждение по чл.36 ал.3 от Закона за адвокатурата. По делото няма спор, че упълномощеният адвокат по процесното делото в заповедното производство и предвид етапа от развитие на производството към момента на упълномощаването му от страна на длъжника Община Велинград, е предприел незабавно всички възможни фактически и правни действия с цел да постигне изгоден и благоприятен за представлявания правен резултат, доколкото при уважаване на молбата му за обезсилване на ЗНИ и ИЛ, отговорността на упълномощителя, общината длъжник към кредитора отпада, като пълномощникът е използвал всички възможни правни способи и механизми за да постигне изгоден резултат за общината. Всички искания от пълномощника адв.Б. са били направени в съответните процесуални срокове и със съответната задълбочена правна и фактическа аргументация и обосновка, при добросъвестно упражняване от адвоката на учредените му от страната /клиента/ Община Велинград процесуални права, с важимост до приключване на производство пред всичките му инстанции. Факт е, че производството по което ищецът адв.Б. е представлявал Общината е завършило по начин, независещ от пълномощника, а именно след намесата на законния представител на длъжника Община Велинград, в лицето на кмета К. К. производството по въззивното обжалване на съдебен акт на заповедния съд е окончателно прекратено поради оттегляне от кмета на подадената от пълномощника Б. въззивна частна жалба. Независимо от това, като краен резултат от осъщественото процесуално представителство и предприетите действия от пълномощника на Община Велинград, адв. Г. Б., е постигнат благоприятен и в полза на Общината изход, доколкото в резултат на иницииране от пълномощника адв.Б. на производства и произнасянията на заповедния и на Окръжен съд-Пазарджик, е станало известно на кредитора на Общината Велинград, „Еко-Титан“ ЕООД, че съществува процесуална възможност и вероятност за евентуално обезсилване на издадените в полза на дружеството ЗНИ и ИЛ за паричните вземания срещу Общината поради допуснат съществен процесуален порок в производството по издаването им, не само по това заповедно производство, а и по останалите други заповедни производства, описани в споразумението от 10.12.2019г. /общо-33 частни граждански дела/. Което е било, според настоящия въззивен граждански състав на Окръжния съд, основен движещ мотив на дружеството кредитор “да ограничи евентуалните щети от обезсилването им“, съгласявайки се да опрости част от дълга на длъжника Община Велинград с 500000лв или с повече от 1/18част-една осемнадесета част/ от целия дълг от 9353470лв/, срещу задължението на Общината да валидира издадените в полза на кредитора заповеди за незабавна защита и изпълнителни листа по самите дела, като се оттеглят от нея всички предприети по закон оспорвания и частни жалби, с което да могат безпрепятствено да продължат изпълнителните действия по принудително събиране на вземанията, в случай, че Общината не изпълни всички клаузи по споразумението, и не изплати доброволно и извънсъдебно дълга на 72 месечни вноски. В същност, такава е философията, целта и логиката на всички клаузи залегнали във въпросното споразумение №1378 от 10.12.2019г. /л.63 и следващите/. Следователно и в двата случая длъжника Община Велинград е постигнала положителен за себе си правен резултат -интересите й са защитени в голяма степен благодарение на активната професионална и правна работа и действия на пълномощника й адв.Г. Б., като паричният й дълг реално е редуциран. Същият е извършил посочените правни и фактически действия със знанието на пълномощника си Кмета на Общината /обратното не се твърди по делото/ и последният в нито един момент не е възразил по целесъобразността или законосъобразността на тяхното извършване със заявен от негова страна категоричен отказ да бъдат предприемани или че същите не са в интерес на общината, че не са необходими или че са против интересите и политиката на общината. Ответната община не твърди, че тези правни и фактически действия, извършени от пълномощника й адв.Г. Б. не са в интерес на Общината, нито излага и не сочи в тази връзка конкретни факти, обстоятелства и доводи, нито ангажира такива доказателства, нито сочи какъв точно е бил интереса на общината, незащитен от пълномощника й адв.Б. по делото, и в противоречие на който или срещу който е действал този пълномощник. Съдебната практика приема, че възнаграждението за адвокат, определено с решение на Адвокатския съвет по чл.36 ал.3 от ГПК може да се редуцира като прекомерно и необосновано в хипотеза, когато страната /ответник/ е направила изрично възражение в тази насока с отговора на исковата молба по чл.131 от ГПК и са налице условията на закона. /Определение № 2492 от 27.09.2024 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1- ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Касационно търговско дело № ••••••••••/1940 по описа за 2023 година; Решение № 116 от 22.06.2023 г. по в. гр. д. № 137/2023 г. на Великотърновски апелативен съд; решение № 18 от 31.01.2023 г. по гр. д. № 381/2022 г. на Ловешки окръжен съд, и други./ В случая, нито в отговора на исковата молба /няма подаден такъв по делото/, нито в подадената въззивна жалба няма изложени от Община Велинград такива доводи. Няма и довод за неговата прекомерност, доколкото нито във въззивната жалба нито в отговора на исковата молба /такъв няма подаден/ не се оспорва от ответника Община Велинград начина и механизма на определяне на адвокатското възнаграждение от Адвокатския съвет, като се признава от Общината действието на НМРАВ в отношенията между страните /представител и представляван/, тоест Община Велинград не оспорва нито като прекомерен или като необоснован нито размера на определеното възнаграждение, нито начина и методиката на определянето му по Наредбата, а оспорва най-вече дали предприетите от представителя й процесуални действия са били в интерес на общината, дали са извършени реално и доколко същите отговарят на изискванията на закона и в крайна сметка каква е ползата от тях за представлявания -в случая Община Велинград. Няма въведен такъв довод за прекомерност и необоснованост на размера на възнаграждението дори и с подаденото възражение срещу ЗНИ и ИЛ по реда на чл.414 от ГПК и в самото заповедно производство от общината длъжник, поради което такова възражение е и преклудирано по смисъла на чл.133 от ГПК и не може да бъде обсъждано, тъй като не е своевременно заявено. Преклудирано е и възражението направено едва с молба депозирана в откритото съдебно заседание пред въззивната инстанция на дата 22.01.2025г. з а нищожност на акта на Адвокатския съвет -гр.П. -решение №333 от 02.08.2023г. по протокол №18 от същата дата, като противоречащ на чл.101 §2 от ДФЕС, като крайният момент в който може да се направи такова възражение и предвид на факта, че документът е представен от ищеца с ИМ и е връчен на насрещната страна с преписа от ИМ /л.89-31.01.2024г./ и приложенията към нея, е до изтичането на срока за отговор по чл.131 от ГПК, и са налице последиците на чл.133 от ГПК, доколкото такъв отговор от Община Велинград няма постъпил по делото. Освен това позоваването на нищожност на акта е направено формално и без конкретни доводи, и същото освен това противоречи на първоначално заявената във въззивната жалба позиция на Общината изрично признаваща валидността, действието и приложимостта в отношенията между страните при определяне на адвокатското възнаграждение по реда на НМРАВ, както и факта, че не се оспорва от ответника Община Велинград начина и механизма на определяне на адвокатското възнаграждение от Адвокатския съвет -гр.П.. Следва да се отбележи изрично, че въпроса за справедливия размер на адвокатското възнаграждение по чл.36 ал.3 от ГПК в светлината на решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438 от 2022г., за първи път се поставя едва в представеното писмено становище на Община Велинград в производство пред въззивната инстанция и в този смисъл следва да се приеме, че то е преклудирано доколкото е следвало да бъде коректно и надлежно въведено и мотивирано още с отговора на исковата молба или поне с възражението по чл.414 от ГПК и с ясно направено искане в каква посока да бъде разгледано от съда това възражение, каквото позоваване там няма направено. Нещо повече, извършените от пълномощника адв.Б. правни и фактически действия по делото се отличават с необходимата прецизност, логика, яснота и дълбочина на разсъжденията, с използване на богат фактологически и правен език и знания по казуса, с посочване на многобройна съдебна практика, при което положителният краен резултат за представлявания Община Велинград е налице. Няма основание да бъде редуциран размера на паричното вземане на адв.Б. като адвокатско възнаграждение, защото извършените правни и фактически действия са реални, своевременно извършени и са постигнали положителен за представлявания ефект в чисто правен и финансов аспект за Общината. Предвид изложеното обжалваното решение ще следва да се потвърди изцяло. По частната жалба с вх.№5212 от 22.07.2024г. подадена от ищеца Г. Б. против определение №535 от 24.06.2024г. постановено по реда на чл.248 от ГПК. Жалбата е допустима и по същество основателна. За да откаже да уважи искането на ищеца за изменение на решението в частта за разноските чрез тяхното увеличение, РС-Велинград е приел, че направеното искане за изменение на решението в частта за разноските по същество е неоснователно, защото ищецът е представляван от пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, и съдът е определил, че адвокатското възнаграждение за защита се дължи на адв. С. С.-АК П.. В мотивите си е посочил, че при определяне размера на дължимото възнаграждение, е взел предвид размера на вземането, това че по делото е проведено едно съдебно заседание, че същото не се отличава с фактическа и правна сложност и е съобразил Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, като на база тези мотиви е определил адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. с ДДС за защита по гр. д. 73/2024 г. на РС Велинград и в размер на 180 лв. с ДДС за защита по ч. гр. д. 1339/2023 г. на РС Велинград. Волята на съда, изразена в мотивите на решението е намерила израз и в диспозитива му. Приел е, че тези свои изводи са мотивирани и не следва да бъдат променяни. Посочил е, че Решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 от ГПК. С оглед на това в практиката на ВКС бил даден отговор, че въведеното с чл. 38, ал. 2 от ЗА правило, когато съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер, който е значително по-висок от приложимите размери в аналогични случаи, без възможност на съда да прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на чл. 101, § 1 от ДФЕС, в какъвто смисъл било и даденото тълкуване в решението по дело С- 438/22 на СЕС. Акцентира се от исковия съд, че нормата на чл. 38, ал. 2 от ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочено е още, че решението на Висшия адвокатски съвет за приемане на наредба за определяне на минимални размери на адвокатските възнаграждения представлява съгласуване на цените от всички участници на пазара на адвокатски услуги и преследваните цели, дори и същите да са легитимни за този сектор, не могат да се постигат чрез възлагане на задължение на съда при безплатно процесуално представителство възнаграждението да бъде в посочения в наредбата минимален размер. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при служебно определяне на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Допълва, че тези размери подлежат на преценка от съда с оглед на предоставените услуги, като следва да се отчете: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Или, според съда изводът за осъществена правна помощ и за размера на възнаграждението, следва да се направи от данните по делото, с оглед на нейния обем. Отчетено е от районния съд, че към настоящият момент на съда му е известно съществуването на еднотипен правен спор между същите страни, което води и до намаляване на фактическата и правна сложност на делото, с оглед на натрупаната практика в този смисъл, заради което е справедливо присъждане на адвокатско възнаграждение, така, както е сторено в Решение № 162/24.04.2024 г. по гр. д. № 73 по описа за 2024 г. на РС Велинград. Посочено е още, че възражението на молителя, че след изплащане на дължимите данъци и осигуровки от страна на адвоката остава незначително нетно възнаграждение, е неоснователно, тъй като върху всяко присъдено възнаграждение /не само адвокатско/ се дължат данъци и осигурителни вноски, като няма нормативен акт позволяващ различно третиране при заплащане на адвокатските възнаграждения. Предвид изложеното исковият съд е намерил, че не са налице предпоставки за допускане исканото изменение в частта за разноските на постановеното решение, поради което и молбата, като неоснователна, следва според този съд да се остави без уважение. Въззивният съд принципно споделя тезата и разсъжденията на исковия Велинградски районен съд, но само в хипотеза когато страната задължена да заплати разноски по делото на другата, е направила изрично възражение за прекомерност или когато се касае за ангажиране отговорността на потребител /Общината не е потребител/ в отношенията си с кредитор по смисъла на ЗЗП и по ЗПК, когато съдът следи служебно за размера на разноските дължими от потребителя предвид качеството му на страна в процеса. В хипотеза, когато няма направено изрично възражение за прекомерност на разноските за адвокат, нито позоваване на практика на СЕС по съдебните разноски за адвокат или когато се касае за отношения между търговци, прилагането на цитираната практика на СЕС не е задължително, доколкото задължената за разноски страна предвид защитавания от нея интерес по делото сама и свободно преценява дали, кога и защо да направи възражение за прекомерност и да иска редуциране на разноските за които ще отговаря и които ще й бъдат възложени в тежест предвид изхода на делото или да не се възползва от това свое процесуално право. В случая, ответникът Община Велинград не е направил възражение за прекомерност на разноските на кредитора, нито в заповедното, нито в исковото производство. Исковият съд не може да промени или да замества служебно волята на задължената за разноски по делото страна и вместо нея да преценява какъв размер разноски за адвокат да присъди, доколкото това представлява свободен и независими избор и интерес на задължената за разноски страна да се позове на тяхната прекомерност и субективно процесуално право да иска тяхното намаляване или да не го направи. Нещо повече, длъжникът Община Велинград не е обжалвал заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в частта за разноските по чл.413 ал.1 от ГПК като израз на несъгласието си с техния размер и да иска редуцирането им с такива възражения. Техният размер е определен от заповедния съд в размер на 750.94лв и в такъв размер следва да бъде присъдят предвид изцяло уважаване на исковата претенция на кредитора по чл.422 от ГПК съобразно размера на вземането, така както е посочено в заповедта за изпълнение на парично задължение №700 от 22.12.2023г. по ч.гр.д.№1339/ 2023г. на Велинградски районен съд По същия начин стои и въпроса за разноските в исковото производство. Ищецът Г. Б. е претендирал разноски като адвокатско възнаграждение за първата инстанция в размер на 1141, 88лв с ДДС и в такъв размер следва да се уважи претенцията предвид изхода на делото и при липса на изрично подадено възражение от страна на ответника за редуциране на разноските поради прекомерност, още повече, че такова възражение не е заявено от пълномощника на ответника присъствал лично в откритото съдебно заседание/ 08.04.2024г./, в което е направено от ищеца искането за присъждане на разноски и са представени в тази връзка доказателства. И в двата случая въпросът за прекомерност на разноските изрично не е въведен чрез възражение, оспорване или позоваване на задължената страна на нормата на чл.78 ал.5 от ГПК приложима както се посочи само по възражение на задължената за разноски страна, а не и служебно от съда, в посочените хипотези. Следователно претендираните разноски като адвокатско възнаграждение за заповедното и за исковото производство по реда на чл.38 ал.2 от ЗА ще следва да се присъдят в пълния им претендиран размер. При този изход на делото в полза на пълномощника на ответника по въззивната жалба, адв. С. С. ще следва да се присъди адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в пълния претендиран размер от 1141.88лв с ДДС, предвид констатираната и пред тази инстанция липса на каквото и да е постъпило възражение на насрещната страна/Община Велинград/ за евентуална прекомерност на адвокатското възнаграждение за въззивната инстанция на основание чл.78 ал.5 от ГПК. Както се посочи въззивният съд не може служебно и без направено нарочно искане да се произнася по наличието или липсата на прекомерност в размера на уговореното между страните адвокатско възнаграждение, респективно при определянето му на такова по реда на чл.38 ал.1 т.3, Предложение последно във връзка с ал.2 от Закона за адвокатурата, като в случая размерът му е в границите на минимума по Наредбата. Водим от горното Пазарджишкият окръжен съд