Решение № 44 от 5.3.2020 г. на Административен съд - Ямбол по дело № 19/2020 г.

Производството е по реда на чл.63 ал. 1 ЗАНН, вр. с чл.208 и сл. от Административно- процесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на „Инспекция по труда”, Ямбол, чрез старши юрисконсулт Н. К. срещу решение №313 от 19.12.2019г. на ЯРС по анд № 491/2019г., с което е отменено НП № 28-0000768 от 10.04.2019г., издадено от дирекция „Инспекция на труда“, Ямбол, с което на основание чл. 416, ал. 5 вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ и чл. 53 от ЗАНН на ЕТ“ „•••“, Тополовград, ЕИК •••••••• е наложена имуществена санкция в размер на 1600/хиляда и шестстотин/ лева за нарушение по чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от КТ. Недоволен от така постановеното решение е останал касаторът, който го обжалва с твърдение, че е незаконосъобразно и неправилно. Акцентува на разпоредбата на чл. 232 т. 1 от Закона за горите, според която при извършване на дейности в горските територии регистрираните лица са длъжни да спазват разпоредбите на трудовото законодателство, изискванията за здравословни и безопасни условия на труд, за опазване на околната следа, както и други специални изисквания определени в нормативен или общ адм акт. Твърди се че от събраните по делото доказателства става ясно, че „К.“ ЕООД е наело „ЕТ“ „•••“, Тополовград да извърши извоз на дървесина. Цитира се разпоредбата на параграф 19 от ЗГ, която урежда понятието „горскостопански дейности“, както и т. 21 от същия параграф, според който добив на дървесина е сеч и извоз на дървесина до временен склад. Позовава се на разпоредбата на чл. 62 ал. 1 от КТ, както и на чл. 1 ал. 2 от КТ, според който отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат като трудови. Иска се отмяна на решението на ЯРС и потвърждаване на НП. В съдебно заседание, касаторът редовно призован, представлява се от ст. юрисконсулт Н. К., редовно упълномощен, поддържа изцяло депозираната жалба по подробно изложените в същата съображения. Ответната страна, ЕТ“ „•••“, Тополовград, редовно и своевременно призована в съдебно заседание се представлява от адвокат Д.Н., редовно упълномощен, който пледира за отхвърляне на жалбата и оставяне в сила на решението на ЯРС като правилно и законосъобразно. Счита, че решаващият съд е събрал всички необходими доказателства- както писмени, така и гласни, като обосновано е стигнал до извода, че не се установява по безспорен и несъмнен начин вмененото административно нарушение. Обстоятелството, че се работи само на горска територия, не води до прилагането на закона, свързан с приемането на отношенията за трудово правни. Иска оставяне в сила на решението на РС като правилно и законосъобразно, както и присъждане на разноски. Участващия в процеса представител на ЯОП намира касационната жалба за неоснователна, а решението на ЯРС за правилно и законосъобразно. Настоящата съдебна инстанция, след като обсъди направените в жалбата оплаквания, становищата на страните в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на оспорения съдебен акт за наведените в жалбата касационни основания и относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения: За да постанови съдебния си акт, ЯРС приема, че АНО не ангажира по безспорен и несъмнен начин доказателства, които да установяват наличието на ТПО между „ЕТ“ „•••“, Тополовград и А.Б.А.. ЯРС приема, че АНО не е успял при условията на пълно доказване да установи наличието на ТПО. Според ЯРС АУАН и НП са материално незаконосъобразни. За да е налице трудово правоотношение, то работна сила трябва да се престира за определен период от време, на определено място на работа, при определено работно време и заплащане. ЯРС е приел, че в хода на съдебното следствие не е доказано наличие на работно място, определено работно време, определени почивки, предоставяне на работно облекло и помощни средства, с оглед спецификата на извършваната дейност, и работна заплата, така характерни за трудовите правоотношения В процесния случай се установява, че от А.Б.А. се е изисквало постигането на определен резултат - претоварването на дърва от един камион на друг, за което на проверяващите е бил представен граждански договор № 002/08.02.2019 год. Това се установява и от приложената по делото Декларация по чл.399 вр. чл. 402, ал.1, т.3 и ал.2 от КТ, където А. А. е посочил, че трудовото му възнаграждение е 50 лв. От буквалния прочит на чл. 232 т. 1 от ЗГ не може да се приеме, че само защото се извършват в горски територии, дадени правоотношения са трудови. Намира, че чл. 1ал. 2 от КТ дава отговор на въпроса кои отношения са трудови. В този смисъл отменя НП. ЯАС счита, че решението правилно. Настоящият съдебен състав намира, че за да постанови своя съдебен акт първоинстанционния съд е събрал всички необходими доказателства при строго спазване на процесуалните правила. Установената от ЯРС фактическа обстановка е изцяло съобразена със събраните по делото доказателства, в съответствие с разпоредбите на НПК. Обсъдени са всички гласни и писмени доказателства и са изложени подробни съображения за това кои от доказателствата съдът е кредитирал като непротиворечиви и потвърждаващи незаконосъобразността на оспореното наказателно постановление. Според разпоредбата на чл. 232 т. 1 от ЗГ при извършване на дейностите в горските територии регистрираните лица са длъжни да спазват изискванията на действащото трудово законодателство, изискванията за здравословни и безопасни условия на труд, за опазване на околната среда, както и други специални изисквания, определени с нормативен или общ административен акт. В тази връзка е задължително да се спазва законодателството на страната и то не само трудовото, но единствено и само когато са налице условията за неговото прилагане. Изискването за спазване на трудовото законодателство, не означава, че тази разпоредба изключва сключване на граждански договори. В процесния случай такъв договор е сключен с А.Б.А. за свършване на определена работа за деня- претоварването на дърва от един камион на друг. Липсват белезите на трудовото правоотношение, както правилно е приел и районния съд, а какви са характеристиките на последното се регламентира от Кодекса на труда и не може да се приеме, че са осъществени при всички положения само защото дейността се осъществява в горска територия. От друга страна и пред настоящата инстанция касатора не се позовава на доказателства, които безспорно да установяват наличието на нещо различно от сключен граждански договор за изпълнение на определена работа, поради което не е осъществен състава на нарушението, за което с оспореното наказателно постановление е била наложена санкция. Поради това доводите в касационната жалба не дават основание за правни изводи, различни от тези, до които е достигнала въззивната инстанция. В съответствие с това правилно Ямболския районен съд е приел, че обжалваното пред него наказателно постановление е издадено в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено. Предвид посоченото съдът намира, че подадената касационна жалба е неоснователна и като такава не може да бъде уважена, а решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Съгласно чл.63, ал.3 ЗАНН в съдебните производства по чл.63, ал.1 ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. При този изход на спора е основателно направеното от ответника по касацията искане за присъждане на направените пред двете съдебни инстанции разноски за адвокатско възнаграждение в размер на общо 600 лева. Договореното адвокатско възнаграждение е в съответствие с разпоредбата на чл. 18 ал.2 от Наредбата № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. От своя страна разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК повелява, че при отмяна на акта, (какъвто е и настоящият случай), държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт - в случая НП, като отговорността за разноски следва да се понесе от ЮЛ- Изпълнителна агенция“Главна инспекция по труда“, със седалище гр. София, бул.“Княз Ал. Дондуков“ № 3. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът