Решение № 4 от 10.1.2024 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 209/2023 г.

Производството е по депозиранa въззивнa жалба от ЧСИ В. Й. М. срещу Решение № 55/ 03.05.2023 г. по т.д. № 346/ 2022 г. по описа на ОС – Русе, с което съдът по иск на НАП е признал за установено по отношение на „Спарки“ АД – в несъстоятелност, че приетото от синдика и включено в допълнителния списък на приетите вземания, обявен в ТРРЮЛНЦ с № 20220628132051, вземане на В. Й. М. в общ размер на 11 064.88 лв. е с поредност на удовлетворяване по чл.722 ал.1, т.7 ТЗ. Жалбоподателят счита за неправилен извода на съда, че разноските на ЧСИ, направени във връзка с публичната продан на имот – собственост на несъстоятелния търговец, не могат да бъдат квалифицирани като разноски по несъстоятелността в хипотезата на чл.723 т.4 ТЗ и съответно не подлежат на удовлетворяване с поредност по чл.722 ал.1, т.3 ТЗ. Поддържа, че вземанията му за неплатени авансово такси и разноски по публичната продан и за пропорционална такса по т.26 от ТТЗЧСИ касаят действия по попълване и управление на масата на несъстоятелността – осребряване на имуществото на длъжника и са възникнали преди датата на постановяване на решението за откриване на производството по несъстоятелност, поради което следва да бъдат удовлетворени по чл.722 ал.1, т.3 ТЗ. Моли решението да бъде отменено и предявения от НАП иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира присъждане на разноски. В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от синдика на „Спарки“ АД – в несъстоятелност В. С. със становище за основателност на жалбата. Излага, че вземанията на ЧСИ са във връзка с действия по осребряване имуществото на несъстоятелния търговец преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, като сумата от реализираната публична продан е преведена по специалната сметка на синдика, което е спестило на кредиторите разноски по реализацията на имота в производството по несъстоятелност. Счита, че вземанията на ЧСИ подлежат на удовлетворяване с поредност по чл.722 ал.1, т.3 ТЗ. Отговор от НАП не е постъпил в срока по чл.263 ал.1 ГПК. В съдебно заседание процесуалният представител заема становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита за правилен формирания от ОС – Русе извод, че претендираните вземания на ЧСИ не се покриват с определението за разноски в производството по несъстоятелност съгласно чл.723 ТЗ и не подлежат на удовлетворяване по чл.722 ал.1, т.3 ТЗ. Моли решението да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост. Съдът, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба и становищата на страните, намира следното: С Решение № 46/ 21.06.2021 г. по т. д. н. № 69/2021 г. по описа на ОС – Русе е открито производство по несъстоятелност на „Спарки“ АД, а с Решение № 25/ 08.03.2022 г. дружеството е обявено в несъстоятелност и е постановено започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността, и разпределение на осребреното имущество. Съгласно твърденията на страните и видно от приложеното по делото постановление за възлагане на недвижим имот № 7285/ 02.07.2021 г., издадено по изпълнително дело № 362/ 2020 г. на ЧСИ В. М. с длъжник „Спарки“ АД, в рамките на принудителното изпълнение е бил реализиран недвижим имот, собственост на длъжника, на проведена публична продан с период на разгласа 17.05.2021 г. до 17.06.2021 г. На 18.06.2021 г. е обявен купувач, същият е внесъл продажната цена в размер на 295 120 лв. и с Постановление от 02.07.2021 г., влязло в сила на 17.12.2021 г., ЧСИ е възложил имота на купувача. Не е спорно, че получената от публичната продан сума е преведена от ЧСИ по специалната сметка на синдика на несъстоятелното дружество. На 07.01.2022 г. ЧСИ е издал две сметки по чл.79 ЗЧСИ общо за сумата 11 064. 88 лв., представляващи такси и разноски по т.5, т.26 и т.31 от Тарифата към ЗЧСИ. ЧСИ е предявил вземането си пред синдика, който го е приел и включил в обявения на 28.06.2022 г. в Търговския регистър допълнителен списък на приетите вземания, предявени в срока по чл.688, ал.3 ТЗ. НАП е възразил срещу предвидената от синдика поредност на удовлетворяване на вземането по чл.722, ал.1, т.3 ТЗ., но възражението му е оставено без уважение от съда по несъстоятелността с Определение № 382/ 25.10.2022 г., обявено в ТРРЮЛНЦ на 01.11.2022 г. При така изяснената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е формирал извод за основателност на предявния от НАП установителен иск с правно основание чл.694, ал.3, т.1 ТЗ, че вземането на ЧСИ М. не е с поредност на удовлетворяване по т.3, а е с такава по т.7 на чл.722, ал.1 ТЗ. Този извод не се споделя от настоящата инстанция, която счита за законосъобразна поддържаната от ЧСИ и от синдика теза, че процесното вземане се ползва с привилегия за удовлетворяване по т.3 на чл.722, ал.1 ТЗ. Съгласно цитираната разпоредба в трети ред се удовлетворяват разноските по несъстоятелността, като привилегията за тях е обяснима с оглед обстоятелството, че без тях развитието на самото производство би било невъзможно и следователно от извършването им се ползват всички кредитори на несъстоятелността. Разноските са изброени в чл.723 ТЗ и сред тях в т.2 са възнаграждението на синдика и в т.4 – разходите за попълване, управление, оценяване и разпределение на масата на несъстоятелността. Безспорно е, че ЧСИ е осребрил имущество на несъстоятелния търговец в индивидуално принудително изпълнение, преди откриване на производството по несъстоятелност. Поради откриване на производството обаче, имащо за последица спиране на индивидуалните изпълнителни производства срещу имущество, включено в масата на несъстоятелност, ЧСИ не е удовлетворил кредитора, инициирал принудителното изпълнение, нито е погасил собствените си вземания за дължими му разноски и такси, а съобразно изискванията на закона е превел събраната от него сума на синдика. Очевидно е, че действията на ЧСИ са довели до попълване на масата на несъстоятелността – събраната от публичната продан сума е станала част от масата и подлежи на разпределение от синдика за удовлетворяване вземанията на кредиторите при спазване на реда на чл.722, ал.1 ТЗ. Тези действия на ЧСИ с нищо не са по-различни от действията, които синдикът би бил длъжен да извърши за попълване на масата на несъстоятелността и осребряване на имуществото на длъжника, ако последното е било включено в нея. С извършването им от ЧСИ отпада необходимостта от извършването им в производството по несъстоятелност и фактически се спестяват разходите, които биха били направени в това производство. За да осъществи същите действия, синдикът получава определено му от събранието на кредиторите възнаграждение, което представлява разноски по несъстоятелността съгласно чл.723, т.2 ТЗ, ползващи се с привилегията по чл.722, ал.1 т.3 ТЗ. Начислената от ЧСИ такса по т.26 ТТЗЧСИ се явява възнаграждение за извършената от него дейност по осребряване на имущество на длъжника и няма основание това негово вземане да бъде третирано по различен начин от вземането на синдика за възнаграждение. Т.е. макар разноските, претендирани от ЧСИ, да са свързани с развилото се пред него индивидуално принудително изпълнение, предшестващо откриването на производството по несъстоятелност, резултатът от последното ползва всички кредитори на несъстоятелността, защото е попълнена масата на несъстоятелността, която ще послужи за погасяване на техните притезания. По тази причина вземането на ЧСИ следва да се квалифицира като вземане за разноски по несъстоятелността и конкретно по чл.723, т.4 ТЗ – разходи за попълване и оценяване на масата на несъстоятелността и удовлетворяването на същото правилно е предвидено да стане с поредност по чл.722, ал.1, т.3 ТЗ. По изложените съображения първоинстанционното решение се явява незаконосъобразно. То следва да бъде отменено и предявеният от НАП иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен. С оглед разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1, предл. второ ГПК, установяваща минимален размер на цената на исковете по търговски спорове 20 000 лв., под който не може да бъде надлежно сезирана касационната инстанция, въззивното решение на ВТАС по настоящия, търговски по своя характер по смисъла на глава XXXII на ГПК спор, с цена на иска под този размер – 11 064.88 лв., не подлежи на касационно обжалване. По разноските: Предвид изхода на спора следва да бъде отменено и решението в частта за разноските, както и Определение № 216/ 04.07.2023 г., постановено по реда на чл.248 ал.1 ГПК, с което ОС – Русе е възложил в тежест на „Спарки“ АД – в несъстоятелност и на В. Й. М. разноските за производството. Следва да бъде осъдена НАП – София да заплати на адв. В. В., който е осъществил безплатна защита на В. Й. М. на основание чл.38 ал.1 т.3 ЗАдв., адвокатско възнаграждение за двете инстанции. Същото е дължимо в размер на 1 406 лв. за производството пред ОС съгласно чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата и в размер на 1 000 лв. за производството пред ВТАС съгласно чл.9 ал.1 от Наредбата – общо 2 406 лв. Водим от горното, съдът