Решение № 339 от 12.11.2025 г. на Окръжен съд - Смолян по дело № 374/2025 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С Решение № 110/01.04.2025 г. по гр. д. № 1316/2024 г. Смолянският районен съд прогласява за нищожна приетата с решение по Протокол от редовното годишно изборно Общо събрание на пълномощниците на Горовладелска производителна кооперация „М.п.“ от 12.09.2020 г. разпоредба на чл.38, ал.1, предл. първо от Устава на Горовладелска производителна кооперация „М.п.“ с.С., в частта относно броя на задължителните заседания на членовете на Управителния съвет на кооперацията, а именно, че: Управителният съвет се свиква на заседание от неговия председател най-малко веднъж в месеца, поради противоречието му с разпоредбата на чл.22, ал.1 от Закона за кооперациите. С решението е осъдена ГПК „М.п.“- с.С., да заплати на Л. М. Б. направените съдебни разноски в размер на 1500 лева за платено адвокатско възнаграждение и 28, 70 лева за платена държавна такса. Срещу решението е подадена допустима въззивна жалба от ГОРОВЛАДЕЛСКА ПРОИЗВОДИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ „М.п.“ - с.С., чрез пълномощника адв.Б.В., с искане да бъде обезсилено и производството- прекратено, респ. - отменено и искът на Л. М. Б. – отхвърлен. Претендира и за разноските по делото за двете инстанции. В съдебно заседание кооперацията-жалбоподател, редовно призована, не изпраща представител. От пълномощника и адв.Б.В. жалбата се поддържа посредством писмена молба. С отговор по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемият Л. М. Б., чрез пълномощника адв.Л. М. Б., оспорва жалбата и моли за потвърждаване на решението, както и за присъждане на разноските за въззивното производство. В съдебно заседание въззиваемият, редовно призован, не се явява. За него пълномощвикът му адв.Л. М. Б. продължава да оспорва жалбата. Съдът установява следното: От Л. М. Б. е предявен на 01.11.2024 г. иск, чийто петитум е: на основание чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.58, ал.1 ЗК да се прогласи нищожността на чл.38, ал.1, предл.1 от Устава на ГПК „М.п.“ – с.С. в частта относно свикването на заседание на Управителния съвет „веднъж тримесечно“. Фактическите твърдения, на които се основава искът, са, че с решение на Общото събрание на пълномощниците на ГПК „М.п.“-с.С., прието на 12.09.2020 г., е изменен чл.38, ал.1 от Устава на кооперацията, при което разпоредбата е придобила следната редакция: „Управителният съвет се свиква на заседание с писмена покана, издадена от председателя или най-малко от двама членове, ведвъж тримесечно, а извънредно – при необходимост.“ Ищецът счита, че разпоредбата на чл.38, ал.1 от Устава относно броя заседания, които трябва да провежда УС годишно, противоречи на повелителната разпоредба на чл.22, ал.1, предл.1 от Закона за кооперациите, според която „Управителният съвет се свиква на заседание от неговия председател най-малко веднъж в месеца“, т.е., 12 пъти годишно, докато, според атакуваната разпоредба от Устава, УС трябва да заседава само по 4 пъти всяка година. Ищецът изтъква, че, заседавайки не 12 пъти годишно, както повелява ЗК, а само 4 пъти годишно или веднъж на всеки 3 месеца, УС създава условия за неизпълнение на неговите задължения по чл.42 от Устава на кооперацията. При тези незаконосъобразно разредени заседания УС е в невъзможност да извършва възложената му от Устава контролна функция върху цялостната дейност на кооперацията и нейния председател /б.“д“/, не е в състояние да определя актуаалните цени на продаваните продукти /б.“е“/ и да взема решения по транспортното обслужване на кооперацията / б.“з“/. От това произтича подценяването и неизпълнението на най-съществената функция на УС: „да се грижи за напредъка на кооперацията и за повдигане благосъстоянието на нейните членове“ /б.“ж“/. Ищецът и настоящ въззиваем Л. М. Б. е член-кооператор на ответната Горовладелска производителна кооперация „М.п.“-с.С., което не е спорно между страните и се установява и от удостоверението от 07.10.2024 г. от самата ответна кооперация От протокола на л.52 от делото на РС и сл. от проведено на 12.09.2020 г. редовно годишно отчетно-изборно събрание на пълномощниците на ГПК „М.п.“, е видно, че на онова събрание са предложени и приети промени в устава на кооперацията, сред които и по чл.38, но не и на изр.1-во на ал.1. Изр.2-ро на ал.1 се изменя в смисъл, че заседнието е законно, ако присъстват най-малко 2/3 от членовете на УС и се добавя нова ал.2. Не е приемано изменение на изречение първо на ал.1 в смисъла, посочен в исковата молба – че УС се свиква на заседание най-малко веднъж тримесечно. Изр.1 на ал.1 на чл.38 от устава е с тази редакция още от 04.06.2011 г., както е видно от текста на същата разпоредба от устава на л.34 на гърба от делото на РС. При сравняване уставите на кооперация преди това събрание от 04.06.2011 г. и устава след него се вижда, че уредбата относно УС не е в 38 и сл., а в чл.40 и сл., като по първия устав, съгласно чл.41, няма ограничение за събиране на УС най-малко веднъж на три месеца. Това ограничение вече присъства в чл.38, ал.1, изр.1 от устава, чиито изменения са приети на ОС от 04.06.2011 г. От протокола от събранието на 12.09.2020 г. се установява също така, че ищецът Л. Б. на същото събрание прави редица предложения за изменение на устава от 2011 г., сред които и по т.3/л.67-69 от делото на РС/, а именно: в чл.38, ал.1 от устава от края на първото изречение да отпадне текстът: „веднъж тримесечно, а извънредно – при необходимост“, и вместо него да се приеме следният текст: „веднъж месечно“. След гласуване се вижда, че това предложение не е прието, тъй като „за“ него е подаден 1 глас, гласувалите „против“ са 70, а „въздържалите се“ са 3-ма. Разпитаният по делото свидетел Х.К.С. дава показания, че е член-кооператор; познава ищеца Л. М. Б., който също е член-кооператор. На свидетеля e известно, че УС на кооперацията провежда събрание на всяко тримесечие, в годината – четири пъти. Мисли, че преди приемане на решението е трябвало да се провежда такова събрание всеки месец. При така установеното фактическо положение се налага извод, че решението следва да се обезсили като постановено по недопустим иск и производството по делото по този иск – да се прекрати. Съображенията за това са следните: В Определение № 641 от 4.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 1107/2011 г., I т. о., е изяснено, че, съгласно т. 1 на ТР № 1/2002 г. квалифицирането на нищожните решения на ОС е допустимо само при критериите на ТЗ, като субективните предели на задължителната им сила обхващат и тези членове, които са участвали в тяхното приемане, но изрично са изявили несъгласие, както и тези, които не са участвали в ОС. Решенията на ОС не следва да бъдат разглеждани като сделки между членовете на дружеството по ЗЗД, което изключва приложимостта на този закон относно тяхната недействителност, както и че за решенията на ОС са приложими специфични критерии. В този смисъл, тълкувателното решение на ОСГК на ВКС с 1/2002 г. се прилага и за клаузите на устава на акционерното дружеството, тъй като същият обективира решение на ОС на акционерите и изразява волята на мнозинството, поради което уставът не би могъл да бъде обявен за нищожен като противоречащ на закона на основание чл. 26 ЗЗД. Настоящият състав намира, че това разрешение следва да се прилага и спрямо решенията на ОС на кооперациите, съответно – спрямо уставите на кооперациите, тъй като уставът на кооперация също обективира решение на ОС на членовете/пълномощниците и изразява волята на мнозинството, като субективните предели на задължителната му сила обхваща и тези членове, които са участвали в неговото приемане, но изрично са изявили несъгласие, както и тези, които не са участвали в ОС; и затова решенията на ОС на членовете на кооперацията не следва да бъдат разглеждани като сделки между членовете на дружеството по ЗЗД, което изключва приложимостта на този закон относно тяхната недействителност, както и че за решенията на ОС са приложими специфични критерии. Поради това уставът/разпоредби от него/, не би могъл да бъде обявен за нищожен като противоречащ на закона на основание чл. 26 ЗЗД. Наред с това, в Решение № 92 от 27.07.2010 г. на ВКС по търг.дело № 733/2009 г., I т. о., е прието, че: „ЗКооп. от 1991 г. (отм.) и сега действащият ЗКооп. от 1999 г. не съдържат норми, регламентиращи основания за нищожност на решенията на общото събрание на кооперацията. Нищожност на решение на ОС на кооперация ще е налице при липсващо /невзето/ решение, което, обаче, е отразено като съществуващо в протокола на ОС и решение, взето от ОС, но извън пределите на неговата и на другите органи на кооперацията, компетентност. Тези основания за нищожност не съвпадат с основанията за отмяна на решения на ОС на кооперацията, които противоречат на закона или на устава и могат да се релевират чрез иск по чл. 64 ЗК (отм.). Нищожността на решения на ОС би могла да се заяви чрез иск по чл. 124 ГПК безсрочно, вкл. и в друго производство чрез насрещен или инцидентен установителен иск. Пороците на решението на ОС на кооперацията, представляващи основания за отмяна и предмет на иск по чл. 64 ЗК (отм.), не могат да се заявяват инцидентно в друго производство, както и след изтичане на законоустановените срокове, както и трети лица, ако не са от кръга на легитимираните да искат отмяната им, не могат да се позовават на тези пороци....“ Дори да се приеме, че в случая искът е предявен не за прогласяване нищожността на разпоредба от устава на кооперацията – чл.38, ал.1, изр.1 от устава, а за нищожност на решението от 12.09.2020 на ОС, за което се твърди, че приема противоречащото на ЗК изменение в устава относно минимално задължителния брой заседания на УС, искът отново е недопустим, защото не са налице посочените в горното решение на ВКС хипотези – няма липсващо/невзето/ решение, което обаче да е отразено като съществуващо в протокола на ОС; нито решение, взето от ОС, но извън пределите на неговата и на другите органи на кооперацията, компетентност. Налице е отправено на самото събрание от член-кооператор – ищеца Б., предложение за изменение на устава, при което да отпадне уреденото в чл.38, ал.1, изр.1 от устава от 2011 г. задължение на УС да заседава най-малко веднъж на три месеца, и да се въведе задължение УС да заседава най-малко веднъж всеки месец, което предложение не е прието. В случая се поддържа от ищеца, че основанието за нищожност е противоречие на чл.38, ал.1, изр.1 от устава със закона – чл.22, ал.1, пр.1 от ЗК, което обаче може да се релевира само чрез конститутивния иск по чл.58 ЗК. Самата ал.1 на този член изрично посочва, че „Решенията и действията на органите на кооперацията, които противоречат на закона или на устава, могат да се отменят чрез иск, предявен пред районния съд по седалището й.“ Но към момента на предявяване на иска от Л. Б. - 01.11.2024 г., преклузивните срокове /както двуседмичният по ал.3 на чл.58 ЗК, така и тримесечният по ал.5 на същия чл.58/, отдавна са изтекли – още през 2011 г., съответно – през 2020 г., дори да се приеме, че изменението е прието с решението на ОС от 12.09.2020 г., като резултат от отказа на събранието да приеме направеното от Л. Б. предложение в описания по-горе смисъл. Поради това и от гледище на установените в чл.58 ЗК преклузивни срокове искът е недопустим. На осн.чл.78, ал.3 ГПК ищецът и настоящ въззиваем Л. Б. следва да бъде осъден да заплати на ответната кооперация-жалбоподател направените от нея разноски за двете инстанции за възнаграждение на адвокат и държавна такса по въззивната жалба в размер на 2 512, 50 лв. По изложените съображения Смолянският окръжен съд