Решение № 226 от 17.5.2024 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 261/2024 г.

Производството е по реда на чл.25 ал.4 от ЗТР. „МНБ ЕСТЕЙТС” ООД в ликвидация ЕИК 160053357 гр. Пловдив иска отмяна на Отказ № 20240416135121-2 от 19.04.2024г. на АВ – ТР, постановен по Заявление вх. № 20240416135121 от 16.04.2024г. за вписване заличаване на дружеството от търговския регистър. Твърди, че отказът е незаконосъобразен. Счита, че длъжностното лице дължи формална преценка дали извършването на поисканото вписване е според изискванията на закона, което се изразява в преценката дали заявителят е представил предвидените в Наредба № 1 от 14.02.2007г. документи. В случая длъжностото лице е превишило служебните си правомощия, защото е извършило проверка извън този обхват като е направило констатация, че по партидата на търговеца има вписан наложен запор от ЧСИ върху дяловете на един от съдружниците. Твърди, че проверката от длъжностното лице на обстоятелството дали декларираното отговаря на фактическото положение е действие, с което е излязло извън правомощията си и с което е въвело в едно безспорно охранително производство спорни обстоятелства. Със заявление обр. Ж1, в изпълнение на дадените указания, заявителят е представил постановление на ЧСИ по чл.433 ал.1 т.2 от ГПК, в сила от 06.04.2016г., за вдигане на запора, с което действие дадените указания са изпълнени. Въпреки това се отказва вписване с мотив, че вписаният запор е пречка за заличаване на дружеството и не е допустимо едновременно вписване на вдигане на запора и заличаване на търговеца. Тези мотиви са незаконосъобразни. Твърди, че към момента на подаване на заявлението дружеството няма неудовлетворени кредитори, не разполага с никакво имущество, поради което заличаването му не може да увреди кредитора, по чието искане е вписан запора, съгласно цитирана съдебна практика. От представеното съобщение на ЧСИ Петко Илиев се вижда, че изпълнителното дело е прекратено в хода на ликвидацията и длъжностното лице е можело служебно да предположи, че именно действията, свързани с ликвидацията, са довели до прекратяване на изпълнителното дело и възникването на основание за вдигане на наложения запор. Можело е да установи, че не са накърнени интересите на кредиторите на съдружника поради прекратено изпълнително дело. АВ - ТР взима писмено становище по жалбата като я намира за процесуално допустима, но по същество неоснователна. Поддържа изложените от длъжностното лице правни аргументи. Претендира разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение Подадената жалба е допустима, защото изхожда от заявителя пред търговския регистър, по чието искане е постановен отказ. Отказът е от 19.04.2024г., жалбата е с входирана на 26.04.2024г., поради което срокът от седем дена е спазен. Разгледана по същество, жалбата е неоснователно. Справката в ТР посочва, че дружеството е с капитал от 5 000лв., от които внесеният капитал е 3 500лв. Съдружници са М.С.И. с капитал от 2 500лв., Б.А.С. с 1250лв. и Н.И.Б. с 1250лв. На 20.01.2010г. е вписан запор върху част от капитала, на която съответства запорирания дружествен дял или частта от него от 2 500лв. на М.С.И. в полза на „М Кар“ ЕИК 115654640 по изп.д. №20138210401466, за вземане в размер на 28 821.19лв., ведно със законна лихва от 113.90лв. за периода 06.10.2010г. – 20.10.2010г. Запорът стои вписан и към датата на произнасяне на съда. На 21.02.2018г., въпреки вписания на 20.01.2010г. запор върху дяловете на един от тримата съдружници, е вписано прекратяване на дружеството и откриване на производство по ликвидация. За ликвидатор е назначен Р. С. Л.. Вписването е извършено въз основа решение на общото събрание на съдружниците от 05.02.2018г., съгласно представения към заявлението протокол, с което са взети решения от тримата съдружници за прекратяване на дружеството и откриване на производство по ликвидация с назначаване на ликвидатор. На 21.02.2018г. в ТР е обявена поканата на ликвидатора към кредиторите на дружеството. На 19.04.2024г. ликвидаторът е поискал да се впише заличаване на търговеца. Представил е Протокол от 12.04.2024г. от общо събрание на съдружниците, на което е констатирано, че дружеството няма имущество, приет е баланса към датата на приключване на ликвидацията и доклада на ликвидатора, той е освободен от отговорност, имущество не е разпределено поради липса на такова и ликвидаторът е овластен да заяви за вписване заличаване на търговеца. Според краен ликвидационен баланс към 31.03.2024г., който е приложен към доклада на ликвидатора, дружеството разполага с актив от 9 000лв. в брой в касата, има 17 000лв. неразпределена печалба и 11 000лв. непокрита загуба, както и 5 000лв. капитал, в резултат на което капиталът е положителна величина от 11 000лв. / 17 000 – 11 000 е 6 000лв. + 5 000лв. записан капитал/. Или дружеството има имущество – парични средства в брой от 9 000лв. както и липса в размер на разликата между наличното имущество от 9 000 лв. и капитала от 11 000лв. или липса от 2 000лв., който е записания, но невнесен капитал, съгласно търговския регистър. Изводът е, че дружеството има 9 000лв. пари в брой, които не фигурират в доклада и за които общото събрание на съдружниците не е взело решение за съдбата им, както изисква закона. Към заявлението са приложени декларациите по чл.13 от ЗТРРЮЛНЦ, държавна такса, пълномощно, декларация по чл.273 ал.1 от ТЗ, издадено от НОИ удостоверение по чл.5 ал.10 от КЗ. На 18.04.2024г. по заявлението е дадено указание да се представи доказателство за вдигане на наложения запор, съответно за прекратяване на изпълнителното дело, по което е наложен запора, или доказателства за удовлетворяване на кредитора по изпълнителното дело. На 19.04.2024г. заявителят, в изпълнение на указанията, е представил Съобщение за вдигане на запор изх. № 46398 от 01.10.2020г. от ЧСИ Петко Илиев по изп.д. № 20108210401466, с което се вдига запора, наложен със съобщение изх. № 45599 от 20.10.2010г. върху дружествените дялове от капитала, притежавани от М.С.И.. Според съобщението, изпълнителното дело е прекратено на основание чл.433 ал.1 т.2 от ГПК с постановление, влязло в законна сила на 06.04.2016г., и във връзка с чл.433 ал.3 от ГПК наложеният запор се заличава служебно. С обжалвания отказ длъжностното лице е констатирало, че има вписан запор върху дяловете на съдружника М.С.И. и този запор е пречка за заличаване на дружеството. Представен е със заявление обр. Ж1 документ за вдигане на запора, но не е допустимо едновременно вписване вдигането на запора и заличаването на търговеца като следва вдигането на запора да се впише преди заличаването. При тези данни отказът е законосъобразен, съобразен е с постоянната съдебна практика на съдилищата, изразена както в Решение № 835 от 28.12.2006 г. на ВКС по т. д. № 472/2006 г., I т. о., докладчик председателят Любка Илиева, в което ясно и пълно е дадено тълкуване на правната природа на наложен запор върху дружествени дялове от ЧСИ и последиците и ограниченията от това, така и в Решение № 41 от 3.02.2016 г. на ПАС по в. т. д. № 51/2016 г., Решение № 44 от 5.02.2015 г. на ПАС по в. т. д. № 26/2015 г., Решение № 1429 от 8.07.2013 г. на САС по ф. д. № 1329/2013 г., Решение № 1495 от 14.08.2012 г. на САС по ф. д. № 2583/2012 г., Решение № 1873 от 18.09.2013 г. на САС по ф. д. № 3042/2013 г., които съдът споделя. Съобразно разясненията на Решение № 835 от 28.12.2006 г. на ВКС по т. д. № 472/2006 г., I т. о., докладчик председателят Любка Илиева, обект на наложения запор е дружествения дял в състоянието, в което е към момента на налагане на запора, а не произтичащите от прекратяване на членственото правоотношение на съдружника имуществени вземания. Обект на запора не е вземане към дружеството, защото към датата на налагането му членственото отношение съществува. Прекратяването на членственото отношение е правна последица на волеизявлението на кредитор по чл.517 ал.3 от ГПК, отправено към дружеството, когато няма доброволно удовлетворяване, и това негово право не може да бъде поставяно под условия или да зависи от волята на съдружника или на дружеството, респективно да бъде иззето чрез изпреварващи действия, предизвикващи промяна в правоотношението. На преобразуващото право на кредитора да прекрати по своя воля и чрез свое изявление членственото правоотношение на длъжника, евентуално да прекрати дружеството чрез иск, съответства само задължението на длъжника и дружеството да търпят това положение, но не и правото им те да предизвикват правна промяна. Това право им е „отнето“ от момента на налагане и вписване на запора на дялове /чл.451 ал.1 от ГПК/. При наложен запор на дялове обект е дружествения дял и от вписване на запора за съдружника възниква задължението да търпи това положение. На правото на взискателя да се удовлетвори по реда на чл.517 ал.3 от ГПК от ликвидационния дял на съдружника по чл.125 ал.3 от ГПК като сам предизвика чрез волеизявление прекратяване на членственото отношение на длъжника му, евентуално – като предизвика чрез иск прекратяване на дружеството, корелира задължението на съдружника и на дружеството да търпят това и задължението им да не изменят по никакъв начин дружественото правоотношение. Даденото на кредитора право да се удовлетвори принудително конкурира и се противопоставяне на всички имуществени и неимуществени права на съдружника и го задължава да не изменя съществуващото правно положение като му отнема правото да се разпорежда с дяловете в полза на трето лице, едностранно да изменя правоотношението като го прекрати, както и задължава дружеството да не внася промяна в правоотношението чрез намаляване, увеличаване на капитала, приемане на нов или изключване на съдружника. В противен случай съдружникът или дружеството, чрез предизвиканата от тях промяна в членственото отношение чрез прекратяването му или изменението му, ще осуетят реализиране на правото на взискателя да се удовлетвори чрез започнатото принудително изпълнение, защото ще изменят обекта на запора. Наложеният запор има обезпечителен характер и гарантира правото на кредитора да се удовлетвори по особения ред на чл.517 ла.3 от ГПК от ликвидационния дял на съдружника след като по своя воля и по своя преценка отправи изявление до дружеството за прекратяване на членственото отношение на съдружника и иска плащане на ликвидационния дял. Обект на запора са дяловете и налагането на запора ограничава упражняването на всички видове права по повод притежаваните дялове – както имуществени, така и неимуществени. Нормата на чл.451 ал.1 от ГПК съдържа общото правило за правните ограничения при наложен запор и с пълна сила се отнася и за запор на дялове по чл.517 от ГПК – на съдружника се забранява да изменя правоотношението по всякакъв начин, защото това може да осуети правата на кредитора по чл.517 ал.3 от ГПК. С оглед на това тълкуване на института следва, че на първо място съдружниците не са разполагали с правото да вземат решение през 2018г. за прекратяване на дружеството и откриване на производство по ликвидация като вписването на обстоятелство е в пряко нарушение на чл.451 ал.1 от ГПК. На второ място вписаният запор върху дяловете на един от съдружниците е пречка да се впише заличаване на търговеца от търговския регистър и тази пречка е абсолютна. Докато вписаният запор не се заличи по предвидения за това ред чрез подадено заявление от компетентното лице за вдигането му, дружеството е задължено да не предприема каквито и да било действия по видоизменение на членственото правоотношение на съдружника с вписан запор на дяловете му, включително чрез прекратяване, откриване на производство по ликвидация и заличаване на дружеството. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че с представяне от негова страна със заявление обр. Ж1 на съобщение от ЧСИ за вдигане на запора поради прекратено изпълнително дело, длъжностното лице било длъжно да предположи в резултат на какво се е стигнало до това прекратяване и да умозаключи, че понеже дружеството вече нямало имущество, то прекратяването е в резултат на удовлетворяване на кредитора на М.И.. Такива изводи длъжностното лице няма правомощие да прави. То е задължено да се съобрази с вписаните по партидата обстоятелства /като това действие нито представлява превишаване на правомощията му, а е негово задължение по закон, нито е внасяне на спор в охранително производство, защото спор може да внесе трето лице, а не длъжностното лице по регистрацията/ и ако някои от тях са абсолютна пречка за вписване на поисканата промяна, да ги отчете и да се съобрази с тях. Вписаният запор върху дружествен дял е забрана за последваща промяна в членственото правоотношение както от страна на съдружника, така и от страна на самото дружество и от страна на длъжностното лице, на което също са забранени всякакви последващи вписвания, водещи до такава промяна. В това се изразява обезпечителното действие на вписания запор и това действие продължава до момента, в който не бъде заличен. Справката в ТР сочи, че запорът и към момента не е заличен. Дали подлежи на заличаване, дали изпълнителното производство, по което е наложен, е прекратено, дали кредиторът на И. е удовлетворен или не, не може да се преценява, доказва, тълкува и отчита по друго заявление и правното основание за това е действието на вписания запор по чл.451 ал.1 от ГПК. Недопустимо е инцидентно, по повод поискано вписване на друго обстоятелство, да се преценява дали вписаният запор е „действащ“ и следва ли да се вземе предвид или не. Запорът не се отчита тогава, когато бъде заличен. До датата на заличаването му по надлежния ред той е действащ с всички ограничения, произтичащи от това. Не на последно място, от представения заключителен баланс към 31.03.2024г. се установява, че дружеството разполага с 9 000лв. на каса, които не са разпределени между съдружниците, поради което е невярно твърдението, че дружеството няма имущество и че имуществените отношения между съдружниците са уредени. В тази връзка декларацията на ликвидатора не отговаря на изготвения от него заключителен баланс и сочи, че декларира неверни данни. С оглед горното има законова забрана по чл.451 ал.1 от ГПК по партидата на жалбоподателя да се извършва вписване на каквито и да било нови обстоятелства, която не е отпаднала към датата на произнасяне на съда, както и се констатира, че дружеството има имущество от 9 000лв. в брой, за които не са взети никакви решения, не е разпределено и това е пречка за заличаването му. Предвид установената задължителна практика на ВКС по тълкуване на чл.25 ал.6 ЗТРРЮЛНЦ, изразена в Определение № 157 от 11.04.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 585-2022 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Камелия Ефремова, Определение № 219 от 20.05.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 768-2022 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Людмила Цолова, Определение № 60341 от 8.10.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 1603-2021 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Кристияна Генковска, Определение № 60398 от 5.11.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 1384-2021 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Костадинка Недкова, разноски в полза на страните не се присъждат поради характера на производството като едностранно и охранително по смисъла на чл.541 ГПК, чиято правна природа не е променена със създадената норма на чл.25 ал.6 ЗТРРЮЛНЦ. Въз основа изложеното отказът ще се потвърди, поради което съдът