Решение № 4905 от 25.9.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 8854/2022 г.

С присъда N9 144/07.06.2018 г., съдът признал ищеца за невиновен в извършването на посочените престъпления, за които той е бил обвинен от Прокуратурата на Република България.

Присъдата била протестирана от ответника, при което било образувано внохд № 1131/2018 г. по описа на САС, НО, 5 състав, приключило с Решение № 417 от 31.10.2018 г., с което САС потвърдил изцяло оправдателната присъда. Решението влязло в законна сила на 06.12.2018 г. От незаконните действия на Прокуратурата ищецът търпял неимуществени вреди, подробно описани в исковата молба, които иска да бъдат обезщетени. Претенцията за обезщетение на претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, потиснатост, страх от осъждане, срам, унижение, уронване на доброто му име и професионалния му авторитет, влошаване на здравословното му състояние и др., се оценява на сума в размер на 100 000 лв.

Претендира и обезщетяване на понесени имуществени вреди в размер на 413 076, 56 лв., представляващи пропуснати ползи за периода от 26.10.2016 г. до 31.07.2020 г., състоящи се в пълния размер на неполучените от него възнаграждения вследствие на предсрочното прекратяване на трудовото му правоотношение с Медицински университет - София - Ректорат на заеманата от него тогава длъжност „Заместник Ректор“ на Медицински университет - София, на която е бил избран от Академичния съвет на Медицински университет - София за мандат от 2016 г. до 2020 г. На 25.10.2016 г., в рамките на провело се заседание на Академичния съвет на Медицински университет - София, ищецът се оттеглил от заеманата от него длъжност „Заместник Ректор“ поради започналото и развиващо се срещу него наказателно преследване. В случай че срещу ищеца не е било налице процесното наказателно производство, за остатъка от мандата му на длъжността „Заместник Ректор“ в Ректората на Медицински университет - София, той е щял да получи за периода от 26.10.2016 г. (датата на влизане в сила на предсрочното прекратяване на мандата му) до 31.07.2020 г. (датата на изтичане на мандата му, ако последният не е бил предсрочно прекратен) доходи в размер на посочената сума, представляващи реално и сигурно увеличение в имуществото му, неосъществило се именно поради воденото срещу него наказателно преследване.

Заявена е и претенция за пропуснати ползи от задържането на сумата от 15 000 лева, която ищецът е внесъл като парична гаранция по процесното наказателно производство, състоящи се в размера на законната лихва върху задържаната сума за периода от датата на внасянето й — 10.11.2016 г., до датата на освобождаването й и възможността да бъде получена от ищеца - 26.06.2018 г., възлизаща на сумата от 2 475, 01 лева.

И трите претенции са заявени ведно със законната лихва, считано от 06.12.2018г.

В едномесечния срок, визиран в чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът ПРОКУРАТУРАТА на РБ подава писмен отговор, в който оспорва иска по основание и размер. Счита, че недоказани са твърдените от ищеца вреди от повдигнатото обвинение, причинната им връзка със същото, както и обстоятелството, че воденото срещу ищеца наказателно производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда. Прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.

По отношение на претенцията за имуществени вреди оспорва, че трудовото правоотношение на ищеца като зам. ректор на МУ – София е било прекратено именно по причина образуваното срещу него наказателно производство. Оспорва същата и по размер. Що се касае до иска за обезщетение на имуществени вреди – пропуснати ползи от внесена и задържана гаранция в размер на 15 000 лв. – оспорва както факта на внасянето, така и на освобождаването на процесната гаранция, както и че същата е била заплатена със средства именно на ищеца. Оспорва и размера на тази претенция, като сочи, че законната лихва многократно надвишава лихвите по банковите депозити за периода на престоя на сумата по сметка на органите на МВР. Релевира възражение за погасяване по давност на претенцията за законна лихва върху търсените обезщетения за периода от над три години преди датата на исковата молба.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за заплащане на:

• сумата от 100 000 лв., съставляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от органите на Прокуратурата, произтичащи от незаконно обвинение в извършване на престъпление от общ характер, по което обвинение ищецът е оправдан с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва, считано от 06.12.2018г.;

• сумата от 413 076, 56 лв. – имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи за периода от 26.10.2016 г. до 31.07.2020 г., състоящи се в пълния размер на неполучените от него възнаграждения вследствие на предсрочното прекратяване на трудовото му правоотношение с Медицински университет - София - Ректорат на заеманата от него тогава длъжност „Заместник Ректор“ на Медицински университет - София, на която е бил избран от Академичния съвет на Медицински университет - София за мандат от 2016 г. до 2020 г., ведно със законната лихва, считано от 06.12.2018г.;

• сумата от 2 475, 01 лв. - имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от задържането на сумата от 15 000 лева, която ищецът е внесъл като парична гаранция по процесното наказателно производство, състоящи се в размера на законната лихва върху задържаната сума за периода от датата на внасянето й — 10.11.2016 г., до датата на освобождаването й и възможността да бъде получена от ищеца - 26.06.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 06.12.2018г.

Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема от фактическа страна следното:

Установява се от приетите по делото писмени доказателства, че с постановление от 28.09.2016г. на прокурори при СГП е образувано досъдебно производство срещу ищеца за извършени от него престъпление по чл.282, ал.1 от НК и чл.219, ал.1 от НК.

С постановление от 11.10.2016г. ищецът е бил привлечен към наказателна отговорност като обвиняем за извършено престъпление по чл.220, ал.2 вр. с ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК – за това, че в периода 30.07.2014 – 27.10.2015г., в условията на продължавано престъпление е сключил пет неизгодни сделки и от това са произлезли значителни вреди в размер на 244 108 лв., и му е определена мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 20 000 лв. С определение на СГС от 04.11.2016г. гаранцията е била намалена до сумата от 15 000 лв. видно от приетото по делото преводно нареждане, сумата от 15 000 лв. е била внесена по сметка на СГП на 10.11.2016г. Мярката е отменена с определение от 07.06.2018г. на СГС, постановено по нохд №934/2017г. С разпореждане от 22.06.2018г. на съдията – докладчик внесената парична гаранция е върната на ищеца. От приложеното преводно нареждане се установява, че сумата е възстановена по сметка на В. М. на 16.08.2018г.

На 14.10.2016г. ищецът е бил разпитан като обвиняем. С постановление на прокурор от същата дата му е наложена мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане на пределите на Република България“. Мярката е отменена с определение на СГС от 29.11.2016г.

С постановление от 19.01.2017г. ищецът е бил привлечен към наказателна отговорност като обвиняем за извършени престъпления по чл.219, ал.4, вр. ал.2 от НК, чл.285 от НК и чл.220, ал.1 от НК.

С присъда от 07.06.2018г. на СГС, НО, 7 с-в по нохд №934/2017г. ищецът е признат за невиновен по повдигнатите му обвинения. Срещу присъдата е постъпил протест от СГП.

С решение на САС от 31.10.2018г. по внохд №1131/2018г. присъдата на първоинстанционния съд е потвърдена. Решението на въззивния съд не е било обжалвано или протестирано, при което, съгласно отбелязването на печата, положен върху оправдателната присъда, същата е влязла в сила на 06.12.2018г.

От приетите по делото протоколи от съдебни заседания се установява, че в рамките на съдебното производство пред СГС са били проведени седем заседания, а пред САС – едно, във всяко от които ищецът се е явявал лично с упълномощен адвокат.

Като доказателства по делото са представени извлечения от съдържанието на медийни публикации в електронни и печатни издания, от които е видно отразяването в медийното пространство на повдигнатите срещу ищеца обвинения.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите И.К.И., Ц.И.Т. и В.Б.П.-Д.. Свидетелят И. заявява при разпита в съдебно заседание, че познава ищеца от 1999г. Виждали се почти всяка сутрин, тъй като посещавали един и същи плувен басейн. Знае, че ищецът е бил обект на наказателно преследване, което е започнало през есента на 2016г. Бил обвинен в служебни злоупотреби. В този период спрял да идва в спортния комплекс за около месец. Когато се появил, бил някак затворен в себе си. Обяснил на свидетеля, че не можел да идва, защото си имал проблеми. Бил отслабнал. Преди това бил общителен човек с чувство за хумор, а след това имал нездрав вид. Затворил се в себе си и свидетелят останал един от малкото хора, с които запазил общуването си. Ходели заедно в планината за разведряване, т.к. ищецът бил посърнал и очевидно страдал. Споделил, че всички в семейството му са притеснени за неговото здраве и че е започнал да пие хапчета за високо кръвно.

Свидетелката Т. заявява при разпита, че познава ищеца от около 1990г., т.к. от 1986г. работи в МУ – София, където са колеги. Тя работи в катедрата по ендокринология, а той – в катедра по медицинска химия и биохимия, като и двамата са ръководители на посочените катедри. Свидетелката сочи, че е била в ръководството на факултета, в момента е в ръководството на университета, а ищецът доста години бил ректор на университета. Известно й е, че същият е бил обект на наказателно преследване. За случващото се разбрала както от медийните публикации, така и от случилото се в университета през есента на 2016г. Публичното дискредитиране на един иначе успешен ректор на МУ, било сериозно петно като върху репутацията на самия университет, така и на ищеца лично. Имало изключително негативни коментари от колеги, както в същия университет, така и от друг голям университет.

Свидетелката заявява, че по професия е лекар-ендокринолог, занимава се с диабет и с метаболитни заболявания. В началото на м. ноемрви 2016г. случайно срещнала ищеца в двора на университета и й направило впечатление, че е изключително отслабнал. Убедила го да дойде в болницата да му направи изследвания. Очаквала, че предвид отслабването му, другите му метаболитни показатели вероятно са се подобрили, т.к преди това имал метаболитен синдром, затлъстяване, високо кръвно, високо ниво на липиди и пикочна киселина. Оказало се, че е отслабнал 18-19 кг., но въпреки това кръвната му захар се била повишила в сравнение с предишните му изследвания, което свидетелката определя като парадоксално. Имал малко ацетон, чернодробните му показатели също били завишени. Не бил много словоохотлив, но свидетелката успяла да установи в разговора, че загубата на тегло се е осъществила в рамките на един месец. Сочи от опита си като лекар, че подобно нещо се наблюдава при стресова ситуация – от повишените нива на стресови хормони се повишава и кръвната захар и обстоятелството дали теглото е понижено губи значение. Назначила му медикаменти и искала да проследи ефекта им, но втори преглед така и не провела. По-късно разбрала при среща и разговор с ищеца, че има доста метаболитни отклонения и продължава да приема медикаменти. Заявява, че познава академик М. като лъчезарен човек, много общителен, но тогава при срещата им през 2016г. видимо не желаел да разговаря и едва успяла да го убеди, че трябва да приема лекарства и да промени ежедневието си.

Свидетелката си спомня за събранието в университета, проведено на 11.10.2016г., когато трябвало да се промени ръководството на университета. Събранието се провело в аулата на ВМА, като ищецът закъснял. Всички били много напрегнати и емоционални, учудени, че ищецът го няма. Впоследствие свидетелката разбрала, че точно на този ден му е било повдигнато обвинение.

Свидетелката П.-Д. заявява при разпита в съдебно заседание, че през 2016г. е работила в МУ – София на длъжност заместник – ректор по науката и е била част от Академичния съвет. По същото време ищецът е бил ректор на университета. През 2016г. той бил избран за първи заместник – ректор по международните отношения и проекти. Академичният съвет имал редовни заседания, около веднъж месечно. Спомня си за повдигането на обвиненията срещу ищеца в този период. На заседанието на Академичния съвет, някъде около м. октомври – ноември, той изявил желание да се откаже от своя пост на заместник - ректор. Заявил, че не желае повдигнатите му обвинения за безстопанственост да увредят имиджа на университета. Желанието му да се оттегли от поста било гласувано единодушно от Съвета. Свидетелката сочи, че това е прецедент в МУ. За времето от 1991г., от когато тя е в университета, нямало друг случай, в който заемащ ръководна позиция да се оттегли предсрочно, преди изтичането на мандата си. Даже в чисто човешки план това било невероятно, защото постът бил добре платен.

Съдът намира, че показанията на свидетелите са логични и последователни, отразяват техни непосредствени възприятия за релеватните по делото факти, подкрепят се взаимно и не са в противоречие с останалите събрани доказателства, поради което ги кредитира.

По делото са изслушани заключенията на първоначална и повторна съдебно-медицински експертизи.

В първоначалното заключение на СМЕ, изготвено от вещото лице д-р Г., е посочено, че ищецът е с регистрирани заболявания при консултативен преглед през 2016 г., както следва: затлъстяване II степен; предиабет; артериална хипертония; дислипидемия; метаболитен синдром.

В медицинско направление от 2021 г. са вписани заболяванията: хипертонична болест II ст.; хипертонично сърце; дислипидемия; камерна екстрасистолия; тревожно разстройство, неуточнено. Назначени са изследвания, изискани от вещото лице за запознаване и приложени към заключението. В приложеното копие от Етапна епикриза е вписано, че от 2001 до 2016 г. ищецът не е имал регистрирани заболявания. Липсват данни за системно провеждани профилактични прегледи през този дълъг период от време. Вещото лице сочи, че това не й позволява да твърди, че заболяванията са настъпили именно през 2016 г., като има предвид и възрастта на ищеца.

Касае се за хронични, соматични болести, които се лекуват поддържащо, като отразеното лечение в консултативните прегледи съответства на приетата съвременна добра медицинска практика. Тези заболявания ще съществуват до края на живота на ищеца, като провежданото лечение е с цел да не настъпят усложнения, които по своя характер са животозастрашаващи.

Липсата на медицинска документация от преди 2014 г. /вкл. от НЗОК/ не позволява да се твърди, че установените заболявания при ищеца са възникнали, категорично и единствено в причинно-следствена връзка с процесното обвинение за извършване на престъпления.

При изслушването в открито съдено заседание вещото лице пояснява, че е изключено хипертонично сърце да се развие в кратък период от време. Това е едно от доказателствата, че ищецът е имал хипертонична болест от преди 2016г.

По делото е изслушано заключението на повторна СМЕ на вещото лице д-р Е. Г.. Вещото лице подробно е обсъдило медицинската документация, приета по делото, както и приложените мед. документи към заключението на първоначалната СМЕ и на свой ред също е изискало и приложило към заключението изследвания, които са били необходими за изготвянето му.

Според д-р Г. ищецът страда от Артернална хипертония II —ра кьм III - та степен; чести хипертонични кризи; хипертонично сърце; камерна екстарасистолия; затлъстяване II ст.; преддиабет; дислипидемия, метаболитени синдром и тревожно разтройство – неуточнено.

Сочи, че в ръководствата по кардиология се отбелязва, че една от основните причини за възникването и еволюцията на тези заболяванията, при наличие на рискови фактори е психо-емоционалния стрес. Въз основа на представените документи може да се направи извод, че до 2016 г. няма клинично изразени заболявания и проф. М. е клинично здрав. Но предвид наличните рискови фактори е провеждан лабораторен контрол с данни за дислипидемия, като изследванията не са назначени от личния лекар, а от самия него. Няма прояви на атеросклеротично увреждане на артериите на долни крайници, за което свидетелства ултразвуковата диагностика извършена от проф. Г.. При това здравословно състояние и налични рискови фактори - обезитет и нарушение в мастната обмяна, при силен психо- емоционален дискомфорт се разгръща клиничната картина на Метаболитния синдром, състоянието на преддиабет и влошаване в протичането на артериалната хипертония, с чести хипертонични кризи и диагностицираните усложнения.

Съдът намира, че заключението на повторната СМЕ подробно и обосновано дава отговор на поставените задачи, след обсъждане на всички ангажирани по делото медицински документи, същото не е и оспорено от страните, поради което съдът го кредитира изцяло.

От изслушаните първоначално и допълнително заключение на съдебно – счетоводна експертиза се установява, че общо за периода от 26.10.2016 г. до 31.07.2020 г. въз основа на трудовото си правоотношение с МУ - София ищецът е щял да получи трудови доходи в размер на общо 470 872, 89 лева /бруто/ и 408 497, 46 /нето/, от които вьзнаграждения в размер на 413 150, 60 лева/бруто/ и 356 547, 40 /нето/ на длъжността „Заместник ректор“, както и 57 722, 29 лева /бруто/ и 51 950, 06 лева /нето/ на 1/2 длъжност „ Ръководител катедра -професор“. Всички трудови доходи, които ишецът е щял да получи за периода от 26.10.2016 г. до 31.07.2020 г., са в размер на 530 327, 64 лева /бруто/ и 462 006, 74 лева /нето/, а разликата между тях и тези, които е получил за същия период на цяла длъжност „Ръководител катедра - професор“ е 257 541, 85 лева /бруто/ и 231 748, 15 лева /нето/. Част от посочените възнаграждение са допълнителни такива с непостоянен характер - за преподаване на английски език, участие в изпити, научно жури, наднормативни часове, Великденска добавка, Коледна добавка и бонуси, които са договорени с Колективен трудов договор, и възлизат на сумата от общо 59 454, 75 лв. или нетно - 53 50948 лв.

Заключението е компетентно изготвено и пълно, същото е неоспорено от страните, поради което съдът го кредитира.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Основателността на иска с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3, пр. 1-во от ЗОДОВ предполага кумулативната наличност на следните предпоставки: 1/. спрямо ищеца да е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер; 2/. наказателното производство срещу същия да е приключило с постановяване на оправдателна присъда; 3/. да е претърпял вреда /вреди/ и 4/. между незаконното действие на правозащитните органи и неблагоприятните неимуществени последици /вредите/ да е налице причинно следствена връзка.

Посочените елементи от фактическият състав трябва да се докажат от ищеца, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест – чл. 154, ал.1 от ГПК. Отговорността по ЗОДОВ е обективна и не е необходимо вредите да са причинени виновно от длъжностните лица – чл. 4 от ЗОДОВ.

По делото е безспорно установено, че срещу ищеца е било повдигнато обвинение, описано подробно по-горе, при установяването на фактическата страна на казуса. По повдигнатото обвинение ищецът е бил признат за невиновен и оправдан с влязла в сила присъда. Наличието на оправдателна присъда характеризира всички извършени в хода на наказателното производство процесуални и процесуално-следствени действия като незаконосъобразни, независимо, че към момента на извършването им същите може да са отговаряли на вътрешното убеждение на съответния орган за виновност на дееца и да са били продиктувани от събраните по делото към този момент доказателства. Следователно, крайният съдебен акт, с който подсъдимият се оправдава, прогласява процесуалната и материалната незаконосъобразност на извършените спрямо него действия и отрича по категоричен начин необходимостта от извършването им.

По иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди: Предвид §1 от ЗР към ЗОДОВ във вр. с чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди с правно основание чл.2, ал. 1, т.3, пр.1-во, във вр. с чл.4 от ЗОДОВ следва да бъде определено от съда по справедливост. Това означава, че същото трябва да бъде съразмерно с обществения критерий за справедливост, като при определянето му се вземат предвид конкретните обстоятелства по делото. Съдът, при определяне на обезщетението, което да репарира причинените неимуществени вреди следва да отчете характера и степента на увреждането, начина и обстоятелствата, при които е получено, последиците, тежестта на обвинението, неговата продължителност, каква мярка за неотклонение е била взета по отношение на неоснователно обвиненото лице и с каква продължителност, какви други мерки за процесуална принуда са били упражнени, колко, с каква продължителност и с какъв интензитет действия по разследването с участието на обвиняемия са били извършени, ефектът на всички тези действия върху ищеца, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение.

От събраните гласни доказателства се установява с категоричност, че повдигнатото обвинение е довело до силно негативни изживявания у ищеца. По делото се установи по несъмнен начин чувството на стрес и тревога, а уронването на честта и достойнството му следва да се приеме за установено дори и без събиране на формални, външни доказателства като гласни доказателства, доколкото повдигането и поддържането на обвинение за извършено престъпление въздейства негативно на чувството за самооценка и лично достойнство на всекиго.

Ищецът е бил привлечен към наказателна отговорност на 11.10.2016г. - към който момент е бил на 62 години – в трудоспособна и социално активна възраст. Наказателното производство срещу ищеца е продължило малко над 2 г. и 2 месеца – разумен срок, през който обаче безспорно ищецът е търпял негативни психически изживявания и стрес досежно качеството му на подсъдим и свързаната с това възможност за налагане наказание.

Съдът следва да съобрази и това, че са били повдигнати обвинения за няколко тежки престъпления, с предвидени наказания лишаване от свобода три до десет години.

На следващо място, последователна и непротиворечива е съдебната практика относно това, че при определяне размера на обезщетението, от значение е не само размера и вида на наказанието в съответния състав на нормата, но и дали обвиняемият е заемал длъжност при завишени изисквания за почтеност. В тези случаи, за да се прецени в конкретна степен злепоставящият ефект от обвинението, решаващо се съобразяват факти от обективно естество, като вида заемана длъжност, професионалните и морални изисквания за нейното заемане. Взема се под внимание съдържало ли е незаконното обвинение тезата за престъпна злоупотреба със служебно положение, налице ли е разгласяване на обвинението и личността на обвиняемия в средствата за масова информация. Преценява се степента на вредоносния ефект от обвинението върху социалната, професионалната, или друг вид реализация на лицето, като се съобрази каква е била същата преди, по време и след приключване на наказателното производство. Връзката на тези факти с наказателното преследване за извършено престъпление по служба е предпоставка да се преценят конкретно и обезщетят съответно накърнените морални ценности от злепоставящото въздействие на незаконното обвинение върху личността.

В тази връзка, съдът взема предвид, че повдигнатото обвинение срещу ищеца е било за престъпление, извършено именно в качеството му на длъжностно лице – ректор на МУ - София, който пост е бил натоварен с голямо обществено доверие.

Няма данни преди образуване на процесното наказателно производство ищецът да е бил осъждан, бил е високо реализиран професионално, което се установява безспорно от ангажираните писмени и гласни доказателства. Житейски оправдано е в този случай да се очаква ищецът да е имал висока лична самооценка, чест и достойнство, които са били в особено висока степен засегнати от незаконното обвинение. Съдът приема за доказано по делото, че процесът е бил широко разгласен в медиите. Тази разгласа и предизвикания от нея широк обществен интерес, от своя страна са довели до по-високо уронване на доброто име и престижа на ищеца.

Следва да бъде отчетено и доказаното отражение на повдигнатото обвинение върху социалната сфера на ищеца. Установи се от свидетелските показания, че колегите от професионалната му общност са коментирали случващото се и са изразявали учудване как с такъв ректор в университета не се е знаело за изнесените в обвиненията злоупотреби, като свидетелката Т. сочи, че й се налагало да го „оправдава“ и да убеждава колеги от друг университет, че информацията не е вярна. Установява се, че ищецът се е затворил в себе си и не е желаел да разговаря по темата, преустановил е за известно време и посещенията си в спортния център, където спортувал заедно със свидетеля И.. Това е довело до засягане възможностите на ищеца за пълноценно социално функциониране.

На следващо място, съдът взема предвид обстоятелството, че воденото срещу ищеца наказателно производство е влошило здравословното му състояние. Установено е от заключението на повторната съдебномедицинска експертиза, че една от основните причини за възникването и еволюцията на констатираните у ищеца заболявания, при наличие на рискови фактори, е психо-емоционалният стрес. Съдът намира, че макар и да е възможно не само и единствено стресът да е довел до развитието на посочените заболявания и от свидетелските показания на св. Т. да се установява, че и преди 2016г. ищецът е страдал от метаболитен синдром, затлъстяване, високо кръвно, високо ниво на липиди и пикочна киселина, следва да се кредитира заключението на вещото лице, отчитащо стреса като допринасящ за влошаване здравословното състояние на ищеца – разгръщане на метаболитния синдром, повишаване на кръвната захар, зачестяване на хипертоничните кризи.

Н а последно място, съдът съобразява факта, че срещу ищеца е била взета мярка за неотклонение „парична гаранция“, както и му е била наложена забрана за напускане пределите на страната - но за сравнително кратък период от около месец и половина, което не следва да се отчита като фактор, довел до изключителна промяна в начина му на живот.

Като взе предвид установените по делото и изложени по-горе обстоятелства, а също и социално-икономическите условия на живот в страната, настоящият състав на съда намира за справедливо обезщетение сумата от 25 000 лв., която би репарирала претърпените от ищеца неимуществени вреди, доколкото те изобщо могат да намерят парично изражение и да се овъзмездят с парично обезщетение, което да е достатъчно по размер и същевременно не води до неоснователно обогатяване. При определяне на този размер съдът взема предвид и факта, че самото осъждане на Прокуратурата, повдигнала и поддържала незаконното обвинение, има основно репариращо действие, предвид моралния, а не имуществения характер на подлежащите на обезщетяване вреди /реш. от 30.11.2018г. по гр. д. №125/2018г. по описа на ВКС, ГК, IV ГО/. До пълния предявен размер от 100 000 лв. претенцията е неоснователна и следва да се отхвърли.

По претенцията за имуществени вреди в размер на 2 475, 01 лв. - пропуснати ползи от задържането на сумата от 15 000 лева, която ищецът е внесъл като парична гаранция по процесното наказателно производство:

В съдебната практика еднозначно е прието /вж. напр. решение № 300 от 09.01.2019 г. по гр. д. № 2262/2018 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС и цитираната в същото относима съдебна практика на касационната инстанция/, че обезщетението за пропуснати ползи от внасянето на "парична гаранция", като мярка за неотклонение, е в размер на законната лихва върху внесената сума. Началният момент, от който възниква вземането за обезщетение е установяването на незаконността на акта. Пострадалият има право на обезщетение за имуществени вреди от пропуснати ползи в размер на законната лихва от датата на която е внесъл сумата по мярката за неотклонение "парична гаранция" до датата на реалното връщане на сумата.

Като взе предвид изложеното и установеното по спора от фактическа страна, съдът намира, че претенцията на ищеца за обезщетение за пропуснати ползи в размер на законната лихва върху сумата от 15 000 лв. за периода от датата на внасянето й — 10.11.2016 г., до датата на освобождаването й и възможността да бъде получена от ищеца - 26.06.2018 г., е основателна, а размерът на законната лихва се установява от заключението на ССчЕ и възлиза на 2 475, 20 лв. Ето защо, претенцията за сумата от 2 475, 01 лв. е изцяло основателна и следва да бъде уважена.

По претенцията за сумата от 413 076, 56 лв. – имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи за периода от 26.10.2016 г. до 31.07.2020 г., под формата на неполучени възнаграждения:

По материалноправния въпрос за характера на пропуснатите ползи като вид имуществена вреда по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, както и необходима ли е причинна връзка между действията на прокуратурата и пропуснатото трудово възнаграждение, е установена константна съдебна практика, обективирана в решение № 449/16.05.2013 г. по гр. д. № 1393/2011 г. на IV Г.О., решение № 243/21.01.2020 г. по гр. д. № 1111/2019 г. на III Г.О., решение № 45/.07.2020 г. по гр. д. № 3445/2019 г. на IV Г.О., както и разясненията на т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ВКС по т.д. № 3/2004 г. на ОСГК и много други. Според дадените разрешения обезщетението за имуществени вреди се определя с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение и тяхното настъпване, като несъмнена, сигурна и реална възможност за увеличаване имуществото на пострадалия. Пропуснатата полза е имуществено увреждане, изразяващо се в неосъществено увеличаване имуществото на увредения. То се основава на предположение за състоянието, в което това имущество би се намирало, ако не бе настъпило противоправното деяние, като самото предположение обаче трябва да се изгражда на доказаната възможност за увеличаване на имуществото, която възможност е сигурна, а не се презумира. Вредите, които не са в причинно следствена връзка с незаконното обвинение за извършено престъпление, не се обхващат от обезщетението за имуществени вреди по чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ и за тях държавата не отговаря.

Доказана пропусната възможност за увеличение на имуществото е налице например в случаите, когато е установена невъзможност на работника или служителя да се яви на работа по съществуващо трудово правоотношение поради наложената му ограничителна мярка за неотклонение – задържане под стража, домашен арест, забрана за напускане пределите на страната, когато мястото на работа е в чужбина. В тези случаи е налице доказана възможност за реализиране на трудови доходи, която обаче е пропусната именно поради наложената мярка за неотклонение. За периода, през който увреденият е бил в обективна невъзможност да полага труд по валидно трудово правоотношение в резултат на подобна наложена мярка за неотклонение по наказателното производство, причинната връзка между вредата и незаконното обвинение е доказана.

Налице е причинна връзка също и когато трудовото правоотношение на ищеца е било прекратено именно поради повдигнатите срещу него обвинения – например, когато за изпълнение на длъжността е необходим допуск до класифицирана информация, който е бил отнет във връзка с образуваното наказателно производство.

В конкретния случай, претендираното обезщетение е за нереализираните трудови доходи от ищеца, вследствие на предсрочното прекратяване на трудовото му правоотношение с Медицински университет - София - Ректорат на заеманата от него тогава длъжност „Заместник ректор“ на Медицински университет - София, на която е бил избран от Академичния съвет на Медицински университет – София. Длъжността е мандатна, като ищецът е бил избран да я изпълнява за периода от 2016 г. до 2020 г. или до нов избор. Установява се обаче, както от свидетелските показания, така и от поддържаното от самия ищец в исковата молба, че прекратяването на трудовото му правоотношение за конкретната длъжност е инициирано от самия него – той „се е оттеглил от заеманата от него длъжност заместник ректор“, „изявил желание да се откаже от своя пост“. От констативно- съобразителната част на ССчЕ се установява, че след оттеглянето си от длъжността „Заместник ректор“ ищецът е бил преназначен от 0, 5 длъжност „Ръководител катедра – Професор“ на цяла длъжност, в катедра „Медицинска химия и биохимия“, която е заемал през целия процесен период.

Като взе предвид така изложеното, настоящият съдебен състав намира, че независимо от високата морална оценка, която би получило предприетото от ищеца действие по оттегляне от заеманата длъжност „Заместник ректор“ с цел спестяване на негативния ефект, който би имал върху имиджа на учебното заведение фактът на образуваното срещу него наказателно производство, станало обществено достояние, същото по същество прекъсва причинно-следствената връзка с действията на ответната прокуратура. Прекратяването на трудовото правоотношение за посочената длъжност не е било нито наложително, нито необходимо – от гледна точка обективна невъзможност за изпълнение на задълженията, каквато не е била налице, нито дори решението за освобождаване на ищеца от посочената длъжност е взето от работодателя, респ. от Академичния съвет, въпреки волята на ищеца да продължи да я изпълнява. Напротив, установява се, че инициативата за гласуване на решението е именно на ищеца. При това положение, съдът намира, че настъпилите вреди в имуществената му сфера под формата на неполучени трудови и допълнителни възнаграждения за тази длъжност, не са в причинна връзка с действията на ответника, поради което и държавата нe отговаря за тях. Следва също така да се съобрази обстоятелството, че наказателното производство срещу ищеца е приключило на 16.12.2018г., а вредите от неполучени трудови възнаграждения се претендират далеч след тази дата – до 31.07.2020г., за който период причинна връзка с действията на прокуратурата с категоричност не може да бъде обоснована. Ето защо, искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По претенцията за законна лихва върху присъдените обезщетения: С оглед основателността на главната искова претенция, основателна се явява и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 16.12.2018г. /Тълкувателно решение №3/22.04.2004г. на ВКС на РБ/. При този извод, съдът дължи произнасяне по изрично въведеното с отговора на исковата молба възражение за изтекла давност. Същото е основателно, касателно периода от 16.12.2018г. до 21.08.2019г. – за целия период над 3 години преди датата на исковата молба. Следователно, законна лихва върху присъдените обезщетения следва да се присъди от 22.08.2019г.

По отношение на разноските: Ищецът претендира направените по делото разноски, които съгласно доказателствата по делото възлизат на 10 лв. за платена държавна такса и 11 841 лв. адвокатско възнаграждение. На осн. чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените разноски за държавна такса изцяло, а за адвокатско възнаграждение - съразмерно с уважената част от иска. Възражението на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е заявено като евентуално – в случай, че заплатеният адвокатски хонорар надвишава размера на минималния, изчислен по реда на НМРАВ. След проверка, съдът констатира, че платеното възнаграждение на адв. М. е в минималния размер, съгласно чл.7, ал.2 от НМРАВ, поради което възражението за прекомерност не следва да се разглежда. Следователно, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 641, 03 лв.

На осн. чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът следва да заплати по сметка на СГС и разноските за КСМАТЕ, които на осн. чл.9а, ал.2 от ЗОДОВ не са внесени предварително от ищеца.

С оглед изложените съображения съдът