Решение № 262150 от 28.6.2022 г. на Софийски градски съд по дело № 5426/2019 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение №2785 от 07.01.2020 г. по гр.д. № 16978/16 г., СРС, ГО, 64 с-в ДОПУСКА да се извърши делба на 13 броя имоти, представляващи ниви, находящи се в гр.София, землището на „Суходол“ между: 1/ Н. Н.Н., ЕГН ••••••••••, адрес: гр. София, кв. „Суходол“, ул. „•••••- 1/12 ид.ч., 2/ Б.Й.Т., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. София, кв. „Суходол“, ул. „•••••-1/24 ид.ч. 3/ Т.Й.П., ЕГН ••••••••••, с адрес ••• - 1/24 ид.ч. 4/ П.М.Б., ЕГН ••••••••••, с адрес ••• - 1/18 ид.ч. 5/ С.М.П., ЕГН ••••••••••, а адрес ••• - 1/18 ид.ч. 6/ С.Б. Б., ЕГН ••••••••••, с адрес ••• -1/54 ид.ч. 7/М.В.Б., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. София, кв. „Суходол“, ул. „•••••- 1/54 ид.ч. 8/ М.К.Р., ЕГН ••••••••••, с адрес ••• - 1/108 ид.ч. 9/ В.К.Р., ЕГН ••••••••••, с адрес •••- 1/108 ид.ч. 10/ М.Е.Т., ЕГН ••••••••••, с адрес ••• -1/18 ид.ч. 11/ Л.Е.В., ЕГН ••••••••••, с адрес ••• - 1/18 ид.ч. 12/ Д.В.Т., ЕГН ••••••••••, с адрес ••• - 1/36 ид.ч. 13/ Е.В.Б., ЕГН ••••••••••, с адрес ••• - 1/36 ид.ч. 14/ П.С.К., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. София, кв. „Суходол“, ул. „•••••-1/6 ид.ч. 15/ Р.К.Г., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. София, кв. „Суходол“, ул. „•••••- 1/6 ид.ч. 16/ С.Т.Н., ЕГН ••••••••••, с адрес ••• - 1/12 ид.ч. 17/ Н.Т.Н., ЕГН ••••••••••, с адрес ••• - 1/12 ид.ч. и ОТХВЪРЛЯ иска за делба предявен от М.С.Н. срещу ответниците за 13-те делбени имоти, а с РЕШЕНИЕ №20243351 от 04.11.2020 г. ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 2785 от 07.01.2019г. по гр.д. № 16978 по описа за 2016г. на СРС, 64 - ти състав, като ДОПЪЛВА диспозитива на решението в следния смисъл: ОБЯВЯВА за относително недействителен на основание чл.76 ЗН договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 4, том IV, per. № 43227, дело № 576 от 2009г., по отношение на ответниците. Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца, с която обжалва решението от 07.01.2020 г.в отхвърлителната част. Във въззивната жалба се сочи, че решението е неправилно-в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.Съдът изключил ищеца от обхвата на процеса незаконосъобразно. Решението е недопустимо, доколкото липсва надлежно упражнено право на иск от когото и да е от останалите съсобственици. Е диният от тях, С.П., няма правото на собственост или други права върху нито един от процесните имоти, доколкото се е разпоредила с тях преди процеса и съгласно постановеното решение разпореждането е валидно и по отношение на страните в процеса.С отхвърлянето на иска за делба, при евентуално влизане в сила на първоинстанционното решение в първата фаза по допускане на делба, отпада възможността и основанието ищецът М.Н. да бъде конституиран като участник в процеса във втора фаза. Така съдебното решение ще е нищожно, тъй като в допуснатата делба няма да участва един от съсобствениците. Като страна в процеса при обективирано възражение по чл. 76 от ЗН под страх от нищожност на делбата участват както сънаследника-прехвърлител, така и приобретателят на процесните имоти. Моли да се отмени атакуваното решение на СРС и да се върне за разглеждане от нов състав или да се отмени и вместо него да постановите решение, с което да се уважи предявения делбен иск и да се допусне делба на процесните имоти при законосъобразно конституиране на страните-съделители и съобразно законоустановените квоти. Претендират се разноски. От въззиваемата страна не е постъпил отговор на въззивната жалба, но в съдебно заседание същата се оспорва.Претендират се разноски. Срещу постановеното решение от 04.11.2020 г. е постъпила възвина жалба от ищеца като се твърди, че същото е недопустимо и постановено в нарушение на процесуалните правила.Порокът на основното решение бил поправим с производство по чл.250 ГПК, а не по чл.247 ГПК.Ако се приеме, че правилно би било производство за поправка на очевидна фактическа грешка, то процедурата не е спазена, защото страните не са уведомени и не са взели становище по исканата поправка.Моли да се отмени решението и да се върне за ново произнасяне. Постъпил е отговор по жалбата, с който същата се оспорва. Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Въззивн ите жалб и са подаден и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежн и стран и и са процесуално допустим и, следва да бъдат разгледан и по същество. По жалбата на ищеца срещу решение от07.01.2020 г. Ищецът М.С.Н. е приобретател по извършеното с нот. акт №4, том IV, рег.№43227, дело 576 от 30.12.2009 г., дарствено разпореждане, с което е придобил от С.М.П., в качеството й на наследник на Н.Г.И., притежаваната от нея 1/18 ид.ч. от процесните земеделски имоти. С отговора на ИМ е направено възражение по чл.76 от ЗН за относителна недействителност на дарственото разпореждане от наследника С.П. в полза на трето лице М.Н.. От договора за дарение е видно, че тя като сънаследник се е разпоредила с наследствената си квота от процесните имоти в полза на лице, което не е сънаследник. Направеното възражение има преюдициално значение по въпроса за собствеността върху земеделските земи, като съгласно ТР №1/19.05.2004 г. по г.д.№1/2004 г. на ОСГК на ВКС, разпоредбата на чл. 76 ЗН установява правилото, че актовете на разпореждане на сънаследник с отделни наследствени вещи са недействителни, ако тези вещи не се паднат в негов дял при делбата. Задължително условие за действителността на съдебната делба е участието на всички сънаследници в производството. Актът на разпореждане на сънаследник, изцяло или отчасти с отделна сънаследствена вещ е относително недействителен. Без значение дали сделката е възмездна или безвъзмездна. В съдебния исков процес за ликвидиране съсобствеността, възникнала по наследяване, сделката може да се обяви за недействителна по чл. 76 ЗН по искане на сънаследника, който не желае в делбата да участва приобретателя по нея. Правото на сънаследника да иска прогласяване на относителната недействителност по чл. 76 ЗН може да се упражни само в първата фаза на делбения процес по арг. на чл. 279 ГПК, под формата на инцидентен установителен иск или правоизключващо възражение. Спорът по чл. 76 ЗН се явява преюдициален и обуславящ спора за собственост и в делбения процес, тъй като с решението по чл. 282, ал. 1 ГПК следва със силата на присъдено нещо да се разреши спора за страните съделители, титуляри (съпритежатели) на правото на собственост. Разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗН установява, че ако делбата е извършена без участието на някой от сънаследниците, тя е нищожна. Изразът "без участието на някой от сънаследниците " се тълкува в широкия смисъл, че при всички хипотези на извършване на делба без участието на лице, от кръга на титулярите на правото на собственост, делбата е нищожна. За да се извърши делбата между действителните съсобственици, ако е направено възражението по чл. 76 ЗН, като главна надлежна страна в процеса следва да участва сънаследника прехвърлител, заедно с всички останали сънаследници. Преобретателят по сделката, обаче, също има качеството на главна страна в процеса. Той има качеството на необходим другар по искането за прогласяване на относителната недействителност, защото е страна по тази сделка. Правоотношението е неделимо, а решението в тази част ще го обвърже. Носител на правото на собственост в решението по чл. 282 от ТПК ще бъде сънаследника-прехвърлител, но във втората фаза, ако имота не се падне в негов дял, той ще отговаря пред преобретателя както при евикция. Първоинстанционният съд правилно е приел, че възражението по чл.76 ЗН е основателно, поради което в делбеното производство задължително трябва да участва и сънаследника С.П. като главна надлежна страна в процеса. В този смисъл е и трайната и непротиворечива практика на ВКС. Жалбата на ищеца като неоснователна следва да се остави без уважение. По жалбата на ищеца срещу решение от 04.11.2020 г. Разграничаването на процедурата по чл. 250 и чл. 247 ГПК е на база наличие или липса на формирана воля на съда относно част от спорното право по един от съединените искове и/или допълнителните искания. В случаите когато липсва формирана у съда воля относно тях е налице непълно решение, което следва да бъде коригирано по реда на чл. 250 ГПК. Очевидна фактическа грешка е налице в случаите когато има формирана воля у съда, но поради техническа грешка тази воля е отразена, погрешно в диспозитива. В конкретния случай е налице хипотезата на чл. 247 ГП K, доколкото в първия съдебен акт по делото съдебният състав е обсъдил и е формирал воля относно направеното възражение по чл. 76 ЗН, но в диспозитива на решението липсва произнасяне по въпроса. По отношение наведените твърдения, че не е спазена процедурата по уведомяване на страните за започналото производство, същите са несъстоятелни. Направеното от ищеца възражение за липса на част от дизпозитива в първото по делото решение е въведено с въззивната жалба срещу това решение.Получавайки въззивната си жалба, всяка една от страните по настоящето производство е имала, възможност да вземе становище по нея с отговор по чл. 263 ГПК. Следователно искането за поправка на ОФГ, инкорпорирано във въззивната жалба срещу Решение № 2785/ 07.01.2019г. по делото е съобщено на насрещната страна (всички ответници ) и последната е имала възможност да се запознае с искането и да вземе становище по него с отговор по въззивната жалба, което се е случило на един по ранен етап в процеса. Жалбата на ищеца следва да се остави без уважение като неоснователна. Не се доказаха твърдяните пороци на обжалваните решени я, поради което те като правилни и законосъобразни следва да бъдат потвърдени в обжалваните части. Въззиваемите страни, представлявани от адв.Ц., 16 на брой, са заплати 4 800 лв.разноски /по 300 лв.всеки, който размер не е прекомерен и съобразен с Наредба №1/2004 г.за МРАВ/, следва да бъдат присъдени. Въззиваемата страна В.Р.Я., действаща чрез законната си представителка В.П.К.е сторила 600 лв.разноски за адвокат, които следва да й бъдат присъдени. Водим от гореизложеното, съдът