Решение № 1423 от 26.9.2024 г. на Административен съд - Търговище по дело № 462/2024 г.

Решението на Директора на ТП на НОИ – Търговище е издадено от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност, доколкото съгласно чл.117, ал.1, т.2, б.„б“ от КСО, пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетенията за безработица.

Потвърденото с процесното решение Разпореждане за отпускане на парично обезщетение за безработица е издадено от компетентно длъжностно лице, определено в разпоредбата на чл.54ж, ал.1 от КСО – на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на НОИ.

Обжалваното Решение е валиден контролен административен акт. Съобразени са изисквания за предписаната от чл. 117, ал. 3 от КСО форма и съдържание, същото съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК, вкл. фактически и правни основания за издаването, което го прави мотивирано и дава възможност да бъде преценена законосъобразността му. При тези данни съдът приема, че липсват отменителни основания по чл. 146 т.1 и т.2 АПК.

Съдът намира, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като в съответствие с изискванията на чл. 9, ал. 2 АПК, като и на чл. 35 и чл. 36 АПК, са събрани всички документи, необходими и относими за разглеждане на подаденото заявление, вкл. е извършен електронен обмен на социално осигурителна информация с държавата по последна заетост. Ето защо съдът счита, че липсва и отменителното основание по чл. 146 т.3 АПК Решението е съответно на материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 54б, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) безработните лица, придобили право на парично обезщетение по чл. 54а от КСО преди изтичането на три години от предходно упражняване на правото на обезщетение за безработица, получават минималния размер на обезщетението за срок от 4 месеца. Съгласно чл.10, ал. 2 от Наредбата за отпускане и изплащане на ПОБ при отпускане на ПОБ по реда на чл. 54б от КСО 3-годишния период се определя от датата на отпускане на предходното ПОБ.

Видно от данните в информационната система на НОИ лицето е получавало ПОБ през периода от 01.12.2021 г. до 31.03.2022 г., отпуснато с Разпореждане № 253-00-766-1/17.12.2021 година. При отпускане по този ред на паричното обезщетение за безработица 3-годишния период се определя от датата на отпускане на ПОБ по предходната регистрация /арг. чл.10, ал. 2 от НОИПОБ/. Видно от изложените данни по-горе лицето е подало заявление за отпускане на ПОБ на 23.10.2023 г. На 20.10.2023 г е придобило право на обезщетение. Тази дата е преди изтичане на изискуемия 3 - годишен период.

В случая е налице упражнено предходно право на парично обезщетение за безработица. В конкретния случай е изпълнена хипотезата на чл.54б, ал.4 КСО, а именно наличие на упражнено право на парично обезщетение за безработица за минал период, от една страна и от друга, към датата на подаване на последващото заявление за отпускане на обезщетение за безработица, не са изтекли три години от предходното упражняване на правото. Дори обстоятелството, че получаването на предходното обезщетение е било преустановено на основание чл. 54д, ал. 1, т. 1 КСО (започване на трудова дейност) преди изтичане на периода, за който е отпуснато, е без правно значение за извода, че правото на парично обезщетение е било упражнено. В тази връзка са решение № 16357 от 09.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12371/2013 г., VI отделение, решение № 4904 от 30.05.2005 г. на ВАС по адм. д. № 1525/2005 г., VI отделение и др. В случая е налице е хипотезата на чл. 54б, ал. 4 от КСО, в която безработното лице има право да получи минималния размер на обезщетението за безработица за срок от четири месеца. Съгласно чл. 54б, ал. 2 КСО, минималният дневен размер на обезщетението за безработица се определя ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване и който размер е съобразен. Размерът и срокът на обезщетението се обуславят от обстоятелството дали са изтекли 3 години от предходното упражняване правото на обезщетение.

В Регламент (ЕО) № 883/2004 не се съдържа забрана за държавите членки да предвиждат в националната си правна уредба други ограничения или да въвеждат специфични изисквания при изчисляване на паричното обезщетение.

Противно на изложеното в жалбата и писмена защита, в конкретния случай не е налице спор нито по отношение на това коя е компетентната институция. Не е налице спор по отношение периода и основата върху които следва да се определи размерът на обезщетението.

Цитираното в жалбата Решение №9 от 02.01.2019г. по адм.дело №172/2018г. на ВАС, VI, отд. е напълно неотносимо в случая. Касае различна фактическа обстановка и определяне на ПОБ при завършен последен период на осигурена трудова заетост в България, а не приложимост на чл.54б, ал.4 КСО.

Въз основа на изложеното жалбата е неоснователна.

При този изход на делото и с оглед направеното в съдебно заседание искане от пълномощника на ответната страна, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер по 100 (сто) лева, на основание чл.144 АПК вр. чл.78 ал.8 от ГПК вр. чл.37 ал.1 от ЗПП вр. чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Това е минималния предвиден в Наредбата размер и именно той следва да бъде присъден, предвид, че делото не е с фактическа и правна сложност.