Решение № 85 от 13.3.2023 г. на Районен съд - Ловеч по дело № 1156/2022 г.

Застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение или престой. В тези случаи застрахователят покрива: 1.неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт; 2.вредите, причинени на чуждо имущество; 3.пропуснатите ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от увреждането; 4.разумно направените разходи във връзка с предявяването на претенция по т. 1-3, включително съдебните разноски, присъдени в тежест на застрахования; 5.лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2. Според съда основанието за предявяване на иска е чл. 435 КЗ-Ако е удовлетворил увреденото лице, застрахованият има право да получи от застрахователя застрахователното обезщетение в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност) и на покритието по застрахователния договор и при спазване изискванията на чл. 434. Налице са законово установените предпоставки, предвидени в цитираната разпоредба, а именно: наличие на валидна застраховка ГО на автомобилистите на ищеца Б. в качеството му на деликвент и застрахован към момента на ПТП /застр.събитие/; последния е заплатил на пострадалата по образуваното изпълнително дело, исковата сума възлизаща общо на 11496, 74 лв., т.е иска е доказан по основание, но е спорен по размер. Последно, според съда, произтича от една страна от активната легитимация на правоимащото лице Д., включено сред лицата имащи правото на обезщетение по силата на чл.493а, ал.4 ГПК, но установено по съдържание: основание и размер едва с влизането в сила на присъдата, с оглед признаването на правото й да получи такова обезщетение от страна на осъденото лице Б.. От друга страна- от обема на отговорността на застрахователя, т.е какво той покрива в тази хипотеза на застраховката „ГО“ към застрахованият. Т.е отговорността по договорното правоотношение не се припокрива изцяло с отговорността за непозволеното увреждане-на деликвента. Потвърждение за това са изключенията от покритието, по чл.494 КЗ-Застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не заплаща обезщетение за: т.1-т.12, като в т.ч. т.10: лихви и съдебни разноски освен в случаите по чл. 429, ал. 2 и 5 при спазване на условията на чл. 429, ал. 3; . В тежест на ответникът е възложено-да установи наведените от него положителни правоизключващи отговорността му възражения по иска, в т. ч., че е изпълнил точно задължението си за определяне и изплащане на дължимото застрахователно обезщетение. В случая извършено плащане в размер на 9 208, 89 лева на 23.08.2022г., е след подаване на исковата молба на 22.07.2022г.; Като основание е посочена щета № 1001/21/ 217/ 500019, дело №1156 РС-Ловеч. Ответника прави изявление по писмения си отговор, че така е платил на ищеца главницата заедно със законната лихва от 14.12.2020 г. като само до този размер не оспорва исковете. Съдът при изчисления на лихвата с онлайн калкулатор от увреждането до плащането- 10.06.2022г. е получил сумата 1208, 89 лева. По исковата молба са въведени като претенции 1000, 00 лева-платено адв. в-е и 1289, 35 лева разноски по изпълнението и в тези размери се оспорват от ответника с мотив, че същите по изпънителното производство не са дължими-аргумент 493 и практиката О №156/19.03. 2011г. по т.д. №1088/2010г. на ВКС/, в мотивите на което се посочва „....Относно сумата от 220, 26 лева - разноски на ищеца пред съдебния изпълнител въззивният съд е изложил мотиви, че същите не се покриват от застрахователя по риска Гражданска отговорност, доколкото чл. 223, ал. 4 от КЗ/отм./ признава като такива подлежащи на обезщетяване от последния само разноските по исковите дела, но не и тези в изпълнителното производство/. Касае се за казус по КЗ/отм./, но съдът приема, че е приложим и при действието новия КЗ с оглед горепосочените разпоредби. Направеното плащане до сумата 9208, 89 лева, съдът приема за изпълнение в хода на настоящото производството, но съгласно ГПК то следва да се преценява с оглед 237 и особено чл.237, ал.3 т.1 ГПК тъй като:

Застрахованият е длъжен във връзка с неговата гражданска отговорност в срок до 7 работни дни от: 1. узнаването да уведоми застрахователя за обстоятелствата, които биха могли да доведат до възникването й; 2. узнаването да уведоми застрахователя за настъпване на застрахователно събитие; 3. узнаването да уведоми писмено застрахователя за предявените срещу него претенции; 4. връчване на съобщение да уведоми писмено застрахователя за искова претенция срещу него; 5. извършване на плащания по предявените срещу него претенции да уведоми писмено застрахователя за тях. Затова и чл. 430.

КЗ-при предявен съдебен иск от увреденото лице застрахованият е длъжен в законовия срок да иска привличане на застрахователя в процеса, когато това е допустимо от закона. Възможност, както е посочено по исковата молба, неприложима в наказателното производство. Затова и в настоящото ответника може да противопостави и други свои възражения, например за съпричиняване, за давност и др. И на следващо място- да възразява кога е изпаднал в забава за плащането по застрахователното правоотношение с оглед неучастието му в наказателното производство. Затова и в тежест на ищеца, претендиращ законна лихва до подаване на заявлението е да докаже забавата като начален период и краен и размера. И той посочва по исковата си молба, че го е уведомил по вече образуваната щета № 2-101-4101-2670#4/21.06.2022г. от Д. след първоинстанционната присъда както и заявлението му до застрахователя по същата щета № 2-101-4101- 2670#4/21.06.2022г. на стр.6 /без дата/, поради което приема, че дружеството е било уведомено на 21.06.2022г. Този извод се налага, защото не се установява кога най-рано застрахования е изпълнил задължението си за уведомяване, а и признава неизгоден за него факт по исковата молба досежно тази дата-образуваната щета № 2-101-4101- 2670#4/21.06.2022г. от Д.. Последната дата е от значение във връзка с правата му по чл.430 КЗ. По общите правила за деликта и съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД деликвента се счита в забава от деня на непозволеното увреждане и без покана. Но доколкото отговорността на застрахователя е договорна и функционално обусловена от деликтната отговорност на причинителя на вредата, то същият ще отговаря за онези вреди, за които би отговарял деликвента, и то при условията, при които би отговарял и последния, в т. ч. и за лихвите за забава. Съгласно нормата на чл. 429, ал. 3 КЗ, обаче отговорността на застрахователя по договора за ГО за дължимите от деликвента лихви върху обезщетението е ограничена като началото на периода на забава се поставя с уведомяването на застрахователя от застрахования или от увреденото лице за настъпилото застрахователно събитие. В случая, тъй като се прие от съда по-горе в изложението, че застрахователя е уведомен на 21.06.2022г. от увреденото лице, то от този момент в негова тежест ще следва да се възложи и отговорността за вредите от забавата като плащането по изп.д., но в случая плащането е настъпило на 10.06.2022г., т.е преди изпадането на застрахователя в забава, поради което съдът приема, че той не дължи лихва за забава за периода преди уведомяването му. В този смисъл следва да се цитира и практиката, че „Разликата в периодите по отношение на дължимото спрямо увреденото лице обезщетение за забава от делинквента на осн. чл. 86 вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД и от застрахователя по застрахователния договор се извежда не само с оглед изричното правило на чл. 429, ал. 3, изр. 2 КЗ, но и предвид въведената с новия КЗ абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на прекия иск на увреденото лице спрямо застрахователя на делинквента по застраховка "Гражданска застраховка" на автомобилистите на осн. чл. 498, ал. 3, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ - отправянето на писмена застрахователна претенция спрямо застрахователя по реда на чл. 380 КЗ (в този смисъл Решение № 128 от 04.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 2466/2018 г., I ТО). „Или по този начин, с разпоредбите на чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 494, т. 10 КЗ, функционалната отговорност на застрахователя за дължимите от застрахователя на делинквента лихви върху обезщетенията за неимуществените вреди се ограничи до лихви за забава на застрахования, считано от по- ранната дата на уведомяването от застрахования или от предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице (чл. 429, ал. 3 от КЗ)“. Нещо повече-доколкото ищецът се легитимира като кредитор на претендираното главно вземане за неимуществени вреди и предвид установените по делото фактически положения, че застрахователят (ответник) е бил уведомен от ищцата за настъпилото застрахователно събитие едва на 21.06.2022 г., то ще следва да се приеме и, че е изпаднал в забава за платеното обезщетение от Б. едва на 21.09.2022г., т.е след изтичане на тримесечния срок по чл. 497, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 496, ал. 1 КЗ. Затова съдът счита, че не може да възложи законните лихви от увреждането до плащането в негова тежест, тъй като това ще противоречи на закона и на добрите нрави- 237, 3 ГПК. Това плащане на 23.08.2022г. преди падежа на задължението му на 21.09.2022г., следва да се съобрази и в претенцията за законната лихва върху главницата за периодите от подаване на иска-22.07.2022г. до плащането и следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана. По претенцията за разноски по изп. дело в общо размер на 2289, 35 лева: