Решение № 130 от 20.8.2024 г. на Районен съд - Горна Оряховица по дело № 557/2022 г.

Производство по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ А. А. А. е останал недоволен и чрез защитника адв. Р. И. от АК – Велико Търново обжалва наказателно постановление № РД- 05-20/22.08.2022 г., издадено от директора на Регионална здравна инспекция – Велико Търново, с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 5000 лв. на основание чл. 215б, ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ) за нарушаване на разпоредбата на чл. 61, ал. 2, изр. 2 от същия закон. Посочва, че е нарушена процедурата за установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание. Изложеното в обстоятелствената част на наказателното постановление не отговаряло на действителното фактическо положение. Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление. АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗВАЩИЯТ ОРГАН ДИРЕКТОР НА РЕГИОНАЛНА ЗДРАВНА ИНСПЕКЦИЯ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, представляван от пълномощника адв. А. Д. от АК – Велико Търново, оспорва жалбата. Поддържа, че нарушението е доказано по несъмнен начин и че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в административнонаказателното производство. Излага подробно установената от събраните доказателства фактическа обстановка. Посочва, че жалбоподателят е извършил нарушението при съществуваща непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите и по време на извънредна епидемична обстановка в страната. Поради това поддържа, че обществената опасност на деянието е висока и същото не може да бъде квалифицирано като маловажен случай на нарушение. Моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление. ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата. СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното: На 10.08.2021 г. жалбоподателят А. А. А. влязъл на територията на Република България с лек автомобил през ГКПП В., пристигайки от Кралство Нидерландия. Към тази дата била в сила заповед № РД-01-645/28.07.2021 г., издадена от министъра на здравеопазването и публикувана по реда на чл. 61, ал. 16 от ЗЗ на интернет страницата на МЗ на адрес https: //www.mh.government.bg/bg/normativni-aktove/zapovedi-pravilnitsi- instruktsii?p=18, с т.4.6 от която била въведена на основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗ временната противоепидемична мярка поставяне под карантина за срок от 10 дни в дома или в друго място за настаняване, в което лицето е посочило, че ще пребивава, на българските граждани и другите категории лица по т. 4.3.1 от заповедта, пристигащи от държави, включени в списъка на т.нар. червена зона съгласно приложение № 1 към заповедта, в който попадало и Кралство Нидерландия, които при влизането си на територията на страната не са представили нито един от определените в т. 4.4 от заповедта документи – валиден цифров COVID сертификат на ЕС за ваксинация или за преболедуване или аналогичен документ, едновременно с отрицателен резултат от проведено до 72 часа преди влизане в страната изследване по метода на полимеразно верижна реакция за COVID-19, удостоверено чрез валиден цифров COVID сертификат на ЕС за изследване или аналогичен документ, съдържащ същите данни като цифровия COVID сертификат на ЕС за изследване. А. не представил нито един от посочените в заповедта документи. Поради това с предписание № 210810/237270, издадено от директора на РЗИ – В., бил поставен под карантина на постоянния си адрес •••, за срок от 10 дни, считано от 10.08.2021 г. На 14.08.2021 г. свидетелят И. Х. В. – старши полицай в Групата по охрана на обществения ред при РУ – Горна Оряховица, отишъл на посочения по-горе адрес със задача да извърши проверка относно спазването на наложената на жалбоподателя противоепидемична мярка. От къщата на адреса излязла Н. С. М., с която А. живее на съпружески начала. М. обяснила на полицейския служител, че мъжът й е заминал по търговия в Турция и че не е знаел, че е под карантина до 19.08.2021 г. Материалите от полицейската проверка по повод така установеното нарушение на противоепидемичната мярка били изпратени на прокурора. С постановление от 06.10.2021 г. било образувано досъдебно производство № 553/2021 г. по описа на РУ – Горна Оряховица за престъпление по чл. 355, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК. На 15.04.2022 г., след като се запознал с материалите от досъдебното производство, прокурорът приел, че деянието на А. не се отличава с нужната степен на обществена опасност, за да бъде квалифицирано като престъпление по чл. 355 от НК, но съдържа признаците на административно нарушение по чл. 215б, ал. 1 от ЗЗ. Поради това с постановление от посочената дата прокурорът прекратил наказателното производство за престъпление по чл. 355, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК и изпратил материалите от прекратеното досъдебно производство на директора на РЗИ – Велико Търново по компетентност. Материалите от прекратеното досъдебно производство постъпили в РЗИ – Велико Търново на 25.05.2022 г. На 02.08.2022 г., след като се запознала с посочените материали, д-р И. А. М. – директор на дирекция „Надзор на заразните болести“ в РЗИ – Велико Търново, съставила против жалбоподателя А. акт за установяване на административно нарушение № АН-02-3/02.08.2022 г. за това, че на 14.08.2021 г. в с. П. не е изпълнил задължителната карантина, наложена му с предписание № 210810/237270 на директора на РЗИ – В., с което нарушил разпоредбата на чл. 61, ал. 2, изр. 2 от ЗЗ. Съставеният акт бил предявен на жалбоподателя на 05.08.2022 г. А. подписал предявения му акт и получил срещу разписка препис от акта. На 22.08.2022 г., след като разгледала преписката, образувана по съставения от д-р М. акт за установяване на административно нарушение, директорът на Регионалната здравна инспекция – Велико Търново издала обжалваното наказателно постановление № РД-05-20/22.08.2022 г., с което наложила на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 5000 лв. на основание чл. 215б, ал. 1 от ЗЗ за нарушаване на разпоредбата на чл. 61, ал. 2, изр. 2 от същия закон. Препис от наказателното постановление бил връчен на жалбоподателя на 07.09.2022 г. На 21.09.2022 г. подадената от защитника на А. жалба против постановлението била заведена в деловодството на РЗИ – Велико Търново. Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност показанията на свидетеля И. Х. В., приетите писмени доказателства, описани подробно в протоколите за проведените съдебни заседания, включително писмените материали от ДП № 553/2021 г. на РУ – Горна Оряховица, както и заповед № РД-01-645/28.07.2021 г. на министъра на здравеопазването, издадена като електронен документ, публикувана по реда на чл. 61, ал. 16 от ЗЗ и общодостъпна на интернет страницата на Министерството на здравеопазването на цитирания по-горе адрес. Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи: Жалбата е подадена пред компетентен съд в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. От събраните доказателства се установява по несъмнен начин, че с предписание № 210810/237270 на директора на РЗИ – В. спрямо жалбоподателя е била приложена временната противоепидемична мярка поставяне под карантина в дома му в с. П. за срок от 10 дни, смитано от 10.08.2021 г. За издаденото предписание А. е бил уведомен чрез подписване върху монитора на таблета под текста на изготвеното във формата на електронен документ предписание (л. 17 и л. 40 от приложеното ДП) и устно от Е. Й. В. – мл. експерт в РЗИ – В., за удостоверяването на което е бил изготвен нарочен протокол (л. 24 и л. 26 – 27 от ДП). Установява се също така, че на 14.08.2021 г. в момента, в който служител на РУ – Горна Оряховица извършил проверка на адреса за спазване на карантина, жалбоподателят не бил в дома си. При така установените факти наказващият орган обосновано е приел, че на 14.08.2021 г. А. не е изпълнил задължението си да спазва наложената му карантина на посочения по-горе адрес в с. П., с което е нарушил разпоредбата на чл. 61, ал. 2, изр. 2 от ЗЗ и е осъществил състава на нарушението по чл. 215б, ал. 1 от същия закон. Съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила. Актът за установяване на административното нарушение е съставен от компетентен орган и преди изтичане на сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН (с отчитане на обстоятелството, че тримесечният срок от открИ.е на нарушителя е започнал да тече на 25.05.2022 г., когато материалите от прекратеното ДП са постъпили в РЗИ – Велико Търново). Жалбоподателят е бил надлежно поканен за съставяне на акта (л. 11 и 12 от делото), като поради неявяването му в РЗИ – Велико Търново на указаната в поканата дата актът е съставен в негово отсъствие при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Съставеният акт е бил предявен на А., на когото е била осигурена възможност да изложи възраженията си при подписването на акта и в седемдневен срок от неговото съставяне. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган (чл. 231, ал. 1 от ЗЗ) преди изтичането на давностните срокове за административнонаказателно преследване и съдържа предвидените в разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН реквизити. Независимо от изложеното по-горе обаче обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно поради неправилния извод на наказващия орган относно маловажността на случая. От събраните доказателства не се установява жалбоподателят да е бил болен или заразоносител на COVID-19 или да е бил контактно лице на болни или заразоносители на това заболяване. Същият е бил поставен под задължителна карантина само поради обстоятелството, че е влязъл на територията на Република България, пристигайки от държава, за която е била налице информация за установена значителна негативна промяна в епидемичната ситуация (включена в списъка „червена зона“ по смисъла на приложение № 1 към т. I.3 на цитираната по-горе заповед № РД-01- 645/28.07.2021 г.). От доказателствата не се установява също така жалбоподателят да не е изпълнявал задължението за ползване на защитна маска за лице, покриваща устата и носа, или да е нарушавал някоя от другите действащи към датата на процесното деяние противоепидемични мерки. Няма данни той да е наказван с влезли в сила наказателни постановления за други нарушения от типа на процесното. От друга страна, от показанията на свидетеля В. се установява, че жалбоподателят е напуснал дома си в с. П. в нарушение на наложената му карантина, тъй като е заминал за Република Турция. Това обстоятелство свидетелят е установил на четвъртия ден след поставянето на жалбоподателя под карантина. Следователно по съществото си процесният случай се доближава в значителна степен до предвидената в т.5.7 от заповед № РД-01-645/28.07.2021 г. хипотеза на транзитно преминаване през територията на страната, при която от влизащите в Република България лица не се изискват определените в т. 4.4 от заповедта документи за COVID-19 и съответно при непредставяне на такива документи лицата не се поставят под карантина. От значение за преценката относно маловажността на случая са и данните в изготвената от младши полицейския инспектор по местоживеене характеристична справка (л. 34 от ДП), според която А. се ползва с добро име сред жителите на с. П., грижи се за семейството си, работлив е, не злоупотребява с алкохол, не е конфликтен и не е нарушавал обществения ред. Така изложените по-горе обстоятелства следва да бъдат отнесени към категорията на смекчаващите отговорността. От друга страна, от събраните доказателства не се установяват конкретни отегчаващи отговорността на жалбоподателя обстоятелства за процесното деяние. Посочените от наказващия орган обстоятелства, че нарушението е извършено при съществуваща непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите и по време на извънредна епидемична обстановка са фактическите основания за издаване на заповед № РД-01- 645/28.07.2021 г., с която е въведена процесната временна противоепидемична мярка. Същите са формулирани в предложението на главния държавен здравен инспектор за издаване на заповедта, публикувано ведно със самата заповед на цитирания по-горе адрес на интернет страницата на МЗ. Посочената заповед е общ административен акт и действа по отношение на неопределен брой лица (арг. от чл. 61, ал. 16 от ЗЗ във вр. с чл. 65 от АПК), поради което обстоятелствата, представляващи фактическите основания за нейното издаване, не разкриват особености на конкретното деяние на жалбоподателя, които да дадат основание за определяне на обществената му опасност като по- висока от типичната за този вид нарушения. Поради това обсъжданите обстоятелствата не могат да бъдат квалифицирани като отегчаващи отговорността на жалбоподателя. От друга страна, изложеният в наказателното постановление довод, че за нарушения от вида на процесното законът предвижда наказание глоба във висок размер от 5000 лв., не дава основание за извод, че деянията от този вид поначало не могат да бъдат квалифицирани като маловажни случаи на административно нарушение. Законодателят е разполагал с дискреционна власт да изключи изрично прилагането на чл. 28 от ЗАНН за нарушенията по чл. 215б, ал. 1 от ЗЗ (напр. както е подходил за административните нарушения по ЗДвП с приемането на разпоредбата на чл. 189з от този закон). Следователно след като в действащото законодателство няма разпоредба, която да изключва прилагането на чл. 28 от ЗАНН за нарушенията от вида на процесното, следва да се приеме, че институтът на маловажността е приложим и за този вид нарушения. Този извод следва и по довод за противното от разпоредбата на чл. 28, ал. 7 от ЗАНН, според която правилата за маловажните случаи на административни нарушения не се прилагат само в изрично предвидените в закон случаи. Изложените по-горе многобройни смекчаващи обстоятелства налагат категоричния извод, че извършеното от жалбоподателя нарушение представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид, поради което е маловажен случай на такова нарушение. Като е достигнал до извода, че в процесния случай няма основание за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, наказващият орган е нарушил материалния закон. Предвид изложеното по-горе и при липса на доказателства в едногодишен срок преди процесното деяние по отношение на А. да е прилагана разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН за друго нарушение по чл. 215б, ал. 1 от ЗЗ, съдът следва да упражни правомощието си по чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, като отмени наказателното постановление поради маловажността на случая и предупреди жалбоподателя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на решението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, съдът