Решение № 29 от 30.4.2023 г. на Районен съд - Велики Преслав по дело № 435/2022 г.

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН, въз основа на жалба от В. Т. Г. с ЕГН ••••••••••, с адрес в с.•••, ул.“•••“№•, вх.•, ет.•, ап.• срещу Наказателно постановление №22-0323- 000124/28.04.2022г., издадено от Началник РУ в ОД на МВР-Шумен, РУ Велики Преслав, с което за нарушение по чл. 106, ал.1 от ЗДвП, на осн. чл.184, ал.5, вр.ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100.00 лв. В жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на издаденото НП, аргумент за което се сочи както допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, така и неправилно приложение на материалноправните разпоредби. С оглед изложени в подкрепа на посоченото подробни аргументи се иска отмяна на процесното НП. Претендират се и разноски за адвокатско възнаграждение. Въззиваемата страна, лично и чрез писмено становище на процесуален представител оспорва като неоснователна и недопустима така подадената жалба, като се претендират и разноски за юрисконсултско възнаграждение. Призованата на осн. чл. 62 от ЗАНН Р айонна прокуратура-Шумен, не изпращат представител в съдебно заседание. Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира следното: Така депозираната пред настоящия съд жалба е подадена в законоустановения срок. Същата изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима, противно на релевираните от страна на въззиваемата страна възражения, поради следното: Видно от издаденото от АНО Наказателно постановление №22-0323- 000124/28.04.2022г., същото е връчено на 21.07.2022 г. на Т. В. Г. – баща на наказаното лице. На същата дата – 21.07.2022 г., видно и от приложената по делото квитанция и фискален бон /заверени копия/, именно и Т. В. Г. е заплатил в РУ-Велики Преслав, сума в размер на 80, 00 лева, явяваща се 80% от наложената с НП глоба на неговия син – В. Т. Г.. Изводът на въззиваемата страна възоснова на гореизложените факти /за които и не се спори между страните/ е че така издаденото НП е редовно връчено на лицето, с оглед правилото от чл.180, ал.2 от НПК, вр.чл.84 от ЗАНН и респ. депозираната от същото на 20.12.2022 г. жалба се явява подадена извън законоустановения за това 14-дневен срок. Сочи се и че същата се явява процесуално недопустима, с оглед и разпоредбата на чл.79б, ал.2 от ЗАНН, тъй като глобата е заплатена. Настоящият състав намира, че така направеният извод е неправилен. Това е така доколкото от една страна основен принцип, залегнал в ЗАНН и обективиран в чл.58 от ЗАНН е принципа на лично връчване на НП. Съгласно посочената разпоредба, препис от наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя и на поискалия обезщетение, освен ако нарушителят е поискал да му бъде връчено чрез изпращане на съобщение до персонален профил, регистриран в информационната система за сигурно електронно връчване като модул на Единния портал за достъп до електронни административни услуги по смисъла на Закона за електронното управление. Този принцип не е случаен, тъй като НП е подобно по характер на обвинителния акт в наказателното производство. Поради това, нарушителят в административно-наказателното производство, следва да се запознае лично с вмененото му нарушение. Съгласно чл. 58, ал. 2 ЗАНН, когато нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. В този смисъл, в ЗАНН е разписан изричен ред за връчване на НП, с оглед именно характера на същото, като ЗАНН е специален закон спрямо НПК относно административно-наказателните нарушения. Действително съгласно чл. 84 от ЗАНН, доколкото в същия закон няма особени правила за връчване на призовки и съобщения, се прилагат правилата на НПК, както това е напр.при отказ или по отношение връчване на учреждение или юридическо лице, съгласно чл.180, ал.4-ал.7 от НПК, като разписаното в цитираната разпоредба от ЗАНН, е относимо единствено за връчване на призовки и съобщения и то само п р и липса на друг регламентиран ред в ЗАНН. От друга страна, дори да се приеме, че връчването на НП е възможно да се осъществи и в хипотезата на чл.182, ал.2 от НПК, то в конкретния случай, връчването не е извършено при спазване на посочената разпоредба. Това е така, т.к според същата „когато лицето отсъства, те /призовките, съобщенията и книжата/ се връчват на пълнолетен член на семейството му, а ако няма пълнолетен член на семейството - на домоуправителя или портиера, както и на съквартирант или съсед, когато поеме задължение да ги предаде“. Целта, преследвана от законодателя е да ограничи възможностите за връчване на книжа по делото до определен кръг лица, които са от най- близкото обкръжение на призовавания и за които възможностите за своевременното им предаване е най-реална, като в тази връзка обаче съдебната практика е непротиворечива по отношение на това, че уведомяването на лицето, което следва да участва в наказателното производство, чрез връчване на призовки, съобщения и книжа на пълнолетен член на неговото семейство, е законова възможност по чл. 180, ал. 2 от НПК, единствено след изчерпване на възможностите това да бъде сторено съобразно ал.1 от същата разпоредба, както и при надлежно оформени връчени книжа – включително и при изпълнение и на съдържащото се кумулативно посочено в разпоредбата изискване, ако връчването е на различно от адресата лице, което живее на адреса, същото да поеме ангажимент за предаването им и това да бъде отразено в разписката от връчването. Правилата на чл. 180 от Наказателно-процесуалния кодекс във връзка с чл. 84 от ЗАНН, поставят в тежест на АНО да докаже, че са спазени изискванията на закона свързани с редовността на връчването. В случая не се доказа невъзможност за връчване при условията на чл.180, ал.1 от НПК, както и къде и как е връчено НП и нужното обективиране на съгласие за предаването му на адресата. В този смисъл и връчването, без да са налице предпоставките на чл. 180, ал. 2 НПК, както и при липса на доказателства за невъзможност за връчване при условията на чл. 180, ал. 1 се явява нередовно и не е породило целената с него правна последица - поставяне на началото на срока за обжалване на НП/в този см. е и Определение № 1496 от 1.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1393/2018 г./. Срокът за обжалване на процесното НП изобщо не е започнал да тече/в тази връзка и неотносими се явяват изложените от страна на АНО възражения за приложимост на чл.186, ал.1 от НПК/, респективно подадената срещу същото жалба се явява в срок. Що се касае за възражението свързано с влизане в сила на НП на осн.чл.79б от ЗАНН, то следва да се посочи, че същата е ирелевантна за конкретиката на случая, предвид, от една страна изложените съображения свързани с редовността на връчване на НП на нарушителя и доказателствата за узнаването на същото и съобразявайки извършеното на датата на получаване на НП от Тодор Г. заплащане от същия на сумата в РУ-Велики Преслав. Правото на жалба на нарушителя не може да бъде поставено в зависимост от поведението на друго лице, при нередовност на връчване на НП и недоказано получаване и узнаване на същото на 21.07.2022 г. и актът на плащането предвид данните по делото, извършено от различно от нарушителя лице на 21.07.2022 г., в случая няма как да се приеме за съгласие с установеното нарушение от страна на наказания. От друга страна, както става ясно от прочита на разпоредбата на чл. 79б от ЗАНН, тази норма касае случаите на едновременно санкциониране на нарушителя с глоба и друго наказание, какъвто конкретният не е. Това е така доколкото всички алинеи на посочената разпоредба, които следва да бъдат тълкувани не отделно една от друга, а съобразно връзката им една с друга и в последователността, приета от законодателя, обосновават извод, че те се отнасят до случаи, в които наред с наказанието глоба/имуществена санкция, на нарушителя е било наложено друго по вид кумулативно предвидено административно наказание, или в съдържанието на наказателното постановление е налице произнасяне по веществени доказателства, за присъждане на обезщетение, или за отнемане на вещи в полза на държавата. Навсякъде в текста на разпоредбата се говори за частта от наказателното постановление, с която е наложена глоба, респ. за останалата му част, следователно винаги се има предвид, че наказателното постановление има и друга част, която би могла да подлежи на отделно обжалване, ако жалбоподателят не желае да оспорва глобата/имуществената санкция и именно в тази връзка се възползва от възможността да я заплати в намален размер. С оглед изложените аргументи, настоящия състав намира, че Жалбата против Наказателно постановление №22-0323-000124/28.04.2022г., издадено от Началник РУ в ОД на МВР-Шумен, РУ Велики Преслав, депозирана директно във ВПРС на 20.12.2022 г., в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН (считано от момента на узнаването – 06.12.2022 г./ е от лице активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакуваното НП и то пред компетентния съд, поради което съдът я намира за процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното: По делото съдът прие за установена следната фактическа обстановка: Н а 18.02.2022 г. св. Й. управлявал л.а Сузуки с рег.№ А 59 48 НХ от гр.Бургас, в посока към гр.Велики Преслав, като пътувал заедно със съпругата си и детето им. Около 20, 35 часа, преминавайки през с.Драгоево, при излизане от селото, движейки се по пътното платно бил осъществен сблъсък от внезапно навлязъл отдясно на пътното платно кон, който не бил възприет преди удара от страна на водача на автомобила и предната дясна част на МПС-то. В резултат на съприкосновението, животното паднало на пътното платно, пред автомобила, където в последствие и починало. На автомобила били нанесени материални щети, описани като тотални такива по предната му част в съставения в последствие Протокол за ПТП. Непосредствено след произшествието, св.Й. след като се уверил, че семейството му е добре, слязъл от автомобила си и се приближил до животното, което направил и движещия се след него водач– св.В. и се обадил на тел.112. На място пристигнал и кметът на с.Драгоево – св. В., който разпознал лежащия на платното кон, а именно като този на жалбоподателя – В. Г., който се грижел за него и който обикновено пасял завързан със синджир в тревните площи, вдясно от участъка на пътя на който се осъществило произшествието, заедно с други такива животни, както правел и непосредствено преди случилото се. На място пристигнал и В. Г., който потвърдил че конят е негов, както и полицейските служители - св.Н. и св.Д.. Предвид констатираното, св.Н. съставил Протокол за ПТП и съотв. АУАН – за извършено нарушение на чл.106 от ЗДвП, лично подписани от жалбоподателя. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, били депозирани писмени възражения, в които санкционираното лице оспорва направена т а от контролните органи констатация. Въз основа на акта, и установеното в хода на образуваната административнонаказателна преписка, било издадено и обжалваното пред настоящия съд НП, издалият го орган на което наложил на жалбоподателя, на осн. чл.184 ал.5, вр.чл.184, ал.1, т.1 от ЗДвП, „Глоба“ в размер на 100лв., за извършено на 18.02.2022 г. нарушение на чл.106 ал. 1 от ЗДвП. Приетата за установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа на анализа на доказателствата - писмени и гласни събрани в хода на настоящото производство, вкл. и приобщени в хода на съдебното следствие. Свидетелските показания депозирани от разпитаните свидетели- св.Н., св.Д., св.Г. и св.В. и св.В. са безпротиворечиви, взаимно допълващи се и във връзка помежду си, като колерират и с писмените доказателствени средства, като поради липса на предпоставки за тяхната критика съдът възприема с доверие и кредитира както показанията на тези свидетели считайки ги обективни и достоверни, така и писмените доказателствени източници. Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид установените факти направи следните правни изводи: Видно от съдържанието на обстоятелствената част на НП, на В. Г. е приписано нарушение на чл. 106 от ЗДвП. Съгласно посочената норма, „водачите на пътни превозни средства с животинска тяга, на животни или на стада трябва непрекъснато да направляват животните, така че да не създават пречки и опасности за движението, и да не ги оставят без надзор в обхвата на пътя“. Санкционната разпоредба на чл. 184, ал. 1, т. 1 от ЗДвП също предвижда, че глоба се налага на водач на пътно превозно средство, което не е моторно, както и водач на организирана група пешеходци, на впрегатни, товарни или ездитни животни или на стада, който наруши правилата за движението по пътищата. В този смисъл и субект на нарушението по чл. 106 от ЗДвП може да бъде само лице, което отговаря на легалната дефиниция за водач, дадена в § 6. т. 25 от ДР на ЗДвП, съгласно който "водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. По делото не се доказа на процесната дата и място, жалбоподателят, който се е грижел за коня, да е водил или карал посоченото в НП животно по процесния път, където е станало ПТП, а животното само се е отклонило от мястото на пашуване. Предвид и това, доколкото същият не притежава изискуемото се качество "водач", не може да бъде субект на това нарушение, респективно да носи административно – наказателна отговорност за твърдяното нарушение, която е ангажирана в качеството му на собственик на кон, оставен без надзор. В ЗДвП не е предвидена хипотеза на ангажиране на административно – наказателната отговорност на собственик на животни, оставил същите без надзор, в резултат на което да настъпи ПТП. Същият може да бъде субект на гражданска отговорност по чл. 45 и следващите ЗЗД / респ.в други случаи и наказателна такава, по чл.325в от НК/. В случая се касае до реализиране на административнонаказателна отговорност, като е недопустимо материалноправните норми, определящи субекта на нарушението, да се тълкуват разширително. По изложените съображения жалбата като основателна следва да се уважи и като незаконосъобразно да се отмени атакуваното НП. По делото са претендирани разноски и от двете страни. С оглед изхода на делото и съобразно разпоредбата на чл.143 от АПК, такива следва да се присъдят на жалбоподателя, при прилагане на чл.144 от АПК. Процесуалният представител на въззивника е представил Договор за правна защита и съдействие за заплатени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500, 00 лева, по отношение на които е направено възражение за прекомерност от въззиваемата страна, което следва да бъде разгледано от съда. При преценка на обстоятелството, че делото е разгледано в три съдебни заседания, без участието на проц.представител на жалбоподателяу с оглед обема на извършената от процесуалния представител на въззиваемия работа по делото, съобразявайки липсата на негова фактическа и правна сложност, съдът намира, че възражението на въззиваемата страна е основателно и уговореното и платено от въззивника адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до размер от 400, 00 лева, явяващ се минималния такъв към момента на сключване на представения договор от 15.12.2022 г. и в който размер следва да бъде присъдено на въззивника, изчислено съгласно чл.8, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът