Решение № 2235 от 11.4.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 859/2024 г.

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. С решение № 19174 от 22.11.2023 г. по гр.д. № 34315/2023 г. на Софийски районен съд е признато за установено по предявените от „Софийска вода” АД срещу Е. С. П. искове по реда на чл. 422 от ГПК с правно основание чл. 200 от ЗВ и чл.86 от ЗЗД, че Е. С. П. дължи на „Софийска вода” АД сумата 244, 88 лв., представляваща незаплатено задължение за доставена и потребена вода в периода от 17.09.2019г. до 14.11.2021 г. в имот с адрес: гр. София, ж.к. „••••”, бл. ••••, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение на 20.06.2023 г. до окончателното погасяване; сумата 25, 57 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 17.10.2019 г. до 14.11.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 70154/2022 г. на СРС, като са отхвърлени предявените искове за горницата над 244, 88 лв. до пълния предявен размер от 767, 12 лв. незаплатено задължение за доставена и потребена топлинна енергия за периода от 15.02.2016 г. до 15.08.2019 г., както и за горницата над 25, 57 лв. до пълния предявен размер от 199, 94 лв. обезщетение за забава върху главницата за периода от 17.03.2016 г. до 14.11.2021 г. Всяка от страните е осъдена да заплати на насрещната страна разноски за заповедното и исковото производство съразмерно на уважената/отхвърлената част от исковете. Решението е обжалвано от ответницата Е. Паланкаиева в частите, с които е признато за установено, че дължи на ищцеца „Софийска вода” АД сумата 244, 88 лв. за доставена и потребена вода в периода от 17.09.2019г. до 14.11.2021 г. в имота, находящ се в гр. София, ж.к. „••••”, бл. ••••, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение на 20.06.2023 г. до окончателното й погасяване, и 25, 57 лв. - обезщетение за забава за периода от 17.10.2019 г. до 14.11.2021 г. В жалбата се поддържа, че в тази му част решението е неправилно като постановено при нарушение на материални закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага се възражение, че съдът неправилно е приел, че ответницата е потребител на ВиК услуги по възникнало с ищеца облигационно правоотношение, позовавайки се на справка от имотния регистър. Излага се довод, че извадката от имотния регистър не може да установи, че определено лице е собственик или носител на вещно право върху определен недвижим имот. Отправя се искане да се отмени обжалваното решение и да се постанови ново решение, с което се отхвърлят изцяло предявените искове. С писмения си отговор въззиваемата страна „Софийска вода” АД оспорва жалбата. Излага доводи, че качеството на ответницата на потребител на ВиК услуги е доказано с представената електронна справка от публичния имотен регистър при Агенцията по вписвания по персоналната партида на лицето, от която справка било видно, че по тази партида на 19.03.2002 г. е вписан договор за покупко-продажба на процесния апартамент с купувач ответницата, а впоследствие са вписани ипотеки върху този имот за задължения на ответницата. Поддържа, че доколкото предмет на делото не е спор за правото на собственост върху имот и ищецът е трето по отношение на собствеността лице, той може да получи актуална информация относно правото на собственост и/или другите вещни права върху имота единствено от публичния имотен регистър, който е създаден именно за тази цел с оглед сигурността и защитата на гражданския оборот и на третите лица, които могат да направят необходимата им справка именно в този регистър. Изтъква се, че вписването в имотния регистър отразява реално осъществени факти, които преди вписването им подлежат на щателна проверка от длъжностните лица от Агенцията по вписванията, като не подлежи на съмнение, че вписаните в него обстоятелства реално са се осъществили, освен ако не бъде доказано обратното с влязъл в сила съдебен акт. Въззиваемият счита, че с представената от ЗКИР възможност всеки да направи електронна справка по партидата на едно лице се гарантира получаването от заинтересованите лица на актуална информация относно съответния имот – чия е собствеността върху него, има ли тежести върху него и пр. Сочи също, че ако жалбоподателката е искала да оспори обстоятелствата, вписани в публичния имотен регистър, е следвало да направи това по регламентирания в ЗКИР ред, а не да оспорва самата справка, която само отразява така вписаните обстоятелства. За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното: ”Софийска вода” АД е предявило искове за признаване за установено, че Е. С. П. му дължи сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 70154/2022 г. на СРС, а именно: сумата 767, 12 лв., представляваща стойността на потребена вода в имот с адрес гр. София, ж.к. „••••”, бл. ••••, за периода от 15.02.2016 г. до 14.11.2021 г., и сумата 199, 94 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 17.03.2016 г. до 14.11.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението до окончателното изплащане на сумата. Ищецът твърди, че между него и ответницата е налице договорно отношение с предмет предоставяне на ВиК услуги в посочения имот. Твърди, че за периода от 15.02.2016 г. до 14.11.2021 г. по партидата на този имот с клиентски № 1005142156 в базата данни на дружеството е създадена договорна /съдебна/ сметка № 2800051250, отнасяща се за просрочените задължения в размер цената на предявените искове. С писмения си отговор ответницата, чрез пълномощника й адв. Е. К., оспорва исковете. Излага се възражение, че липсват доказателства за наличието на валидно правоотношение между ответницата и „Софийска вода” АД – справките в имотния регистър не съдържали данни за сключени между страните договори и споразумения за водоснабдяване и не можели да заместят вписването на ответницата като абонат на ищцовото дружество по отношение на процесния имот. Оспорва се ответницата да е собственик или носител на вещно право върху процесния имот. Въвежда се и възражение за погасяване на претендираните вземания по давност. Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна: Предявени са искове по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 193 от ЗВ, вр. чл. 1, ал. 2 от ЗРВКУ и чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, и чл. 86, ал. 1 от ГПК – за признаване съществуването на вземания на ищеца за стойността на доставени ВиК услуги, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 70154/2022 г. на СРС. По така предявените искове и с оглед направеното от ответника оспорване в тежест на ищеца е да докаже, че в процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение по доставка на ВиК услуги. От разпоредбите на § 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи следва, че потребители на В и К услуги са собствениците или лицата с учредено право на ползване на съответните имоти. В Общите условия на ищцовото дружество /чл. 2, ал.3/ е предвидено, че потребител може да бъде и наемател на имот, за който се предоставят В и К услуги. В случая от представената с исковата молба разпечатка от електронна справка по лице от Службата по вписвания – София е видно, че по партидата на ответницата Е. С. П. на 19.03.2002 г. е вписан нотариален акт за продажба на процесния недвижим имот, представляващ апартамент № •••• в кв. „••••” в гр. София, по който същата е купувач. На 06.10.2017 г. по партидата на ответницата е вписана възбрана върху този имот - като длъжник на кредитора „Банка ДСК” ЕАД. В справката не са отразени последващи вписвания на актове относно правото на собственост или вещни права върху имот в полза на друго лице. Представената справка касае периода от 01.01.1998 г. до 23.08.2022 г., т.е. обхваща целия процесен период. В имотния регистър се вписват актовете, с които се признава или прехвърля правото на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижими имоти, възбраните и ипотеките върху тях, както и други действия, обстоятелства и юридически факти, за които закон предвижда вписване - чл. 3, ал. 2 от ЗКИР. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № 2 от 21.04.2005 г. за воденето и съхраняването на имотния регистър, имотният регистър е система от данни за недвижимите имоти на територията на Република България, за тяхната индивидуализация, собствениците, носителите на други вещни права, ипотеки, възбрани и други права, предвидени в закон, а в ал. 2 е посочено, че имотният регистър показва състоянието на посочените в ал. 1 обстоятелства след последното вписване и дава възможност да се проследят хронологично промените във вписаните обстоятелства, както и вписаните актове. Вписаните обстоятелства, касаещи вещноправния статут на недвижимите имоти, се отразяват в електронна партида със съдържанието по чл. 59-64 от ЗКИР, която се изготвя въз основа на съществуващите персонални партиди с наличните данни по вписания акт и предоставените данни за имота от АГКК – чл. 65, ал. 4 от ЗКИР. Съгласно чл. 82, ал. 1 от ЗКИР актът се вписва по разпореждане на съдията по вписвания след извършване на проверка дали са спазени изискванията на закона, както и предвидената от закон форма на акта, с който се признава, учредява, прехвърля, изменя или прекратява вещното право. Съгласно чл. 93 от ЗКИР имотният регистър е публичен. С оглед на тези разпоредби следва да се приеме, че справката – разпечатка от информационната система на Службата по вписвания съставлява доказателство за вписването в имотния регистър на обстоятелствата по чл.3, ал.2 от ЗКИР, касаещи вещноправния статут на имота - относно вписаните в регистъра промени в собствеността върху недвижимите имоти, респ. за учредените върху тях вещни права. В случая вписаното в имотния регистър и отразено в представената справка от този регистър обстоятелство за придобито от ответницата право на собственост върху процесния имот чрез покупко-продажба от 19.03.2002 г. не е изрично оспорено от нея, а е оспорено само доказателственото значение на представената справка. Не са представени доказателства за оборване на отразените в справката обстоятелства. Ответницата не твърди вписаното в Службата по вписвания обстоятелство, отразено в представената справка, че тя е придобила чрез покупко-продажба процесния апартамент, впоследствие да е било отчуждено или друг да го е придобил чрез конкретен придобивен способ. Следователно, така отразеното в справката относно придобиването на право на собственост върху имота от ответницата и съществуването на това право в периода, за който се претендира от ответника вземане за незаплатена цена на доставена в имота вода, не е опровергано. Индиции за това, че ответницата е била собственик на процесния имот, в който са доставяни ВиК услуги в процесния период, се съдържат и в други представени доказателства – протоколи за отчет на водомерите в имота; обстоятелството, че ответницата е вписана като титуляр на партидата за имота при ищцовото дружество, по която партида са отразявани извършваните плащания и задълженията за имота; обстоятелството, отразено в представените от ищеца справки и установено от заключението на ССчЕ, че в този период са извършвани от ответницата плащания. Следва да се отчете и обстоятелството, че ответницата е подала заявление за регистриране на постоянен и настоящ адрес на имота на 22.04.2002 г. – непосредствено след вписаното в имотния регистър придобиване на този имот от нея, както и че същата е получила заповедта за изпълнение на този адрес, а в подаденото от нея възражение срещу заповедта тя изрично е посочила като свой адрес този имот – следователно същата фактически пребивава на този адрес. Тези обстоятелства също са индиции за връзката на ответницата с процесния имот. По силата на чл. 8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, получаването на В и К услуги става чрез публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от съответния регулаторен орган. Така правоотношенията между страните са регламентирани от Наредба № 4/14.09.2004 г., както и от влезлите в сила Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите на В и К оператор „Софийска вода” АД. Действащите през процесния период Общи условия са общодостъпни на съответните интернет адреси. Облигационната връзка между страните е възникнала по силата на тези публично известни общи условия, за което не е необходимо сключване на формални индивидуални договори с всеки от потребителите. С оглед на данните за придобито от ответницата на право на собственост върху процесния имот, изводът е, че същата има качеството ”потребител на ВиК услуги” по смисъла на § 1, т. 2, б. „а“ и б. „б“ от ДР ЗРВКУ, следователно е налице облигационно правоотношение между страните с предмет доставка на ВиК услуги. С оглед на горното е доказано основанието за възникване на задълженията на ответницата за заплащане на доставените в имота ВиК услуги в процесния период. Във въззивната жалба не са изложени конкретни възражения срещу изводите на първоинстанционния съд относно установеното количество потребена вода в процесния имот, нейната стойност и начина на изчисляването й, нито за установеното изпадане на ответнцата в забава, началния момент на забавата и размера на мораторната лихва. Не са въведени и оплаквания срещу извода на районния съд по направеното с отговора на исковата молба възражение за погасяване по давност на претендираните вземания. Единственото оплакване във въззивната жалба е, че между страните не са налице договорни отношения повод доставянето на ВиК услуги в процесния период, което е неоснователно по изложените по-горе съображения. С оглед на това и предвид очертания в разпоредбата на чл. 269 от ГПК обхват на въззивната проверка, въззивният съд не следва да разглежда въпросите, касаещи размера на претендираните вземания. С оглед на горното първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваните му части При този изход на делото в настоящото производство и направеното от въззиваемия искане за разноски, въззивникът следва да бъде осъдени да му заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв., определен съгласно чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното, Софийски градски съд