Решение № 32943 от 8.10.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 3476/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 13, ал. 9 от Закона за енергетиката /ЗЕ/. Образувано по жалба на Г. Г. В., [ЕГН], с адрес в [населено място], срещу Решение №Ж-233/17.03.2024 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), с което е прекратено административното производство по подадената от В. жалба №В-11Г-00-5/20.01.2025 г. срещу „Софийска вода“ АД. В жалба са релевирани доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради липса на изискване на пълномощно в цитираните от органа разпоредби. Твърди се недопустимост на твърдяно от КЕВР изискване. Претендира се отмяната на обжалваното решение. В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. Поддържа жалбата на основанията, изложени в нея. Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), представлявана от юрк. Н., в съдебно заседание и в допълнително представени писмени бележки, оспорва жалба като неоснователна и излага подробни доводи за правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Моли същото да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна - „Софийска вода” АД, редовно призована, в съдебно заседание не се представлява. Административен съд – София град, Трето отделение, 57-ми състав, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна: Административното производство пред КЕВР е образувано по повод жалба с вх. № В-11Г-00-5 от 20.01.2025 г. от Г. Г. В. срещу „Софийска вода“ АД, относно несъгласие със стойността на сметката за вода за имот с адрес: [населено място], [улица], ет. 4, ап. 23. С писмо изх.№ В-11Г-00-5/06.02.2025 г. на КЕВР, изпратено на посочения от жалбоподателя електронен адрес, същият е уведомен, че не е титуляр на партидата и няма качеството „потребител“ на ВиК услуги за имота по жалбата, по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). Поради горното, в 7-модневен срок следва да представи доказателства за наличието на годно упълномощаване да води производство пред КЕВР от името и за сметка на потребителя. Информиран е също, че в случай на непредставяне на доказателства, производството ще бъде прекратено. След неколкократна размяна на кореспонденция по електронен път, констатираната нередовност не е отстранена и лицето не е представило документи, годни да обосноват валидно правно основание същият да участва в административно производство досежно процесния имот. Изготвен е Доклад вх. № В-ДК-61/12.03.2025 г. от гл. директор на Главна дирекция "Водоснабдителни и канализационни услуги" до председателя на КЕВР, в което предлага КЕВР да прекрати образуваното по повод на жалба вх. № В-11Г-00-5 от 20.01.2025г. от Г. В. административно производство. Въз основа на констатациите в доклада, с Решение №Ж-233/17.03.2024 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране административното производство, образувано по жалба с вх. № В-11Г-00-5 от 20.01.2025г., подадена от Г. В. срещу „Софийска вода“ АД, е прекратено на основание чл. 13, ал. 8 и чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗЕ, вр. чл. 27, ал. 2, т. 6 от АПК. Решението е мотивирано с липса на процесуална предпоставка за участие на Г. В. като страна в административното производство по издаване на индивидуален административен акт, съгласно чл.27, ал.2, т.6 АПК, тъй като не е установено същият да има качеството на потребител, изискуемо съгласно чл.22, ал.1 ЗЕ, вр. §1, ал.1, т.2 ЗРВКУ. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения 14-дневен срок, поради което същата е допустима за разглеждане. Предмет на настоящото производство е Решение №Ж-233/17.03.2024 г. на КЕВР, с което е прекратено административното производство, образувано по жалба на Г. В. срещу „Софийска вода“ АД, като спорът е концентриран върху качеството му на „потребител“ на водоснабдителните и канализационните системи на процесния имот. Съгласно чл. 22, ал. 1 от Закона за енергетика, КЕВР разглежда жалби на клиенти срещу оператори на преносни и разпределителни мрежи, добивни предприятия, оператори на съоръжения за съхранение на природен газ и оператори на съоръжения за втечнен природен газ, свързани с изпълнението на задълженията им по този закон, и на потребители срещу В и К оператори, свързани с предмета на регулиране по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. Редът за подаване на жалбите, тяхното разглеждане и процедурата за доброволно уреждане на споровете се уреждат в Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката (НЛДЕ). При проверка на подадената жалба се събират всички необходими доказателства за изясняване на обстоятелствата по нея, като КЕВР съдейства за доброволно уреждане на спора. Съгласно чл. 22, ал. 1 от ЗЕ и чл. 1, ал. 1, т. 8 и чл. 147, ал. 2 от Наредбата КЕВР е длъжна да се произнесе с изричен акт по възникнали спорове, които не са уредени доброволно. Съгласно чл. 146 и 147 от НЛДЕ, Комисията взема решение в срок от два месеца от подаване на жалбата, който срок подлежи на удължаване. Решенията на КЕВР подлежат на съдебен контрол по реда на АПК- чл. 13, ал. 9 ЗЕ. В случая решението е издадено от компетентен орган, на когото са възложени функции по регулиране на дейностите в енергетиката - чл. 10 ЗЕ, в рамките на законовите му правомощия, регламентирани в чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗЕ и чл. 142, ал. 1, т. 1 и чл. 147 от Наредба № 3/21.03.2013 г. Същото е постановено в предвидената форма, поради което оспорваният акт формално не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. Съгласно чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗЕ Комисията разглежда жалби на ползватели на мрежи и съоръжения срещу оператори на преносни и разпределителни мрежи, добивни предприятия, оператори на съоръжения за съхранение на природен газ и оператори на съоръжения за втечнен природен газ, свързани с изпълнението на задълженията им по този закон, и на потребители срещу В и К оператори, свързани с предмета на регулиране по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. В случая жалбата е подадена от лице, което заявява, че е ползвател на ВиК услуга. Във връзка с жалбата е приложен изготвен от ВиК дружеството доклад, обсъден на заседание на Комисията, видно от Извлечение от протокол № 79/17.03.2025 г. /л.29/ на което е преценено, че съгласно чл. 22, ал.1, т.1 от ЗЕ в резултат на проверката по жалбите и събраните в хода на административното производство доказателства се е установило, че титуляр по партидата за имота не е Г. В., поради което жалбата е подадена от лице, което няма качеството „потребител”, изискуемо съгласно ЗЕ и ЗРВКУ, и съответно административното производство е прекратено поради недопустимост на страна в производството. Комисията се произнася с мотивирани решения, които са индивидуални или общи административни актове. Решенията се приемат с мнозинство повече от половината от общия брой членове или от членовете на съответния състав, от които поне един от членовете със стаж в енергетиката - при упражняване правомощия на комисията в енергетиката. В настоящия случай решението е взето на заседание на Комисията в състав "Водоснабдяване и канализация" в присъствие на председателя и 2 члена на комисията със стаж във ВиК сектора и решението е взето с 3 гласа "за" от присъствалите трима. Т.е. заседанието е проведено от компетентния състав, заседавал при наличие на изискуемия по чл. 13, ал. 1 от ЗЕ кворум, а решението е постановено при наличие на предвиденото в чл. 13, ал. 3, т. 1 от ЗЕ мнозинство. С оглед на това, то е издадено от компетентен орган в предвидената от закона форма. В съответствие с чл. 22, ал. 1, т. 1 ЗЕ, КЕВР разглежда жалби на потребители срещу ВиК оператори, свързани с предмета на регулиране по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). Съгласно чл. 147, ал. 1 от Наредба № 3 за лицензиране на дейностите в енергетиката, когато в резултат на проверката по жалбата и събраните в хода на административното производство доказателства комисията установи, че жалбата е неоснователна, тя с решение прекратява преписката. От представените писмени доказателства в преписката е видно, че титулярът на партидата за процесния имот е Д. Й. К.. Жалбоподателят обитава нейния имот в качеството си на наемател, по силата на представения договор на наем. Въпреки това обаче, същият не е придобил качеството на „потребител“ на водоснабдителните и канализационните системи, тъй като не е спазил изискванията на чл. 43, ал. 2, т. 11 от Наредба № 4/ 14.09.2014 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи на МРРБ, както и изискванията на чл. 61, ал. 1 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги от ответника. Не е налице и валидно оправомощаване да води от името на потребителя настоящия спор както по административен, така и по съдебен ред. Съгласно § 1, ал. 1, т. 2, б. “а“ от ДР на Закона за регулиране на ВиК услугите, „потребители“ са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. С идентично съдържание са и нормите на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4/14.09.2014 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи на МРРБ, както и чл. 2, ал. 3, от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги от „Софийска вода“ АД, представени по делото. Всяко лице, като потребител на водоснабдителните и канализационните системи следва да се легитимира пред съответния В и К оператор чрез подаване на заявление за откриване на нова партида или прехвърляне на съществуваща партида, по която се води отчет на използваните ВиК услуги в съответния имот. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства в хода на административното производство пред КЕВР, въпреки дадените му указания, както и не доказа пред съда, че има качеството на „потребител“ по смисъла на определението, дадено в § 1, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Допълнителните разпоредби на ЗРВКУ. Наличното наемно правоотношение касателно имота и качеството му на наемател не може автоматично да обоснове и придаде качеството му на потребител. Затова изводът на административния орган, че Г. В. не е придобивал качеството „потребител“ по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2, б. “а“ от ДР на ЗРВКУ, и чл. 9а от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи на МРРБ и чл.59, ал.1 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги от „Софийска вода“ АД, е правилен и съответства на събраните по делото доказателства. След като КЕВР разглежда жалби на потребители срещу В и К оператори, свързани с предмета на регулиране по ЗРВКУ, а Г. В. няма това качество, то жалбата му обосновано и законосъобразно е приета за неоснователна и преписката е прекратена, съгласно правилото на чл. 147 от Наредба № 3/ 2013 г. С оглед изложеното оспореното решение е правилно и законосъобразно, а подадената жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на спора и своевременно заявената претенция за присъждане в полза на ответника на юрисконсултско възнаграждение, същата се явява основателна, като на основание чл. 143, ал. 3 АПК, във вр. с чл. 144, вр. чл. 78, ал. 8, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото. По тези съображения, Административен съд - София град, Трето отделение 57-ми състав,