Решение № 14411 от 23.12.2025 г. на Административен съд - Варна по дело № 2513/2023 г.

Производството е по реда на чл. 268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по жалба от „ИВ СТАР“ ЕООД, ЕИК 103319036, гр.Варна, ул. „Ангел Кънчев“ № 71 срещу Решение № 196/25.10.2023г. на Директора на ТД на НАП Варна, с което е оставена без уважение жалба вх. № 51284/17.10.2023г., подадена от „ИВ СТАР“ ЕООД, срещу Разпореждане за отказ от спиране на производството по принудително изпълнение на основание чл. 222, ал. 1, т. 6 от ДОПК изх. № С230003-026-0055897/29.09.2023г., издадено от главен публичен изпълнител при ТД на НАП Варна. Релевира се незаконосъобразност на оспореното решение и на потвърденото с него разпореждане, като по подробно изложени съображения се оспорват посочените от административния орган причини за отказ да се спре изпълнението. Твърди се, че дължимите суми по Ревизионен акт /РА/ № 03251200016/09.05.2012г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна, не са отразени коректно в данъчно-осигурителната сметка на дружеството още към 31.07.2013г., тъй като не е отчетена частичната отмяна на задълженията по този РА /в размер на 232 653.34лв./ по силата на влязлото в законна сила на 20.06.2013г. Решение № 2967/10.12.2012г. по адм. дело № 3166/2012г. на Административен съд – Варна. С оглед горното се сочи, че след 31.07.2013г. публичният изпълнител е обезпечавал и събирал недължими поради съдебната им отмяна суми, поради което са налице основания за спиране на изпълнението до изясняване на въпроса за действителния размер на дълга, който може да се основава единствено на предвидените за това в закона актове за установяване на задължението, издадени от орган по приходите и от съда. Посочва се, че след извършеното последно плащане дългът е в размер на 73 339.83лв., а наложените обезпечения /възбрани върху недвижими имоти и запори на МПС/ са в размер на 429 130.47лв., поради което е налице свръхобезпеченост в размер на 355 790.64лв., което е недопустимо и напълно незаконосъобразно. Отправеното искане е за отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него разпореждане и за отмяна поради несъразмерност на направените свръхобезпечения в отклонение на чл. 195, ал. 7 от ДОПК. В съдебно заседание жалбата се подържа изцяло чрез представител по пълномощие, който моли за нейното уважаване и за присъждане на направените по делото разноски съгласно представен списък. Ответникът – Директорът на ТД на НАП Варна, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й като неоснователна. Твърди, че в НАП няма недължимо събрани суми, което се установява и от заключението на вещото лице по съдебно счетоводната експертиза. Счита, че по отношение на възражението за свръхобезпеченост вече е налице произнасяне с влязло в сила Решение № 771/02.06.2023г. по адм. дело № 565/2023г. на Административен съд – Варна, в което е прието, че дългът не е преобезпечен. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на НАП. В депозирани писмени бележки са развити съображения за законосъобразност на оспореното решение като се прави искане за неговото потвърждаване и за отхвърляне на жалбата като неоснователна. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното: В ТД на НАП Варна срещу „ИВ СТАР“ ЕООД е образувано изпълнително дело /ИД/ № 3140007047/2014г. (преобразувано от ИД № 132/2010г. на ТД на НАП Варна, Дирекция „Средни данъкоплатци и осигурители“) за непогасени публични задължения в размер на 73 339.83лв. в т.ч. главница 200лв. и лихва 73 139.83лв. С Постановление за налагане на обезпечителни мерки № 0132-000009/30.07.2010г. са наложени запори върху 7 /седем/ броя МПС, собственост на „ИВ СТАР“ ЕООД. С Постановление за налагане на обезпечителни мерки № С200003-022-0002470/21.01.2020г. е наложена възбрана върху апартамент № 49, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 02508.87.82.13.32, находящ се в гр. Балчик, общ. Балчик, обл. Добрич, А. В. Д. № 19 – Апартаментен хотел „Принцес Резиденс“, с данъчна оценка в размер на 0, 00 лева. Възбраната е вписана в Службата по вписванията – Балчик с вх. № 4950, том II, № в том 156 на 21.12.2022г. С Постановление за налагане на обезпечителни мерки № С200003-022-0028412/20.05.2020г. са наложени запори върху 16 /шестнадесет/ броя МПС, собственост на „ИВ СТАР“ ЕООД. На 19.09.2023г. в ТД на НАП Варна е постъпила молба от „ИВ СТАР“ ЕООД за спиране на изпълнението на основание чл. 222, ал.1, т. 6 от ДОПК и отмяна на наложени обезпечителни мерки поради свръхобезпеченост на дълга, с твърдения за неправилно отразяване на задълженията по РА № 03251200016/09.05.2012г. още към 31.07.2013г. поради неотчитане на отмяната на част от задълженията по този РА по силата на влязлото в законна сила на 20.06.2013г. Решение № 2967/10.12.2012г. по адм. дело № 3166/2012г. на Административен съд – Варна, поради което след 31.07.2013г. публичният изпълнител е обезпечавал и събирал недължими поради съдебната им отмяна суми. С оглед горното се твърди, че е обезпечаван и принудително изпълняван дълг, който не е дължим, поради което се налага спиране на изпълнението до установяване на действително дължимите по изпълнението суми с цел избягване нанасянето на вреди на дружеството. С Разпореждане № С230003-026-0055897/29.09.2023г., издадено от главен публичен изпълнител при ТД на НАП Варна, е отказано спиране на производството по принудително изпълнение на основание чл. 222, ал. 1, т. 6 от ДОПК. Изложени са мотиви, че по ИД № 3140007047/2014г. не са налични задължения по РА № 03251200016/09.05.2012г., както и че задълженията по ИД са в размер на 0, 00 лева – главница, и 91 471, 53 лева – лихви, т.е. липсват задължения, върху които да се начислят лихви, а посоченото в молбата правно основание по чл. 222, ал. 1, т. 6 от ДОПК се отнася за разсрочване без лихви. Разпореждане № С230003-026-0055897/29.09.2023г. е връчено на лицето по електронен път на 10.10.2023г. Към датата на подаване на искането за спиране на производството по принудително изпълнение е насрочен търг с тайно наддаване за недвижим имот, собственост на „ИВ СТАР“ ЕООД, с данъчна оценка в размер на 20 181лв. На 05.10.2023г. в ТД на НАП Варна е постъпила молба от „ИВ СТАР“ ЕООД за спиране на изпълнението на основание чл. 222а от ДОПК поради плащане на 20 % от размера на дълга. С Разпореждане изх. № С230003-125-0300250/06.10.2023г., издадено от главен публичен изпълнител в ТД на НАП Варна, е извършено разпределение на постъпилата сума в размер на 18 400лв. Във връзка с постъпилата молба за спиране на производството по принудително изпълнение на основание чл. 222а от ДОПК, от главен публичен изпълнител в ТД на НАП Варна е издадено Разпореждане за спиране на принудително изпълнение на основание чл. 222а, ал. 1 от ДОПК изх. № С230003-026-0057246/06.10.2023г., като се начисляват лихви за срока на спирането. С жалба № 51284/17.10.2023г. „ИВ СТАР“ ЕООД е обжалвало Разпореждане № С230003-026-0055897/29.09.2023г. пред Директора на ТД на НАП Варна по съображения, идентични с тези в молбата, с която е поискано спиране на производството по принудително изпълнение. С оспореното в настоящото съдебно производство Решение № 196/25.10.2023г. Директорът на ТД на НАП Варна е оставил без уважение жалбата на „ИВ СТАР“ ЕООД срещу Разпореждане № С230003-026-0055897/29.09.2023г. на главен публичен изпълнител при ТД на НАП Варна, като неоснователна. За да постанови този резултат, решаващият горестоящ административен орган е изложил мотиви, че спиране на производството по принудително изпълнение без начисляване на лихви за срока на спиране на основание чл. 222, ал. 1, т. 6 от АПК се допуска само когато е посочено в закон или в друг нормативен акт. Посочено е, че на подаденото искане за недължимост на суми в резултат на отменен РА № 03251200016/09.05.2012г. вече е отговорено с писмо изх. № 54740/28.11.2022г. от Отдел „Обслужване“ при ТД на НАП Варна, както и че към момента на постановяване на решението по данъчно-осигурителната сметка на дружеството не фигурират задължения по посочения ревизионен акт. Счетено е, че възражението за свръхобезпеченост е неоснователно, тъй като същото е направено от „ИВ СТАР“ ЕООД в предходно производство по жалба срещу разпореждане за отмяна на обезпечителни мерки, потвърдено с решение на Директора на ТД на НАП Варна, обжалвано по съдебен ред, като жалбата е отхвърлена с Решение № 771/02.06.2023г. на Административен съд – Варна. Прието е, че тъй като не са налагани нови обезпечителни мерки след постановяване на посоченото съдебно решение и след като дългът по ИД не е драстично намалял, искането за отмяна на наложените обезпечителни мерки, като несъразмерни спрямо дълга, е неоснователно. С Разпореждане изх. № С230003-026-0065119/08.11.2023г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Варна, на основание чл. 222а, ал. 2 от ДОПК, е възобновено принудителното изпълнение на непогасени публични задължения, считано от 08.11.2023г., по ИД № 3140007047/2014г., образувано срещу „ИВ СТАР“ ЕООД, поради липса на постъпила следваща по ред вноска, със срок за внасяне 06.11.2023г., определен съгласно чл. 222а, ал. 2 вр. чл. 22, ал. 4 и 7 от ДОПК. На 11.12.2023г. по ИД № 3140007047/2014г. е постъпило плащане в размер на 73 343.40лв., във връзка с което е издадено Разпореждане изх. № С230003-125-0377254/12.12.2023г. на главен публичен изпълнител при ТД на НАП Варна за разпределение на постъпилата сума. С постъпване на сумата в размер на 73 343.40лв. задълженията на „ИВ СТАР“ ЕООД по ИД № 3140007047/2014г. са изцяло погасени, поради което с Разпореждане изх. № С230003-035-0338209/12.12.2023г., издадено от главен публичен изпълнител при ТД на НАП Варна е прекратено производството по принудително изпълнение на публични вземания по ИД № 3140007047/2014г. срещу „ИВ СТАР“ ЕООД. С Постановление за отмяна на наложени обезпечителни мерки № С230003-024-0055554/13.12.2023г., издадено от главен публичен изпълнител при ТД на НАП Варна, на основание чл. 208, ал. 1 от ДОПК, е отменена възбраната, наложена с Постановление за налагане на обезпечителни мерки № С200003-022-0002470/21.01.2020г., върху апартамент № 49, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 02508.87.82.13.32, находящ се в гр. Балчик, общ. Балчик, обл. Добрич, А. В. Д. № 19 – Апартаментен хотел „Принцес Резиденс“, с данъчна оценка в размер на 0, 00 лева, поради погасяване на задълженията, за които е наложена обезпечителната мярка, изцяло. С Постановление за отмяна на наложени обезпечителни мерки № С230003-024-0055634/13.12.2023г., издадено от главен публичен изпълнител при ТД на НАП Варна, на основание чл. 208, ал. 1 от ДОПК, са отменени наложените с Постановление за налагане на обезпечителни мерки № С200003-022-0028412/20.05.2020г. запори върху 16 /шестнадесет/ броя МПС, поради погасяване на задълженията, за които са наложени обезпечителните мерки, изцяло. С Постановление за отмяна на наложени обезпечителни мерки № С230003-024-0055636/13.12.2023г., издадено от главен публичен изпълнител при ТД на НАП Варна, на основание чл. 208, ал. 1 от ДОПК, са отменени наложените с Постановление за налагане на обезпечителни мерки № 0132-000009/30.07.2010г. запори върху 7 /седем/ броя МПС, поради погасяване на задълженията, за които са наложени обезпечителните мерки, изцяло. От приложеното на л. 62-66 от делото копие на служебна бележка от 03.09.2013г. се установява, че задължението по ИД № 132/2010г. (преобразувано в ИД № 3140007047/2014г.) е в размер на 338 190, 09 лева – главница, и 151 020, 80 лева – лихва. По искане на жалбоподателя е назначена съдебно счетоводна експертиза /ССЕ/, от чието заключение /л. 190-194 от делото/ се установява следното: Съгласно Разпореждане 0132/2010/000197/11.12.2012г. (л. 127-128, т. 4) са отразени задължения по РА № 03251200016/09.05.2012г. в размер 318 615, 46 лева, в т.ч. главница в размер на 153 497, 57 лева и лихви в размер на 165 117, 89 лева. Вещото лице М. М. е констатирала, че по Съобщение за насрочване на опис № 0132/2010/000315/31.07.2013г.(л. 209-211, т. 5) отразените по ИД задължения по РА № 03251200016/09.05.2012г. възлизат в общ размер на 533 534, 23 лева, в т.ч. главница в размер на 335 994, 71 лева и лихви в размер на 197 539, 52 лева. Данните за отразяването на РА № 03251200016/09.05.2012г. по ИД са обобщени в Приложение 1 към заключението /л. 196-197 от делото/. От направената съпоставка на данните в Приложение 1 е видно, че разликата е в начисления корпоративен данък /КД/ в размер на 179 461, 09 лева, в т.ч. 159 432, 10 лева – главница, 20 028, 99 лева – лихви, и ДДС в размер 26 529, 71 лева, в т.ч. 23 065, 04 лева – главница, и 3 464, 67 лева – лихви. В Приложение 2 – справка за присъединените вземания по ИД /л. 199-204 от делото/, са обобщени присъединените вземания на НАП по ИД № 132/2010г., (преобразувано в ИД № 3140007047/2014 г.). Извършените действия по събиране и разпределение на събраните суми за погасяване на публичните задължения са обобщени в Приложение 3 – справка за извършените разпределения и погасени задължения по ИД /л. 206-218 от делото/, видно от което за периода 2010г. – 2023г. са събрани и разпределени суми в общ размер на 800 609, 84 лева, с които са погасени главници и разноски в размер на 663 208, 53 лева и лихви в размер на 137 401, 31 лева. Видно от Приложение 4 – справка за извършените прекратявания по ИД /л. 220 от делото/, за периода 2010г. – 2023г. са прекратени действия по събиране на лихви в размер на 198 404, 42 лева. Констатирано е, че през 2013г. са присъединени вземанията по РА № 03251200016/09.05.2012г. и по РА № 03251200175/17.12.2012г., след което са присъединявани само текущи задължения за осигурителни вноски, възникнали до 31.12.2018г., задължения по ЗДДС до 2017г. и задължения за корпоративен данък до 2015г. Вещото лице М. дава заключение, че при проследяване на присъединяването на нови задължения и поредността на погасяването им не са установени задължения /главница и лихви/, които са били събрани като недължими. В Приложение 5 – справка за наложените обезпечителни мерки по ИД /л. 222-225 от делото/, са посочени подробно активите, върху които са наложени обезпечителни мерки. Извършена е съпоставка на размера на задълженията по данни от разпорежданията за присъединяване на вземания по ИД, описани в Приложение 2, и размера на обезпеченията към същата дата или близка до нея, съгласно данните от Приложение 5, при която е установено следното: към 31.07.2013г. е налице превишение на наложените обезпечения над размера на задълженията по ИД в размер на 123 269, 70 лева; към 31.01.2014г. е налице превишение на наложените обезпечения над размера на задълженията по ИД в размер на 241 370, 60 лева; към 20.06.2019 г. няма превишение на наложените обезпечения над размера на задълженията по ИД, като са налице необезпечени публични задължения в размер на 2 345, 46 лева. При извършена от вещото лице проверка в Община Варна, Дирекция „Местни данъци“, са установени извършени доброволни плащания от „ИВ СТАР“ ЕООД по АУЗД № МД-АУ-006/21.01.2013г. в общ размер на 2 829, 19 лева, с която са погасени 2 356, 41 лева – главница, и 472, 78 лева – лихви, представляващи част от задълженията по АУЗД в общ размер на 30 152, 66 лева, от които 25 149, 60 лева – главница, и 5 003, 06 лева – лихви. Посочено е, че след направените доброволни плащания в Община Варна за ДНИ и ТБО са останали непогасени задължения по АУЗД № МД-АУ-006/21.01.2013 г. за начислен данък МПС в размер 22 793, 19 лева – главница, 4 545, 34 лева – лихви. Експертът е констатирал, че задължението за данък МПС по АУЗД № МД-АУ-006/21.01.2013 г. не е събрано от ЧСИ Л. С. по ИД № 1841/2018 г. до края на 2023г., когато е прекратено ИД № 132/2010г. (преобразувано в ИД № 3140007047/2014г.), тъй като при извършени разпределения от ЧСИ Л. С. на получените по ИД № 1841/2018 г. парични средства на присъединения взискател Община Варна за вземането по АУЗД № МД-АУ-006/21.01.2013г. не е разпределена сума поради изчерпване на продажната цена за привилегирования взискател НАП. Вещото лице посочва, че тъй като по ИД № 1841/2018г. на ЧСИ Л. С. са присъединени и други вземания на Община Варна от „ИВ СТАР“ ЕООД, различни от задълженията по АУЗД № МД-АУ-006/21.01.2013г., не може да бъде извършена съпоставка на наложените обезпечения по ИД № 1841/2018г. и да се извърши преценка относно наличието на свръхобезпеченост на задълженията по конкретното дело. Констатирано е, че към датата на назначаване на експертизата ИД № 132/2010г., (преобразувано в ИД № 3140007047/2014г.) е прекратено поради погасяване на задълженията към 12.12.2023 година. Поради извършената на 13.12.2023 г. отмяна на наложените обезпечителни мерки /запори и възбрани/ вещото лице дава заключение, че към момента на назначаване на експертизата и към момента на изготвяне на заключението не е налице свръхобезпеченост на задълженията. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 268, ал. 1 от ДОПК от надлежна страна – адресат на оспорения индивидуален административен акт, и пред родово и местно компетентния да я разгледа съд, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съгласно чл. 266, ал. 1 от ДОПК действията на публичния изпълнител могат да се обжалват от длъжника или от третото задължено лице пред директора на компетентната териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е извършил, в 7-дневен срок от деня на съобщението, като жалбата се разглежда въз основа на данните по преписката и представените от страните доказателства. Според чл. 268, ал. 1 от ДОПК в случаите по чл. 267, ал. 2, т. 2, 4, 5 и 6 длъжникът или взискателят може да обжалва решението пред административния съд по постоянния адрес или седалището на длъжника. Изложеното означава, че предмет на съдебен контрол в настоящото производство са както действието на публичния изпълнител, така и потвърждаващото го решение на Директора на ТД на НАП. Следователно съдът извършва преценка дали при издаването на двата административни акта са спазени всички изисквания за законосъобразност по чл. 146 от АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК – наличието на компетентност, изискването за писмена форма, спазване на процесуалните правила при издаването им, съответствието им с приложимите материалноправни разпоредби и съобразяване с целта на закона. Оспореното решение е издадено от компетентен орган – Директора на ТД на НАП Варна, съгласно чл. 266, ал. 1 вр. чл. 8, ал. 1, т. 3 от ДОПК, в рамките на законоустановената компетентност на органа по място, по материя и по степен. Актът е постановен в изискуемата от чл. 267, ал. 2 от ДОПК писмена форма – решение, и съдържа посочените в чл. 59, ал. 2 от АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК, реквизити, вкл. фактически и правни основния за неговото издаване. В хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи незаконосъобразност на оспорения акт, респ. същият е издаден при спазване на административнопроизводствените правила. Обжалваното решение на Директора на ТД на НАП Варна и потвърденото с него разпореждане за отказ от спиране на производството по принудително изпълнение са издадени при правилно приложение на материалния закон. Съгласно чл. 222, ал. 1, т. 6 от ДОПК с разпореждане на публичния изпълнител принудителното изпълнение се спира, без да се начисляват лихви за срока на спирането в други случаи, предвидени в закон. В случая от „ИВ СТАР“ ЕООД е поискано спиране на производството по принудително изпълнение на това основание поради свръхобезпеченост на дълга предвид неправилно отразяване на размера на публичните задължения на дружеството. Безспорно наложените обезпечителни мерки трябва да са съразмерни на публичното вземане, чието събиране обезпечават – аргумент от чл. 195, ал. 7 от ДОПК. Това следва и от общия принцип по чл. 6 от АПК, според който административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. В случая е направено свръх обезпечаване на публичните вземания по ИД № 3140007047/2014 година. По делото не се установява твърдението на жалбоподателя, че след извършеното последно плащане е налице свръхобезпеченост на публичните вземания по ИД № 3140007047/2014 г. в размер на 355 790, 64 лева, като освен това от оспорващия не се сочи конкретна дата, към която се счита, че е налице твърдяното свръхобезпечаване. Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. С оглед горното меродавен за извършване на преценката относно наличието/липсата на свръхобезпечаване на задълженията е моментът на постановяване на разпореждането за отказ от спиране на производството по принудително изпълнение – 29.09.2023 година. Поради това неоснователно е релевираното от ответния административен орган възражение, че предвид прекратяването на производството по принудително изпълнение с разпореждане от 12.12.2013г. за жалбоподателя липсва правен интерес от оспорване на поставения отказ за спиране. Действително съгласно заключението по ССЕ към предходни моменти /към 31.07.2013г. и към 31.01.2014г./ е налице превишение на наложените обезпечения над размера на задълженията по ИД, но според вещото лице такова липсва към 20.06.2019г., към която дата дори са налице необезпечени публични задължения в размер на 2 345, 46 лева. Доколкото всички наложени обезпечителни мерки са отменени на 13.12.2023г., не е налице свръхобезпеченост на задълженията и към момента на изготвяне на експертното заключение. Освен това при проследяване на присъединяването на нови задължения и поредността на погасяването им от вещото лице не са установени недължимо събрани публични задължения, поради което възражението в жалбата в обратен смисъл е неоснователно. Действително съгласно заключението на ССЕ със Съобщение за насрочване на опис № 0132/2010/000315/31.07.2013 г. по ИД са отразени всички задължения по РА № 03251200016/09.05.2012 г., т.е. не е съобразена постановената с влязлото в законна сила на 20.06.2013г. Решение № 2967/10.12.2012г. по адм. дело № 3166/2012г. на Административен съд – Варна частична отмяна на задълженията по този ревизионен акт. Именно поради това към посочената дата е налице преобезпечаване на задълженията по ИД, установено и от заключението по ССЕ. Независимо от горното обаче, както бе посочено, към релевантния за случая момент – датата на постановяване на отказа за спиране на производството по принудително изпълнение, не е налице свръхобезпечавне на публичните задължения на жалбоподателя. Това се установява по категоричен начин от заключението по ССЕ, което съдът кредитира като компетентно и обосновано, кореспондиращо с останалите доказателства по делото. Оспорването на заключението от пълномощника на жалбоподателя е неоснователно. Вещото лице М. е изготвила заключението след извършен обстоен анализ на доказателствата по ИД № 132/2010г., (преобразувано в ИД № 3140007047/2014г. на НАП), както и на тези по ИД № 1841/2018г. на ЧСИ Л. С.. Противно на твърденията на оспорващото дружество експертът е отговорил на поставените въпроси, като освен това е изготвил и справки, в които са обобщени по дати съответните предприети действия по изпълнението, вкл. са посочени данните за отразяването по ИД на задълженията по РА № 03251200016/09.05.2012г., присъединените вземания, събраните суми, извършените разпределения и погасените задължения по ИД, както и наложените обезпечителни мерки по ИД. При изготвяне на заключението по ССЕ е съобразена и предоставената в хода на съдебното производство информация от Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна /л. 230-237 от делото/, касаеща образуваното при ЧСИ Л. С. ИД № 1841/2018 година. Констатациите на вещото лице се потвърждават от приложените по ИД писмени доказателства и въз основа на тях мотивирано е отговорено на поставените задачи, поради което при направената оценка на заключението и обсъждането му заедно с другите доказателства по делото, съгласно изискването на чл. 202 от ГПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК, съдът намира, че същото следва да се кредитира с доверие. Несъответно на съдържанието на експертното заключение е твърдението на жалбоподателя, че не е посочено в кой момент е възникнала свръхобезпечеността на публичните задължения по ИД № 3140007047/2014 година. Както в обстоятелствената, така и в заключителната част на заключението, от вещото лице М. са посочени конкретни дати /31.07.2013г. и 31.01.2014г./, към които е налице свръхобезпечаване на публичните вземания по ИД, както и че впоследствие /към 20.06.2019г. и към момента на изготвяне на заключението/ такова не е налице. В подкрепа на извода за липса на свръхобезпечаване е и постановеното окончателно Решение № 771/02.06.2023г. по адм. дело № 565/2023 г. на Административен съд – Варна, с което е потвърден отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки по ИД № 1841/2018 г. поради липса на предпоставките по чл. 208, ал. 1 от ДОПК, тъй като е прието, че дългът не е преобезпечен, понеже предложените от „ИВ СТАР“ ЕООД като обезпечение активи са в процес на принудително изпълнение от ЧСИ и не могат да послужат за реално обезпечение на дълга. Макар предметът на посоченото дело да е различен – законосъобразността на постановения отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки, а не отказ за спиране на производството по принудително изпълнение, както е в настоящия случай, достигнатият от съда в посоченото решение извод за липса на преобезпечаване на публичните задължения по ИД № 1841/2018г. представлява допълнителен аргумент и косвено доказателство за липса на такава и към момента на постановяване на процесното Разпореждане за отказ от спиране на производството по принудително изпълнение на основание чл. 222, ал. 1, т. 6 от ДОПК изх. № С230003-026-0055897/29.09.2023 г., издадено от главен публичен изпълнител при ТД на НАП Варна. Както правилно е посочено от Директора на ТД на НАП Варна в оспореното решение, за периода след постановяване на Решение № 771/02.06.2023 г. на Административен съд – Варна до издаването на разпореждането за отказ от спиране на производството по принудително изпълнение – 29.09.2023г., дългът по ИД не е намалял драстично, като освен това за посочения период не са налагани нови обезпечителни мерки. Липсата на промяна в обстоятелствата обуславя липса на свръхобезпечаване и към момента на постановяване на процесното разпореждане, потвърдено с оспореното в настоящия съдебен процес решение на Директора на ТД на НАП Варна. Много подробно в заключението по ССЕ е изследван и посочен размерът на публичните задължения на жалбоподателя, в т.ч. тези по РА № 03251200016/09.05.2012г., както и присъединените впоследствие такива, които са съпоставени с наложените от публичния изпълнител обезпечителни мерки към различни периоди, с оглед на което, противно на твърденията на жалбоподателя, не е налице неяснота относно размера на дълга, респ. липсва основание за спиране на изпълнителното производство поради необходимостта от неговото установяване. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че като е оставил без уважение жалбата на „ИВ СТАР“ ЕООД срещу Разпореждане за отказ от спиране на производството по принудително изпълнение на основание чл. 222, ал. 1, т. 6 от ДОПК изх. № С230003-026-0055897/29.09.2023г., издадено от главен публичен изпълнител при ТД на НАП Варна, Директорът на ТД на НАП Варна е постановил законосъобразно и обосновано решение, жалбата срещу което се явява неоснователна и следва да се отхвърли. При този изход на спора и предвид направеното своевременно искане, съгласно чл. 143, ал. 3 и чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, в полза на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв., изчислено съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и фактическата и правна сложност на делото. Водим от горното и на основание чл. 268 от ДОПК, съдът