Решение № 454 от 13.12.2024 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 502/2024 г.

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК. С решение №63/25.07.2024г., постановено по т.д. №26/2024г. по описа на окръжен съд Хасково, , , В.••••‘‘ ООД, ЕИК •••••••••• е осъдено да заплати на „Н.ф.‘‘ ЕООД, ЕИК ••••••••• сумата от 65 726.64лв. - главница, ведно с лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба - 12.09.2023г. до окончателното изплащане на сумата, като дадена на отпаднало основание, предвид разваления между страните договор от 09.03.2023г., както и законна лихва за забава върху сумата/главницата от 65 726, 64лв. / в размер на 1 580.94лв. за периода от 09.07.2023г. до 12.09.2023г., както и направените по делото разноски в общ размер на 17 045, 06лв. Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство –, , В.••••‘‘ ООД, ЕИК ••••••••••. Въведено е оплакване, че решението е неправилно, поради съществени противоречия с материалноправните разпоредби. Изложени са подробно доводи и съображения, свеждащи се до несъгласие на изводите на първостепенния съд за неточно изпълнение по качество от страна на продавача по договора за търговска продажба, съответно – несъгласие с изводите на окръжния съд за наличие на предпоставките за разваляне на договора от страна на купувача. Анализирани са депозираните по делото гласни и писмени доказателства. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което исковете – главен и акцесорен, да бъдат отхвърлени. В постъпилия в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор от въззиваемата страна – „Н.ф.‘‘ ЕООД, подадената въззивна жалба се оспорва изцяло. С въззивната жалба и постъпилия отговор не са заявени доказателствени искания. Страните претендират сторените по далото разноски. Подадената въззивна жалба е допустима, като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание. Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в жалбите и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.271 от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл.235 от ГПК прие за установено следното: Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение. Производството пред Окръжен съд е образувано по обективно съединени осъдителни искове – главен и акцесорни, главният от които е предявен на плоскостта на неоснователно обогатяване – дадено на отпаднало основание, по смисъла на чл.55 ал.1, предл.3 от ЗЗД. Ищецът „Н.ф.‘‘ ЕООД се позовава на сключен между него – в качеството на купувач и ответника -, , В.••••‘‘ ООД – в качеството на продавач договор от 09.03.2023г. за продажба на сушени сливи с костилка, реколта 2022, съгласно продуктова спецификация - сини сливи с костилка, натурални /чисти, неподправени, без примеси/, без консервант. Продуктовата спецификация е изпратена на имейл адрес на управителя на ответното дружество на 06.02.2023г. /като е посочен този електронен адрес/ за запознаване с конкретните изисквания към продукта. От посочения имейл адрес впоследствие ищецът получил подписания договор, ведно с декларация за ГМО и Алергени, Въпросник за самооценка на доставчик, декларация за произход и съответствие. Между страните било договорено количество от 20кг при цена от 4.60лв./кг без ДДС и начин на плащане, както следва: 50% от нетната стойност на продукта заедно със 100 % от ДДС върху стойността на цялата доставка, платени преди доставката, а останалите 50% в рамките на 30 дни след доставка и одобрение на качеството. Била издадена фактура №••••••••••/13.03.2023г. с получател „Н.ф.‘‘ ЕООД за сумата от 112 674.24лв., с вкл. ДДС, дължима за 20412кг. сливи при цена 4, 60лв. за килограм ДДС. Сумата от 65 726.64лв., представляваща 50% от нетната стойност на продукта заедно със 100% от ДДС върху стойността на цялата доставка била заплатена от ищцовото дружество по банкова сметка на, , В.••••‘‘ ООД на 24.03.2023г. преди доставката. /Посочен е начинът, по който е формирана сумата от 65 726.64лв./ Стоката била натоварена от договореното място и при договорените условия, а именно: от М.П., бул. „К.ш.‘‘ на 05.04.2023г. След получаване на стоката, от страна на ищцовото дружество е предприето тестване на проби от получената стока, при което било установено наличие на консервант - калиев сорбат в доставената слива, в която насока се позовава на Протокол за анализ от 06.04.2023г. Твърди се, че съгласно уговореното - сини сливи с костилка, натурални /чисти, неподправени, без примеси/, наличие на консервант не следва да има изобщо. В изпратената още преди сключване на договора продуктова спецификация изрично било посочено, че се касае за сини сливи натурални, тоест естествени, природни, без подправяне, без примеси. Развити са съображение за етимологичното значение на думата „натурален”, а именно без подправяне, без примеси. Според ищцовото дружество наличието на установения в продукта калиев сорбат представлява именно добавяне на примес/субстанция, в случая добавка, вследствие на което продуктът загубва качеството си натурален. Именно защото изискването към сините сливи е те да са натурални, чисти, неподправени, то в тях не следва дори да е добавена и захар, както е посочено в продуктовата спецификация. Изискването на купувача, а и постигнатото между страните съглашение било за продажба на стока-сушени сини сливи натурални, без подправяне и примеси, т.е. без консерванти, такава каквато е природно създадена, без допълнителни съставки и добавки. Постигнатото между страните съгласие било за закупуване на непреработен първичен продукт, без изрично заявена включена съставка в продукта, натурален, без примеси и добавки. Ответното дружество било уведомено незабавно след получаване на резултатите от пробите на 10.04.2023г. на същия имейл адрес, поради което не било налице и одобрение на качеството. Твърди се, че от страна на представляващия „В.••••” ООД било заявено, че замяна на стоката с друга, която да бъде натурална /чиста, неподправена, без примеси/, без съдържание на консервант, не може да бъде осъществена, поради което стоката ще бъде взета от дружеството, а заплатената от ищеца стойност по фактурата и съгласно уговореното, ще бъде върната по банковата сметка на „Н.ф.‘‘ ЕООД. През м. април и май били проведени множество разговори, при които ответникът заявил готовност за вземане на стоката и за връщане на сумата, но действия за изпълнение не били предприети. Наличието на консервант-калиев сорбат било установено и с Протокол от изпитване №КА33905/29.05.202Зг. на Аналитичен център за лабораторни изпитвания К.. На 03.07.2023г. на „В.••••” ООД била връчена покана, с която ищецът уведомява ответното дружество, че счита Договора от 09.03.3023г. за развален и дава 5- дневен срок за вземане на стоката и връщане на платената цена. Предоставеният 5-дневен срок изтекъл на 08.07.2023г., с оглед на което за периода от 09.07.2023г. до 12.09.2023г. ищецът претендира обезщетение за забава в размер на 1 580.94лв. Искането, с което е сезиран окръжният съд, е ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищцовото дружество сумата от 65 726.64лв. - главница, ведно с лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като дадена на отпаднало основание, предвид разваления между страните договор от 09.03.2023г., както и законна лихва за забава върху сумата в размер на 1 580.94лв. за периода от 09.07.2023г. до 12.09.2023г. Фактическите твърдения и заявеното искане се поддържат и с допълнителната искова молба. В постъпилия в срока по чл.367 ал.1 от ГПК отговор на исковата молба, както и с отговора на допълнителната искова молба, ответникът оспорва изцяло предявените искове. Не оспорва наличието на валидно възникнали договорни отношения между страните, произтичащи от договора от 09.03.2023г. за продажба на сушени сливи с костилка, реколта 2022, заплащането на сумата от 65 726.64лв. от страна на купувача – ищеца, включително и наличието на калиев сорбат в доставената слива. Оспорва се твърдението за неизпълнение на задълженията на продавача по договора за продажба на сушени сливи. Въведени са твърдения за предходни договорни правоотношения между страните, включително и за преддоговорни отношения по процесната сделка. През месец януари 2023г. ищцовото дружество закупило мостри от два вида /сорта/ сушени сливи - 100кг. с костилка венгерка и 99кг. с костилка испанка, за която продажба на мостри била издадена фактура №•••••••••••/17.01.2023г. На ищеца били предоставени два сорта сливи, които да изпробва, да анализира, да тества, да опита, и измежду тези два сорта да реши кой да избере и от него да закупи количеството, необходимо му за процеса на преработка, който е част от дейността му. Ответникът твърди, че след като ищецът изпробвал мострите, между страните било постигнато съгласие да сключат договора от 09.03.2023г. за закупуване на един от предварително изпробваните сорта, а именно - сорт „венгерка”. Сливите, предмет на продажбата с цел опитване, т.нар. мостри, били същите сливи, които впоследствие били предмет и на договора от 09.03.2023г. Цялото количество сливи, с които ответникът разполагал, били внесени от него на територията на Р.Б. от Р.У.. Те се намирали в М.П. и били под режим Митническо складиране. Влизането и излизането на стока в режим Митническо складиране било съпроводено с изпълнението на определена законова процедура. Твърди се, че без оформяне и подаване на съответните митнически документи не може стоката да излезе от територията на митническото учреждение. Не може собственикът да внася и изнася свободно стоки от тази територия. Поради това не било и възможно, по силата на договора от 09.03.2023г., продавачът да е продал на купувача друга стока, с различни характеристики в сравнение с тази от месец януари. Ответникът сочи, че поръчвайки предварително определени малки количества сливи сорт венгерка и сорт испанка, ищецът е имал за цел да тества същите, да проведе съответните лабораторни и други анализи, и сключвайки впоследствие договорът за покупка на около 20 000кг., нямало как да твърди, че е налице несъответствие на стоката, което да послужи като основание за разваляне на договора и претендиране връщане на платената сума. С тези доводи се оспорва твърдението на ищеца, че не е знаел характеристиките на закупената стока. Освен това сливите, предмет на договора от 09.03.2023г., били етикетирани и на самия етикет било отбелязано наличието на калиев сорбат. С последното се обосновава извод наличие на знание у ищеца относно качествата и характеристиките на стоката още при закупуването на мострите, при което ответникът не е правил опити да скрие наличието на калиев сорбат по никакъв начин. Наличието му било обозначено, съгласно правилата за етикетиране. В тази връзка, в условията на евентуалност, ако съдът приеме, че наличието на посоченото вещество съставлява недостатък, се твърди, че, съгласно чл.193, ал.2 от ЗЗД, продавачът „В.••••” ООД не отговаря, тъй като купувачът „Н.ф.” ЕООД е знаел за недостатъците. Оспорват се твърденията, че стоката не отговаря на изпратената продуктова спецификация, както и че съгласно уговореното наличие на консервант не следва да има изобщо. Ответникът въвежда насрещно твърдение, че не е получавал и не е запознат с посочената в исковата молба продуктова спецификация. Същата не била подписана от управителя на ответното дружество и не обвързвала страните. Въведени са доводи, че ответникът не бил в неизпълнение, тъй като изискването стоката да е натурална не означава, че тя трябва да е без консерванти, доколкото в българското законодателство няма определение за това кога един продукт е натурален. С тези доводи и насрещни твърдения, поддържани и във въззивната жалба под формата на оптлеквания, ответникът „В.••••” ООД обосновава качеството си на изправна страна – продавач по процесния договор - стоката, предмет на продажбата, не е била с явни недостатъци, нито скрити такива. Оспорва се и акцесорният иск за присъждане на лихва за забава. След преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата и отговора, настоящата инстанция намира следното: Няма спор, че правоотношенията между страните произтичат от договор за търговска продажба от 09.03.2023г., обективиран в писмена форма. По силата на постигнатата договорна обвързаност, ответникът – в качеството на продавач, продава на ищеца – в качеството на купувач, количество от около 20.000 кг готово продукт - сушени сливи с костилка, съгласно продуктоива спецификация, при цена от 4.60лв./кг без ДДС и начин на плащане, както следва: 50% от нетната стойност на продукта заедно със 100% от ДДС върху стойността на цялата доставка, платени преди доставката, а останалите 50% в рамките на 30 дни след доставка и одобрение на качеството. Издадена е и фактура №••••••••••/13.03.2023г. с получател „Н.ф.‘‘ ЕООД за сумата от 112 674.24лв., с вкл. ДДС, дължима за 20 412кг. сливи при цена 4, 60лв. за килограм ДДС. Описана е и опаковката на стоката „в кашони, на пале, размер….стречовано“. Няма спор, че сумата от 65 726.64лв., представляваща 50% от нетната стойност на продукта, заедно със 100% от ДДС върху стойността на цялата доставка, е заплатена от ищцовото дружество по банкова сметка на, , В.••••‘‘ ООД на 24.03.2023г. преди доставката. Няма и спор, че продаденият продукт - сушени сливи с костилка, съдържа калиев сорбат. При съдържащите се в исковата молба обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права, претенцията на ищеца за заплащане на сумата от 65 726.64лв. - част от продажната цена по сключен договор, при наличие на неизпълнение на насрещните задължения от другата страна в качествен аспект и преустановяване на облигационната връзка, намира правната си квалификация на плоскостта на неоснователното обогатяване – при хипотезата на чл.55 ал.1 пр.трето от ЗЗД – получено нещо на отпаднало основание. Тази е правната квалификация, тъй като, според сочените от ищеца обстоятелства, очертаващи дължимата защита и съдействие, извършеното плащане е дадено на основание, което впоследствие е отпаднало и между страните не съществува облигационна обвързаност. В тази връзка, за да се отговори на спорния въпрос – налице ли е неоснователно разместване на блага, следва да се преценят насрещните твърдения на страните за наличие на предпоставки за разваляне или не на договорното правоотношение, обусловено от неизпълнение на продавача да продаде стока според уговореното между страните качество – и по-конкретно да се установи какво е насрещното съвпадение на волята на страните относно качеството на предмета на договора за продажба - определени вещи-сушени сливи с костилка. Вярно е, че договорната воля на страните, обективирана в писмената форма – договор 09.03.2023г., не съдържа конкретика относно качеството на стоката, но тя препраща към продуктова спецификация, приложена към исковата молба. Твърденията на ответника – настоящ жалбоподател, че такава продуктова спецификация не му е представяна и не е подписана от него, не намират опора в доказателствата по делото. Видно от приложената към исковата молба продуктова спецификация, същата действително не носи подпис на продавача. Но приложеното извлечение от електронна кореспонденция сочи, че документът е изпратен от ищеца на ответника по ел. поща, каквито са и твърденията в исковата молба, които твърдения се потвърждават от депозираните по делото гласни доказателства. Съгласно показанията на свидетеля А.П. /консултант при ищцовото дружество/ той лично е изпратил продуктова спецификация на личен имейл до управителя на ответното дружество /така и на „Уатсап“/, като видно от извлечението от ел.кореспонденция адресат на имейла е управителят на „В.••••“ ООД – Т.. Според основните обстоятелства, на които се основава претенцията на ищеца, изискванията за качество към продукта се съдържат в тази продуктова спецификация. Приложеният към исковата молба документ е наименован „Спецификация на продукта. Сини сливи, с костилка, натурални“. Във всички аналитични данни на продукта, описани в 11 пункта, обаче, не се съдържа изискване за наличие или липса, или допустими количества на елемента „Е 202“ или калиев сорбат. Калиевият сорбат е естествен консервант /справка интернет/, като в продуктовата спецификация не се съдържат изисквания към наличие или липса на консервант в продукта. Не може да се сподели етимологичното тълкуване, дадено от ищеца на термина „натурален“ – конкретно относно наличие или липса на консерванти, а, както се посочи, калиевият сорбат е естествен консервант. Според тълковния речник етимологичният смисъл на определението „натурален“ е естествен, природен, без подправяне, а според синонимния речник „естествен, природен, вроден, вкоренен, инстиктивен“. Естеството на продукта, според договора сушени плодове, т.е. – подложени на обработка изключва естеството на продукта на „естествен“; на „такъв, какъвто е природно създаден“ на „непреработен първичен продукт“ – както се твърди в исковата молба. От друга страна, както се посочи, спецификацията на продукта не съдържа изисквания към консерванти, а още по-малко – естествени такива и конкретно – калиев сорбат. Тук следва да се посочи и че, съгласно заключението от допуснатата при първоинстанционното разглеждане на делото съдебно-стокова експертиза, върху част от кашоните /стоката – предмет на договора - сушена слива с костилка „Венгерка“, се съхранява в гр.П., ул. "Н.А." №••, „А.Л.“ ЕООД, като е опакована в кашони, а вътре в найлонови пликове, на 33 палета/ - 287 кашона, съдържащи се в 4 палета, са поставени етикети, съдържащи обозначение за наличие на консервант калиев сорбат. Освен това – наличието или липса на трайни търговски отношения между страните, в каквато насока са въведени твърдения в отговора на исковата молба, е без правно значение за настоящия казус, но факт е, че по делото е установено, чрез съвпадение на насрещните показания на свидетелите от групата на ищеца /П. и Т.К., която при снемане самоличността й е заявила, че е „изпълнителен директор“ на дружеството, но дружеството е с правноорганизационна форма ЕООД и се представлява от управител - М.К./ и свидетеля, посочен от ответника – Т., че за целите на сключения договор /за закупуване на по-голямо количество сушени сливи/, купувачът – ищцовото дружество, е закупил два вида минимални количества сушени сливи, за да избере подходящия за преработвателната си дейност сорт, който е по-късно доставеният и предмет на договора сорт сливи „Венгерка“. Наименованието на стоката, посочено във фактура №••••••••••/13.03.2023г. е „сушена слива с костилка Венгерка“. Т.е. – купувачът е имал възможност да изпита стоката – предмет на продажбата и да констатира евентуално несъответствие, според въведените от него изисквания, преди сключването на договора. /Според показанията на свидетелите П. и Т.К., направена е само производствена проба, касаеща само рандемана на продукта след хидратиране./ Доколкото претенцията на ищеца е на плоскостта на неоснователно разместване на блага – дадено при начално основание – валидно договорно правоотношение, но впоследствие – отпаднало – разваляне на договорното правоотношение поради неизпълнение /в качествен аспект/ и доколкото се касае за търговска сделка – продажба, то на първо място следва да се вземат предвид разпоредбите на ТЗ относно този вид сделка - разпоредбата на чл.324 от ТЗ, съгласно която, купувачът трябва да прегледа стоката и ако не отговаря на изискванията, да уведоми незабавно продавача; ако купувачът не направи това, стоката се смята одобрена като съответстваща на изискванията, освен за скрити недостатъци. Недостатъците по смисъла на чл.324 от ТЗ /така и по смисъла на чл.193 от ЗЗД/ са такива дефекти на вещта, които съществено намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното или за предвиденото в договора употребление. От обстоятелството, че извън разпоредба на чл.324 от ТЗ, регламентираща общото задължение на купувача да прегледа стоката, специалният закон – ТЗ, не съдържа правила за продажбата на вещи с недостатък следва, че са съответно приложими правилата на чл.193 – чл.198 от ЗЗД. Ищецът черпи права от разпоредбата на чл.195 ал.1 от ЗЗД – да иска обратно продажната цена, реализирайки отговорността на продавача по чл.193 от ЗЗД, продал вещ с недостатъци и разваляйки договора. В случая, с оглед установения факт на поставени етикети макар и върху част от кашоните, в които е опакована стоката, предмет на продажбата, които етикети съдържат указание за съдържанието на продукта, както и с оглед възможността на купувача предварително да тества стоката, не може да се говори за скрити недостатъци, които да са налице още при предаването на стоката, но да се проявяват по-късно. Законът, както ТЗ, така и ЗЗД, не дава легално определение за понятието „скрити недостатъци“. То може да се изведе от разпоредбата на чл.194 ал.1, изр. 2-ро от ЗЗД „…освен ако по-късно се открият недостатъци, които не са могли да бъдат забелязани при обикновения преглед“. От тук следва, че появата на „скрити недостатъци“ е проявление, което съществено намалява цената или годността на вещта, но което се проявява в процеса на ползване на вещта. В случая не може да се направи и извод, че се касае и за явни недостатъци. Това е така, тъй като, както от писмения договор от 09.03.2023г., така и от приложената към него продуктова спецификация, следва, че между страните е договорено количеството, цената, начин на плащане на продажната цена, но не е установена уговорка между страните конкретно относно качеството съдържанието/състава на стоката – предмет на продажбата, да не съдържа консервант калиев сорбат. От друга страна от страната, носеща доказателствената тежест – ищеца, не е доказано при условието на пълно и главно доказване, дали се касае за вещество/елемент, променящ характеристиките на продадения продукт, до каква степен и в какъв аспект се променят тези характеристики, за да се направи преценка, евентуално – ако се касае за недостатък, дали този недостатък е съществен, тъй като недостатъкът е отклонение в качеството на вещта, но той трябва да е съществен. Това води до невъзможност да се установи доколко се касае за недостатък, намаляващ годността за употреба, а след като това не е доказано, недоказани са и предпоставките за възникване на отговорността на продавача по чл.193 от ЗЗД. Казаното от своя страна лишава купувача от правото в по-късен момент да развали договора, поради недостатъка. В този смисъл изявлението на купувача – ищеца, адресирано до продавача - „В.••••“ ООД, връчено на 03.07.2023г., съдържащо волеизявление, че разваля договора от 09.03.2023г., не може да произведе целените правни последици. Като краен извод, следва да се приеме, че в резултат неосъществяването на последиците на изявлението на разваляне на договора, даденото по този договор не е дадено на отпаднало основание. С предоставената от законодателя възможност за защита на права посредством института на неоснователното обогатяване – чл.55 ал.1 от ЗЗД – в трите му хипотези, се защитава правото на едно лице да получи обратно имуществена ценност, което е дало на друго лице, без въобще да съществува правно основание за това или то не е осъществено, или е отпаднало. При третия фактически състав от на чл.55 ал.1 от ЗЗД основанието съществува при получаването на престацията, но след това то е отпаднало. При иск по чл.55 ал.1, пр. трето от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже факта на плащането – който в случая е установен, а задължение на ответника е да установи, че е налице основание за получаване, респективно за задържане на полученото. В случая, тъй като основанието на което е престирана сумата не е отпаднало /липсват предпоставките за разваляне на договорната връзка, поради неизпълнение/, липсва и основание за връщане на даденото на съществуващото основание. Прекратяването, развалянето и отмяната на даден договор, като цяло имат за последици преустановяване на създадената облигационна връзка, като следствие на това страните престават да бъдат носители на съответните права и задължения. По изложените съображения институтът на неоснователното обогатяване, в случая – при хипотезата на чл.55 ал.1, пр.3 от ЗЗД не може да намери приложение, доколкото извършеното плащане е дадено на основание, което основание не е отпаднало и между страните съществува облигационна обвързаност. При неоснователното обогатяване е налице разместване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго, без да е налице основание за това. С оглед на гореизложените данни и съображения, заплатената от купувача сума 65 726, 64лв. – част от продажната цена по договор от 09.03.2023г. е получена или е задържана с основание от продавача, което обуС.я неоснователността на исковете – главен и акцесорни. Ето защо изводите на първоинстанционния съд за дължимост на претендираното от ищеца вземане, са необосновани, неправилни. В този смисъл въззивната жалба се явява основателна, а обжалваното решение, следва да бъде отменено. Следва да се постанови решение с което исковете – за сумата от 65 726.64лв. - главница, ведно с лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба - 12.09.2023г., както и за законна лихва за забава върху главницата - в размер на 1 580.94лв. за периода от 09.07.2023г. до 12.09.2023г., следва да бъдат отхвърлени. По разноските, сторени в първоинстанционното производство: С оглед изхода от спора пред въззивната инстанция, следва да се отмени решението на окръжния съд и в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 17 045, 06лв. На основание чл.78 ал.3 от ГПК в полза на ответника следва да се присъдят разноски в пълен размер. Съгласно представен списък на разноските по чл.80 от ГПК /л.87/ те са в размер на 7 550лв. По разноските, сторени във въззивното производство: С оглед основателността на въззивната жалба, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в пълен размер. Съгласно представен списък на разноските по чл.80 от ГПК /л.38/ те са в размер на 8 646, 15лв. Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пловдивският апелативен съд