Решение № 420 от 14.4.2025 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 265/2025 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по подадена жалба на „Фоерверкс“ ЕООД, против наказателно постановление № 23 ЗОБВВПИ-19/17.04.2023г. издадено от Началник на 14 РУ при ОД на МВР- Пловдив, с което на основание чл.171 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 5000.00 лева, за извършено нарушение на чл.9 ал.1 т.6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. В жалбата си сочи, че наказателното постановление било незаконосъобразно и неправилно. Моли съда да отмени наказателното постановление. Излага съображения. Въззиваемата страна не взема писмено становище. В открито съдебно заседание, жалбоподателят не се представлява. За него се явява адв. В., който поддържа жалбата. В открито съдебно заседание, въззиваемата страна не изпраща представител. Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становището на страните, намира за установено от фактическа страна следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. В АУАН и издаденото наказателно постановление е приета за установена следната фактическа обстановка- на 17.03.2023г. около 14.00 часа в гр. Пловдив, бул. Никола Вапцаров № 91, в сградата на 01 РУ на МВР се установи, че на 15.03.2023г. около 14.30 часа при извършване на проверка в търговския обект, стопанисван от „Фоерверкс“ ЕООД гр. П. на адрес гр. Пловдив, ул. „Димитър Талев“ № 81 и съставен констативен протокол с рег. № 432р- 5483/ 15.03.2023г. по описа на 01 РУ се установи, че в книгата регистър за приход, разходи и наличност на неогнестрелно оръжие е осъществена продажба на 01.01.2023г. на един брой газ – сигнално оръжие марка „EKOL KURA” сериен номер EKR – 1430040, калибър 8 мм. На лицето Г. Ат. Р., ЕГН: ••••••••••, за което е издадена фактура № 3347/ 01.01.2023г. от „Фоерверкс“ ЕООД. Оръжието не отговаря на техническите изисквания по чл.4 ал.8 от ЗОБВВПИ няма сертификат за съответствие, издаден от институра по отбрана „Професор Ц. Л.“ на МО, или заедно с документ, издаден от съответния компетентен орган на държавата членка. Нарушен е чл.9 ал.1 т. 6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. От показанията на актосъставителя свидетел Г. М. се установява времето, мястото и начинът и механизмът на извършеното нарушение и неговия автор. Съдът дава вяра на показанията на свидетеля. Това е така, тъй като показанията му са логични, последователни, обективно дадани, незаинтересовани от изхода на делото, и се подкрепят изцяло и са в синхрон с другите събрани по делото писмени доказателствени средства. Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното му качество – служител на въззиваемата страна, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост о т негова страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си. И това е така, предвид липсата на вътрешни противоречия (както вече бе посочено), от друга страна, те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници, както и с писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими в писмените доказателства от АНП. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие посочени гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето, мястото и начинът на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установените факти на извършената проверка. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха тези свидетелски показания, които са вътрешно безпротиворечиви, логични и взаимно допълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетеля. От приложената по делото заповед 8121з- 595/ 26.05.2015г. се установява, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това длъжностни лица. Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка, намира за установено от правна страна следното: Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежно и активнолегитимирана страна, в преклузивния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, предвид което е породила присъщия си суспензивен спиращ изпълнението и деволутативен сезиращ съда ефект, и следва да бъде разгледана по същество. На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установено, че действително на датата, начинът и мястото отразени в АУАН и НП, жалбоподателят е извършил вмененото му нарушения. От доказателствата по делото – показанията на актосъставителя, завляение за регистрация, фактура и писмо от 01 РУ, по несъмнен и категоричен начин се установява, че е осъществен съставът на чл.9 ал.1 т.6 от ЗОБВВПИ и, че жалбоподателят е извъшил търговия със сигнално оръжие на 01.01.2023г. като го е продал на лицето Г. Ат. Р.. Налице са обаче основания за отмяна на наказателното постановление, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Съгласно чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН сред задължителните реквизити на АУАН и наказателното постановление са описание на фактическите признаци на нарушението и посочване на нарушените правни норми, а конкретно за НП (като властнически санкционен акт) и на санкционната норма, въз основа на която се налага наказанието. Същевременно е безспорно, както в теорията, така и в съдебната практика, че АУАН е акта в административно- наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, който определя предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна, връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на административно-наказателения процес, т.е. от момента на съставяне и предявяване на АУАН (по аргумент от чл. 42, т.4 и т.5 ЗАНН, вр. чл. 40, ал.1 ЗАНН, вр. чл. 43, ал.1). В този смисъл са и задължителните указания на имащото базисно значение за наказателния процес Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС, в което е прието, че сред задължителното съдържание на обвинителния акт е пълното, точно и ясно посочване на всички съставомерни фактически обстоятелства и на правната квалификация. Пороците при словесната или юридическа формулировка, водещи до неяснота в описанието на фактическите и/или правните рамки на повдигнатото обвинение са винаги съществени и непоправимо накърняват правото на защита на наказаното лице. Доколкото с АУАН реално се повдига и предявява административното обвинение, гореизложените стандарти от практиката на ОСНК на ВКС, следва на основание 84 ЗАНН да бъдат съотнесени и към неговото съдържание. Наказателното постановление от своя страна е властническия правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява аналога в административно наказателния процес на присъдата от общото наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата форма и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към АУАН. В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на основополагащото ППВС 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. От гореизложеното следва, че за да бъде законосъобразно ангажирана отговорността на дееца следва да е налице пълно съответствие между сочените в АУАН и НП факти, правната квалификация, под която те са подведени от контролните органи и приложената санкционна норма. Всяко разминаване между предявените на дееца факти и приложените нормативни разпоредби, освен че представлява неправилно приложение на материалния закон, неминуемо води и до съществено ограничаване правото на защита на санкционирано лице, доколкото то се поставя в невъзможност да разбере какви точно са правните рамки на нарушението, за което е санкционирано- тези които следват от надлежно предявените факти или тези, които следват от приложените от наказващия орган правни норми. По аргумент за обратното при неправилна квалификация на изложените в АУАН и НП факти и/или неправилно определена санкционна норма наказателното постановление следва безусловно да се отмени. Посочването в АУАН и НП на неправилна правна квалификация и/или санкционна норма представлява порок в дейността на контролните органи, който няма как да бъде саниран на етап съдебно следствие, доколкото се касае не за доказателствен дефицит, а за ненадлежно предявено обвинение, като този порок не е от естество да бъде отстранен чрез събиране на допълнителни доказателства. Следва да се отбележи и, че за съда не съществува процесуална възможност за първи път да издири и да приложи сам коректната материално правна или санкционна норма, ако те не са надлежно очертани или са погрешно посочени в АУАН и НП. Да се процедира по обратен начин означава деецът да бъде поставен в положение да разбере кои са правните норми, които е нарушил и явяващи се основание за ангажиране на отговорността му, едва след като наказанието вече реално му е наложено, което е изцяло несъвместимо с правото му на защита. Не на последно място следва да се посочи, че ако съдът служебно издири и накаже дееца за релевантните материално правна и санкционна норма, без те да са надлежно индивидуализирани в АУАН и НП, то същият би влезнал в непреодолимо противоречие с контролно- отменителните си правомощия в производството по чл. 63 ЗАНН и напрактика недопустимо би иззел и встъпил в правомощията на наказващия орган. В тази връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска издаване на НП и ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на процесуалните правила, които обаче не са ограничили съществено процесуалните права на наказваното лице. В случая обаче констатираните пороци в съдържанието се отнасят както до АУАН, така и до НП, поради което и чл. 53, ал.2 ЗАНН е неприложим. Ако се допусне тълкуване, според което съдът може сам, за първи път със своя акт да установява съставомерните фактически положения и правни норми, които до този момент не са надлежно предявени на дееца, то напрактика би се достигнало до заобикаляне и елиминиране на цялата уредена в ЗАНН процедура по повдигане, предявяване и защита по административното обвинение. Точно такъв е настоящият случай. В АУАН и НП са посочени две различни дати за извършване на нарушението – 17.03.2023г. и 15.03.2023г. и 01.01.2023г, като не става ясно коя е конкретната дата, като време, на което жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение. Първо се посочва, че нарушението е извършено на 17.03.2023г. в АУАН в графата за посочване на време на извършване на нарушението, а в описанието на нарушението в АУАН е посочена дата на извършването му на 15.03.2023г., а в описанието на нарушението е посочена и дата на продажба 01.01.2023г. Същото е механично пренесено в издаденото Наказателно постановление. Това представлява съществено процесуално нарушение изразяващо се в невъзможност жалбоподателя да разбере кое е времето на извършване на нарушението и нарушава съществено правото му на защита. Съгласно чл.171 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия който извършва дейности с взривни вещества, пиротехнически изделия, огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях в нарушение на чл. 9, ал. 1, се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв. и/или с имуществена санкция от 5000 до 15 000 лв. Съгласно чл.83 от ЗАНН на юридическите лица се налага административно наказание „имуществена санкция“. В конкретния случай, наказаното е лице е юридическо – „Фоерверкс“ ЕООД и е следвало да му бъде наложено административно наказание „имуществена санкция“, а не както погрешно е сторено с наказателното постановление е му е наложено наказание „глоба“ в размер на 5000.00 лева, какъвто вид наказание се налага единствено на физическите лица по аргумент на чл.13 ал. 1 б. „Б“ от ЗАНН. Това представлява съществено процесуално нарушение и е основание за отмяна на наказателното постановление. По нататък, доколкото в ЗАНН няма легално определение на понятието "маловажен случай", предвид препращащата норма на чл.11 от ЗАНН, следва да намери приложение легалната дефиниция на това понятие, дадена в нормата на чл.93, т. 9 от НК, като се приеме, че маловажен случай на административно нарушение е налице, когато извършеното административно нарушение, с оглед липсата на вредни последици или незначителността им и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007г. на тълк. н. д. № 1/2005 г., НК, преценката на административно наказващия орган за "маловажност" на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Разпоредбите на ЗАНН /чл.6, 12, 27, 28/ налагат извод, че за всеки конкретен случай е необходимо да се подхожда индивидуално. Понятието "вредни последици", употребено в НК, е по-широко от понятието "вреди". В обхвата на "вредните последици" се включват, както имуществените вреди, така и всички други негативни имуществени последици, както и такива, които нямат имуществен характер. Тоест, преценката за степента на обществена опасност на нарушението, изисква да се обсъдят всички обстоятелства, свързани с обективното отрицателно въздействие, което деянието е оказало или може да окаже спрямо обекта на посегателство. За маловажния случай административно наказващия орган не налага наказание, а отправя писмено или устно предупреждение, доколкото с оглед спецификата на конкретните обстоятелства, характеризиращи нарушението, се оказва така, че и най-лекото предвидено в закона наказание не съответства на степента на обществена опасност на извършеното и на извършителя. В настоящия случай съдът намира, че са налице обстоятелства, които да основават определянето на административното нарушението като маловажно. Видно от представената книга за контрол и проверка от органите на МВР започната от 18.02.2021г. до 15.03.2023г. жалбоподателя не е извършвал други нарушения. Установява се дори, че на дата 15.02.2023г. – един месец преди датата на посочената продажба, при извършена проверка от полицейски служители не е установено нарушение. По нататък, по пропорционалността на санкцията. Приложението на общия принцип на правото на съюза за „пропорционалност“ и към посочения кръг обществени отношения, според която държавите членки трябва установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, като установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. В същия смисъл е и правилото на чл. 49, ал.3 от Харта за основните права на европейския съюз, според който „Тежестта на наказанията не трябва да бъде несъразмерна спрямо престъплението.“ Същевременно според трайната практика на СЕС изискването за пропорционалност следва да се разбира като ангажиране на такъв интензитет и обем на държавна репресия, които позволяват ефективно да се постигне преследваната легитимна цел, като същевременно накърняват в най-малка степен целите и принципите, установени от законодателството на Съюза. В конкретния случай, нарушението е на формално, просто извършване и от осъществяването му не са настъпили общественоопасни последици и вредоносен резултат. За осъществяването му не е настъпила вреда и имуществена последица. Не е ощетен държавният фикс и не са настъпили каквито и да било вредоносни последици. Наложената санкция в размер на 5000.00 лева за извършено нарушение на просто извършване явно не съответства нито на тежестта на нарушението, нито на характера му. Предвид гореизложеното наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да се отмени. Предвид изхода на спора, право на разноски има жалбоподателя, които са поискани, и има доказателства за извършването им- договор за правна защита и съдействие в размер на 800.00 лева, които следва да се присъдят. Предвид гореизложеното, Районен съд- Пловдив