Решение № 2056 от 29.11.2024 г. на Административен съд - Враца по дело № 452/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК /Административно-процесуален кодекс/, вр. с чл. 63в от ЗАНН /Закон за административните нарушения и наказания/. Образувано е по КАСАЦИОННА ЖАЛБА на „Б. Д.“ АД, със седалище и адрес на управление •••, с ЕИК ••, представлявано от •• Б.Ф.С. и С.Л.С., чрез пълномощник - • С.Л., против РЕШЕНИЕ № 126/16.05.2024 г., постановено по АНД № 364/2024 г. на Районен съд /РС/ – Враца. С оспореното решение е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № К-005220/27.03.2024 г. на Директора на Регионална дирекция /РД/ за областите Видин, Монтана и Враца към Главна Дирекция „Контрол на пазара“ /ГД“КП“/ при Комисия за защита на потребителите /КЗП/, с което на касатора за извършено нарушение по чл. 27 ал. 2 от Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители /ЗКНИП/ е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лева. С касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно. Излагат се съображения, че не е налице нарушение и процесната такса „преглед и анализ на обезпечението“ не е такса свързана с усвояването и управлението на кредита по смисъла на чл. 27 ал. 2 от ЗКНИП. Иска се отмяна на оспореното решение и отмяна на потвърденото с него наказателно постановление. Претендират се разноски и за двете инстанции. Пред съда не се явява представител. Представя се от пълномощника писмена молба с която се поддържа изцяло жалбата. Ответникът – Директора на РД за областите Видин, Монтана и Враца към ГД „КП“ при КЗП, чрез представено по делото писмено становище от процесуален представител •• С.Д., моли за решение, с което жалбата да се остави без уважение и да се потвърди решението на районния съд, като правилно, законосъобразно и обосновано, в която насока се излагат доводи. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Участващият по делото прокурор от Окръжна Прокуратура - Враца дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на оспореното решение, тъй като нарушението е доказано и не са налице релевираните с жалбата основания за отмяна на решението. В настоящото производство не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания. Административен съд – Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което същата е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на делото е Решение № 126/16.05.2024 г. постановено по АНД № 364/2024 г. на РС – Враца, с което е потвърдено НП № К-005220/27.03.2024 г. на Директора на РД за областите Видин, Монтана и Враца към ГД „КП“ при КЗП, с което на основание чл. 80, ал. 1 от ЗКНИП на „Б. Д.“ АД •••, е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева - за нарушение на чл. 27 ал. 2 от ЗКНИП – затова, че на 13.06.2023г. кредиторът „Б.Д.“ ЕАД, в стопанисван от него офис • в гр. •••, ул. ••• № ••, при сключване на Договор за ипотечен кредит № •• / 13.06.20••г. с потребител Х.В.Н. му е изискал заплащане на такса „за проверка и анализ на обезпечението по кредите“ в размер на 400 лв., като действие, свързано с усвояване на кредита, с което е нарушил забраната в ЗКНИП. За да потвърди оспореното НП, въззивният съд е приел в решението, че АУАН и НП, съдържат задължителните реквизити по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН и при съставянето им не са допуснати съществени неотстраними процесуални нарушения, водещи до отмяна на издаденото НП, като АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34 от ЗАНН. По съществото на спора е прието въз основа на събраните по делото доказателства, че касаторът е осъществил състава на адм.нарушение визирано в акта и НП, а именно по чл. 27 ал. 2 от ЗКНИП, за което е изложил подробни съображения, не са налице основания за приложение на чл. 28 ЗАНН, както и че наложеното наказание е правилно определено, съобразно санкционната норма на чл. 80, ал. 1 ЗКНИП в минимален размер. В резултат на така прието въззивният съд е потвърдил изцяло оспореното НП, като законосъобразно. Настоящата съдебна инстанция намира, че при разглеждане на делото въззивния съд е събрал необходимите за правилното изясняване писмени и гласни доказателства. В резултат на техния анализ е достигнал до направените от него правни изводи за законосъобразност на НП, които са обосновани и законосъобразни и се споделят от настоящата инстанция, като подкрепящи се от доказателствата по делото. При анализа на доказателствата по делото се налага извода, до който е достигнал и районния съд, че от страна на касатора е извършено посоченото нарушение на чл. 27 ал. 2 от ЗКНИП, поради което правилно дружеството касатор е санкционирано с издаденото НП на основание чл.80, ал.1 ЗКНИП. В случая от доказателствата по делото се установява, че е изискана заплащане на такса „за проверка и анализ на обезпечението по кредита“ в размер на 400 лв., което действие е свързано с усвояване на кредита, с което е нарушил забраната в ЗКНИП, както правилно е прие въззивния съд, което налага извод за осъществен състав на нарушението. Не са налице основания да се приеме, че деятелността носи по-ниска степен на обществена опасност от другите подобни нарушения, поради което не може да намери приложимост института на „маловажния случай” на административно нарушение по см. на чл. 28 ЗАНН. Правилно е прието от РС, че в производството по съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на НП на това основание. Събрани са от въззивния съд необходимите и относими доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото и въз основа на тях правилно е установена фактическата обстановка. Обсъдени са всички възражения и са формирани изводи за тяхната неоснователност, които изводи се споделят напълно от настоящия касационен състав и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро от АПК не следва да бъдат повтаряни. Пред настоящата инстанция не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали становището на съда за различни констатации от тези отразени в акта и НП, а оттам и за различни правни изводи от тези на РС водещи до потвърждаване на НП, като законосъобразно. Предвид на изложеното и възраженията на касатора, че не е извършено нарушение по ЗКНИП са неоснователни и не се подкрепят от доказателствата по делото. По тези съображения и след извършена служебна проверка на решението на районния съд, съгласно изискванията на чл. 218, ал. 2 АПК, не се констатираха основания за отмяната му поради невалидност, недопустимост или несъответствие с материалния закон, извън посочените в касационната жалба. Решението на РС е валидно, допустимо и правилно. Валидно - постановено от законен състав, допустимо – разгледан е заявения спор и са конституирани надлежните страни и правилно – постановено при правилно приложение на материалния закон и без допуснати съществени процесуални нарушения, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Касационна жалба се явява неоснователна. Предвид изхода на спора и своевременно направено искане за присъждане на разноски от страна на ответника, в полза на ЮЛ към което е ответника, а именно КЗП, следва да се присъдят разноски към минималния размер, а именно сумата от 120 лв. /сто и двадесет лева/ за юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Враца,