Решение № 7643 от 15.12.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 8890/2023 г.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на Б. М. А. ЕГН ••••••••••, чрез пълномощника адв. М. Д., с която срещу К. А. Ф. ЕГН ••••••••, са предявени при обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.127, ал.2 от ЗЗД, във вр. чл.32, ал.1 СК, за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 32 005.59 лева, представляваща припадащата й се като солидарен длъжник ½ (една втора) част от изплатеното от ищеца в периода 07.08.2018г. - 31.07.2023г. погашение на вноски по Договор за банков кредит за покупка на недвижим имот сключен с „ЮРОБАНК и ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД, по който страните са солидарни длъжници като кредитополучатели, както и осъдителен иск с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата от 4 642.25 лева, представляваща обезщетение за забава върху дължимата от ответницата ½ (една втора) част от направените месечни плащания, изчислена от по-късната дата из между датата на падежа на всяка от вноските и датата на плащане на всяка от тях до датата на предявяване на исковата молба - 04.08.2023 г., ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба е изложено, че на 22.01.2008г. ищецът и ответницата Ф. придобили чрез покупко-продажба по време на брака им недвижим имот - апартамент №46, находящ се в гр.София, ж.к. „•••••••• етаж, като за осигуряване на средствата за закупуване сключили договор за кредит с „ЮРОБАНК и ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД на 18.01.2008г. за сумата от 66 200 швейцарски франка, в която е включена продажната цена на жилището. Наведен е довод, че и двамата съпрузи са солидарни длъжници и кредитополучатели по договора за банков кредит, както и ипотекарни длъжници по договорна ипотека върху имота учредена с нотариален акт №002, том I, per. № 1240, дело № 58/2014 г. на нотариус К.А.. Сочи се, че кредита е усвоен по сметка на ищеца.

Твърди се, че на 13.05.2014 г. Б. М. А. и К. А. Ф. сключили с „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД нов договор за кредит с № •••••••• за рефинансиране на жилищен/ипотечен кредит с № HL31162, като банката представила на кредитополучателите сумата от 184 500 лева за рефинансиране на останалата дължима част от първоначалния кредит, отпуснат в швейцарски франкове. Сочи се още, че разрешеният кредит е усвоен по блокирана сметка на ищеца, но и двамата с ответницата К. Ф. са солидарни длъжници по договора. Твърди се, че като солидарни длъжници по договора за рефинансиране на жилищния кредит с № HL31162 ищеца и ответницата дължат ежемесечно заплащане на анюитетни вноски, съгласно договорения погасителен план с банката. В съответствие с разпоредбата на чл.127 ал. 1 от ЗЗД е налице равенство при разпределението на така поетия солидарен дълг, поради което следва задължението да се счита за поето в равни дялове за двамата-Б. А. и К. Ф.. Сочи се, че с банковия кредит от 13.05.2014г. е погасен е първоначалния кредит, след което от този момент до момента на предявяване на иска кредитът е обслужван единствено и само от ищеца.

Изложено е, че през август 2015 година Б. А. и К. Ф. се разделили, като ответницата Ф. напуснала жилището и оттогава до прекратяването на брака по съдебен ред през декември 2019 година, двамата се намират във фактическа раздяла. Твърди се, че от момента на сключване на процесния договор за банков кредит Б. А. е заплащал и продължава да заплаща и към момента дължимите суми към банката по договора за кредит изцяло със собствени средства в качеството му на солидарен длъжник, поради което на основание чл. 127 ал.2 от ЗЗД претендира от ответницата Ф. регресно вземане за изплатените от него и припадащи се на ответницата ½ от дължими вноски по обслужване на кредита за периода от 07.08.2018 г. до 31.07.2023 г. Изложено е, че за посочения период ищецът сам е заплатил солидарните задължения към банката в размер на 64011.17 лева, от които припадаща се част на К. Ф. възлиза на 32005.59 лева.

Сочи се, че за вземанията в периода от 26.05.2014г. до 31.07.2018г. е налице друго висящо дело пред Софийски районен съд.

Ответницата К. А. Ф., чрез назначения по реда на чл.47 от ГПК особен представител адв. Н. И., в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба. В него е наведено възражение за нищожност на договор за кредит от 18.01.2008г. Навежда възражение за наличие на неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 ЗЗП в договора за кредит сключен от страните с „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД.

С отговора на исковата молба и по реда на чл. 212 от ГПК ответницата по първоначалния иск К. А. Ф., чрез особения представител адв. Н. И. е предявил за съвместно разглеждане инцидентен установителен иск за прогласяване на нищожност на процесния договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL-31162. Направено е искане да бъдат конституирани като ответници по този иск „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и Б. М. А.. С определение №6533/01.04.2025г. постановено по делото предявения с отговора на исковата молба инцидентен установителен иск за прогласяване на нищожност на процесния договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL- 31162 сключен между страните по спора и „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД не е приет за съвместно разглеждане.

В открито с.з. на 28.10.2025г., по почин на ищеца и съгл. чл.214, ал.1 ГПК е допуснато увеличение на размера на първия осъдителен иск за мораторна лихва от 4642, 25 лв. на сумата 7199, 90 лв.

В съдебно заседание ищецът, чрез адв.Д. поддържа предявените искове. Представя списък на разноски по чл.80 ГПК и писмена защита.

Ответницата, чрез назначения по реда на чл.47 ГПК процесуален представител адв. Н. И. И. в съдебно заседание оспорва предявените искове.

Софийски градски съд, І-7 състав, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, съгл. чл.235, ал.2 ГПК, във връзка с доводите и възраженията на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Безспорно е, че ищецът Б. М. А. и ответницата К. А. Ф. сключили граждански брак на ••••••••г. Гражданският брак на Б. М. А. и К. А. Ф. е прекратен с развод през 2019 г. с в.с. на решение № 301981 / 16.12.2019г. постановено по гр.д.№20784/2019г. на СРС, ГО, 139 с-в./л.19-л.21 от делото/ От приетия Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 001, том I, per. № 088, дело 001/2008 г. на нотариус Д.Т., рег.№264 от НК, се установява, че на 22.01.2008г. ищецът Б. М. А. и ответницата К. А. закупили в режим на съпружеска имуществена общност недвижим имот, представляващ апартамент №46, със застроена площ 57, 57 кв.м., находящ се в гр.София, ж.к.“••••••••, на 10-ти етаж, заедно с таванско помещение №14, за сумата 19 975 евро, която да се изплати на продавачите чрез откуснатия на купувачите банков кредит от „ЮРОБАНК и ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД, съгласно сключен Договор за покупка на недвижим имот HL 31162 /18.01.2008г./л.22-л.24 от делото/ От приетия неоспорен Договор за банков кредит за покупка на недвижим имот HL 31162 от 18.01.2008г., се установява, че „ЮРОБАНК и ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД, предоставило на Б. М. А. и К. А. А.а, като кредитополучатели кредит в размер на равностойността в швейцарски франкове на 66 200 евро, от които 19 975 евро за покупка на недвижим имот, представляващ апартамент №46, със застроена площ 57, 57 кв.м., находящ се в гр.София, ж.к.“••••••••, на 10-ти етаж, заедно с таванско помещение №14. Съгласно уговореното в чл.5, ал.1 от договора за кредит, кредитополучателите се задължили да погасят задълженията по кредита, вкл. дължимите лихви в срок от 276 месеца, считано от датата на усвояване на кредита. В клаузата на чл.1, ал.4 от Договор HL 31162 от 18.01.2008г. е предвидено, че за връщането на кредита и другите задължения, кредитополучатели отговарят солидарно. Договорът за кредит е подписан от Б. М. А. и К. А. А.а в качеството на кредитополучатели.

От приетия Договор за кредит за рефинансиране на жилищен/ипотечен кредит HL •••••••• от 13.05.2014 г. се установява, че „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, предоставило на Б. М. А. и К. А. А.а, като кредитополучатели кредит в размер на кредита: 184 500.00 лева за рефинансиране на кредит HL 31162 от 18.01.2008г. Уговорен е срок за усвояване: 29.04.2014 г., както и краен срок за погасяване 202 месеца, считано от откриване на заемната сметка по кредита. /л.32-л.39 от делото/Уговорена е договорна лихва, както следва:

• За първите 24 месеца от срока на издължаване: 2, 00 % = 4, 90 % (Референтен лихвен процент Прайм) минус 2, 90 %;

• За периода 25-ти месец до 60-ти месец: 4% = 4, 90 % (Референтен лихвен процент Прайм) минус 0, 90 %;

• За периода 61-ви месец до крайния срок на издължаване: 6.50 % = 4, 90% (Референтен лихвен процент Прайм) плюс 1, 60 %. В клаузата на чл.1, ал.2 от Договор за кредит за рефинансиране на жилищен/ипотечен кредит HL •••••••• от 13.05.2014 г. е уговорено, че за връщането на кредита и другите задължения, кредитополучатели отговарят солидарно.

Приети са неоспорени извлечение от банкова сметка IBAN ••••••••, с титуляр Б. М. А. за периода 02.07.2018г. - 30.06.2022 г от „Юробанк България“ АД и извлечение от банкова сметка на ищеца за периода 01.07.2022. - 16.03.2023 от „Юробанк България“ АД, които са обсъдени в заключението на ССчЕ.

От приетото, неоспорено заключение на допуснатата в производството основна съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице Д. Г. – икономист, се установява, че общият размер на плащанията и погашенията, в т.ч. главница и лихва, извършени от ищеца Б. А. по Договор за банков кредит HL •••••••• от 13.05.2014 г. в „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, за периода от 06.08.2018 г. до 31.07.2023 г. за погасяване на задълженията по кредита възлиза на 64 011.34 лева.

Извършените погашения по кредит №•••••••• от 13.05.2014 г. за периода от 06.08.2018г. до 31.07.2023 г. са онагледени в Таблица № 2 от ССчЕ.

Според заключението на ССчЕ изчислената мораторна лихва върху 1/ 2 част от платените задължения за главница, такси и застраховки по Договор кредит № •••••••• от 13.05.2014 г. от разплащателна сметка с титуляр Б. М. А. за периода от 06.08.2023 г. до 31.07.2023 г. е в размер на 7 199.90 лева, от която:

• 2 442, 47 лева - изчислена законна лихва за вноските включващи главница, такси и застраховки направени за периода от 06.08.2018 г. до 31.07.2019 г.;

-4 757.43 лева - изчислена законна лихва за вноските включващи главница, такси и застраховки направени за периода от 01.08.2019 г. до 04.08.2023 г. Вещото лице пояснява, че мораторната лихва е начислена върху всяко плащане по кредита (главница, такси и застраховка) за периода от датата на извършване на плащането от сметката на Б. М. А. до датата на подаване на исковата молба - 04.08.2023 г. Изчислената мораторна лихва върху плащанията е представена в Приложение № 1 към заключението.

Приетото заключение на съдебно-счетоводни експертиза с в.л. Д. Г., при преценка по реда на чл.202 от ГПК, съдът възприема като обективно и компетентно дадено, кореспондиращо с приетите неоспорени писмени доказателства.

Свидетелката В.П. разпитана в о.с.з. на 28.10.2025 г. сочи, че живее заедно с ищеца А. от лятото на 2015 година. Свидетелката П. посочва, че средствата за погасяване на кредита са изцяло лични средства на Б. А., като последният й е предоставял суми, за да прави вноски по неговата банкова сметка поради своята служебна заетост и невъзможност да внесе парите лично в рамките на работното време на банката. Сочи още, че лично е внасяла погасителните вноски в банката, поради това, че ищецът е до късно на работа, а тя приключва по-рано. За вноските ищецът е предоставял негови парични средства.

Свидетелят А.С. разпитан в о.с.з. на 28.10.2025г. сочи, че той също е бил сключил договор за ипотечен кредит в швейцарски франка потвърждава, че Б. А. единствен е изпълнявал задълженията по кредита от собствени свои средства, акумулирани от пенсия, заплата и доходи от извънреден труд. Отново поради множество пътувания на моя доверител във връзка с работата му и по негова молба господин С. е правел спорадично вноски по сметката за обслужване на кредита, за да не се пропуснат сроковете за плащане, като това е ставало с лични средства, предоставени от ищеца.

Показания и на двамата свидетели са непротиворечиви и взаимно допълващи се, подкрепят се и от представените писмени доказателства и приета съдебно счетоводна експертиза по делото и следва да бъдат кредитирани.

При така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:

По допустимостта: Предвид поддържаните от ищеца обстоятелства предявените с исковата молба осъдителни искове са допустими, а правото на иск е редовно упражнено.

По същество:

Съгласно чл. 32, ал. 2 от СК, съпрузите отговарят солидарно за задълженията, поети за задоволяване на нужди на семейството. Когато през време на брака единият съпруг е поел парично задължение по банков кредит, за да погаси с получените парични средства предходни парични задължения, за които двамата съпрузи отговарят солидарно, тъй като са били поети за задоволяване на нужди на семейството, то новото парично задължение по банковия кредит несъмнено и във всички случаи, също е поето за общи нужди на двамата съпрузи (за погасяване на техни общи задължения), т.е. за задоволяване на нужди на семейството, поради което двамата съпрузи отговарят солидарно и за него - решение № 24 от 23.04.2013 г. по гр. д. № 308/2012 г., г. к., ІV г. о. на ВКС.

По отношение на претенцията за ½ част от платеното по договор за банков кредит с „Юробанк България“ от 13.05.2014 г., сключен от ищеца Б. А. и ответника К. А.а като кредитополучатели и съдлъжници:

Съвкупният анализ на събраните в хода на съдебното дирене писмени доказателства, сочи на еднозначен извод, че заемната сума от 184 500 лева е отпусната на двамата съпрузи, като солидарни длъжници. Установи се, че по Договор за банков кредит от 13.05.2014 г., кредитната сума е предоставена с цел пълно рефинансиране остатъка от общ брачен кредит на страните получен от „ЮРОБАНК и ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД на 18.01.2008г. за сумата от 66 200 швейцарски франка, отпуснат за закупуване на апартамент №46, находящ се в гр.София, ж.к.“••••••••, който е придобит от ищеца и ответницата в режим на СИО, като съдлъжниците са се задължили да я върнат солидарно, поради което въпросът относно приложимостта на чл. 32, ал. 2 от СК, както и дали заетите парични средства са били използвани за семейни нужди, не стои. Възникването на регресното право в полза на солидарния длъжник изисква не изпълнение на цялото задължение към кредитора, а изпълнение, което да е по-голямо по стойност от припадащата му се част съобразно вътрешните отношения - чл. 127, ал. 2 от ЗЗД, като длъжникът може да претендира от останалите само горницата над неговия дял. Когато изпълни задължението си, солидарният длъжник е лице с правен интерес и се суброгира в правата на кредитора срещу останалите съдлъжници за разликата над своя дял. Съгласно чл. 127, ал. 1 от ЗЗД, доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, следва да се понесе от тях по равно.

Погасените от ищеца за периода след фактическата раздяла от 2015г. вноски по договора за кредит с „Юробанк България“ от 13.05.2014г. следва да се считат заплатени с негово лично имущество, а не с общи средства на двамата съпрузи /в този см. решение № 143 от 06.02.2017 г. по т.д. № 2693/2014 г. II т.о на ВКС/. В този случай общият принос при погасяване на кредита е оборен. Следователно, след прекратяване на брака между съпрузите-насрещни страни, ищецът има право на основание чл. 127, ал. 2 от ЗЗД да претендира от ответницата сумата, която е платил над припадащата му се част от дълга.

Установената в чл. 127, ал. 1 ЗЗД презумпция за равна задълженост във вътрешните отношения между солидарните длъжници е оборима. В отношенията им с кредитора всеки от тях дължи всичко и може да се освободи от отговорност само ако общото задължение е изпълнено изцяло, докато във вътрешните им отношения само се предполага, че те дължат по равно. Същото важи и за съпрузите съгласно чл. 32, ал. 2, респ. чл. 36, ал. 2 СК /респ. чл. 25, ал. 2 СК (отм.)/, когато единият от тях поеме задължение за задоволяване на нуждите на семейството. В двата случая на поемане на солидарно задължение общото е, че се предполага, че длъжниците са се облагодетелствали в равна степен, т.е. в тежест на този, който твърди, че отговаря за по-малка част от задължението, е да докаже, че е получил по-малка част или че някаква част е облагодетелствала в по-голяма степен другия.

Когато солидарните длъжници са съпрузи, дори само един от тях да е получил заема, той трябва да заяви за какво е разходвана сумата. В тежест на оспорващия съпруг е да докаже, че твърдените разходи не са извършени или че удовлетворената нужда не е семейна. Ако оспорващият съпруг не докаже обстоятелството, че удовлетворената нужда не е семейна, следва да се приеме, че сумата е разходвана и то за семейни нужди. Под "нужди на семейството" се разбират общите потребности на членовете на семейството, които според практиката главно са за снабдяване със храна, стоки, продукти, материали, заплащането на необходимите за съвместния живот разходи /включително за оправданите лични нужди на членовете на семейството/, задоволяването на които произтичат от изискванията за семейна солидарност, благополучие и взаимопомощ.

Когато един от солидарните длъжници - бивш съпруг, удовлетвори кредитора след прекратяване на брака, той придобива регресно право срещу другия съпруг /дори и последният да не е страна по договора, като солидарността произтича от закона/, за да възстанови нарушеното имуществено равновесие. След прекратяване на брака с развод имуществената общност също е прекратена, налице е разделност на задълженията и изпълненото от единия общо задължение след прекратяване на брака между бившите съпрузи също е в режим на разделност.

Съгласно чл. 127, ал. 2 ЗЗД солидарният длъжник дължи припадащата му се част от това, което е платено за погасяване на дълга такъв, какъвто е бил в момента на погасяването му, без значение дали дългът е погасен чрез плащане, или чрез ново поемане на ново задължение от погасилия дълга. Ако погасилият дълга е поел ново задължение, той не може да претендира повече от съдлъжниците си, нито те могат да възразяват за ограничаване на отговорността си, ако отговарят за изпадане в забава или не са били готови да изпълнят задължението точно.В горепосочения смисъл са Решение № 211 от 23.07.2012 г. на ВКС по гр. дело № 177/2011 г., ІV г.о., ГК и Решение № 232 от 12.08.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7488/2013 г., IV г. о., ГК, Решение № 342 от 4.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1358/2011 г., IV г. о., ГК, постановени по реда на чл. 290 ГПК.

За да бъде уважен регресния иск по чл. 127, ал. 2 от ЗЗД на платилия солидарен длъжник, срещу другия солидарен длъжник, ищецът носи тежестта да установи, че е платено в повече от дължимото от него като солидарен длъжник, да е изпълнено нещо в повече от неговата част за сметка на останалите длъжници. Възникването на регресното право в полза на солидарния длъжник изисква не изпълнение на цялото задължение към кредитора, а изпълнение, което да е по- голямо по стойност от припадащата му се.

По делото се установи от приетото неоспорено заключение на съдебно счетоводната експертиза с в.л. Д. Х., че размер на плащанията и погашенията, в т.ч. главница и лихва, извършени от ищеца Б. А. по Договор за банков кредит HL •••••••• от 13.05.2014 г. в „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, за погасяване на задълженията по кредита за периода от 06.08.2018 г. до 31.07.2023 г. възлиза на 64 011.34 лева.

Предвид изложеното, ищецът Б. А. има вземане към ответницата за сумата 32 005, 67 лева, представляваща 1/2 (една втора) част от изплатеното от ищеца в периода от 06.08.2018г. до 31.07.2023г. погашение по договор за потребителски кредит от 13.05.2014г. получен от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД от двамата съпрузи като солидарни длъжници, поради което искът е изцяло основателен и доказан, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от предявяване на исковата молба – 04.08.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.

По отношение на възраженията на особения представител на ответната страна досежно нищожност на определени клаузи от договора за банков кредит, съдът намира, че същите касаят правоотношението с банката кредитор, като не са противопоставими на ищеца в качеството му на солидарен длъжник изпълнил задълженията към банката кредитор. Тези възражения не са относими към правоотношението предмет на спора.

По предявения иск по чл. 86 от ЗЗД: За основателността на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се установи от ищеца наличието на главен дълг и забава в погасяването - изтекъл срок за плащане, а при липса на определен срок - наличие на покана.

В случая, съдът формира фактически и правни изводи за наличието на главен дълг. Изискуемостта на вземането обаче не поставя автоматично длъжника в забава. Изискуемостта определя момента, от който кредиторът може да изисква изпълнение от длъжника, но за да бъде поставен длъжника в забава, изпълнението трябва да бъде поискано от кредитора - чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Ако вземането е срочно, покана за изпълнение не е необходима, достатъчно е да е настъпил срока за изпълнение. Последната хипотеза би била налице в отношенията кредитодател – кредитополучател при неизпълнен договор за кредит. Такава обаче не е налице в отношенията между платилия дълга съдлъжник и останалите съдлъжници. В техните отношения няма определен ден за изпълнение, поради което длъжникът изпада в забава едва след като бъде поканен от кредитора. По делото липсват доказателства, от които да е видно, че до предявяване на иска ищецът е поканил ответницата да заплати припадащата и се част от платените от него задължения по договор за кредит. При това обстоятелство не може да се приеме, че е настъпил падежът на задължението за обезщетение за изпадане в забава в размер на законната лихва поради което и длъжникът не дължи такава до деня на предявяване на иска, с който се търси главното му задължение По изложени съображения, предявената срещу ответницата претенция за обезщетение за забава /мораторна лихва/, следва да бъде отхвърлена изцяло.

По разноските:

Съразмерно с уважената част от исковете, ответницата следва да заплати на ищцеца деловодни разноски в размер на 4 599.07 лв. на основание чл. 78, ал.1 от ГПК./общо сторени в производството разноски възлизат на 6533.72 лв., съгласно списък по чл.80 ГПК на л.211 от делото/ Водим от горното, Софийски градски съд, ГО, I-7 състав