Решение № 62 от 7.9.2025 г. на Районен съд - Червен бряг по дело № 96/2025 г.

Производството е по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания. Производството е образувано по подадена по реда на чл. 59 от ЗАНН жалба от Н. П. Н., с ЕГН •••••••••• от......... против Наказателно постановление № 68/12.03.2025 г. на Директора на Регионална дирекция по горите – гр. Ловеч, с което за нарушения на чл. 213, ал.1, предл. 7, т.1 и т.2 от Закона за горите и на основание чл.275, ал.1, т. 2 от с.з. са му наложени две административни наказания „Глоба“, всяка в размер на по 500.00 лв. по чл. 266, ал. 1, предложение седмо от Закона за горите вр. чл.53, ал.1 и ал.2 ЗАНН, за това, че на 08.02.2025 г., пред дома си в с....., съхранява 0, 8 пр.куб.м. дърва за огрев от джанка и орех, немаркирани с контролна горска марка, съответно с производствено и общинска марка и непридружени с превозен билет. В жалбата се твърди, че НП е необосновано и незаконосъобразно, в подкрепа на което се излагат подробни съображения. Иска се съдът да отмени изцяло наказателното постановление. В съдебно заседание жалбоподателя – редовно призован не се явява, представлява се от адв. Ц. А. от ПлАК, който от името на доверителя си поддържа жалбата, излага подробно становище относно неправилно и незаконосъобразно прилагане на материалния и процесуалния закон от страна на АНО, като ангажира доказателства в подкрепа на жалбата. Административно – наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител, не се представлява. Депозирана е молба, в която излага подробни доводи за правилност и законосъобразност на атакуваното НП и моли то да бъде потвърдено. Съдът като съобрази събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на страните, намира за установено следното: ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА: Обжалваното Наказателно постановление № 68/12.03.2025 г. на Директора на Регионална дирекция по горите – гр. Ловеч е получено от жалбоподателя на 17.03.2025 г. видно от посочената дата на връчване върху известието за доставяне на „Български пощи“ ЕАД. Жалбата, видно от печата върху нея е подадена 25.03.2025 г., т.е. в преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА: Разгледана по същество същата е основателна. Предмет на преценка в настоящето производство е както материалната законосъобразност на наказателното постановление, така и съответствието му с процесуалния закон. Наказателното постановление е издадено от компетентен за това орган, като производство е образувано по реда на чл. 36 от ЗАНН. По делото са събрани писмени и гласни доказателства, след чиято преценка в тяхната съвкупност и поотделно, а така също и във връзка с оплакванията в жалбата, съдът приема за установено следното: От фактическа страна: На 08.02.2025 г. свидетелите Ц. Д. и П. К. при извършен обход в с....., община Червен бряг, на ул. „....", пред дом № 25 собственост на Н. П. Н., забелязали натрупани дърва от джанка и орех, немаркирани с контролна горска марка, съответно с производствена и общинска марка и непридружени с превозен билет. Измерили дървесината, която била 0, 8 пр.м3 (нула цяло и осем простанствени кубически метра). За констатираното нарушение Ц. П. на длъжност главен инспектор при РДГ Ловеч съставил на жалбоподателя Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 68/25 г., сериен № 001588 от 18.02.2025 г. За извършеното административно нарушение, актосъставителят П. на 13.02.2025 г. в е изготвил доклад до директора на РДГ - Ловеч, входиран в РДГ - Ловеч с №РДГ08- 1495/14.02.2025 г. Предвид възможността деянието да е съставомерно по НК, материалите по преписката били изпратени по компетентност на РП – Плевен. Била образувана пр.пр.1255/2025 г. по описа на РП – Плевен. С постановление № 1255 от 25.02.2025 г. след извършена проверка РП-Плевен е отказала да образува досъдебно производство за извършено престъпление по чл.235, ал.6 от НК, поради малозначителност на деянието по посочената наказателна разпоредба и материалите по него са върнати на Директора на Регионална дирекция по горите – гр. Ловеч, за евентуално реализиране на административно-наказателна отговорност на дееца. Въз основа на Постановление № 1255 от 25.02.2025 г. на РП-Плевен и съставения акт за установяване на административно нарушение, административнонаказващият орган (АНО) е издал атакуваното НП №68/12.03.2025 г., с което на жалбоподателя са наложени административни наказания „ГЛОБА“ по чл. 266, ал. 1, предложение седмо от Закона за горите, в размер на 500.00 лв. /петстотин лева/ за извършено нарушение по смисъла на чл. 213, ал. 1, предложение седмо, т. 1 от Закона за горите и „ГЛОБА“ по чл. 266, ал. 1, предложение седмо от Закона за горите, в размер на 500.00 лв. /петстотин лева/ за извършено нарушение по смисъла на чл. 213, ал. 1, предложение седмо, т. 2 от Закона за горите, като в НП фактическата обстановка, е описана, както следва: „....На дата 08.02.2025 г. в с....., община Червен бряг, на ул. „...." № 25, пред дома му, съхранява 0, 8 пр. м3 (нула цяло и осем простанствени кубически метра) дърва за огрев от джанка и орех, немаркирани с контролна горска марка, съответно с производствена и общинска марка и непридружени с превозен билет....“. В административнонаказателната преписка е приложена и заповед РД49-171/23.05.2024 г. на министъра на МЗХ относно компетентноста на директорите на регионални дирекции да издават наказателни постановления по ЗГ. От разпита на актосъставителя – св. Ц. Д. П. се установява, че на 08.02.2025 г. с колегата му св. П. К. след получен сигнал от звено жандармерия констатирали, че в с....., на тротоара, на ул. „....“ пред дом № 25, дома на жалбоподателя има струпани дърва за огрев от видовете джанка и орех. Извикали жалбоподателя и му поискали документи за дървесината, като лицето не представило такива, за което му бил съставен и АУАН. В отговор на въпрос на процесуалния представител на жалбоподателя, потвърждава, че от отсрещната страна на улицата, непосредствено под пътя има дере. Св. П. П. К., потвърждава изложеното от колегата му, като потвърждава, че дървесината била на тротоара на улицата, пред дома на Н., която не била маркирана и същия не притежавал никакви документи за нея. Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на приложените и приети по делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства: жалба от Н. П. Н. с вх. № РДГ08-2875/26.03.2025 г., срещу Наказателно постановление № 68/12.03.2025 г., ведно с пощенски плик - 2 листа; АНП № 68/18.02.2025 г. по регистъра на РДГ - Ловеч съдържаща: Разписка за връчване на НП от 17.03.2025 г. - оригинал; писмо за връчване на НП № 68/12.03.2025 г. с изх. № РДГ08-2409/12.03.2025 г. - оригинал; НП № 68/12.03.2025 г. на Директора на РДГ - Ловеч - оригинал; Постановление на прокурор от РП - Плевен за отказ да се образува наказателно производство с вх. № РДГ08-2074/04.03.2025 г. и материали по преписка № 1255/2025 г. по описа на същата - 4 листа; сигнал до РП - Плевен относно преценка за наличие на престъпление с peг. № РДГ08-1638-19.02.2025 г.; справка от информационната система на РДГ - Ловеч за предишни нарушения на лицето; АУАН № 68 от 18.02.2025 г. по регистъра на РДГ - Ловеч; Доклад от Ц. Д. П. на длъжност горски инспектор при РДГ - Ловеч; Заповед № РД - 49-171/23.05.2024 г. на Министъра на земеделието и храните, удостоверяваща качеството на административно - наказващ орган на Директора на РДГ - Ловеч, както и от показанията на свИдетелите Ц. Д. П., П. П. К., разпитани в хода на производството. При така установената фактическа обстановка, съдът установява от правна страна следното: Административнонаказателното производство е строго правно регламентирана дейност. Наказателното постановление е правораздавателен акт, издаван от орган с административнонаказателна компетентност. При издаването му следва да се спазва точно уреденото в ЗАНН състезателно производство, за да настъпят целените правни последици, а именно да бъде наложена съответната административна санкция – административно наказание от съответния вид за извършеното нарушение. За да може да породи тези си правни последици наказателното постановление като административен акт следва да съдържа точно визираните в чл.57 от ЗАНН реквизити. В конкретната хипотеза в обжалваното наказателно постановление наказващия орган е направил описание на нарушението, обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го потвърждават, за да може съдът да приеме за безспорно установено извършването на нарушението. Наказващия орган е посочил и вида на конкретно наложеното наказание. С жалбата си жалбоподателят ангажира становище по незаконосъобразност на така издаденото наказателно постановление, които се споделят от настоящия съдебен състав. В хода на съдебния процес не се установи по безспорен начин да е извършено нарушение на чл.213, ал.1, предл. седмо, т.1 и т.2 от ЗГР, както и че точно жалбоподателят го е извършил. От показанията на разпитаните по делото актосъставител - Ц. Д. П. и свидетел очевидец П. П. К. се установи, че на процесната дата, на тротоар на ул. „....“ в с....., пред дом № 25 се намирали клони и части от дървета – джанка и орех, с общ размер 0, 8 пр.м3 (нула цяло и осем простанствени кубически метра), които служителите на РДГ – Ловеч приели да са дърва за огрев, същите не били маркирани с контролна горска марка, съответно с производствена и общинска марка и при поискване от собственика на дом № 25 – жалбоподателя, поискали и той не представил превозен билет за дървесината. На обясненията на жалбоподателя, че дървесината е добита при почистване на дере, намиращо се от другата страна на улицата, в което животните на хората от квартала слизали да пият вода, не било обърнато никакво внимание. Отрязаните дървета били, саморасляци от вида джанка и орех. Същите били подредени на тротоара, като евентуално по разпореждане на кмета на селото, можело някой съселянин да ги вземе. Дървесината не се намирала в домът на жалбоподателя, а на тротоара пред дома му, който е общинска собственост и изключва възможността друго физическо лице да се разпорежда с нея или да я „съхранява“. Съдът счита, че отговорността на жалбоподателя е била ангажирана за деяние, което не е извършил. Отделно от това, в чл.1 на Закона за горите, законодателят е посочил, че този закон урежда обществените отношения, свързани с опазването, стопанисването и ползването на горските територии в Република България, с цел гарантиране на многофункционално и устойчиво управление на горските екосистеми. Съответно, според чл. 2, ал. 1 от него, „гора“ по смисъла на този закон са: земи, заети от горскодървесна растителност с площ не по-малка от един декар, височина на дървостоя в зряла възраст не по-малко от 5 м, широчина на насаждението, измерена между стъблата на крайните дървета, не по-малко от 10 м, и проекция на короните не по-малка от 10 на сто от площта на насаждението; площи, които са в процес на възобновяване и все още не са достигнали, но се очаква да достигнат минимална проекция на короните 10 на сто и височина на дърветата 5 м; площи, които в резултат на антропогенна дейност или естествени причини са временно обезлесени, но подлежат на възобновяване; защитни горски пояси, както и ивици от дървета с площ, по-голяма от един декар, и широчина над 10 м; насаждения в системи и съоръжения за предпазване от вредното въздействие на водите; клекови формации; съобщества от дървесни или храстови видове, разположени край водни обекти, а според чл. 2, ал. 2 от ЗГ, горска територия по смисъла на този закон са: горите по ал. 1; голини, недървопроизводителни земи и други територии, предназначени за горскостопанска дейност; карстови образувания, разположени в земите по т. 1 и 2; защитни горски пояси с размери, по-малки от определените в ал. 1, т. 4. За да се изключи всяко съмнение относно приложното поле на нормативния акт, в чл. 2, ал. 3 от ЗГ, изрично е указано, че разпоредбите на този закон не се прилагат за: паркове и градини в урбанизирани територии; горите и земите в националните паркове и в резерватите; дървета от горскодървесни видове в земеделски територии, когато не притежават характеристиките на гора по ал. 1; площите, заети с горскодървесна растителност в обхвата на републиканските, местните и железните пътища. В случая, административно наказващия орган е счел, че с деянието си жалбоподателят е нарушил материалните правила за поведение, възведени в чл. 213, ал. 1, предл. седмо, т. 1 и т. 2 от ЗГ, според които разпоредби се забранява покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на: дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка и на дървесина, непридружена с превозен билет. Съответно, според административно санкционната разпоредба на чл. 266, ал. 1 от ЗГ, която обявява нарушението на въпросните материално правни норми за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред (по смисъла на чл. 6 от ЗАНН), наказва се с глоба, ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо лице, което в нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти. Съотнасянето на текста на чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл. 266, ал. 1 от ЗГ с горе цитираните текстове от ЗГ, налага извода, че фактическият състав на нарушенията, които се твърди да е осъществил жалбоподателя, включва съхраняването на немаркирана с контролна горска марка и непридружена с превозен билет дървесина, която е добита или чийто произход е от гора по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗГ или от горска територия по смисъла на чл. 2, ал. 2 от ЗГ. Няма съмнение, че ако съхраняваната дървесина е добита от паркове и градини в урбанизирани територии; горите и земите в националните паркове и в резерватите; дървета от горско дървесни видове в земеделски територии, когато не притежават характеристиките на гора по ал. 1; площите, заети с горско дървесна растителност в обхвата на републиканските, местните и железните пътища, то нормите на Закона за горите, включително и санкционната разпоредба на чл. чл. 266, ал. 1 от ЗГ са неприложими. Достатъчно в тази насока е да се отбележи, че ако дървесина е добита или е с произход извън горските територии по смисъла на чл.2 от ЗГ, то приложими биха били други правила, различни от тези установени в ЗГ. Така, според чл. 3, ал. 1 от Закона за опазване на селскостопанското имущество, по реда на този закон се опазват намиращи се извън горските територии отделни дървета, като съответно в чл. 32, ал. 1 и чл. 33 от ЗОСИ е възведена забраната за отсичането и изкореняването на овощни и горски дървета и на лози в селскостопанските земи и по границите между тях, както и покрай водните течения и пътищата; както и тези които се намират на стръмни терени с наклон над 12 градуса, в ерозирани земи, във водосборните райони на язовири или край брегове на реки и дерета, където тези дървета служат за противоерозионни или водорегулиращи цели. Отсичането, а разбира се и последващите това действие – транспортиране и съхраняване, на овощни и горски дървета и на лози в селскостопанските земи и по границите между тях, както и покрай водните течения и пътищата, се осъществява по реда установен в чл. 32, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от ЗОСИ и не изисква нито дървата да са маркирани с контролна горска марка, нито пък да е налице, издаден превозен билет. В контекста на изложеното до тук, следва да се констатира, че нито в АУАН, нито пък в Наказателно постановление на Директора на РДГ - Ловеч се съдържат твърдения или дори някакви предположения, че процесните дърва за огрев са отсечени, извозени, натоварени, транспортирани, разтоварени, придобити, съхранявани или преработени при условията и по реда на Закона за горите. Разбира се, не са изложени и никакви съображения от които да е възможно да се направи някаква обоснована индиция, че добиването и съхраняването на процесната дървесина, следва да бъде осъществено съобразно правилата установени в ЗГ. При положение, че в тази насока липсват каквито и да е твърдения от страна на административно наказващия орган и съответно жалбоподателя не е бил уведомен за всички елементи от фактическия състав на материалното правило за поведение, което се счита че е нарушено с осъщественото от него деяние, то очевидно не може да бъде нему възложена в тежест, необходимостта да доказва своята невинност, като сочи и удостоверява данни за факти и обстоятелства, установяващи правомерността на действията му. Обратно, съобразна правилото на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, в тежест на административно наказващия орган е да опише подробно нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. В случая това не е сторено. Административно наказващия орган нито е описал всички елементи от фактическия състав на материалното правило за поведение, което твърди да е нарушено виновно от жалбоподателя, нито пък е посочил данните които, потвърждават осъществяването на този състав. Това само е достатъчно, наказателното постановление да бъде отменено изцяло. Всички изложени съображения налагат извода, че обжалваното наказателно постановление на Директора на Регионална дирекция по горите – Ловеч е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено. Мотивиран от изложеното съдът и на основание чл. 63 ЗАНН