Решение № 6719 от 19.6.2025 г. на Административен съд - Варна по дело № 864/2025 г.

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, във връзка с чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на „Строй контрол сервиз“ ООД, ЕИК 103501836, подадена чрез адв. С. против решение № 147/10.02.2025 г., постановено по а.н.д. № 4561/2024 г. по описа на Районен съд-Варна, с което е изменено наказателно постановление /НП/ № ВН-25-ДНСК-93/09.10.2024 г. издадено от началника на ДНСК, с което за нарушение на чл.142, ал.5, т.1 от ЗУТ, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лв., на осн. чл.237, ал.1, т.6, предл. първо от ЗУТ, като е намален размера на наказанието на 5000 лв. Касаторът оспорва решението на районния съд като незаконосъобразно и моли за отмяната му поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и нарушение на материалния закон – касационни отменителни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Сочи, че е нарушено правото му на защита, тъй като е бил лишен от участие в съдебно заседание и от възможността да направи доказателствени искания, включително и за допускане на съдебно-техническа експертиза. Сочи, че преди датата на съдебното заседание е подадена молба за отлагане, по която районният съд не се е произнесъл. Счита, че решението е постановено при непълнота на доказателствата. Отделно излага и доводи по съществото на спора. Счита, че в оспореното наказателно постановление неправилно е определена датата на извършване на нарушението, като същата следва да е тази на която е входиран комплексния доклад за съответствие, а не датата на неговото изготвяне. Сочи също така, че деянието за което е санкциониран е несъставомерно от обективна страна. Твърди, че изготвеният комплексен доклад за ОСИП на инвестиционния проект в част Архитектурна, е в съответствие с предвижданията на ПУП-ПРЗ, както и не се променя характера на застрояването. Моли да се отмени решението на районния съд и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав. В условие на евентуалност моли да се отмени решението на районния съд и да се отмени наказателното постановление. В съдебно заседание се представлява от адв. С. и адв. С., които поддържат жалбата. Претендират сторените по делото разноски, съгласно представен списък. Представя писмено становище, в което поддържа изложените доводи, като в допълнение сочи, че е налице основание за приложението на чл.28 от ЗАНН. Ответникът по касация, редовно призован се представлява от юрисконсулт К., която оспорва жалбата. Счита, че решението на районния съд е постановено при спазване на процесуалните правила и като правилно и законосъобразно моли да бъде оставено в сила. Представя писмено становище, в което излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Окръжна прокуратура-Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът правилно е установил фактическата обстановка и е приложил правилно материалния закон, поради което пледира решението на районния съд да бъде оставено в сила. Административен съд-Варна, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, предвидени в чл. 348, ал.1 от НПК, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал.1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е основателна. С оспореното пред въззивния съд наказателно постановление е ангажирана отговорността на „Строй контрол сервиз“ ООД за допуснато нарушение на чл.142, ал.5, т.1 от ЗУТ, поради това че, в качеството си на консултант по см. на чл.166, ал.1, т.1 от ЗУТ, притежаващо удостоверение № РК-0281/17.06.2019 г. издадено от ДНСК, е извършило оценка за съответствието на инвестиционен проект ( ОСИП) по реда на чл.142, ал.6, т.2 от ЗУТ- като комплексен доклад за строеж „Многофамилна жилищна сграда“ в УПИ ХХІІ-523 ( ПИ с идентификатор 10135.3506.523), кв.23 по плана на селищно образование ( СО) „Пчелина“, гр.Варна, като не е извършил проверка с предвижданията на подробния устройствен план /ПУП/. Нарушен е характерът на застрояване, който от ниско застрояване, става средно. С жалба вх. № 90839/12.11.2024 г. „Строй контрол сервиз“ ООД е оспорил пред Районен съд-Варна издаденото наказателно постановление № ВН-25-ДНСК-93/09.10.2024 г. на началника на ДНСК, по която е образувано а.н.д. № 4561/2024 г. по описа на Районен съд-Варна. Жалбата е подадена от надлежно упълномощен от него адвокат, видно от приложеното към нея пълномощно от 04.11.2024 г., с което за осъществяване на процесуално представителство във връзка с оспорване на посоченото наказателно постановление, са упълномощени адв. С. и адв. С. от Адвокатска колегия-Варна. Районен съд- Варна е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.02.2025 г., в 9: 30 часа, като е изпратил и връчил призовка за страната-жалбоподател чрез адвокат С., на посочения в жалбата съдебен адрес. На 04.02.2025 г. управителят на „Строй контрол сервиз“ ООД е подал молба до Районен съд- Варна, с която е поискал производството по делото да бъде отложено, като е посочил, че адв. С. е възпрепятствана да се яви поради неотложен, личен ангажимент, както и, че желае да бъде представляван от двамата упълномощени процесуални представители. На 05.02.2025 г. е подадена молба от адв. С. до районния съд, с която моли да не се дава ход на делото. Сочи, че е в обективна невъзможност да се яви на насрочената дата, поради настъпили непреодолими, лични обстоятелства. Видно от съдебния протокол от проведеното на 06.02.2025 г. публично заседание по разглеждане на делото, районният съд е отразил в протокола, че за жалбоподателя не се явява представител. Съдът е докладвал постъпилите молби за отлагане разглеждането на делото, но е приел, че в тях не се сочат уважителни причини за неявяване. Отделно е приел, че отсъстват уважителни причини за неявяване и на втория упълномощен адвокат- адв. Б. С.. Съдът е приобщил към доказателствения материал представените от ответника писмени доказателства, разпитал е актосъставителя, дал е ход на делото по същество и впоследствие е постановил съдебния акт. Преди постановяване на решението е постъпила молба от адв. Б. С. от 06.02.2025 г., с която са направени искания за събиране на доказателства и за отмяна на дадения ход по същество. Молбата е оставена без уважение, тъй като е постъпила след съдебно заседание, и делото е обявено за решаване. Настоящият касационен състав намира, че първостепенният съд е допуснал съществено нарушение на процесуални правила по чл. 348, ал.1, т.2, вр. ал.3, т.1 от НПК, довело до ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл. 271, ал.2, т.3 от НПК, съдебното заседание се отлага, когато не се яви защитникът, ако не е възможно да бъде заменен с друг, без да се накърни правото на защита на подсъдимия. В случая съдът е разгледал и приключил делото в едно съдебно заседание, в което е следвало да не дава ход на делото и на основание чл. 271, ал.2, т.3 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН да отложи съдебното заседание за друга дата и час. Жалбоподателят не се е явил в съдебното заседание, но същият е депозирал писмена молба, в която е посочил причината поради която моли за отлагане на производството по делото. От своя страна, пълномощникът му е депозирал своевременно молба с искане да не се дава ход на делото на 06.02.2025 г., в която също е посочил, че е в невъзможност да се яви в съдебното заседание. В случая, с оглед правилното разрешаване на настоящия правен спор, следва на първо място да се съобрази разпоредбата на чл. 271, ал. 2, т. 3 от НПК, приложима в производството пред въззивния съд по силата на препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН. От събраните доказателства по делото по безспорен начин се установява, че санкционираното дружество, с оглед реализиране в пълнота на конституционно установеното си право на защита, е ангажирало за съдебното оспорване на издаденото му НП, адв. Д. С. и адв. Б. С. ( пълномощно на л.7 от въззивното дело). Последните не са се явили в насроченото за 06.02.2025 г. за 9: 30 часа съдебно заседание. Това обстоятелство по арг. от разпоредбата на чл. 271, ал. 2, т. 3 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН е било достатъчно основание за отлагане на делото за друга дата, поради депозираното от жалбоподателя изрично искане за присъствие на упълномощените процесуални представители по делото. В случая следва да се съобразят подадените молби за отлагане на делото от жалбоподателя и неговия процесуален представител. Дори и към същите да не са били приложени доказателства за възникнали непреодолими причини за неявяване, съдът е следвало да укаже да бъдат представени, като неизпълнението е основание за налагане на глоба по реда на чл.271, ал.11 от НПК. С оглед на изложеното дотук, настоящият съдебен състав намира, че като е дал ход на делото в публичното с.з на 06.02.2025 г., районния съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, ограничаващо правото на защита на жалбоподателя, което налага обжалваното решение да бъде отменено и върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. Отделно, в случая следва да се посочи още и това, че с оглед наведените във въззивната жалба възражения, установяването на фактическата обстановка по делото, вкл. и обективната съставомерност на санкционираното деяние, е било наложително допускането на съдебно-техническа експертиза. Отговорът на въпроса дали извършената оценка за съответствието на инвестиционен проект по реда на чл.142, ал.6, т.2 от ЗУТ, е в отклонение на предвижданията на действащия ПУП-ПРЗ, което деяние осъществява състава на нарушение по чл.142, ал.5, т.1 от ЗУТ, изисква специални знания на вещо лице – архитект. Поради допуснатото от районния съд съществено процесуално нарушение, на жалбоподателя не е дадена възможност да ангажира доказателства във връзка с наведените във въззивната жалба възражения, по делото е събрана само административно-наказателната преписка и е разпитан съставителя на АУАН, с което е нарушен основния принцип за равнопоставеност на страните в процеса. Основателно е възражението на касатора, че е нарушено правото му на защита в съдебния процес, като спорът е разгледан по същество, без страната да може да защити интересите си. Поради изложеното, съдът намира, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационно отменително основание по смисъла на чл. 348, ал.1, т.2 от НПК, което не може да бъде изправено от настоящата касационна инстанция. Предвид разпоредбите на чл. 221, ал.2 и чл. 222, ал.2, т.1 от АПК, решението следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, който следва да отстрани допуснатото процесуално нарушение съобразно изложените в настоящото решение мотиви. При този изход на спора, по въпроса за разноските пред настоящата инстанция следва да се произнесе Районен съд – Варна, по реда на чл.226, ал.3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ от АПК, във вр. с чл. 222, ал.2, т.1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна, VІ-ти тричленен състав