Решение № 38 от 8.1.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 1698/2022 г.

Производството е образувано по искова молба на В. В. С., ЕГН ••••••••••, с адрес: град София, ж.к. „••••, с която срещу С. Д. Ш.-К., с адрес: град София, ул. ••••, са предявени осъдителни искове, както следва: с правно основание чл.95б, ал.1, т. 2 ЗАПСП за преустановяване неправомерното използване на текстовете на песните: „Огън от любов“, „Обичам те“, „Обещай ми любов“ и „Бяла въздишка“; с правно основание чл. 95 ЗАПСП да заплати сумата от 6500, 00 лева – обезщетение за причинените имуществени вреди от публичното използването на текстовете на песните на 09.12.2020 г. по телевизия 7/8; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати сумата от 1168, 00 лева – лихва за забава плащането на главницата от 6500, 00 за периода 09.12.2020 г. до предявяване на исковата молба; на основание чл. 96б, т. 6 ЗАПСП да разгласи за своя сметка диспозитива на съдебното решение във всекидневниците „Телеграф“ и „24 часа“, както и в определен от съда часови пояс на телевизия „БТВ“. В исковата молба ищецът твърди, че е закупил и притежава от 18.09.2020 г за срок от 5 години изключителните права върху всички имуществени и прехвърлими неимуществени права върху следните литературните произведения, представляващи текстовете на песните: „Огън от любов“, „Обичам те“, „Обещай ми любов“ и „Бяла въздишка“. С ответницата С. К. не са уредени условията за използването на текстовете, поради нежелание за това от нейна страна и с покана от 24.09.2020 г. на последната е забранено публичното им използване. Въпреки забраната в свое участие от 09.12.2020 г. в предаването „Вечерта на Куку Бенд“ по 7/8 ТВ ответницата изпълнява публично песните, правата върху текстове на които са отстъпени изключително на ищеца. Поради неправомерното използване на текстовете на песните ищецът счита, че е кредитор по вземане за обезщетение в претендираните в исковата молба размери, който е съобразен с обстоятелствата, че изпълнението е извършено в т.нар „праймтайм“, в популярно предаване на българска телевизия с национално покритие, като по този начин изпълнението е достигнало до голям брой зрители и слушатели, а запис от участието е качен на уебсайта на 7/8 ТВ, както и на платформата за видеосподеляне YouTube, където може да бъде възприето от неограничен брой потребител място и в избрано от тях време, от което ответницата черпи ползи, тъй като е спестила разходи за възнаграждение към ищеца, а последният търпи допълнителни вреди с продължаващия ефект на нарушението. По изложените съображения се иска осъждането на ответницата. В срока за отговор ответницата оспорва исковете. Оспорва твърденията, че с посочените договори от 18.09.2020г ищецът е придобил правата върху текстовете на песните; че е ползвател на текстовете на литературните произведения, тъй като те са неделимо цяло с музикалното произведение, носител на правата на последното е ответницата, както и че продуценти на песните са БНР и Балкантон, ответницата е техен изпълнител. Не оспорва твърдението, че в свое участие от 09.12.2020 г. в предаването „Вечерта на Куку Бенд“ по 7/8 ТВ е изпълнила публично песните, със спорните литературни текстове. Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема следното: Основателността на претенция по чл. 95 ЗАПСП е предпоставена от доказване на следните обстоятелства: 1) обект на авторско право, годен за защита 2) на ищеца да е отстъпено изключително право да използва произведението обект на защита 3) ответникът да използва или да е използвал неправомерно произведението, т.е. без съгласието на неговия носител/притежател; 4) вреди от нарушението, за които ищецът претендира обезщетение и 5)размер на вредите. Твърдения обект на авторско право са текстовете на музикалните произведения „Огън от любов“ (текст л. 15 гръб), „Обичам те“ (л. 16), „Обещай ми любов“ (л. 19 гръб) и „Бяла въздишка“ (л. 23). По начало литературните произведения, каквито представляват и текстовете на песни, могат да са обект на авторско право по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 предл. първо ЗАПСП, ако отговарят и на останалите предпоставки на разпоредбата, да са плод на творческа дейност и да са външно обективирани, по начин позволяващ тяхното възпроизвеждане. Кому принадлежат правата на музикалните произведения съдържащи в себе си и текст, зависи от начина на неговото създаване. Произведението ще е съставно и правата върху него ще се упражняват съвместно от композитора на музиката и автора на текста, дори и да не са отделно посочени като съавтори, когато нито музиката, нито текстът са съществували по-рано като произведения, а са създадени, за да бъдат използвани съвместно и са разгласени именно като музикално произведение с текст (аргументът за това се извежда от разпоредбите на чл.27, ал. 3 ЗАПСП и чл.8 ЗПАСП). Възможно е обаче текстът на музикалното произведение и музиката, да са създадени като самостоятелни произведения, преди да бъдат обединени, в който случай всеки от авторите запазва правата върху своето произведение и може самостоятелно да дава разрешение за неговото използване. Особена хипотеза урежда разпоредбата на § 7 ПРЗ на ЗАПСП, която касае заварени случаи на музикални произведения с текст, правата върху който не са придобити със съгласие на автора на текста, но е било заплатено авторско възнаграждение от композитора и музиката и текстът са били разгласени заедно като едно произведение по време на действието на отменения Закона за авторските права. При спазване на горните условия правата върху музикалното произведение принадлежат само на композитора, като автора на текста не може да ограничава по-нататъшното използване на музикалното произведение. Между страните е безспорно обстоятелството, че В.В. е автор на текстовете „Огън от любов“ и „Обичам те“, Т.А. е автор на текста „Обещай ми любов“, а П.А. на „Бяла въздишка“, като изброените са автори по смисъла на чл. 5 ЗАПСП. Съгласно чл. 18, ал. 1 ЗАПСП авторът има изключително право да използва произведението и да разрешава неговото използване. Авторските права се упражняват от автора до неговата смърт, а 70 години след неговата смърт от неговите наследници - чл. 27, ал. 1, във вр. с чл. 32 ЗАПСП. Авторът може да преотстъпи на ползвател изключително или неизключително право да използва създаденото от него произведение срещу възнаграждение - чл. 36, ал. 1 ЗАПСП. Изключително право се отстъпва изрично и писмено, като в този случай авторът не може да използва отстъпеното право по начина и за срока описан в договора, така и да отстъпва правото на трети лица – чл. 36, ал. 2 и 4 ЗАПСП. В настоящия случай от представените по делото договори (л. 13, 17, 19) се установява, че на 18.09.2020 г. ищецът В. С. сключва три договора. Първия с В.В. (автор на текстовете „Огън от любов“ и „Обичам те“), втория с Д. и Р.А., наследници на Т.А. (автор на текста на „Обещай ми любов“) и третия с П.А. (автор на текста на „Бяла въздишка“). По силата на сключените три договора на ищеца са отстъпени за срок от 5 години изключителни права за използване на горните произведения. Ответницата възразява, че договорите са сключени поради измама и поради това не пораждат действие. Измамата като основание за унищожаемост на договора (чл. 29 ЗЗД) може да се релевира само от страна, която участва в договора или нейни правоприемници. В случая лицата, за които се твърди, че са измамени са авторите на текстовете или техните наследници, като ответницата не е страна по договорите или правоприемник на такава, поради което възражението й в тази връзка е недопустимо. Съгласно чл. 18, ал. 2. т. 4 ЗАПСП форма на използване на произведението е неговото публично изпълнение. Между страните е безспорно обстоятелството, че на 09.12.2020 г. в предаването „Вечерта на Куку-бенд“ по 7/8 ТВ ответницата С. Ш.-К. изпълнява песните с текстовете на процесните литературни произведения, а именно „Огън от любов“, „Обичам те“, „Обещай ми любов“ и „Бяла въздишка“. При това положение съдът намира, че е налице използване на произведенията по смисъла на чл. 18 ЗАПСП. Между страните е безспорно, че разрешение за използване на текстовете от ищеца до ответницата липса както преди, така и след обсъжданото телевизионно участие. Следователно изпълнението на текстовете в телевизионното предаване е направено без съгласието на ищеца, поради което е налице нарушение на отстъплението му изключително право да използва процесните произведения. Неоснователно е възражението на ответницата, че няма нужда от съгласие за използването на текстовете от ищеца, тъй като тя е артист-изпълнител на песните с процесните текстове. Съгласно чл. 74 ЗАПСП артистите-изпълнители са лицата, които пеят дадено произведение. Те са носители на сродни на авторските права, но обект на тези права не е самото произведение, а неговото изпълнение от артиста (арг. чл. 72, т. 1 ЗАПСП). За всяко изпълнение/пеене на дадено произведение за артистите-изпълнители възникват права върху изпълнението. Тези права върху изпълнението са подробно посочени в чл. 75, чл.76 и следващите от ЗАПСП. Действително, както посочва ответницата, ако за изпълнението е създаден звукозапис, върху звукозаписа тя като изпълнител има авторски права с времетраене от 70-години. Всички тези права на изпълнителя върху своето изпълнение обаче при никакви обстоятелства не дават на изпълнителя право да използва без разрешение текста на произведението, което изпълнява, отделно от самия звукозапис. Използването на текста (включително чрез изпяването му) е изключително право на носителя на авторско право (чл. 18 ЗАПСП) и само той може да разрешава използването по този начин на произведението му от трети лица, като за всяко използване се дължи отделно възнаграждение (чл. 19 ЗАПСП). Потвърждение на този извод се съдържа и в текста на чл. 72А ЗАПСП, според който сродните права (каквито са на артистите изпълнители) не могат да бъдат упражнявани по начин, който би могъл да доведе до накърняване или ограничаване на авторските права. Изключение от правилото, че произведение може да се използва без разрешение, са случаите на свободно използване (чл. 23 и следващите от закона) какъвто не се твърди да е настоящият. Ответницата не твърди да е автор на процесните текстове, като по делото не се установява да са й отстъпени изключителните права за използването им. Не е необходимо разрешение за изпълнението и ако самият изпълнител е автор на текста или му е отстъпено правото да го използва от друго лице, което притежава такива права. Например в хипотезата на §7 ПРЗ на ЗАПСП, ако правата за ползване върху процесните литературни произведение са придобити от композитора на музиката при условията на чл. 7 буква "б" от Закона за авторското право от 1951 г. и музикалното произведение е първоначално разгласено заедно с литературното произведение, използвано като негов текст. Но такива твърдения, респ. доказателства от страна на ответника, не са представени, нито за отстъпване на право на използване поради което и съдът намира недоказани факт за неосъществен. Неоснователно е и възражението на ответницата, че „Балкантон“ и Българското национално радио (БНР) като продуценти на записа на песните с процесните текстове имат изключителни права да използват тези текстове и да преотстъпват правата върху тях на трети лица включително на нея като изпълнител. Съгласно чл. 72 ЗАПСП продуцентите имат сродни на авторските права, като техен обект е финансираните и организирани от тях звукозаписи (чл. 85 ЗАПСП). По делото е отделно като безспорно обстоятелството, а данни за същото се съдържат в приложената по делото електронна кореспонденция (л. 89 и следващите), че „Балкантон“ и БНР са продуценти на записи на песни с процесните текстове: „Обичам те“ и „Обещай ми любов“ -„Балкантон“, „Огън от любов“ и „Бяла въздишка“ – БНР. Не се спори, че изпълнител на тези звукозаписи е ответницата С. Ш.-К.. Така „Балкантон“ и БНР притежават продуцентски права върху финансираните и организира от тях записи на песните с процесните текстове, изпълнени от С. Ш.-К.. Не се доказва обаче на продуцентите да са отстъпени от авторите изключителни права за използване на текстовете извън извършването на записа или такива за преотстъпване на тези права към трети лица. Според сега действащите норми на Закон за авторското право и сродните му права (обн. ДВ. бр. 56 от 29 юни 1993г.) изключителните права се отстъпват с писмен договор и изрично (чл. 36, ал. 2 и 4 ЗАПСП). Според отменения Закон за авторското право (чл. 20, ал. 2) авторът може да отстъпи само отделни права и то за срок най-много от 5 години. При това положение дори да се приеме, че правата за използването на процесните текстове са отстъпени от авторите им на продуцентите „Балкантон“ и БНР за извършването на отделни звукозаписи, то по делото няма доказателства, от които да се направи извод, че са отстъпени изключителни права за използване текстове, че отстъпените права предвиждат възможността за преотстъпване, или че отстъпването е действащо и към настоящия момент. За пълнота на изложението следва да се допълни, че възражението на ответницата, че с предявяването на процесните искове ищецът злоупотребява с право, е неоснователно. Няма злоупотреба с право тогава когато страната, подала исковата молба действа със съзнанието, че защитава съществуващо, свое, субективно право. Без значение е дали предприетата защита е адекватна, съществува или не в действителност. Добросъвестността е налице, щом процесуалното право се упражнява с убеждението, че то съществува. В настоящия случай не се доказва недобросъвестност от страна на ищеца при подаване на исковата молба, а в хода на производството се установи претендираното право, поради което злоупотреба с права не може да е налице. Следователно използването на текстовете на посочените музикални произведения, без съгласието на ищеца е правонарушение, за вредите от което се дължи обезщетение. Съгласно чл. 19 ЗАПСП за всяко използване на произведението на автора или носителя на авторското право се дължи възнаграждение. По делото е безспорно обстоятелството, че от ответницата не е заплатено възнаграждение на ищеца за използването на процесните четири текста на 09.12.2020 г. Следователно липсата на заплатено възнаграждение за използването на текстове представлява вреда за ищеца. Следователно исковете са доказани по основание. Относно размера съдът съобрази, че съгласно чл. 95а, ал. 1, т. 1 ЗАПСП, когато искът е установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, ищецът може да иска като обезщетение от 500, 00 до 100 хиляди лева, като конкретният размер се определя по преценка на съда при условията на чл. 95, ал. 3 и, ал. 4 ЗАПСП. Съдът взема предвид и всички обстоятелства, свързани с нарушението, пропуснатите ползи и неимуществените вреди, както и приходите, реализирани от нарушителя вследствие на нарушението, като обезщетението, трябва да въздейства възпиращо и предупредително за нарушителя и останалите членове на обществото. Разпоредбата на чл. 95, ал. 4 ЗАПСП ясно сочи, че обезщетението за нарушено авторско право няма само репарационен характер, но и санкционен и превантивен такъв. Същевременно, от съдържанието на чл. 95а, ал. 1, т. 1 ЗАПСП ясно следва, че този ефект на обезщетението може да бъде постигнат и с минималния размер на определената в закона санкция от 500, 00 лева за всяко нарушение, ако ищецът не докаже реално претърпени вреди в по-голям размер и от нарушението авторът на правонарушението не е извлякъл за себе си ползи. Съдът намира, че присъждането на обезщетение от 2000, 00 лева (по 500, 00 лева за изпълнението на всеки текст), представлява обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди за изпълнението без разрешение на процесните четири текста от ответницата в телевизионното предаване на 09.12.2020 г., постига целите на закона. Процесният случай се касае за еднократно нарушение, не се установява изпълнението на текстове само по себе си да е довело до реализиране на приходи за ответницата. Обстоятелството, че запис от изпълнението на текстовете от ответницата се намира в сайта на телевизия 7/8 и други онлайн платформи, не може да се вмени във вина на ответницата, тъй като тези форми на използване на произведенията не се твърди и не се доказва да са извършени от нея. Установява се също, че ответницата изпълнява песните със съзнанието, макар и погрешно, че има право на това като изпълнител на текстовете във връзка с гореспоменатите звукозаписи, поради което нарушението не е така укоримо. При това положение обезщетение в минималния размер постига целите на обезщетението по чл.95 ЗАПСП и е от естество да въздейства предупредително на нарушителя и всички трети лица за в бъдеще. Така искът за главницата следва да бъде уважен до размера от 2000, 00 лева и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 6500, 00 лева. Определеният размер на дължимото обезщетение ответникът следва да заплати заедно със законната лихва от предявяването на исковата молба (16.09.2022 г.) до окончателното погасяване на задължението. Вземането за законна лихва възниква от фактически състав, включващ елементите: главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно причинява. Задължението е изискуемо веднага (от момента на настъпването на вредите), т.е. от изпълнението на текстовете без разрешение на ищеца от същия момент изпълнението на това задължение се счита за забавено. При дълг за обезщетяване на вреди от деликт покана не е необходима - длъжникът се счита в забава от момента на възникване на главното задължение (чл. 84, ал. 3 ЗЗД). От този момент той дължи обезщетение за забавено изпълнение, което когато главното задължение е парично, е в размер законната лихва - чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Размерът на законната лихва е нормативно определен на основание чл. 86, ал. 2 ЗЗД - основният лихвен процент на Българската народна банка за периода, увеличен с 10 пункта (Постановление № 426 на Министерски съвет от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения в сила от 01.01.2015 г.), поради което акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава върху дължимата главница от 2000, 00 лева, за периода 09.12.2020 г. - 15.09.2022 г. (денят, предхождащ предявяването на исковата молба) е основателен за сумата в размер на 358, 92 лева и неоснователен за разликата до предявения размер от 1168, 00 лева. За да бъде уважен искът по чл. 95, ал. 1, т. 2 от ЗАПСП за преустановяване на нарушението, ищецът следва да докаже, освен факта на нарушението, и че нарушението на правото на ищеца е налице, както към момента на предявяване на иска, така и към приключване на устните състезания по делото. В настоящия случай по делото не се доказва, че освен на използването на произведенията от ответницата продължава и след изпълнението на текстовете на 09.12.2020 г. При това положени този иск следва да бъде отхвърлен. Следва да бъде уважен обаче акцесорния иск по чл. 95, ал. 1, т. 6 от ЗАПСП за разгласяване на диспозитива на решението за сметка на ответника в два всекидневника – „Телеграгф“ и „24 часа“ и в определен от съда часови пояс на телевизионна организация с национално покритие – „БТВ“. Съдът определя часовия пояс между 10 ч. и 11 ч., с който намира, че ще се постигне целта на закона. По разноските: С оглед изхода на делото право на разноски имат и двете страни. Ищецът представя списък по чл. 80 ГПК (л. 137) и доказва направата на такива в размер на 2466, 72 лева, от които: 416, 72 лева държавна такса (л. 6, л. 46, без държавна такса в размер на 50, 00 лева по иска по чл. 95б, ал. 1, т. 6 ЗАПАС) и 2000, 00 лева адвокатско възнаграждение (л.7, 8). Ответникът оспорва уговореното и платено адвокатско възнаграждение като прекомерно. Възражението съдът намира за неоснователно, тъй като минималното възнаграждение съгласно Наредба № 1 за двата оценяеми иска по чл. 95 ЗАПСП и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е в размер на 1416, 80 лева (400+400+(1668−1000)×0, 1+(6500−1000)×0, 1), а за неоценяемия иск по чл. 95Б, ал. 1, т. 2 ЗАПСП възнаграждението е размер на 1000, 00 лева, т.е. платеното от ищеца възнаграждение от 2000, 00 лева не е прекомерно. Не следва да се присъжда в тежест на ответника заплащането на сумата от 40, 00 лева, представляваща държавна такса за обезпечение ( л. 138), тъй като съгласно чл. 22, т. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК), същата се дължи само за бъдещ иск, поради което когато искането е направено в рамките на исково производство допълнителна такса не се дължи. Следва да се посочи, че съдът също не е разпоредил заплащането от ищеца на такава такса. Не следва да се присъжда в тежест на ответника и заплащането на сумата от 66, 00 лева (л. 139) обозначената като „такса ЧСИ“, тъй като по делото не са представени доказателства на какво основанието е заплатена тази такса. При това положение съгласно уважената част от искове ответникът следва да заплати сумата от 741, 53 лева ((416, 72+2000)•(2000+358, 92)÷7688). Представен е Договор за правна защита и съдействие (л. 136) между ответницата и адвокат М. Я., като в договора е посочено, че услугите са предоставени безвъзмездно в хипотезата на чл. 38, ал. 1 т. 3 Закона за адвокатурата в хипотеза, тъй като са „близки“ с ответницата. Следователно съгласно Наредбата за правната помощ ищецът следва да се осъди да заплати на адвокат Я. възнаграждение в размер на 273, 86 лева, (80+(100+100+80)• (7668-(2000+358, 92))/7668)) съответстващо на отхвърлената част от исковете. При тези мотиви, съдът