Решение № 35187 от 27.10.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 5451/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на С. Д. К., подадена чрез адв. И. С. от САК, против решение от 21.06.2023г., постановено от Софийския районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 21 състав, по НАХД № 4488/2022г., с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 618385-F626747/14.12.2021г., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности - София“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди, че решението на СРС е неправилно, тъй като съдът неправилно е приел за неоснователни възраженията за наличие на съществени процесуални нарушения. Конкретно се сочи, че в АУАН и в НП не са посочени датата и мястото на извършване на нарушението, както не са изпълнени изискванията за точно и ясно описание на нарушението. Също така се поддържа, че нарушението е извършено след изтичане на едногодишния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Моли се касационната инстанция да отмени решението на СРС и потвърденото с него наказателното постановление. В допълнително депозирана молба се прави възражение за изтекла абсолютна погасителна давност. В съдебното заседание касаторът не се представлява. Ответникът – началникът на отдел „Оперативни дейности“ ЦУ на НАП не изразява становище по касационната жалба. В депозирани писмени бележки, чрез юрисконсулт А., моли тя да бъде отхвърлена и да се остави в сила решението на районния съд. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Софийска градска прокуратура дава заключение, че касационната жалба е основателна. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, установи следното: Касационната жалба е допустима - подадена е в срок, от надлежна страна. От фактическа страна районният съд е установил следното: На 10.09.2021 година в 08.00 часа служители на ЦУ на НАП извършили проверка за спазване на данъчното и осигурителното законодателство на търговски обект — склад за плодове и зеленчуци, находящ се на стокова борса „Дружба“ в [населено място], [улица], стопанисван от ЕТ „И. Начев“. В обекта имало фискално устройство модел „Дейзи Компакт М02“, № на ФУ DY459023, номер на ФП 36617059 и per. № на ФУ в НАП 4101729 от 21.03.2019 година. Б. представени паспорт, договор за сервизно обслужване № SCO 12103190002 за период от 21.03.2021 година до 21.03.2022 година с „РГБ“ ООД. При преглед на паспорта на ФУ се установило, че лицето, извършващо сервизната дейност - С. Д. К. не е изпълнила задължението си при сключване на договора за сервизно обслужване на ФУ да впише и завери с подпис и печат в паспорта на ФУ номер, дата и срок на валидност на договора. Съставен бил на С. Д. К. АУАН F626747 от 14.09.2021г. за нарушение на член 16, ал.2, т.З от Наредба Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Въз основа на него било издадено процесното наказателното постановление, с което на основание чл.191а, ал.1 от ЗДДС на С. К. било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева. За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл.34 от ЗАНН, при спазване на изискванията на ЗАНН, като в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Районният съд е приел също за безспорно установено и доказано извършването на нарушението и вината на нарушителя, както и че законосъобразно е наложено административното наказание и няма основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Районният съд е изпълнил задължението си да извърши цялостна служебна проверка за законосъобразност на наказателното постановление, установил е вярно и точно релевантните факти и въз основа на това е направил правилни изводи. Съдът е разгледал и изложил мотиви по наведените в жалбата до СРС възражения и доводи. Преценката на районния съд, че в хода на административнонаказателното производство и при издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения е правилна и обоснована. Несъстоятелни са доводите за неспазване на едногодишния срок по чл.34 от ЗАНН, тъй като в случая нарушението, за което е наказана касационната жалбоподателка, е такова по чл.191а от ЗДДС, т.е. данъчно нарушение, а за данъчни нарушения чл.34, ал.1, изр. второ от ЗАНН предвижда двугодишен давностен срок за съставяне на АУАН. Правилно районният съд е приел и че извършването на нарушението и вината на извършителя са установени по несъмнен начин. Съгласно чл.16, ал.1 от Наредба № Н-18, при въвеждане в експлоатация и работа с ФУ/ИАСУТД лицето по чл.3 трябва да има сключен писмен договор за техническо обслужване и ремонт с лице, получило разрешение от БИМ, което притежава разрешение за сервизно обслужване на съответния тип ФУ/ИАСУТД. Съгласно ал.2, при сключване на договор по ал. 1 за ФУ лицето, извършващо сервизно обслужване и ремонт, вписва и заверява с подпис и печат в паспорта на ФУ следните данни: 1. наименование, адрес, идентификационен номер по чл. 84 ДОПК и телефон на лицето, извършващо сервизно обслужване и ремонт; 2. номер и дата на разрешението за извършване на сервизно обслужване и ремонт на фискални устройства/ИАСУТД; 3. номер, дата и срок на валидност на договора. В случая е безспорно установено, че при извършената от органите по приходите проверка и прегледа на паспорта на ФУ и договора за сервизно обслужване, сключен с „РГБ“ ООД на 21.03.2021г. за срок от една година, че данните по чл.16, ал.2, т.3, а именно номер, дата и срок на валидност на договора, не са били вписани, респективно заверени с подпис и печат в паспорта на фискалното устройство. Лицето, което съгласно чл.16, ал.2 от Наредба № Н-18, е било задължено да впише и да завери данните в договора, е касаторът С. К., която е била посочена и вписана като сервизен техник. При това положение, напълно обоснован и правилен е изводът на районния съд за безспорна установеност на нарушението и вината на санкционираното лице. Наказателното постановление обаче следва да бъде отменено поради изтекла абсолютна погасителна давност. Съгласно Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015г на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, доколкото в ЗАНН няма разпоредба, уреждаща абсолютната давност, следва да намери приложение чл. 81, ал.3 във вр. с чл. 80, ал.1, т.5 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН. Определена по този начин, абсолютната давност за реализиране на административнонаказателна отговорност е четири година и половина от датата на извършване на нарушението. Касационният съд констатира, че с оглед датата на извършване на нарушението – 21.03.2021г. /датата на договора за сервизно обслужване, който е следвало да бъде вписан в паспорта на фискалното устройство/ срокът на абсолютната погасителна давност за административнонаказателно преследване е изтекъл на 21.09.2025г., т.е. преди края на устните състезания. Тъй като районният съд е потвърдил атакуваното НП, решението му следва да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което да се отмени НП. С оглед изхода на делото следва да бъде уважено искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл.222, ал.1 от АПК вр. чл.63в и чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, Административен съд София-град, ХІV касационен състав