Решение № 364 от 14.1.2025 г. на Административен съд - Бургас по дело № 1731/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.251 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ).

Образувано е по жалба от И. П. И., [ЕГН], [населено място], [улица], против заповед № 302/15.08.2024 г., на командир на военно формирование 44510, с която на жалбоподателя, в качеството на военнослужещ от военно формирование 26600 е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение за срок от една година”.

На първо място се излага твърдение, че заповедта е нищожен индивидуален административен акт. Сочи се липса на компетентност за издателя – командир на военно формирование 44510 София, което е част от организационната структура на ВВС на РБ – База за командване, управление и наблюдение. На следващо място се сочат основания за нищожност на заповедта – съществено нарушаване на администраивнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. В конкретния случай, в акта липсвала информация какво е правил жалбоподателт във войскови район ОКЦ Емона на процесната дата, на какво основание и по чия заповед е бил там, тъй като на същата дата е ползвал компенсация. Сочи се липса на мотиви за налагане на наказание от този вид и размер. В производството липсвали доказателства за реално настъпили вредни последици от вмененото на жалбоподателя деяние. Не били изложени мотиви дали действително е довело до понижаване на дисциплината.

Според защитната теза, изложена в жалбата, в заповедта не е посочено конкретното правило от Етичния кодекс, което е нарушил жалбоподателя, както и остава неясно кои и какви са конкретните нарушения на военната дисциплина.

Сочи се съществено нарушение на специалните процесуални правила на ЗОВСРБ – липса на беседа с И., на която да бъде запознат със събраните доказателства и да му се осигури възможност да бъде изслушан и да даде писмени обяснения.

Излагат се подробни съображения за противоречие с относимите материалноправни разпоредби.

Иска се обжалваната заповед да бъде обявена за нищожна, респективно да бъде отменена като незаконосъобразна. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с упълномощен процесуален представител. Поддържа жалбата и искането за отмяна. Доразвива възраженията в жалбата, претендира разноски. Представена е писмена защита, в която се обобщават фактите по делото и възраженията на жалбоподателя.

Ответникът – командир на военно формирование 44510, представя писмен отговор на жалбата, в който оспорва същата. Оспорва възраженията за липса на компетентност, както и тези за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Сочи, че актът е издаден в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона. Излага, че при определяне вида и размера на наказанието са взети предвид предходно наложени наказания на жалбоподателя. Сочи, че преди издаване на акта с И. не е проведена беседа, тъй като такава била проведена от командира на военно формирование 26600. Иска се отхвърляне на жалбата.

В съдебно заседание, ответникът, редовно призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт. Оспорва жалбата, иска същата да бъде отхвърлена. Представя и писмени бележки, в които се обобщава възраженията против основателността на жалбата.

Факти Съгласно кадрова справка (л.29), жалбоподателят е на военна служба от 24.08.1990 г. с дата на изтичане на договора – 14.04.2026 г.. Същият е във военно звание „офицерски кандидат 2-ри клас” от 01.07.2010 г. Считано от 01.07.2023 г. е преназначен на длъжност „началник на център в Опорен комуникационен център Емона в рота Комуникационна и информационна поддръжка” във военно формирование 26600 Братово.

За срока на военната служба И. е награждаван 7 пъти и наказван 2 пъти.

Не се спори, че на 04.07.2024 г., около 10, 30 ч. И. получил нареждане (л.34), че дежурният автомобил, извозващ смяната на ОКЦ Емона е аварирал в района на обекта и по заповед на командира на военно формирование (в.ф.) 26600 следва да отиде с дежурния резервен автомобил да буксира повредената техника до войсковия район за извършване на ремонт.

Според сигнал от 08.07.2024 г., от редник П. С. К. (л.30), до командира на в.ф. 26600, на 04.07.2024 г. К. бил пом. дежурен на ОКЦ Емона, а дежурен бил ст. сержант И. П.. По време на дежурството, на път към обекта, аварирал служебният автомобил. Около обяд дежурният П. и пом. дежурният К. били отвън, когато чули, че приближават автомобили. К. взел ключовете и отишъл до портала. Видял, че приближават двете служебни машини. Водеща – резервната УАЗ, шофирана от офицерски кандидат И. И., която дърпала авариралата машина, управлявана от р-к С. А.. След като К. се уверил визуално, че това са служебните автомобили, започнал да отключва портала. Докато изчаквал да отключи, от кабината на служебния УАЗ, И. се развикал срещу К.: „Защо не е отключено?” и го нарекъл „говедо”. К. съобщил на И., че никой не го е предупредил, че машините идват, поради което не може да държи портала отворен. Според К., при влизането и паркирането на двете машини вербалната атака срещу него продължила, като при слизане от автомобила И. му казал „Какво ме гледаш като говедо?”. К. се почувствал обиден и помолил И. да спре да го обижда, но И. му казал: „Мълчи, защото знаеш ли какво ще стане!”. К. се почувствал заплашен, тъй като И. му е началник. На ситуацията присъствали р-к С. А. и ст. сержант И. П.. С резолюция от 09.07.2024 г. (л.32) командирът на в.ф. 26600 указал комисията за разглеждане на рапорти, сигнали и жалби да разгледа случая, а началник щаба да назначи комисия, която да извърши служебна проверка за наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение.

По делото са налични данни и не се спори, че такава комисия е била назначена със заповед № ЕД-131/09.07.2024 г. на командира на в.ф. 26600 със задача извършване на служебна проверка по сигнала на редник П. К.. На 18.07.2024 г. е депозирано обяснение от ст. сержант И. П. (л.33), в което се сочи, че на 04.07.2024 г. бил дежурен в ОКЦ Емона. Имало авария по транспортната основна машина за превоз на личния състав, аварирала в близост до ОКЦ Емона. П. разбрал, че от Обзор е тръгнала втората машина с шофьор офицерски кандидат И., за да помогне за отстраняване на повредата. Между 11 и 12 ч. П. и пом. дежурният К. били извън сградата на ОКЦ, когато чули шум от автомобили. Предположили, че е УАЗ машината и предприели действия по отваряне на портала. Докато се отключвал катинарът, се наложило теглещата и теглената машина да спрат и тогава офицерски кандидат И. нарекъл с непристоен израз р-к К.. П. пояснява, че най-вероятно причината е горещото време и това, че нямало предварително обаждане, за да бъде отворен порталът при пристигане на машините. К. не отвърнал, а след това реплики нямало.

В обяснение от 18.07.2024 г. (л.35) р-к С. А. посочил, че на 04.07.2024 г. бил шофьор, извозващ смяната на ОКЦ Емона. Извършил два курса, като при втория курс автомобилът аварирал преди обекта. Наложило се да се повика резервният автомобил с водач офицерски кандидат И., за да се издърпа основният автомобил до обекта за отстраняване на аварията, тъй като това не можело да стане на пътя. Пред обекта се наложило автомобилите да спрат, за да се отвори порталът. След като пом. дежурният К. отворил, автомобилите паркирали на територията на обекта. А. слязъл от неговия автомобил, за да откачи въжето. Офицерски кандидат И. също слязъл от неговия автомобил и започнал да обижда р-к К. с думите „Какво ме гледаш като говедо?”. К. отговорил на И. да се успокои и да помисли какво говори. Последвало отстраняване на повредата.

Събрано е обяснение и от жалбоподателя – офицерски кандидат И.. Същият сочи, че на 04.07.2024 г. в 10, 30 ч. получил обаждане от капитан Г., че дежурният автомобил, извозващ смяната от ОКЦ Емона, е аварирал в района на обекта и по заповед на командира на в.ф. 26600, И. следва да вземе дежурният резервен автомобил, за да буксира повредената техника до войсковия район за извършване на ремонт. И. изпълнил заповедта и около 11, 30 ч., след като се запознал с повредата на техниката и предвид, че теренът, където се намирала, бил стръмен и неподходящ, закачил повредения автомобил и започнал да буксира към войскови район Емона. И. сочи, че при пристигане и захождане се оказало, че порталът е затворен, а р-к К. бездейства и не предприема действия по отваряне. Това наложило рязко спиране на буксиращия автомобил, при което въжето се отпуснало и буксираният автомобил тръгнал в обратна посока към стръмен склон до пътя. В тази ситуация и като възприел, че рискува своя и живота на р-к А., в пристъп на силна емоция, И. повишил рязко тон и през отворения прозорец на автомобила казал „Какво ме гледаш като говедо?”, но нямал предвид конкретно лице.

В протокол за резултатите от извършена служебна проверка рег.№ 3-1341/29.07.2024 г. (л.18), комисията назначена за разглеждане на сигнала от р-к К. е описала констатациите. Обсъдени са събраните обяснения и е прието, че същите кореспондират пряко с фактите изложени в сигнала до командира на военното формирование, подаден от р-к К.. Посочено е, че се потвърждава нанасянето на обида от страна на офицерски кандидат И. към р-к К. по време на отваряне на вратите, като самият И. признава отправянето на обидната фраза, въпреки, че твърди, че не е била насочена към конкретен военнослужещ.

Въз основа на събраните обяснения, съпоставени към изложените в сигнала твърдения комисията заключила, че има данни за извършено дисциплинарно нарушение – нанасяне на обида от офицерски кандидат 2-ри клас И. П. И. към редник 3-ти клас П. К. на 04.07.2024 г. Предвид извършеното деяние, както и предвид предходно наложени наказания – строго мъмрене със заповед № РД-143/17.05.2024 г. и забележка със заповед № РД 170/21.06.2024 г. двете на командира на в.ф. 26600, комисията приела, че е необходимо налагане на по-тежко наказание, тъй като нарушението е извършено от непосредствен началник срещу негов подчинен, който в момента е бил дежурно длъжностно лице, въоръжено със служебно оръжие по време на изпълнение на задълженията си съгласно график за дежурства.

Съгласно протокол от проведена беседа с рег.№ 3-1347/31.07.2024 г. (л.27), на основание чл.246, ал.4 от ЗОВС и чл.144, ал.1 от ППЗОВС с жалбоподателя е проведена беседа за събраните в хода на проверката доказателства, които са основание за налагане на дисциплинарно наказание. Вписан е предмет на беседата – запознаване със събраните доказателства и изслушване или приемане на писмените обяснения на военнослужещия. В този протокол И. вписал, че се е запознал с протокола от извършена служебна проверка и има възражения, а именно: 1. По време на беседата присъствало лице, което не трябвало да е там – м-р Росаков; 2. Показанията на свидетелите не съвпадат с тези на подалия сигнала р-к К.; 3. Комисията е взела предубедено решение.

Въз основа на констатациите на комисията командирът на в.ф. 26600 изготвил предложение за налагане на наказание на военнослужещ (л.22). В предложението е посочено, че след извършена преценка на събраните доказателства, видът и степента на извършеното нарушение, кадровата справка за поощрения и наказания на офицерски кандидат 2-ри клас И. И., съдържаща данни за повторност съгласно §1 от допълнителните разпоредби на ЗОВСРБ за нарушението в частта относно нарушението на военната дисциплина „неизпълнение на задължение по военната служба” (чл.242, т.1 от ЗОВСРБ) и нарушението на военната дисциплина „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на военнослужещите” (чл.242, т.9 от ЗОВСРБ) и за недопускане на нарушения от подобен характер, и с цел подобряване на военната дисциплина и стриктно изпълнение на функционалните задължения от военнослужещите, на основание протокол от служебна проверка и на основание чл.242, т.1, т.3 и т.9, чл.244, т.6 и чл.247 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, в изпълнение на чл.146, ал.2 от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се предлага на офицерски кандидат 2-ри клас И. И. да се наложи дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение за срок от 1 г.”, за виновно неизпълнение на служебните задължение в периода на изтърпяване на две предходни дисциплинарни наказания.

Въз основа на констатациите описани в протокола от извършената служебна проверка и предложението на командира на в.ф. 26600 за налагане на наказание на военнослужещ, командирът на в.ф. 44510 издал оспорената заповед. Наказващият орган посочил, че при налагане на наказанието е взел предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, поведението на военнослужещия офицерски кандидат и наложените наказания, вида и степента на извършеното нарушение и неговите вредни последици, причините за извършването, преценени спрямо обясненията на свидетелите, пострадалия и извършителя, както и информацията в кадровата справка за получените награди и наложените наказания на И., където имало данни за повторност на нарушенията на военната дисциплина „неизпълнение на задължение по военна служба” (чл.242, т.1 от ЗОВСРБ) и нарушение на военната дисциплина „неспазване на правилата т.7.11., т.8, т.8.6., т.8.11., т.8.12., т.8.15 от Етичния кодекс за поведение на военнослужещите” (чл.242, т.9 от ЗОВСРБ) и за недопускане на нарушения от подобен характер, с цел подобряване на военната дисциплина и стриктно изпълнение на функционалните задължения от военнослужещите.

В диспозитива на заповедта е посочено, че наказанието се налага за грубо нарушение и виновно неизпълнение на служебните задължения и военната дисциплина по смисъла на чл.241 и чл.242, т.1, т.3 и т.9, произтичащи от изискванията и разпоредбите на чл.178, ал.1 и ал.3 и чл.179, ал.4 от ЗОВСРБ, чл.110, т.6, чл.111, т.2 и т.5, чл.112, т.1 и т.5 и чл.116, ал.1 и ал.3 от УВС на ВС на РБ, както и на т.4.3., т.4.10., т.5.2., т.5.3., т.7.2., т.7.8. и т.8.6. от Етичния кодекс за поведение на военнослужещите, на основание предложение от командира на военно формирование 26600 Братово, протокол от извършена служебна проверка, т.4.2. от заповед на министъра на отбраната на Р.България № ОХ-672/15.08.2023 г. относно оправомощаване на длъжностни лица, чл.137, ал.5 предложение второ, чл.146, ал.1 и чл.147, ал.2 от Правилника за прилагане на закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл.243, чл.244, т.6 и чл.55, ал.4 от ЗОВСРБ.

Заповедта е връчена на И. на 02.09.2024 г. (л.78) и обжалвана едновременно пред командира на Военновъздушните сили на Българската армия (л.10) и пред Административен съд – Бургас.

С мотивирано решение рег.№ 7630/18.10.2024 г. командирът на Военновъздушните сили на Българската армия отхвърлил жалбата (л.42). В мотивите на решението е изложено, че действията на офицерски кандидат И., а именно отправени обидни квалификации спрямо помощник-дежурния по контролно-пропускателен пункт редник К., без да са били предизвикани от отсрещната страна, са крайно недопустими, уронващи войнската чест и авторитет и не следва да бъдат толерирани при никакви условия. Уточнено е, че едно от основните задължения на помощник-дежурния по контролно-пропускателен пункт съгласно чл.326, ал.1 от Устав за войсковата служба на въоръжените сили на РБ е да отговаря за пропускането на влизащите/излизащите лица в и от района на военното формирование. Не е възможно да бъдат проверени лицата и автомобилите, които влизат в територията на военното формирование без да бъдат спрени за проверка. Отчетено е, че нарушението на военната дисциплина е извършено от военнослужещ с повече от 20 години служба в Българската армия в ситуация, в която не съществува риск за здравето и живота на участниците и свидетелите, нито риск за довеждане на техниката до негодност. Прието е, че наложеното дисциплинарно наказание съответства в пълна степен на извършеното нарушение, като за налагането му са спазени всички законови изисквания.

Правни изводи:

Съгласно чл.151 от ЗОВСРБ, заповедта за налагане на дисциплинарно наказание може да се обжалва пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Заповедта е връчена на И. на 02.09.2024 г. (л.78), а жалбата е подадена до съда, по поща, чрез наказващия орган, на 16.09.2024 г. (л.65) – в срока по чл.149, ал.1 от АПК от надлежно легитимирано лице – адресат, което има правен интерес от оспорване, и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Редът за налагане на дисципилнарно наказание е уреден в ЗОВСРБ и Правилник за прилагане на ЗОВСРБ (ППЗОВСРБ).

На жалбоподателя, в качеството на военнослужещ, офицерски кандидат 2-ри клас, началник на център в Опорен комуникационен център Емона, рота Комуникационна и информационна поддръжка, военно формирование 26600 Братово е наложено дисциплинарно наказание, предвидено в разпоредбата на чл.244, т.6 от ЗОВСРБ – предупреждение за уволнение.

Съгласно чл.248 от ЗОВСРБ, дисциплинарните наказания се налагат от длъжностните лица, определени с правилника за прилагане на закона.

Съгласно чл.137, ал.4 от ППЗОВСРБ, дисциплинарното наказание „уволнение” се налага от длъжностните лица, които имат право да прекратяват договора за военна служба и да освобождават от военна служба, а съгласно ал.5, дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение” се налага от длъжностните лица по ал.4 или от длъжностни лица с една степен по-ниска.

Съгласно т.4.2 от заповед № ОХ-672/15.08.2023 г. на министъра на отбраната (публично достъпна на интернет страницата на МО, https: //www.mod.bg/bg/doc/zapovedi/2023/20230815_%D0%9E%D0%A5672.pdf), командирите на Съвместното командване на силите, Сухопътните войски, Военновъздушните сили, Военноморските сили, Съвместното командване на специалните операции, Командване за логистична поддръжка и Командване за комуникационноинформационна поддръжка и киберотбрана, са оправомощени да приемат на военна служба, да сключват договори за военна служба и допълнителни споразумения към тях, да назначават, преназначават и освобождават от длъжност, да повишават и понижават във военно звание, да освобождават от военна служба и да прекратяват договора за военна служба на офицерските кандидати, сержантите (старшините) и войниците (матросите) в подчинените им военни формирования, които не са в правомощията на други длъжностни лица.

Доколкото съгласно т.4.2. от посочената заповед командирът на ВВС е оправомощен да освобождава от военна служба и да прекратява договора за военна служба на офицерските кандидати, а съгласно удостоверение рег.№ 400-8614/22.11.2024 г. (л.85), издадено от същия, в.ф. 44510 е с една степен по-ниска от команването на ВВС, то командирът на това военно формирование се явява компетентен да издаде заповед от вида на процесната, т.е. заповедта е издадена от компетентен орган, в рамките на предоставените правомощия.

Съгласно чл.246, ал.1 от ЗОВСРБ, дисциплинарните нарушения се установяват от преките командири или началници на нарушителите, като според ал.4, командирът или началникът е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша военнослужещия или да приеме писмените му обяснения, освен когато по вина на военнослужещия той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения.

Според чл.249, ал.1 от ЗОВСРБ, дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от установяване на нарушението, но не по-късно от една година от извършването му, като дисциплинарното нарушение се смята за установено от момента на узнаването му от дисциплинарнонаказващия орган (ал.3).

Разпоредбата на чл.142, ал.1 от ППЗОВСРБ изисква служебна проверка, назначена с писмена заповед на министъра на отбраната, на прекия командир (началник) или ръководител на съответната структура, като се извършва от назначена комисия (ал.3).

Според чл.143, ал.1 от ППЗОВСРБ, за дейността си комисията изготвя протокол, който съдържа данни, които конкретизират нарушителя на военната дисциплина; описание на нарушението (деяние, действие или бездействие, време, място и начин на извършване); вредни последици и причинна връзка с нарушението; данни за вината на нарушителя за извършване на конкретното нарушение; причини и условия, довели до извършване на нарушението; предложение за търсене на дисциплинарна отговорност, както и за вида на дисциплинарното наказание. Съгласно ал.2, към протокола по ал.1 се прилагат всички събрани доказателства и писмени обяснения.

В разпоредбата на чл.144, ал.1 от ППЗОВСРБ е регламентирано, че в срок до 5 работни дни от получаване на протокола по длъжностното лице назначило служебната проверка, или оправомощено от него лице провежда беседа с нарушителя, на която запознава военнослужещия със събраните доказателства, които дават основание за налагане на дисциплинарно наказание; и изслушва военнослужещия или приема писмените му обяснения. Съгласно ал.2, в беседата вземат участие председателят или членове на комисията за извършване на служебната проверка и се съставя протокол, който се подписва от участвалите лица. Отказът на нарушителя да даде писмени обяснения или да подпише протокола от беседата се удостоверява с подписите на двама военнослужещи (ал.3). Писмените обяснения на военнослужещия се прилагат към протокола (ал.4).

Според чл.145, ал.1 от ППЗОВСРБ, командирът (началникът), назначил служебната проверка, прави преценка на събраните доказателства и на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и на направеното предложение за наказание. Тежестта на нарушението се определя с оглед значимостта на неизпълненото задължение и степента на неизпълнението (ал.2). Настъпилите последици се определят в зависимост от резултатите от извършеното дисциплинарно нарушение (ал.3). Обстоятелствата, при които е извършено дисциплинарното нарушение, обхващат фактическата обстановка, при която е извършено нарушението, като се отчитат причините и предпоставките, довели или способствали за неговото извършване (ал.4). Степента на вината се определя от това, дали дисциплинарното нарушение е извършено умишлено, или по непредпазливост (ал.5).

Според чл.148, ал.1 от ППЗОВСРБ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, доказателствата, въз основа на които е установено нарушението, правното основание и наказанието, което се налага, срокът на наказанието, срокът и редът за обжалване на заповедта. Съгласно ал.2, мотивите представляват описание на фактическата обстановка, разпоредбите и задълженията, които са нарушени, и настъпилите вредни последици.

Предвид посочените правни разпоредби и установеното от фактическа страна, съдът намира, че при издаване на оспорената заповед са спазени разпоредбите на чл.142, ал.1, чл.143 и чл.144 от ППЗОВСРБ, регламентиращи процедурата по налагане на дисциплинарното наказание. Назначена е комисия, от прекия командир на съответната структура за извършване на служебна проверка, за резултатите от която е изготвен протокол, съдържащ предвидените в нормативния акт реквизити, военнослужещият е дал писмени обяснения на 18.07.2024 г. (л.34). Спазен е срокът по чл.144 за провеждане на беседа и изслушване на нарушителя. За беседата е изготвен нарочен протокол (л.27), в който военнослужещият още веднъж вписал обяснения. Спазен е и срокът по чл.249, ал.1 от ЗОВСРБ за реализиране на дисциплинарната отговорност.

Основно възражение на жалбоподателя е, че преди налагане на дисциплинарното наказание с него не била проведена беседа от дисциплинарнонаказващия орган. Това възражение е неоснователно. В изпълнение на разпоредбата на чл.144, ал.1 от ППЗОВСРБ именно длъжностното лице назначило служебната проверка – командир на в.ф. 26600 е провел беседа с нарушителя. Видно от протокола от беседата са изпълнени изискванията на правилника за прилагане на ЗОВСРБ.

Предвид изложеното съдът намира, че при издаване на заповедта не са допуснати никакви, а още по-малко съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Относно приложението на материалния закон съдът намира за необходимо, на първо място да изясни, че жалбоподателят не отрича, напротив лично потвърждава, че е изрекъл вменените му изрази в ситуацията при пристигане на теглещия и тегления военен автомобил до портала на военното формирование. Така, в писменото обяснение, събрано от същия в хода на служебната проверка (л.34) той сочи, че в пристъп на силна емоция повишил рязко тон и през отворения прозорец на автомобила казал „Какво ме гледаш като говедо?”, но обяснява, че нямал предвид конкретен военнослужещ. После, в жалбите депозирани до командира на военновъздушните сили на БА и до съда, но вече чрез упълномощен представител, заявява, че бил провокиран от поведението на р-к К. да изрече репликата „Какво ме гледаш като говедо?” (л.8 и л.13), но пояснява, че смисълът бил „Какво ме гледаш, да не съм говедо?”. Съдията докладчик намира, че с обясненията, че думите не били изречени срещу конкретен военен или, че с тях И. нарекъл себе си „говедо” се изгражда защитна теза, с която се цели отклоняване от дисциплинарна отговорност. Всъщност, макар и за целите на една и съща защитна теза, двете твърдения си противоречат. С първото твърдение, направено лично от И. (в писмените обяснения) се признава, че думите били изречени срещу друго лице. В жалбите, вече чрез упълномощен представител, се внушава, че И. нарекъл говедо себе си, а не друго лице. Последното обаче, противоречи на събраните в хода на служебната проверка доказателства. Въз основа на всички доказателства съдът приема, че жалбоподателят И. е изрекъл обидните реплики, като е насочил същите именно срещу подалия сигнала р-к К.. Дисциплинарнонаказващият орган квалифицирал поведението на И. като грубо нарушение и виновно неизпълнение на служебни задължения и приел, че е налице нарушение на военната дисциплина по смисъла на чл.241 от ЗОВСРБ, а именно: 1. Неизпълнение на задължение по военна служба (чл.242, т.1); 2. Нарушаване на правилата за военна вежливост и отдаването на чест (чл.242, т.3); 3. Неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на военнослужещите.

От своя страна задълженията на военнослужещите за изпълнение на уставите, нормативните и административните актове на органите за ръководство на отбраната, на длъжностните лица за управление на отбраната и на въоръжените сили, както и заповедите на командирите или началниците са установени с разпоредбите на ЗОВСРБ, ППЗОВСРБ, УВС на ВС на РБ и Етичния кодекс за поведение на военнослужещите.

Административният акт е основан в разпоредбите на чл.178, ал.1 и ал.3, чл.179, ал.4 от ЗОВСРБ, съгласно които военнослужещите са длъжни да изпълняват уставите, нормативните и административните актове на органите за ръководство на отбраната, на длъжностните лица за управление на отбраната и на въоръжените сили, както и заповедите на командирите или началниците. При изпълнение на служебните си задължения и в обществения си живот военнослужещите са длъжни да спазват Етичния кодекс за поведение на военнослужещите, утвърден от министъра на отбраната. Командирите и началниците са длъжни да зачитат правата, да пазят честта и достойнството на подчинените си, да се грижат за тях и да изискват от тях добросъвестно, точно и в срок да изпълняват задълженията си.

На следващо място дисциплинарнонаказващият орган се е позовал на разпоредби от Устав за войсковата служба на въоръжените сили на Република България, с който на военнослужещите е вменено:

• да уважават своите колеги и да се стремят заедно да изпълняват задачите си, като проявяват колективност и другарство (чл.110, т.6);

• при осъществяването на воинската дейност високо да ценят живота и здравето на колегите си, както и собствения си живот (чл.111, т.2);

• уважение и вежливост към всеки и към всички (чл.111, т.5);

• да проявяват уважение към длъжността, званието и отговорностите на командирите (началниците) и колегите си и да не отправят публична критика към тях (чл.112, т.1);

• да не допускат словесен, психически, физически или сексуален тормоз, заплашване, малтретиране или сексуално посегателство (чл.112, т.5);

• военнослужещите са длъжни в отношенията помежду си да бъдат вежливи, сдържани и да се обръщат един към друг на „Вие” (чл.116, ал.1);

• началникът (старшият) е длъжен да се обръща към подчинен (младши), като назовава военното му звание, например: "Г. (госпожо) редник" или "Редник Петров (П.) – (чл.116, ал.3).

Посочени са и разпоредби от Етичния кодекс за поведение на военнослужещите относно принципите за поведение на военнослужещите, при изпълнение на военната служба:

• добросъвестност – грижливо, старателно и отговорно изпълнение на войнските задължения (т.4.3);

• колегиалност и учтивост – поведение, основано на уважение към мнението и личния живот на колегите - военнослужещи и цивилни, и придържане към любезно и възпитано отношение (т.4.10);

• военнослужещите насърчават хората да спазват законите на Република България, като дават личен пример с поведението си (т.5.2);

• военнослужещите изпълняват стриктно и безпристрастно своите професионални задължения, като носят отговорност за своите действия или бездействия (т.5.3);

• при изпълнение на своите задължения военнослужещите се ръководят от разпоредбите на ЗОВСРБ и всички подзаконови актове по прилагането му, както и от всички вътрешно-ведомствени актове (т.7.2);

• военнослужещите дават личен пример за професионално, безпристрастно и ефективно изпълнение на служебните задължения (т.7.8);

• в отношенията между военнослужещите не се допуска поведение, свързано с тормоз от психически, физически, сексуален и всякакъв друг характер (т.8.6).

По делото няма спор, че жалбоподателят И. е запознат с нормите на ЗОВСРБ, ППЗОВСРБ, УВС на ВС на РБ и Етичния кодекс за поведение на военнослужещите.

Въз основа на всички доказателства съдът приема, че като изрекъл обидните реплики срещу р-к К., офицерски кандидат 2-ра степен И. е извършил вмененото му нарушение – виновно неизпълнение на служебни задължения, което по смисъла на чл.241 от ЗОВСРБ е нарушение на военната дисциплина, изразяващо се в нарушаване на правилата за военна вежливост и отдаването на чест (чл.242, т.3) и неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на военнослужещите, поради което правилно е ангажирана дисциплинарната му отговорност.

При преценката си за спазването на материалния закон и съответствие с целта му, съдът достига до заключението, че заповедта е мотивирана в частта, в която е определено налагането на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”. От доказателствата по делото и мотивите на акта може да се направи обоснован извод, че това наказание е съразмерно на нарушението и отговаря на целта на закона. Дисциплинарнонаказващият орган е обосновал решението си да наложи точно това дисциплинарно наказание с мотиви относно тежестта на нарушението, които дължи съгласно чл.247 от ЗОВСРБ. Разпоредбата изисква при определяне на дисциплинарното наказание да се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, и поведението на военнослужещия до извършване на нарушението. В случая, в оспорената заповед, това е сторено. В приложената преписка са налице данни за поведението на военнослужещия до извършване на нарушението – две наложени наказания: „строго мъмрене”, наложено със заповед № РД-143/17.05.2024 г. на командир на в.ф. 26600 и „забележка”, наложено със заповед № РД170/21.06.2024 г. на командир на в.ф. 26600. Жалбоподателят не оспорва, че с посочените заповеди са му налагани предходни дисциплинарни наказания. По делото не се сочат данни дали същите са обжалвани и дали заповедите са влезли в сила, но доколкото разпоредбата на чл.251, изр. последно от ЗОВСРБ установява, че обжалването на заповедите за налагане на дисциплинарни наказания не спира изпълнението съдът приема, че дори да са обжалвани (не се твърди влязла в сила отмяна), при определяне вида и размера на наказанието, правилно дисциплинарнонаказващият орган е взел предвид, че процесното нарушение е извършено в условията на предходно наложени дисциплинарни наказания. Следва изрично да се подчертае, че заповедите за налагане на дисциплинарни наказания на И. са издадени с много кратки междинни интервали: „строго мъмрене” със заповед № РД-143/ 17.05.2024 г., „забележка” със заповед № РД170/ 21.06.2024 г. и процесното „предупреждение за уволнение за срок от една година” със заповед № 302/ 15.08.2024 г. В хода на съдебното производство ответникът е доказал извършването на грубо нарушение на военната дисциплина от жалбоподателя, представляващо виновно неизпълнение на задълженията по военна служба, а наложеното наказание е адекватно на тежестта на простъпката.

В заключение съдът намира за необходимо да посочи, че военнослужещият е такъв по всяко време на денонощието, без значение дали е на работа или не. По отношение на него действат високи етични стандарти и нормативни задължения, защото той е призван да опазва териториалната цялост на България, обществения ред, спокойствието на гражданите, на техните живот, здраве и имущество. И никакви обстоятелства и конкретни причини, вкл. описаното положение на автомобилите пред портала на военното формирование (снимка на л.96), не дерогира императивно вменените на военнослужещия задължения за спазване на военната дисциплина и етичните стандарти. Нарушавайки разпоредбите на ЗОВСРБ, ППЗОВСРБ, УВС на ВС на РБ и Етичния кодекс за поведение на военнослужещите, И. е извършил дисциплинарно нарушение, за което законосъобразно е бил наказан с „предупреждение за уволнение.

Предвид изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – Бургас, II-ри състав,