Решение № 120 от 23.8.2023 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 150/2023 г.

Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ във вр. с Глава 21 ГПК. Образувано е по жалба на С. Г. В., избран за Председател на Сдружение с нестопанска цел „Д.Р.М.Б.К.“ срещу Отказ № 20230724135207/26.07.2023г. на Агенция по вписванията. В жалбата се сочи, че атакуваният отказ е незаконосъобразен, поради което се прави искане за неговата отмяна. Сочи се, че целите на сдружението не противоречат на Конституцията на Република България, за което се излагат подробни доводи и съображения. Прави се искане за отмяна на обжалвания отказ, като се постанови ответната агенция да извърши заявеното вписване на сдружението. Претендират се разноски. Агенция по вписванията оспорва жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, чрез писмен отговор, който представя. Настоящата съдебна инстанция намира, че жалбата е редовна и допустима, поради което подлежи на разглеждане по същество. След като се запозна с материалите по преписката на Агенция по вписванията, съдът намира, че не следва да отменя атакувания отказ, предвид следните съображения: Със заявление образец А15, рег. № 20230724135207/24.07.2023г. е направено искане за първоначална регистрация на сдружение „Д.Р.М.Б.Т.“. Към заявлението са представени - декларация по чл. 13, ал. 4 от Закона за търговския регистър, подадена от С. В., съгласие и образец от подписа на С. В., протокол от учредително събрание на Сдружение „Д.Р.М.Б.Т.“ от 22.07.2023год., списък на учредителите, Устав на Сдружение“ Д.Р.М.Б.Т., квитанция за платена такса за регистрация. По така подаденото заявление длъжностното лице по регистрацията е постановило отказ № 20230724135207/26.07.2023г., поради наличието на несъответствие на целите на сдружението и средствата за тяхното постигане с поставените от законодателя изисквания за дейност в частна полза по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЮЛНЦ. Прието е, че целите по чл. 2, ал.1 от Устава на сдружението са в противоречие с разпоредбата на чл. 44, ал. 2 от Конституцията на Република България, както и че като средства за постигане на целите са визирани мероприятия, присъщи на класическа политическа партия, а според параграф 3 от ЗЮЛНЦ, организациите имащи за цел извършването на политическа дейност се уреждат с отделен закон. Съдът, след като се запозна с доводите в жалба и с материалите по дело, намира, че постановеният отказ следва да бъде потвърден като краен акт. В тази връзка следва да се посочи, че в Тълкувателно решение № 6/15.01.2019г. на ВКС по т. д. № 6/2017 г., задължително за съдилищата на основание чл. 130, ал. 2 ЗСВ, ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ от ГПК, регламентиращ т. нар. „ограничен въззив“, не се прилагат в производството по частна жалба, т. е. частното производство е регламентирано като пълен въззив, при който съдът не е ограничен от оплакванията в жалбата и служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. При съобразяване на посоченото решение и разпоредбата на чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, според която производството по обжалване на отказа на длъжностното лице по регистрацията се развива по реда на глава двадесет и първа „Обжалване на определенията“ от ГПК, съдът служебно извършва преценка за наличието на предпоставките за вписването на заявените обстоятелствата, без да е ограничен от основанията за постановения отказ. Окръжният съд констатира, че са налице основания за отказ на вписаните обстоятелства, които длъжностното лице не е посочило в акта си. Подаденото заявление изхожда от оправомощено лице, като към същото са приложени всички изискуеми документи. Последните обаче не установяват съществуване на заявеното за вписване обстоятелно и съответствието му със закона. Със заявление за вписване на обстоятелства относно сдружение е представен протокол от учредително събрание проведено на 22.07.2023г. в гр. Благоевград, подписан от учредителите С. В., А.А., К.И., И.М., С.З. и В.Т.. В самия протокол на учредителното събрание обаче не е посочен час и точно място на провеждането му. Посочено е единствено гр. Благоевград, но това е твърде общо, като не е посочена конкретизация на точно място на провеждането му. Посочването на точно място и час на провеждане на учредителното събрание е абсолютно необходимо с оглед на преценка за наличие на едновременно изразена воля на всичките шест учредители, съгласно изискванията на чл. 19 ЗЮЛНЦ. Ето защо след като представеният със заявлението протокол от учредителното събрание не доказва валидно учредяване на сдружението, това е достатъчно и самостоятелно основание, за да се откаже исканото вписване. На второ място съдът констатира, че представеният към заявлението устав не отговаря на изискванията на чл. 20, т. 10 ЗЮЛНЦ. Съгласно посочената разпоредба уставът следва да съдържа правилата относно възникването и прекратяването на членството, както и реда за уреждане на имуществените отношения при прекратяване на членството. В чл. 6, ал. 3, т. 4 от устава е посочено, че общото събрание приема и изключва членове. В чл. 9, ал. 1 е посочено, че приемането на членове на сдружението става в съответствие с изискванията на закона, с писмено заявление и двама гаранти – членове на сдружението. Така посочените разпоредби са неясни, тъй като не дават нужната яснота кандидатите за членове до кого следва да депозират заявлението, както и какво да бъде неговото съдържание. Не става ясно и какви следва да са действията на двамата гаранти - членове на сдружението, как същите да бъдат определяни, в какво точно се изразяват техните гаранции и кога не следва да се дават такива. На следващо място в устава е записано, че членството се прекратява с изключването на член на сдружението – чл. 10 ал. 4 от Устава. Липсват обаче разписани правила по какъв начин следва да се уреждат имуществените отношения с изключените членове, вкл. и при прекратяване на членството в останалите основания – смърт, поставяне под запрещение и др. На последно място в чл. 31, т. 1 от ЗЮЛНЦ е посочено, че управителният съвет представлява сдружението, както и определя обема на представителната власт на отделни негови членове. Видно от устава УС се състои от трима души. Същевременно обаче в чл. 8 от Устава е посочено, че председателят на Сдружението представлява сдружението. Липсват данни да е взето решение на УС за определяне обема на представителната власт на председателя. Предвид на изложените по-горе мотиви подадената жалба се явява неоснователна, поради което атакуваният отказ следва да бъде потвърден, тъй като са налице множество съществени нарушения на нормативните изисквания към задължителните елементи на устава на сдружение и само на това основание, без да се навлиза по същество на въпросите за нарушение на чл. 44, ал. 2 Конституцията на РБ и §2 ЗЮЛНЦ, атакуваният отказ ще следва да бъде потвърден. Що се отнася до поисканите от Агенцията по вписвания разноски, съдът намира, че не следва да присъжда такива. Съгласно нормата на чл. 25, ал 6 от ЗТРРЮЛНЦ съдът присъжда разноски на страните по реда на ГПК. С това законодателно разрешение не е внесена промяна в охранителния характер на настоящото производство, поради което не може да се приеме, че Агенцията по вписванията е страна по него. Според чл. 541 ГПК разноските по охранителните производства винаги са за сметка на молителя. Воден от горното, съдът