Решение № 191 от 14.8.2023 г. на Окръжен съд - Монтана по дело № 168/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 260006 от 20.03.2023 г., постановено по гр. дело № 1590 по описа за 2020 г. Районен съд-Монтана е отхвърлил исковете предявени от Г. М. Г. от гр.М против Г. П. Н. от същия град за прогласяване на нищожността на Договор за продажба на наследствени права, рег. № хххх акт хххх томхххот 17.02.2020 год. на нотариус Валерия Тодорова, Вх. Рег. № хххх год, акт № ххх томххх на Служба по вписвания - Монтана и Договор за продажба на наследствени права, рег.№ хххххх год. на нотариус Бисерка П.а, Вх. Рег. №ххххххх на Служба по вписвания – Монтана, поради противоречие със закона, поради накърняване на добрите нрави, поради липса на съгласие, поради измама на основание чл.26, ал.1 пр.първо, второ и трето и чл.29, ал.1 от ЗЗД като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Със същото решение е постановено унищожаване на основание на чл.30 от ЗЗД на Договор за продажба на наследствени права, регххххх год. на нотариус Валерия Тодорова, Вх. Рег. № хххххх год., акт № 1хххх на Служба по вписвания - М и Договор за продажба на наследствени права, рег.№ хххх год. на нотариус Бисерка П.а, Вх. Рег. №ххх на Служба по вписвания – М като сключени поради заплашване.

ПРИЗНАТО е ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. Н., че Г. М., Е СОБСТВЕНИК на:

• 1/6 (една шеста) идеална част от Поземлен имот с идентификатор хххх (Четиридесет и осем хиляди четиристотин осемдесет и девет точка дванадесет точка четиристотин и деветдесет) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. М, община М. област М., одобрени със със Заповед № ххх год площ: 552 (Петстотин петдесет и два) квадратни метра, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: хххх (Петстотин седемдесет и пет), квартал хххСто и деветнадесет), парцел ІХ (Девет), при съседи: ххххх - 1/3 (една трета) идеална част от Самостоятелен обект в сграда с идентификатор хххх (Четиридесет и осем хиляди четиристотин осемдесет и девет точка дванадесет точка четиристотин и деветдесет точка едно точка две) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.. М, етаж хххх (Две), който самостоятелен обект се намира на етаж ххх (Две), в сграда с идентификатор хххххх (Четиридесет и осем хиляди четиристотин осемдесет и девет точка дванадесет точка четиристотин и деветдесет точка едно), брой надземни етажи 2 (Два), брой подземни етажи: О (нула), предназначение: жилищна сграда - многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификаторххххх (Четиридесет и осем хиляди четиристотин осемдесет и девет точка дванадесет точка четиристотин и деветдесет), с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1 (Едно), с посочена в документа площ: 80 (осемдесет) квадратни метра, ведно с прилежащите към него южни мазета с номера 3 (Три), 4 (Четири), и 6 (Шест), северният таван, както и съответните идеални части от общите части на сградата;

• 1/2 (една втора идеална част от Сграда с идентификаторххххх (Четиридесет и осем хиляди четиристотин осемдесет и девет точка дванадесет точка четиристотин и деветдесет точка две) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.. М разположена в поземлен имот с идентификаторххх (Четиридесет и осем хиляди четиристотин осемдесет и девет точка дванадесет точка четиристотин и деветдесет), със застроена площхххх квадратни метра, брой надземни етажи: 1 (Един), брой подземни етажи: няма данни, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение: жилищна сграда - едно, еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: като Г. Н. е осъден ДА ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО И ОТСТЪПИ СОБСТВЕНОСТТА на Г. М. по отношение на горните имоти.

Със същото решение на основание чл.. 537, ал. 2 ГПК, съдът е отменил Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № хххх, дело №ххх от 18.03.2020 година на нотариус Бисерка П.а с рег.№ 599 на НК и са присъдени направените по делото съдебни разноски..

Жалба срещу така постановеното решение е подадена от Г. П. Н. от гр.М чрез адвокат К. Г. от АК М в ЧАСТТА в която са уважени предявените искове на основание чл. 30 от ЗЗД и е постановено унищожаване Договор за продажба на наследствени права вх.рег.№хххх, акт хх, том хх на Служба по вписвания Монтана и Договор за продажба на наследствени права вх.рег.№ ххх акт № хх, том ххх на Служба по вписвания Монтана; 2. На основание чл. 108 от ЗС е признато за установено по отношение на Г. П. Н., че Г. М. Г. е собственик на процесиите идеални части от недвижим имот, намиращ се на адрес гр. М ул. „хххх“ ххи е осъден Г. П. Н. да предаде владението и отстъпи собствеността по отношение на този имот; 3. На основание чл. 537, ал. 2 е отменен нотариален акт за собственост №ххх, томх, х рег.№ х, делхо №х ххот 18.03.2020г. на нотариус Бисерка П.а, вх.рег.№ 926/ 18.03.2020г., акт № ххх на Служба по вписванията Мхс изложени доводи, че в тази му част решението на първоинстанционния съд е неправилно, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства.Твърди се, че съдът не е обсъдил и установеното чрез разпита на очевидците на сделката, които са категорични, че ищецът и преди, и по време, и след продажбите е бил доволен, спокоен, радостен.Установено е, че сумата от 9200 лв, определена от ищеца като продажна цена за прехвърляне на наследството му, е предадена в брой от купувача и получена от продавача. Доказано е че Г. Н. освен, че е платил на ръка тези 9200 лева на продавача, е заплатил вместо Г. П. дължимите от него още 6000 лв задължения към ВиК и сметки към електроразпределителното дружество. Необсъждането на всички доказателства в тяхната съвкупност и логическа последователност, кредитирането на показанията на двама свидетели, които не са живели в имота и необсъждането на дадените от други петима свидетели гласни доказателства, сочещи липса на заплаха, води до едно немотивирано, неправиано решение на районния съд в частта, с която уважава предявения иск с правно основание чл. 30 от ЗЗД.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени Решение № 260006 от 20.03.2023г. по гр.дело № 1590 по описа на Районен съд Монтана за 2020 година В ЧАСТТА, в която съдът унищожава Договор за продажба на наследствени права вх.рег.№хххххна Служба по вписвания М и Договор за продажба на наследствени права вх.рег.№ хххх на Служба по вписвания Монтана, на основание чл. 30 от ЗЗД, като приема за установено по отношение на Г. П. Н., че Г. М. Г. е собственик на процесиите идеални части от недвижим имот, намиращ се на адрес гр. М ул. „ххххх ххх и осъжда Г. П. Н. да предаде владението и отстъпи собствеността по отношение на този имот и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК отменява нотариален акт за собственост № ххххх дело №ххх от 18.03.2020г. на нотариус Бисерка П.а, вх.рег.№ ххххдело №ххх на Служба по вписванията М и да отхвърли исковата претенция в тази част изцяло като неоснователна.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Г. М. чрез адвокат Н. В. от АК Монтана с изложени доводи за нейната неоснователност. Моли се съдът да потвърди съдебното решение в атакуваната му част и да присъди сторените в настоящото производството разноски.

В останалата отхвърлителна част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Във въззивното производство не са събирани нови доказателства.

Окръжен съд-Монтана, като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, предвид събраните по делото доказателства и въз основа на закона, приема следното:

Въззивната жалба е допустима като подадена в срок от легитимирано лице, имащо правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт, подадеена в предвидения в закона срок, а разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Пред първоинстанционния съд са били предявени в условията на алтернативност искове с правно основание чл.26, чл.29, чл.30 от ЗЗД, чл.108 от ЗС и чл.537, ал.2 от ГПК.Съдът като ги е разгледал е отхвърлил исковете с правно основание чл.26 и чл.29 от ЗЗД и е уважил останалите.

За да постанови така своето решение, първоинстанционният съд е приел, че заплашването е основание за унищожение на договора, когато едната страна е била принудена от другата страна или от трето лице да сключи договора чрез възбуждане на основателен страх за засягане на лични или имуществени блага на участника в сделката или на негови близки. При заплашването се използват средства за психическа принуда, чрез които лицето се мотивира да изрази воля. По това заплашването се различава от насилието, при което се използват средства за физическа принуда и при което изобщо липсва формирана воля, поради което и договора е нищожен.РС Монтана е приел за установено, че ищецът е бил изхвърлен от собствения си имот от ответника, страхувал се е да се прибере в къщи, живял е и известно време при на друго място, докато не се настанил в дома за възрастни хора в с.Горна Вереница. Твърдения за упражнено заплашване, според докладчика по делото са доказани от страната, която съгласно нормата на чл.. 154 ГПК, носи тежестта на доказване – ищеца. С оглед горното, съдът е приел, че иска за унищожаване на договорите за продажба на наследствени права, на основание чл. 30 от ЗЗД, като сключени при заплашване е основателен и съдът го е уважил, както и исковете с правно основание чл.108 от ЗС и чл.537, ал.2 от ГПК.

Така направените изводи от първоинстанционния съд напълно се споделят от настоящата инстанция като краен резултат и при условията на чл.272 от ГПК препраща към мотивите на решението, като освен това допълва същото и излага следните свои мотиви.

Непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Поради това и въззивната инстанция, както първата, трябва да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. В мотивите на решението й трябва да бъде посочено кои факти се приемат за установени и въз основа на кои доказателства, а когато страните са направили доводи във връзка с достоверността на тези доказателства, на тези доводи трябва да бъде даден обоснован отговор.

Окръжен съд-Монтана, като взе предвид събраните по делото доказателства във първата инстанция намира, за установено следната фактическа обстановка.

Ищецът Г. М., заедно със своя брат са наследници на М Г., починал на хххх година и на Мххххпочинала наххх година. Наследодателите на ищеца са притежавали в собственост недвижим имот, находящ се в град М ул. хххх № ххх където съгласно отстъпената суперфиция са построили втория етаж на сградата. След смъртта на родителите си ищецът е останал да живее в наследствения си имот, като отдавал под наем различни помещения в него на различни лица и с този наем се издържал.Един от наемателите, живял в имота е ответника, със съжителстващата с него жена и двете им деца от лятото на 2019 година.

Установи се също така, че на 17.02.2020 година между Г. Г като продавач и Г. П., като купувач, е сключен Договор за продажба на наследствени права рег. № ххххх на нотариус Валерия Тодорова, Вх. Рег. хххгод., акт № хх вписан в Служба по вписвания – Монтана, по силата на който Г. М. е продал на Г. П. всички свои права и задължения, които е придобил чрез наследяване от М П починала на 04.05.2017 година, за сумата от 9000.00 лв, , за което продавачът е заявил, че е получил изцяло и в брой от купувача преди подписването на договора..

На 27.02..2020 година, пред нотариус Бисерка П.а, е подписан Договор за продажба на наследствени права, рег..№хххход., акт № ххх вписан в Служба по вписвания град М между същите страни, с който Г. М. продава на Г. П. цялото си наследство, като съвкупност от права и задължения, които е придобил от баща си М Г., починал на 20.08.1981 година, за сумата от 200.00 лв.. Налице е същото изявление на продавача, че е получил изцяло и в брой договорената сума от купувача преди подписването на договора..

От 21.09.2021 година ищецът е настанен в дома за възрастни хора в с.Г В обл.М Установи се същтака, ищецът е забавял плащането на консумативите за ток и вода в имота и това ставало причина на няколко пъти да се прекъсва тока в жилището.Безспорно е, че тези разходи били заплатени от ответника по делото.По тази фактическа обстановка не се спори.Спорното между страните е дали сключените договори за продажба на наследствени права са сключени след заплаха от страна на ответника към ищеца и от тук основателни или не са исковете предмет на обжалване в настоящето производство.

Трайно установено е в съдебната практика, че за да бъде осъществен съставът на чл. 30 ЗЗД, освен непозволени и противоречащи на закона или морала действия, извършени от едната страна по договора, законът изисква тези действия да са предизвикали основателен страх у другата страна, който да е оказал въздействие върху нея при подписването на договора. Заплашването е основание за унищожаване на сделката, когато едната страна е била принудена от другата чрез възбуждане на основателен страх. То може да бъде насочено срещу живота, здравето, честта, достойнството, имуществото на заплашеното лице или на близките му. Заплашване е налице не само когато заплахата е изразена в неправомерно деяние, но и когато само по себе си то не е такова. При заплашването увреденият съзнава естеството на сделката, но я сключва, за да избегне последици, които той счита за по- неблагоприятни. В този смисъл е решение № 525 от 10.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1502/2008 г., III г. о. Приема се, че възбуждането на страховите представи трябва да бъде в нарушение на добрите нрави - решение № 918 от 21.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3337/2007 г., I г. о., решение № 1363 от 3.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 4735/2007 г., IV г. о.

За да се приеме, че е осъществен съставът на чл. 30 ЗЗД, освен непозволени и противоречащи на закона или морала действия, извършени от едната страна по договора, законът изисква тези действия да са предизвикали основателен страх у другата страна, който да е оказал въздействие върху нея при подписването на договора. Заплашването е основание за унищожаване на сделката, когато едната страна е била принудена от другата чрез възбуждане на основателен страх. При заплашването увреденият съзнава естеството на сделката, но я сключва, за да избегне последици, които той счита за по- неблагоприятни.

В тази връзка по делото са събрани две групи свидетелски показания.От една страна са показанията на св.С М.-брат на ищеца и на св.Т К живяла в имота.От друга страна са показанията на св.К И./л.391/-съпруга на ответника, Ц Г и неговата съпруга М и св. Г /брат на Ц / и св.С./л.329-430/.

От показанията на св.С Г. се установи, че той от дълги години живее в Н а в наследствения имот е останал да живее неговия брат, който е инвалид и се е издържал от наемите, които е получавал от наемателите в имота.Самия той също е изпращал суми за издръжка на брат си чрез трето лице.В началото на лятото ищецът по делото се е обърнал към него за помощ, като му е разказал, че е продал наследстваните си права от имота на ответника, който е заплатил консумативите за ток и вода за цялото жилище за продължителен период от време и като гаранция, че тези пари ще му бъдат върнати е поискал ответника да му продаде наследствените си права от имота.Свидетелят е категоричен, че брат му му е споделил, че ответникът е отправял зъплахи към него и дъщерята на свидетеля, което предизвикала страх в ищеца под влиянието на който сключил сделката.Действително този свидетел не е присъствал на сделките, но е категоричен, че е търсен от ответника да му продаде и неговите части от имота за сумата от 20000лева.Когато се завърнал в България в началото на лятото през 2020година намерил брат си в окаяно състояние, болен гладен и мизерстващ.Настанил го в болница, после го укривал в свои близки и накрая го настанил в дом за стари хора в с.Гхххх От показанията на св.Т К, която е бивша наемателка на ищеца по делото, се установява, че често посещавала дома на ищеца и полагала грижи за него да му почисти или сготви.Отивайки един ден в дома му чува отвънка „тъпардия“ и как жалбоподателят - т.нар.Г му се кара да подпише документи като му препише къщата.Свидетелката е категорична, че е чула да „заплашва Г., че ще го унищожи, че ще го пребие ако не подпише“.Когато жалбоподателят излязъл от стаята на ищеца започнал да гони свидетелката, че тази къща е негова и той ще се грижи вече за Г. М., като й е казал да не идва повече.Тя излязла, но когато се върнала намерила Г. изхвърлен на вън и му помогнала да се прибере вътре.Свидетелката също така е категорична как е чула, че жалбоподателя и още едно лице наречено Бъдири се уговарят как да вземат къщата на ищеца със сила.

От показанията на другата група свидетели, а именно св.К И., която като съпруга на жалбоподателя е живяла под наем в дома на ищеца се установява, че те платили просрочените сметки за тока и вода и жилището и за да си уредят сметките с хазяина, последния искал да им продаде неговия дял от имота за сумата от 9000лева.Свидетелката е категорична, че тази сума е изплатена на ищеца преди да отидат при нотариуса, където са го отвели с кола.Същата е присъствала лично и подробно обяснява как нотариуса е прочел договора на ищеца, той се е съгласил със съдържанието му и го е подписал.

Свидетелите Ц Г и неговата съпруга М Б, разказват как жалбоподателят им е поискал сумата от 300лева назаем за такси по прехвърлянето на имота.Тези свидетели, заедно със св.С Г -брат на Ц и св.С Г. са били извикани изрично от жалбоподателя и са влезли в жилището на ищеца, където са присъствали на броенето на сумата от 9000лева от Г. П. на Г. М., като всичките са категорични, че тези пари са, за да се прехвърли собствеността на къщата.Действително св.С Г. подробно разказва как е присъствал когато ищеца се обадил на жалбоподателя, да му каже че продава къщата, апоследния казал че ще помисли.Същия подробно разказва как него ден бил отишъл да запали печката на ищеца, когато изненадващо пристигнал жалбоподателя със съпругата си и св. Ц М и С как му преброили 9000лева, а после той го откарал до нотариуса да подпише документите.След като се върнали по негови твърдения ищецът започнал да разполага с парите и да търсят жени.През цялото време в показанията си свиделят се обръща за ищеца с думите“дъртия Г.“.Същия пресъздава обаче само деня на изповядване на сделката, но няма възприятия за времето преди нея за отношенията между страните.

Съдът намира, че следва да се възприемат показанията на всеки един от свидетелите, като възпроизвеждащи лични впечатления.Всеки един от тях е възприел ищеца в различни моменти и анализирайки ги в тяхната съвкупност, съдът изгражда своите изводи.

От гореизложеното е видно, че действително на ищеца са му изплатени сумите от 9000лв и от 200лв за продажба на наследствените му права от жалбоподателя преди изповядване на сделката.Това се потвърждава категорично от втората група свидетели.От първата група свидетели и най вече от показанията на св.Т К се установява, че преди да вземе това решение за продажба, ищецът е бил мотивиран със заплаха и закани от страна на жалбоподателя.Същия е бил малтретиран и по този начин в него са възбудени страхови представи в нарушение на добрите нрави да извърши процесните продажби на наследствени права.Ето защо и настоящата инстанция приема, че така сключените договори са осъществени под заплаха, поради което договори подлежат на унищожение, тъй като ищецът е бил принуден да ги сключи след възбуждане на основателен страх за себе си и близките от жалбоподателя-ответник в първоинстанционното производство.Искът е предявен в тригодишния преклузивен срок по чл.32, ал.2 от ЗЗД и като основателен правилно и законосъобразно е уважен, поради което и атакуваното в тази част решение следва да бъде потвърдено.

Основателно като последици от изхода на този иск е и уважаването на исковете с правно основание чл.108 от ЗС и чл.537, ал.2 от ГПК в която част жалбата също е неоснователна, а аткуваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на делото жалбоподателят следва да заплати на пълномощника на въззиваемия при условията на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатулрата сумата от 600лева адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът