РЕШЕНИЕ

№ 212

гр. Русе, 12.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова Членове: Палма Тараланска, Антоанета Атанасова като разгледа докладваното от Палма Тараланска Въззивно гражданско дело № 20254500500345 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е жалба от М. Н. М. против налагането на запор върху получаваната от нея по банкова сметка в „Юробанк България“ АД, постъпваща от ПОК „Доверие“ въз основа на Разпореждане за разсрочено изплащане на средства при придобито право на допълнителна пожизнена пенсия № Р-290574/10.08.2024 г. допълнителна пожизнена пенсия в размер на 100, 56 лв, извършен по изп.дело № 20222•••0401133 на ЧСИ М.М., рег. № •••, с район на действие ОС Русе. Излага доводи за това, че общият размер от 904, 31 лв, получен като сбор от така получаваната допълнителна пенсия – 100, 56 лв и тази за осигурителен стаж и възраст, отпусната й с разпореждане № •••••••••• от 25.07.2024 г. на ТП на НОИ гр. Търговище в размер на 803, 75 лв, е под размера на минималната работна заплата за страната и е несеквестируем. Прави се искане да се отмени атакуваното действие.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е подадено писмено възражение от взискателя в изпълнителното производство „ЕОС Матрикс“ ЕООД гр. София, чрез пълномощник, в което е изразено становище за неоснователност на жалбата поради неправилност и недоказаност на изложените твърдения относно наличието на несеквестируемост на сумите.

Счита, че несеквестируемостта на средствата от допълнителното пенсионно осигуряване касае само момента до който те се намират по индивидуалната партида на съответното осигурено лице и с разпределянето им от индивидуалната партида на лицето по негова банкова сметка, отпада несеквестируемият характер на същите и те подлежат на принудително изпълнение, тъй като придобиват характер на спестяване, а не на социално плащане, което да се ползва с абсолютната несеквестируемост.

Постъпили са мотиви по обжалваното действие от ЧСИ М.М., в което са развити мотиви за неоснователност на жалбата. Позовава се на чл. 129, ал.11 КСО, като също счита, че несеквестируемостта на средствата от допълнителното задължително пенсионно осигуряване е до момента, до който те се намират по индивидуалната партида на лицето и преминавайки по лична банкова сметка отпада тази закрила. Счита, че сумата от ПОК „Доверие“ не е пенсия по смисъла на закона - формира се индивидуална партида с наличност, като по преценка на лицето може да се изплати наведнъж или на месечни преводи и т.н. като по начина на формиране и разходване повече наподобява спестяване, поради което не следва да се ползва от закрилата на закона. А дори да се приеме, че е „пенсия“ съгласно законовите разпоредби и указанията в запорното съобщение – върху пенсията не е наложен запор. Запорът е наложен със запорно съобщение с изх. № 18468/26.10.2022 г. и съгласно изричните указания в него: „Запорът не е наложен върху суми до размер на минималната работна заплата, постъпващи от пенсия, трудово възнаграждение или друго възнаграждение за труд, нито пропорционално определената несеквестируема част от това вземане за текущия месец.“ ЧСИ М. счита, че запорът не следва да бъде вдиган.

При така установените обстоятелства Русенски окръжен съд намира от правна страна следното:

Приложими към така депозираната жалбата са разпоредбите на чл. 435, ал. 2, вр. с чл. 436 ГПК. Предвид цитираните разпоредби и установеното по делото, депозираната жалба е допустима. Съгласно чл.436, ал.1 ГПК жалбата се подава в едноседмичен срок от извършването на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението. Съгласно чл. 435, ал.2 ГПК длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, което не е ограничено със сроковете по чл. 436, ал.1 ГПК. Ето защо въз основа на гореизложеното следва да се приеме, че жалбата е депозирана в срок, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

Тълкувайки изложените доводи на жалбоподателя в депозирана жалба, съдът прави извод, че жалбоподателката намира доходът, върху който е наложен запор за несеквестируем.

Несеквестируеми са тези имуществени права на длъжника, относно които съдебният изпълнител не разполага с процесуалната власт да ги възбранява, запорира и продава. Правата, които са несеквестируеми поради изричната забрана на закона се сочат в ГПК от чл. 444 и чл. 446, както и в специалната разпоредба на чл. 114а, ал. 1 от КСО, в сила от 01.01.2011 г., както и чл. 129, ал.11 КСО - относими към настоящия случай. Съгласно разпоредбата на нормата на чл. 114а, ал. 1 от КСО, в сила от 01.01.2011 г. върху паричните обезщетения и помощите, изплащани по този кодекс, не могат да се налагат запори по реда на Гражданския процесуален кодекс и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или да се извършват други удръжки освен за задължения към държавното обществено осигуряване и за задължения за издръжка. Съгласно чл.446, ал.1 ГПК удръжки могат да се правят само ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чийто размер е над минималната работна заплата.

В конкретния случай за получаваната допълнителна пенсия, изплащана по реда на КСО от ПОК “Доверие“ преди всичко е налице защитата, която дава разпоредбата на чл. 114а, ал.1 КСО, тъй като вземането на взискателя „ЕОС Матрикс“ София не касае задължение, което изрично да е изключено от тази защита.

Освен това не е спорно, че сборът от получаваните от М. доходи е под размера на минималната работна заплата за страната. Спорният момент в случая се свежда до характера на получаваната сума от 100, 56 лв от ПОК „Доверие“, натрупана по индивидуалната партида на жалбоподателката М. Н. М. и превеждана съобразно Разпореждане за разсрочено изплащане на средства при придобито право на допълнителна пожизнена пенсия № Р- 290574/10.08.2024 г. по нейна лична сметка в „Юробанк България“ АД, по която е наложен запор от ЧСИ М.М.. Настоящият съдебен състав съобразявайки представените по делото доказателства и приложимите законови норми, намира за неоснователно и непочиващо на закона изразеното становище, че несеквестируемостта на средствата от допълнителното пенсионно осигуряване е само до момента до който те се намират по индивидуалната партида на съответното осигурено лице и с разпределянето им от индивидуалната партида на лицето по негова банкова сметка, отпада несеквестируемият характер на същите и те подлежат на принудително изпълнение, тъй като придобиват характер на спестяване, а не на социално плащане, което да се ползва с абсолютната несеквестируемост.

В нормата на чл. 129, ал.11 КСО законодателят изрично е регламентирал, че „Натрупаните средства в индивидуалната партида на осигурените лица не подлежат на принудително изпълнение“, което автоматично определя тяхната несеквестируемост. Следва да се отбележи, че нормата касае всички натрупани средства по индивидуалната партида, а не само до момента, в който започне тяхното изплащане още повече, че доколкото тези средства за да бъдат получени, следва да бъдат преведени по конкретна сметка на осигуреното лице, то не може да се приеме и звучи абсурдно, с това действие да се променя характера им и те от средства за задължително пенсионно осигуряване да придобиват характер на спестявания и да отпада несеквестируемостта им.

Видно от представените по делото писмени доказателства - Разпореждане за разсрочено изплащане на средства при придобито право на допълнителна пожизнена пенсия № Р-290574/10.08.2024 г. от ПОК „Доверие“ и Разпореждане № •••••••••• от 25.07.2024 г. на ТП на НОИ гр. Търговище, общият размер от 904, 31 лв, получен като сбор от двете суми 100, 56 лв и 803, 75 лв, е под размера на минималната работна заплата за страната и като такъв се явява несеквестируем.

Ето защо въз основа на гореизложеното съдът приема, че следва да бъде отменено насочването на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо, а именно – постъпващата от ПОК „Доверие“ по банкова сметка в „Юробанк България“ сума в размер на 100, 56 лв въз основа на Разпореждане за разсрочено изплащане на средства при придобито право на допълнителна пожизнена пенсия № Р-290574/10.08.2024 г. Обжалваният запор противоречи на разпоредбата на чл. 114а и чл. 129, ал.11 КСО от Кодекса за социално осигуряване доколкото е наложен върху обезщетения от НОИ, не цели удовлетворяване на вземане за издръжка и е налице несеквестируемост на постъпващите суми.

Водим от горното, съдът