Решение № 1567 от 9.5.2023 г. на Районен съд - Варна по дело № 518/2023 г.

производството по гр.дело № 60807/2020 г. като е изпратил делото по подсъдност на РС Варна, установявайки след извършена справка в НБДН, че адресът на ищцата в НБД Население се намира на територията на РС Варна. Във ВРС по исковата молба на ищцата е образувано настоящото гражданско дело № 518/ 2023 г., а преписът от исковата молба на ищцата е бил връчен на ответника на 06.02.2023 г. ( л. 8 - ми от настоящо дело )- или повече от две години от сезирането на съда. При така изложеното, независимо, че от датата на сезирането на съда, до момента, са изминали повече от две години, съдът следва да даде отговор по същество на спора изтекла ли е давността от 3 и 5 години по 111, б.“в“ и чл.110 и чл. ЗЗД, настъпила ли е перемпция, както твърди ищцата и не оспорва ответника и допустим и основателен ли е предявения отрицателен установителен иск. Отговорите на посочените по - горе въпроси, съдът извежда на база доказателствата по делото, като счита, че за ищцата е налице правен интерес от постановяване на акт по същество, т.к. независимо от перемцпията на която се позовава ответника, кредиторът би могъл на база изпълнителния титул с който се твърди а и доказва по делото, да инициира ново изпълнително производство. От материалите по изисканото и приобщено като писмено доказателство заверено за вярност с оригинала копие на цялото изпълнително дело № 2013•••0404694 по описа на ЧСИ М. Б. (109 листа) се установява, че ответното дружество „М. Ф. М. „ АД на 07.06.2013 г. е депозирало писмена молба до ЧСИ М. Б. - ЧСИ с рег.№ ••• и район на действие СГС. От приобщеното на л. 38 - ми от настоящото дело заверено копие на писмената молба на ответното дружество и заверено копие на изпълнителен лист, приложено на л. 40 - ти по делото ( л. 3 -ти от изпълнителното дело ) се установява, че Изпълнителен лист от 21 май 2013 г. е бил издаден в полза на ответното дружество против ищцата по частно гр.дело № 444/2013 г. по описа на РС Варна, Х II - ти състав на осн. чл. 416 вр. чл. 410 ГПК въз основа на влязла в законна сила Заповед за изпълнение № 303/15.1.2013 г. Съгласно изпълнителния лист М. И. е следвало да заплати на ответното дружество „М. Ф. М.“ АД сумата от 599, 11 лв. - представляваща дължима главница по договор за цесия на вземания от 30.06.2009 г., сключен с цедента “ Б. П. П. Ф.„ЕАД, кредитор на длъжника по договор за кредит за покупка на стоки CREX 01401688 от 11.1.2017 г., сумата от 61, 58 лв., представляваща договорна лихва за периода от 15.02.2007 г. до 15.07.2008 г., сумата от 142, 44 лв. представляваща законна лихва за забава за периода от 30.06.2009 г. до 09.01.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 14.01.2023 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 125 лв. разноски по делото. ВРС въз основа на цитираните по-горе доказателства, приема, че на 07.06.2013 г. „М. Ф. М. „ АД по надлежния ред е инициирало изпълнителното производство против длъжника М. И.. В полза на ответното дружество е бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 444/2013 г., въз основа на влязла в законна сила Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, като въз основа на изпълнителния лист, с писмена молба ответникът в качеството си на взискател е отправил искането си за образуване на изпълнителното дело до ЧСИ Б. ведно с искания по чл. 426, чл. 428 ГПК и с посочване на изпълнителни способи, възложени на ЧСИ. Видно от л.4 -ти от изпълнително дело, с писмено Разпореждане от 7.6.2013 г. е било образувано посоченото по - горе изпълнително дело № 2013•••0404694 по описа на ЧСИ М.Б. по искане на взискателя „М. Ф. М.“ АД против длъжника М. И.. От материалите по изпълнителното делото - л. 11 - ти е видно, че ПДИ е била изготвена до длъжника на 17.6.2013 г., без данни да е връчена, а на дата 17.06.2013 г. са изготвени и запорни съобщения 25 броя / л. 12 - 36 от изпълнителното дело /, както и още 6 бр./ л. 38, 40, 42, 43, 47, 48 от изпълнителното дело /. Приложените на л. 49 и 50 от изпълнителното делото заверени копия на обратни разписки отразяват факта, че както ПДИ, така и запорно съобщение не са получени от длъжника. Установява се от листи 51 52, 53 от изпълнителното дело, че „Б. П. Б.“ АД във връзка със запорното съобщение от 17.06.2013 г. на ЧСИ № ••• е наложила запор на картова левова сметка на длъжника М. И., като на 09.08.2013 г. е превела наличната сума по сметка на длъжника в размер на 316, 51 лв. по сметка на ЧСИ № •••. С писмена молба от 25.10.2013 г. длъжникът М. И. е отправила писмено искане до ЧСИ № ••• да бъде вдигнат запора, наложен върху банковите й сметки и да й бъдат възстановени сумите, спрени от ЧСИ за трудовото й възнаграждение за месеците юни, юли, август и септември 2013 г., т.к. възнаграждението й било под минималната работна заплата и не разполагала със средства да живеене / освен детските надбавки / за нея и за малолетното й дете /. Установява се от приложените на листи 64, 65, 66 от изпълнителното дело съобщения за вдигане на запори, изготвени от ЧСИ М.Б. по изпълнителното дело, адресирани до „ ••• „АД, •••АД, „••• „ ЕАД всички от 25.10.2013г., че с цитираните съобщения частният съдебен изпълнителен е вдигнал наложените запори. Видно от л. 67 -ми от изпълнителното делото на 19.09.2013 г. „••• „ АД е превела наличната сума от 110, 37 лв. по сметка на длъжника, а на 08.10.2013 г. и сумата от 119, 04 лв./л. 69 от изпълнителното дело, съответно л. 106 - ти от настоящото дело /. Приложената на л. 73 - ти от изпълнителното дело молба на взискателя носи дата 19.07.2017 г. и е първата по хронология след образуване на изпълнителното дело. В същата молба взискателят е обективирал искане до ЧСИ да бъде извършена справка в НОИ за установяване на наличието на регистрирани трудови правоотношения на името на длъжника по изпълнителното дело и за налагане на ЗАПОР върху секвестириуеми доходи. С последваща молба от 13.09.2018 г. / л. 74/ взискателят е поискал от ЧСИ извършване на справка в регистъра на БНБ за регистрирани банкови сметки на името на длъжника и за налагане на ЗАПОР върху тях. Следващата молба приложена на л. 75- ти от изпълнителното дело е молбата на взискателя от дата 13.07.2020 г.с която е поискано извършване на справка в НАП / НОИ за установяване на наличието на регистрирани трудови правоотношения / пенсия на името на длъжника по изпълнителното дело, извършване на справка в регистъра на БНБ за регистрирани банкови сметки и налагане на запор, както и за извършване на справка в дирекция Общински приходи МДТ за установяване на декларирано имущество на името на длъжника. От приложеното на л. 76- ти по изпълнителното дело запорно съобщение от дата 10.08.2020 г., адресирано до „•••“ЕООД се установява, че е наложен от ЧСИ Б. по изпълнителното дело против длъжника М. И. на запор на трудовото й възнаграждение, при ежемесечни удръжки от трудовото възнаграждение при спазване на правилата на чл. 446 ГПК, получено от адресата на 17.08.2020 г. / л. 77от изпълнителното дело/, а с нарочно съобщение от 28.08.2020 г. работодателят на длъжника е уведомил ЧСИ, че считано от 10.09.2020 г. ще удържа ежемесечно половината на 1/3 от нетното възнаграждение на лицето. Видно от лист 79 - ти от изпълнителното дело на 23.09.2020 г. длъжникът М. И. е посочила в писмена молба до ЧСИ М.Б. по изпълнително дело № 4694/2013 г., че към 31.08.2020 г. от получаваната от М.И. работна заплата в минимален размер за страната, на основание наложен запор по изпълнително дело № 4694/2013 г. са й били удържани 155, 23 лв. в нарушение на чл. 446 ГПК, поради което и длъжникът М.И. е поискала възстановяване на удържаната сума по банковата й смека водена в Пощенска банка с посочени в молбата реквизити. От приобщеното на лист 84 - ти по изпълнителното дело Постановление се установява и изяснява факта, че на дата 24.09.2020 г. ЧСИ М.Б. е постановил на основание чл. 433, ал.1 т. 8 ГПК прекратяване на изпълнителното производство по изпълнително дело № 201380404694. Постановлението за прекратяване на изпълнителното дело няма данни да е влязло в законна сила, но по изпълнителното дело на лист 85 - ти е приложено съобщение до взискателя за прекратяването на изпълнителното дело. Установява се също така от л. 105 -ти, че сумата от 155, 23 лв. е преведена по сметка на М.И. на 7.10.2020 г., а приложените на л. 87 - 104 съобщения от 28.09.2020 г. / до работодателя на М.И. / и от 6.10.2020г. до Банки „•••“ АД, „••• „, „••• „ ЕАД, „••• „ АД, „••• „ АД, „•••“ АД, “•••“АД, „••• „ АД, „•••“ АД, „•••“ АД и „•••“ АД доказват вдигането на запорите на банковите сметки на длъжника. Последната молба, която се съдържа по изпълнителното дело, е молба от дата 2.12.2020 г. на М. И., изгонената чрез адв.П. Н., с която е отправено искане да бъде предоставена на М.И. справка по изпълнителното дело за разпределение на паричните суми в общ размер на 426, 87 лв., постъпили за погасяване на задължението по изпълнителен лист издаден на 21 май 2013 г. пот РС Варна по частно гр.дело №444/2013 г., както и каква част от постъпилите суми са разпределени на взискателя и каква част е разпределена за покриване на разходите по изпълнителното дело съгласно ТТР към ЗЧСИ. Извън материалите по изпълнителното дело, с отговора на искова молба ответникът е представил копие на преводно нареждане от дата 28.09.2020 г. от което е видно, че сумата от 135, 43 лв. е била върната на М. И.. Приложеното на лист 11 - ти гръб по делото заверено за вярност с оригинала копие на преводно нареждане не е оспорено от длъжника. Въз основа на гореизложеното, ВРС приема че по делото е безспорно доказано, че е налице фактическия състав на чл. 433, ал.1 т. 8 ГПК. В чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е предвидено, че изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Съгласно разрешението и мотивите към т. 10 от ТР № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Съгласно съдебната практика, прекратяването на изпълнителното производство в хипотезата на чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК настъпва по право, като акта на съдебния изпълнител само констатира това прекратяване.Настъпилата по изпълнителното производство перемпция не се оспорва от страните по делото, а и същата както бе отчетено е констатирана с Постановлението на ЧСИ Б. от дата 24.09.2020 г., приложено на л. 84 - ти по изпълнителното дело. Недоказано е по делото твърдението на ответника, че изпълнителното производство е прекратено по молба на длъжника, т.к. по изпълнителното дело такава молба от М.И. не е подавана, а и на второ място липсват данни Постановлението по чл.433 ГПК от 24.09.2020 г. да е влязло в законна сила. Ето защо и специалния отрицателен установителен иск с правно осн. чл. 439 ГПК предявен в съда на 05.12.2020 г. се явява процесуално допустим. По същество на спора както бе отчетено и по-горе ответникът не е оспорил, че задължението е погасено по давност и не подлежи на принудително изпълнение. За да бъде даден правилен отговор на въпроса изтекла ли е давността по чл.110 и чл.111, б. „в„ ЗЗД, съдът следва да съобрази налице ли е прекъсване на давностния срок, респ. датата на която е започвал да тече нов давностен срок както и датите на които са извършени действия прекъсващи давността в изпълнителното производство. Сред действията по принудително изпълнение, които прекъсват давността, се приемат: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. В тази връзка в настоящото производство подлежи на изследване въпроса дали спрямо ищцата М. И. изпълнителното производство е било прекратено поради перемпция и дали спрямо нея е изтекла предвидената в закона пет годишна давност за погасяване на паричните вземания, изчерпателно изброени в петитума на иска. Спрямо длъжника М. И. по изпълнителното дело, на база приобщеното по делото заверено копие на изпълнителното делото, съдът констатира, че са били извършени следните изпълнителни действия, които прекъсват давността: запорни съобщения от 17.06.2013 г.за налагане на запор на банкови сметки, от 10.08.2020 г. за налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника, както и молби на взискателя от 19.07.2017 г. 13.09.2018 г. и 13.07.2020 до ЧСИ с искания за извършване на справки и налагане на запор. Тези действия съдът следва да съобрази и прекъсването на давността, като отчита и задължителната сила на ТР и датата на образуване на изпълнителното производство. Относно приложимостта на нормата на чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД в изпълнителния процес по изпълнителни дела за събиране на вземания, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС е постановено Тълкувателно решение № 3 /2020 от 28.03.2023 г. по т. д. № 3/2020 г., ОСГТК на ВКС, съгласно което погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, т.к. за тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г. Процесното изпълнително дело е образувано на 07.06.2013г.., която дата предхожда приемането на ТР № 2/2015 г., поради което давността би започнала да тече от 26.06.2015 г., а не в по-ранен момент, каквито твърдения се съдържат в исковата молба. Въпреки това, доколкото след изпълнителното действие от 17.06.2013 г. до 17.06.2016 г. не са извършвани други изпълнителни действия, то и изпълнителното производство е прекратено на последната дата по право спрямо длъжника на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради настъпилата перемпция. Следващото изпълнително действие, което прекъсва давността, може да бъде налагането на запор на трудовото възнаграждение на длъжника от 10.08.2020 г. В случая, обаче, това действие е било извършено по вече по прекратено по право изпълнително производство спрямо този длъжник. Настоящият съдебен състав споделя становището в практиката, че каквото и да е основанието за прекратяване на изпълнителното производство, всички предприети изпълнителни действия по него се обезсилват по право и дори да е имало такива, и да са били от вида на посочените в чл. 116 б. „в“ ГПК, те не могат да доведат до прекъсване на давността. Това се отнася и за извършените действия след прекратяване на производството, каквито в случая се явяват молбите на взискателя от 07.2017 г. 13.09.2018 г. и 13.07.2020 г. за извършване на справки и налагане на запор. Същите не могат да имат за последица прекъсване теченето на погасителната давност.От момента на прекратяването на изпълнителното производство /17.06.2016г. / започва да тече новата пет годишна погасителна давност която е изтекла. (така: Решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г., IV г. о. на ВКС). По делото няма данни( а и твърдения ) за образуване на ново изпълнително дело от страна на кредитора, както и извършване на изпълнителни действия по него прекъсващи давността, поради което и следва да се приеме, че искът по чл. 439 ГПК е основателен и вземането е погасено по давност. Настоящият състав приема, че единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Към момента, на 09.03.2023 г., е образувано тълкувателно дело № 2/2023 г., Решението по което на ОСГТК на ВКС ще даде отговор на един от спорните въпроси в настоящия казус - въпрос номер 3: Погасителната давност прекъсва ли се от изпълнителното действие извършено по изпълнителното дело, по което е настъпила перемция? В обобщение, ВРС приема, че независимо от настъпилата перемпция, приложена от ЧСИ с Постановлението по чл.433, ал.1 т. 8 ГПК, твърденията на ищцата затова, че е изтекъл давностния срокът от 3 и от 5 години по чл.110 и чл. 111, б.“ в „ ЗЗД са верни и доказани, респективно и установителният иск е доказан. Искът не е оспорен по размер от ответника, а и по изпълнителното дело се съдържат данни за първоначалния размер на дължимите се от длъжника в полза на взискателя парични вземания, вписани в изпълнителния титул - изпълнителен лист. Липсва спор по делото, че в хода на изпълнителното производство е извършвано плащане в полза на взискателя, като не е оспорен и размера и основанието на извършеното плащане, поредността на покриване на паричните вземания и размерите на останалите /според ищцата / непогасени чрез плащане главни и акцесорни вземания, вписани в петитума на иска. Установено и доказано на база данните в изпълнителното производство е че последното плащане е било сторено на 21.10.2013 г., плащане на сума в размер на 119, 04 лв. и от тази дата до 21.10.2016 г. и 21.10.2018 г. е изтекъл тригодишния срок по отношение на лихвите и петгодишния давностен срок за главницата.Т.е. към датата на сезиране на РС София през 2020 г. давността визирана в чл. 110 и чл. 111 б. „ в „ ЗЗД е била изтекла и искът се явява и основателен и доказан. С оглед изхода на спора по делото съдът следва да присъди сторените от ищцата съдебно - деловодни разноски, т.к. такива са поискани още с депозиране на исковата молба. Видно от материалите по първоначално заведеното пред СРС гр.дело, лист 14 - ти, ищцата е заплатила държавна такса в размер на 50, 00 лв., съгласно разпореждането на съда от 11.3.2020 г./л.3 -ти от делото - гръб /. В списъка по чл. 80 ГПК ищцата е посочила два разхода - за заплатена държавна такса от 50 лв. и за адвокатско възнаграждение.Видно от договора за правна помощ от 28 март 2023 г. ищцата е представлявана от адв.П.Н. при условията на чл. 38 ал.1, т.2 ЗАдв, поради което и съгласно чл. 38, ал.2 ЗАдв, съдът следва да определи дължимото се в пола на адв. П. Й. Н. адвокатско възнаграждение. За да определи размера на адвокатско възнаграждение съдът се ръководи от разпоредите на Наредба № 1 / 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При материален интерес по делото общо 888, 24 лв. съдът определя размера на дължимото се в полза на адв.П.Н. възнаграждение в размер на 400 лв. съгласно чл. 7, ал.1, т.1 от Наредба № 1 / 2014 г., без да е обвързан с посочения размер от 500 лв. в договора за правна помощ и в списъка по чл.80 ГПК. Определяйки размера на дължимото се адвокатско възнаграждение съгласно правилата на чл. 38, ал.2 ЗАдв. и Наредба № 1 / 2004 г., съдът не дължи нарочно произнасяне по евентуалното възражение на ответното дружество за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. На последно място, доколкото по делото не е постановено Решение при условията на чл. 237 ГПК, съдът намира, че е неприложима нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК, т.к. не са налице двете кумулативни предпоставки, поради което съдът на осн. чл. 78, ал.1 ГПК присъжда сумата от 50, 00 лв. съдебно - деловодни разноски за заплатена държавна такса в полза на ищцата и сумата от 400 лв.съдено - деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в полза на адв.П.Н. за осъществената правна помощ на ищцата на осн. чл. 38, ал.2 ЗАдв. Водим от горното, съдът