Решение № 7598 от 14.11.2017 г. на Софийски градски съд по дело № 38/2017 г.

Производството пред ЧСИ С.Я., рег. № 844, по № 20138440404217, ЧСИ С.Я., е с взискател „М.“ АД (като няма спор, че по силата на цесия дружеството е заместило „У.К.Б.“ АД). Предмет на изпълнението е вземане срещу длъжника Т.В.Д., като за събиране на дълга действията на ЧСИ са насочени към съсобствен имот, в който Д. е заявил, че притежава идеална част. Относно това право по делото е депозиран констативен нотариален акт № 135, дело № 12573/05 г., л. 496 от преписката на ЧСИ. По делото е представена Заповед № 1268 от 11.03.1952 г. на Министъра на комуналното стопанство и благоустройството въз основа на чл. 29 ЗПИНМ, с която е утвърдена регулацията на кв. № 170 и отреждането на парцел І за студентско общежитие и парцел ІІ - за БАН, в м. Гео Милев. В същото време от страна на жалбоподателя е представен н.а. № 28 от 15.07.2003 г., установяващ право на собственост по чл. 10, ал. 2 от ЗБАН, според който БАН е признат за собственик на дворно място (терен на научния комплекс на БАН – ІV км), находящо се в гр. София, р-н Слатина, с площ от около 250 000 кв.м., съставляващо съгласно Заповед № 1268 от 11.03.1952 г., на Министерството на комуналното стопанство и благоустройството, парцел ІІ, отреден за БАН, кв. 170, м. Гео Милев. По делото е назначена и приета СТЕ, според която процесния спорен имот е с пл. № 449 от кв. 1, на действащия РП на София от 2000 г., и е с площ от 575 кв.м., като върху изготвената скица е изписан и изчертан по цифри 1, 2, 3, 4, 1. Вещото лице е посочило, че този имот попада в парцел ІІ „За БАН“ по РП от 1952 г. Този парцел освен това е предмет и на посочения по-горе н.а. № 28 от 15.07.2003 г. В хода на производството са разпитани като свидетели Н.Д.Д. и П. П.П.. Св. Д., работеща в Дом на учения като касиер – счетоводител от 1985 г. до сега, сочи, че познава комплекса на БАН на „ІV км.“, който се намира между бул. Цариградско шосе, ул. •••••, ул. •••••••••, като процесния имот попада в комплекса и е на ъгъла между последните две улици, като площта му е около половин декар. Този терен се стопанисвал от БАН, като според свидетелката други претенции от юридически или физически лица не са предявявани. Посочено е, че комплексът е ограден, има две бариери от две страни, но самият имот няма самостоятелна ограда. Св. П., работи в Института за исторически изследвания към БАН от март 1990 г. до сега. Тя също сочи, че познава комплекса на БАН, който е с граници бул. Цариградско шосе, ул. •••••, ул. •••••••••, линията между „А.А.“ и „Акад. Бончев“. Процесния имот бил около половин декар и бил до института, в който свидетелката работи. Теренът бил стопанисван от БАН, като в него имало тревна площ и пътека. Целият комплекс на БАН е описан като ограден, с два обособени поста с бариери и денонощна охрана, където минават колите. Според св. П.никой друг не е проявявал интерес към имота. При наличните данни съдът приема следното: Съдът намира, че депозираната жалба е постъпила в срок. Няма убедителни данни (вкл. официални удостоверявания за връчване на съобщения), от които да се установи, че жалбоподателят е узнал за насрочения опис преди посочената от него дата – 24.06.2015 г. Ето защо, жалбата постъпила на 29.06.2015 г. следва да се приеме за спазила срока за обжалване. Съгласно чл. 435, ал. 4 ГПК трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението е насочено върху вещ, която в деня на възбраната се намира във владение на това лице. Ето защо доколкото жалбоподателят твърди, че владее имота от 1952 г. до настоящия момент (което се установи и от свидетелските показания) съдът приема, че депозираната жалба е допустима с оглед качеството на лицето, което я депозира. В настоящото производство съдът следва да провери въпросите, касаещи собствеността на спорния имот, като в случай, че се установи, че вещта принадлежи на длъжника по изпълнението, макар и да се намира във владение на третото лице – жалбоподател, законът приема, че изпълнението е законно и валидно е породило правните си последици (така в доктрината БГПП, С., Ж., стр. 794, изд. 2000 г.). Обратно – ако третото лице ангажира доказателства, че е титуляр на право на собственост, макар в настоящото производство да не се разрешава материално правен спор в тази насока, съдът ще следва да приеме, че действията на ЧСИ, доколкото са насочени към имот - чужда собственост (а не на длъжника) са незаконосъобразни. От събраните в хода на настоящия процес доказателства се налага извода, че правото на собственост върху процесния имот на длъжника Т.В.Д. не е безспорно установено. Напротив – наличните данни водят до извод, че права върху имота има жалбоподателя БАН. Същият, по силата на нормата на чл. 10, ал. 2 ЗБАН, на която се позовава, и въз основа на заповед № 1268/11.03.1952 г. на Министерство на комуналното стопанство и благоустройството (представена по делото на л. 9) се легитимира като собственик на целия парцел ІІ, в който попада и спорния терен. Сочената норма от ЗБАН (от 1991 г.) предвижда, че Народното събрание предоставя в собственост на Българската академия на науките стопанисваните от нея държавни терени, сгради, машини, съоръжения, апаратура, книжен фонд, парични средства и други движими вещи. От събраните гласни доказателства се установява, че от 1985 г. Академията стопанисва имота, поради което по силата на закона, тя е придобила правото на собственост върху него. (Така й решение № 795 от 8.08.2003 г. по гр. д. № 701/2002 г., ВКС, ІV г.о., решение № 1106 от 26.10.2006 г. по гр. д. № 1774/2005 г., ВКС, ІV-б г.о. и решение № 645 от 5.10.2009 г. по гр. д. № 6356/2007 г., ВКС, I. г. о.). Поради казаното следва да се приеме, че соченият имот не е можел да бъде предмет на реституция по реда на ЗВСОНИ, тъй като към влизане в сила на ЗВСОНИ (обн. ДВ бр. 15/21.02.1992 г. ) вече не е бил собствен на държавата, а на БАН по силата на чл. 10, ал. 2 ЗБАН. Развилото се административно производство по реституция е бил без участието на жалбоподателя, поради което той не е можел и да възрази в защита на правата си. С оглед казаното по-горе, съдът приема, че в случая е налице нарушение на чл. 483 ГПК, тъй като преди извършеният опис ЧСИ не е установил по безспорен начин правото на длъжника Д. върху описваното имущество. Не е било съобразено и обстоятелството, че за имота е бил вписан нотариален акт за собственост на БАН от 2003 г., което е можело да послужи като основание за извършване на допълнителна проверка относно въпроса за принадлежността на имота (още повече, че длъжникът се е легитимирал с констативен нотариален акт). Описването на имот, владян от трето лице без категорично установени права в полза на длъжника, при всички случаи съставлява нарушение на правилата по съдебното изпълнение. Ето защо по реда на чл. 435, ал. 4 ГПК атакуваните действия на ЧСИ следва да бъдат отменени.