Решение № 43 от 4.2.2022 г. на Районен съд - Габрово по дело № 1756/2021 г.

Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. В исковата молба се твърди, че на 17.07.2019г. ищецът е бил привлечен в качество на обвиняем по досъдебно производство № 234/2019 г. по описа на РУП- Габрово за престъпление с правна квалификация по чл.290 ал.1 от НК. За защита по цитираното досъдебното производство ползвал услугите на договорен адвокат, като защитата е реално осъществена чрез консултиране и участие в процесуални действия по привличане и разпит на обвиняем и запознаване с материалите по досъдебното производство. За предоставената услуга по силата на Договор за правна защита и съдействие от 07.08.2019г., ищецът заплатил адвокатски хонорар в размер 500лв., от които 250лв. в брой на 07.08.2019г. и 250лв. - чрез банков превод на 27.11.2019 г. Въз основа на Обвинителен акт от 11.10.2019 г. на Районна прокуратура Габрово, във връзка с посоченото по-горе досъдебно производство, Районен съд Габрово образувал срещу ищеца наказателно дело от общ характер № 1066/2019г. С Присъда № 328/28.07.2020г., С. е осъден и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 9 месеца, като изтърпяването на наказанието било отложено за срок от 3 години. За защита по цитираното наказателно дело от общ характер, ищецът ангажирал услугите на договорен адвокат, като защитата е реално осъществена чрез консултиране и процесуално представителство в съдебни заседания на 21.01.2020 г., 18.02.2020 г., 16.06.2020 г. и 28.07.2020 г. За предоставената услуга по силата на Договор за правна защита и съдействие от 28.11.2019 г., ищецът заплатил в брой адвокатски хонорар в размер 800лв. и по силата на същия договор, защитникът предявил пред Окръжен съд Габрово въззивна жалба срещу цитираната осъдителна присъда. По силата на Договор за правна защита и съдействие от 23.11.2020 г., защитник е осъществил материално-правна работа пред въззивната инстанция Окръжен съд Габрово, депозирани са допълнителни писмени изложения към въззивна жалба, с вх.№ 261354/09.12.2020 г. и е осъществено процесуално представителство в съдебни заседания на 03.02.2021г. и 10.03.2021г. по въззивно наказателно дело от общ характер № 124/2021 г. С Присъда № 260001/10.03.2021г. Окръжен съд Габрово е отменил първоинстанционната присъда в осъдителната част и признал ищеца за невиновен по повдигнатото обвинение. За предоставената правна услуга и защита по силата на договор за правна защита и съдействие от 23.11.2020 г.. ищецът заплатил в брой адвокатски хонорар в размер 600лв. По касационен протест, предявен от Габровска окръжна прокуратура срещу оправдателната присъда №260001/10.03.2021г. на ГОС, във Върховния касационен съд, 2-ро н.о., било образувано наказателно дело № 461/2021 г. С решение № 60116/13.09.2021г. ВКС оставил в сила оправдателната Присъда № 260001/10.03.2021г. на ГОС, с което ищецът бил окончателно оправдан по обвинението с правна квалификация по чл. 290, ал. 1от НК. По силата на силата Договор за правна защита и съдействие от 18.06.2021 г. за защита пред ВКС и участие в с.з. на 18.06.2021г. ищецът заплатил в брой адвокатски хонорар в размер 600лв. Ищецът счита, че разходите за платени адвокатски хонорари са направени поради необходимост от защита и са последица от неоснователната наказателна репресия, следваща от обвинителния акт, поради което тези разходи представляват имуществени вреди, подлежащи на репариране от държавата в лицето на Прокуратурата на Република България. Изложената фактическа обстановка обуславя правния интерес на ищеца, поради което моли съда да постанови решение, с което да осъди Прокуратурата на Република България да му заплати сума в размер от 2 500 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от незаконно обвинение за извършено престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК - производството, което е приключило с оправдателна присъда, ведно със законната лихва върху сумата от 14.10.2021 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 2, ал.1, т.З от ЗОДОВ. В отговора си ответникът заема следното становище: Влязлата в сила оправдателна присъда по НОХД №1066/2019 г. на PC Габрово е основание за водене на гражданското дело, но оспорва исковата претенция за имуществени вреди по основание, тъй като към исковата молба не е приложена твърдяната присъда. Исковата претенция се оспорва и по отношение нейния размер, като недоказана, тъй като от ищеца не са приложени доказателства за реално заплащане на твърдяното от него адвокатско възнаграждение чрез посочените в исковата молба договори за правна помощ. Съдът, след като обсъди събраните доказателства по делото, приема за установено от фактическа и правна страна следното: От представените писмени доказателства: операционна бележка №41/27.11.2019г., извлечение от банкова сметка от 27.01.2019г. от банка „ДСК” АД и приложеното НОХД №1066/2019г. по описа на РС- Габрово, се установява следната фактология: С Присъда №328/28.07.2020г. постановена по НОХД №1066/2019г. на РС- Габрово, ищецът А.Х. С. е признат за виновен в това, че на 28.06.2017г. в гр.Габрово по досъдебно производство №193/22017г. по описа на РУ-Габрово, пред разследващ полицай като свидетел по делото, устно и съзнателно потвърдил неистина- че на 22.03.2017г. през нощта, в района на дискотека „Алегро” бил блъснат от таксиметров автомобил, управляван от Б.С.Б. от гр.Габрово, с което е извършил престъпление по чл.290, ал.1 от НК. С Присъда №260001 от 10.03.2021г. по ВНОХД №124/2020г. на ОС – Габрово, е отменена Присъда №328 от 28.07.2020г. по НОХД №1066/2019г. на РС- Габрово в осъдителната част, вместо което ищецът А.Х. С. е признат за невинен и е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.290, ал. 1 от НК. С решение №60116 от 13.09.2021г. на второ н.о. по КНД №461/ 2021г. на ВКС, е оставена в сила Присъда №260001 от 10.03.2021г. по ВНОХД №124/2020г. на ОС – Габрово. На 17.07.2019г. ищецът е бил привлечен в качество на обвиняем по досъдебно производство № 234/2019г. по описа на РУП- Габрово за престъпление с правна квалификация по чл.290, ал.1 от НК. За защита по цитираното досъдебното производство ползвал услугите на договорен адвокат, като защитата е реално осъществена чрез консултиране и участие в процесуални действия по привличане и разпит на обвиняем и запознаване с материалите по досъдебното производство. За предоставената услуга по силата на Договор за правна защита и съдействие от 07.08.2019г., ищецът заплатил адвокатски хонорар в размер 500 лв., от които 250лв. в брой на 07.08.2019г. и 250лв. - чрез банков превод на 27.11.2019 г. Въз основа на Обвинителен акт от 11.10.2019 г. на Районна прокуратура Габрово, във връзка с посоченото по-горе досъдебно производство, Районен съд Габрово образувал срещу ищеца наказателно дело от общ характер № 1066/2019г. С Присъда № 328/28.07.2020 г., С. е осъден и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 9 месеца, като изтърпяването на наказанието било отложено за срок от 3 години. За защита по цитираното наказателно дело от общ характер, ищецът ангажирал услугите на договорен адвокат, като защитата е реално осъществена чрез консултиране и процесуално представителство в съдебни заседания на 21.01.2020г., 18.02.2020 г., 16.06.2020 г. и 28.07.2020 г. За предоставената услуга по силата на Договор за правна защита и съдействие от 28.11.2019 г., ищецът заплатил в брой адвокатски хонорар в размер 800лв. и по силата на същия договор, защитникът предявил пред Окръжен съд Габрово въззивна жалба срещу цитираната осъдителна присъда. По силата на Договор за правна защита и съдействие от 23.11.2020 г., защитник е осъществил материално-правна работа пред въззивната инстанция Окръжен съд Габрово, депозирани са допълнителни писмени изложения към въззивна жалба, с вх.№ 261354/09.12.2020г. и е осъществено процесуално представителство в съдебни заседания на 03.02.2021г. и 10.03.2021г. по въззивно наказателно дело от общ характер № 124/2021г. С Присъда № 260001/10.03.2021г. Окръжен съд Габрово е отменил първоинстанционата присъда в осъдителната част и признал ищеца за невиновен по повдигнатото обвинение. За предоставената правна услуга и защита по силата на договор за правна защита и съдействие от 23.11.2020 г.. ищецът заплатил в брой адвокатски хонорар в размер 600лв. По касационен протест, предявен от Габровска окръжна прокуратура срещу оправдателната присъда №260001/10.03.2021г. на ГОС, във Върховния касационен съд, 2-ро н.о., било образувано наказателно дело № 461/2021 г. С решение № 60116/13.09.2021 г. ВКС оставил в сила оправдателната Присъда № 260001/10.03.2021 г. на ГОС, с което ищецът бил окончателно оправдан по обвинението с правна квалификация по чл. 290, ал. 1от НК. По силата на силата Договор за правна защита и съдействие от 18.06.2021 г. за защита пред ВКС и участие в съдебно заседание на 18.06.2021г. ищецът заплатил в брой адвокатски хонорар в размер 600лв.. Правната квалификация на предявеният иск е по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, доколкото се претендират имуществени вреди, причинени от незаконно наказателно преследване, повдигнато и поддържано от Прокуратурата. Претенцията на ищеца се обосновава с отговорността на държавата за незаконната дейност на нейните правозащитни органи и по-конкретно на разпоредбата на член 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, съобразно която Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани, от органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции, от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Следва да се приеме, че в настоящия случай е доказана първата предпоставка за уважаване на иска по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, а именно незаконно наказателно преследване по отношение на ищеца, повдигнато и поддържано от Прокуратурата на Република България, приключило с оправдателна присъда. Останалите предпоставки за уважаване на иска са: доказване на твърдените от ищеца претърпени имуществените вреди; причинно - следствена връзка между вредите и неправомерните актове на държавните органи /факта на деянието/. От анализа на събраните доказателства следва да се направи извод, че ищецът А.Х. С., е вложил средства за защитата си по НОХД №1066/2019г. на РС- Габрово общо в размер на 2500лв., от които: сумата 500лв. по договор за правна защита и съдействие от 07.08.2019г.; сумата 800лв. по договор за правна защита и съдействие от 28.11.2019г.; сумата 600лв. по договор за правна защита и съдействие от 23.11.2020г. и сумата 600лв. по договор за правна защита и съдействие от 18.06.2021г.. В съответствие с гореизложеното, съдът приема, че причинените на ищеца имуществени вреди са установени общо в размер на 2 500лв. С решение по гр. д. № 55/2009 г., решение по гр. д. № 563/2009 г., двете на IV г. о. и решение по гр. д. № 1651/2009 г., III г. о., Определение № 597 от 8.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1785/2013 г., IV г. о., ГК, е прието, че направените от ищеца разходи в хода на наказателното преследване, приключило с оправдателна присъда, съответно прекратяване, представляват имуществена вреда, за която държавата дължи обезщетение по чл. 4 от ЗОДОВ. Искът за имуществени вреди в размер на 2500лв. е изцяло основателен и доказан. Същият дава основание за обезщетение по ЗОДОВ, тъй като договорите за правна защита са сключени в рамките на образуваното наказателно производство и причинените вреди се обхващат от тези за оправдаването на ищеца по обвинение в извършване на престъпление, повдигнато и поддържано от Прокуратурата на Република България. Тъй като предявеният иск за имуществени вреди е основателен и доказан, същият следва да бъде уважен изцяло. Прокуратурата на Р.България следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 2500лв., ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба -14.10.2021г. до окончателното изплащане на сумата. С оглед изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по делото в размер на 410лв., от които 10.00лв.- д.такса и 400лв. – адвокатско възнаграждение, съгласно чл.10, ал.3 от ЗОДОВ. По изложените съображения, съдът