Решение № 69 от 13.4.2023 г. на Районен съд - Ихтиман по дело № 184/2022 г.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба депозирана от С. И. В., срещу Наказателно постановление № 777/24.02.2022 г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите – София, с което за нарушение на чл. 257, ал. 1, пр. 1, т. 1 във вр. с чл. 190, ал. 2, т. 1 връзка с чл. 188, ал.1, т. 3 от Закона за горите на основание чл. 257, ал. 1, пр. 1, т. 1 от Закона за горите (ЗГ), на въззивника е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева. В жалбата е отправено е искане за отмяна на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат А. с доказателства за надлежно учредена представителна власт. Пълномощникът подддържа жалбата. В дадения ход по същество моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление като излага доводи, че въззиникът не е субект на вмененото му административно нарушение. Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк. Х. с доказателства за надлежно учредена представителна власт. В дадения ход по същество и в депозирана по делото писмена защита, процесуалният представител пледира за потвърждаване на процесния акт като правилен и законосъобразен. В писмената защита са развити подробни съображения по съществото на правния спор. От фактическа страна: На 28.10.2021г. е извършена проверка от служители на РДГ – София в отдел 140, подотдел „а“, землище на село •, община Ихтиман – общинска горска територия. При проверката било констатирано, че е извършена сеч на 70 броя дървета, немаркирани с контролна горска марка, както и че е изградена технологична просека с дължина 80м. и щирина 4м., която не е отразена на технологични план. Съставен бил констативен протокол Серия Р014 № 008757 от 28.10.2021г., подписан от служителите на РДГ София, извършили проверката и от представителя на Общинско горско предприятие Ихтиман. При извършена проверка по документи било констатирано, че със заповед № 14/29.03.2021 г. на директора на ОГП – Ихтиман се установява, че въззивникът С. В. е определен да предотвратява и установява нарушения в ОУ „•“, отдели № 93-107, 118-142, 155-160, 177-230 попадащи в землището на с. •, община Ихтиман. Въззивникът е бил назначен на длъжност „горски стражар“ към Общинско горско предприятие град Ихтиман с трудов договор № 23 от 01.02.2011г., изменен с допълнително споразумение № 4 от 01.01.2021г. На 17.11.2021г. инж. С. С. Б. на длъжност - горски инспектор в РДГ София в присъствието на Т. Д. • - служител на РДГ София съставили АУАН Серия Р 014, №004336 за това, че в периода от 07.01.2021 г. до 28.10.2021 г. С. И. В., ЕГН: •••••••••• в качеството си на лице по чл. 188, ал. 1, т. 3 ЗГ не е изпълнил задълженията си да опазва поверените му със Заповед № 14/29.03.2021 г. на директора на ОГП – Ихтиман горски територии от незаконни ползвания и увреждания, вследствие на което в отдел 140, подотдел „а“ е извършена сеч на на 70 броя дървета, немаркирани с контролна горска марка, както и че е изградена технологична просека с дължина 80м. и ширина 4м., която не е отразена на технологични план на съответния подотдел. Въз основа на съставения АУАН е издадено Наказателно постановление № 777 от 24.02.2022г., издадено от Директора на Регионална Дирекция по горите (РДГ) град София, упълномощен със Заповед № РД 49- 199/16.05.2011г. на Министъра на земеделието и храните, с което за нарушение на чл. 257, ал. 1, пр. 1, т. 1 във вр. с чл. 190, ал. 2, т. 1 ЗГ на основание чл. 257, ал. 1, пр. 1, т. 1 от Закона за горите, на въззивника е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева. Горната фактическа обстановка се установява от събраните гласни доказателства, обективирани в показанията на свидетелите, С. Б. и Т. Д. •, както и от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, които съдът кредитира като относими - констативен протокол № 008757 от 28.10.2021г., Допълнително споразумение № 4/01.01.2021г. към тр.д. № 23/01.12.2011г. между ОГП и С. В., Заповед № 14/29.03.2021г. на Общинско горско предприятие /ОГП/; доклад с рег. № РДГ14-10820/22.11.2021г., изготвено от инж. С. Б.- горски инспектор при РДГ София; позволително за сеч № 0589627, издадено на „•“ ЕООД, технологичен план на отдел 140, подотдел „а“ в землище на с. •, общ. Ихтиман, ; Заповед № РД № 49-199 от 16.05.2011 г. на министъра на земеделието и храните. Възприетата фактическа обстановка се установява от изброените доказателствени източници. Те са логични, непротиворечиви и взаимно допълващи се. От тях се установяват всички обстоятелства около процесната проверка и констатациите на проверяващите. От показанията на свидетелите Б. и • се установява по безспорен начин, че при проверка на 28.10.2021 г. в отдел 140, подотдел „а“ в землището на с. • е извършена сеч на извършена сеч на 70 броя дървета, немаркирани с контролна горска марка, както и че е изградена технологична просека с дължина 80м. и ширина 4м., която не е отразена на технологични план на съответния подотдел. Следва да се отбележи, че свидетелят Б. – актосъставител е присъствал при извършване на проверката на място, тоест присъствал е при установяване на нарушението. В разпита в хода на съдебното следствие свидетелят Б. много подробно обяснява защо се изграждат тези технологични просеки и в кои случаи същите са изградени в нарушение на нормативните изисквания. От показанията на свидетеля Б. става ясно, че технологичната просека е изградена след издаване на разрешението за сеч на съответната фирма - в случая след 07.01.2021г., тъй като при издаване на разрешението всички горски пътища и просеки в процесния подотдел към съответния момент са отразени в технологичния план, при което няма разлика между площта на отдела и размера на сечището. Също така свидетелите непротиворечиво изясняват, наличието на отсечени дървета, немаркирани с контролна горска марка, както и как са направили извод, че установения новоизграден път в подотдела не е отразен в технологичния план, . Показанията им се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства. От Допълнително споразумение № 04/01.01.2021г. към тр.д. № 23/01.12.2011 г. се установява, че въззивникът С. В. е назначен на длъжност „горски стражар“ при Общинско горско предприятие град Ихтиман. От Заповед № 14/29.03.2021 г. на директора на ОГП – Ихтиман се установява, че въззивникът С. В. е определен да предотвратява и установява нарушения в ОУ „•“, отдели № 93-107, 118-142, 155-160, 177-230 попадащи в землището на с. •, като в това число попада и процесния отдел № 140, подотдел „а“. От представено и приобщено като доказателство по делото позволително за сеч № 0589627 за отдел 140, подотдел „а“, землище на село •, община Ихтиман – общинска горска територия се установява, че същото е издадено на дружество „•“ ЕООД като е определен срок за провеждане на сечта 07.01.2021г. – 23.12.2021г. От приложените молби и заповеди се установява, че въззивникът е ползвал 10 работни дни платен годишен отпуск от 30.06.2021г. до 13.07.2021г. и от19.07.2021г. до 30.07.2021г. Установява се от писмен отговор изх. № 74 от 23.01.2023г. на Директора на ОГП Ихтиман, че във връзка с ползвания платен годишен отпуск няма издадени приемо - предавателни протоколи за процесния отдел и подотдел. От правна страна: Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, от процесуално легитимирано лице срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което се явява допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН. Съдът служебно констатира, че са спазени процесуалните правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 42и чл. 57от ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените в АУАН фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП. Както в АУАН, така и в НП конкретно и ясно са посочени времето, мястото, механизма и обстоятелствата, при които са били извършени/ установени нарушенията. Административно наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН. Съгласно чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ наказателните постановления по Закона за горите и подзаконовите актове по прилагането му се издават от оправомощени от министъра на земеделието, храните и горите длъжностни лица от регионалните дирекции по горите - в останалите случаи (какъвто е настоящият, тъй като не попада в останалите хипотези на чл. 275, ал. 1 от Закона за горите). Атакуваното НП е издадено от директора на РДГ София, а според Заповед № РД -49-199 от 16.05.2011 г. на Министъра на земеделието и храните (л. 16 от делото) директорите на РДГ са компетентни да издават наказателни постановления. Следователно наказателното постановление е издадено от териториално и материално компетентен орган. Непосочването на точна дата на извършване на нарушението не е ограничило правото на защита на жалбоподателя. С оглед спецификата на конкретното нарушение не е възможно обективно да се посочи конкретна дата/дати, на които е извършена сечта или е изграден нерегламентирания път. Следователно посочено е обективно възможното – а именно датата на открИ.е на нарушението - 28.10.2021г., както и за пълнота периода, в който е извършено 07.01.2021г. (началният момент на разрешителното за сеч в процесния подотдел) до 28.10.2021г. Конкретното нарушение е продължено, доколкото се създава едно противоправно състояние от началния период, в който на длъжностно лице е възложено задължение да предотвратява и установява нарушения в поверения му горски участък до момента на констатиране на нарушението по надлежния ред – деня на проверката – 28.10.2021г. Тримесечният срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН започва от деня, в който органът, който е овластен да състави акта, е узнал кой е нарушителят. В случая субектът на нарушението е установен на 28.10.2021 г. в момента на проверката и на 17.11.2021 г. е съставен акт за установяване на нарушението, към който момент не са изтекли давностните срокове, предвидени в чл. 34 от ЗАНН. Всичко изложено води до извода, че, че АУАН и НП са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание. Съгласно разпоредбата на чл. 257, ал.1, т.1 от ЗГ се наказва с глоба от 300 лева до 5000 лева, ако не е предвидено по - тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основания на тях. Разпоредбата на чл. 190, ал. 2, т. 1 от ЗГ посочва, че функциите по опазване на горските територии, независимо от тяхната собственост се възлагат на лица с лесовъдско образование, които имат задължение да опазват поверените им горски територии от незаконни ползвания и увреждания. А съгласно чл. 188, ал. 1, т. 3 от ЗГ предотвратяването и установяването на нарушения, извършени в горските територии се извършва от служители, назначени от общината. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че извършеното нарушение е съставомерно от обективна страна. Описани са всички признаци от обективна страна на изпълнителното деяние по всяко от нарушенията. Налице е пълно съответствие между словесното описание на констатираната фактическа обстановка в АУАН, нейното възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и възприетата правна квалификация. Констатираното деяние осъществява признаците на административно нарушение на горското законодателство относно задължението за опазване на поверените горски територии от незаконни ползвания и увреждания, вследствие на което в отдел 140, подотдел „а“, находящ се в землището на с. •, общ. Ихтиман е била извършена сеч на 70 броя дървета, немаркирани с контролна горска марка, както и че е изграден горски път с дължина че е изградена технологична просека с дължина 80м. и щирина 4м., която не е отразена на технологични план на съответния подотдел. По делото се установява, че С. В. е работил като горски стражар в ОГП - Ихтиман в процесния период. Доказва се и че със Заповед № 14/29.03.2021 г. на директора на ОГП – Ихтиман, въззивникът е определен да предотвратява и установява незаконни ползвания и увреждания процесния отдел 140, подотдел „а“ в землището на село •, община Ихтиман. Ползвания от жалбоподателя платен годишен отпуск не изключва обективната му отговорност в случай на нарушение. Още повече, от доказателствата по делото се установява, че същият преди излизане в отпуск не е предал на свой колега възложения му горски участък, нито след връщане обратно на работа е извършил проверка на процесния подотдел, съгласно служебните му задължения. А съгласно показанията на свидетеля Б. – горските стражари, каквато длъжност заема въззивника, имат задължения всеки месец да правят обход на поверените им горски участъци и при констатирани нарушения да съобщават на съответните длъжностни лица в РДГ. Като не е упражнил контрол и не е взел своевременни мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършване на добив на немаркирана дървесина в поверения му подотдел на горската територия, е нарушил законовите и подзаконови разпоредби, за което правилно е ангажирана административнонаказателна отговорност за нарушение на чл. 257, ал.1, пр.1, т.1, във вр. чл. 190, ал.2, т.1, във вр. с чл. 188, ал.1, т.3 от ЗГ. Административното нарушение е извършено виновно – жалбоподателят не е допускал, че в подотдела има осъществена сеч на немаркирани дървета, но е бил длъжен съгласно описаните в Закона за горите задължения, вменени му с оглед длъжността, на която е назначен по трудово правоотношение с ОГП Ихтиман и е могъл да го предвиди като осъществи вменените му от закона контролни функции. Случаят не може да се квалифицира като маловажен предвид, тъй като се касае до типичен вид нарушение от съответния вид разкриващо достатъчно висока степен на обществена опасност, предвид естеството на засегнатите отношения, свързани със задължението да бъде опазена природата, чието нарушаване рефлектира неблагоприятно върху широк кръг от правни субекти –и оставя дългосрочни негативни последици. По разноските: При този изход на правния спор, съгласно чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, право на разноски има въззиваемата страна. Прцесуалният представител на РДГ София не е направил искане за присъждане на разноски, поради което такива не следва да се присъждат на въззиваемия. Така мотивиран, съдът