Решение № 1880 от 6.11.2017 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 990/2017 г.

Производство пред първа инстанция. Постъпила е жалба от П.Т.З. ••• срещу разпоредбите на т. т.1.3, 2, 3, 4, 6, 8, 9, 10, 11 и 12 от Приложение №8.2 Цени на услуги и права/ в частта Регионална народна библиотека „Иван Вазов“ Плов­див/ на Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община – Пловдив. С оспорването си, З. счита атакуваните текстове от Приложение­то към общинската Наредба за незаконосъобразни, като излага конкретни осно­ва­ния за това и настоява за отмяната им. Претендира разноски. Ответният – Общински съвет/ ОбС / - Пловдив счита жалбата за неоснова­телна и настоява за отхвърлянето и. Претендира разноски. Участвалия по делото прокурор от Окръжна Прокуратура – Пловдив/в пос­ледното заседание/ дава заключение за неоснователност на жалбата. Пловдивският административен Съд – седми състав, след като раз­гле­да поотделно и съвкупност наведените с жалбата основания, намира за уста­­новено следното. Не е спорно, че атакуваните точки от Приложение №8.2 към цитираната общинска Наредба са имали съдържанието към датата на входиране на жалба­та/л. 342 – 343 от делото/, във връзка с което са били обосновани и изводите на З. за тяхната незаконосъобразност по същество. От страна на оспорващия, физическо лице, на което е била издадена пот­ребителска карта за регионалната библиотека в гр.Пловдив/така представе­ния препис от същата с жалбата/, се твърди, че в противоречие с уредбата в Закона за обществените библиотеки/ЗОБ/ - чл.51 ал.2, с т. т.1.3, 2, 3 и 4 от При­ложението предвиденият възмезден достъп до основни библиотечни услуги е ста­нал възмезден. По отношение на останалите точки/от 6 до 12/без 7// се со­чи, че незаконосъобразно е вменено задължение за заплащане на „цена“ на услу­га, вместо такса, съобразно чл.52 ал.3 във вр. с ал.2 ЗОБ и на основание уред­бата на чл.7 ал.1 ЗМДТ. Този състав на съда намира, че в частта на оспорването, касаещо т. т.1.3, 2, 3 и 4 от Приложението, жалбата следва да се остави без разглеждане, а производството се прекрати, тъй като в хода на съдебното производство бе предс­тавено решение №205, взето с Протокол №11 от 21.06.2017г. на органа на местно самоуправление, с което е изменена въпросната общинска Наредба, вкл. в атакуваната и част, като се били преуредени обществените отношение по т. т.1.3, 2, 3 и 4 от Приложението, т.е. не само цифрово са разменени съответни­те услуги, но основната услуга от „годишно абонаментно потребителско ползва­не“ е променена на „издаване на потребителска карта за една година“. Т.е. ка­сае за се преуредено обществено отношение, като по същество оспореният текст не е възпроизведен/запазен/ в атакувания му вид в новия вариант на текс­тове от Приложението. В тази връзка жалбоподателят е входирал и нова жалба срещу точно те­зи новоприети текстове на т. т.1.3, 2, 3 и 4 от Приложението, по което е образу­вано и е висящо производството по адм. дело №2575/2017г. по описа на Съда. При това положение на нещата, след като оспорените текстове са били напрактика отменени, респ. изменени, за З. вече не е налице правен инте­рес от отмяната им като незаконосъобразни, тъй като те вече не са част от действащото позитивно право на територията на Община – Пловдив. Това обос­нова и извода на настоящия състав за оставяне жалбата без разглеждане и прекратяване на производството по нея в тази и част. По отношение на останалата част/т. т.6 – 12, без 7/, то налице е наруше ­ ние на чл.52 ал.3 ЗОБ. Това е така, защото з а предоставянето на специализираните библиотеч ­ ни услуги се заплащат такси, постъпленията от които съгласно специалната раз ­ поредба на чл.52 ал.3 ЗОП остават в съответната обществена библиотека /а не постъпват в общинския бюджет /. В случая събираните от обществената библиотека такси представляват та­кива, определени в хипотезата на чл. 6 ал.1, б." к " ЗМДТ. С ъгласно чл. 52 ал.3 ЗОП О бщинският съвет може и следва да определи такси за специализираните библиотечни услуги, а не цени. Услу ­ ги ­ те не са пред ­ видени в чл.6 ал.1 от ЗМДТ, за които се събират местни такси, но са предви ­ дени в чл.52 ал.3 ЗОП като услуги, за които се събират такси, съответно с акт на О бщинския съвет. Обстоятелството дали вземанията са публични или частни общински вземания е последица и зависи от това дали следва да се събира такса или це ­ на на специализираните библиотечни услуги, а не предпоставя този извод. В този смисъл настоящият състав приема, че с оспорената част от Н а ­ ред ­ бата не съответно са правно уре дени цени за специализираните библиотеч ­ ни услуги в противоречие със закона – чл.52 ал.3 ЗОБ, който предвижда оп ­ ределяне на такси за специализраните библиотечни услуги, а не цени. И това е така, защото самият закон/ЗМДТ/ ясно отграничава двата случая, тъй като с но­ве­лата на чл.6 ал.2 ЗМДТ предвижда, че з а всички услуги и права, включително по ал.3, предоставяни от общината, с изключение на тези по ал.1, общинският съвет определя цена, каквато обаче не е следвало да определя за спорните спе­циализирани библиотечни услуги, макар и те да са възмездни, тъй като съ­щите са в приложното поле именно на ал.1/така изрично по идентичен случай Решение 5666 от 05. 05.2017г. по адм. дело №7674/2016г. по описа на ВАС на РБ, VII отд./. Това е достатъчно за отмяна на оспорените текстове от Приложението – като незаконосъобразни. По разноските. С оглед изхода на спора на оспорващия се дължат разноски в размер на общо 830 лева, съобразно представения списък на разноските. На основание чл.194 АПК настоящото съдебно решение следва да се об­народва от ответния орган и за негова сметка по начина, по който е бил обна­род­ван и оспорения му акт. Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – VІІ състав: