Решение № 250 от 12.2.2025 г. на Административен съд - Перник по дело № 679/2024 г.
Административен съд - Перник12.02.2025 г.докладчик Антония Атанасова-Алексова
Диспозитив
ОСТАВЯ В С. Решение №672/12.07.2024 г., постановено гр. дело № 1293/2024 г. по описа на Районен съд - Перник. ОСТАВЯ В С. Определение №3364/27.09.2024г., постановено гр. дело № 1293/2024 г. по описа на Районен съд – Перник, с което е оставена без уважение молба вх. № 18878/22.08.2024г. от Директора на „Земеделие“ – Перник за изменение на Решение №672/12.07.2024 г., постановено гр. дело № 1293/2024 г. по описа на Районен съд – Перник в частта за разноските. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. Председател: Членове: Особено мнение на докладчика по делото Антония Атанасова-Алексова: Не съм съгласна с мнението на мнозинството от съдебния състав, че Решение №672/12.07.2024 г., постановено гр. дело № 1293/2024 г. по описа на Районен съд – Перник е правилно. Постановления съдебен акт е недопустим, тъй като оспореното писмо, с което по реда на чл.27а от ЗСПЗЗ във вр. с чл. 56д от ППЗСПЗЗ е определен размера на дължимата сума за ползването на земята до придобиване на правото на собственост върху застроените и прилежащите площи не подлежи на съдебен контрол. Това е така, с оглед характера на производството образувано пред административния орган основаващо се на разпоредбата на чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ, която дава възможност на лицата, които са придобили собствеността върху сгради и съоръжения от имуществото на организациите по § 12 от преходните и заключителните разпоредби, да придобият застроените и прилежащите площи без провеждане на търг. Процедурата за продажба се провежда от министъра на земеделието или от директора на съответната областна дирекция "Земеделие", които се подпомагат от постоянно действаща комисия, която регулира отношения между равнопоставени субекти. Видно от разпоредбата на чл. 27а, ал. 1 и ал. 3 от ЗСПЗЗ, собствениците на сгради и на съоръжения от имуществото на прекратените организации по § 12 от преходните и заключителните разпоредби дължат суми за ползването на земята до придобиване на правото на собственост върху застроените и прилежащите площи, като лицата, придобили право на собственост върху сградите или съоръженията след 9 февруари 2011 г., дължат сумите за ползване на земята от датата на придобиване на сградите или съоръженията. Съответно съобразно ал. 4 на същата разпоредба при разпореждане със собствеността върху сградите и съоръженията по ал. 1 се представя документ за платени суми за ползване на земята до датата на разпореждането със сградите или съоръженията. От изложените и при съобразяване на разпоредбата на чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ става видно, че предвидената в посочената разпоредба процедура на продажба на недвижим имот съставлява сложен фактически състав, който изисква и представяне на доказателства за заплатени суми за ползване на земята. Законодателят е предвидил в кои случаи и в кои срокове сумите за ползване на земята следва да бъдат платени и от кого, като плащането на дължимата сума по чл. 27а от ЗСПЗЗ е предпоставка за издаване на крайния акт – финализиращ процедурата по чл.27, ал. 6 от ЗСПЗЗ. С оспореното писмо обаче не се прегражда пътя на жалбоподателя, нито пък приключва стартиралата процедура по внасяне на заявление по чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ, нито пък се създава задължение – доколкото собственикът на имота обеднява с размера на ползата от имота, респ. на наемоподобния доходи от него, от които е лишен, а собственика на сградата се обогатява, чрез спестяването на разходи за същото ползване, което по своята правна същност е неоснователно разместване на блага, което се регулира между равнопоставени субекти. Съществените белези, които определят издадения акт от административен орган, като индивидуален административен акт е властническият характер на волеизявлението, насочеността - адресатите на този акт, дали с него непосредствено се създават права или задължения, или се засягат права, свободи или законни интереси. В случая обжалваното пред административния съд писмо е за определяне на стойността на дължат суми за ползването на земята до придобиване на правото на собственост върху застроените и прилежащите площи по реда на чл. 56д, ал. 6 от ППЗСПЗЗ. Обжалваното писмо не съдържа властническо волеизявление и като такова не създава нито права, нито възлага задължения и не засяга непосредствено права, свободи или законни интереси. В случая подлежащата на оспорване ще е заповедта на министъра на земеделието, храните и горите или съответно директорът на областната дирекция "Земеделие" по чл. 56д, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, с което приключва процедурата, а не писмото, с което е определена стойността на дължимата сума за ползване на земята ди придобиване на правото на собственост върху застроените и прилежащите площи. Процедурата относно разглеждане на подадено искане, с основание чл. 26, ал. 7 от ЗСПЗЗ, е законово регламентирана в разпоредбите на чл. 56а - чл. 56д ППЗСПЗЗ. Цитираните норми предвиждат, че заявлението следва да бъде подадено до министъра на земеделието и храните, чрез областната дирекция "Земеделие" по местонахождението на държавния имот. Чл. 56а, ал. 2 от ЗСПЗЗ поставя изисквания за съдържание на заявлението и за приложенията към него. При редовно и допустимо искане областната дирекция "Земеделие" комплектува преписка, която съдържа следните документи: акт за частна държавна собственост, удостоверяващ правото на собственост върху застроените и прилежащи площи по ал. 1, както и скица на имота; пазарна оценка на имота, възложена от директора на областната дирекция "Земеделие" и изготвена по реда на чл. 90 ППЗДС; данъчна оценка на имота, изготвена в съответствие с чл. 56в; документ, удостоверяващ, че заявителят е уведомен писмено за определената продажна цена на имота; протокол за определяне на прилежащите площи към сградите и/или съоръженията, изготвен в изпълнение на чл. 45, ал. 5, или влязла в сила заповед на кмета за одобряване на план за регулация и влязла в сила заповед по чл. 45, ал. 6; други документи в изпълнение на специалните изисквания на закона. ОД "Земеделие" прилага мотивирано писмено становище и изпраща комплектуваната преписка в Министерството на земеделието и храните, където тя се преглежда от постоянно действаща комисия, която съставя протокол, с който предлага на министъра да издаде заповед за продажба на имота/имотите, когато преписката отговаря на изискванията на ЗСПЗЗ и Правилника, или преписката да бъде върната за отстраняване на констатирани нередовности. Продажбата се извършва със заповед на министъра на земеделието или на директора на областната дирекция "Земеделие" и с писмен договор, който се вписва в службата по вписванията. В настоящата хипотеза съгласно разпоредбата на чл. 56д, ал. 2 от ППЗСПЗЗ Областната дирекция "Земеделие" писмено уведомява заявителя по преписката по реда на ГПК за стойността на имота, размера на дължимите данъци, такси, разноски и други плащания, сроковете за плащане и за сключване на договора и последиците при неспазването им. Съгласно разпоредбата на чл. 56д, ал. 10 от ППЗСПЗЗ се смята, че заявителят се е отказал от придобиването на правото на собственост върху застроените и прилежащите площи в случаите, когато: т. 1. заявителят не е спазил сроковете по ал. 3 и 4 или т. 3. заявителят не се е явил, за да подпише договора в срока по ал. 9. Именно в посочената хипотеза, когато Директора на ОЗ „Земеделие“ уведомява заявителя за размера н дължимите други плащания е издадено и оспореното писмо, което подчертава равнопоставения характер на субектите на правоотношение по отношение придобиване собствеността върху застроените и прилежащите площи. С оглед на което следва да намери приложение чл. 21, ал. 5 АПК, тъй като оспореното писмо подписано от Директора на ОД „Земеделие“ – Перник, с което е определен размера на дължимите суми за ползването на земята до придобиване на правото на собственост върху застроените и прилежащите площи, не представлява краен административен акт, подлежащ на съдебен контрол. На съдебен контрол би подлежал актът, с който органът прекратява производството или се произнася по същество, тъй като с крайният акт се засягат правата и законните интереси на адресата. В конкретната хипотеза се касае за уведомление в хода на висящо административно производство, с дадени указания до заявителя, което не прегражда хода на административното производство. Не може да бъде споделена и тезата, че с определянето на размера на дължимите суми за ползването на земята до придобиване на правото на собственост върху застроените и прилежащите площи по същество е възникнало задължение за плащане на сумата респективно е постановен отказ за издаване на заповед по чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ. Нито в процедурата, разписана в ППЗСПЗЗ, нито в приложимите общи разпоредби на АПК, е предвидена възможност за отделно оспорване на дадени от административния орган указания, нито в една от хипотезите на чл.56д от ППЗСПЗЗ не е посочена подобна възможност. Напротив - доколкото се касае за акт от категорията на чл. 21, ал. 5 от АПК, доводите за незаконосъобразност на дадените от административния орган указания, респективно определен размера на дължимите суми за ползването на земята до придобиване на правото на собственост върху застроените и прилежащите площи - могат да бъдат предмет на съдебен контрол, едва при оспорването на последващ акт на административния орган за прекратяване на производството, респ. на постановен от него изричен отказ за издаване на заповед за продажба. Невъзможността обжалваното пред първоинстанционния съд писмо с определен размера на дължимите суми за ползването на земята до придобиване на правото на собственост върху застроените и прилежащите площи по чл. 27а от ЗСПЗЗ, да се определи като индивидуален административен акт означава, че производството е проведено при липса на годен предмет на съдебен контрол по аргумент от чл. 145, ал. 1 и 2 от АПК и при липсата на абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост съгласно чл. 159, т. 1 АПК. Разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК включва в служебната проверка на касационната инстанция контрол за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, макар такива оплаквания да не са въведени с касационната жалба. Съгласно чл. 221, ал. 3 АПК, когато съдебното решение е недопустимо, включително и в хипотеза като настоящата, при която липсва годен предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първа инстанция, касационната инстанция го обезсилва, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. Предвид изложените по горе факти и обстоятелства, приложима е първата хипотеза от посоченото нормативно предписание. По тези съображения считам касационната жалба за основателна, а обжалваното решение като недопустимо, следваше да бъде обезсилено.
Мотиви
Производството по реда на чл.208 и сл. от Глава дванадесета „КАСАЦИОННО ПРОИЗВОДСТВО“ от АПК е образувано по касационна жалба подадена ОТ: Д. Ф. - директор на ОД “Земеделие“- Перник ЧРЕЗ Л. Л. - директор на дирекция „Административно - правна, финансово - стопанска дейност и човешки ресурси“ в ОД „ Земеделие“- Перник, пълномощник на директора на ОД „Земеделие“ – Перник ПРОТИВ: Решение №672/12.07.2024 г., постановено гр. дело № 1293/2024 г. по описа на Районен съд - Перник. и ПРОТИВ: Определение №3364/27.09.2024г., по чл. 248 от ГПК по препр. от 144 АПК за изменение на решението в частта за разноските. Касаторът, счита решението за недопустимо и неправилно поради което моли да бъде отменено изцяло. Счита, че атакуваното съдебно решение е недопустимо, тъй като от съдържанието на процесното писмо се налагал извода, че същото не представлявал индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.1 АПК. То било само част от кореспонденция между Л. С. С., управител на „•••“ООД, заявител по преписка по реда на чл.27, ал.6 от ЗСПЗЗ за закупуване на поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място] с площ от 10026 кв.м. В тази връзка следвало да се отчете и обстоятелството, че производството, образувано по заявление за закупуване на имот по реда на чл.27, ал.6 от ЗСПЗЗ, задължително приключвало със сключване на договор за покупко - продажба, който не подлежал на съдебен контрол. Обжалваното писмо на Директора на ОД“ Земеделие“ - Перник, било от категорията на визираните в чл.21, ал.5 от АПК, тъй като същото е издадено в процедурата по чл.27, ал.6 от ЗСПЗЗ, във вр. с чл.27а от ЗСПЗЗ и представлявало указание към заявителя, с оглед осъществяване на сложния фактически състав на процедурата по продажба на недвижим имот Сочи, че от писмо с изх. № ПО-02-11289-12/05.10.2022 г. на директора на ОД“ Земеделие“ - Перник по безспорен начин се установявало по какъв начин е определен размера на дължимият наем, както и основата за изчисляване на претендираната сума. В писмото ясно било посочено, че въз основа на определената пазарна оценка, дължимият наем е изчислен по реда на чл.56д, ал.6 от ППЗСПЗЗ за периода от 09.02.2011 г. / когато наемът става изискуем, съгласно чл.27а, ал.2 от ЗСПЗЗ / до 07.10.2020 г. / датата на разпоредителната сделка за сградите /, който бил в размер на 74 404, 57 лв. Дължимият наем бил изчислен при спазване на материалноправните изисквания на чл.56д, ал.6 от ППЗСПЗЗ, а именно: определената пазарна оценка от инж. А. Ц., независим оценител, в размер на 154 029 лв., умножена по броя на месеците -116 месеца /от 09.02.2011 г. - когато наемът бил изискуем, съгласно чл.27а, ал.2 от ЗСПЗЗ до 07.10.2020 г. - датата на придобиване на сградите от „ ЛМ СПЕД“ ООД /, разделено на 240. Сочи, че допуснатите единична съдебно - оценитена експертиза, на вещото лице Я. А. със заключение пазарната стойност на имот с [идентификатор] по КККР на [населено място] към 07.10.2020 г. е в размер на 93 840, 00 лв. и тройна съдебно - оценителна експертиза, на вещите лица Е. А., А. Ц. и Я. П. със заключение пазарната стойност на имота към 07.10.2020 г. е в размер на 92 670, 00 лв. и изчисление на дължимият наем за периода от 09.02.2011 г. до 07.10.2020 г. по данъчна оценка 152 026, 20 лв. е в размер на 73 458, 22 лв. били изготвени в противоречие с императивните разпоредби на чл.56д, ал.6 от ППЗСПЗЗ, респ. чл.90 от ППЗДС. Административният орган, правилно изчислил дължимият наем в съответствие с материалния закон, приложим към момента на започване на процедурата по чл.27, ал.6 от ЗСПЗЗ. С подадената частна жалба срещу постановеното определение по реда на чл. 248 от ГПК по препр. от чл. 144 от АПК се сочи, че в съдебно заседание от 17.06.2024 г. е направено надлежно искане за присъждане на направените по делото разноски, както и възражение за прекомерност на адвокатското възражение, което не било отразено в протокола. Присъдените разноски за адвокатско възнаграждение били в завишен размер предвид Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като делото не се отличавало нито с фактическа, нито с правна сложност. В съдебно заседание касационният жалбоподател – Директор на Областна дирекция Земеделие - Перник, чрез процесуалния си представител, подържа депозираната жалба, при подробно изложените в нея съображения за недопустимост и неправилност на оспорваното съдебно решение, поради което моли да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски пред двете инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – „•••“ ЕООД, редовно призован, не изпраща процесуален представител. С молба депозирана преди дата на съдебното заседание, моли да се даде ход на делото в отсъствие на ответника и процесуалният му представител, счита жалбата за неоснователна и иска обжалваното решение да бъде оставено в сила, като законосъобразно. В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - Перник дава заключение, че решението на районният съд, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Съдът, като прецени наведените касационни основания и доводи на страните, след съвещание, за да се произнесе намира следното: Касационна жалба е процесуално допустима, като подадена от процесуално легитимирана страна, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и при спазване на установения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред районният съд е повторно, образувано по жалба от „•••” ООД, с ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя Л. С. С., [ЕГН], чрез адв. А. А. от Адвокатско дружество „А. и В.“, със съдебен адрес: [населено място], [улица], против писмо с изх. № ПО-02-11289- 12/05.10.2022 г. на Директора на ОД ”Земеделие” - Перник, с което на „•••” ООД е определен, като дължим наем по чл. 56д, ал. 6 от Правилника за прилагане на ЗСПЗЗ за периода от 09.02.2011 г. до 07.10.2020 г. в размер на 74 404, 57 лв., след като с Решение № 431/15.03.2024 г. по адм.д. № 96/2024 г. на Административен съд - Перник е обезсилено Решение № 1034/23.10.2023 г. постановено по гр.д. № 5618/2022 г. на Районен съд - Перник и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд, в изпълнение на указанията на касационнната инстанция разгледал делото, като с определение № 1062/27.03.2024г. съгласно разпоредбата на чл.154 от АПК надлежно е конституирал страните в производството както следва: за жалбоподател: „•••“ ООД и ответник по жалбата: директор ОД „Земеделие“ – Перник. В хода на първоинстанционното съдебно дирене са установени следните факти: С [нотариален акт], том I, рег. № 2088, нот. дело № 51/2012 г. от 12.09.2012 г. ЗКПУ „•••“ е призната за собственик по давност на пет сгради с поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място] /съставляващи имущество на прекратено ТКЗС-кв. Църква/. С [нотариален акт], том I, рег. № 2131, нот.дело 91/2020 г. от 07.10.2020 г. ЗКПУ „•••“ продава СГРАДА с [идентификатор], СГРАДА с [идентификатор], СГРАДА с [идентификатор], СГРАДА с [идентификатор] и СГРАДА с [идентификатор] на „•••“ ООД. Със заявление вх. № ПО-02-11289/26.10.2020 г. „•••“ ООД, като собственик на сгради /съставляващи имущество на прекратено ТКЗС-кв. Църква/ е направило искане за закупуване на поземлен имот с [идентификатор] – частна държавна собственост с площ от 10026 кв.м. С писмо изх. № ПО-02-1023-4/24.02.2021 г. на директора на ОД „Земеделие“ – Перник на ЗКПУ „•••“ е определен дължим наем по реда на чл. 56д, ал. 6 от ППЗСПЗЗ за периода от 09.02.2011 г. до 07.10.2020 г. в размер на 60 954.36 лева. С решение № 260000/08.12.2021 г. по адм.д. № 5/2021 г. на РС-Перник потвърдено с решение № 63/03.05.2022 г. по к.адм.д. № 136/2022 г. на АС-Перник, по подадена жалба от ЗКПУ „•••“ е отменен индивидуален административен акт, обективиран в писмо изх. № ПО-02-1023-4/24.02.2021 г. на директора на ОД „Земеделие“ – Перник, за определяне на дължим наем по реда на чл. 56д, ал. 6 от ППЗСПЗЗ за периода от 09.02.2011 г. до 07.10.2020 г. в размер на 60 954.36 лева и преписката е върната на административния орган за ново разглеждане в отменената част и законосъобразно и мотивирано определяне на дължимия от жалбоподателя ЗКПУ "•••" наем с [идентификатор] с площ от 10026 [жк], общ. Перник в съответствие с мотивната част на съдебния акт. С възлагателно писмо с изх. № ПО-02-1128911/03.08.2022 г. административния орган е възложил на А. Ц., като независим оценител на недвижими имоти изготвянето на пазарна оценка на имот с № 55871.14.503 с площ 10026 кв.м. Видно от изготвения от А. Ц. в качеството му на независим оценител - доклад, пазарна стойност на [ПИ] по КК на [населено място] без построените в него сгради с площ 10 026 кв.м. е в размер на 154 029 лв. Видно от изготвените и приети в първоинстанционното производство първоначална и допълнителна съдебно оценителни експертизи към м. 09.2021 г. пазарната оценка на поземлен имот с идентификатор № 55871.14.503 възлиза на стойност в размер на 101 470 лева. Наемът на същия за периода от 09.02.2011 г. до 06.10.2017 г. възлиза на 33 781.05 лева, а за периода от 07.10.2017 г. до 07.10.2020 г. на 15 220.50 лева. С писмо с изх. № ПО-02-11289-12/05.10.2022 г. на директора на ОД „Земеделие“ – Перник, получено на 10.10.2022 г., „•••“ ООД е уведомен, че във връзка с образуваната преписка по реда на чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ за закупуване на имот с [идентификатор] с площ 10026 [жк], в ОД „Земеделие“- Перник е представен оценителски доклад за пазарна оценка на недвижим имот за изчисляване на дължимата сума по § 16 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, въз основа на който дължимият наем е изчислен по реда на чл. 56д, ал. 6 от ППЗСПП за периода от 09.02.2011 г. до 07.10.2020 г. в размер на 74 404, 57 лв. По делото е прието заключение на вещото лице Я. А. по допусната съдебно-оценителна експертиза, съгласно което пазарната стойност без ДДС на имота е на стойност 93 840, 00 лв. От приетото заключение на вещите лица Ц., А. и А. по извършена тройна съдебно-оценителна експертиза, пазарната стойност на поземлен [имот номер] по КККР на [населено място] с площ 10026 кв.м. към 07.10.2020 г. е в размер на сумата от 92 670 лв. Спред заключението размерът на дължимите суми, определени по § 16 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, за периода от 09.02.2011 г. до 07.10.2020 г. е в размер на 44 777, 63 лв., от който 40 118, 39 лв. за периода от 09.02.2011 г. до 05.10.2019 г. и 4 659, 24 лв. за периода от 06.10.2019 г. до 07.10.2020 г., а размерът на дължимите суми, определен по § 16 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ за периода от 09.02.2011 г. до 07.10.2020 г., изчислен по данъчна оценка 152 026, 20 лв. е 73 458, 22 лв., от които: 65 814, 68 лв. за периода от 09.02.2011 г. до 05.10.2019 г. и 7 643, 54 лв. за периода от 06.10.2019 г. до 07.10.2020 г. От правна страна, първоинстанционният съд приел, че въпросното писмо, издадено в процедура по чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ, носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по критериите на чл. 146 АПК. Приел е, че задължението за заплащане на наем е отделно и самостоятелно задължение, с чието изпълнение не е обвързана процедурата по закупуване на земята. Това е така зашото, според чл. 56д от ППЗСПЗЗ директорът на областната дирекция „Земеделие" е сред лицата, които издават заповед за продажба на имотите, когато преписката отговаря на изискванията на ЗСПЗЗ и правилника. В тази връзка и Областната дирекция "Земеделие" писмено уведомява заявителя по преписката по реда на ГПК за стойността на имота, размера на дължимите данъци, такси, разноски и други плащания, сроковете за плащане и за сключване на договора и последиците при неспазването им. Настоящият случай попада в хипотезата на чл. 27а от ЗСПЗЗ, при която собствениците на сгради и на съоръжения от имуществото на прекратените организации по § 12 от ПЗР /в случая ТКЗС/ дължат суми за ползването на земята до придобиване на правото на собственост върху застроените и прилежащите площи. При разпореждане със собствеността върху сградите и съоръженията по ал. 1 се представя документ за платени суми за ползване на земята до датата на разпореждането със сградите или съоръженията. От своя страна § 16 от ПРЗ към ЗИД на ЗСПЗЗ предвижда, че собствениците на сгради и на съоръжения от имуществото на прекратените организации по § 12 от ПЗР, придобити след влизането в сила на този закон, при подаване на заявление за придобиване на право на собственост върху застроените и прилежащи площи към сградите и съоръженията представят документ, удостоверяващ, че е заплатена дължимата сума за ползване на земята до датата на разпореждането със сградите или съоръженията. Жалбоподателят е придобил сгради, изградени върху земя частна държавна собственост и е предприел действия по закупуването й. За придобиване на собствеността върху същата обаче директорът на Областна дирекция „Земеделие“ изискал заплащане на цената на ползване на земята в периода от 09.02.2011 г. до 07.10.2020 г. /датата на нотариалния акт за продажба/. Допълнително първоинстанционният съд е достигнал до изводи, че мотиви за начина на определяне на размера на наема в оспореното писмо липсват, както относно основата за изчисляване на претендираната сума, така и относно размера й. В писмото било посочено единствено, че цената била определена въз основа на пазарната стойност на имота, установена чрез оценителски доклад. Липсата на фактически основания за издаване на акта е мотивирала първоинстанционният съд да приеме, че оспорваният акт е незаконосъобразен на основание чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК, поради нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и на чл. 35 от АПК. С оглед на което отменил обжалвания индивидуален административен акт, обективиран в писмо с изх. № ПО-02-11289- 12/05.10.2022г. на Директора на ОД" Земеделие" - Перник, с който на „•••" ООД е определен като дължим наем по чл. 56д, ал. 6 от Правилника за прилагане на ЗСПЗЗ за периода от 09.02.2011 г. до 07.10.2020 г. в размер на 74 404, 57 лв., като незаконосъобразен и върнал преписката за ново разглеждане и законосъобразно и мотивирано определяне на дължимата сума за ползване на земя с [идентификатор] с площ от 10026 [жк], общ. Перник в съответствие с мотивната част на постановения съдебен акт. В пределите на извършената касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав намира решението на районния съд за валидно и допустимо. Оспореното писмо изх. № ПО-02-11289- 12/05.10.2022г. на Директора на ОД" Земеделие" - Перник на директора на ОД "Земеделие" – Перник, макар и в уведомителна форма, носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по критериите на чл. 146 АПК. Същото засяга пряко и непосредствено правата и законните интереси на касатора, тъй като в него са определени задължения за заплащане на наем по чл. 56д, ал. 6 от Правилника за прилагане на ЗСПЗЗ за периода от 09.02.2011 г. до 07.10.2020 г. в размер на 74 404, 57 лв., и същото съдържа и разпоредителна част – сумата да се плати по банкова сметка на Министерството на земеделието в БНБ – централно управление BG97BNBG96613000150001, като платежното нареждане следва да се представи в ОД „Земеделие“. По същество съдът намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения: Съобразно чл. 27а, ал. 1 и ал. 3 от ЗСПЗЗ, собствениците на сгради и на съоръжения от имуществото на прекратените организации по § 12 от преходните и заключителните разпоредби дължат суми за ползването на земята до придобиване на правото на собственост върху застроените и прилежащите площи, като лицата, придобили право на собственост върху сградите или съоръженията след 9 февруари 2011 г., дължат сумите за ползване на земята от датата на придобиване на сградите или съоръженията. Безспорно датата на придобиване на сградите от „•••“ ООД е 07.10.2020г., поради което незаконосъобразно с обжалвания административен акт, обективиран в писмо изх. №ПО-02-1128912/05.10.2022 г. на директора на ОД "Земеделие" - Перник на дружеството жалбоподател се определя задължение да плати суми като наем за период, в който не е било собственик на сгради и при това като част от производството по закупуване на поземления имот. Поради тази причина настоящият състав счита, че в оспореното писмо липсват фактически основания за издаването му. В тежест на ответника е да докаже съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му – чл. 170, ал. 1 АПК. Първоинстанционният съд правилно е съобразил разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, че когато административният акт се издава в писмена форма, той безусловно трябва да съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Значението на изискването за мотиви според АПК е такова, че тяхното неизлагане към административния акт, съставлява съществено нарушение на закона и е основание за отмяна на акта, като в този смисъл е Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по дело № ТР-4/2002 г. Процедурата за издаване на заповед от министъра на земеделието и храните, респективно директора на областната дирекция „Земеделие“, оправомощен от него, за продажбата на прилежащите части от земя към закупените сгради, находящи се в бившите стопански дворове на организациите по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ е разписана в чл. 56а и сл. от ППЗСПЗЗ. Видно от посочените разпоредби е, че лицата следва да подадат заявление за закупуване на прилежащата земя до областната дирекция "Земеделие" по местонахождението на държавния имот. Има изискване за съдържание на заявлението и за приложенията към него, като част от специалните изисквания е за прилагане на документ, удостоверяващ, че е заплатена дължимата сума за ползване на земята до датата на разпореждането със сградите или съоръженията. При констатирани нередовности съответната областна дирекция "Земеделие" връща преписката на заявителя с писмо с обратна разписка, с указание за отстраняването им в едномесечен срок от уведомяването. След привеждането й в съответствие с изискванията на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, преписката се изпраща на компетентния орган. Процедурата приключва със заповед на министъра на земеделието за извършване на покупко-продажба, издадена въз основа на протоколно решение на постоянно действаща комисия при МЗХГ, съдържащо предложение за разпореждане с държавния имот, респективно със Заповед на директора на ОДЗ при надлежно упълномощаване. Анализът на приложимата правна уредба сочи, че оспореното писмо не е част от процедурата по закупуване на прилежащите площи към сградите, тъй като не съдържа указание към заявителя за отстраняване на нередовности по заявлението и приложенията към него, а съдържа разпореждане да се плати сума /от заявителя/ за ползване на земята и то в период, в който той не е бил собственик. По така изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна, а съдебното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав приема за неоснователна и частна жалба подадена срещу постановеното по реда на чл. 248 от ГПК по препращане от чл. 144 от АПК определение с което е оставено без уважение искането за изменение на поставеното решението в частта му за присъдените разноски, с оглед трайната съдебна практика, че възражението за прекомерност на претендираните разноски може да бъде заявено най – късно до края на съдебни прения и отбелязано в съдебния протокол. Наведените доводи за това, че имало допуснат пропуск в изписването на съдебни протокол, „като било направено надлежно възражение, но това не било отбелязано в съдебния протокол“ не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Протоколът от съдебно заседание е доказателство за извършените в съдебното заседание съдопроизводствени действия, а неудостоверените в протокола действия се смятат за неизвършени. Видно от протокола от съдебно заседание проведено на 17.06.2024г. пред районен съд последното искане на процесуалния представител на ответника е „претендирам разноски по делото“. В срока по 151 от ГПК от страна на ответника не е поискана поправка на протокола, поради което и изложените от него твърдения за не отбелязване остават само защитна теза и не могат да бъдат кредитирани. Същевременно жалбоподателя, чрез процесуалния си представител своевременно е поискал присъждане на направените в хода на съдебното производство разноски, като са надлежно представени изискуемите писмени доказателства за това, поради което съдът не може служебно да приложи чл. 78, ал. 5 ГПК при липса на доказателства за своевременно направено искане от насрещната страна. Поради което следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение оставено в сила. С оглед изхода на спора, право на разноски има ответника на касационната жалба, доколкото същият не претендира присъждането им и не представя доказателства за действително сторени такива съдът не дължи произнасяне По изложените съображения и на основание чл. 221 от АПК, Административен съд – Перник.
Цитирани разпоредби
39- чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ
- чл. 56 ППЗСПЗЗ
- чл. 21, ал. 5 АПК
- чл. 21, ал. 1 АПК
- чл. 218, ал. 2 АПК
- чл. 27 ЗСПЗЗ
- чл. 90 ППЗДС
- чл. 56, ал. 6 ППЗСПЗЗ
- чл. 12
- чл. 56
- чл. 144 АПК
- чл. 146 АПК
- чл. 154 АПК
- чл. 159, т. 1 АПК
- чл. 170, ал. 1 АПК
- чл. 211, ал. 1 АПК
- чл. 221, ал. 3 АПК
- чл. 221 АПК
- чл. 35 АПК
- чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК
- чл. 59, ал. 2 АПК
- чл. 248 ГПК
- чл. 78, ал. 5 ГПК
- чл. 26, ал. 7 ЗСПЗЗ
- чл. 27, ал. 2 ЗСПЗЗ
- чл. 56, ал. 2 ЗСПЗЗ
- чл. 56, ал. 10 ППЗСПЗЗ
- чл. 56, ал. 2 ППЗСПЗЗ
- чл. 56, ал. 1 ППЗСПЗЗ
- чл. 56, ал. 6 ППЗСПП
- чл. 16 ПРЗ
- чл. 145, ал. 1
- чл. 146, т. 2
- чл. 16
- чл. 208
- чл. 27, ал. 1
- чл. 45, ал. 6
- чл. 45, ал. 5
- чл. 56, ал. 6