Решение № 118 от 1.2.2024 г. на Административен съд - Силистра по дело № 177/2023 г.

28.09.2012г.) за цех „Главен корпус“ са предвидени основни и спомагателни работници, като заварчици (с много по-нисък разряд от този на жалбоподателя) фигурират под №45 и №46 в раздел „Спомагателни работници“. Ето защо, а видно и от писмените отговори на изпълнителния директор на „Фазерлес“АД гр.Силистра, положеният от Г. стаж в периода: 01.08.93г. до 31.12 99г., е предложен като такъв от III -та категория, както буквално го е приел и ответникът В резултат на това пенсионният орган е формирал извод, че жалбоподателят не отговаря на изискванията от чл.69б ал.2 КСО, защото не е установил изискуемия стаж от втора категория труд в обем от 15 години.По наличието на останалите предпоставки в разпоредбата не се спори, а те към датата на подаване на заявлението са: 1. Навършена възраст от заявителя 59 години 00 месеца и 07 дни, при изискуема такава от 59 го-дини 00 месеци (арг.чл.69б ал.2 т.2 КСО); 2. сбор от осигурителен стаж и възраст 101г. 07 м. 08 дни, при необходими 100; 3. зачетен осигурителен стаж, въз основа на обсъдените документи и данните по чл.5 ал.4 КСО, както следва: 08 години 05 месеца и 17 дни - от втора категория и 32 години 00 месеца и 02 дни - от трета.Общият осигурителен стаж, превърнат към трета категория, съгласно чл.104 КСО, е определен на 42 години 07 месеца и 01 дни.Извършена е преценка на предпоставките на всяка една от хипотезите на чл.68 ал.1-ал.3 КСО и на чл.69б ал.2 КСО.Формиран е извод, че заявената ЛПОСВ от жалбоподателя не може да бъде отпусната по никоя от тях, защото не отговаря на нормативните изисквания или за възраст (чл.68 ал.1-ал.3 КСО) или за осигурителен стаж от втора категория. Горните фактически установявания и базираният на тях решаващ извод, са потвърдени от ответния орган с процесното по делото решение. Жалбоподателят поддържа, че е изпълнявал длъжността си (заварчик) към цех „Главен корпус“ и същата е била пряко свързана с основното производство на дървесни влакна.Счита, че като добросъвестен работник (съгл.чл.4 ал.1 т.1 КСО) не следва да носи риска и да поема негативите от недобре свършената (евентуално) удостоверителна дейност от неговия работодател, който не е оформил трудовата му книжка (според мотивите в оспореното Решение), съгласно изискванията на чл.347 и сл. от Кодекса на труда (КТ), вписвайки данните по чл.349 и чл.350а КТ, както и тези по чл.4-чл.6 от НТ КТС, вкл. без значение било дали същият е внасял осигурителни вноски във фондовете на ДОО за полагания от него труд за II или за III категория.Акцентът в процеса е поставен върху полагания труд във „Фазерлес“АД, на който терен са съсредоточени и усилията на жалбоподателя за доказване на отреченото му субективно право на ранно пенсиониране в хипотезата на чл.69б ал.2 КСО. Предвид отказния характер на оспорения акт и съгласно чл.170 ал.2 АПК, доказателствената тежест за спорните факти, нормативно е възложена на жалбоподателя, който ангажира свидетелски показания, допуснати „ per argumentum a contrario “ от забранителната разпоредба на чл.104 ал.10 КСО и защото по делото са представени писмени доказателства, издадени от осигурителя, при който е положен трудът и по време на процесния период. Изслушаните свидетели (Д. Г. и С.П.) са работили с жалбоподателя в периода след 1990г., отначало в ЛПК, а впоследствие във „Фазерлес“АД. Безпротиворечиво заявяват, че заварките на повредени части (хидравлика, серпентини, тръби и др.) на пресите в основното производство, където се произвеждат плочите от дървесни влакна и фазер, са извършвани от К.Г..Условията, при които е изпълнявал трудовите си задължения като „заварчик“, са били вредни -запрашаване, високи температури, влажност, химикали. Предвид тези вредности, а и с оглед безопасността при извършване на електрозаварките, заварчикът по правило е работил с предпазна маска и специални ръкавици.Свидетелите заявяват, че им е давано (в т.ч. и на ос-порващия) кисело мляко всеки ден. Св.С.П. уточнява, че при възникване на авария при някоя от пресите, без значение в какъв час от денонощието, са предприемани мерки за охлаждане на машината (въпросните преси работили при 200 градуса по Целзий), през което време с дежурна кола са вземали от дома му жалбоподателя, който отстранявал повредите. Въпросните преси, дефибрилатори (които са изварявали дъските) и други машини, са се намирали в цех „Главен корпус“, където се е водил на щат и е полагал труд, като „заварчик“, К.И.Г.. Свидетелят уточнява още, че в „Главен корпус“ се е работило с фенол, с амоняк и изпаренията, колкото и да са редуцирани, са вредни, поради което са използвали специални защитни облекла. Жалбоподателят е нямал право да влиза изобщо в производственото помещение без защитно облекло.Потвърждава, че ежедневно са получавали кисело мляко с цел намаляване вредностите за човешкия организъм.Отделно е имало назначени други заварчици, наричали ги „ремонтна група“, които са ремонтирали други метални съоръжения; пра-вели са заготовки за някои валове за оборудването в цех „Главен корпус“, но К.Г. си е бил заварчикът на цеха и само той е отстранявал повредите по пресите, дефибрилаторите и другото основно оборудване в производството на ДВП. В ал.10 на чл.104 КСО е предвидено изрично, че за установяване на условията на труд и на заеманата длъжност, не се допускат свидетелски показания, когато не са представени писмени доказателства, които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е положен трудът и по време на полагането му. В случая е налице нормативното изключение от чл.104 ал.10 изр.2 КСО, поради което коментираните по-горе свидетелски показания освен, че са допустими, са и последователни, непротиворечиви и настоящият състав ги кредитира, с оглед на тяхната конкретност и правдоподобност, преценени ведно с останалата доказателствена съвкупност по делото.От всички тях се установява, че през втория релевиран период (01.08.1993г.-31.12.1999г.) жалбоподателят е работил като „заварчик“ в цех „Главен корпус“, където се е осъществявало основното производство на дървесно-влакнести плочи, при пълен работен ден и при всяка авария (дори в извънработно време е викан за нейното отстраняване, защото е бил с висок разряд, а поправките са изисквали прецизни заварки). Поради вредните условия на труд е получавал освен предпазната маска и ръкавици на заварчика, още и предпазно облекло, а ежедневно - кисело мляко. При наличието на тези данни, индикиращи вярност на твърденията на жалбоподателя и, независимо от регламентацията от чл.40 ал.1-ал.4 НПОС (при проверката в „ООА“, във ведомостите за заплати, срещу името му за м.09.1982г. нямало друго записване, а за втория конфликтен период - бил осигуряван за III -та категория труд), пенсионният орган е следвало да изясни фактите в пълнота, което като не е направил е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила в лицето на чл.35 и чл.36 АПК. Позовал се е на чл.40 НПОС и записванията във ведомостите за заплати, игнорирайки всички други писмени доказателства, съставени по време на полагания труд от жалбоподателя, вкл. издадената на 22.09.1982г. Трудова книжка (също от кръга документи по чл.40 ал.1 НПОС) и, от съответния работодател, квалифицирайки спорния труд от трета категория. Съгласно т.20 ПКТП , систематично подредена в Раздел втори „Втора категория труд [ … ] “, под-раздел „Металургия, металообработване и машиностроене“, от II -ра категория е трудът полаган от „електро- и газо-заварчиците и помощник заварчиците в обособени цехове и звена“. По това, че цех „Главен корпус“ на „Фазерлес“АД Силистра, където е било съсредоточено производството на дървесно-влакнести плочи, е „обособен цех“ по разума на горната разпоредба, няма спор.В настоящия случай е приложима т.67 от „Общи разпоредби“ на ПКТП , тъй като трудът на жалбоподателя, посочен в т.20 от Раздел втори, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата му е свързана със същата вредност и тежест на труда. Нормотворецът не е направил някакво разграничение между основни и спомагателни дейности, извършвани от работниците, лимитативно посочени в раздел I и II на ПКТП , вкл. в т.20 „заварчици“, което сочи на приложимост на общата разпоредба на т.67 ПКТП Полезни в тази насока от по-новата практика на ВАС могат да бъдат: Решение № 6265 / 13.06.23г., адм.д.№8918/22г.; Решение № 9337/06.10.23г., адм.д.№893/23г.; Решение № 7574/10.07.23г., адм.д.№10710/22г.; Решение № 7258/19.07.22г.1, адм.д.№1812/22г. и други на Шесто отделение. В този контекст основателно е възражението на жалбоподателя, че осигурителите, а още по-малко назначени от тях комисии (с устна заповед), не могат да определят кой труд към коя категория се причислява, в каквато насока са мотивите на ответния орган относно периода 01.08.1993г.-31.12.1999г., зачитайки единствено и само предложеното категоризиране на положения от оспорващия труд на същата длъжност (заварчик) и при същите условия, в Удостоверение обр.УП-3 (л.10).Съгласно чл.104 ал.1 КСО единствено Министерският съвет е компетентен да определя кой труд към коя категория се причислява съобразно характера и особените условия на труд.Кодексът за социално осигуряване, обаче, е обнародван в ДВ, бр.110/17.12.1999г.- в сила от 01.01.2000г., което е извън релевираните периоди, но §9 ал.1 ПЗР КСО изрично предвижда, че времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999г., съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс.Релевантните действали разпоредби към процесния темпорален отрязък са тези на Закона за пенсиите (Обн.Изв., бр.91/12.11.1957г., отм.ДВ, бр.110/17. 12.1999г.), в лицето на чл.2 ал.2 ЗП , съгласно който „ Министерският съвет определя кой труд към коя категория се причислява съобразно характера и особените условия на труда [ … ] “. Следователно, основателно възразява оспорващият, че никой друг освен МС на РБ, не може да категоризира труда, което ирелевира изцяло съображенията на пенсионния орган и ответния ръководител на ТП НОИ Силистра, че щом комисия на осигурителя с Протокол от 22.03.1993г. била приела, че длъжностите, които ще се ползват от предимството на т.66и ПКТП са само тези включени в Длъжностното разписание като „основни работници“, а другите, от „спомагателните звена“- няма, то изпълняваната длъжност от жалбоподателя попадала в полето на тези от трета категория труд.Без значение е и утвърдителното писмо с изх.№9104-43/22.01.2013г. на министъра на МТСП (л.66), който не е Министерски съвет на РБ, щом нормативно не му е възложена такава компетентност. Още повече, че в настоящия случай т.66и ПКТП е неприложима, с оглед изложените по-горе съображения за пряката относимост към казуса на т.20 и т.67 ПКТП , предвид конкретната длъжност „заварчик“ изпълнявана от жалбоподателя. Точка 67 на ПКТП , ирелевира отрасъла на производството и щом положеният труд от работниците попада в раздел I и II, същият се причислява към съответната категория, когато работата е свързана със същата вредност и тежест на труда. Ето защо въпросният Протокол от 22.03.1993г. на комисията и утвърдителното писмо на МТСП, са без значение в настоящия случай. Изцяло в горния смисъл са и указанията на НОИ, дадени с Писмо изх.№26-1126-1/11.08.2004г. относно: Категоризирането на труда на електрозаварчиците и на газозаварчиците до 01.01. 2000г. По този въпрос няма отклонения и в съдебната практика, обобщена в Решение № 1810/11.02.2021г., адм.д.№8924/20г. на VI отделение на ВАС (Вж.Решение №15371/ 13.11.19г., адм.д.№12687/18г.; Решение №12395/17.10.17г., адм.д.№8049/16г., VI О, ВАС) В обобщение: установените факти с правно значение към повдигнатия спор и с оглед конкретната разпоредба на чл.69б ал.2 КСО, преценени към момента на подаване на заявлението от жалбоподателя, са следните: 1.заявлението е подадено на 12.04. 2023г.; 2. жалбоподателят е лице, работило като „заварчик“ в Лесопромишлен комбинат Силистра за периода: 15.08.1982г.-01.10.1982г. и във „Фазерлес“АД Силистра през втория релевиран период: 01.08.1993г.-31.12.1999г., за които ответният орган е признал осигурителен стаж от трета категория, а в съдебното производство се установява, че положеният труд, при хипотезата на т.20, вр. с т.67 ПКТП, е такъв от втора категория; 3. оспорващият има навършена възраст от 59 години 00 месеца и 07 дни, а придобитият стаж, след превръщането му към трета категория, съгласно чл.104 КСО, следва да бъде отново изчислен от пенсионния орган, при зачитане на стажа от релевираните периоди като такъв от втора категория труд; 4. сборът от осигурителния стаж и възрастта му, надхвърля изискуемия от 100, съгласно чл.69б ал.2 т.2 КСО и 5. нормативно лимитирания минимум от 15 години труд от втора категория следва да бъде преценен отново, при съобразяване с мотивите на настоящия съдебен акт. Правилата за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст са нормативно уредени в чл.68 и сл. КСО.С разпоредбата на чл.69б КСО е въведена привилегирована хипотеза на по-ранно пенсиониране при условие, че лицето е полагало труд от първа или втора категория, като в чл.104 КСО е даден нормативния алгоритъм за приравняването му към стаж от трета категория.Към датата на подаване на заявление-то, жалбоподателят има навършени 59 години и 7 дни (повече от условието за ранно пенсиониране), но няма навършена възрастта от чл.68 ал.1-ал.3 КСО, което е пречка за евентуалното приложение на общия ред.В този контекст, очевидно може да се претендира признаване на процесното право единствено в хипотезата на чл.69б ал.2 КСО, като едно от условията по него, пенсионният орган е приел за неизпълнено, което детерминира настоящия процес. В неговия ход обаче, посредством потвърденото обстоятелство със свидетелски показания, че през спорния период в цех „Главен корпус“ на „Фазерлес“АД, оспорващият е упражнявал трудова дейност като „заварчик“ при същите вредности и тежест на труда съгласно т.20 ПКТП , то в хипотезата на т.67 ПКТП трудът му следва да бъда зачетен като такъв от II -ра категория.