Решение № 871 от 2.5.2024 г. на Административен съд - Ловеч по дело № 36/2020 г.

Производството е по чл. 192, ал. 2 от Закон за културното наследство /ЗКН/, във връзка с гл. Десета, раздел І от АПК.

С Разпореждане за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 192, ал. 1, т. 2, б. „а“, във вр. с чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗКН, издадено от регионален инспектор в Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ /ГД „ИОКН“/ в Министерството на културата /МК/ с № 94-00-196/12.12.2019 г. е разпоредено на инж. В. В. С., областен управител на Областна администрация – Област Ловеч, БУЛСТАТ: 000281335, с адрес: [населено място], [улица]:

„1. Като длъжностно лице, на което са предоставени правата за управление на къщата музей „В. Левски“, недвижима културна ценност /НКЦ/, намираща се в [населено място], община Ябланица, област Ловеч, в срок до три месеца да предостави за съгласуване в Националния институт за недвижимо културно наследство /НИНКН/ проект за консервация и реставрация на сграда, при спазване на разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 1, б. „в“ и по реда на чл. 84 от ЗКН.

2. В срок до дванадесет месеца да изпълни предвидените в проекта консервационно-реставрационни работи на къща-музей „В. Левски“, намираща се в [населено място], община Ябланица, област Ловеч.“, като са указани конкретни срокове за изпълнение на разпорежданията: по т. 1 – от датата на връчване на ПАМ; по т. 2 – от датата на издаване на разрешението за строеж.

Недоволен от разпореждането е останал жалбоподателят Областен управител на Област Ловеч, който срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, е подал жалба, в която излага аргументи за съществени нарушения на административнопроизводствените правила и за нарушение на материалния закон. Оспорващият областен управител не е съгласен да бъде адресат на оспорената ПАМ, като сочи, че разпореждането е издадено без да са изискани писмени доказателства и становища от него. Излага аргументи, че с влизане в сила на ЗМСМА съгласно § 7, ал. 1, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА имотът е станал собственост на О. Я., като сочи, че предпоставките за трансформиране на процесния имот от държавна собственост в общинска собственост са налице, т.к. недвижимият имот към датата на влизане в сила на ЗМСМА, съобразно отреждането му, представлява обект на общинската инфраструктура с местно значение, предназначен за културно обслужване. Допълнително сочи, че с писмо вх. № 1115/03.07.2007 г. до Областен управител на Област Ловеч е постъпило предложение от Кмета на О. Я. описаният имот да бъде деактуван от актовите книги за държавна собственост на основание чл. 56, ал. 1 от ЗОбС и чл. 78 от ЗДС, като в мотивите на предложението е цитиран § 42 от ПЗР на ЗОбС, съгласно който имотът става общинска собственост по силата на закона. Оспорващият поддържа, че с влизане в сила па ЗМСМА - по силата на закона - § 7, ал. 1. т. 6 от ПЗР на ЗМСМА имотът с станал собственост на Община Ябланица. Областният управител сочи, че в подкрепа на изнесеното дотук са и предприетите действия от страна на Община Ябланица, следващи трансформирането на държавния имот в общинска собственост. Сочи, че през 2013 г. Кметът на Община Ябланица се обръща с молба до министъра на културата за отпускане на финансови средства за спешен ремонт на имота - „Къща-музей на В. Левски“, тъй като същата е започнала да се руши, като сочи, че целеви средства за ремонт са отпуснати и такъв ремонт с извършен по сключен договор между Министерство на културата и Община Ябланица, сключен на 18.12.2013 г. В заключение се моли съда да отмени оспореното разпореждане, като липсва искане за присъждане на разноски.

С протоколно определение от 23.09.2020 г. на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК е спряно производството по настоящото адм. дело № 36/2020 г. по описа на А. съд - Ловеч до постановяване на окончателен съдебен акт по адм.д. № 12/2020 г. по описа на А. съд – Ловеч, като са изискани от деловодството на АдмСЛ месечни справки за висящност на адм.д. № 12/2020 г. на АдмСЛ.

С определение от з.с.з. на 16.02.2024 г. е възобновено на основание чл. 230, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК производството по настоящото адм. дело № 36/2020 г. по описа на А. съд – Ловеч и е приложено адм.д. № 12/2020 г. по описа на А. съд – Ловеч.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от юрк. Д. С., която поддържа жалбата, излага и допълнителни аргументи в писмена защита, като сочи, че липсват доказателства за връчване на констативен протокол от 20.12.2018 г. на Областен управител на област Ловеч, с който е стартирало административното производство по налагане на оспорената ПАМ, което е съществено процесуално нарушение. Сочи, че настоящото производство е започнало близо година преди налагането на ПАМ, като са нарушени чл. 26, ал. 1, чл. 34, ал. 1, чл. 35 и чл. 36, ал. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваната ПАМ, като не се претендират разноски.

Ответникът – регионален инспектор в Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ /ГД „ИОКН“/ в Министерството на културата /МК/, не се явява и представлява в съдебно заседание. Постъпило е писмено становище от процесуален представител на ответника, в което изрично се сочи, че не се споделят мотивите на А. съд – Ловеч в решение по приложеното към настоящото адм.д. № 12/2020 г. по описа на А. съд - Ловеч, независимо че с Решение № 7154 от 14.07.2022 г. по адм.д. № 1077/2022 г. на ВАС е оставено в сила Решение № 71 от 20.05.2021 г. по адм.д. № 12/2020 г. по описа на А. съд – Ловеч, като Решение № 71 от 20.05.2021 г. по адм.д. № 12/2020 г. по описа на А. съд – Ловеч, е влязло в сила на 14.07.2022 г. Сочи се, че поради липса на разпоредби в специалния ЗКН относно управлението, владението и ползването на недвижими културни ценности – държавна собственост, които не са археологически, следва да се прилагат разпоредбите на общия ЗДС, като сочи, че съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗДС процесната къща-музей се управлява от областния управител, поради което обжалваната ПАМ е законосъобразна с адресатът на същата правилно е определен. От ответника се претендира и юрисконсултско възнаграждение без посочен размер.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административния акт, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок на 27.12.2019 г. /видно от л. 26 от делото/, считано от съобщението на административния акт на 12.12.2019 г. /видно и от писмено становище на ответника на л. 3 и писмено становище на ответника на л. 23-24 от делото и вх. от 12.12.2019 г. при ответника, видно от л. 25 от делото/, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.

Както беше посочено по-горе, с протоколно определение от 23.09.2020 г. на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК е спряно производството по настоящото адм. дело № 36/2020 г. по описа на А. съд - Ловеч до постановяване на окончателен съдебен акт по адм.д. № 12/2020 г. по описа на А. съд – Ловеч, като са изискани от деловодството на АдмСЛ месечни справки за висящност на адм.д. № 12/2020 г. на АдмСЛ.

Видно от приложеното адм.д. № 12/2020 г. по описа на А. съд – Ловеч, с Решение № 7154 от 14.07.2022 г. по адм.д. № 1077/2022 г. на ВАС е оставено в сила Решение № 71 от 20.05.2021 г. по адм.д. № 12/2020 г. по описа на А. съд – Ловеч, като именно поради преюдициалност на спора по приключилото с влязло в сила Решение № 71 от 20.05.2021 г. по адм.д. № 12/2020 г. по описа на А. съд – Ловеч, влязло в сила на 14.07.2022 г., е било спряно поизводството по настоящото дело със соченото по-горе протоколно определение от 23.09.2020 г. на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, като производството по делото е възобновено с определение от з.с.з. на 16.02.2024 г. на основание чл. 230, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК.

Следва да се посочи, че страните не спорят по фактите, които са идентични както по настоящото дело, така и по приложеното към настоящото адм.д. № 12/2020 г. по описа на А. съд – Ловеч и които се установяват от всички писмени доказателства по настоящото дело и по приложеното адм.д. № 12/2020 г. по описа на А. съд – Ловеч.

Видно от приложеното адм.д. № 12/2020 г. по описа на А. съд – Ловеч, съдът многократно с протоколни определения в четири съдебни заседания, както и в две определения от закрито заседание на 08.10.2020 г. и на 26.02.2021 г. е указал на страните, че след като основният спорен въпрос по делото е – чия е собствеността на процесния недвижим имот – НКЦ – къща-музей „В. Левски“ [населено място], О. Я., а именно дали е собственост на О. Я. или е държавна собственост, че административните съдилища не решават гражданскоправни въпроси за собственост, поради което следва да предприемат действия да упражнят правата си пред общите граждански съдилища.

Независимо от горните многократни указания до страните, както и независимо от отлагането на адм.д. № 12/2020 г. по описа на А. съд – Ловеч с цел някоя от страните да предприеме действия за завеждане на искова молба пред общите граждански съдилища за решаване на основния спорен въпрос между страните относно собствеността на процесния имот, нито една от страните не е завела искова молба пред компетентните граждански съдилища.

При това положение настоящият състав на административния съд е изправен пред хипотезата да реши делото, без да се произнася по преюдициалния спорен въпрос между страните - чия е собствеността на процесния недвижим имот – НКЦ – къща-музей „В. Левски“ [населено място], Община Ябланица, а именно дали е собственост на Община Ябланица или е държавна собственост, като подчертава, че въпреки дадената многократно възможност и указания до страните /по приложеното адм.д. № 12/2020 г. по описа на А. съд – Ловеч/, същите отказаха да сезират компетентния гражданки съд от общите съдилища за решаване на основния спорен преюдициален въпрос, който следваше да бъде решен от общите гражданки съдилища, след което да се продължи производството по приложеното адм.д. № 12/2020 г. по описа на А. съд – Ловеч, както и по настоящото дело, спряно поради преюдициалност на спора по приложеното адм.д. № 12/2020 г. по описа на А. съд – Ловеч.

Следва да се посочи, че на ответника - регионален инспектор в Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ /ГД „ИОКН“/ в Министерството на културата /МК/ на основание чл. 170, ал. 1 от АПК е указана доказателствената тежест да установи съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му /видно от определение от з.с.з. на 07.02.2020 г./.

При това положение настоящият състав на административния съд при постановяване на решението следва да се съобрази с разпределението на доказателствената тежест, както и изискваните от съда служебно и приети писмени доказателства, без да решава преюдициалния гражданскоправен спор между страните, които отказаха да сезират с него общите граждански съдилища.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Няма спор между страните, че Разпореждане за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 192, ал. 1, т. 2, б. „а“, във вр. с чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗКН, издадено от регионален инспектор в Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ /ГД „ИОКН“/ в Министерството на културата /МК/ с № 94-00-196/12.12.2019 г., е издадено от компетентен орган съгласно чл. 192, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗКН.

Актът е издаден от компетентен административен орган. Съгласно чл. 15 от ЗКН в Министерството на културата се създава Инспекторат за опазване на културното наследство, който осъществява контрол за спазването на изискванията на този закон и на издадените въз основа на него актове. Съгласно чл. 192 от ЗКН при упражняване на контролната дейност от инспектората по чл. 15, ал. 2 инспекторите извършват проверки на място или по документи; прилагат принудителни административни мерки за предотвратяване и преустановяване на нарушенията по този закон, както и за отстраняване на вредните последици от тях, като: дават писмени предписания за предотвратяване или преустановяване на нарушенията по този закон, както и за отстраняване на вредните последици от тях в определен срок; спират строителството, въвеждането в експлоатация и използването на обекти, инсталации, уреди и съоръжения; спират други дейности, които създават опасност или увреждат недвижимо и движимо културно-историческо наследство, съставят актове за установяване на извършени административни нарушения. Според ал. 2 на чл. 192 от ЗКН прилагането на ПАМ по ал. 1, т. 2 се извършва с разпореждане на инспекторите. По тези съображения оспореното разпореждане е издадено от компетентен орган в кръга на предоставените му по закон правомощия. Липсва отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.

Според съда налице е нарушение на изискванията за форма на акта по чл. 146, т. 2 от АПК предвид непосочването на каквито и да било мотиви нито в обжалвания акт, нито в административната преписка защо е прието, че Областен управител на Област Ловеч следва да бъде адресат на обжалваната ПАМ. Посочено е лаконично в разпореждането, че „инж. В. В. С., областен управител на Областна администрация – Област Ловеч, БУЛСТАТ: 000281335, с адрес: [населено място], [улица]“, е „ длъжностно лице, на което са предоставени правата за управление“ на къщата музей „В. Левски“, недвижима културна ценност /НКЦ/, намираща се в [населено място], община Ябланица, област Ловеч“, но липсват мотиви въз основа на какво е прието, че именно областен управител на Областна администрация – Област Ловеч е „ длъжностно лице, на което са предоставени правата за управление“, като не се сочат и конкретни прани норми от къде се прави този извод относно конкретния адресат на обжалваното разпореждане.

Ето защо съдът намира, че соченото нарушение на формата е съществено по смисъла на чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, което е самостоятелно основание за отмяна на Разпореждане за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 192, ал. 1, т. 2, б. „а“, във вр. с чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗКН, издадено от регионален инспектор в Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ /ГД „ИОКН“/ в Министерството на културата /МК/ с № 94-00-196/12.12.2019 г. Настоящият съдебен състав намира, че при издаването на процесното разпореждане са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които имат за последица незаконосъобразност на ПАМ, респ. до отмяна на обжалваното разпореждане.

Липсват каквито и да било доказателства преди издаването на обжалваното разпореждане издателят й да е уведомил Областен управител на Област Ловеч, респ. Областна администрация Ловеч за стартиране на производството по издаване на оспорената ПАМ. Съдът приема, че е нарушена разпоредбата на чл. 26 от АПК, което съгласно константната съдебна практика представлява отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК.

Съгласно константната съдебна практика - съществено нарушение на административнопроизводствените правила има винаги, когато вследствие на нарушаване на задължението за уведомяване гражданин или организация са били лишени от възможността да участват като страна в производството по издаване на индивидуален административен акт.

В обжалваното разпореждане се сочи Констативен протокол от 20.12.2018 г. с вх. № № 94-00-196/28.12.2018 г. в МК /на л. 11-13 от делото/, като липсват каквито и да било доказателства същият да е бил съобщен на адресата на обжалваното разпореждане – Областен управител на Област Ловеч.

Отделно, видно от съдържанието на Констативен протокол от 20.12.208 г. с вх. № № 94-00-196/28.12.2018 г. в МК /на л. 11-13 от делото/, същият е съставен от П. И. - регионален инспектор в Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ /ГД „ИОКН“/ в Министерството на културата /МК/, заедно с Л. С. – мл. експерт ТСУ в О. Я., които са съставили и подписали констативния протокол. При проверката на 20.12.2018 г. не е присъствал представител на Областен управител на Област Ловеч, като липсват каквито и да било доказателства соченият констативен протокол да е бил съобщен на Областен управител на Област Ловеч, нито са налични доказателства за изпращане на друго съобщение по чл. 26 от АПК до адресата на обжалваната ПАМ - Областен управител на Област Ловеч.

Нарушението на чл. 26 от АПК във връзка с неуведомяване на Областен управител на Област Ловеч, респ. Областна администрация Ловеч е довело като последица и до нарушение на императивните разпоредби на чл. 35 и чл. 36 от АПК, което също е друго самостоятелно основание за отмяна на обжалваната ПАМ на основание чл. 146, т. 3 от АПК.

В същия смисъл е практиката на ВАС /Решение № 3793 от 29.03.2024 г., постановено по адм.д. № 8138/2023 г. на Върховен административен съд, Решение № 10487 от 01.11.2023 г., постановено по адм.д. № 6234/2023 г. на Върховен административен съд и др./.

Следва да се посочи, че между страните няма спор относно фактите.

Основният спор между страните е: чия е собствеността на процесния недвижим имот – НКЦ – къща-музей „В. Левски“ [населено място], О. Я., а именно дали е собственост на О. Я. или е държавна собственост, който въпрос е от компетентност на общите гражданки съдилища.

Спори се и относно това кое е длъжностното лице, на което са предоставени правата на управление на процесния недвижим имот – НКЦ – къща-музей „В. Левски“ [населено място], О. Я.. Няма спор по делото, а видно и от писмените доказателства, че както дворното място в [населено място] [рег. номер].м., така и двуетажна паянтова сграда от 405 кв.м. и други подобрения, отчуждени за къща – музей - са актувани с АДС № 4561/15.07.1968 г. /на л. 15 от настоящото дело и л.10, л. 98 и л. 107 от приложеното към настоящото адм.д. № 12/2020 г. по описа на А. съд – Ловеч/ Няма спор, като е прието за безспорно между страните и с протоколно определение от с.з. на 23.09.2020 г. по приложеното към настоящото адм.д. № 12/2020 г. по описа на А. съд - Ловеч, че: единственият документ за собственост е АДС № 4561/15.07.1968 г. /на л. 10, л. 98 и л. 107 от приложеното дело/, че към момента никой не владее процесния имот, че държавата никога не е владяла процесния имот.

Няма спор между страните, а и се установява от писмените доказателства на л. 90-108 от приложеното дело, че с предложение на Кмета на О. Я. до Областен управител на Област Ловеч вх. № Р-1115 от 03.07.2007 г. /на л. 96, л. 105 от приложеното дело/, Кметът на О. Я. е поискал от Областен управител на Област Ловеч – деактуване на имот, държавна собственост, находящ се в [населено място], [УПИ], кв. 42, по регулационния план от 1990 г., актуван с АДС № 4561/15.07.1968 г. Няма спор между страните, а и се установява от писмените доказателства на л. 90-108 от приложеното дело, че процедурата по деактуване на имот, държавна собственост, находящ се в [населено място], [УПИ], кв. 42, по регулационния план от 1990 г., актуван с АДС № 4561/15.07.1968 г., не е завършена.

Няма спор между страните, а и се установява от писмените доказателства по настоящото дело и от писмените доказателства по приложеното към настоящото адм.д. № 12/2020 г. по описа на А. съд - Ловеч, че:

На 09.09.2013 г. е изпратено писмо от Кмета на Община Ябланица до Министъра на културата с копие до Заместник - министъра на Културата и Областния управител на Област Ловеч с искане за финансови средства за спешен ремонт на къща-музей „В. Левски“, [населено място], община Ябланица. В отговор от 19.09.2013 г., Областен управител на Област Ловеч в писмо подкрепя искането на Община Ябланица да се предоставят нужните финансови средства за спешния ремонт на имота. На 26.09.2013 г. с писмо до Кмета на Община Ябланица и до П. на Общински съвет Я. З. - министъра на културата предлага да се назначи комисия по чл. 72 и чл. 73 от ЗКН, но изтъква, че исканите средства за ремонт за 2013 г. са вече разпределени и изпраща информация за начина на кандидатстване за предоставяне на средства от бюджета на МК.

На 11.05.2018 г. е подписан Констативен протокол от П. И. И. - регионален инспектор в „Инспекторат за опазване на културното наследство“ (ИОКН) при МК, подписан и от двама служители на Община Ябланица, в присъствието на кмета на [населено място], който описва извършена проверка по сигнал от 05.02.2018 г. от Г. Г., като в описаните документи фигурира Акт № 26-290/26.03.1997 г. за публична общинска собственост за имота, като е посочено, че „на акта има ръкописна резолюция за анулиране със Заповед № 1289/02.12.2003 г. на кмета на общината поради актуване без законно основание“. В описаните документи са посочени: Договор № РД11-00-226/18.12.2013 г. с приложена количествено-стойностна сметка между Министерство на културата (МК) и О. Я. за отпускане на целеви средства за авариен ремонт на покрива на къща - музей „В. Левски“ в [населено място] и Досие с опис на съдържащите се копия на документи, посочен е Договор № 07-75/12.05.2014 г. между О. Я. - като възложител и „ВИЙОМ“ ЕООД София - като изпълнител. Посочена е Фактура № 0000001170/13.05.2014 г. за аванс, Заповед № 650/31.05.2014 г. за комисия за приемане на извършените СМР; Протокол № 08-97/31.05.2014 г. за установяване годността на ползване на строежа; Протокол от 31.05.2014 г. за приемане на извършените СМР; Двустранна сметка за изплащане на извършените СМР въз основа на Протокол образец 19 от 31.05.2014 г.; Фактура № 0000001218/31.05.2014 г. за окончателно разплащане, станало с платежно нареждане от 30.06.2014 г. Кметът на О. Я. свиква комисия, която съставя протокол на 31.05.2014 г. В Констативния протокол от 11.05.2018 г. е записано, че съгласно изискването на чл. 83а, ал. 2 от ЗКН такава комисия се свиква със заповед на министъра на културата и в нея участва представител на МК. Посочено е Писмо с изх. № 01-654/25.03.2015 г. (почти година по-късно) на Кмета на община Ябланица с искане за сформиране на приемателна комисия за изпълнение на СМР по ремонта на сградата. Записано е: „При настоящата проверка в О. Я. и в Министерство на културата не бяха открити заповед на министъра на културата по чл. 83а, ал. 2, както и протокол от работата на такава комисия.“ На 14.05.2018 г. с писмо от МК до НИНКН, Кмета на Община Ябланица и Г. Г. с приложен Констативен протокол от 11.05.2018 г., е посочено, че този протокол е основание за издаване на заповед от Кмета на община Ябланица за свикване на комисия, съгласно изискването на чл. 73, ал. 1 от ЗКН - такава заповед не е издадена в посочения в закона 14-дневен срок.

На 20.06.2018 г. е изпратено писмо от Кмета на община Ябланица до НИНКН за излъчване на представител от НИНКН и определяне на дата за комисия по чл. 73, ал. 1 от ЗКН, като няма спор, че не е спазен 14-дневният срок по чл. 73, ал. 1 от ЗКН, както и, че комисия не се провежда.

С Констативен протокол от 20.12.2018 г. от П. И. И. - регионален инспектор в „Инспекторат за опазване на културното наследство" (ИОКН) при МК, подписан и от един служител на О. Я., в присъствието на Кмета на Община Ябланица и кмета на [населено място], е описано, че е извършена проверка по сигнал (втори) от 17.10.2018 г. от Г. Г. „Тъй като свикването на тази комисия се забави много, се налага извършването отново на настоящата проверка.“ В Констативния протокол от 28.12.2018 г. е посочено, че на 12.06.2015 г. със Заповед № РД9К-55/08.06.2015 г. на заместник министъра на културата е свикана комисия за приемане изпълнението на аварийните ремонтни работи на покрива, като е съставен Протокол с вх. № 10-00-189/18.06.2015 г. в МК, с който комисията установява, че са изпълнени предвидените по договора видове и количества аварийни ремонтни работи и приема тяхното изпълнение.

С писмо от 14.01.2019 г. от МК до НИНКН и Кмета на О. Я. е приложен констативен протокол от 28.12.2018 г. На 23.01.2019 г. е издадена заповед на Кмета на община Ябланица за свикване на комисия по чл. 73, ал. 1 от ЗКН на 07 и 08.03.2019 г. На 12.03.2019 г. е изпратено писмо от Областен управител на Област Ловеч до Кмета на О. Я. с искане на информация за състоянието на процесната къща-музей и какви са намеренията на О. Я. по отношение стопанисването на имота.

На 12.12.2019 г. е изпратено писмо от директора на НИНКН до Кмета на община Ябланица, с копие до Г. И., относно текста на констативен протокол в изпълнение на Заповед от 23.01.2019 г. на Кмета на О. Я. за комисия и са приложени констатации от оглед на място и проверка по документи от представителя на НИНКН в комисията, назначена със заповед на кмета, но не е посочена дата на извършване на проверката.

На 19.12.2019 г. е датиран констативен протокол от О. Я. от извършена проверка на 07.03.2019 г. и 08.03.2019 г. от комисията, назначена със заповед на Кмета от 23.01.2019 г., като текстът е дословен препис на този от предходните констативни протоколи, предложенията и препоръките са тези, които са дадени с писмо от 12.12.2019 г. от НИНКН.

Както беше посочено по-горе, Областният управител на Област Ловеч не е уведомен нито за Констативен протокол от 20.12.2018 г. с вх. № № 94-00-196/28.12.2018 г. в МК /на л. 11-13 от делото/ - липсват доказателства за съобщаване на същия констативен протокол, нито има каквото и да било съобщение по чл. 26 от АПК, което е съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Отделно, оспореното разпореждане се основава на констативен протокол, който е предатиран и се е отнасял за административното производство, което Кметът на О. Я. не е довършил.

Ето защо и като констатира сочените по-горе съществени нарушения на административнопроизводствените правила на чл. 26, чл. 35 и чл. 36 от АПК съдът намира, че сочените съществени нарушения на административнопроизводствените правила са отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК, поради което обжалваната ПАМ следва да бъде отменена.

Допълнително съдът намира за основателен довода на жалоподателя във връзка с неправилното посочване в обжалваната ПАМ на адресата, посочен в разпореждането като – „инж. В. В. С., областен управител на Областна администрация – Област Ловеч, БУЛСТАТ: 000281335, с адрес: [населено място], [улица]“, - „ длъжностно лице, на което са предоставени правата за управление“ на къщата музей „В. Левски“, недвижима културна ценност /НКЦ/, намираща се в [населено място], община Ябланица, област Ловеч.“ Липсват каквито и да било доказателства, че именно на сочения адресат в качеството на длъжностно лице са „ предоставени правата за управление“ на къщата музей „В. Левски“, недвижима културна ценност /НКЦ/, намираща се в [населено място], община Ябланица, област Ловеч.

Нито по настоящото дело, нито по приложеното към настоящото адм.д. № 12/2020 г. по описа на А. съд – Ловеч са налични доказателства – Решение на МС и др. относно това на кое длъжностно лице са предоставени правата на управление на процесния имот.

Както беше посочено по-горе, съдът многократно с протоколни определения в четири съдебни заседания, както и в две определения от закрито заседание на 08.10.2020 г. и на 26.02.2021 г. по приложеното към настоящото адм.д. № 12/2020 г. по описа на А. съд – Ловеч е указал на страните, че след като основният спорен въпрос по делото е – чия е собствеността на процесния недвижим имот – НКЦ – къща-музей „В. Левски“ [населено място], община Ябланица, а именно дали е собственост на О. Я. или е държавна собственост, че административните съдилища не решават гражданскоправни въпроси за собственост, поради което следва да предприемат действия да упражнят правата си пред общите граждански съдилища.

Независимо от горите указания на съда и многократно даваната възможност по приложеното дело, както и независимо от спиране на производството по настоящото дело, страните не заведоха искова молба по спора за собственост пред общите граждански съдилища.

При това положение и без да решава спора за материално право от компетентност на гражданските съдилища, настоящият състав на А. съд – Ловеч следва да посочи, че дори процесният имот да е държавна собственост, в обжалваната ПАМ неправилно е посочен адресатът, защото не се сочат конкретни мотиви, нито правни норми от къде се прави извод, че именно „областен управител на Областна администрация – Област Ловеч, БУЛСТАТ: 000281335, с адрес: [населено място], [улица]“, е „ длъжностно лице, на което са предоставени правата за управление“ на къщата музей „В. Левски“, недвижима културна ценност /НКЦ/, намираща се в [населено място], община Ябланица, област Ловеч.“ Допълнително, следва да се посочи, че законодателят е уредил начина на управление, ползване и разпореждане с имотите - културна ценност в отделен закон - Закон за културното наследство /обн. ДВ, бр. 19/2009 г./, в съответствие с чл. 31 от ЗДС, съгласно който имотите и вещите - държавна собственост, които са културни ценности, се управляват при условия и ред, определени с отделен закон.

Закона за културното наследство /ЗКН/ е специален по отношение на Закона за държавната собственост /ЗДС/. В съответствие и съгласно чл. 14, ал. 1 т. 14 от ЗКН министърът на културата упражнява правото на собственост на държавата по отношение на културните ценности собственост на държавата. В този смисъл редът, разписан в ЗКН, изключва общата компетентност на областния управител по чл. 44, ал. 1 от ЗДС /виж решение по адм. д. № 6214/2011 г. по описа на ВАС, IV отд./.

Съгласно чл. 2а, ал. 1 от ЗКН, културните ценности, археологически обекти по смисъла на чл. 146, ал. 1 от ЗКН, произхождащи от територията и акваторията на Р. България, са публична държавна собственост. В нормата на чл. 2, ал. 3 от ЗКН е регламентирано, че културните ценности могат да бъдат публична и частна собственост. Те могат да са собственост на държавата, общините, на Българската православна църква и другите регистрирани вероизповедания, както и на физически и юридически лица.

От тълкуването на тези норми, не може да се прави извод, че културните ценности, които се явяват държавна собственост, могат да бъдат собственост на различни държавни ведомства или структури. Няма норма, която да посочва, че министърът на културата упражнява правото на държавна собственост само върху археологическите културни ценности, тъй като няма такова разграничение в чл. 14, ал. 1 т. 1 от ЗКН.

Съгласно чл. 7 от ЗКН културна ценност е нематериално или материално свидетелство за човешко присъствие и дейност, природна даденост или феномен, което е от значение за индивида, общността или обществото и има научна или културна стойност. Културна ценност може да бъде и нематериално или материално свидетелство за човешко присъствие и дейност, което има научна или културна стойност и е от значение за БПЦ и другите регистрирани вероизповедания. Културни ценности са и фрагменти от археологически или други предмети, които са в разрушен вид, съставляват малка част от автентична цялост на предмета, обезличени са в значителна степен, не притежават значима културна, научна или художествена стойност и могат да бъдат определени като масов материал. Те не подлежат на идентификация, но се включват в научно - спомагателния фонд на музеите при необходимост. Именно понятието културни ценности е използвано в нормата на чл. 14, ал. 1 т. 14 от ЗКН и в този смисъл ако законодателят беше преценил, че министърът на културата ще упражнява правата на държавна собственост само върху археологическите културни ценности, то той би го отбелязал изрично в закона. Съгласно чл. 14, ал. 1 т. 14 от ЗКН и чл. 7 от ЗКН е видно, че в правомощията на министъра на културата е да упражнява правото на държавна собственост върху всички културни ценности държавна собственост.

Предмет на оспорената ПАМ е недвижима културна ценност - сграда, а не имота, върху който тя е изградена.

Закона за държавната собственост урежда придобиването, управлението и разпореждането с имоти и движими вещи - държавна собственост, освен ако в специален закон е предвидено друго, като в случая в Закона за културното наследство, изрично е посочено, че само министърът на културата може да управлява недвижими културни ценности - държавна собственост.

Съгласно чл. 11, ал. 2 от Закона за нормативните актове, разпоредбата на чл. 18 от Закона за държавната собственост, се явява обща и в случая неприложима за недвижимите културни ценности - държавна собственост, тъй като упражняването на правата на собственика, включващи и управлението им, е уредено в специалния закон - ЗКН. В него се въвежда отделен ред при управлението и разпореждането на недвижими културни ценности - държавна собственост, различна компетентност и процедура по предоставяне на права върху нея /виж Решение № 3170/06.03.2013 г. по адм. д. № 14246/2012 г., IV отд. на ВАС/.

Съгласно чл. 71, ал. 1 от ЗКН лицата, които са задължени да извършат в определен срок необходимите укрепителни, консервационни, реставрационни и ремонтни дейности по проектна документация, са собствениците, концесионерите и ползвателите на недвижими културни ценности.

В контекста на гореизложеното е видно, че областният управител/областна администрация/ не следва да е адресат на оспорената заповед, тъй като законът не му е предоставил права относно процесния имот културна историческа ценност. Адресат на оспорената заповед, в случай че държавата е собственик на процесния имот, следва да бъде министърът на културата.

Предвид гореизложеното жалбата е основателна, а оспорената ПАМ незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

От страна на Областен управител на Област Ловеч не се претендират разноски, поради което съдът не следва да се произнася относно разноските.

На основание гореизложеното и чл. 172, ал. 2 от АПК Ловешкият административен съд